дневник Баварски замъци - Австрийски Алпи

[Sara]

           Отделихме един ден за Баварските замъци,по точно Нойшванщайн и Линдерхоф.Първоначално мислех да купя онлайн билети,но нестабилната прогноза за времето, ни накара да дебнем слънчев ден  за да се качим в планината.Затова заложихме на ранното ходене.Бяхме в 9 часа пред билетният център и ни дадоха билет за 10,35 часа.Час и половина ни беше достатъчно да се качим пеш до замъка,имайте предвид, че денивелацията не е  малка  /само Нойшванщайн/, да отидем до Мariеn brucke/от там с вижда най- добре замъка/ и обратно до замъка.Има автобуси/отново опашка/ и каруци за нагоре,за цени не съм гледала,но опашките ни накараха да си опънем крачетата.Ако за вас прогнозата на времето не е решаваща по- добре предварително билети.Паркинг-6 пари неограничено време.

http://www.hohenschwangau.de/837.html-сайта на замъците.

   В Линдерхоф положението е значително по- спокойно-чакане около 10 мин.,влизане след половин час.Там вървенето до замъка е по- малко/5 мин/ и по равно.Влиза се с група и на двата замъка с английски или немски език,на Нойшванщайн има и аудиогид,на Линдерхоф -не.Общо време за разглеждане на двата замъка +закупуване на билети и чакане- 6 часа,без да сме се моткали много при темпо на редовни пешеходци.

Малко снимки:

В Линдерхоф отидохме и до изкуствената пещера,малко се зачудихме дали трябват отделни билети,но никой не ни ги провери. Предвид немската педантичност,решихме че не е късмет.

[Sara]

            Пътувайки напред -назад из Тирол и Бавария,попаднахме на реклама на рицарски игри.Бавария срещу Тирол .Съвсем в духа на нашето пътешествие. Провидението?/по Дж Джером/ .Е,как да не отиде човек на такова нещо! Водени от любопитството и с леко скептичното отношение на един член от  семейството,проучваме събитието.Оказа се на 20 мин от нашето местоположение,в подножието на един замък.Невероятна организация,9 паркинги,извозват с автобуси от всеки паркинг до събитието.За първи път попадаме на такова нещо и сме очаровани от това как хората се отнасят с историята си, и я пресъздават,как участват цели фамилии,как с гордост носят народните си носии ,дори и не участващите в самите игри.За яденето и пиенето на място предполагам сами се досещате.Ето линк за събитието http://www.ritterturniere.com/en/.Ималко снимки

 

Публиката:

И музиката в тон-много ги харесахме-Последните остготи

[alienad]

И нашето пътуване наближава. Имам въпрос към познаващите Мюнхен. Ще трябва да оставим на Централната ж.п. гара колата под наем от Budget. Предполагам, че е доста голяма гарата. Може ли някой да ме ориентира как най-лесно да намерим паркинга на Budget?

[woman_in_white]

alienad ето ти схема на гарата http://www.mvv-muenchen.de/fileadmin/media/download/muenchen_hbf.pdf

Предполагам, че ще се ориентираш . А може да я разпечаташ и да помолиш (когато взимаш колата) да ти покажат на картата къде точно да я върнеш.

[alienad]

Благодаря за картата!

[Sara]

 За нахъсване на пътуващите,малко впечатления от прохода Глосглокнер. Инфо от тук http://www.grossglockner.at/

Наситени от предходните впечатления си признаваме ,че не отделихме много часове там.Потърсихме на означените места мармотите,но те поискаха да ни се представят.Сами си развихме станиола на шоколада   ./А, защо нямат вече станиол?.Какви хубави пръстенчета си правихме от него/

Много живописен проход,не толкова труден за преминаване,поне на мен така ми се стори,преминавали сме и по- тежки.Рай за мотористи и велосипедисти /аууу...респект на тези./

Реклама на ауди,10 еднакви,на слизане карахме след тях,голямо фукане беше.

[alienad]

Завърнахме се щастливи от нашето пътешествие из Баварските замъци и Алпите. Улучихме страхотно време! Ще ми трябва малко време да си събера мислите и снимките и ще споделя впечатления. Все още е пред очите ми онази зелена, окосена, алпийска трева с подредените китни къщички с цветенца...

