дневник Дневник за пътешествие в ЮАР, Замбия, Зимбабве и Ботсуана

[FlyTraveler]

Истинско богатство са подобни разкази, истинска рядкост в световен мащаб, не само за България. Благодаря за желанието, търпението и времето да споделиш всичко това

 

Аз благодаря за вдигането на лимита ми за постване на снимки на два пъти

[mililia]

И аз благодаря за подробния разказ и за всичко, което успях да видя и науча за Африка от теб. Имаш интересен стил на писане и обяснение на нещата, така че хората, които мечтаят да посетят Африка и да отидат на сафари, могат да научат доста неща от първа ръка. А снимките определено са невероятни.

За себе си установих, че определено "твоята" Африка не е моята дестинация, но въпреки всичко разказът ти ми беше много интересен и го проследих отначалото до края.

Още веднъж благодаря и ще следя твоето следващо пътешествие първо като подготовка и след това като реализация.

[домосед]

@домосед, ще се радвам ако споделиш дали предприемаш някакви стъпки за защита от змии, евентуално догодина ще пробвам self-drive на място където има и змии и скорпиони (Калагади май се очертава да е). Високи обувки вечер вместо сандали? Обувките вътре в палатката докато спиш? Или просто не мислиш за това?

 

Просто не мисля за това. Змии има навсякъде, не само в резерватите. Единственото, което "предприемам", е, че по възможност избягвам да цепя пеша през висока трева. Също като навсякъде по света. Много рядко нося високи обувки. Само за много сериозни планински преходи с раница, примерно в Драхенсберг. На по-леки преходи по ферми и резервати, включително "walikng safaris" ходя или със сандали или с ниски спортни обувки. Обувки в палатката вкарвам, само ако местното население е крадливо, пак примерно на платото на Драхенсберг. Ако няма местно население, си ги оставям отвън.

[БраниB]

"Възникна грешка

Вие достигнахте лимита за позитивни оценки за деня"

 

Това го получавам за 1ви път.

 

Пътеписът ти е страхотен! Африка никога не ме е интересувала, но ти направо ми отвори очите. 

Благодаря за невероятните пейзажи, особено изгревите и залезите!

[FlyTraveler]

"Възникна грешка

Вие достигнахте лимита за позитивни оценки за деня"

 

Това го получавам за 1ви път.

 

Пътеписът ти е страхотен! Африка никога не ме е интересувала, но ти направо ми отвори очите. 

Благодаря за невероятните пейзажи, особено изгревите и залезите!

 

Благодаря за вниманието и за добрите думи. Аз съм имал различни "периоди" през живота си относно любими дестинации - карибски, северно-американски, централно-американски, европейски, азиатски, в момента съм в африкански период. Никога и никъде е нямало нещо да ми харесва толкова много по света, колкото да прекарвам време в резерват за диви животни някъде в Африка.

[БраниB]

Благодаря за вниманието и за добрите думи. Аз съм имал различни "периоди" през живота си относно любими дестинации - карибски, северно-американски, централно-американски, европейски, азиатски, в момента съм в африкански период. Никога и никъде е нямало нещо да ми харесва толкова много по света, колкото да прекарвам време в резерват за диви животни някъде в Африка.

Да и аз мисля, че всяко нещо с времето си. Човек се променя, съответно и интересите му. Като бях малка, най-голямата ми мечта беше да видя Айфеловата кула, тогава и през ум не ми е минавало, че ще стане. И като се случи, бях на 22, и тогава си задодох въпроса, а сега накъде?!

Но за Африка винаги съм имала много предразсъдъци-бедност, криминалност, болести и т.н... И за това не съм се интересувала. Но сега любопитсвото ми се събуди и като любител на природата, се надявам някой ден да стигна и до там.

Чакам с нетърпение други споделени преживявания, прудружени с невероятни снимки.

[violeta]

Силно съм впечатлена от преживяванията ти! Браво!

Пишеш в началото, че си имал притеснения, че в паспорта си нямал печати. И моят паспорт е чисто нов, заради промяна на фамилията ми. Какво може да следва от това?

