дневник Централна Америка в 5 седмици

[ruwenzogy]

Беше писал, че Антигуа не ти е харесала особено, за разлика от Сан Кристобал, или не съм разбрал правилно.  Вярно ли е, че вулкана Патая вече не тече лава и не е толкова интересен за посещение.  И също за плажа Ел Тунко в Салвадор много ви е харесал и не сте искали да посетите и някой друг плаж там.  Посетихте ли Сумидеро Каньон и какво ви е мнението за него?

И още нещо отново за разстоянията.  От къде пътувахте до Сан Кристобал, дали отново с обществен транспорт и за колко време стигнахте ?

[stefanrusev]

"Беше писал, че Антигуа не ти е харесала особено, за разлика от Сан Кристобал, или не съм разбрал правилно.

- Миии, не ме впечатли след големите реклами и суперлативи. Може и умората и часовата разлика да са били причината. Скука. Не повече от ден. За 3 часа си го "ошетал".

Вярно ли е, че вулкана Патая вече не тече лава и не е толкова интересен за посещение.  - Да, вярно е. Преди 2 години след последното изригване склона където лавата тече под засъхналата повърхност вече не съществува.

И също за плажа Ел Тунко в Салвадор много ви е харесал и не сте искали да посетите и някой друг плаж там. -Не  чак много. Просто ни домързя да обикаляме под палещото слънце. В Либертад атракцията е рибарския кей, но трябва да отидете преди обед когато вадят и разфасоват рибата

 Посетихте ли Сумидеро Каньон и какво ви е мнението за него? - Не сме посещавали. В Салвадор само Рута и ЕлТунко. То там е по скоро тръпката че си в тая страна..

И още нещо отново за разстоянията.  От къде пътувахте до Сан Кристобал, дали отново с обществен транспорт и за колко време стигнахте ? - От СанПедро  на Атитлан през Панахачел със шатъл за бели=скъпо. ( направо си те представям в тия маршрутки  сгънат на три )... Този преход си е доста сериозен - 13-14 часа. Хубавото е че на границата идва шофьора на мексиканския автобус и под бройка ви товари на неговия. Незнам дали има директни автобуси до границата, но тук по-добре си хванете шатъл че пътя си е доста а и на границата е голяма лудница. Не че е нещо сложно. 

Редактирано 1 юни, 2015 от stefanrusev

[stefanrusev]

Много бих искала да разбера кое за теб/вас е най-страхотното място от посетените до този момент? И защо, ако можеш да опишеш причините.

Доколкото съм запозната с пътуванията ви, те винаги са свързани с много дълбоко сливане с местните и поради тази причина мнението ти е много важно за мен /предполагам и за останалите/.  

Оказа се че въпросът ти е с изключително повишена трудност - четвърти ден не мога да определя кое  място е НАЙ.

 

Все пак в моята класацията влизат: Баган , манастира МарМуса , храмовия комплекс над Мае Сай ,  Gili Kelor, Амритсар. Всяко едно място си има своята уникалност и чар, но един ден ще се върна в Бирма за да обиколя нетуристическите места. 

 

За г-жа Русева са: ЛабуанБаджо , Чанг Мей и района около ЧангРай (само тук сме единодушни),  Убуд , Гранада и ЛуангПрабанг

[mililia]

Все пак в моята класацията влизат: Баган , манастира МарМуса , храмовия комплекс над Мае Сай ,  Gili Kelor, Амритсар. Всяко едно място си има своята уникалност и чар, но един ден ще се върна в Бирма за да обиколя нетуристическите места. 

 

За г-жа Русева са: ЛабуанБаджо , Чанг Мей и района около ЧангРай (само тук сме единодушни),  Убуд , Гранада и ЛуангПрабанг

Благодаря ти. Имах някакво вътрешно усещане, че ще посочиш Бирма като такова място. Вероятно от всичко писано от теб, което съм прочела, съм усетила някакво по-специално отношение към тази страна. Имам чувството, че точно ти запали интереса ми към Бирма, която вече е в плановете ми за посещение. Единствено това, че г-жа Русева не я е посочила сред своите най-харесвани места леко ме обърква. Просто ми липсваше мнението на жена за тази страна.

 

И един последен въпрос към двама ви. На кое място сте се чувствали най-добре с оглед на гостоприемност на населението и атмосфера на мястото, ако се абстрахирате от конкретните забележителности?

