дневник Дневник за пътешествие в ЮАР, Замбия, Зимбабве и Ботсуана

[Childish]

Жестоко. Почти си ме запалил за такова пътуване. Да видим дали няма да си купя билет докато опишеш твоето до край...

Редактирано 13 юни, 2014 от Childish

[гост]

Мисля, че трябва да си предоволен от това пътуване! Представям си още какво имаш да ни покажеш!

[FlyTraveler]

Жестоко. Почти си ме запалил за такова пътуване. Да видим дали няма да си купя билет докато опишеш твоето до край...

 

Ти първо реши къде точно искаш да ходиш. Това пътуване беше супер, но ако опиша сафаритата в Кения по същият начин, не знам кое ще излезе по-интересно (правя уговорката, че деленето на сафари пътешествия по държави е много условно, по-скоро се делят на екосистеми и национални паркове / резервати).

 

Генерално Източна с-у Южна Африка е дилемата на повечето first-timers и аз много се колебах за първото африканско пътуване. Вътре пък в тези региони колко много избори на паркове и резервати има, във всеки парк или резерват пък колко лоджи / лагери / оператори / къмпинги.

 

Държавите имат значение за визи и самолетни билети, имай предвид, че самолетният билет е последното нещо, което търсиш (не, че не гледаш цени, но не ти е най-големият харч), другите неща трябва да се оправят първо, хубавите (и на достъпни цени) лоджи и лагери се продават много бързо - аз имах големи трудности да намеря 3 последователни вечери свободни за Мотсуари и следващата лоджа от Септември за Май. После пък за един от дните за един от лагерите в Ботсуана бяхме на лист на чакащите - Ноември се освободи една резервация. То не е като да отидеш в някой град и все да има къде да отседнеш. Не, че не може да се организира нещо и в последният момент де...

Редактирано 13 юни, 2014 от FlyTraveler

[FlyTraveler]

Мисля, че трябва да си предоволен от това пътуване! Представям си още какво имаш да ни покажеш!

 

Има още много, дано да ми стигне времето да показвам Наистина съм много доволен, отне ми няколко месеца подготовка, четене, обсъждане... и най-важното, че имахме късмета всичко да проработи.

[Childish]

.., но ако опиша сафаритата в Кения по същият начин, ...

ще бъде високо оценено   

но довърши първо това писание, моля   

[FlyTraveler]

Пропуснах да постна първото животно видяно за деня (също така и за първи път за мен изобщо) - Стийнбок (Steenbok) - миниатюрна антилопа характерна за южната част на Африка (има и по малка - Blue Duiker - Син Дейкър, но такава не успях да видя). В източна Африка има и още по-малка (колкото пинчер) - Kirk's Dik-Dik (Дик-Дик на Кърк). Много са срамежливи тези миниатюрните антилопи, докато спре джипа и се шмугват в гъсталака.

 

 

 

 

 

Имайте предвид, че времето даже не е най-доброто за наблюдение на животни - средата на Май е само началото на сухият период - има вода все още в изобилие и животните не са принудени да се събират да пият от малко останали водоизточници, тревата все още е много висока, листата по-дърветата и храстите не са опадали и трудно се търсят животни.

 

През Август, Септември и началото на Октомври (поне за местата, където ходихме сега) се виждат много повече животни. Един от видовете, които най-много исках да видя и са много редки - дивите африкански кучета например започват да правят дупки (dens) по-късно през сезона, когато си отглеждат малките и тогава гидовете горе-долу знаят къде да ги намерят.

 

От друга страна исках да видя "зелена" Африка, но без дъждове (това беше полу-зелена - имаше различни нюанси на зелено и жълто, което беше много красиво). През баш сухият сезон водопадите Виктория пък почти пресъхват, времето в Кейп Таун съвсем друга бира, нивото на водата в делтата на Окаванго също трябва да се има предвид, както и цените на някои места се качват още повече за най-сухият сезон. Не е една беля...

 

* All photos in this thread (except the ones that are not under my posts) are copyrighted and can not be published without a written permission!

Редактирано 13 юни, 2014 от FlyTraveler

[Гост]

Аз само докато чета, съм на един клик разстояние от букване на полет Лондон - Йоханесбург за догодина. Само мършави останки от здрав разум ми пречат. Засега....    И желанието да видя продължението на разказа, за да го напасна за моите цели. Благодарско на автора, жив и здрав!