 

[FlyTraveler]

Силно съм впечатлена от преживяванията ти! Браво!

Пишеш в началото, че си имал притеснения, че в паспорта си нямал печати. И моят паспорт е чисто нов, заради промяна на фамилията ми. Какво може да следва от това?

 

Нямаш грижи, няма да имаш проблеми. Освен чисто новия паспорт, аз нямах печат и на излизане от БГ (както и предполагах на летището в София ми отказаха да ми ударят печат на канадския паспорт, а не можех да вляза в Ю. Африка с българския, защото ми трябваше виза с него) т. е. в РЮА идвах все едно от никъде. Въпреки това нямах проблем, така, че си ОК.

[FlyTraveler]

За съжаление, но в същото време и доста очаквано не видяхме изтрелващи се във въздуха големи бели акули, но успяхме да ги видим много близо до повърхността.

 

...

 

 

Реших да пробвам да добавям разбъркано малко звук и движещи се картинки към някои постове от това пътешествие. Кратки видео клипчета, които даже не са и редактирани - доста дебилно, но пък предполагам може да допълнят малко представата за местата. Тук няколко клипчета от експедицията за Големите бели акули от Саймънс Таун, недалеч от Кейп Таун:

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Островът на тюлените:

 

 

 

[FlyTraveler]

...

 

Няма да се впускам в много подробности и обяснения за микролайт самолетите (името подсказва, че са супер леки - бутат се от един човек на ръка, повдига се опашката и се завърта или както казва жена ми нещо като бебешката количка на дъщеря ни като беше на 2 години, ама с крила и двигател). Тук е мястото да отбележа, че основно има 2 вида микролайт:

 

1. Така наречените "weight shift" - като делтапланер, двама седят един зад друг и завива като си накланят телата наляво или надясно.

 

2. Вторият вид малко повече прилича и има контролни повърхности като на самолет - "3 axis" контрол чрез rudder + trailing edge flaperons (комбинация от flaps и ailrerons). Извинявам се за езика, но освен елерони, на български не знам как са останалите неща. Ние летяхме на вторият вид (с първият вид фирмата "Batoka Sky" предлага полети над водопата Виктория). Пилота и пътника (ученика) седят в тандем един до друг, като може да се управлява и от двете места. Лоста за управление и таблото са по средата м-у двете седалки и всеки има по чифт педали за контрол на rudder-a.

 

Излишно е да казвам, че "кожата" на корпуса, крилата, flaperons, rudder и elevator на "летилото" са от плат опънат на метално скеле. Само коша, в който се сяда е от някъкво фибростъкло или пластмаса. Лети се на VFR (visual flying rules), имат обаче и GPS за навигация ако им се наложи.

 

...

 

За мен това беше първият полет на каквото и да било с отворена кабина и усещането за летене беше по-истинско от всяко друго до момента. Вятърат не се усеща много силно, нещо като да се возиш на кабриолет (то и скоростта е подобна), не знам от времето ли беше, но не усещах турболенция повече от нормален едномоторен самолет.

 

 

Времето над каньона не беше най-доброто за снимки, но аз бях доволен, че изобщо ставаше за летене на тези супер леки машини.

 

Няколко думи за Blyde River Canyon - това е третият по големина каньон в света след Grand Canyon в Аризона и Fish River Canyon в Намибия, но е най-големият "зелен" каньон (другите са сухи) и според мен е много красив. На снимките се вижда също и язовирната стена на реката. Намира се в провинция Мпумаланга и планинската верига Дракенсберг (Худспрейт е в Лимпопо, та прескочихме и до съседната провинция с полета).

 

...

 

И така каньона го видяхме, било то и само от въздуха (на връщане към Джобърг с "гражданският" полет още един път и то при идеално време, но през стъкло все пак, не можах да уцеля идеална ситуация).

 

Останаха ни около 15 минути свободни за летене микролайт-а и се отправихме към частните резервати до парка Крюгер.

