дневник Дневник за пътешествие в ЮАР, Замбия, Зимбабве и Ботсуана

[FlyTraveler]

FlyTraveler, чудесни снимки. Благодарение на теб вероятно ще включа и ЮАР в желаните дестинации.

 

Искам да те питам, сега като си гледаш снимките в действителност по-хубаво ли е или снимките са супер добри? Много често някои места изглеждат на снимка много по-добре отколкото в действителност пък други е трудно да пресъздеш в истинската им красота.

 

Трябваше да стана травъл агент, умея да "продавам" дестинации Действителността е много по-хубава, не се колебай, ами започвай с плановете

[FlyTraveler]

Знам и не е случайно 

Присъствието на "глинените" неща в пейзажа е фундаментално и за съществуването на Йоханесбург, а и за цялата Южна Африка в съвременния и вид.

Йоханесбург сe е появил на това място единствено заради златната жилка, открита в рид Витватерсранд през 1886-та.

Земята под и около съвременния град е надупчена като швейцарско сирене, а пръстените камари с правилна геометрична форма са това, което е изкопано, пресято и изхвърлено.

Те са нещо като символ на града, но подлежат на бавно рециклирание и се очкава да изчезнат напълно от пейзажа в някакво обозримо бъдеще,  

 

Google: Johannesburg Mine Dumps

 

Знам аз, че няма случайни неща при теб Благодаря отново! Човек добива впечатлението, че знаеш всичко, следващият път може да те питам за някоя болест или за особеностите на някой програмен език

[FlyTraveler]

Като пристигнахме на летището в Худспрейт, Ровена от "The Leading Edge Flight School" вече ни чакаше. Като се замисля по-малко (като сграда) и по-приятно летище май не съм виждал (не е като да нямам база за сравнение), но това го разбрахме на връщане, когато все пак стояхме в лаундж-а. Никакви таксита или друг транспорт, болшинството от пристигащите ги чакаха сафари тип джипове от близките лоджи или други возила за трансфер.

 

Гореспоменатото училище за летене се менажира от двойка на видимо средна (и малко отгоре)  възраст - и двамата пилоти, които обучават и издават лиценз за пилотиране на микролайт, както и частен лиценз за малък "нормален" едномоторен самолет (парка им се състои от един такъв и 2 микролайт-а Bantam B22, произведени в Нова Зеландия).

 

Освен това предлагат "летящи сафарита" както и полети над Blyde River Canyon, но тъй като по закон нямат право да качват пътници, документално оформят тези панорамни полети като уроци по летене.

 

Първият ми въпрос след като се видяхме беше естественно дали времето става за полет над каньона, на което жената ми отговори, че не се знае още, ще се реши в последният момент като стигнем на място и се направи прясна справка за времето и ветровете. Като резервен вариант имахме полет само над частните резервати до парка Крюгер.

 

Няма да се впускам в много подробности и обяснения за микролайт самолетите (името подсказва, че са супер леки - бутат се от един човек на ръка, повдига се опашката и се завърта или както казва жена ми нещо като бебешката количка на дъщеря ни като беше на 2 години, ама с крила и двигател). Тук е мястото да отбележа, че основно има 2 вида микролайт:

 

1. Така наречените "weight shift" - като делтапланер, двама седят един зад друг и завива като си накланят телата наляво или надясно.

 

2. Вторият вид малко повече прилича и има контролни повърхности като на самолет - "3 axis" контрол чрез rudder + trailing edge flaperons (комбинация от flaps и ailrerons). Извинявам се за езика, но освен елерони, на български не знам как са останалите неща. Ние летяхме на вторият вид (с първият вид фирмата "Batoka Sky" предлага полети над водопата Виктория). Пилота и пътника (ученика) седят в тандем един до друг, като може да се управлява и от двете места. Лоста за управление и таблото са по средата м-у двете седалки и всеки има по чифт педали за контрол на rudder-a.

 

Излишно е да казвам, че "кожата" на корпуса, крилата, flaperons, rudder и elevator на "летилото" са от плат опънат на метално скеле. Само коша, в който се сяда е от някъкво фибростъкло или пластмаса. Лети се на VFR (visual flying rules), имат обаче и GPS за навигация ако им се наложи.

 

 

 

Летяхме едновременно като жена ми си избра да лети с мъжът-пилот, а за мен остана жената-пилот (лош късмет, защото в тази теснотия е много по-лесно човек да се извърта да снима с фотоапарат надясно, отколкото наляво, а жената-пилот си седна от дясната страна, като остави лявата седалка за мен, явно така си е свикнала).