[FlyTraveler]

Следва едно от най-големите ми приключения на сафари до момента. След като видяхме леопардите и постояхме при тях, тракъра ни слезе пеша да търси някъкви следи (с портативно радио за комуникация) - без оръжие, без нищо и скоро се изгуби от очи. През това време гида мерна в далечината друг бял носорог (различен от този, който видяхме сутринта) и каза, че можем да го проследим пеша. Сложи амуниции в пушката и тръгнахме, той, жена ми, аз и едната индийка от САЩ (лекарката). Въряхме тихо на почтенна дистанция след носорога, ако той спре, спираме и ние, като тръгне, тръгваме и ние.

 

Гида ни Харлод с 10 мм калибър Уинчестър в ръка:

 

Носорозите имат ужасно лошо зрение, но пък страхотен слух и обоняние. Освен това бягат много бързо и меко казано не са безопасни. Черният носорог по принцип е с много по-лош нрав от белият, но и белият си е много за внимаване. Предполагам, че гида реши да го проследим, защото беше самотен мъжкар (майка с малко е много по-вероятно да нападне). Носорога ни усети, но изглеждаше да е спокоен, та го доближихме на около 30 метра:

 

По едно време носорога се обърна и тръгна към нас, гида ни каза да отидем зад едно дърво, което посочи. Аз отидох зад дървото, но жена ми и американската индийка просто се вкамениха, замръзнаха на място (всичко става много бързо), а аз снимам ли снимам:

 

 

В интерес на истината не бягаше, просто вървеше към нас, хеле на около 15 метра зави и тръгна в друга посока:

 

 

Подуших въздуха, поогледах се, нямаше видими признаци на наакани.

 

Не знам ако бяхме повече хора дали би направил това гида, не се сетих и да го попитам, но останах много доволен от преживяното и видяното - пеша нещата изглеждат и се усещат по съвършенно друг начин.

 

* All photos in this thread (except the ones that are not under my posts) are copyrighted and can not be published without a written permission!
 

[FlyTraveler]

Аз само докато чета, съм на един клик разстояние от букване на полет Лондон - Йоханесбург за догодина. Само мършави останки от здрав разум ми пречат. Засега....    И желанието да видя продължението на разказа, за да го напасна за моите цели. Благодарско на автора, жив и здрав!

 

Ти сега гледаш тези снимки и четеш написаното, но не е само този резерват, нито е само РЮА, има много други невероятни сафари дестинации в Африка.

[FlyTraveler]

Малко птици от този ден.

 

Southern yellow-billed hornbill (чудя се как ли се превежда, може би нещо от сорта на южен жълтоклюн рогоклюн)  :) По-късно ще покажа и червено-клюн такъв.

 

 

 

 

И отдолу една много интересна серия снимки на Saddle-billed storks (предполагам, че е седло-клюнови щъркели). Мъжкият направо изигра цял балетен спектакъл за да впечатли женската. Виждат се и хипопотами във водата зад тях.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

* All photos in this thread (except the ones that are not under my posts) are copyrighted and can not be published without a written permission!

 

 

[Гост]

Ти сега гледаш тези снимки и четеш написаното, но не е само този резерват, нито е само РЮА, има много други невероятни сафари дестинации в Африка.

 

Знам Но в този сезон (края на март - началото на април) само Южна Африка препорqчват. Вече им писах на резервата... хаха... Бе магия си описал, сполай ти. Чакам останалата част!

[Tedy]

Ай, много красива тази антилопа. Ако тръгна към Африка ти си моя човек за консултации.   Щом толкова си чел и си избрал тези места, значи има защо. 

[FlyTraveler]

Ай, много красива тази антилопа. Ако тръгна към Африка ти си моя човек за консултации.   Щом толкова си чел и си избрал тези места, значи има защо. 

 

То има защо, но това не прави други места по-малко интересни (ще ти кажа и за другите де, ако тръгнеш) @Домосед е бил на повече места, @Oshko също има опит със сафарита в източна и южна Африка. @Valley има опит в Зимбабве и Уганда май беше, @Kyuubi има поне в РЮА, за други места не съм сигурен.

[Tedy]

Съгласна съм, че места сигурно има много аз имах предвид, че ти имаш готов разработен маршрут, при това запълнен на макс. Това е и моя начин, да "взема" максималното от дестинацията. А и това, че маршрута ти е правен точно с фотографска цел също е голям + за мен. В крайна сметка не може всичко наведнъж, ако ми хареса на сафари пак ще повторя...  сигурно цената няма да ме ощастливи, но няма как.