 

Хайде и тук малко движещи се картинки със звук (двигателя звучи много яко - като на малолитражна моторетка, какъвто и всъщност е).

 

Излитане от Худспрейт, провинция Лимпопо, Ю. Африка на Micro Aviation B22 Bantam в посока Blyde River Canyon:

 

 

 

Полет над каньона:

 

 

 

Качеството на видео файловете е ужасно, но според мен приключението си струва поста

 

Редактирано 23 януари, 2016 от FlyTraveler

[FlyTraveler]

След като разгледахме Blyde River Canyon и the Three Rondavels (не станаха много добри снимки от последните, че бяха в облаци, мисля, че имам други от "гражданският" самолет), се отправихме към частните резервати близо до Худспрейт да потърсим малко животни от въздуха.

 

 

Хайде и видео от кацането с този микролайт (не знам дали тези видео файлове не са подходящи и за "Occupy window seat" темата, въпреки, че тук има само едно предно стъкло за предпазване от насрещния въздушен поток):

 

 

За съжаление нямам сносни видео файлове на диви животни от въздуха, остават само снимките в оригиналния пост

 

[FlyTraveler]

Време е да започнем с първият гейм драйв, както вече споменах в частните резервати около парка Крюгер водач / гид и тракър работят в екип. Ние се паднахме при двама чернокожи - гида Харлод и тракъра Диференс, да името му беше точно Difference. Всички тракъри в Мотсуари са чернокожи, гидовете повечето са бели, нашият екип беше просто чудесен - и двамата с много добър усет и набито око, гида освен това и много добре запознат с различните видове животни и птици.

 

 

Би било грях да кажа, че сме имали скучен ден - рано сутринта бяхме в Кейп Таун, малко по-късно в Джобург, после полет до Худспрейт, полет с микролайт над Blyde River Canyon и малко сафари от въздуха и накрая гейм драйв в Тимбавати.

 

Допълвам този пост с няколко видео файла (оригинала със снимките може да се види тук)

 

Частен резерват Тимбавати в екосистемата на парка Крюгер.

 

 

Пресичаме рекичка с Ланд Ровъра с гида ни Harold и тракъра (седнал на ръба на капака на двигателя) Difference:

 

 

 

Южен жираф с окспекърс на гърба:

 

 

 

Лек спаринг м-у два млади мъжки слона в сухо корито на река:

 

[FlyTraveler]

 

Неусетно се стъмни и попаднахме на двама мъжки лъва - скитници (такива, които не живеят в прайд с женски и малки, а по-скоро търсят да превземат такъв). И двамата лежаха във високата трева, като единият даже не ни удостои с вниманието да си надигне главата. На другият успях да направя няколко снимки на оскъдната светлината от прожектора на спотъра:

 

...

 

Малко видео от нощно сафари в частния резерват Тимбавати, Ю. Африка - два мъжки лъва на разстояние, от което можехме да ги наплюем (оригиналния пост със снимките е тук):

 

 

 

 

 

Тук може да се види какво се има предвид под шофиране off-road, не е просто да се излезе на няколко метра от пътя:

 

 

 

[FlyTraveler]

Женски леопард с доста пораснал син на дърво с плячка (импала). Такова нещо меко казано не се вижда всеки ден, стояхме около 15 минути да ги наблюдаваме и направих доста снимки (още не съм ги подредил всички, ако намеря по-добри, ще ги публикувам по-късно). Тръгнахме си единственно, защото други возила чакаха да видят и те този sighting (моля някой ако знае точната дума на български да ми я напише - не е гледка, не е забележителност, става дума за животни, а не за сгради или паметници). Както мисля, че бях споменал тук си имат правило да не се събират повече от 3 возила на "sighting".

 

В света на хищниците да уловиш плячка е трудно, но е само част от задачата, другата част е да я опазиш да не ти я вземат. Най-необлагодетелствани в това отношение са гепардите - най-бързи са, но почти всеки им краде плячката (хиени, понякога леопарди, лъвове), затова ядат много бързо. На леопарда хиените и лъвовете му крадат плячката, но пък има голямото предимство, че може не само да се катери по дървета, но и да качи плячка 3 пъти по-тежка от собственното си тегло).

