дневник Дневник за пътешествие в ЮАР, Замбия, Зимбабве и Ботсуана

9 август, 2014

Лагера Пило (Pelo) в сърцето на делтата на Окаванго.

Както вече споменах трансфера от пистата на лагера Джао до лагер Пило беше с моторна лодка по делтата. Може и малко да се колебая дали това е най-красивото място, което съм виждал през живота си (много е вероятно и да е така), но без никакво съмнение, това е най-непокътнатото от човешка ръка.

Лагера се намира на малък остров, палатките са скрити в зеленината и почти не се виждат:

При пристигането ни с лодката ни посрещна пеещ женски хор, съставен от персонала на лагера. Бях гледал филми и знаех, че по принцип така правят в сафари лагерите в Ботсуана и идеята като цяло ме дразнеше - не им стига на хората работата в лагера, ами ги карат и да пеят при пристигане на нови гости. Пеят много добре обаче, направо се чудя дали не ги вземат на работа с конкурс за пеене - изключително чисто в "а капела" стил.

Този лагер е най - "hi end" от всички места за отсядане на сафари, които съм виждал до момента (въпреки, че е далеч от събратята си на същата компания, поне по цена). Най-високото ниво лагери са палаткови, не са лоджи (тухлени или други постройки), но дизайнерски избарани и с всички удобства. Наистина е помислено за всичко. Само 5 палатки т. е. максимум 10 гости (докато бяхме там имаше само още една двойка). Палатките са на голямо разстояние една от друга (поне на 50-60 метра), както и от общите части (снимки на тях, по-нататък), така, че нищо не се чува м-у отделните палатки. Вечер слушахме как хипопотамите излизаха от водата и пасяха около нас. Излишно е да споменавам, че през нощта не се излиза от палатката, вътре си има тоалетна, а при спешни случаи си има една свирка, монтирана на флакон със сгъстен въздух (вижда се долу на снимката над сейфа).

Интериор на палатката, електричеството идва от соларни панели:

Нормална тоалетна със сифон в средата на нищото:

Сейф за ценности, аерозол за пръскане против комари и други насекоми и свирка (червена на цвят) монтирана на аерозолна бутилка (за извикване на персонал по спешност - наличие на слон или хипопотам на половин метър от палатката не е спешна ситуация). Освен това се виждат и плоските гумени "шишета" увити с хавлии, тях ги пълнят с топла вода и ги слагат м-у чаршафите вечер преди лягане, сакън някой да не легне в студено легло):

Снимките от "общите части" - отвореният бар с невероятен изглед по време на залез и други места са много по-интересни, но още не съм стигнал до тях.

* All photos in this thread (except the ones that are not under my posts) are copyrighted and can not be published without a written permission!

10 август, 2014

Лагера Пило (Pelo) в сърцето на делтата на Окаванго.

След кратък инструктаж и малко почивка се отправихме на сафари с моторна лодка из делтата. Единственните други гости в лагера, двойка възрастни австралийци, бяха и наши спътници в лодката. Няколко пъти пъти на това пътешествие ми се случваше да се оплаквам от спътниците си и/или от гида, но този път просто улучихме джапота - не стига, че гида беше топ на топа, но и спътника ни беше подвижна енциклопедия относно птици, а по това време на годината наоколо имаше предимно птици поради високото ниво на водата. На мен пък птиците са ми най-слабото звено в познанията по африканска фауна (ако изключим насекоми) и си бях приготвил на лесно място тефтер и химикал за да си записвам данни и от двамата. Понякога Господ е милостив.

Серия снимки на африкански орел-рибар:

* All photos in this thread (except the ones that are not under my posts) are copyrighted and can not be published without a written permission!

Редактирано 10 август, 2014 от FlyTraveler

10 август, 2014

Следобедно сафари с лодка от лагера Пило (Pelo) в сърцето на делтата на Окаванго.

Още малко снимки на птици в делтата. Black-headed heron (черноглава чапла - свободен превод):

Африканска белогръба патица:

Отново африкански орел-рибар:

Още 2 пейзажа:

* All photos in this thread (except the ones that are not under my posts) are copyrighted and can not be published without a written permission!