[FlyTraveler]

Съгласна съм, че места сигурно има много аз имах предвид, че ти имаш готов разработен маршрут, при това запълнен на макс. Това е и моя начин, да "взема" максималното от дестинацията. А и това, че маршрута ти е правен точно с фотографска цел също е голям + за мен. В крайна сметка не може всичко наведнъж, ако ми хареса на сафари пак ще повторя...  сигурно цената няма да ме ощастливи, но няма как.

 

Маршрута го ползвай, няма проблем, ще помагам, просто се замислих, че за първо сафари аз може би отново бих избрал да видя миграцията на огромните стада антилопи гну и зебри в Масай Мара или Серенгети (пресичането на реките) плюс стотиците хиляди фламинго на езерото Богория и каквото може още наоколо. Източна Африка по-се вписва с представата за континента и е по-романтична (примерно филма "Out of Africa" с Мерил Стрийп). Самата Great Rift Valley е просто изключително красива сама по себе си...

 

Мисля си също, че колкото и да бяха хубави двата частни резервата до Крюгер, ако сега трябваше да правя това пътуване, бих ги заменил със South Luangwa в Замбия и Mana Pools в Зимбабве или един от двата, там е по-диво и автентично...

 

Ако искаш пък изчакай, здраве и живот началото на Октомври да се върна от пресечната точка на източна и южна Африка - Руаха и Селу (Selous) в южна Танзания и да дам инфо от първа ръка. Казват, че това била Африка на Хемингуей, нищо, че е писал за Килиманджаро...

Редактирано 13 юни, 2014 от FlyTraveler

[FlyTraveler]

ще бъде високо оценено   

но довърши първо това писание, моля   

 

Сега се сетих, че имам един фото - пътепис за сафаритата в Кения в един сафари форум тук, ще трябва да се регистрираш за да видиш снимките, но те никога не изпращат спам. Там всъщност ще видиш пътеписи на изключително опитни познавачи на сафарита, аз съм просто новобранец. Има и много, много по-добри снимки от моите.

[FlyTraveler]

May 20, 2014. Motswari Lodge, Timbavati, S. Africa.

 

 

Хайде да завърша деня и на форума и на разказа.

 

Малко снимки на хипопотами, забележете, че при прозявката устата е отворена само наполовина, по-нататък имам май и по-отворена.

 

 

 

 

Още един залез в Тимбавати:

 

 

 

* All photos in this thread (except the ones that are not under my posts) are copyrighted and can not be published without a written permission!

[FlyTraveler]

May 21, 2014. Motswari Lodge, Timbavati, S. Africa.

 

Този сутрешен драйв беше последният ни с настоящите гид и тракър, след това излизаха в отпуска и двамата. Не разбрах дали не си даваха много зор да търсят диви животни в последните си работни часове или просто нямаше, но не видяхме много такива. Както съм забелязал и на други места, добрите гидове винаги "си запазват нещо в ръкава" за подобни случаи, та ни заведоха до леговище на петнисти хиени, където прекарахме дълго време наглюдавайки и снимайки възрастни и малки екземпляри.

 

Колкото и да не са ми симпатични тези животни, не мога да отрека, че ми е интересно да ги наблюдавам, е бих предпочел 1000 пъти леговището (den) да беше на диви африкански кучета, но за съжаление те започват да правят леговища в районна доста по-късно през сухият сезон.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Само за справка - петнистата хиена има най-здрава захапка от всички хищници-бозайници в Африка (не знам за тези извън континента). Редовно крадат плячката на гепарди и леопарди (нито един от двата вида не рискува да се бори с хиени), могат да вземат плячка и от лъв, ако е сам, а хиените са много (група от хиени се нарича клан).

 

* All photos in this thread (except the ones that are not under my posts) are copyrighted and can not be published without a written permission!

[FlyTraveler]

May 21, 2014. Motswari Lodge, Timbavati, S. Africa.

