дневник Аржентина...по моя си начин.

[AlexandraKo]

Не, не е гид.

Стар познат от каучсърфинга, който ми беше гост.

Ееее, напъни се,де, не върви да дремеш на вечерята ;) Нагласи се, малко маз-маз  тук и там, кокетно и готовооооо, ще ти дойде настроение за купонясване.

Редактирано 9 април, 2015 от AlexandraKo

[stanimir]

Да бе "маз-маз  тук и там" , айде моля подготвайте се по-старателно 

[AlexandraKo]

Да бе "маз-маз  тук и там" , айде моля подготвайте се по-старателно 

Стееенк, то, който си е убав, че и млад, не ще много старание Стараем се нийййй, дет сме по-дъртииии ;) ;)

[mililia]

Ехей, на къде е тръгнал разговорът.

Човекът е само приятелски настроен и вероятно се чувства задължен, че е спал у дома, а аз използвам това, че да свикна с хаоса тук.

Няма нужда да се глася, че повечето време главата ми беше под каска, а аз си мислех, че при такова каране може и да не оцелеш. Тук са по зле в шофирането от неаполитанците.

[mililia]

Явно часовата разлика си казва думата, та в 8 сутрината вече съм будна след като си легнх около 3 на сутринта.

Значи имам време за кратка сводка на ден 2.

На аерогарата съм с билет в ръка за превоз до хостела. С голям зор и много питане на хора намирам спирката на автобуса до Ретиро. И първи впечатления:навлизаме в града и аз имам усещането, че се намирам на Сточна гара в София и всеки бибитка. По пътя към хостела усещането ми се потвърждава. Сан Телмо е доста очукан и с много хора по улиците. В хостела собственика ме посреща с прегръдка за добре дошла. Къщата е типична за района, стара от мансарден тип с градинка за всекидневна. В хостела или гестхауса сме само аз и една дама от Норвегия, която е тук вече месец. Къщата е доста подсигурена и това ме успокоява. Собственикът "държи" и камбиото и сменям парите без проблем за 12.50 песос за долар. Първи нагледен урок за истински и фалшиви банкноти. Аз проверявам купчината банкноти на бързо и ги приемам за истински.

Правим с аржентинския познат лека разходка из Сан Телмо и засядаме на първото заведение с танго на площад Дорего. След това решаваме да отскочим със скутерчето до Пуерто Мадеро в природния резерват и зяпаме реката. Тихо и с много несекоми място, а в далечината са високите бизнес сгради. След разходката пак на скутера и аз вече си мисля, че ще се пребием някъде. Изпреварваме както дойде, от ляво, от дясно, завираме се на места в трафика дето не знам дали някой въобще ни вижда и пази. Мисля си, че неаполитанците са супер примерни водачи.

Оживяла правя следваща глупост да отида някъде далеч от центъра, сама с метрото. Поканена съм на гости, но поради някакъв ангажимент на моя човек се налага да се придвижа сама до някъде. Слизам на последната спирка, на която дори не съм запомнила името, но знам, че срещата е на последната спирка и там никой не ме чака, а вече е тъмно. Естествено мобилния няма покритие. Чудя се дали въобще съм на правилното място или съм сбъркала линията. Тъкмо си преговарях мислено испаноанглийския да помоля една девойка да се обадя по нейния телефон и моят човек цъфна, с оправданието за голям трафик. Отново потегляме и вече си мисля, че съм извън града, защото наоколо ми са само къщи като вили и районът изглежда като предградие. След още 20 минути сме на точното място. Апартаментчето е много приятно и хората супер мили. Даже са си направили труда да търсят България в гугъл. Разбираме се да се говори на испански, но между тях си говорят много бързо и аз трудно различавам езика, камо ли думите и техния смисъл. Ядем различни мезета със странни хлебчета, вино и кока кола. После пак вино и емпанади и накрая аз някакви шоколадови бисквитки или сладки, а те бисквити "Мираж".

Към 2 вече си тръгвам с такси и се чудя ще се справя ли със сметката. Успешно намираме хостела и се тръшвам на леглото за първи път от два дни.

[Tedy]

Звучи много, много добре. Все така безпроблемно да е до края.   

[Childish]

И успокои ли се най-накрая?

[mililia]

И успокои ли се най-накрая?

Хахаха, не съм, но като гледам колко народ го дава много лежерно се надявам да предпочетат друг за жертва.

