дневник Дневник за пътешествие в ЮАР, Замбия, Зимбабве и Ботсуана

29 юни, 2014

Май 26, 2014 Полет на SAA A319 от Йоханесбург до Ливингстън, Замбия.

След като добавих няколко "екзотики" (за мен) от самолети на авиокомпании, които не бях виждал на живо (Air Zimbabwe, Kulula, Mango, Airlink, Air Namibia, то самите SAA си бяха екзотика), излетяхме от летището О. Р. Тамбо. Бях започнал много да хваля South African Airways, тъй като имахме вече няколко (4) много приятни полети с тях (или техни подразделения), на този полет обаче си показаха леко рогцата - излетяхме с 1 час закъснение. Закъснения се случват, но обикновенно се говори с пътниците, посочва се причина и т. н. Нищо подобно тук - заведоха ни до самолета навреме, влязохме вътре и... се започна едно чакане. Времето просто идеално за летене - безоблачно небе, нямаше даже и вятър (после се разбира по турболенцията).

Мен "ме стегна чепика", защото следваха двата дни, в които планът беше изключително натоварен и имаше най-голяма опасност да се спука по шевовете някъде. @домосед ме беше предупредил да си оставя минимум 2 нощувки край водопадите Виктория за да ги разгледаме спокойно. При вече резервираните билети и лагери, това обаче означаваше да изгубя една вечер и почти един ден в Касане, Ботсуана и да съкратя сафари програмата с един круиз и един гейм драйв в парка Чобе. Поех си рисковете, преместих хеликоптерният полет на водопадите да е първото нещо след пристигането ни (кацане по разписание 12:30 на обяд, трансфер от лоджата за хеликоптерният полет в 14:30) за да има за кога да го направим в случай на отлагане по вина на оператора. Бях си оставил макс 1 час толеранс за закъснение на полета от Йоханесбург, като това беше лимита (на летището в Ливингстън опашката освен за паспортна проверка е и за визи - за всички чужденци).

На 2 пъти питам стюардеса / стюард какво се случва и защо се бавим, на което ми се отговаря само че ще излетим скоро. Капитана по някое време се извини за закъснението, но без да даде обяснение (не, че това много би помогнало, но все пак...). Като тръгнахме пък естественно се оказа, че който си е пропуснал времето за излитане чака по-дълго на опашката от самолети... Като цяло реших да си изкарам добре полета и да го мисля като кацнем, така или иначе не можех да направя нищо повече в самолета (бях обяснил вече, че имаме полет с хеликоптер и помолил ако могат, да ни съдействат за по-бързо преминаване през паспортна проверка след кацане). Закъснението си беше точно 1 час.

След излитане минахме над центъра на Джобург, та го видяхме от въздуха поне:

Липсата на екран с карта, на която да се показва къде се намира самолета в момента ме издразни също, тъй като нямах идея над какво минаваме. Не разбрах коя е реката на снимката отдолу. Беше прекалено рано по време на полета да е Чобе или пък Замбези. Има няколко реки по пътя (не съм сигурен и откъде минава точно самолета), може и да е река Лимпопо.

Малко преди кацането се видя и могъщата река Замбези:

* All photos in this thread (except the ones that are not under my posts) are copyrighted and can not be published without a written permission!

29 юни, 2014

Май 26, 2014. Ливингстън, Замбия.

След кацането ни в Ливнигстън с един час закъснение се опитах да попитам един стюард в самолета дали биха ни съдействали за по-бързо преминаване през паспортна проверка, тъй като имаше шанс да си изтървем полета с хеликоптер над водопада Виктория. Взе нещо да мънка и да пелтечи от типа да сме изчакали и аз реших, че е по-добре да бързаме да се редим на опашките, които наистина бяха дълги. Гражданите на РЮА явно са с различен режим на влизане (не знам дали изобщо им трябва виза или пък е различна виза), защото бяха на отделна опашка и гише. В един момент тяхната опака свърши и обявиха, че могат да поемат и други националности, при което веднага скокнах и се озовах първи на гишето, жена ми ме догони.

Взехме си за всеки случай визи за две влизания (май бяха с 20-30 долара отгоре на еднократните). Знаех предварително, че на жена ми не могат да и дадат виза за Зимбабве на място с български паспорт, но решихме да си пробваме късмета, ако изобщо ни остане време да прекосяваме в Зимбабве.

Изязохме при пострещачите и с огромно облекчение видях човек с табела с моето име. Евала на замбийската дивизия на Буштракс, бяха ни чакали 1 час на летището, за което даже и не поискаха допълнителни пари. Същата компания ни проведе и трансфера до Касане, Ботсуана на другият ден (те имат и дивизия в Ботсуана) и всичко мина изключително лесно и бързо. Бих ги препоръчал без никакво колебание.

Може би тук е мястото да спомена, че от този момент нататък пътуването беше организирано съвместно с агентка от Маун, Ботсуана. По принцип не обичам да използвам агенти, но някои лагери в Ботсуана могат да се букват само чрез агент, не става директно. Та от един такъв лагер се свързах с Надин от Safari Specialists и се започна една кореспонденция. До момента не съм виждал агент, който толкова добре да си разбира от работата. Явно и маржа на печалба не и е малък, защото сигурно сме разменили над 80 мейла с милион уговорки, условия, промени от моя страна. Аз ако бях на нейно място, сигурно щях да тегля една на такъв като мен, но тя беше изключително търпелива. За повечето неща дирекнто и казвах какво да букне, много бързо се ориентира какво да ми предлага и какво не т. е. спря да се опитва да ме хваща за канарче след вторият-третият мейл. Въпреки всичко всеки един момент се проверяваше внимателно, в противен случай се влизаше в допълнителни разходи. Тя не ми даваше цена на ден на човек за определен лагер, ами се опитваше да изкара всичко на пакет - общо този лагер + онзи лагер + полети струва еди-колко си. Тогава пък започнах да сменям дати, брой на дни и пр. въздушен със земен транспорт, което пак ми показа цената на ден на човек, но по трудният начин За един от лагерите се обадих на БГ представителя на сафари оператора, на който е собственност и като ми даде по-ниска цена я пратих на Надин, която веднага приравни нейната цена.

Имаше и някои попадения от нейна страна - в Касане ми предложи място за спане, което беше по-добро от това, което аз исках и по-евтино. Тъй като ми предложи да ми букне абсолютно всичко, което исках да правя - спане, траснфери активности аз започнах да я питам за всяко нещо за цени, като ги сравнявах с тези директно от провайдера, оказа се, че цените и са същите, това, че тя си взема комисионна не ме притесняваше, даже за да изкара момичето пари букнах всичко през нея, включително и трансферите летище - лоджа в Ливингстън, хеликоптера над водопада, трансфера до Ботсуана на другият ден, хеликоптерен полет над делтата на Окаванго, престой в 2 лагера в Ботсуана и 3 полета м-у тях и Маун. Беше ми изпратила над 20 ваучера за всяко нещо, принтирах ги, изрязах ги и ги закопчах с кочан, просто да ги късам като билети за всяко следващо нещо. Освен това имах телефона за връзка и бях спокоен, че каквото и да се случи извън планираното, звъня на местна агенция да се разправя вместо мен. Всичко мина по мед и масло.