 

[alienad]

И така, преди да започна моя разказ искам да благодаря на всички участници в тази тема, които ми помогнаха с мнения и впечатления да организирам нашето пътуване. Благодаря и на всички останали във форума, защото четейки за техните пътешествия се окуражавам, че не е толкова сложно и нещата се получават. С две думи доволни сме от пътуването и видяхме почти всичко, което бяхме планирали.

Как започна всичко - от една идея за посещение на завода на BMW в Мюнхен, тъй като синовете ми и съпругът ми са много запалени по колите и особено по тази марка. Аз пък от известно време бях гледала пътеписи за глетчера Гросглокнер, а наоколо се оказаха и баварските замъци - така че се заформи маршрута.

Първият ден мина в пътуване - с колата до София, оставихме я на паркинг до летището, много добро обслужване веднага ни закараха до Терминал 2 на летището и след това на връщане също бяха много бързи. Летяхме с Луфтханза до Мюнхен, като часът ни беше в 19.35 и си мислех, че ще е лошо ако има закъснение, но бяха много точни - излитаха на минутата и на отиване и на връщане. На летището в Мюнхен взехме кола под наем, която бях запазила предварително през сайта на rentalcars.com и всичко беше много точно - почти нов Ford Focus, с който поехме към гр. Фюсен. Към 24 ч. пристигнахме в градчето. Тук беше много интересен начина на достъп до нашия апартамент. Тъй като нямаше 24 рецепция - бяхме получили по e-mail номера на сейфа и кода за достъп, където чакаше нашия ключ и карта за паркинга. Ключът ставаше и ние се настанихме.

Редактирано 29 август, 2015 от alienad

[alienad]

Втори ден, посветен на замъците Хохеншвангау и Нойшванщайн. 

Сутринта въздухът беше много свеж, тъй като беше валяло предната вечер. Беше облачно, но слънцето се опитваше да си проправи път. Сравнително хладно за нас - идвахме от 35 градусови горещини! Гледката от прозореца на хотела (City Apart Hotel Fussen) беше великолепна - бяхме в старинната част на градчето с много красиви долепени една до други къщи, а наоколо планинските върхове обвити в мъгли. 

 

Много красиво беше подредена масата за закуска:

 

Опитахме се по най-бързия начин да се организираме и да тръгнем към замъците, но не ни се получават много ранните часове. Фюсен е на 4-5 км от замъците, така че е удобна отправна точка.

Спряхме колата на един от платените паркинги и поехме към опашката за билети.

 

А тя не беше никак малка:

 

Наредихме се към 10.15 ч. и успяхме да си купим билети чак в 12.00 ч. и това не беше най-голямото зло - имаше реален шанс да не успеем да влезем в замъка Нойшванщайн, защото успяхме да вземем билети за последния тур на английски език в 16.55 ч. За замъка Хохеншвангау няма проблем - там интересае по-малък и взехме за 12.55 ч. Ние бяхме отделили цял ден за тези замъци, така че нещата се наредиха. За тези, които си бяха резервирали on-line билети нямаше проблем, те влизаха на други каси, където нямаше хора. Така, че ако не ви се чака е по-добре да се направи предварителна резервация. Ние така и мислехме да направим - прави се два дена преди деня на посещение, но влязохме в сайта твърде късно към 15.00 часа и вече бяха свършили часовете за този ден. За предварителната резервация се доплаща 1,80 евро/човек. От хотела ни бяха дали талон за отстъпка и замъка Хохеншвангау го разгледахме за 11 евро, вместо 12. Взехме си комбиниран билет, който важи за Нойшванщайн, Линдерхоф и Херенхимзее (тъй като влизаха в програмата ни) и е на цена 24 евро. За деца до 18 г. е безплатно във всички замъци, има намаления и за студенти и важат нашите студентски книжки, дори някъде въобще не ги искат. В тези замъци (за разлика от френските по Лоара) се влиза само с организирани турове, в определени часове и траят около 30 мин.

Замъкът Хохеншвангау е на 15-ина минути пеш от билетния център и имахме време да се пошляем наоколо. Кончетата чакаха поредните желаещи да ги отведат до приказния замък.

 

Започнахме да се изкачваме към Хохеншвангау и се любувахме на тези красоти.