[stefanrusev]

И един последен въпрос към двама ви. На кое място сте се чувствали най-добре с оглед на гостоприемност на населението и атмосфера на мястото, ако се абстрахирате от конкретните забележителности?

По-скоро къде НЕ съм се чувствал - Ханой  и Париж....

И едно селце в Лаос - ЛуангНамда,но там може би причината са разправиите цяла нощ с рецепциониста.

Редактирано 11 юни, 2015 от stefanrusev

[Георги Матеев]

По-скоро къде НЕ съм се чувствал - Ханой  и Париж....

 

Изключително съгласен съм за негостоприемността на Париж...

[stefanrusev]

отчетЦА.pdf

На вниманието на Оги - непълен отчет

 

Бързам да ги публикувам защото все с нещо ще помогна на някого. Съжалявам че ги няма снимките , но обещавам редактиран и пълен пътепис:

 

 “Препускане из Централна Америка“ – кратки бележки

Дори не мога да се сетя как се появи идеята за това пътуване. Може би изтеклата промоция на IberiaAir или желанието да сменим континента…  Или и двете… В крайна сметка се оказваме притежатели на  билети Барселона-Мадрид-Гватемала и Панама-Мадрид-Барселона с  5 (пет) седмичен промеждутък между двата полета .  След продължително ровене , взиране в атласа , разговори от сорта „Така и така сме в района, да види и това място ?!?“   накрая маршрутът : Guatemala city - Antigua - San Pedro la Laguna - San Cristobal – Palenque - Tikal - Placencia – Livingston - Rio Dulce – Copan - Santa Ana - San Salvador – Leon – Granada - Rivas -Isla de Ometepe/San Huan del Sur – Arenal – Tortuguero – Cahiuta –Bocas del Toro - Panama sity, се оформя върху картата като една

въпросителна  с дължина от 4000км!!!

 

Полетите минават нормално като изключим  полета за Марид. От много питане и тичане къде е гише 902 така се объркваме, че  накрая  примолваме скучаещия чек-инг на бизнескласа на друг полет на Иберия. Успяваме!  А полета закъсня с половин час.. 

 

Гуатемала.  Антигуа – Тоя път часовата разлика си казва думата и въпреки бързото и стегнато придвижване от аерогарата в столицата се трупясваме без дори да хапнем

Първи впечатления - скромно, любезно, прилично чисто …  Езиковата бариера въобще не е проблем. Липсват ми досадните гидове и бакшиши. Лека скука...

В земите на маите започваме с католически храмове ! Е, все пак те са ги очовечили. Дори са им построили обществена открита пералня,  която е оцеляла и до днес. Това жълтото отзад по снимките на разните катедрали НЕ е злато, златото е в Испания!. Не е зле, но от снимките в гугъл съм с  по-големи очаквания. Един ден му стига на това градче, дори и с вулкана Пакая. До там се стига след 2 часово пътуване край крайните квартали и сметища на столицата. Селцето в подножието е крайно бедно и местните се изхранват от туристите чрез сувенири и осигуряване на четирикрак превоз към върха.   Ако някой някога реши да го качва тоя вулкан, да си вземе кон още отдолу - така и така ще вземе, а и цената е една и съща. Без кон си е мазохизъм. А лавата вече съвсем е изстинала...

 

Сан Педро,езерото  Атитлан . След  5-6 часово тежко  пътуване със „шатъл“ за бели ( най-обикновено микробусче , като в 90‘те на миналия век, в който сгънат на три се лашкаш с около 30 км/час), спускания и изкачвания по почти 45 градусови наклони, най-после стигаме.  Изтегнати на припек на тераса над самото езеро на по халба бира преценяваме обстановката  -  Абсолютно  бакпакърско сборище! Незнам кой ми препоръча това градче и най- вече хотел Фе, но по-добре да си мълчи!   Препоръка: отседнете в Панахачел и си плавайте с ланчите. Да не се пропуска Сантяго Атитлан и Машимон(mashimon), за да видите докъде им стига акъла на индианците - Разположена в лагуна между двaта вулкана Толиман и СанПедро, старата столицa на маиското племе Цутухул е и най-впечатляващото място на едноименното езеро с все още запазената автентичност, интегрирана в католическата вяра и начин на живот.