Агентката ме излъга само за едно нещо - каза ми, че една лоджа за бакпакъри в Маун не предлага по това време на годината екскурзии до сърцето на делтата на Окаванго с лодка и с преспиване на бивак на Chief Island (един от основните острови), нивото на водата не било достатъчно високо още, на базата на което аз букнах през нея доста по-скъп лагер в делтата, а после като отидох в Маун и попитах в лоджата за тези екскурзии, ми отговориха, че ги правят целогодишно без изключения. В крайна сметка отидохме на доста по-добро и интересно място, но платихме едно 800-1000 долара отгоре. Това беше единственното нещо, за което не бях проверил и директно.

Извинявам се за лирическото отлонение, но мисля, че е важно за хора, които биха планирали подобно пътешествие, сега обратно към Замбия.

Както споменах трансфера ни чакаше въпреки закъснението от 1 час и за около 20 минути бяхме в Maramba River Lodge. Това е второто място от това пътуване, където и @Oshko беше отсядал (не знаех като го буквах). Аз лично нямам думи за да похваля достатъчно лоджата. Цената и е много добра като за Ливингстън - нещо ми се върти 60-80 долара на вечер за двама (с включена закуска) за голяма палатка с нормални легла, душ и тоалетна вътре. На 10 минути с кола от входа на парка за водопада. За самата лоджа - малко по-късно. В момента беше важно да се чекираме, да си оставим багажа и да сме готови за трансфера до мястото откъдето излита хеликоптера.

Относно избора на полет над водопада - водопада Виктория, за разлика от другите 2 големи водопада (Ниагара и Игуасу) е в едно голямо ждрело (gorge) и по тази причина не предлага съвсем фронтален директен изглед нито от страната на Замбия, нито от Зимбабве. До някъква степен може би от моста, но пак изгледа е ограничен. Другият затрудняващ фактор е, че по това време (краят на Май) нивото на водата на река Замбези е високо, водопада е много пълноводен, вдигат се огромни облаци от пръски, които допълнително затруднява видимостта (като пък не е пълноводен, не е толкова интересен). Всичко това налага разглеждане И от въздуха. Имахме 2 основни опции:

1. Полет над водопада с микролайт - това е супер, понеже човек е на открито, няма никакви стъкла и си е по-голямо приключение. Микролайт-а е малко по-различен от този, на който летяхме над Blyde River Canyon в РЮА - не се управлява като самолет с rudder и елерони, а прилича на делтапланер с двигател, като се управлява с накланяне на тялото. Пилота и пътника сядат един зад друг. Минуса - нямам право да нося какъвто и да бил фотоапарат, те имат някакъв модел на камера Go Pro монтирана на крилото, с която пилота прави снимки чрез дистанционно, но това не е каквото аз исках.

2. Полет с хеликоптер. От страна на Замбия има 2 компании, които предлагат това, едната е същата, която предлага и микролайт-а (Batoka Sky), на другата ме мързи сега да и търся името. Разликата е в моделите хеликоптери, които се ползват, втората беше с Eurocopter, които събираха повече хора, а Batoka Sky използват 2 типа. Единият е Bell JetRanger - това би бил иделаният вариант, тъй като на задната седалка има едно малко прозорче, което може да се отваря и да се снима през него, да не е през стъкло (това, ако се случа до прозореца), ако не се случех до прозореца, поне жена ми щеше да е там и след съответните инструкции пак да има шанс да направи добри снимки. Другият модел, който използват е Robinson R44 - пилота + само 3 пътника т. е. всеки има седалка до прозорец, лошото е, че не се отваря прозорец и трябва да се снима през стъкло. Избрах полет с Batoka Sky.

Точно в 14:30 дойде шофьор на име Патрик (пиша му името, защото ще участва във "филма" и по-нататък) и ни закара до хелипада. Подписва се стандартната декларация, която ги освобождава от правна отговорност в случай на авария, провежда се кратък инструктаж и към хекикоптера. Оказа се Robinson R44 - нямаше как, трябваше да се снима през стъкло, нещо като секс с презерватив, в замяна на това - и двамата с жена ми до прозорец.

Една дама седна отпред до пилота (тя чакаше преди нас още), двамата с жена ми отзад. Аз с прясно заредена батерия и карта с много място на нея (още една батерия и карта в джоба) + една сапунерка, която прави и видео. Жена ми с видеокамерата. Тя прави видео, аз предимно снимки и малко видео. 15 минути полет, свършва докато преброим до 5. Изключително преживяване, страхотни гледки към водопада и към река Замбези. Препоръчвам го на всички без да се замисля.

Водопада отгоре - това е най-дългата "стена" от падаща вода - почти 2 км е широчината му. От близката страна е Замбия, отсреща е Зимбабве. Моста е м-у Замбия и Зимбабве и е "ничия земя":

Тук сме над Зимбабвийската страна:

Могъщата река Замбези от въздуха:

За справка, цената за 15 минутен полет над водопада с Batoka Sky беше от порядъка на 170 долара на човек, едни от най-добре похарчените пари през живота ми.

* All photos in this thread (except the ones that are not under my posts) are copyrighted and can not be published without a written permission!

Редактирано 29 юни, 2014 от FlyTraveler

29 юни, 2014

Май 26, 2014. Ливингстън, Замбия.

За справка, цената за 15 минутен полет над водопада с Batoka Sky беше от порядъка на 170 долара на човек, едни от най-добре похарчените пари през живота ми.

От Shoestring hostel в Зимбабве 15 - минутния полет с хеликоптера го продаваха за 140 щ.д., като прявят уговорката, че някаква такса от 12 щ.д. за парка не е включена в цената.

Лично мнение - Аз това преживяване (респективно този разход) го пропуснах (спестих). Ние бяхме там в пресъханалия край на сухия сезон - края на октомври 2013 г., а хеликоптерите ми се видяха, че летят прекалено на високо. Частично решението ми за пропускането бе под влияние на Игуасу, където взехме хелипоктер - нещо не ме впечатли този начин на разглеждане на такъв тип обекти, въпреки че Игуасу си беше нормално пълноводна.

Редактирано 29 юни, 2014 от Valley

29 юни, 2014

От Shoestring hostel в Зимбабве 15 - минутния полет с хеликоптера го продаваха за 140 щ.д., като прявят уговорката, че някаква такса от 12 щ.д. за парка не е включена в цената.