 

Ето и г-жа FlyTraveler седнала в "коша на мотоциклета", готова за излитане (забравих основното правило при снимане на витлови самолети и хеликпотери с двигатели в движение - снима се на ниска скорост на затвора, иначе изглежда, че двигателят е спрял):

 

 

За мен това беше първият полет на каквото и да било с отворена кабина и усещането за летене беше по-истинско от всяко друго до момента. Вятърат не се усеща много силно, нещо като да се возиш на кабриолет (то и скоростта е подобна), не знам от времето ли беше, но не усещах турболенция повече от нормален едномоторен самолет.

 

 

 

 

Времето над каньона не беше най-доброто за снимки, но аз бях доволен, че изобщо ставаше за летене на тези супер леки машини.

 

Няколко думи за Blyde River Canyon - това е третият по големина каньон в света след Grand Canyon в Аризона и Fish River Canyon в Намибия, но е най-големият "зелен" каньон (другите са сухи) и според мен е много красив. На снимките се вижда също и язовирната стена на реката. Намира се в провинция Мпумаланга и планинската верига Дракенсберг (Худспрейт е в Лимпопо, та прескочихме и до съседната провинция с полета).

 

 

 

 

 

 

 

И така каньона го видяхме, било то и само от въздуха (на връщане към Джобърг с "гражданският" полет още един път и то при идеално време, но през стъкло все пак, не можах да уцеля идеална ситуация).

 

Останаха ни около 15 минути свободни за летене микролайт-а и се отправихме към частните резервати до парка Крюгер. От следващият пост ще разберете дали успяхме да видим диви животни от въздуха за толкова кратко време.

 

* All photos in this thread (except the ones that are not under my posts) are copyrighted and can not be published without a written permission!

Редактирано 10 юни, 2014 от FlyTraveler

[Childish]

Знам аз, че няма случайни неща при теб Благодаря отново! Човек добива впечатлението, че знаеш всичко, следващият път ...

Fly, ще ни изкушиш и останалите да питаме домосед къде какво сме снимали… 

[FlyTraveler]

Fly, ще ни изкушиш и останалите да питаме домосед къде какво сме снимали… 

 

Ами... питайте, защо на мен ми го пишеш? Предполагам, че той ще ми намекне ако стана прекалено нагъл

[Tedy]

Много добър е разказа и снимките страхотни. 

[Childish]

Много добър е разказа и снимките страхотни. 

И пътуването, и пътуването ..

 

Ами... питайте, защо на мен ми го пишеш? Предполагам, че той ще ми намекне ако стана прекалено нагъл

В момента си търся някаква джаджа като 

http://www.solmeta.com/index.php/Product/show/id/3

[FlyTraveler]

След като разгледахме Blyde River Canyon и the Three Rondavels (не станаха много добри снимки от последните, че бяха в облаци, мисля, че имам други от "гражданският" самолет), се отправихме към частните резервати близо до Худспрейт да потърсим малко животни от въздуха.

 

Ако изключим стадата антилопи гну, които съм виждал от самолет по време на миграцията в Масай Мара, Кения, това ми беше първото виждане на диви животни (които всъщност мога да разпозная) от въздуха (последваха още други в Ботсуана, но за тях по-късно). Ще постна снимките и в Occupy window seat, защото не приличат на никои други в темата.

 

 

Семейство хипопотами:

 

 

 

 

 

Стадо африкански биволи (ако се вгледате, на първата снимка в центъра се вижда малко теле как суче от майка си):

 

 

 

Бели носорози:

 

 

Така неусетно минаха час и 15 минути и трябваше да се връщаме на пистата, където ни очакваше трансфера за лоджата Мотсуари в частният резерват Тимбавати, където само след няколко часа започнахме близките срещи със слонове, лъвове и други африкански диви животни и птици.

 

Аз се шегувам с жена ми, че ако трябва да сравняваме това пътешествие с футболен мач, това би било не просто интересен мач ами само голове един след друг

 

Снимка от въздуха на микролайт-а, на който е жена ми (не ми беше удобно да ги помоля да се приближат повече за "от самолет на самолет" снимки:

 

Кацането на "комуналната" писта в Худспрейт (железата пред мен са rudder педалите):

 

* All photos in this thread (except the ones that are not under my posts) are copyrighted and can not be published without a written permission!