След двудневен престой тръгваме за Мехико.  Около 4 сутринта се разминаваме по стъпалата с гръмогласни дечурлига  които си търсят стаите , замаяни след  поредното нощно  „отрязване“ . На лодката допускат само  с билети за шатъла до Сан Кристобал.  За артисалите викат втора лодка. Въздухът над езерото прерязва всяка недобре покрита част от тялото и след час и половина  ставите ми скърцат в напъна ми да се изправя на кея в Панахачел. Следва 6-7 часово друсане в туристически шатъл до границата, където след визови формалности под строй сме предадени от шофьор на шофьор за още толкова дълго пътуване но този път в нормален автобус по нормални пътища. Пристигаме по тъмно и  след почти едночасово обяснение със сеньората от гестхауза, че „ние в тая дупка няма да спим“ великодушно ни дават да се ширим сами в голяма обща стая с три двуетажни легла. Вече е достатъчно късно за да пропуснем отново вечерята.

 

Сан Кристобал де лас Казас, Мехико –който го сравнява с Антигуа явно не е ходил там. Тук вече няма разминаване със снимките на чичко Гугъл. Столицата на щата Чапас ( или Тцапас) ни запленява със своя пъстър и многолицев облик. Едно градче с не толкова стара история , но заемащо много важно място в политическото ежедневие на Мексико. Приятно място с много интересен и шумен нощен живот!!! 

 На сутринта обикаляйки из градчето и спорейки  към кое индианско селце да хващаме, на централния площад попадаме на нещо като митинг-меса. Без да погледнем и прочетем разпънатите плакати, правим доста снимки. Изтощаваме батериите от снимане, без да осъзнаваме че сме попаднали на много важно и взривоопасно мероприятие  - докато маите и поповете си пеят и скандират, идват военните с огромен зелен хамър с картечница на покрива да ги наглеждат..  През целия ден  из града на доста места виждаме черни знамена с червена петолъчка и надпис ELKN. Вечерта , когато решаваме да понаучим историята на този щат първо попадаме на това какво значат тези букви - Ejército Zapatista de Liberación Nacional..  Ако на някой му е любопитно какво означават, за да не плагиатствам  прилагам този линк - http://www.lifeaftercapitalism.info/…/384-venecuela-ukraina….Писанието е малко марксистко и сигурно провокира противоречиви мисли, но то описва проблемите и идеите на тези малцинства. Прочетете го !

 

Паленке -"they dont impress me much"- имаше такава песен на ШанаяТуейн. Явно целия номер е под какъв ъгъл ще ги снимаш тия пирамиди. Първи допир с Маите.... Сигурно е било адски трудно и е струвало стотици животи да бъдат построени такива монументи в джунглата. Въпросът върху който спорим от тогава е "Защо не са оцелели?" Възможните отговори са:

а) - заради религията , която е определяла начина на управление, който пък не е давал възможност на обществото да се развива, което пък неминуемо е довело до логичен упадък

б) - свършили са им робите, или просто близките племена са мигирали, и е нямало кой да им работи, поради което поданиците, несвикнали на общополезен труд също са напуснали и/или мигрирали

в) - поради някакъв климатичен катаклизъм

На мен лично отговора на гидовете 'Незнайно защо". след като има сведения за тяхното развитие , религия, политическо устройство, звучи като " А бе не питай...".  А вашето мнение?  

Най-интересно се оказва едно ягуарче, дето се е покатерило на най-високото дърво и се скъсва от рев, та събира всичкото турист да си го сочим и снимаме, въпреки че снимките не стават сполучливи . Не знам само екскурзоводите как си заработват дебелите тарифи…  Като награда за пропуснатите вечери до тук намираме местен ресторант с най-големите порции които някога са ми сервирали!  Като цяло дестинацията става. Да не се пропуска!

 

Обратно към Гватемала и към тяхното оцеляло маиско наследство.

 

Всичките 4000км са предвидени само с  локален автобусен транспорт и  преходите са тежички. Дотук, и в Гвате и в Чапас , са решили проблема с високата скорост с "легнали полицаи" дори и извън населените места. Допълнително и релефа е планински , от Солола към СанПедро има почти 45' наклони. Движим се със скоростта на теснолинейка. Всяко от местата си има своето очарование, независимо от обстановката или достъпа до него.  За втори път през живота си пресичаме граница с лодка. От Корозал/Бетел до ЕлСубин е черен (червен по скоро)път и минава през джунглата, край паланки и колиби потъващи в облаците прах които оставя след себе си раздрънкания автобус. Такава бедност никъде не сме виждали! Двойка  възрастни австриици са се опулили. Но всички приемаме тежкото пътуване мълчаливо и стоически защото пътуваме за Тикал.