Лично мнение - Аз това преживяване (респективно този разход) го пропуснах (спестих). Ние бяхме там в пресъханалия край на сухия сезон - края на октомври 2013 г., а хеликоптерите ми се видяха, че летят прекалено на високо. Частично решението ми за пропускането бе под влияние на Игуасу, където взехме хелипоктер - нещо не ме впечатли този начин на разглеждане на такъв тип обекти, въпреки че Игуасу си беше нормално пълноводна.

Ние нямаше как да вземем хеликоптер от страната на Зимбабаве, на другият ден само аз влязох за 2 часа, жена ми ме чакаше от Замбийска страна, предполагам, че и Batoka Sky можеха да се вземат за около 155-160 долара, но вече се бях поизморил да проверявам и да поставям под съмнение всяка цена, която агентката ми предлагаше и махнах с ръка за 15-20 долара на човек еднократно...

Аз пък направих точно обратното на теб - на Игуасу реших, че можем да си спестим разхода за хеликоптер, защото водопада се вижда прекрасно и от двете страни (Аржентина и Бразилия), имай предвид, че като е пълноводен, водопада Виктория вдига страшно много пръски и се вижда далеч по-малко от когато е пресъхнал, но когато е пресъхнал пък няма много вода, но пък по всички паркове наоколо има повече животни... Не е една беля, винаги едно нещо е за сметка на друго...

29 юни, 2014

Мани, мани, не е да отидеш само веднъж!

За удобство на посетителите на форума - снимка от Игуасу от хеликоптер.

Снимки: Иво Георгиев

29 юни, 2014

Мислех да оставя обобщението си и сравненията за след като постна и останалите снимки от водопада Виктория, ама след като си започнал вече, може би сега е момента да изразя личното си мнение - на мен от трите големи водопада (Игуасу, Ниагара и Виктория) последният ми харесва най-много, имайки предвид и самата обстановка наоколо. Колкото и да е комерсиален водопада Виктория, не е и на 1/4 от степента на Игуасу, да не говорим за Ниагара. където вече е препълнено и с тематични паркове, water world и какво ли не още, почти Дисниленд. Водопада Виктория си е много автентичен. Първият ден като бяхме там (26-ти Май) беше празник на цяла Африка и почивен ден и около водопада беше пълно с местни деца и възрастни, децата се къпеха в Замбези, ще постна снимки по-нататък. Игуасу е изключително мащабен - над 360 водопада са общо, но пък са пръснати на отделни каскади, тук е най-дългата непрекъсната стена от падаща вода - почти 2 км. И на Ниагара и на Игуасу усещането за наплив на туристи е в пъти по-осезаемо, предполагам и статистиките биха го потвърдили, не съм си играл да чета, усещането ми е базирано на лични впечатления. Както и да е, аз съм доволен, че си събрах в колекцията трите най-големи водопада в света, а с това пътуване, въпреки, че целта беше основно сафари, успяхме да посетим и някои от най-големите природни забележителности в света - делтата на Окаванго, водопада Виктория, каньона на река Блайд, района около Кейп Таун (Cape Peninsula), че и пустинята Намиб видях и снимах от самолета

Иначе относно хеликоптерният полет над водопада Виктория, продължавам да твърдя, че много си заслужава да се направи и то не защото ние го направихме, ами защото е супер, мисля, че снимките сами си показват. Ако сега трябваше да режа разходи след като вече съм видял нещата, бих отрязъл по-скоро хеликоптера над делтата на Окаванго, с оглед, че после минавахме много по-навътре в делтата със самолети при преходите от един лагер на друг, но да не избързвам с нещата, ще коментирам и това като стигна до там.

30 юни, 2014

Георги да помисли за някаква награда за най-добър пътепис на годината! Нищо, че годината не е свършила!

30 юни, 2014

Георги да помисли за някаква награда за най-добър пътепис на годината! Нищо, че годината не е свършила!

Формата просто е много сполучлив, на мен лично повече ми харесва от оригинално заложеният формат за пътепис във форума. @Childish беше направила нещо подобно тук, но като цяло идеята я взех от "докладите за пътешествия" от един сафари форум (това пътуване го дублирам и там на английски, но попрескачам или минавам по-набързо местата, които не са сафари, че там е с такава насоченост).

Хубавото на този формат на пътепис / доклад / сводка (последният термин го видях при @домосед) е, че е интерактивен - към всеки пост могат други хора да цитират и коментират, допълват и / или да задават въпроси. Това прави формата и много по-полезен за четящите.

30 юни, 2014

Май 26, 2014. Ливингстън, Замбия.

След известни полезни и интересни отклонения, които доведоха до сравнения на водопада Виктория с други такива и по-точно с Игуасу, продължавам с моят фото-разказ.

Както вече споменах няколко пъти, бях много впечатлен от полета с хеликоптер над водопада и в частност над реката Замбези (малко нагоре по течението). Нямах търпение да го видя и отблизо.

Успях да уговоря шофьора, който ни направи трансфера до хелипада да ни остави в парка до водопада вместо обратно в лоджата. Патрик не само ни остави там, но и предложи да ни вземе в определн час, като се разбрахме за 18:30 (малко след залез). Говори с хората на портала, прекара ни без билети, после му дадохме парите за билетите, които предолагам си е разделил с другите на портала. Нямам нищо против хората да си правят по някоя кинта настрана, особено и като вършат добра работа.

Названието на водопада Виктория на местният език е Mosi-oa-Tunya (Димът, който гърми), така се казва и националният парк от страната на Замбия.

Реката беше много пълноводна по това време на годината и по приказките на идващите от долната част на водопада разбрахме, че се мокрят до бельо независимо от пончотата (т. е. дъждобраните), освен това много не можело и да се види заради силните пръски. Не исках да поставям фото и видео техниката на изпитание и решихме да се насочим към горната част.

Беше ден на Африка, официален празник и парка беше пълен с местни хора, които се радваха на гледката, а децата си играеха и се къпеха в Замбези:

Паметника на Дейвид Ливингстън, английският изследовател, който открива водопада през 19 век, има негов паметник и в парка от страната на Зимбабве.

Добре са го направили да си пази сянка с ръка, но лицето му не излезе добре осветено и на снимката:

Река Замбези точно над водопада:

Изгледите към водопада са частични и не на толкова много места, както към Игуасу, например. Освен това слъцето беше точно с-у нас, идеалният начин за разглеждане на водопада е следобеда откъм страната на Зимбабве, а предиобеда от страната на Замбия. Така слънцето би било зад гърба ни, осветявайки водопада. Ние обаче не бяхме сигурни дали изобщо ще имаме време за Зимбабве, а и самото преминаване също беше под въпрос.