11 август, 2014

Следобедно сафари с лодка от лагера Пило (Pelo) в сърцето на делтата на Окаванго.

Хипопотам в делтата:

Малко снимки на залез в делтата:

* All photos in this thread (except the ones that are not under my posts) are copyrighted and can not be published without a written permission!

12 август, 2014

Май 31, 2014. Сутрешно сафари с моторна лодка от лагера Пило (Pelo) в сърцето на делтата на Окаванго.

Предният ден имахме прекрасна вечеря под звездите, само шест човека на масата - ние, двойката австралийци, менажера на лагера (бял южноафриканец ) и гида. Барбекю, добро вино и сладки приказки за африкански приключения. После заспиване под мелодичните звуци на жабите-камбанки, както и грухтенето на хипопотамите, които вечер излизаха от водата да пасат покрай палатката ни.

На сутринта кафе, чай (за които пият тези неща) и снакове последвано от излизане отново с моторната лодка из делтата преди изгрев слънце.

Изгрев в делтата:

Още пейзажи:

Папируси:

Водна лилия:

African darter (птица-змия) в полет:

Vervet monkeys (не знам как се превеждат на бъгларски тези маймуни):

* All photos in this thread (except the ones that are not under my posts) are copyrighted and can not be published without a written permission!

13 август, 2014

Май 31, 2014. Сутрешно сафари с моторна лодка от лагера Пило (Pelo) в сърцето на делтата на Окаванго.

За пръв и единствен до момента път видях двойка африкански орли-рибари:

По едно време единият излетя (не мога да различавам мъжки и женски, та не знам кой):

Малко снимки на водни лилии:

* All photos in this thread (except the ones that are not under my posts) are copyrighted and can not be published without a written permission!

13 август, 2014

Май 31, 2014. Сутрешно сафари с моторна лодка от лагера Пило (Pelo) в сърцето на делтата на Окаванго.

Двойка Hadeda Ibis (Bostrychia hagedash):

Малък пчелояд (little bee-eater):

Още един африкански орел-рибар:

"Входа" на лагера Пило с традиционни канута (мокоро):

Изглед от лагера:

* All photos in this thread (except the ones that are not under my posts) are copyrighted and can not be published without a written permission!

13 август, 2014

..... и свирка (червена на цвят) монтирана на аерозолна бутилка (за извикване на персонал по спешност - наличие на слон или хипопотам на половин метър от палатката не е спешна ситуация).

А кое се приема за "спешна ситуация" - когато хипото влезе нагости вътре в палатката?

Освен това се виждат и плоските гумени "шишета" увити с хавлии, тях ги пълнят с топла вода и ги слагат м-у чаршафите вечер преди лягане, сакън някой да не легне в студено легло):

наричат ги също термофори

13 август, 2014

А кое се приема за "спешна ситуация" - когато хипото влезе нагости вътре в палатката?

наричат ги също термофори

Спешна ситуация се счита ако нещо ти стане лошо. Животни около палатката не са проблем, те никога не се опитват да влизат вътре, важното е само да е затворен добре зипа.

14 август, 2014

Май 31, 2014. Лагера Пило (Pelo) в сърцето на делтата на Окаванго.

Малко снимки от лагера Пило. Както бях споменал вече, мястото е едно от най-добрите, които съм виждал - разположен на малък остров в делата, само 5 палатки за гости на голямо разстояние една от друга (нито се чува, нито се вижда м-у тях). На десетки километри от лагера няма никакво човешко присъствие.

Палатката, която играе роля на нещо като лаундж за релаксиране, снакове, напитки и общуване. Аз там прекарвах доста време след вечеря, занимавайки се със снимките ми, единственното място с контакт с достатъчно силно напрежение, където да си включвам лаптопа.

"Входа" за лагера, а отляво е така наречената "бома" - оградено (в случая не напълно) място, където се слага маса за вечеря, в този лагер и бара беше там:

"Входа" на лагера с традиционни канута (мокоро) и моторна лодка:

Бома-та с бара преди да е сложена масата за вечеря. В това металното нещо се пали огън:

Една от палатките за персонала:

* All photos in this thread (except the ones that are not under my posts) are copyrighted and can not be published without a written permission!