Редактирано 11 юни, 2014 от FlyTraveler

[Tedy]

Първият кадър е чуден. 

[FlyTraveler]

Първият кадър е чуден. 

 

Мерси, то тук много за качество на можем да говорим, но е интересно, че са снимани от въздуха. Като цяло до тук с лесните снимки - добра светлина, качествен обектив (24-70. f:2. 8, пейзажите не шават...

 

От сега нататък повечето снимки с ниско ниво телеобектив (70-300 VR), животните мърдат или направо бягат, много често кофти светлина (рано сутрин преди изгрев или много късно вечер, няма къде да се подпре апарата (джиповете са изцяло открити, не са като в източна Африка), абе тотални предизвикателства...

Редактирано 11 юни, 2014 от FlyTraveler

[Tedy]

Ами то това си е тръпката и адреналина във фотографията. Ако беше лесно всеки щеше да го прави и нямаше да е интересно. А горният кадър си го заковал като композиция.

Редактирано 11 юни, 2014 от Tedy

[FlyTraveler]

Така е Tedy (за фотографията), аз просто съм си мрънкало, като искам супер снимки на диви животни, ще трябва да се изръся за супер телеобектив, то не става от нищо нещо... :)

 

Както и да е, гледах да направя най-доброто с това, с което разлолагах.

 

При кацането ни с микролайт-а, забелязах, че колата ни за трансфер до Мотсуари лоджата в частният резерват Тимбавати вече ни чака, трансфера отне около час.

 

Тук искам набързо да нахвърля малко мои мнения относно тази лоджа, както и общи такива за safari accommodations, които биха били полезни на хора, които искат да правят такъв тип пътешествие.

 

Основно местата за отсядане на сафари се делят на два типа - сафари лоджи (от тухли или някакъв друг солиден материал) и палаткови лагери. Някои палаткови лагери доста често са по-луксозни от повечето лоджи с огромни палатки, дизайнерски изпълнения и пр. В средният и ниският диапазон лоджите предлагат повече удобства (електричество в стаите, понякога климатик, повече място, баня с нормален душ (понякога и с вана), гардероби, бюро със столове и пр. Лошата (за мен) страна на лоджите е къде повече, къде по-малко усещането, че човек е на хотел, а не на африканско приключение, както и големият брой гости. Има също и къмпинги, където може да се разпъне палатка (или сафари оператора разпъва палатки), те пък основно се делят на общественни и частни (до момента не съм бил в такива).

 

Та Мотсуари е лоджа с всичките удобства, за които човек може да си помисли, но от друга страна има атмосферата на палатков лагер - бунгалата са далеч едно от друго, не е оградена - диви животни спокойно влизат на територията на лоджата (няколко пъти слон идва на 5 метра от прозореца на банята ни, импали се разхождат наоколо постоянно). През деня трябва да се оглежда човек, а през нощта е забранено да се излиза от стаята без специален придружител.

 

Най-важното нещо за мен при избиране на място за отсядане на сафари е нивото на водачите, както и локацията, които в случаят на Мотсуари бяха супер, но за гидовете по-късно. Не мога да се сетя също и за друго място (от тези, където сме били разбира се) с по-добро съотношение на цена - качество и какво се получава за платените пари (вярно е, че намерих невероятно ниска цена през hotels.com, за да я получа трябваше да платя още през Септември), но даже и регулярната цена си струва напълно.

 

Това е една от много малкото останали лоджи в района, които са все още семеен бизнес - едно и също семейство притежава мястото от около 100 години (преди е било ферма). Накратко - мястото е супер (особено за парите си) и ако бихме имали възможност да отидем отново, бихме го направили и избрали това място пред много други. Минуса до някъква степен е, че не е супер диво т. е. като се кара из резервата, понякога се виждат дървени стълбове и кабели за електричество, но това важи за всички частни резервати около парка Крюгер.

 

Понеже споменах парка Крюгер, искам да посоча основните разлики м-у националният парк и частните резервати около него:

1. Национален парк Крюгер - всеки който си плати входа може да влезе със собственна (или наета) кола, било то и обикновен малък седан. Някои пътища са асфалтирани. Не може да се излиза извън пътя и да се проследяват животни оф-роуд. Понякога има страшно много хора. Позитивите са, че може да се удари дъното за цена на сафари (ако човек си кара сам) и мястото е огромно - може да се ходи навсякъде без съобразяване с определн "парцел".