Както в повечето случаи се опитах да обърна недостатъците на ситуацията в преимущества - няколко снимки контражур (с-у слънцето), а истинското преимущество идваше по залез.

Замбези с "ръба" на водопада:

Ето го и самият водопад, обикновенно се гледа измежду клони:

* All photos in this thread (except the ones that are not under my posts) are copyrighted and can not be published without a written permission!

1 юли, 2014

Май 26, 2014. Ливингстън, Замбия.

Продължавам с още снимки от националният парк Mosi-oa-Tunya (на местният език - Димът, който гърми) - водопада Виктория и река Замбези от страната на Замбия.

Малко пръски от водопада (всъщност се събира един голям облак, ще го видите ясно на снимките по залез по-надолу):

Колкото повече денят отива към края си, толкова по-добра става светлината за снимане:

Местен тинейджър на брега на Замбези (на последната снимка е различно момче):

Тук и едно по-малко дете влезе в кадър:

Седенето на брега и съзерцаването на могъщата река Замбези, точно преди да се спусне по водопада е изключително приятно прекарване на времето. Аз бях изгледал предварително що има документални филми и аматьорски видео клипове на Youtube за водопада Виктория и за реката (има разкошни фимки на Би Би Си и за двете) и за мен това не беше просто едно от седемте чудеса на света, един от трите най-големи водопада или най-голямата река в южната част на континента, това бяха Замбези, Африка - магически момент. Горещо пожелавам на всички вас (и най-вече на себе си) да посетите реката надолу по течението, в най-идеалният случай в резервата Mana Pools (Зимбабве) или на отсрещната страна - Lower Zambezi (Замбия), не бих отказал да видя и езерото Кариба в Зимбабве (изкуствено създадено заради язовирната стена и ВЕЦ-а).

* All photos in this thread (except the ones that are not under my posts) are copyrighted and can not be published without a written permission!

Редактирано 1 юли, 2014 от FlyTraveler

1 юли, 2014

Май 26, 2014. Ливингстън, Замбия.

Продължавам с финалните снимки от парка Mosi-oa-Tunya - река Замбези и водопада Виктория от страната на Замбия по залез слънце:

Местни тинейджъри:

И пак залеза и малко след него:

Патрик дойде да ни вземе както обеща, точно в 18:30 като ни върна в лоджата.

Вечеря с бира в ресторанта. Второто ни пиене на бира за цялото пътуване (при 8 дни с включени в цената напитки ). Тук е мястото да ви разкажа за порочният кръг на НЕпиенето на бира.

Преди година и половина отказах цигарите след 25 години активно пушене (от казармата нататък не бях спирал нито за ден). Както всеки пушач знае, цигарата върви прекрасно с питие, включително и с бира. Доста бири изпиват цигарите и доста цигари изпушват бирите. Като спрях цигарите, това удоволствие ми се понаруши - не беше чак толкова пълно, отделно взех леко и да наддавам килограми, за което бирата също помага, та разредих бирите доста. Човек като не пие редовно губи трейнинг и в случаите когато пие започва да го боли глава, което го кара да пие още по-рядко... Ето ви един класически пример за порочен кръг... Не ме разбирайте погрешно, това не ви го пише въздаржател, сигурно съм изпил поне 30-40 тона бира през живота си и можех да позная едно 12-15 марки само по вкуса, без да гледам. В Куала Лумпур съм обикалял като луд по нощите да търся отворен 7/eleven за бира

Другият момент е, че на пътешествия и особено на сафари ставам рано - към 05:30 и искам да съм супер свежарка за предстоящите приключения. Ето и снимка на прословутите бири - Мози и Касъл, на мен Касъл ми хареса повече, въпреки, че Мози била най-популярната в Замбия.

Не знам дали споменах, но тук за пръв път спахме на палатка на това пътуване. Палатката си е голяма (като бунгало) с нормални легла, тоалетна и душ вътре. Не бях спал на подобно място от предното пътешествие в Африка (Кения). Вечерта беше леко хладна, и много ми хареса да спя топло завит на хладно. Най-доброто от всичко беше, че заспахме под красивият звън на жабите-камбанки (bell frogs), които са хиляди в реката и вечер звънят като камбанки вместо да крякат. Един красив нежен звън, същият както в делтата на Окаванго по-нататък по време на пътуването. Явно и те си имат режим, защото към 23.00 ч. спират концерта и сигурно заспиват.

Снимки от лоджата ще покажа в следващият пост.

* All photos in this thread (except the ones that are not under my posts) are copyrighted and can not be published without a written permission!

Редактирано 1 юли, 2014 от FlyTraveler

2 юли, 2014

Май 27, 2014. Ливингстън, Замбия.

След прекрасен сън в палатката в Маримба Ривър Лодж (топло завити през хладна нощ) се събудихме както обикновенно рано и се предвижихме към ресторанта на брега на реката за закуска. По пътя видяхме куп пресни изпражнения от слон пред бара и разбрахме, че вечерта сме имали гости. Гледката от ресторанта към реката е невероятно красива, а сутрин мъглата (изпаренията) над повърността на водата я правят да изглежа още по-интересна.

Следващата част от плана беше "набег" в Зимбабве. Бяхме се разбрали с Патрик (шофьорът, който ни разкарваше предният ден) да мине да ни вземе и да се пробваме да минем границата със Зимбабве. Патрик като, че ли беше забравил службата си в Батока Скай и посвети преди-обеда си на нас, но не и преди да беше "врътнал" един трансфер към фирмата. Хареса ми как умееше да си уплатнява времето това момче.

Знаехме предварително, че официално жена ми не може (за съжаление) да получи виза за Зимбабве на място с български паспорт, но все пак искахме да пробваме първо дали няма да мине номера като подам двата паспорта заедно, второ, ако това не минеше дали нямаше да се намери "начин да се разберем". Ако минехме и двамата, Патрик щеше да отиде да си върти клиентите на Батока Скай и да се върне да ни вземе след 2 часа и половина на границата. Ако обаче жена ми не я пуснеха, той щеше да остане с нея на "ничия земя" докато аз отида набързо да погледна и снимам водопада от страната на Зимбабве за час и половина. При пристигането на летището в Ливингстън си бяхме взели визи за две влизания в Замбия и двамата, за всеки случай.

Подпитах Патрик дали случайно не познава някой от граничните офицери от страната на Зимбабве, но той отговори, че там "не играе". Не можа и да ми даде смислен съвет за най-добрият начин за евентуално "помолване" да пуснат жена ми. Аз такъв вид дейности до момента не бях предприемал, но реших да импровизирам на място.