14 август, 2014

Уникално е... Някога. Флай, кога е най-доброто време за посещение на Делтата?

14 август, 2014

Уникално е... Някога. Флай, кога е най-доброто време за посещение на Делтата?

Специално за този лагер гида каза, че е най-добре през Август - нивото на водата е по-ниско, има и бозайници, както и мигриращи птици. Ние като бяхме (края на Май), от бозайниците имаше само хипопотами, а от птиците само тези, които не мигрират. За други места по делтата може и да е различно, всичко зависи от нивата на водата.

14 август, 2014

Май 31, 2014. Лагера Пило (Pelo) в сърцето на делтата на Окаванго.

В лагера живее и един Pel's fishing owl (бухал рибар на Пел - свободен превод):

Г-жа FlyTraveler заминава на екскурзия с мокоро из делтата, докато аз оставам в лагера да сортирам снимки и да снимам един специален залез, който ще видите по-надолу:

Очаква ни специална вечеря в бома-та на свещи с изглед към залеза в делтата:

* All photos in this thread (except the ones that are not under my posts) are copyrighted and can not be published without a written permission!

16 август, 2014

01 Юни, 2014. Напускане на лагера Пило (Pelo) и трансфер с моторна лодка до пистата на резервата Джао.

По време на прекрасната вечеря с изглед към залеза в делтата успях да уговоря менажера на лагера на следващият ден много рано сутринта да ни закарат до пистата в резервата Джао (откъдето да си вземем полетите до следващите лагер, двойката автралийци и те напускаха) и вместо сафари с моторна лодка или традиционно кану (мокоро), както бяхме правили последните два дни, да си направим сафари с джип в резервата Джао. По този начин можехме да видим част от бозайниците в района и хващахме на аванта частичка от преживяването на гостите в този ултра-скъп лагер (Джао, не Пило).

Менажера Руен ни изпраща при напускане на лагера Пило:

По пътя минахме покрай един друг лагер в концесията, менажиран също от "Wilderness Safaris" - Jacana Camp:

Най-после успях да направя свястна снимка на една често срещана в района, но никога не позираща мирно птица - африканска джакана (на чието име е кръстен горепосоченият лагер):

* All photos in this thread (except the ones that are not under my posts) are copyrighted and can not be published without a written permission!

16 август, 2014

01 Юни, 2014. Сафари с джип в резервата Джао.

Както вече споменах, бях успял да уговоря да заменим обичайното сафари с лодка из делтата със сафари с джип в близост до пистата на резервата Джао (докато ни дойде време за полета). Мястото е прекрасно с възможности както за "мокри", така и за "сухи" активности. Терена е типичният за вътрешната делта - много равно с високи палмови дървета. Веднага след тръгването видяхме steenbok:

След това стадо red lechwe антилопи (за пръв път виждах такива, ако не броим, тези видяни и снимани от въздуха):

Съвсем за пръв път видяхме и reedbuck, който охотно ми позираше застанал до един термитник:

После още един:

Импала до "терминала" на любимото ми "летище":

Лъвица и лъв във високата трева непосредственно до пистата (нямаше как да се приближим, защото всъщност тревата отдолу беше заблатена):

Сафари возило на резервата Джао (там претъпкан джип няма да видите):

Sausage tree (саламово дърво - свободен превод) - виждат се плодовете, висящи като салами:

Равносметка от престоя в лагера Пило:

Трудно мога да си представя по-добро място за "вътрешна делта" преживяване от страна на природните красоти на делтата, с едно важно изключение - по време на престоя в лагера не видях картината, която повечето хора имат в главата си - бозайници (ако не хищници, то поне антилопи) да бягат през водата вдигайки пръски (това го видях и снимах от хеликоптера преди това). Т. е. ако искате да видите антилопи и слонове да газят във водата, трябва да отидете в този лагер през Август, когат нивото на водата е по-ниско.