Гледка към другия замък

 

Паркинга отвисоко

 

В двора на замъка:

 

И една отвътре - за съжаление не е разрешено снимането в тези замъци.

 

Замъкът Хохеншвангау е бил собственост на рицарите Швангау през XII век, по-късно изоставен и повреден. През 1832-36г. е реставриран от Максимилиан II, бащата на Людвиг II и използван за лятна резиденция на кралското семейство. Тук Людвиг II е прекарал част от детството си и е повлиян от романтиката на замъка. От прозорците на замъка има изглед към Нойшванщайн, откъдето краля е следял стоителството на новия му замък.

Редактирано 29 август, 2015 от alienad

[alienad]

Следваше вторият замък - въпреки че имахме време, решихме да се качим на автобуса догоре, за да имаме повече време да разгледаме там. За петимата ни струваше 13 евро в двете посоки. Има доста чакащи за автобуса, но става бързо. След като се слезе от автобуса може да се тръгне нагоре за моста Мариенбрюке, но за наше съжаление той беше затворен за ремонт. Пътят надолу води до замъка - 10-15 мин. На един завой се открива красива гледка надолу към Хохеншвангау и двете езера. А ето и поглед оттук към Нойшванщайн.

 

Имахме време и затова обиколихме около замъка:

 

 

И вътрешния двор:

 

Поглед към моста, на който не можахме да отидем:

 

Малко преди да влезем в замъка започна да вали проливно, но ние бяхме под навеса.

Замъкът ме порази с огромните си зали и пищна украса. В замъците на Людвиг II няма негови портрети, защото казвал, че има много огледала и се вижда непрекъснато. Те не били построени за приеми, за посрещане на гости, а за негово уединение. Навсякъде присъстваха лебеди - на картини, като статуйки, дори чешмата е с форма на лебед. Във всичките му дворци масата за хранене е със специален механизъм, чрез който се спуска до кухнята, слагат се ястията и отново се качва, за да се храни в усамотение. Много пищна е и спалнята му в любимия му син цвят. От кралската тераса се разкрива величествена гледка към другия замък, двете езера, заобикалящите ги върхове и моста. В момента продължаваше да вали и гледката беше като в приказния свят на краля - много мистична.

 

Тъй като продължаваше да вали, сложихме дъждобраните и побързахме да се доберем до автобуса, защото беше станало 18 часа, а не знаехме до колко са автобусите. И въпреки дъжда и късния час, към замъка продължаваха да прииждат тълпи от хора - малки и големи. Явно притегателната му сила е по-голяма от несгодите на времето. 

Успяхме да хванем автобуса в 18.10 ч. - направо се натъпкахме в него, защото беше препълнен. Върнахме се във Фюсен, където леко ръмеше и минахме край този фонтан пред информационния център. Беше интересно да гледаме как се въртят горните камъни и оттам излизаше вода.

 

По-късно, когато спря дъжда се разходихме из Фюсен да се полюбуваме на този град с кокетни, изрисувани къщи.

 

Минахме край манастира Св. Манг:

и продължихме нагоре към крепостта:

 

Замъкът е изрисуван много изкусно и създава илюзията, че около прозорците има издадени части, чак не можех да повярвам, че е рисунка, толкова добре е нарисувано.

Вече започна да се стъмнява и се полюбувахме на нощния Фюсен.

 

На другия ден трябваше да напуснем това приказно, кокетно градче, но ако имам възможност пак бих се върнала тук, за да му се насладя!

Редактирано 29 август, 2015 от alienad

[alienad]

Трети ден - посветен на замъка Линдерхоф и музея Сваровски

Сутринта след закуска поехме от Фюсен към втория от замъците на Людвиг II - Линдерхоф. По пътя се влиза незабелязано в Австрия и побързахме да си купим винетка - за една седмица 8,70 евро.

Малко отклонение за шофирането по пътищата на Германия и Австрия - на голяма част от магистралите течаха ремонти и имаше ограничения на скоростта 80/100 км/ч. Само на магистралата между Приен ам Химзее и Мюнхен имаше участъци без ограничения на скоростта и там шофьорите се развихряха. Бензинът в Германия е малко по-скъп от Австрия - 1,41 евро, но пък няма винетки и пътни такси. В Австрия заредихме за 1,18 евро/л, но имаше на места до 1,24 евро/л.