Нямаше никакъв проблем с излизането от Замбия, подпечатаха ни паспортите и излязохме на моста над река Замбези в така наречената "ничия земя". При влизането си в граничният пункт на Зимбабве се задържах няколко секунди на прага за да огледам набързо обстановката - 4 гишета, но докато успея да преценя кое за какво е и какви типове хора стоят зад тях (евентуално кой би бил "най-ларш"), строго гледащ едър мъжага в униформа ни направи знак да отидем при него.

* All photos in this thread (except the ones that are not under my posts) are copyrighted and can not be published without a written permission!

Редактирано 2 юли, 2014 от FlyTraveler

2 юли, 2014

Май 27, 2014. Victoria Falls, Зимбабве.

Продължавам от момента в който прекрачихме прага на офиса за паспортни проверки при входа за Зимбабве. Едър мъж в униформа ни направи знак да се приближим, с което направо си ме лиши от възможност да избера гише. Небрежно подадох двата паспорта с моят отгоре и се хванах да прехвърлям няколко доларови банкноти през пръстите си, все едно ги броя преди плащане с надеждата, че служителят ще пропусне да се вглежда много-много. Той обаче като стигна до българският паспорт, започна да го гледа внимателно, след което се вторачи в една таблица, залепена на стената до него, където явно бяха изписани правилата за визов режим за различните държави. Гледа, гледа, после се обърна към мен и ми каза, че не може да даде виза на място на жена ми. Направихме се естественно на много учудени, как така, ами Замбия как дава, не са ли близки двете държави и пр. което обаче не хвана изобщо дикиш.

Ход номер две - ами отиваме само за час и се връщаме, няма ли "някакъв начин това да се уреди". Отговора беше много категоричен - няма и тона с който ми каза това ми подсказа, че е по-добре да не упорствам. Купих си виза само за мен и оставих жена ми с Патрик да ме чакат на "ничия земя". Офицерът ми обясни, че моята виза е 75 долара, а за български граждани, ако можела да се издаде, би била 100 долара. Последна надежда, че 100 долара може и да оправят нещата, но той пак уточни, че "ако можел, а той не може"...

Както и да е, запътих се по най-бързият начин към парка с водопада откъм страната на Зимбабве, за да намаля до минимум времето за чакане на жена ми и Патрик. Даже се опитах да взема такси, но всички ми казаха, че входа на парка е само на 500 метра от граничният пункт, както бързах, сигурно можеха да ме одрусат някаква сума и за това разстояние. Само с 3 човека опашка на касата преди мен, бях съвсем скоро в парка. Подобно на парка от Замбийската страна, видях няколко мокри до кости посетители да идват от долната страна на водопада, което автоматично ме насочи към горната. В момента освен фотоапарата бях взел и видеокамерата, която обикновенно носи жена ми и нямах намерение да ги подлагам на "баня".

Статуята на Дейвид Ливингстън от тази страна ми хареса повече, отколкото от страната на Замбия, както и фигурата не си пазеше сянка в-у лицето с ръка, съответно не затрудняваше и експозицията на снимките. До Ливингстън бяха направили и мокоро (кану - еднондръвка, каквито щяхме да пробваме в делтата на Окаванго в Ботсуана скоро). Наложи се да поизчакам няколко туристи, които местният им гид държеше непременно да ги снима седнали в кануто:

Водопада откъм страната на Зимбабве, поне в горната си част, предлагаше по-ограничена гледка отколкото от страната на Замбия, но все пак беше интересно да се види и от тук.

Както споменах преди, който иска да има слънцето зад гърба си трябва да разглежда водопада преди обяд от Замбийска страна и след обяд от страната на Зимбабве и докато предният ден успях да превърна този недостатък в предимство, тук нямаше как да извъртя нещата, просто защото не се стъмнява по това време.

Изгледа към Замбези също не беше особено добър:

Като цяло да сумирам личните си впечатления от разглеждането на водопада - с уговорката, че това се отнася за горната част (не ходих в долната и от двете страни, но при всички случаи там се вижда много по-лошо, заради по-силните пръски) - по времето, когато Замбези е пълноводна е по-добре да се гледа от страната на Замбия, най-добре да се допълни представата и с поглед от въздуха, било то от микролайт или от хеликоптер.

Като водопада е по-сух (към края на сухият сезон Август-Октомври) казват, че съвсем пресъхвал от страната на Замбия и било по-добре да се гледа откъм Зимбабве - това не са лични впечатления, само си сглобявам картината по разкази, каквото съм чел и все пак разположението на нещата, видяно на място.

* All photos in this thread (except the ones that are not under my posts) are copyrighted and can not be published without a written permission!

Редактирано 2 юли, 2014 от FlyTraveler

2 юли, 2014

Май 27, 2014. Victoria Falls, Зимбабве.

Както се видя от горният пост, "набега" в Зимбабве се оказа наполовина успешен. Изведнъж усетих колко много съм свикнал да пътувам с жена ми през последните няколко години, всъщност никъде не съм ходил сам от 2008 г. насам, даже и по разни мои пътувания по работа сме ходили заедно и съм намирал какво да разгледаме.

Няколко други снимки от изключително краткият ми престой в Зимбабве.

Пълно е с павиани около граничният пункт, много са нагли - директно си нападат хора ако някой носи храна, обаче избират само жени и деца:

Много интересна мъжка група, които пееха в стил "а капела" и танцуваха. Оставих им 5 долара, което не им попречи малко по-късно да се пазарят като... за CD-то, което поисках да си купя и да ми поискат първоначално 20 долара, което ме ядоса и накара да бъда твърд в желанието си да им дам още 5 само. Ако не се бяха пазарили толкова, щяха да изкарат 5 + 10, вместо 10 общо. В интерес на истината пееха много добре.

Малко улични снимки на връщане от водопада към граничният пункт:

В рамките на час и половина се завърнах в Замбия, където жена ми и Патрик вече ме чакаха пред граничният контрол. Само 3 часа по-късно ни предстоеше да преминем още един път граница и река Замбези, този път м-у Замбия и Ботсуана при пункта Кaзунгула.

Редактирано 2 юли, 2014 от FlyTraveler

2 юли, 2014

Интересно ми е от какво дебелеят хората в Африка, нали са постоянно в недоимък?!

2 юли, 2014

Интересно ми е от какво дебелеят хората в Африка, нали са постоянно в недоимък?!

Ха ха ха, виж за това не бях се замислял, но е така, май повече се наблюдава при жените. Предполагам, че е ген, освен това едва ли са в недоимък до степен да няма какво да ядат

Сега се замислих даже в южна Европа (примерно Средиземноморието без Франция) голяма част от жените са слабички до една определена възраст, после изведнъж надебеляват, докато из северните части на континента се "изсушават" с напредване на възрастта...

Редактирано 2 юли, 2014 от FlyTraveler

2 юли, 2014

Май 27, 2014. Ливингстън, Замбия.