 

 

За съжаление времето изобщо няма да стигне дори и за основните неща. С тези разстояния и задръствания направо ме депресираха. Днес взех билет за туристическото бусче и си мислех, че набързо ще опаткам нещата. Отвисях се в задръствания и се нагълтах със смог. Сигурно обиколка се прави за около 4 часа. До никъде не го докарах.

Вече знам, че тук има и много приятни места. Ужасно ми е трудно обаче да не размахвам карта на града. Схванах им логиката с тези квадрати, ама не смея да прекосявам както ми падне и се губи време.

Днес замръкнах на театъра и обелиска и установих, че е пълно с хора, въпреки писанията че след работно време опустява.

Още се чудя дали тук ми харесва или не. Утре ще установявам истината.

Редактирано 11 април, 2015 от mililia

[Childish]

Ами ние вървяхме пеша от Палермо до Ла Бока и после взехме автобуса обратно.

Опитай се да се отпуснеш и се наслаждавай на пътуването

[stanimir]

Не се опитвай да покриеш всичко , защото наистина вместо да се наслаждаваш на разходките само ще се изнервяш.

Зарежи автобусите с които се губи много време.

 

Не знам с какво време разполагаш и какво си разгледала досега, но ще предложа няколко маршрута които много харесах.

1. Хващаш си метрото и слизаш на " San Martin" . Правиш обиколка на градинката и след това по "Juncal" излизаш на " Av. de 9 Julio" . На метри оттам е френското посолство и покрай него хващаш тузарската " Av. Alvear" която ще те изведе до гробището на Реколета. Разглеждаш , отзад има и голям мол ако имаш интерес , през парка стигаш до Floralis Generica , който предполагам си видяла с туристическия автобус де , но зелените площи наоколо са много красиви за лежерна разходка или пикник. След това покрай туристически офис срещу Cementerio de Recoleta тръгваш по " Av. Quintana" и попадаш в друг Буенос Айрес , обгърнат от спокойстви , зеленина и спокойни квартали . Свиваш по " Montevideo " и все направо ще те изведе до Plaza Vincente Lopez.

По едноименната улица Vincente Lopez която минава покрай парка ще стигнеш до " Av. Callao". Тръгваш по нея и като стигнеш спирката на метрото се прибираш да си починеш

 

Тази обиколка отнема едно 4-5 часа.

 

 

2. Отново с метрото отиваш до Plaza Italia. Оттам по " Avenida Sarmiento" и през " Plaza Seeber" излизаш на" Parque 3 de Febrero" , който е наистина изключително красив с езерца , розеариум и т.н. Съвсем наблизо е и Японската градина , която също си струва. После се връщаш на Plaza Italia и по "Jorge Luis Borges" се разхождаш из Палермо Сохо. Улицата ще те изведе до "Plaza Serrano " , която е сърцето на квартала и уличките наоколо изпълнени със заведения и магазинчета. След обиколката излизаш на " Av. Scalabrini Ortiz" и по нея се връщаш на " Av. Santa Fe" , откъдето с метрото се прибираш.

 

Тази обиколка ще отнеме също едно поне 5 часа. спокойна разходка.

 

Palermo Hollywood е доста подобно и спокойно може да го пропуснеш.

Villa Crespo пък съвсем не си струва.

 

3. През Сан Телмо се спускаш директно до доковете на Puerto Madero и правиш една разходка околовръст от двете страни, Срвщу Южния вход на Reserva Ecologica Costanera Sur в неделя има хубав пазар , който е за местните хора и не така туристически като този на Сан Телмо.

 

 

Това бяха трите ми най-хубави маршрута в Буенос Айрес.

 

На смартфона може да си изтеглиш maps.me и да заредиш карта на града. После си я ползваш онлайн. На мен много ми помогна.

[mililia]

Стенк, благодаря за маршрутите. Утре с Лили ще правим номер 1. И втория ще го сместя в Програмата си. Днес може би ще обикалям из Центъра и Ла Бока.

 

Вчера видях и много и малко. Тур. буса дава възможност за обща представа от града. Иначе естествено ще обикалям пеш.

Вчера успях да видя нощния живот в Палермо, тези хора не знам как живеят без да спят. Към един заведенията почнаха да се пълнят и в 2 през нощта имаше хора, чакащи за места.

На мен като слаба бираджийка, бирата ми хареса.

Бифтеците им обаче са ми трудни. Днес едва изядох един с тая кръв, уж трябваше да е опечен нормално.

И въобще не мога да им свикна с цените. Вчера в барче закуска от тост, медиалуна, кафе с мляко и портокалов сок ми излезе 52 песо. Днес само мляко с кафе на капанче на местния пазар 42 песо. Вчера не можех да повярвам, че сладолед среден, дето е като наш нормален, в Риколета излезе 55 песо, а днес 4 закуски от пазара 12 песо. Имам чувството, че храната е не е скъпа, а само екстрите към нея.