 

2. Частните резервати наоколо - нямат ограда с Крюгер и животните свободно преминават м-у тях. Няма self-drivers, разделени са на парцели и имат право да оперират само возила на резервата или на околоните, с които се делят права за преминаване през парцела. Няма тълпи, асфалтирани пътища, нито 20 коли спрели да гледат някое животно (лимита е макс 3 возила спрели на едно място), другите изчакват на разстояние. Постоянна радио-комуникация м-у отделните гидове и джипове - един като намери нещо интересно се обажда и на другите, така се увеличават сериозно шансовете за намиране на интересни животни. В джипа винаги пътуват водач, който и шофира и тракър (седи на една седалка най-отпред на капака на двигателя), който разчита следи и казва на водача накъде да кара. Другото много важно предимство е, че се излиза извън пътя и се проследяват животни дълбоко в гъсталака. Правят се нощни сафарита - тракъра проследява животните със специален прожектор, а също така и сафарита пеша - проследяват се животни без возило, като гида носи и голям калибър заредена пушка за всеки случай.

 

Лошото нещо на тези частни резервати е само едно - парцелирани са и всеки резерват има право да влиза в собственният си парцел, както и в околните, с които има договорка. Ако животно, което се следи влезе в "чужд" парцел - край с проследяването. Този недостатък обаче се компенсира 100 пъти от гореизоброените предимства.

 

За да не съм голословен, ще пусна малко снимки от лоджата (нямам идея как се произнася, членува ли се, ако трябва ме поправете).

 

Общи части - рано сутрин гостите се събират тук за кафе или чай преди сафари (на английски - гейм драйв):

 

 

г-жа FlyTraveler на закуска:

 

 

Басейн, за който така и не намерихме време:

 

 

 

Нашето бунгало:

 

 

 

Стаята отвътре:

 

 

 

Банята:

 

 

 

 

 

Изглед от прозореца на банята:

 

 

 

 

Чудесна атмосфера на вечеря в бома-та. Гостите сядат на маса както са били на гейм драйвс по возилата, като гида се храни заедно с тях, което аз намирам за оптимално - по време на вечеря се обсъждат неща, които сме видяли през деня (и през нощното сафари), могат да се задават допълнителни въпроси на гида и пр. Всичко е на база ол инклузив (жалко, че не пия алкохол като съм на сафари - ставам в 05:30 сутринта и искам винаги да съм свеж). Направих изключения последните 3 вечери в последният лагер в Ботсуана с джин-тоници (вече нямаше закога и закъде да се пазя), за порочният кръг на НЕпиенето на бира ще пиша друг път

 

 

Вечеря в бома-та:

 

 

Едно малко сравнение с една частна концесия в Кения, където за около 100 долара (за двама) на вечер отгоре на цената на Мотсуари (без да е ол инклузив) спахме ето тук (не, че не ми хареса много и на това място). За хора, за които удобствата и комфорта са от първостепенно значение и не искат да плащат от 800 до 4,000 долара на вечер (за двама), мястото е определено Южна Африка:

 

 

* All photos in this thread (except the ones that are not under my posts) are copyrighted and can not be published without a written permission!

Редактирано 12 юни, 2014 от FlyTraveler

[Childish]

 

FlyTraveler, много благодаря за споделената полезна информация!!! Сигурна съм, че и други като мен си мечтаят за такова пътуване и твоят разказ ще ни помогне в организацията му.

 

[Oshko]

Мечтаят, мечтаят, та и завиждат благородно

 

П.С.

Г-жа FlyTraveler нещо не можах да я видя

Редактирано 12 юни, 2014 от Oshko

[Гост]

Така е Tedy (за фотографията), аз просто съм си мрънкало, като искам супер снимки на диви животни, ще трябва да се изръся за супер телеобектив, то не става от нищо нещо... :)

 

Както и да е, гледах да направя най-доброто с това, с което разлолагах.

 

При кацането ни с микролайт-а, забелязах, че колата ни за трансфер до Мотсуари лоджата в частният резерват Тимбавати вече ни чака, трансфера отне около час.

 

Тук искам набързо да нахвърля малко мои мнения относно тази лоджа, както и общи такива за safari accommodations, които биха били полезни на хора, които искат да правят такъв тип пътешествие.