Хайде последен напън за деня, защото си мисля, че си заслужава да се опише набързо Maramba River Lodge в Ливингстън, по мое лично мнение иделано място за не-скъпо преспиване до водопада Виктория. Обикновенно всеки е склонен да хвали местата, където е отсядал като едва ли не единственните хубави на определено място и аз може би не съм изключение от това правило, но тази лоджа ми се видя изключително приятна и на много добра цена за място на 10 минути с кола от водопада. Е, не е Zambezi Sun - хотел до самият водопад вътре в националният парк, но мисля, че е доста по-характерна от двата известни хостела в града.

За мое огромно удоволствие мястото беше почти празно през единственната вечер която ние прекарахме там. Бях резервирал палатка (вече не си спомням дали се водеше луксозна или беше едно ниво надолу, но предлагаше всичко, което на нас ни беше нужно) с "истински" големи удобни легла с мрежи против комари, душ с топла вода и тоалетна, както и с ел. захранване. Цената малко ми бяга, но при всички случаи беше нещо м-у 50 и 80 долара на вечер за двама.

Палатките в лоджата (освен тях си има и "нормални" стаи):

Нашата палатка (№1):

Рецепцията:

Бара:

Басейна:

Прекрасният изглед към река Марамба от ресторанта и от бара:

Някъква реклама за парк за крокодили "казвам се Нангана и ям хора", която е напълно безмислена, при условие, че може просто да се гледат огромни крокодили на свобода от бара на самата лоджа:

Може да се видят и различни птици като например Египетски гъски:

Или пък голям бял игрет (по-големият братовчед на cattle egret - тези, които кацат по слоновете):

Обобщение на Ливинтстън и района от моя лична гледна точка:

Ние изпълнихме една програма масксимум за по-малко от 24 часа престой - водопада от двете страни, полет с хеликоптер и около 2 часа зяпане на реката от лоджата. Няма как да не съм доволен от резултата, но като цяло бих препоръчал по-дълъг престой в Ливингстън и/или Victoria Falls (от страната на Зимбабве). Водопада е наистина невероятен, освен това се предлагат активности за всеки вкус и джоб - скокове с бънджи, white water rafting, разни други адреналинови атракции, разходка с лъвове (не, че одобрявам това, но го има), сафари в парка (има си и национален парк с животни), круизи по Замбези (яд ме е, че не остана време за това) и какво ли още не.

Наблизо биха могли да се направят даже още по-интересни неща като дневен тур до парка Чобе в Ботсуана (круиз по река Чобе и драйв в парка) и/или сафари в парка Хуанге в Зимбабве (@Valley го е правил), топ място за африканско сафари. Като цяло ако човек има време бих препоръчал от 2 до 5 вечери престой (ако се прави и сафари в Хуанге). Мястото би могло да се направи и със сравнително нисък бюджет, както и разбира се с много висок (цените не са забранителни, както на някои други сафари дестинации). Най-много хора летят до Ливингстън / VF от Йоханесбург, но има достъп от Хараре, Лусака, както и редовен автобус от/до Виндхук, Намибия. Всякъкви комбинации с пътешествия до Намибия, Зимбабве, Замбия, РЮА са възможни.

* All photos in this thread (except the ones that are not under my posts) are copyrighted and can not be published without a written permission!

Редактирано 2 юли, 2014 от FlyTraveler

3 юли, 2014

Май 27, 2014. Трансфер от Ливингстън, Замбия до Касане, Ботсуана.

Денят както и повечето други на това пътуване си беше натоварен - сутринта посещенние на водопада Виктория от страната на Зимбабве, малко свободно време за разглеждане на лоджа в Ливингстън, 12:00 на обяд - трансфер до Касане, Ботсуана, 15:30 - круиз по река Чобе в национален парк Чобе. Тук лекото ми притеснение беше дали ще пристигнем навреме в Касане за круиза, не знаех колко бихме чакали за ферибота през река Замбези при граничният пункт Казунгула.

Трансфера се изпълняваше от Bushtracks, които имат подразделения както в Замбия, така и в Ботсуана, по която причина според мен това е най-добрият възможен начин за трансфер м-у тези два пункта, по-нататък ще се разбере защо.

Трансфера ни даде и добра възможност да разгледаме от пътя парченца от всекидневният живот в Замбия и Ботсуана (при трансфери със самолети се губи този момент). Нещо различно от национални паркове / резервати или сцени от големите градове:

Трансфера беше с удобен миниван с климатик, а шофьора с доста широки познания по историята на Замбия (бившата Северна Родезия), както и дивите животни из различните паркове в страната. Това в комбинация с гледките през прозореца направиха пътуването много интересно, а не просто преместване от точка А до точка Б. Неусетно стигнахме до граничният пункт Казунгула, където трябваше да пресечем река Замбези за да стигнем до Ботсуана. На това място се събират 4 държави - Замбия, Зимбабве, Намибия и Ботсуана, което прави пункта доста оживен. Имаше и големи опашки от камиони.

Чейнчаджии с пачки пари в ръце дебнат преминаващите:

Полицейският участък в Казунгула:

Камиони, качени на ферибота:

Граничната проверка от Замбийска страна мина много бързо (шофьора беше с нас, той ни взе паспортите и ги подаде на офицера за печат). След това го попитах колко ще чакаме за ферито, на което той се усмихна и отговори, че няма да чакаме изобщо - имаме "частен" трансфер с лодка, като 5 минути по-рано се е обадил по телефона на лодкаря да тръгва от отсрещният брях. От другата страна на реката ни поема друг ван и друг шофьор от тяхното подразделение в Ботсуана. На това му казвам аз организация.

Шофьора (с бялата риза) и непознат ентусиаст ни изпращат при "отплаването" ни от Замбия:

Местен с мокоро (кану еднодръвка) в Замбези:

Капитана на нашата лодка:

Отсрещният бряг (Ботсуана):

Лодката, с която пресякохме Замбези - забива се в брега и носа и се спуска, точно както на десантен кораб (не се налага подаване, прехвърляне на багажа, просто си слизаш, като си го търкаляш на колелата):

От страната на Ботсуана процедурата по паспортна проверка беше също толкова лесна. Не се изисква никаква виза нито за български, нито за канадски граждани, подпечатват паспортите, стъпваме в някакъв разтвор за да се предотврати пренасянето на някакви си болести и добре дошли в Ботсуана.