Иначе самият лагер за мен беше еталон за сафари лагер - малко гости, палатките усамотени на голямо разстояние една от друга, много близо до природата, но с всички нужни на нас (и отгоре) удобства, никакво човешко присъствие на десетки километри наоколо, несравними панорами към делтата от палатката и от бомата.

* All photos in this thread (except the ones that are not under my posts) are copyrighted and can not be published without a written permission!

Редактирано 16 август, 2014 от FlyTraveler

16 август, 2014

01 Юни, 2014. Полет с Mack Air Cessna 206 Stationair от резервата Джао до пистата Khwai.

20 минути преди обявеното време за полета отидохме до пистата. Правилата в Ботсуана са такива, че водача, който изпраща / посреща гости застава с джипа горе-долу до мястото където самолета докосва пистата при кацане с цел ако се появят животни или да ги изгони, ако може, или да предупреди пилота по радиото. Същото се прави и при излитане на самолет. В Кения не беше съвсем така, при първият полет, който правихме до концесията Селенкей (до резервата Амбосели), пилота забеляза зебри на пистата секунди преди да кацне, вдигна, завъртя, прелетя много ниско над тях с "бръснещ" полет да ги изплаши, завъртя отново и на третият път кацна.

Гида ни беше казал, че първият полет е за австралийската двойка (летяхме за различни места). Не след дълго се чу шум от двигател и видяхме Чесна 206 да прелита ниско над нас, предполагам с цел да огледа първо пистата (забравил съм да намаля скоростта на затвора и витлото е замръзнало, все едно двигателя е спрял):

След като Чесната докосна пистата, гида подкара джипа след самолета. Нямаше никакви пътници, пилота изключи двигателя, дойде при нас и прочете нашите имена от една бележка, оказа се, че първият полет е бил за нас, директен до пистата Куай, като жена ми и аз бяхме единственните пътници. Пилота на име Dusty (много приятен бял зимбабвиец) ни издекламира набързо правилата за безопасност, показа къде има вода и храна в случай на принудително кацане и завърши с "ОК, let's get you to Khwai". Метна ни саковете и раниците на най-задната седалка, а ние седнахме на междинният ред м-у багажа и него.

Ако изключим полета на супер малкият микролайт над каньона на река Блайд в РЮА две седмици по-рано, бяхме летяли на едномоторем самолет 4 пъти, но всеки път на Чесна Гран Караван, който е за 12 пътника и все пак е с турбовитлов двигател. Сега бяхме с 4 + 1 местен самолет с бутален двигател, може би най-близкото до изтребител от втората световна война от всички самолети, с които бях летял до момента.

Dusty проверява елероните преди излитане:

Предстоеше ни още един 35 минутен полет над делтата на Окаванго, двамата сами с пилота. Не мога да се сетя за по-добър начин за отпразнуване на годишнината от сватбата ни.

* All photos in this thread (except the ones that are not under my posts) are copyrighted and can not be published without a written permission!

Редактирано 16 август, 2014 от FlyTraveler

17 август, 2014

01 Юни, 2014. Полет с Mack Air Cessna 206 Stationair от резервата Джао до пистата Khwai.

Един от поредицата много разнообранзи дни от това пътуване. Сутринта трансфер с моторна лодка в сърцето на делтата, после сафари с джип пак там, после полет над делтата (сами с пилота), а следобяда сафари с джип в концесията Куай в периферията на делтата (доста различна екосистема). Вечерта се отпуснах и с по някой джин-тоник, оставаха само 3 дни от пътешествието и вече нямаше за кога да пазя форма.

Колкото и много вече да бяхме гледали делтата на Окаванго от въздуха, не можех да се наситя на пейзажите и да спра да снимам:

Dusty си чете нещо по време на полета:

Приборите, yoke-а и педалите за rudder-а на Cessna 206 Stationair:

* All photos in this thread (except the ones that are not under my posts) are copyrighted and can not be published without a written permission!

Редактирано 17 август, 2014 от FlyTraveler

17 август, 2014

01 Юни, 2014. Полет с Mack Air Cessna 206 Stationair от резервата Джао до пистата Khwai.

Продължавам с полета до пистата Куай. Личеше си, че летим към периферията на делтата - водата ставаше все по-малко за сметка на суха земя.