 

 

Тук допълвам с два видео файла един страхотен сайтинг в резервата Тимбавати - два леопарда на дърво с плячка (импала). Вижда се и хиената (на второто видео по-добре), която обикаля под дървото с надеждата леопардите да изтърват импалата:

 

 

 

 

 

Ето и няколко снимки, които открих в един външен хард драйв вчера:

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

А как мина този ден, може да видите в моя блог тук (страницата е обновена - комбинация на снимки с видео):

 

 

All photos are copyrighted, please do not publish without written permission!

Редактирано 25 януари, 2016 от FlyTraveler

[FlyTraveler]

Следва едно от най-големите ми приключения на сафари до момента. След като видяхме леопардите и постояхме при тях, тракъра ни слезе пеша да търси някъкви следи (с портативно радио за комуникация) - без оръжие, без нищо и скоро се изгуби от очи. През това време гида мерна в далечината друг бял носорог (различен от този, който видяхме сутринта) и каза, че можем да го проследим пеша. Сложи амуниции в пушката и тръгнахме, той, жена ми, аз и едната индийка от САЩ (лекарката). Въряхме тихо на почтенна дистанция след носорога, ако той спре, спираме и ние, като тръгне, тръгваме и ние.

 

 

Носорозите имат ужасно лошо зрение, но пък страхотен слух и обоняние. Освен това бягат много бързо и меко казано не са безопасни. Черният носорог по принцип е с много по-лош нрав от белият, но и белият си е много за внимаване. Предполагам, че гида реши да го проследим, защото беше самотен мъжкар (майка с малко е много по-вероятно да нападне). Носорога ни усети, но изглеждаше да е спокоен, та го доближихме на около 30 метра:

 

По едно време носорога се обърна и тръгна към нас, гида ни каза да отидем зад едно дърво, което посочи.

 

В интерес на истината не бягаше, просто вървеше към нас, хеле на около 15 метра зави и тръгна в друга посока:

 

Подуших въздуха, поогледах се, нямаше видими признаци на наакани.

 

Не знам ако бяхме повече хора дали би направил това гида, не се сетих и да го попитам, но останах много доволен от преживяното и видяното - пеша нещата изглеждат и се усещат по съвършенно друг начин.

 

 

Да подкрепим и този пост с малко видео. Първо да покажа бял носорог сниман от джип:

 

 

 

Тук маркира територия - пръска като с градински маркуч:

 

 

 

А сега друг мъжки бял носорог - този път го следваме пеша, в момента е на около 30 метра. После тръгна към нас и стигна на около 15 метра, но тогава вече на никого не му беше до видео или снимки:

 

 

Целия ден може да проследите в блога ми тук

[FlyTraveler]

Така се сетих, че съм пропуснал една дреболия от сутринта на последният описан ден - нападна ни африкански бивол, наистина ни нападна - биволите, както и леопардите (за разлика от слоновете и лъвовете, не правят предупреждаващи "фалшиви" атаки).

 

Нямам го документирано на снимки, така, че трябва да приемете достоверността на разказа на доверие.

 

Намерихме голямо стадо биволи край (в) един водоизточник и спряхме да гледаме и да снимаме. Аз си мисля, че това беше един от най-красивите "sightings" на този тип животни, който бях виждал до момента:

 

 

След като ги погледахме и поснимахме, тръгнахме да проверяваме едни следи на лъвове, не успяхме да ги намерим (лъвовете) и решихме да се върнем обратно при биволите. Стадото обаче вече го нямаше до езерцето, бяха останали само една женска с малко теленце. Като ни видяха, първоначално се скриха зад един храст. Гида изключи двигателя и зачакахме да излязат, тогава биволицата директно хухна към нас. Гида включи моментално двигателя и даде пълна газ. В началото биволицата почти ни настигна (на около 2-3 метра от нас), но после Ланд Ровъра набра скорост и се измъкнахме...