 

Основно местата за отсядане на сафари се делят на два типа - сафари лоджи (от тухли или някакъв друг солиден материал) и палаткови лагери. Някои палаткови лагери доста често са по-луксозни от повечето лоджи с огромни палатки, дизайнерски изпълнения и пр. В средният и ниският диапазон лоджите предлагат повече удобства (електричество в стаите, понякога климатик, повече място, баня с нормален душ (понякога и с вана), гардероби, бюро със столове и пр. Лошата (за мен) страна на лоджите е къде повече, къде по-малко усещането, че човек е на хотел, а не на африканско приключение, както и големият брой гости. Има също и къмпинги, където може да се разпъне палатка (или сафари оператора разпъва палатки), те пък основно се делят на общественни и частни (до момента не съм бил в такива).

 

Та Мотсуари е лоджа с всичките удобства, за които човек може да си помисли, но от друга страна има атмосферата на палатков лагер - бунгалата са далеч едно от друго, не е оградена - диви животни спокойно влизат на територията на лоджата (няколко пъти слон идва на 5 метра от прозореца на банята ни, импали се разхождат наоколо постоянно). През деня трябва да се оглежда човек, а през нощта е забранено да се излиза от стаята без специален придружител.

 

Най-важното нещо за мен при избиране на място за отсядане на сафари е нивото на водачите, както и локацията, които в случаят на Мотсуари бяха супер, но за гидовете по-късно. Не мога да се сетя също и за друго място (от тези, където сме били разбира се) с по-добро съотношение на цена - качество и какво се получава за платените пари (вярно е, че намерих невероятно ниска цена през hotels.com, за да я получа трябваше да платя още през Септември), но даже и регулярната цена си струва напълно.

 

Това е една от много малкото останали лоджи в района, които са все още семеен бизнес - едно и също семейство притежава мястото от около 100 години (преди е било ферма). Накратко - мястото е супер (особено за парите си) и ако бихме имали възможност да отидем отново, бихме го направили и избрали това място пред много други. Минуса до някъква степен е, че не е супер диво т. е. като се кара из резервата, понякога се виждат дървени стълбове и кабели за електричество, но това важи за всички частни резервати около парка Крюгер.

 

Понеже споменах парка Крюгер, искам да посоча основните разлики м-у националният парк и частните резервати около него:

 

1. Национален парк Крюгер - всеки който си плати входа може да влезе със собственна (или наета) кола, било то и обикновен малък седан. Някои пътища са асфалтирани. Не може да се излиза извън пътя и да се проследяват животни оф-роуд. Понякога има страшно много хора. Позитивите са, че може да се удари дъното за цена на сафари (ако човек си кара сам) и мястото е огромно - може да се ходи навсякъде без съобразяване с определн "парцел".

 

2. Частните резервати наоколо - нямат ограда с Крюгер и животните свободно преминават м-у тях. Няма self-drivers, разделени са на парцели и имат право да оперират само возила на резервата или на околоните, с които се делят права за преминаване през парцела. Няма тълпи, асфалтирани пътища, нито 20 коли спрели да гледат някое животно (лимита е макс 3 возила спрели на едно място), другите изчакват на разстояние. Постоянна радио-комуникация м-у отделните гидове и джипове - един като намери нещо интересно се обажда и на другите, така се увеличават сериозно шансовете за намиране на интересни животни. В джипа винаги пътуват водач, който и шофира и тракър (седи на една седалка най-отпред на капака на двигателя), който разчита следи и казва на водача накъде да кара. Другото много важно предимство е, че се излиза извън пътя и се проследяват животни дълбоко в гъсталака. Правят се нощни сафарита - тракъра проследява животните със специален прожектор, а също така и сафарита пеша - проследяват се животни без возило, като гида носи и голям калибър заредена пушка за всеки случай.

 

Лошото нещо на тези частни резервати е само едно - парцелирани са и всеки резерват има право да влиза в собственният си парцел, както и в околните, с които има договорка. Ако животно, което се следи влезе в "чужд" парцел - край с проследяването. Този недостатък обаче се компенсира 100 пъти от гореизоброените предимства.

 

За да не съм голословен, ще пусна малко снимки от лоджата (нямам идея как се произнася, членува ли се, ако трябва ме поправете).