По пътя минахме край езерото Am Plansee - имаше невероятно зелен цвят и се виеше край пътя. Красота!

Паркингът до замъка Линдерхоф е 2,50 евро. За разлика от Нойшванщайн тук нямаше опашка на касата и бързо срещу ваучера за комбинирания билет си получихме билетите. Отново се влиза с тур на немски или английски език в точно определени часове. По пътя за замъка - около 10-тина минути има малко езерце с два лебеда.

Когато стигнахме до замъка фонтанът беше пуснал (пускат го на кръгъл час).

Замъкът

Влязохме с групата да го разгледаме отвътре.

Замъкът Линдерхоф е най-малкия и единствения завършен от трите замъка на Людвиг II. В двореца и градините кралят е съчетал своето увлечение по френския крал "Слънце", света на Изтока и романтично-рицарския свят на приказното Средновековие. В предверието е статуя на френския крал Людовик XIV на кон, преди стълбището има голяма ваза. Този замък ме очарова със своята пищност и много детайли, които дори не можеш да обхванеш с поглед. За съжаление в замъка е забранено да се снима и не мога да ви го покажа. Тук присъстват фигури на паун, любима птица на краля, заедно с лебеда. Впечатляваща е спалнята - 100 кв. м в син цвят, с огромен полилей с 108 свещи. Огледалната стая е много интересна - цялата с огледала, като погледнеш в някое се получава ефекта на безкрайност, което подчертава желанието на краля за бягство от действителността в света на фантазиите.

Градините около замъка са много красиви.

По тази пътека се отива до изкуствената пещера.

За да се стигне до пещерата се върви 10-на мин. Билетът важи и за нея и отново се влиза на групи в определени часове. Има обяснения на немски и английски език, но акустиката не е добра и не се чуваше добре.

В пещерата е направено езеро, водопад, механизъм за създаване на вълни, отоплинелни и осветителни устройства. Всичко това е създадено за място за илюзии и вълшебства на краля. В златна лодка във форма на раковина се е возил Людвиг II, съпровождан от два живи лебеда.

Продължихме към Мавританския павилион, където тронът е украсен с пауни.

Поразходихме се още малко из красивите градини и се полюбувахме на фонтаните. Времето беше слънчево и приятно за разходка.

На връщане минахме край лебедите, които спокойно си плуваха в езерцето.

Този замък остави в мен много приятни усещания - самото му местоположение, заобиколен от планини, красивите градини и фонтани и прекрасните украси и декорации вътре. Истинско царско място.

Редактирано 30 август, 2015 от alienad

[alienad]

Напуснахме това прекрасно място и поехме към музея на Сваровски, до Ватенс. Бяхме си купили билети on-line, защото бяхме чели, че има опашки на място. Цената е 19 евро/човек. За мен този музей беше малко разочарование - прекалено абстрактни ми дойдоха инсталациите в него. Във всяка зала имаше нещо различно. Отвън Ви посреща този великан.

И малко от вътре:

Отвън има обширен парк с ето такива облаци и езеро - това ми хареса.

Има доста забавления за деца - една голяма кула за игра, лабиринт, езерца с градинки. Разходихме се наоколо, на децата им хареса.

Поехме към Mitterssil, където беше следваща ни нощувка. Пътят минаваше през планината и беше много живописен. А това е гледката около нашето хотелче - точно отпред минаваше река, а наоколо зелено и окосено.

Редактирано 31 август, 2015 от alienad

[alienad]

Четвъртият ден е посветен на ледника Гросглокнер.

Тръгваме от нашето хотелче:

Част от ентусиазираната ни група:

Поехме към алпийския път Гросглокнер от северната му страна. Още в самото начало гледките започнаха да ни впечатляват и спряхме да снимаме един водопад.

Оттук нататък спирките ни бяха много, защото красотите ни заливаха една след друга.