 

Тикал - Това е нещо по-друго!!! Монументите са не само по запазени, но и по-впечатляващи.За този град има повече данни и нформация: Истинското име на Тикал всъщност е Яш Мутал - „свещено място“. Възникнал е около 400 години преди Христа и е просъществувал почти 1400 години. Около 830 г. населението му е достигнало невероятните 120 000 души. Изоставен е към 980 г., но не е бил забравен. Хората от околността идвали тук да се молят на боговете и са го нарекли Тикал - „град на гласовете“.

Броят на терасите по различните храмове съответства на някое от свещените майски числа:

3 - на трите царства – подземно, земно и небесно. 5 – петте посоки според маите – изток, запад, север, юг и център. 7 – броят на най-важните богове на маите. 9 – Лунните цикли на бременността. 13 – зодиакалните съзвездия, открити от астрономите на маите, както и броят на месеците в техния религиозен календар. Разбира се ( няма да сме ние) попадаме на нещо специално - церемония с подчертано езически характер, но и с мирис на тамян и кръстещи се участници...  определено си заслужава, въпреки отдалечеността си. И храмовете са по- големи и впечатяващи. С нетърпение чакаме Копан. Все още спорим защо тази цивилизация не е просъществувала. Дали това е заради религията, която е определяла начина на управление, което пък не е стимулирало развитието на обществото?

Флорес си е абсолютно туристическо островче, подобно на нашия Несебър, и като разположение, и като цени. В района има какво да се прави поне за още 3-4 дни но разчета на маршрута не позволява застояване и утре в 5 а.м. тръгваме за Пласенсия през Белиз сити и Дангрига.

 

Placencia, Belize . Два дни за почивка и малко загар под палещото слънце в Пласенсия.  Сигурно сме късметлии, само тия дни са изгарящо слънчеви. Градчето, пръснато из продълговатия полуостров, е истински оазис на спокойствието и безгрижието. Райско кътче след влажната и гъста джунгла до тук. Местните се изхранват само и единствено край  туристите и техните прищевки. С американски пенсионер се запознаваме  рано сутринта на плажа: „ -Оооо, България! Аз съм ходил из гръцките острови..“ , срещаме го и по обед: „-Трябва и да се хапва преди следобедния сън“, и следобед , подкарал количка за голф: „- Отивам до банката за да си взема дневната част от пенсията“  и привечер за да ни разочарова: „ – Вие всъщност не сте ли бивша съветска република“.

 

 Белиз е интересна държавица с преобладващо мързеливо чернокожо население, занемарени градчета и американски цени по островите .

 

Placencia,Belize - Livingston,Guate - мнооого интересен преход! От Placencia, която ни изпраща с мрачно небе след вчерашната жега и жулещо слънце, хващаме както и на идване сутрешната Ланча(моторна лодка) до Mango Creek. От там както и на идване 15мин. пеш през батустана Independence, населен изцяло с местните Гарифуна негри, до другия му край (да, ще давам 5$ за 1км на чернилката!). От крайселския бустерминал се качаме на междуградския James bus lines, или по-известни като Чикенбус, или стар американски училищен автобус, за да стигнем след час и половина изходната точка PuntaGorda. На крайморското гранично градче минаваме имиграционните, "разочароваме" категорично гарифуна лодкаря и се спазаряваме за доста по добра цена с гватемалския му колега, на който половината лодка е пълна с кашони провизии и контрабанда, вкл. и една плазма. След около час яка езда из Карибско море (Ииихааа, как само звучи! Трябваше да се дегизирам като Джони Деп!) стигаме Livingston.

 

 "Bienvenitos en Guatemala!"    Отново!     За трети път!

 

На всички досадници отказваме с поразяващото "Имаме резервиран хотел!" Да, ама Не! Хотелът се оказва извън градчето и няма никаква възможност да се стигне пеш. След 10минутна оперативка наемаме такси за 3$, което след половин час каране ни стоварва някъде на север, в някаква махала, пред въжен мост!?!

" Мистър, останаха ви още само 5 минути пеш. Иначе хотела е много хубаво място!"

Следваме пътеката между палмите, успокоявани от морските вълни, за да стигнем най-после хотел "Salvador Gaviota", което се оказва екзотично място с нелоши бунгала насред джунглата.