 

Общи части - рано сутрин гостите се събират тук за кафе или чай преди сафари (на английски - гейм драйв):

 

10013613_10202916701172494_20763093825151350_n.jpg

 

г-жа FlyTraveler на закуска:

 

10390394_10202916910217720_2735605909572465294_n.jpg

 

Басейн, за който така и не намерихме време:

 

10325388_10202916959738958_8753474890635439216_n.jpg

 

 

Нашето бунгало:

 

10360690_10202916716212870_3679597800870680903_n.jpg

 

 

Стаята отвътре:

 

10356718_10202916835375849_3721222059772559596_n.jpg

 

 

Банята:

 

10456819_10202916849136193_9033256412715484333_n.jpg

 

10432482_10202916887977164_3699112701388387178_n.jpg

 

10302228_10202916879856961_6530865305362193925_n.jpg

 

 

Изглед от прозореца на банята:

 

10300305_10202779004250157_7031432274223211154_n.jpg

 

10410710_10202916896257371_4961553574915837113_n.jpg

 

 

Чудесна атмосфера на вечеря в бома-та. Гостите сядат на маса както са били на гейм драйвс по возилата, като гида се храни заедно с тях, което аз намирам за оптимално - по време на вечеря се обсъждат неща, които сме видяли през деня (и през нощното сафари), могат да се задават допълнителни въпроси на гида и пр. Всичко е на база ол инклузив (жалко, че не пия алкохол като съм на сафари - ставам в 05:30 сутринта и искам винаги да съм свеж). Направих изключения последните 3 вечери в последният лагер в Ботсуана с джин-тоници (вече нямаше закога и закъде да се пазя), за порочният кръг на НЕпиенето на бира ще пиша друг път

 

 

Вечеря в бома-та:

 

10402636_10202915423820561_7556623821540800558_n.jpg

 

 

Едно малко сравнение с една частна концесия в Кения, където за около 100 долара (за двама) на вечер отгоре на цената на Мотсуари (без да е ол инклузив) спахме ето тук (не, че не ми хареса много и на това място). За хора, за които удобствата и комфорта са от първостепенно значение и не искат да плащат от 800 до 4,000 долара на вечер (за двама), мястото е определено Южна Африка:

 

700_0633-small.jpg

 

* All photos in this thread (except the ones that are not under my posts) are copyrighted and can not be published without a written permission!

 

Ah... 

[FlyTraveler]

Мечтаят, мечтаят, та и завиждат благородно

 

П.С.

Г-жа FlyTraveler нещо не можах да я видя

 

Е, ти нали ходи по тези места, по-нататък в разказа ще си припомниш познати лоджи и хотели

 

За г-жа FlyTraveler, трябва да кликнеш в-у снимката и да се вгледаш по-внимателно, има едно красиво момиче, което закусва на масата (то други наоколо и няма, та няма как да я сбъркаш), имам си политика да не слагам мои и на семейството ми снимки в публични форуми или поне не разпознаваеми, не че сме известни личности де

[FlyTraveler]

FlyTraveler, много благодаря за споделената полезна информация!!! Сигурна съм, че и други като мен си мечтаят за такова пътуване и твоят разказ ще ни помогне в организацията му.

 

Няма проблем, за мен е удовлоствие да споделя, а и някои неща няма да ги забравя като ги запиша. За пътешественници от твой тип (приключенията ти в Гватемала), помагам и интерактивно (отговарям на въпроси)

[FlyTraveler]

След като описах лоджата Мотсуари, с риск да отегча общата публика, ще се впусна в някои обяснения относно особеностите на возилата при сафари (това за мен лично е от първостепенна важност, почти колкото нивото на гидовете).

 

Много общо и с някои условности и изключения сафари джиповете в Източна и Южна Африка се различават по това, че в първият регион са закрити с отварящ се твърд покрив (или брезент, който се навива и отваря покрива), а във вторият район са открити.

 

Мисля, че в парка Крюгер ги задължават да имат навес и един прегради встрани (т. е. не са съвсем открити), но в частните резервати около Крюгер изглеждат така. Седалката отпред на капака на двигателя е за тракъра - човека който гледа следите на животните и направлява водача с посоките:

 

Докато в източна Африка изглеждат генерално така:

 

Жена ми предпочита откритите, давало и повече усещане, че е сред природата и животните, аз предпочитам вторите - те са си открити отгоре и отстрани, когато завали и при силно слънце могат да се закрият, мога да сложа "бобена торба" (beanbag) на покрива или по баровете и да си подпра фотоапарата на нея, както и директно без такава ако няма, пак помага. Най-вече не е проблем човек да става, когато иска по-добре да види нещо.