Някаква писта на Chief's Island:

Изглед от задният прозорец на самолета, вижда се багажа ни, метнат на задната седалка:

Мостът над река Куай (от далечната страна на реката е резервата Мореми, от близката е концесията Куай):

Лагерът Санго и река Куай от въздуха (последното място, където отседнахме на това пътуване):

Кацане на пистата Куай:

Самолета, с който летяхме - Cessna 206 Stationair:

Dusty качи други пътници и отлетя почти веднага:

* All photos in this thread (except the ones that are not under my posts) are copyrighted and can not be published without a written permission!

18 август, 2014

01 Юни, 2014. Лагера Санго, разположен между концесията Куай (Khwai) и резервата Мореми.

Като кацнахме на пистата Куай, имаше 4-5 возила и поне 15-20 човека, чакащи за полети. След тоталната изолация в сърцето на делтата, мястото направо ми се видя като летищата Хийтроу или Франкурт. Нямаше и помен от джип от лагера Санго (където щяхме да изкараме последните 3 дни от пътешествието си) и не ни оставаше нищо друго освен да чакаме. Наоколо имаше достатъчно други возила и работници от строежа на втората писта и нямаше опасност от диви животни.

Санго е от така наречените "сухи" лагери (предлагат сафарита с джип), въпреки, че предлагат и екскурзии с мокоро (местно кану еднодръвка). Идвайки от "мокър" лагер, мокорото не ни беше особен приоритет.

След около 20 минути Ланд Ровъра на лагера Санго пристигна, шофиран от менажера Фейс, доста разговорлив пич, който се интересуваше от фотография (имаше няколко негови снимки принтирани на книги за Ботсуана) и особено много от футбол. Поради задаващото се световно първенство, говореше предимно на тази тема по време на вечеря (нещо, което мен лично ме дразнеше, бих предпочел да споделя сафари истории, за футбол мога да слушам и кибиците пред кварталната бакалия).

В близост до лагера имаше няколко села, които ни дадоха възможност да разгледаме и местните хора извън градовете (Касане и Маун):

При пристигане в лагера бяхме посрещнати от обичайният за лагерите в Ботсуана хор на персонала, който пее А Капела стил. Бях споменал как не обичам такива неща (не стига, че работят хората, ами и ги карат да посрещат гостите с песен), но тези бяха изключително добри. Даже се майтапих с Фейс и го попитах дали не ги избират с конкурс по пеене.

Имаше и една доста интересна история, свързана с пеенето на хора при посрещане на гости и финалният акорд от тоалетната на близката палатка, която може да разкажа по-късно, а може и да не разкажа, предполагам може да си сглобите звуковата картина

При пристигането си заварихме доста голяма група travel агенти на така нареченото educational (обикалят от време на време лагерите, да знаят какво продават все пак). Там беше и Габа от Safari Specialists, която ни беше взела големият куфар на съхранение от летището в Маун и щеше да ни го върне пак там след три дни. Тази история с агентите изобщо не ни се отрази добре, защото предопредели съдбата ни за следващите три дни по отношение на гид - хитрият Фейс си пусна добрият гид на име Four-Four (4-4) на агентите за да не се излага пред тях, а за нас остана "късата клечка" ДиТико (ДиТи). ДиТи не беше лошо момче и се разбирахме добре, особено когато бяхме само аз и жена ми в колата една сутрин, но не беше особено добър гид и в стремежа си да угоди на всички гости в джипа понякога вършеше глупости.

За лагера ще пиша и постна снимки по-късно, още не съм стигнал до тях и не съм ги разглеждал подробно.

При първият гейм драйв ДиТи обяви, че ще оставим първо до мокоро (традиционно кану) станцията една двойка британци, което ни "изяде" 45 минути от времето - много лошо начало. Това, както и факта, че в началото се ослушваше при заявките ми за спиране за снимки на птици и по-дребни животни поставиха отношенията ни на различна от обичайната за мен приятелска основа и преминахме на основа "обслужващ персонал - клиент". Превъзмогнах до някаква степен срама си и при "нечуване" на мои сигнали за спиране показвах, че мога да увеличавам децибелите на гласа си, което свърши работа. Разговора с менажера вечерта помогна още повече, на следващият ден ДиТи само при вида на каквото и да е животно или птица намаляваше и ме поглеждаше дали не съм си вдигнал фотоапарата (както всъщност би трябвало да прави към всички гости или да пита дали има интерес за спиране от страна на някого).