 

Всичко стана много бързо, имах чувството, че не се случва с нас, ами го гледам на филм. Може би и поради тази причина се смеех през цялото време. Интересно обаче на гида нещо не му беше особено смешно, а по природа си е веселяк... Не знам каква точно би била развръзката ако не бяхме успели да избягаме. Аз седях сам на последният ред седалки, но по-високо от нивото на рогата на биволицата. Нямам и идея водача колко бързо можеше да зареди 10 милиметровият Уинчестър при нужда (забелязах, че като тръгвахме да следим носорог пеша сложи амуниции т. е. по принцип пушката си стои без патрони).

 

Още едно преживяване за спомени и разказване.

 

 

 

Да подкрепя с видео и този пост, където главни участници са африканските биволи - често считани за най-опасните от Големите 5 животни. При всички случаи са с най-лош нрав.

 

Стадо биволи до езеро:

 

 

 

Друга част от стадото малко настрани:

 

 

 

Тази биволица беше с малко и в началото се скриха в храстите като ни видяха:

 

 

 

... но няколко секунди по-късно ни нападна:

 

Редактирано 26 януари, 2016 от FlyTraveler

[FlyTraveler]

May 21, 2014. Motswari Lodge, Timbavati, S. Africa.

 

Този сутрешен драйв беше последният ни с настоящите гид и тракър, след това излизаха в отпуска и двамата. Не разбрах дали не си даваха много зор да търсят диви животни в последните си работни часове или просто нямаше, но не видяхме много такива. Както съм забелязал и на други места, добрите гидове винаги "си запазват нещо в ръкава" за подобни случаи, та ни заведоха до леговище на петнисти хиени, където прекарахме дълго време наглюдавайки и снимайки възрастни и малки екземпляри.

 

Колкото и да не са ми симпатични тези животни, не мога да отрека, че ми е интересно да ги наблюдавам, е бих предпочел 1000 пъти леговището (den) да беше на диви африкански кучета, но за съжаление те започват да правят леговища в районна доста по-късно през сухият сезон.

 

 

Само за справка - петнистата хиена има най-здрава захапка от всички хищници-бозайници в Африка (не знам за тези извън континента). Редовно крадат плячката на гепарди и леопарди (нито един от двата вида не рискува да се бори с хиени), могат да вземат плячка и от лъв, ако е сам, а хиените са много (група от хиени се нарича клан).

 

 

 

 

Да удостоим с няколко видео файла и петнистите хиени:

 

 

 

 

 

 

Целия ден в Тимбавати може да видите на обновената (снимки + видео) страница на моя блог тук

[FlyTraveler]

При преглеждане на видео файловете видях, че съм пропуснал също и някои неща от предният ден - Май 20.

 

По-късно се натъкнахме на "размножително стадо" (breeding herd) слонове. Термина означава, че стадото се състои от женски и малки (всички с някъква родственна връзка - майки, баби, лели и пр.) предвождани от матриарх - най-опитната женска. Мъжкарите на определена възраст напускат стадото и впоследствие водят самотен живот.

 

Ако не гледаме за наличие на 5-ти крак, женските слонове се познатат по по-ръбата (квадратна) форма на главата. При мъжките "5-ият крак" достига до 25 кг. тегло. Не е случаен израза "слон да ти го..."

 

 

 

И накрая Мис Май от списание "Плейбой на Дивите Животни" позира за снимка:

 

700_9790_small.jpg

 

 

 

 

Добавям видео файлове и към този пост - слонове на 2 метра от нас (открит джип), бозаещо от майка си малко слонче:

 

 

 

Позираща слоница (Мис Май):

 

 

 

Обновената страница за този ден в моя блог тук

Редактирано 27 януари, 2016 от FlyTraveler

[FlyTraveler]

Както обещах в предният пост, пускам снимките от нощното сафари, в което премина следобедният гейм драйв.