Оставаха около 20 минути път до Касане, като целият тансфер отне под час и половина. Още с влизането в страната си проличава разликата в стандарта със Замбия - пътищата са безупречни, хората изглеждат спокойни и осигурени. Наличието на диамантени мини, много сериозни приходи от туризъм и явно правилното им разпределение явно си казват думата, просто се усеща една финансова стабилност. По-късно при разговори с местни разбрах и за безплатното медицинско обслужване. Липсата на социално напрежение е също предпоставка за една много спокойна и лежерна обстановка. Единственният минус за нас от цялата работа е, че на някои места цените са просто "майка си и баща си + цялата рода от няколко страни", но добре са го измислили хората с тази "high cost, low impact on nature" (висока цена при ниско повлияване в-у природата т. е. малко посетители) политика. Не е като да няма и "по-народни" места, какъвто беше случаят с първата ни дестинация в страната - градчето Касане, на брега на река Чобе, близо до националният парк Чобе.

* All photos in this thread (except the ones that are not under my posts) are copyrighted and can not be published without a written permission!

Редактирано 3 юли, 2014 от FlyTraveler

3 юли, 2014

Още ме е яд, че не снимах Казунгула(ние минавахме от Ботсуана към Замбия), малко ми беше притеснено и сигурно заради това. Но местенцето беше интересно, някакси много африканско. Направи ми впечатлени старанието на местните да са облечени спретнато, много мъже имаше в жегата със сако, но си беше и малко притеснително, ние чакахме към половин час, след като стъпихме на замбийска земя, имаше и търговци, но не супер агресивни, после се наложи и пари да сменяме, нямахме каквито трябваше, имахме и малки проблеми с детската виза, за която ми взеха 50$, после се връщахме да си ги искаме и изненада- върнаха ни ги , вообще приключения.

3 юли, 2014

Направи ми впечатлени старанието на местните да са облечени спретнато, много мъже имаше в жегата със сако, но си беше и малко притеснително, ние чакахме към половин час, след като стъпихме на замбийска земя, имаше и търговци, но не супер агресивни, после се наложи и пари да сменяме, нямахме каквито трябваше, имахме и малки проблеми с детската виза, за която ми взеха 50$, после се връщахме да си ги искаме и изненада- върнаха ни ги , вообще приключения.

Ти сигурно си бил с кола под наем и е трябвало да мислиш за много неща плюс и децата... Иначе в желанието си да носят сака местните малко приличат на едни наши сънародници, които се опитват да изглеждат още по-елегантно - със сака и бомбета :) А Казунгула си е бая кръстопът, все пак 4 държави се допират в една точка. На мен Марамба Лодж в Ливингстън много ми хареса, ти ме беще предупредил, че нещо не е много добре палатката, но за нашите изисквания поне си беше ОК.

3 юли, 2014

На мен Марамба Лодж в Ливингстън много ми хареса, ти ме беще предупредил, че нещо не е много добре палатката, но за нашите изисквания поне си беше ОК.

OK си беше палатката, но се водеше luxury и срещу 200$ май беше, очаквах да е малко по-luxury.

3 юли, 2014

OK си беше палатката, но се водеше luxury и срещу 200$ май беше, очаквах да е малко по-luxury.

Сега погледнах, ти си се бръкнал за Luxury tent, аз съм взел Safari tent, даже щях да взема и Dome tent, но исках тоалетната да е вътре, че нощно време влизат понякога животни в лоджа. Ето ги тук на сайта им. Объркал съм се, 135 долара е била нашата, а dome tents са по 80 долара на вечер за двама. Явно хостелите са по-изгодни, но пък едва ли е толкова красиво.

4 юли, 2014

Май 27, 2014. Сафари с лодка по река Чобе, национален парк Чобе, Ботсуана.

Притесненията ми, че можем да изтървем сафарито по река Чобе в 15:30 ч. се разсеяха още като разбрахме, че няма да чакаме за ферибот при преминаването на река Замбези м-у Замбия и Ботсуана. Още в 13:30 пристигнахме в The Old House B&B в Касане, това беше единственото място, което беше находка от агентката от Маун, която се занимава с резервациите ни в Ботсуана и Замбия (останалите места си ги бях намерил и избрал сам, тя само ги резервира). The Old House е изключително добро бюджетно решение за отсядане на брега на река Чобе в близост до националният парк. Локацията е много добра - на самият бряг на реката, имат собствена лодка с идеалният за мен размер - достатъчно голяма за да не се тревожа от евентуален сблъсък с хипопотам и достатъчно малка за да може да се приближава максимално до брега. Долна и горна палуба и достатъчно място човек да се разхожда из лодката, вместо просто да седи без да може да става. Цената беше много приятна - около 55 долара за двойна стая със закуска като допълнително се плаща за активности - сафари с лодка по реката или с джип в националният парк (то с лодката пак се влиза в нац. парк), както и за вход за парка.

Ето сайта на The Old House, където можете да намерите информация и цени. Няколко думи за градчето Касане. Това е може би най-масовото и най-достъпно място за сафари в Ботсуана. Както можете и сами да сметнете, спане и закуска в B&B + 2 активности на ден (сафари с лодка и с джип) идват около 130 долара на ден + вход за парка (спомням си, че не беше скъп, нещо около 20-30 долара ми се въртят в главата). Освен това Касане е близо до Ливингстън и Victoria Falls , откъдето много хора идват на еднодневни екскурзии, има и редовни полети до Маун и Йоханесбург.

Тази достъпност и масовост има две страни - хубавата, че не е нужно човек да се разорява, за да отиде на сафари в Ботсуана, лошата, че парка е препълнен с посетители. Първоначално мислех да резервирам следобедно сафари с лодка по реката, последвано от целодневно и сутрешно сафари с джип на третият ден. Впоследствие реших да вземем 2 следобедни сафарита с лодка + 2 сутрешни сафарита с джип, което се оказа изключително мъдро решение.

В Ботсуана се приемат плащания само в националната валута - пула. На около 5 мин. пеша от The Old House имаше шопинг плаца с банки и банкомати. Аз за всеки случай носих 2 български дебитни карти и двете Виза електрон (една на Алианц и една на ПИБ). Пробвах първо картата на Алианц и проработи (не ми се наложи да ползвам тази на ПИБ). Жена ми носеше и някъква дебитна Маестро за всеки случай. В градчето генералното усещане е такова за спокойствие и сигурност. Видимо стандарта е по-висок от този в Замбия, да не говорим за Зимбабве, а сигуността много по-висока от тази в РЮА.

За мен лично сафарито с лодка по река Чобе е изключително приятно преживяване, при което наличието на много посетители наоколо няма пагубни последици. Първо сафари с лодка за нас - няма друсане с джипове и прах, седиш си спокойно в лодката, можеш да ставаш и да се местиш на удобно за снимане и наблюдение място когато си поискаш (в случая с нашата лодка можех да снова и м-у горната и долната палуба). Винаги е интересно покрай река - животни идват до бреговете да пият вода и/или да се къпят и играят. Накратко активност, която бих препоръчал на всички - от запалени любители на диви животни и/или фотография до хора, които просто искат да се разходят.