Времето беше слънчево, а беше и събота и много хора бяха решили да се полюбуват на алпийските гледки, затова беше доста задръстено от коли, мотори и велосипеди. Таксата за прохода за кола е 34,50 евро се беше образувала опашка. Изчакахме около 10-ина минути. Сякаш бяхме на ревю на коли и мотори - от стари ретро модели до нови супер луксозни. Много често по пътя имаше табели, които указваха височината. Постепенно стигнахме до най-високата точка от пътя - наблюдателната площадка Еделвайс 2571 м. До там се стига като се отбива вляво и се кара по много тесен път. Имаше много коли и разминаването беше изключително трудно. Горе на паркинга трудно се намираха места. Температурата тук беше 4 градуса, но слънчево, с красиви облаци и мъгли, които се издигаха като пушеци над върховете. От наблюдателната площадка се виждаха над 30 околни връхчета, като имаше карта къде точно се намират и маркер за вр. Гросглокнер 3798м.

Имаме си мармот, макар че не видяхме жив!

И още красоти

Вече наближаваме ледника

Малко преди да стигнем до паркинга имаше пропускателен режим за колите. По високоговорители съобщаваха, че поради липса на места на паркинга трябва да изчакаме малко. Чакахме около 10-ина мин. И вече сме се паркирали на най-високото ниво на паркинга до глетчера.

И разглеждаме наоколо

Оглеждаме се за мармоти, но видяхме само еделвайси

Към 15.00 часа решихме да слезем до долу с кабинката.

Редактирано 31 август, 2015 от alienad

[alienad]

За да слезем с кабинката платихме 41 евро за петимата в двете посоки. Предварително знаех, че няма да ни отведе много далече. Когато е строена ледникът е бил до това място, но сега трябваше да вървим още около половин час, за да стигнем до него.

Навсякъде по пътеката имаше табели с години, които указваха докъде е  стигал ледника.

Тъй като последната кабинка тръгваше от долу в 16.30 ч. нямахме много време и трябваше да вървим бързо. Ако искате да се полюбувате на ледника и да не бързате отделете си 

повече от 2 часа. Съжалявам, че трябваше така набързо да го преминем.

Вече съм почти до ледника, дори пипнах леда

Гледки от ледника

Времето много ни притискаше и трябваше да поемаме нагоре, а е доста стръмно. Беше станало 16.00 часа, а не ни се тръгваше обратно. Това беше най-голямото препускане в това пътуване. Все пак успяхме със сетни сили да се изкачим и да хванем последната кабинка.

Къде са тези мармоти? Защо не ги чуваме да свиркат?

Обратният път

 

 

[alienad]

Пред хотела ни очакваха тези великолепия.

Много ги използваха в този район.

А до хотела ни беше това човече от дърво.

И мноого звезди...

Дори Млечният път се вижда

 

[alienad]

Пети ден - графикът за този ден беше ясно,че няма да можем да изпълним на 100 %, но започваме, пък докъдето стигнем.

Първата ни цел беше Ледената пещера (EisRiesenWelt) до Верфен. По пътя спирахме да снимаме тези зелени красоти.

 Стигаме до Верфен и виждаме на една скала този замък.

Голям пропуск - не бях подготвена въобще за него. В брошурите, които взехме след това разбрах, че Burg Hohenwerfen е от XI век и връща посетителите в Средновековието. Има демострации на лов със соколи. До замъка се стига с лифт. Когато започнахме да се изкачваме с колата нагоре към входа на пещерата, се разкри прекрасна гледка към замъка. 

Тук видяхме отблизо кравичките, които спокойно си пасяха и решиха да ни позират.

Когато след това излязохме от пещерата видяхме, че в замъка имаше демострации със соколи и те ту кръжаха над замъка, ту се спускаха долу. От брошурите видях, че има и други интересни места наоколо - интересен каньон с водопад с мостчета и парк за забавление с въжени мостчета, люлки и др. - Sankt Johann - Alpendorf.

Редактирано 1 септември, 2015 от alienad

[Kristoni]

Страхотно пътуване сте направили

[Sara]

Ще прекъсна малко разказа на Дани, за да добавя нашите впечатления от Alpendorf,St Johann,където беше нашата нощувка и може би ще е полезно на други пътуващи за там.Много очарователно местенце.Предлага както зимни ,така и летни забавления.Информация тук http://www.alpendorf.com/en/home.html Съжалявамче не останахме още една нощувка за да разгледаме.

Изглед към долината

Имахме няколко часа след пристигането ни и разгледахме каньона Liechtensteinklamm.Може да се стигне от Алпендорф пеш за около 45 мин или с кола за 10 мин.Спира се преди влизането в каньона на няколко безплатни паркинги.В самият каньон прехода е около час в двете посоки,лесно е и става за деца.Удобните обувки са за предпочитане,защото се пързаля на места.