 

Не знам как гида успя да намери леопард в тъмното (то не е лесно да се намери и по светло), но явно това отличава добрите от посредственните гидове. Екземпляра, който наблюдавахме и снимахме беше женска, която по принцип била много "срамежлива" през деня и в момента, в който видела джипове се скривала в гъсталака. Гида я виждаше за пръв път нощно време и се учуди, че е спокойна и не бяга. Снимките бяха доста трудни - хем на оскъдна светлина без светкавица (единственното осветление беше от прожектора на тракъра), хем и през разни треви и листа (метода да задействам автофокус с back button, вместо с полуспусък на бутона на затвора се оказа много полезно в този случай, както и в много други по време на сафаритата). Това беше второ виждане на леопарди за деня (общо 3 различни екземпляра).

 

 

Много кратко видео от първото ми виждане на леопард през нощта (става въпрос за резервата Тимбавати в Ю. Африка):

 

https://www.youtube.com/watch?v=JOUoTIXbGJI:

 

 

Целия ден в Тимбавати може да видите на обновената (снимки + видео) страница на моя блог тук

Редактирано 28 януари, 2016 от FlyTraveler

[FlyTraveler]

May 21, 2014. Motswari Lodge, Timbavati, S. Africa.

 

 

После вече при здрачаване видяхме една лъвица, опитваща се да намери другите лъвове от прайда си (издаваща звукови сигнали - лъвски рев).

 

 

 

Тук освен видеото добавям, че гидовете бяха кръстили лъвицата Машата (в частните резервати до парка Крюгер обичая е на лъвовете, леопардите и гепардите да се дават имена):

 

 

Ревът на Машата (ревящия лъв от началото на филмите на Холивудската продуцентска къща Метро Голдуин Майер всъщност се прозява, лъвовете не изглеждат така като реват):

 

 

 

Машата си върви по пътя, а ние я следваме. За отбелязване е, че сме с нов отбор гид+тракър - белия Ричард + черния Петрус. Ричард беше прекрасен гид със сериозни познания в областта си и хубаво чувство за хумор, като в същото време не задоволяваше капризи и не се опитваше да се хареса на глупави гости (нещо рядко за сафари гид):

 

 

 

 

 

Целия ден в Тимбавати може да видите на обновената (снимки + видео) страница на моя блог тук

Редактирано 28 януари, 2016 от FlyTraveler

[FlyTraveler]

May 21, 2014. Motswari Lodge, Timbavati, S. Africa.

 

Последва най-големият бухал в Африка - гигантски бухал-орел (giant eagle owl):

 

Явно беше нощта на бухалите, защото след малко пък намерихме петнист бухал-орел (spotted eagle owl):

 

 

Допълвам с видео последния пост от този ден в Тимбавати и "Нощта на бухалите".

 

Тук се вижда лъвицата Машата и Giant (Verreaux's) eagle owl или гигантски орелов бухал:

 

 

 

Тук можем да чуем и гласа на бухала:

 

 

 

Следващия бухал, който видяхме беше петнист орелов бухал (Spotted eagle owl):

 

 

 

Целия ден в Тимбавати може да видите на обновената (снимки + видео) страница на моя блог тук

Редактирано 28 януари, 2016 от FlyTraveler

[FlyTraveler]

May 22, 2014. Motswari Lodge, Timbavati, S. Africa.

 

Базирано на скромният ми опит на сафарита до момента, съм забелязал, че обикновенно последният game drive на някое място се оказва доста продуктивен. Тук има и психологически момент - човек когато напуска хубаво място му се струва още по-добро.

 

Прекрасен изгрев и добър късмет за "златният час" (golden hour). Така се нарича първият час (по-скоро час и половина) след изгрев и преди залез, когато слънцето е най-ниско и хвърля "златна светлина" в-у нещата. Тогава е най-красиво за снимане, каквото и да се снима излиза добре.

 

 

Няколко снимки на мъжки и женски африкански биволи в шубрака (и извън). Добре е, че атаката от бивол предният ден не ни разви страхов комплекс в тази насока...

 

 

Малко видео от последния ден в лоджата Мотсуари. Африкански биволи на пътя:

 

 

 

Леопард в тревата. Този не можахме да го видим много добре, може би и затова не съм сложил снимки в оригиналния пост.