В резултата успях да направя не-лоши снимки на птици, някои от тях (ще ги покажа по-нататък) за пръв път.

Lilac-breasted roller (люлякогръд ролър - свободен превод):

African openbill stork (африкански отвореноклюн щъркел - св. превод):

Southern red-billed hornbill (южен червеноклюн рогоклюн - св. превод):

На мокоро (кану) станцията имаше доста хипопотами, аз лично бих бил доста нервен на мястото на двойката британци, но понеже ние не отивахме на мокоро с хипотами, не сметнах за нужно да повдигам въпроса за сигурността.

* All photos in this thread (except the ones that are not under my posts) are copyrighted and can not be published without a written permission!

18 август, 2014

01 Юни, 2014. Следобедно сафари с джип в концесията Куай (Khwai).

След като изгубихме 45 минути в транспортирането на една двойка британци до станцията за традиционни канута (менажера трябваше да си ги закара с отделен джип) продължихме с гейм драйва из концесията Куай. Както бях споменал преди, лагера Санго се намира м-у концесията и резервата Мореми и сафаритата се правят и на двете места, основното предимство на концесията е, че може да се кара извън пътя, както и да се прави сафари нощно време.

Това за нощните сафарита тук работеше само наполовина т. е. понеже няма тракър / спотър, който да търси животни с прожектора, гида (който е и шофьор) с едната ръка държи кормилото, а с другата прави нещо като търсене на животни с прожектора. От време на време се виждаше някой жираф или хипопотам, но нищо подобно на нощните сафарита, които сме правили в частните концесии в Кения или в частните резервати около Крюгер в Ю. Африка. Единственната много ценна "гледка", която видяхме през нощта беше сървъл (servel), но това си беше чист късмет - като се връщахме просто пресече пътя, съвсем близо до лагера (за съжаление вече бях прибрал фотоапарата).

Та на този гейм драйв нямаше нищо особено - ДиТи ни закара до една бърлога на петнисти хиени (те водачите си я имат за всеки случай, ако няма нищо интересно водят гостите там). Около бърлогата вече имаше няколко джипа и ДиТи успя да заема възможно най-неудобното място за наблюдение и снимане при наличие на много по-добри места, които след още 10 минути съответно се заеха. Добре, че на следващият ден бяхме сами до тази бърлога и наблюдавахме хиените почти 45 минути, не че особено много харесвам тези животни, но имаха малки и тогава са доста по-интересни.

Все пак успях да щракна няколко кадъра м-у другите джипове и тревите:

При "златната" светлина преди залез снимах малко любимите си импали:

* All photos in this thread (except the ones that are not under my posts) are copyrighted and can not be published without a written permission!

19 август, 2014

02 Юни, 2014. Сутрешно сафари с джип в резервата Мореми.

Тази сутрин сафарито беше в резервата Мореми. Както бях писал вече, лагера се намира м-у Мореми и концесията Куай, та кеф ти едното, кеф ти другото.

Няколко думи за този район като цяло - това се води един от "най-продуктивните" райони на Ботсуана откъм наблюдение на диви животни, както и един от сравнително най-достъпните в ценово отношение. Последното, естественно го прави сравнително пренаселен с посетители, не чак толкова много като парка Чобе в частта му до Касане, но си има приличен брой трафик - всички мобилни сафарита от Маун до Касане и обратно минават от там плюс self-drivers плюс гостите на не малкото лагери в района. Куай може да е концесия, но не е съвсем частна (принадлежи на локалната общност) и всеки може да влиза в нея (не е като частните концесии на други места, които са с ограничен достъп).

Най-хубавото на този сутрешен гейм драйв беше, че аз и жена ми бяхме сами с гида.