 

Тук пише"Тази костенурка е сама защото е от камък"

А това е нашето хотелче,препоръчвам го

 

В линка, който съм дала по горе може да видите и другите атракции в района.

Ще прекъсна малко разказа на Дани, за да добавя нашите впечатления от Alpendorf,St Johann,където беше нашата нощувка и може би ще е полезно на други пътуващи за там.Много очарователно местенце.Предлага както зимни ,така и летни забавления.Информация тук http://www.alpendorf.com/en/home.html Съжалявамче не останахме още една нощувка за да разгледаме.

Изглед към долината

Имахме няколко часа след пристигането ни и разгледахме каньона Liechtensteinklamm.Може да се стигне от Алпендорф пеш за около 45 мин или с кола за 10 мин.Спира се преди влизането в каньона на няколко безплатни паркинги.В самият каньон прехода е около час в двете посоки,лесно е и става за деца.Удобните обувки са за предпочитане,защото се пързаля на места.

 

Тук пише"Тази костенурка е сама защото е от камък"

А това е нашето хотелче,препоръчвам го

 

В линка, който съм дала по горе може да видите и другите атракции в района.

 

Редактирано 2 септември, 2015 от Sara

[alienad]

О, да точно тези мостчета видях от брошурките, сигурно е страхотно там.

[alienad]

И така продължаваме към Ледената пещера... Малко преди паркингите ни спряха, както и на Гросглокнер и трябваше да изчакаме , докато се освободи място на някой паркинг. Не се наложи дълго да чакаме и ни насочиха на кой паркинг да спрем. Днес бяхме с нагласа, че няма да вървим много, но не се оказа така. След паркинга се върви още 10-ина мин. до билетния център. Бяхме с нагласа, че ще има опашки, но нямаше - бързо си взехме билети. Както и в Баварските замъци и тук се влиза с група на английски или немски език в определени часове. Билетите за петимата ни излязоха 104 евро- вкл. лифт и вход пещера. От билетния център до  лифта се върви още 15 мин. Можеше да се мине през тунел за по-напряко или по обиколен панорамен път. Ние избрахме по-прекия. Гледките наоколо бяха много красиви.

Кабинките са през 15 мин и самото изкачване трае 3 мин. - денивилация около 500 м. Цялата денивилация е повече - на билетния център е около 1000 м, а входа на пещерата е на 1641 м.

 

След като се слезе от кабинката се върви още около 20 мин. Ние имахме време до началото на нашия тур, така че не бързахме и се любувахме на гледката - в ниското долу се виждаше градчето Верфен, заобиколено от величествени върхове с окосени ливади и виеща се река.

Вече сме на входа на пещерата

Вътре пещерата не е осветена и раздават карбидни лапми през 4-5 човека. Познайте на кой се падна лампата

Започва нашето пътешествие из ледения свят на най-голямата в света ледена пещара...

 

Редактирано 2 септември, 2015 от alienad

[alienad]

Продължавам с разходката из Ледената пещера. Това е най-голямата ледена пещера в света, дълга 42 км, леда достига до 20 м дебелина. Екскурзоводът ни подготви, че ни предстои да изкачим 700 стъпала, все едно ще изкачим 40 етажна сграда. Започнахме доста стръмно изкачване, а наоколо ледени планини. На определени места спирахме и ни обясняваха забележителностите, като запалваше магнезиеви ленти, които за кратко осветяваха образуванията и те засияваха. В началото виждахме само планини от лед, след това се появиха образования като сталактити, сталагмити и красиви драперии. Има дори и замък. Стигнахме и до най-впечалтяващата за мен фигура, която може да се оприличи на слон от едната страна, а от другата на мечка. Формите са динамични и се променят всяка година. Вътре снимането е забранено, затова показвам за илюстрация две снимки от Интернет.

За първи път Антон фон Поселт-Чорих влиза в пещерата през 1879 г. През 1920 г.е открита за посетители. Сега са направени стълби, мостчета и парапети, така че е много обезопасено.

По-нататък следваха: замръзнали водопади, огромни зали с височина 35 м, Леденият дворец и Леденото езеро, зад което се простират тунели над 40 км. Най-високата точка е на 1775 м. На връщане се минава през изкуствен леден тунел - като фризер е, става доста студено! 