 

Тъй като ни беше последен пълен ден в лоджа Мотсуари (на другият ден след сутрешният гейм драйв имахме трансфер към следващият резерват - Sabi Sand), през "обедната почивка" отново поснимах малко наоколо:

 

Общи райони, басейн, изгледи от басейна и мястото за закуска:

 

 

 

 

 

 

 

Помещение за чай и кафе:

 

 

 

Висящите камъни са любим елемент в дизайна, има ги на няколко места:

 

"Бома"-та, където вечер се нареждат маси за храна, там е и бара, както и място за сладки приказки и размяна на впечатления около огъня, оградата си има практическо значение - наоколо се разхождат диви животни (до и от бунгалото по тъмно се ходи само с придружаващ гард):

 

 

 

 

Ретро пикап, използван за транспорт на провизии, докато още лоджа е бил ферма през 1940-те:

 

* All photos in this thread (except the ones that are not under my posts) are copyrighted and can not be published without a written permission!

Редактирано 15 юни, 2014 от FlyTraveler

[Гост]

       

[домосед]

Понеже споменах парка Крюгер, искам да посоча основните разлики м-у националният парк и частните резервати около него:

1. Национален парк Крюгер

2. Частните резервати наоколо

 

Горе-долу така е, но има и вариации.

Има частни концесии в самия Крюгер парк, с точно такива лоджове като в частните резервати край парка и с подобни правила - имаш си парцел, в който можеш ексклузивно да возиш собствените си гости с коли за сафари по пътища и извън пътища, но можеш да излизаш и по обществените пътища на парка, където спазваш общите правила. The best of both worlds :-) 

Има, разбира се и ловни резервати, всичките частни (не знам за такива без ограда към държавен парк), където пушката е повече от една, а фотоапарати не играят.  

 

А що се отнася до посетителите - за всеки резерват в Южна Африка си има пътници.

1. Запалени фотографи като Флай, които се чувстват по-добре в частните резервати по изброените от него прични.

2. Търсачи на птици, които се чувстват еднакво комфортно и на двете територии, но с едно предимството за Крюгер, че могат да си киснат цял ден на едно единствено място в своята кола или в някое нарочно скривалище и да чакат нещо да прелети или да пропее, без да се съобразяват с графици за храна или непознати спътници.

3. Любители на самото пътуване като приключение. Не толкова да снимаш лъва, колкото да караш цял ден из земите му далеч от асфалта и да знаеш, че е някъде наоколо. И като изреве, да спукаш гума. Тяхното място са големите национални паркове като Крюгер, а още по-добре Калагади. Колата трябва да е, ако не 4x4, то поне пикап (bakkie, афр.) с високо окачаване, а палатките са предпочитаният подлсон.

4. Ценители на самите лоджове (разположение, дизайн, удобства, басейн с гледка към жираф с бебе, джин&тоник) повече отколкото на геймдрайвовете. Тук Крюгер губи.

5. Ловци

6. Бракониери

7. Нелегални имигранти от Зимбабве и Мозамбик 

 

Аз лично в различни житейски фази и настроения съм се причислявал към 1 и 3, но все повече клоня към 4 

 

Басейн, за който така и не намерихме време:

 

Трудно простим пропуск!

 

oxpeckers

 

Това с един приятел го кръстихме волоклъв.

 

Lilac Breasted Roller

 

 

А това - лилавогушеста червеношийка

 

Southern yellow-billed hornbill 

 

А това - жълточовча рогочовка 

 

(официалното име май е жълтоклюна птица-носорог)

[FlyTraveler]

Горе-долу така е, но има и вариации.

Има частни концесии в самия Крюгер парк, с точно такива лоджове като в частните резервати край парка и с подобни правила - имаш си парцел, в който можеш ексклузивно да возиш собствените си гости с коли за сафари по пътища и извън пътища, но можеш да излизаш и по...

 

@домосед, мерси за поста, както винаги информативен.

 

Бях мернал някъде за частните концесии вътре в Крюгер, но да си призная, не съм ги проучвал до момента. Има и един оператор, който предлага също best of both worlds - Tydon Safaris. Основният му лагер (палатков) е близо до южният портал на Крюгер (извън парка) и предлага драйвс както в парка, така и в Саби Санд (южната част). Цените са му доста привлекателни, като включва и трансфери от Джобург даже. Не можах да намеря достатъчно ревюта за Tydon и не бях сигурен дали има права в-у добър "парцел" в Саби Санд, иначе сигурно щях да отида при него. Поразпитах този и онзи докато бях в Тимбавати и Саби Санд, само един шофьор на трансфер (който беше и гид) каза, че знае за него, бил нов оператор.

 

Спомням си, че гледах твои снимки от Саби Санд, коя лоджа е това (ако е една, разбира се)?