Лодката на The Old House на първото ни излизане се управляваше от "външен" нает гид, който играеше и капитан на име Сокс (Sox, като бейзболният отбор Red Sox от Бостън). Добро момче с "ямайски" плитки (тип rastaman). Приятно момче като цяло, но доста слаб гид, с ограничени познания в областта си (и не само), който го докарва от общи приказки и плитки майтапи. Освен това постоянно се панираше - какво ще правим ако водорасли се омотаят около витлата на двигателите? Какво ще правим ако еди-какво си се случи?...

"Ами ти кажи какво ще правим, аз ли да мисля за това...". Явно става за средният тип клиенти, с които се занимава. Кофтито беше, че той беше регулярният човек за сафаритата с джип, хубавото беше, че следващото сафари с лодка на другият ден беше изпълнено от про капитан + постоянният им гид - момиче от The Old House - и двамата много добре си разбираха от работата, заемаха оптимални позиции за разглеждане и снимане на животни и птици, а гида поднасяше полезна и интересна информация, както и беше напълно компетента в отгоговорите си на зададените и въпроси.

В началото се минава покрай различни лоджи на брега на реката, после се спира при влизане в националният парк, гида слиза от лодката със списък на пътниците и с данни от паспортите (това беше интересно изискване в Ботсуана, аз бях оставил паспортите ни в сейф в стаята и всеки път пишех различни произволни номера в списъка, който ни се даваше).

Лоджи на брега на река Чобе, преди да се стигне до националният парк:

Горната палуба на нашата лодка:

След формалностите с документи на входа на парка се минава покрай едно военно поделение (за борба с бракониери) и веднага след поделението започват да се виждат диви животни по брега на реката:

Женска импала и голям monitor lizard (гущер, не е крокодил):

В парка Чобе има огромна популация на слонове, не случайно се казва "Земята на гигантите":

Мъжко Greater Kudu (може би се превежда голямо куду) с White-fronted Bee Eater (птица пчелояд):

Недалеч от мъжкото имаше женско Greater Kudu:

* All photos in this thread (except the ones that are not under my posts) are copyrighted and can not be published without a written permission!

4 юли, 2014

Май 27, 2014. Сафари с лодка по река Чобе, национален парк Чобе, Ботсуана.

Продължаваме круиза по река Чобе, гида Сокс започва сериозно да ме дразни с глупавото си бърборене на общи приказки и постоянното изтъкване, че говори няколко езика, като при всяка поява на слон(ове) тържественно извикваше "Елефанте", въпреки, че нямаше пукнат италианец на борда на лодката. Не мисля, че и някой би имал каквито и да било съмнения при идентифицирането на вида "африкански слон".

"Елефанте" наистина не липсваха и бяха предимно заинтересовани от кални бани (калта и праха предпазват кожата им от слънчеви изгаряния):

Двойка египетски гъски:

Нилски крокодил:

Хипопотами с oxpeckers (птичките по тях) и cattle egrets (белите птици по земята) и слон отзад като фон:

Към групата прибавяме и двете египетски гъски:

* All photos in this thread (except the ones that are not under my posts) are copyrighted and can not be published without a written permission!

Редактирано 4 юли, 2014 от FlyTraveler

5 юли, 2014

Май 27, 2014. Сафари с лодка по река Чобе, национален парк Чобе, Ботсуана.

Какво прекрасно нещо е сафари за диви животни с лодка по река! Да не говорим от фотографска гледна точка - няма прах, няма друсане от возило, не е нужно даже да се спира за да може да се направят добри снимки. Съжалих, че не си взех и триножника, тъй като имаше идеални условия за ползването му на лодката.

Мисля, че това е идеалното място за достъпно откъм бюджетна гледна точка пътешествие, включващо и сафари - може да се види водопада Виктория, сафари с лодка и с джип в парка Чобе, а защо не и кратко ниско-бюджетно сафари в парка Хуанге в Зимбабве, както е направил @Valley. От там нататък има опции да се комбинира с много неща - РЮА, Намибия, Зимбабве, Замбия или останалата част от Ботсуана. Според мен абсолютно всеки, който някога е правил югоизточна Азия, Австралия, южна Америка или северна Америка (с други думи всичко извън Европа или северна Африка), може да си го позволи, въпрос е единствено на желание.

Сега като си гледам тези снимки от река Чобе много сериозно се замислям дали да не "прекроя" плановете ни за следващото пътешествие в Танзания и да включа в програмата и река Руфиджи (единствената река в източна Африка, където се прави сафари с лодка, намира се в резервата Селу, който е най-големият в цяла Африка). Вече съм купил и вътрешните полети, но авиокомпанията, с която съм взел билет от Руаха до Занзибар (с кацане в Селу и Дар ес Салаам) притежава лоджа на въпросната река Руфиджи и се чудя дали няма да се навият да ми направят един stop over в Селу ако им ползваме лоджата за 1 вечер (ако изобщо имат места де)...

От мечтите обратно в реалността и на река Чобе - другото предимство на снимането около водни източници е, че има по-големи шансове в един кадър да се хванат група животни и даже различни животински видове.

Хипопотами, cattle egret (белите птици), двойка египетски гъски и павиан (даже има и една птица зад павиана, която не мога да я позная каква е):

После в картината влезе и крокодил (най-вдясно на снимката):

Стадо слонове (женски и малки) на водопой:

Африкански орел-рибар:

Слоница с малко на водопой:

* All photos in this thread (except the ones that are not under my posts) are copyrighted and can not be published without a written permission!

Влез

дневник Дневник за пътешествие в ЮАР, Замбия, Зимбабве и Ботсуана

Препоръчани мнения

FlyTraveler

Връзка към коментар

FlyTraveler

Връзка към коментар

Valle

Връзка към коментар

FlyTraveler

Връзка към коментар

Valle

Връзка към коментар

FlyTraveler

Връзка към коментар

гост

Връзка към коментар

FlyTraveler

Връзка към коментар

FlyTraveler

Връзка към коментар

FlyTraveler

Връзка към коментар

FlyTraveler

Връзка към коментар

FlyTraveler

Връзка към коментар

FlyTraveler

Връзка към коментар

FlyTraveler

Връзка към коментар

гост

Връзка към коментар

FlyTraveler

Връзка към коментар

FlyTraveler

Връзка към коментар

FlyTraveler

Връзка към коментар

Oshko

Връзка към коментар

FlyTraveler

Връзка към коментар

Oshko

Връзка към коментар

FlyTraveler

Връзка към коментар

FlyTraveler

Връзка към коментар

FlyTraveler

Връзка към коментар

FlyTraveler

Връзка към коментар

Искаш да споделиш мнението си? Създай профил или влез да коментираш

Създай профил

Влез

Четящи темата 0 магеланци

Важна информация