На излизане от пещерата има голямо течение и вятърът те изстрелва много бързо навън. Разходката в пещерата продължава 1 ч. и 15 мин.

Да се постоплим малко на слънце.

Редактирано 4 септември, 2015 от alienad

[alienad]

Преди да се качим на лифта за надолу поседнахме на терасата - ресторанче с прекрасна гледка към планината.

След това се минава през този тунел за по-напряко.

Продължихме към мястото на следващата ни нощувка - градчето Goling. Бързо намерихме нашето хотелче, което беше пак къщичка с красиви цветя по балконите. Вратата беше отворена, а часът към 16.00, но вътре нямаше никой, който да ни настани. Известно време се чудихме и забелязахме, че до входната врата има телефонна слушалка и номер, на който да позвъним. След като обяснихме кои сме ни беше казан кода на сейфа до слушалката и номерата на стаите, за да си вземем ключовете. Беше забавно! Настанихме се на втория етаж, имаше голяма тераса с мебели и беше много приятно да съзерцаваш оттам околните върхове. Тъй като програмата ни за деня не беше приключила, починахме малко и поехме към езерото Konigsee. Беше ясно, че няма да успеем да се изкачим с лифта до наблюдателната площадка над езерото или да се повозим на лодка, но решихме поне да отидем да го видим. Беше само на 25 км. от хотелчето, макар и в Германия. Много бързо се ориентирахме къде е пристанището на корабчетата - видяхме ги как се връщат от разходка. Но за съжаление това бяха последните и нямаше да можем да се качим - беше вече 19.00 ч., а последните корабчета тръгваха към 17 ч.

Въпреки това беше много красиво и се разходихме около езерото.

Да разгледаме маршрутите за следващия път

Красиви гледки край езерото

Вижда се и Орлово гнездо на Хитлер, в далечината

Лодките се прибират в своите къщички

Кой ще прескочи езерото?

Седнахме на пейка край езерото и наблюдавахме как постепенно настъпва нощта.

Езерото е дълго 8 км и достига дълбочина 200м, ширината е до 1250 м. Водата в езерото е една от най-чистите в Германия и е доста студена, дори лятото. Затова се учудихме,че имаше двама души, които спокойно си плуваха. Лодките са с електрически двигатели, за да не замърсяват езерото. Разходката с лодка в езерото изглежда много живописна, защото наоколо се извисяват високи склонове, на няколко места се минава край водопади. На средата на разходката е църквата Св. Бартоломей, на определено място капитана спира и свири на тромпет, при което има впечатляващо ехо. Много ми хареса около това езеро. Тук бих се върнала за няколко дни, за да се разходя с лодка по езерото, да се кача с лифта и да видя отвисоко езерото или да се кача до Орловото гнезно.

Сега се задоволихме с приятна вечеря на ресторантчето до езерото.

И красивите нощни отражения във водата

 

 

 

 

[Lirea]

Прекрасен разказ, alienad, беше истинско удоволствие да се разходя с вас
 

Имам един въпрос към магеланците, които са били в тази част на Европа, дали в средата или края на октомври си заслужава да се отиде в района на Нойшванщайн. Имам предвид дали ще е приятно есенно-шарено, или вече ще е станало сиво и кално (поне както си представям късната есен в България). То е ясно, че пролетта и лятото е по-добре, но днес ми изскочи тази възможност и тепърва събирам информация. А след разказите тук съм много зарибена

Редактирано 6 септември, 2015 от Lirea

[Sara]

Октомври е шарено в тази част на Европа и въпрос на късмет за количеството дъжд.Давай смело.

[ECC]

Току-що се прибрахме от Италия-Австрия-Швейцария-Германия.Времето там е непредвидимо и има изключително значение за ггледките и изживяването,особено за хора като нас,които не са свикнали да живеят на много дъжд.В понеделник на Цугшпитце времето беше разкошно и си изкарахме чудесно.В сряда бяхме на Пилатус.Не валя,но беше облачно и мрачно.От върха и от лифтовете не успяхме да видим нищо.Затова предвидения за петък Гросгльокнер го оставихме за догодина.

Имайте в предвид,че там вали доста често.