 

 

 

Млад мъжки лъв в тревата. Тук сме срещу слънцето, малко преди гида Ричард да премести Ланд Ровър-а:

 

 

 

Тук вече сме в добра откъм светлина позиция:

 

 

 

Целия ден в Тимбавати може да видите на обновената (снимки + видео) страница на моя блог тук

Редактирано 28 януари, 2016 от FlyTraveler

[FlyTraveler]

May 22, 2014. Motswari Lodge, Timbavati, S. Africa.

 

Следващите 2 поста ще бъдат със снимки на един прайд лъвове, до които се доближихме много и наблюдавахме поне 40 минути. Спътници в джипа ни бяха за щастие само двойка германци, много опитни сафари пътешественници и нямаше изрази от типа на "да тръгваме, какво повече да им гледаме на тези лъвове". Човек като е много близо до такива прекрасни животни започва да не оценява това и да му се струва едва ли не нещо съвсем нормално.  В други случаи като се видят лъвове в далечината и като не можем да се приближим по една или друга причина, се напрягаме като луди да гледаме през бинокли и теле-обективи и да се радваме като се е показало едното ухо над тревата

 

 

Няколко видео файла и към този пост. Млад мъжки пъв:

 

 

 

Тук така и не разбрахме от колко лъва се състои прайда, определено имаше и други в гъсталака:

 

 

 

Ако някой не е виждал лъвица да повръща, може да види тук:

 

 

 

Целия ден в Тимбавати може да видите на обновената (снимки + видео) страница на моя блог тук

Редактирано 29 януари, 2016 от FlyTraveler

[FlyTraveler]

May 22, 2014. Motswari Lodge, Timbavati, S. Africa.

 

 

Последни снимки от резервата Тимбавати.

 

 

Пейзаж с waterbuck антилопи:

 

 

10398050_10202963837230866_4508410808368228279_n.jpg

 

 

10301515_10202963706867607_2962344469800589827_n.jpg

 

 

1538849_10202963791629726_6793072348384715884_n.jpg

 

 

Сухи дървета в езерото:

 

10405373_10202963851351219_7708701171059656782_n.jpg

 

10369207_10202964757013860_1552778723865794961_n.jpg

 

 

 

Гида Ричард, тракъра Петръс и 10 мм калибър Уинчестър - една от най-любимите ми гледки.

 

10386815_10202965030180689_6621018864254023880_n.jpg

 

 

Винаги е тъжно на последен гейм драйв, утешението в случая беше, че след час и половина трансфер до другата лоджа в резервата Саби Санд ни чакаше друг следобеден драйв.

 

 

 

 

Прибавям видео към последния пост от резервата Тимбавати в Ю. Африка:

 

Водоем с антилопи Waterbuck:

 

 

 

Сухи дървета (Leadwood trees) във водоема:

 

 

 

Последно прекосяване на тази рекичка с Ланд Ровър-а:

 

 

 

Всички снимки и видео файлове от този ден може да видите в моя блог тук

[FlyTraveler]

May 22, 2014. Motswari Lodge, Timbavati - Elephant Plains Game Lodge, Sabi Sand, S. Africa.

 

...

 

Добре, че видяхме мъжки леопард, та всички бяха съгласни да стоим възможно най-дълго около него (на последният драйв за цялото ни пътуване в Ботсуана имаше една двойка, която пък не искаше да стои около леопард).

 

...

 

Страхотен екземплят (познат на гидовете под името Тингана) - до момента не съм виждал друг леопард с такъв масивен врат:

 

...

 

 

Тук вече сме в резервата Саби Санд, на юг от Тимбавати и също отворен напълно към национален парк Крюгер. Бягащи импали:

 

 

 

Един видео файл с най-едрия леопард, който съм виждал някога, било то на живо, снимка или филм. Гидовете и тракърите са го кръстили Тингана - прекрасен мъжкар:

 

 

 

Всички снимки и видео файлове от този ден може да видите в моя блог тук

Редактирано 30 януари, 2016 от FlyTraveler