 

В откритите джипове ставането е забранено когато возилото е близо до опасни животни, защото по този начин се нарушава целостта на образа на обекта - животните не разпознават отделни хора (въпреки, че могат да ги подушат), а виждат возилото и хората като един цял обект, може би като голямо животно. По тази причина може напълно безопасно да се добливи лъв на 1-2 метра, не му е проблем да скочи в джипа, но не го правят. В Източна Африка гепарди даже се качват по покривите на джиповете като ги използват за високи точки за наблюдение.

 

За мен идеалното возило за сафари е това на снимката долу:

 

Ланд Ровър само с 2 реда седалки (освен на шофьора) - има по-малък радиус на завой. Отгоре и отстрани е отворен, но може да се затвори при нужда - силно слънце, дъжд. Баровете му са омекотени целите (padded), та можеш да си стоиш изправен и докато кара без да си трошиш ребрата. Забележете седалката до шофьора е махната и вратата до нея (от другата страна на возилото) е изрязана почти до пода - по този начин може да се легне там и да се правят снимки, примерно на лъвове на нивото на очите. Имахме огромната привилегия собственника на лагера в Масай Мара, Кения да ни даде тази кола с отличен водач само за нас двамата (без да плащаме допълнително за това) и без никакви ограничения на време и километри за гейм драйвс - условието беше само да се връщаме преди да се стъмни (в Мара е забранено да се кара по тъмно). Аз друго такова возило никъде не съм виждал до момента.

 

Та сори за лирическото отклонение - джиповете в Мотсуари са открити и това е положението. От хубавата страна искам да отбележа, че в повечето случаи качват само по двама гости на ред (представям си каква дъска би било някой да се падне на средна седалка), един път бяхме само трима в колата, 2 пъти само четирима (в такъв случай веднага сядам сам на ред, за да мога удобно да снимам и от двете страни, ако няма възражения от останалите, разбира се). Другите пъти (още 3 драйва) сме били по 6-ма, което не е супер добре, но е прилично.

 

Друга важна особеност за джиповете на Мотсуари е наличието на 10 мм калибър пушка Уинчестър, за която има специална поставка над предното табло. Създава допълнително чувство за сигурност, а и се ползва ако водача реши да прави walking safari т. е. да се слезе от джипа и да се доближават животните пеша (имахме чудесно такова преживяване, даже без да замирише на наакано в един критичен момент).

 

[Гост]

Като залепена съм за разказа ти... Сполай за чудните идеи и истинското удоволствие! 

[FlyTraveler]

Време е да започнем с първият гейм драйв, както вече споменах в частните резервати около парка Крюгер водач / гид и тракър работят в екип. Ние се паднахме при двама чернокожи - гида Харлод и тракъра Диференс, да името му беше точно Difference. Всички тракъри в Мотсуари са чернокожи, гидовете повечето са бели, нашият екип беше просто чудесен - и двамата с много добър усет и набито око, гида освен това и много добре запознат с различните видове животни и птици.

 

В лоджда имат един гид, който е изключителен фотограф на диви животни - Chad Cocking, когото следя на Фейсбук от повече от година, бях писал преди 2 месеца до лоджа с молба да бъдем зачислени към него, писах му и на Фейсбук, но точно по това време той се оказа в отпуска. Интересно, че отпуската си изкара пак на сафари, само, че в друг парк.

 

Правя една уговорка, че имената на животни и птици ако не ги знам на български, ще ги пиша на английски, латинските наименования знам само на много малко от тях, ако имаме някакъв спор относно кое какво е, вече ще ги търся на Нет-а.

 

Чудех се какво ли ще е първото ни животно за тази година, оказа се жираф или по-точно от подвида Южен Жираф (има няколко подвида жирафи, които се различават предимно по шарките, някои и по размер). Ако се вгледате внимателно, ще видите накацалите птици (oxpeckers), които кълват разни паразити и парчета мъртва кожа, има ги много и по африканските биволи.