 

Трансфронтиър парка (Калагади) ми е много интересен (Калахари), казват, че за него SanParks пускат разпрожадба (за година или няколко месеца напред) за леглата в rest camps (тези на територията на РЮА) само по телефон и хубавите места свършвали в рамките на деня... Той явно е много популярен измежду южно африканците. Има и guided tours, но тези, които намерих са ми скъпи (400 долара на човек на вечер). Остава self-drive, предполагам, че е най-удобно да се лети до Upington и от там да се наеме возило.

 

Мерси и за българските наименования на птиците.

Редактирано 15 юни, 2014 от FlyTraveler

[домосед]

Спомням си, че гледах твои снимки от Саби Санд, коя лоджа е това (ако е една, разбира се)?

 

Онова беше Къркман'с камп

за леглата в rest camps (тези на територията на РЮА) само по телефон и хубавите места свършвали в рамките на деня... Той явно е много популярен измежду южно африканците.

 

Предимно през зимната ваканция на учениците. В останалото време обикновено се намират места.

 

Остава self-drive, предполагам, че е най-удобно да се лети до Upington и от там да се наеме возило.

 

Сигурно може така. На мене досега ми е било по-практично да си карам или от Джобърг, или от Кейптаун. До Ъпингтън има един полет на ден от двете места и е скъп. И не е в удобен час за дълъг преход с кола преди или след него.

 

 

Мерси и за българските наименования на птиците.

 

Е, това са си нашите фолклорни имена.

[FlyTraveler]

Онова беше Къркман'с камп

 

Kirkman's Camp е супер, има река в парцела, вчера четох убийствен trip report за него. Те по принцип &Beyond са много high end сафари оператор.

[FlyTraveler]

Снощи късно започнах да преглеждам видео файловете от пътешествието и забелязах, че съм пропуснал да опиша някои случки и sightings (@домосед, а и останалите, помагайте за българската дума за sighting - от 2 дни се опитвам да намеря подходяща и все ми се губи някакъв нюанс).

 

Та при интензивно пътуване и много впечатления за кратко време, човек понякога забравя кога и в какъв ред са се случили определени събития, при преглеждане на видео файлове всичко си идва на мястото (е, важно условие е събитията да са записани на видео все пак).

 

Така се сетих, че съм пропуснал една дреболия от сутринта на последният описан ден - нападна ни африкански бивол, наистина ни нападна - биволите, както и леопардите (за разлика от слоновете и лъвовете, не правят предупреждаващи "фалшиви" атаки).

 

Нямам го документирано на снимки, така, че трябва да приемете достоверността на разказа на доверие Жена ми хвана на видео началото на атаката, но после изключи видоекамерата за да се подготви за евентуален удар по возилото. Африканските биволи са едни от най-опасните животни на континента.

 

Намерихме голямо стадо биволи край (в) един водоизточник и спряхме да гледаме и да снимаме. Аз си мисля, че това беше един от най-красивите "sightings" на този тип животни, който бях виждал до момента:

 

 

 

 

 

 

 

 

 

След като ги погледахме и поснимахме, тръгнахме да проверяваме едни следи на лъвове, не успяхме да ги намерим (лъвовете) и решихме да се върнем обратно при биволите. Стадото обаче вече го нямаше до езерцето, бяха останали само една женска с малко теленце. Като ни видяха, първоначално се скриха зад един храст. Гида изключи двигателя и зачакахме да излязат, тогава биволицата директно хухна към нас. Гида включи моментално двигателя и даде пълна газ. В началото биволицата почти ни настигна (на около 2-3 метра от нас), но после Ланд Ровъра набра скорост и се измъкнахме...

 

Всичко стана много бързо, имах чувството, че не се случва с нас, ами го гледам на филм. Може би и поради тази причина се смеех през цялото време. Интересно обаче на гида нещо не му беше особено смешно, а по природа си е веселяк... Не знам каква точно би била развръзката ако не бяхме успели да избягаме. Аз седях сам на последният ред седалки, но по-високо от нивото на рогата на биволицата. Нямам и идея водача колко бързо можеше да зареди 10 милиметровият Уинчестър при нужда (забелязах, че като тръгвахме да следим носорог пеша сложи амуниции т. е. по принцип пушката си стои без патрони).

 

Още едно преживяване за спомени и разказване.

 

* All photos in this thread (except the ones that are not under my posts) are copyrighted and can not be published without a written permission!