Ха-ха-ха, понякога взимам такива решения, че бръмбарите в главата ми стават и ръкопляскат!

Те, бунгалата, са си много яки, но на масата пред нашето за "Добре дошли" има спирала против комари. След продължителна мълчалива гонитба в банята с интересен екземпляр многокрако (някой от нас страда от арахнофобия) срещам стоманения поглед на Жени – „ Едно нещо ме гледа  вторачено горе в ъгъла в стаята“.  Един Геко след като е огледал внимателно досадниците, успява да мушне голямата си сплескана глава между дървената ламперия и да си се прибере някъде из под покривното пространство. Ние сме единствените гости и след вечеря не ни остава нищо друго освен да изпием текилата, приготвена за подарък ( Сори, Ани) и да заспим под звуците на джунглата, заглушавани от време на време от шума на морето…

 

Най-добрия начин да разгледаш ЕлГолфете между Ливингстън и РиоДулсе е като ви се счупи двигател Yamaha200 V6 на лодката и поне 5часа лодкаря да я придвижва от кей на кей в опит да я поправи, неприемайки истината- избила гарнитура на главата. Поредната техническа грешка с настаняването ни праща отново в джунглата, този път на брега на езерото.

 

РиоДулсе - Поредното невероятно място на което попадаме  в търсене на относително евтино място за нощувка. Къщичките са в един от ръкавите на ЕлГолфете и единственият начин да се стигне до тях е с лодка. Поради това че в ЦА всички контакти са 110V  батериите заминават много бързо. Ако бях огледал предварително настаняването щяхме да останем поне още 2дни - един за каяк из езерото,и един за риболов.

 

Препускайки стигнаме и Копан.

 

Копан, Ходнурас -  най-реномирания хостел Виа-Виа ни оставя на улицата въпреки 10ната мейли по резервацията. Като гледам колко е шумно и препълнено "може би това не е бил нашия хотел". Седим в двора на една къща в „махалата“, след  като сме  рискували да приемем предложението за преспиване на случайно срещнатия на улицата Умберто, ядем тортияс приготвени от майка му (преди това сме изпрали две големи и една малка раница дрехи) и гледаме как един френски канадец от арменски произход на преклонна възраст танцува "добруджански ръченик" (сериозно!!!) след като сме разчепкали с него темите относно варненския балетен фестивал и сигурността от тук на юг… Мдааа, с нас е интересно, стига да може някой да го понесе…

 

Анализ: Ако Паленке го оприличим с Лондон, Тикал - с Ню Йорк, то Копан бихме го нарекли маиския Париж, според нас. Повече изящност, повече детайлност, повече финес.. Прекланяме глава не само пред маиските инженери и скулптури, но и пред търпението и постоянството на реставраторите. Мястото е открито в самото начало на XX век, разрушено, обрасло, напълно забравено. Почти всички части са били разпръснати и все още се полагат неимоверни усилия за да се намери точното място на всеки един камък. Това е като да редиш едновременно няколко пъзела, без да знаеш какво трябва да се получи. Резултатът е не само реалните конструкции на храмовете, но и йероглифите изписани на тях - информация за 16 последователно властвали маиски царе. Информация за тяхното управление, религия и живот...

До тук беше повече от ясно. От тук надолу до Панама ще е ...интересното!!!

 

( следва продължение)

Редактирано 4 януари, 2016 от stefanrusev

[ruwenzogy]

Гледайки таблицата с цените, установявам, че транспорта, освен в Мексико, където е ясно и в другите страни също е доста скъп.

[stefanrusev]

Ми те цените са за хамериканци, не за българи....Ако обърнеш внимание, това е в началото когато ползвахме само шатъли и бяхме все още наплашени от евентуални обири и подобни. Като минахме на техните чикен бусове всичко си дойде на място. Справка: Копан -  Санта Ана. Шатъла е по 40 $ а ни излезе 16$ общо.

Но по-принцип в Гуате разстоянията са големи и не е много приятно да спираш на всяка керемида, а там спирки няма - който махне и му спират. 

 

Упс, цените не са на човек а общо за двама, а и тогава бензина беше по 100$ барела

Редактирано 4 януари, 2016 от stefanrusev

[Childish]

Много интересно, Стефане, искрено се забавлявах.

Надявам се на продължение след предстоящото пътуване. Приятно прекарване!