 

 

Тук почти прибяха пред нас, на снимката се вижда и гърба на тракъра:

 

 

Следват двойка Египетски гъски (казват им египетски, не защото са от Египет, ами заради "грима" около очите):

 

Популярна в Африка и много красива птичка - Lilac Breasted Roller, предполагам, че би трябвало да се превежда люляко-гръд ролър:

 

 

Красива мъжка импала "маркираща територия":

 

 

По-късно попаднахме на breading herd слонове (стадо от женски и малки) в коритото на една суха река и спряхме да ги погледаме. Има ли малки, винаги има игри и нещо интересно за гледане:

 

 

 

Бягаме около мама:

 

 

 

Тинейджър се учи да се прави на страшен с фалшиви атаки:

 

 

 

Други двама си правят малко спаринг:

 

 

 

Време е за прашна, по-скоро пясъчна баня:

 

 

Неусетно се стъмни и попаднахме на двама мъжки лъва - скитници (такива, които не живеят в прайд с женски и малки, а по-скоро търсят да превземат такъв). И двамата лежаха във високата трева, като единият даже не ни удостои с вниманието да си надигне главата. На другият успях да направя няколко снимки на оскъдната светлината от прожектора на спотъра:

 

 

 

 

 

 

 

Би било грях да кажа, че сме имали скучен ден - рано сутринта бяхме в Кейп Таун, малко по-късно в Джобург, после полет до Худспрейт, полет с микролайт над Blyde River Canyon и малко сафари от въздуха и накрая гейм драйв в Тимбавати.

 

* All photos in this thread (except the ones that are not under my posts) are copyrighted and can not be published without a written permission!

Редактирано 12 юни, 2014 от FlyTraveler

[slujitel]

Всичко това за един ден? Какво ли е било 20 дена? Много интересно и страхотни снимки, с голямо удоволствие следя разказа.

Редактирано 12 юни, 2014 от slujitel

[FlyTraveler]

Ооопс, как можах да забравя... първи залез в Тимбавати:

 

[FlyTraveler]

Всичко това за един ден? Какво ли е било 20 дена? Много интересно и страхотни снимки, с голямо удоволствие следя разказа.

 

Ами преди това пък всичко във и около Кейп Таун се разигра за ден и половина... До момента имаме само 2 дни и половина от пътуването.

[Childish]

След като описах лоджата Мотсуари, с риск да отегча общата публика, 

Няма такава опасност...

[FlyTraveler]

Да видим какво ни донесе следващият ден (забравих да спомена, че в Мотсуари лоджа бяхме 3 вечери с общо 6 game drives). Предният ден спътници в джипа ни бяха 2 индийки от Щатите, които бяха доста ОК, не пречеха. Екстра бонус е като се случи някой с много опит и познания за дивите животни, тогава все едно имаме допълнителен гид. За сутрешният драйв едната не се чувстваше добре и си остана в лоджата, та бяхме само 3-ма гости в колата - всеки на отделен ред - лукс

 

Само да спомена набързо, че всяка сафари лоджа / лагер си имат някъква рутина (разписание). В повечето случаи се става в 06:00, кафе или чай в 06:30 и в 07:00 се тръгва из резервата, връщане около 11:00, някъде има закуска (както беше в Мотсуари), другаде направо brunch (закуска и обяд в едно), сиеста и свободно време (за мен занимавка с преглеждане, триене и back up на снимки), в 15:30 следобеден драйв (комбиниран с нощен), връщане към 19:00-19:30, вечеря и питиета около огъня и / или в бара.

 

Бял носорог:

 

 

Тук маркира територията си (пръска урина като с градински маркуч):

 

 

 

Женски леопард с доста пораснал син на дърво с плячка (импала). Такова нещо меко казано не се вижда всеки ден, стояхме около 15 минути да ги наблюдаваме и направих доста снимки (още не съм ги подредил всички, ако намеря по-добри, ще ги публикувам по-късно). Тръгнахме си единственно, защото други возила чакаха да видят и те този sighting (моля някой ако знае точната дума на български да ми я напише - не е гледка, не е забележителност, става дума за животни, а не за сгради или паметници). Както мисля, че бях споменал тук си имат правило да не се събират повече от 3 возила на "sighting".

 

В света на хищниците да уловиш плячка е трудно, но е само част от задачата, другата част е да я опазиш да не ти я вземат. Най-необлагодетелствани в това отношение са гепардите - най-бързи са, но почти всеки им краде плячката (хиени, понякога леопарди, лъвове), затова ядат много бързо. На леопарда хиените и лъвовете му крадат плячката, но пък има голямото предимство, че може не само да се катери по дървета, но и да качи плячка 3 пъти по-тежка от собственното си тегло).

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

* All photos in this thread (except the ones that are not under my posts) are copyrighted and can not be published without a written permission!