Моста над река Куай, в дъното се вижда северният портал на резервата Мореми:

Тази сутрин късмета беше на наша страна, ДиТико забеляза група лъвове до един термитник. Това беше един от много малкото случаи, когато той намираше нещо, обикновенно по-опитният водач му се обаждаше по радиото, когато е открил животни. В замяна на това пък ДиТи веднага вдигаше мобилният телефон да извести колегите си от Bushways (оператор на мобилни сафарита) за мястото на sighting-a. Изтърва се, че бил работил за тях преди и смятал пак да се връща там през Окотомври.

На първо време видяхме 2 лъвици легнали до термитник:

После започнаха да се предвижват в посока към нас и се оказа, че са три, едната с наранявания, изключително слаба и болна (подвижен скелет), най-вероятно щеше да си отиде до няколко дни. Следобяда щяхме да я видяхме отново при доста интересна ситуация. И трите лъвици минаха на около 3-4 метра от джипа.

Последна мина ранената / болна лъвица:

* All photos in this thread (except the ones that are not under my posts) are copyrighted and can not be published without a written permission!

Редактирано 19 август, 2014 от FlyTraveler

19 август, 2014

02 Юни, 2014. Лагера Санго. Сутрешно сафари с джип в резервата Мореми.

Продължавам със сутрешното сафари в резервата Мореми където пейзажите много ми харесаха. Тук снимах болната / ранената лъвица до някакъв сафари джип в една гора от leadwood (оловно дърво - свободен превод) дървета:

После позяпахме малко red lechwe антилопи (доколкото знам без специално да съм проверявал, тази част на Ботсуана е едно от малкото, ако не и единственното място в света, където се намира този животински вид):

После ДиТи видя лъвица с малко, но понеже бяхме в държавен резерват не можехме да излизаме извън пътя и да се приближим. Почакахме около половин час да видим дали ще станат да отидат на сянка, но след като заспаха, решихме да продължим да търсим други животни.

Следващият sighting обаче беше върхът за деня - двама братя лъвове номади. Номадите са мъжкари без прайд, които скитат с цел да завоюват такъв. Тези бяха едни от най-свирепите на вид лъвове, които съм виждал - единият с черна грива (такива са характерни за пустинята Калахари), другият тип "оплешивяващ".

Повече снимки на двамата братя номади в следващият пост (като намеря време да ги сортирам).

* All photos in this thread (except the ones that are not under my posts) are copyrighted and can not be published without a written permission!

Редактирано 19 август, 2014 от FlyTraveler

20 август, 2014

02 Юни, 2014. Лагера Санго. Сутрешно сафари с джип в резервата Мореми.

Продължавам с двамата братя лъвове номади - те се бяха запътили нанякъде и наблюдаването им се състоеше в проследяване, което не е чак толкова лесна рабора в резервата Мореми (не може да се излиза извън пътя). Когато лъвовете вървят по пътя могат да се снимат само отзад, когато са встрани близо до пътя и успеехме да се поизравним с тях ставаха най-добрите снимки. Навлязат ли в гъсталака единственното, което може да се направи е да се чака по-напред на някой завой с надеждата, че ще се появят точно там. В интерес на истината, тук гида се представи много добре.

"Плешивият" брат:

Другият брат:

Наистина много свирепо изглеждаха и двамата братя, сериозна предпостава за наакване, ако човек ги срещне пеша. Следихме лъвовете около 40 минути докато не изчезнаха съвсем в гъсталака. Гледката беше почти ексклузивна - споделена само с другият джип на лагера Санго.

При липсата на други туристи освен нас в джипа се надявах този път да прескочим почивката за кафе / чай, но на г-жа FlyTraveler явно и е харесал ритуала, та поиска да спрем, което определено зарадва гида. Не ги разбирам хората, по време на сафари да искаш да губиш 20-30 минути за кафе или чай си е направо мазохизъм, кафета се пият на работното място, когато трябва да се скътае малко време. Гидовете са ми ясни, 20-30 минути си е доста спестено гориво, като се прибави и спирка за напитка по време на залез при следобедно сафари, ето ги 50-60 минути минимум спестени за деня (за сметка на гостите).

ДиТи прави чай по време на задължителната почивка:

Използвах случая, че нямаше други гости в джипа, за да поснимам любимите си импали, които голяма част от хората считат за безинтересни обекти. Ето тук един "харем" от женски и малки:

* All photos in this thread (except the ones that are not under my posts) are copyrighted and can not be published without a written permission!

20 август, 2014

При липсата на други туристи освен нас в джипа се надявах този път да прескочим почивката за кафе / чай, но на г-жа FlyTraveler явно и е харесал ритуала, та поиска да спрем, което определено зарадва гида. Не ги разбирам хората, по време на сафари да искаш да губиш 20-30 минути за кафе или чай си е направо мазохизъм, кафета се пият на работното място, когато трябва да се скътае малко време. Гидовете са ми ясни, 20-30 минути си е доста спестено гориво, като се прибави и спирка за напитка по време на залез при следобедно сафари, ето ги 50-60 минути минимум спестени за деня (за сметка на гостите).

ДиТи прави чай по време на задължителната почивка:

10606176_10203367293517021_7805431116821274611_n.jpg

Хахаха Флай, навлизаш в опасната зона за пътешествениците Ставаш си самодостатъчен и критичен към желанията на всички други . Вероятно г-жа Флау Травелер се е накефила както на сафарито, така и на кафето т.е. била е отворена към всички сладости, които живота и предоставя в конкретния момент, докато ти си си се издразнил и си загубил част от удоволствието.

Когато и аз започнах да се дразня на желанията на другите спрях да имам приятели, с които да споделям пътуването.

20 август, 2014

Хахаха Флай, навлизаш в опасната зона за пътешествениците Ставаш си самодостатъчен и критичен към желанията на всички други . Вероятно г-жа Флау Травелер се е накефила както на сафарито, така и на кафето т.е. била е отворена към всички сладости, които живота и предоставя в конкретния момент, докато ти си си се издразнил и си загубил част от удоволствието.

Когато и аз започнах да се дразня на желанията на другите спрях да имам приятели, с които да споделям пътуването.

Е, чак издразване и изгубване на удоволствие не беше Жена ми просто е някакво чудо, че почти никога не ме е дразнела за нищо, нито на път, нито у дома (до момента). Просто се надявах да прескочим почивката и да използваме времето "по предназначение". Иначе в "опасната" зона съм навлязъл още преди 24 години, от тогава имам строго ограничен списък от хора, с които много обичам да пътувам - или с тях или сам, иначе просто се развалят пътешествията. Не казвам, че аз самият съм много приятна компания за пътуване, просто трябва да се ходи с хора със сходни интереси, иначе се пречи едни на други. Пътуването сам също дава огромни предимства (това без даже да засягам финансовите такива) и е съвсем друг тип усещане, но за това си има отделна тема във форума.

Влез

дневник Дневник за пътешествие в ЮАР, Замбия, Зимбабве и Ботсуана

Препоръчани мнения

FlyTraveler

Връзка към коментар

FlyTraveler

Връзка към коментар

FlyTraveler

Връзка към коментар

FlyTraveler

Връзка към коментар

FlyTraveler

Връзка към коментар

FlyTraveler

Връзка към коментар

FlyTraveler

Връзка към коментар

Фил

Връзка към коментар

FlyTraveler

Връзка към коментар

FlyTraveler

Връзка към коментар

Гост

Връзка към коментар

FlyTraveler

Връзка към коментар

FlyTraveler

Връзка към коментар

FlyTraveler

Връзка към коментар

FlyTraveler

Връзка към коментар

FlyTraveler

Връзка към коментар

FlyTraveler

Връзка към коментар

FlyTraveler

Връзка към коментар

FlyTraveler

Връзка към коментар

FlyTraveler

Връзка към коментар

FlyTraveler

Връзка към коментар

FlyTraveler

Връзка към коментар

FlyTraveler

Връзка към коментар

mililia

Връзка към коментар

FlyTraveler

Връзка към коментар

Искаш да споделиш мнението си? Създай профил или влез да коментираш

Създай профил

Влез

Четящи темата 0 магеланци

Важна информация