А и пицата им е супер, различна от италианската. Парче, колкото наше беше само 30 песо в Палермо. Направи ми впечатление, че не дават по истинали парчета нищо, че има такива, а си чакаш за току-що опечено.

Редактирано 11 април, 2015 от mililia

[stanimir]

Ами токато навсякъде си има хора и хора - тия дето чакат за място в клубовете на Палермо  в 2 през нощта със сигурност не са тия които в 7 сутринта препълват , метрото и автобусите към работа.

Все пак огромен мегаполис с всичко за всеки  

[mililia]

Ла Бока с Каминито са посетени и най-подробно разгледани :-).Вместо предвиденото време от час си отвисях там до късния обяд. Толкова ми хареса, че не ми се тръгваше.

После обикаляне из Сан Телмо, та чак до Пласа Машо, както тук и викат, Там имаше някакъв Шотландски празник със сцена и страшно много хора. Позяпах малко и отидох да разгледам Катедралата. И тя ми хареса. В събота и неделя има свободни посещения на Каса Росада и влязох да я разгледам. Приятно съм учудена от видяното. В тяхното правителство са почитани всички лидери и герои на Южна Америка, без значение националността им. За съжаление обиколките из правителствената сграда са само с гид на испански и доста неща не успях да разбера от казаното и прочетеното вътре. Не могат да се правят снимки, поради което остава само споменът от видяното. Вътре не е супер луксозно, но има тематични салони с портрети на хората, гордост за нацията. Сигурно ще прозвучи много неграмотно, но вътре разбрах, че Перито Морено е бил човек, а не просто име на ледника.

После обратно към Сан Телмо за вечеря и от 12 бях на милонга. Определено Буенос Айрес не заспива преди 4-5 сутринта, дори и да съм хванала уикенда и да е малко по различно. Зоната с театрите също е много оживена през нощта. Хората тук казват, че това да заспиват рано сутрин си е национална черта. После всички ходят на работа без проблем. Чудя се дали пиенето на мате няма нещо общо с това. Ще трябва да проверя това.

Редактирано 12 април, 2015 от mililia

[ruwenzogy]

Браво Еми, че пишеш.

Хубавото е и, че се чувстваш добре и разбираш , че няма нищо страшно...

Май и на двамата ни е за пръв път сами..

Чувството е особено..

[mililia]

Браво Еми, че пишеш.

Хубавото е и, че се чувстваш добре и разбираш , че няма нищо страшно...

Май и на двамата ни е за пръв път сами..

Чувството е особено..

Ааа, Оги, аз имам натрупан опит в пътуването сама :-). За първи път съм сама извън Европа. Но, наистина се чувствам добре и ми харесва много. Особено е, защото е огромен град в огромна страна.

 

Да кажа и няколко думи за безопасността.

Вероятно всички сте разбрали, че аз много се притеснявах точно, поради фактора сигурност. Мисля, че човек трябва да е доста внимателен тук и да има информация къде, кога и какво да прави.

Освен от интернет за сигурността се интересувах и от познатите от каучсърфинга, в хостела и туристическите бюра, а също и гледах да наблюдавам хората около мен. Направи ми впечатление, че всички го дават много небрежно и много рядко ще видиш човек загрижен за чантата си.Та в тази връзка според мен абсолютно нежелателно е да се ходи в района на Конститусион, Ла Бока, извън туристическите обекти и жп и автогарата Ретиро. Също така по тъмно не трябва да се правят разходки и в района на площад Сен Мартен и в зоната между авенида Санта Фе и авенида Кориентес. Самият център през деня е спокоен, а по малките часове и доста осветен, но с по-малко хора, поради което също има малка опасност. Като цяло трябва да си нащрек без да изпадаш в параноя. Просто движение с повишено внимание.

Днес, например замръкнахме в района на Реколета и бяхме решили да следваме маршрута на Стенк и на обратно. Понеже се объркахме попитахме един човек как да стигнем пеша до площад Сан Мартен. Човекът ни каза директно, че вечер този район е много опасен и да не ходим там. Каза ни да се спуснем по Санта Фе и да вземем метрото до площад Мауо.Определено ни посъветва да минем по улицата, която е най-оживена и после задължително с метро. Първоначално си помислихме, че ни кара да се върнем с метро, защото е далеч. По-натам видяхме един полицай, който също ни каза да вземем метрото и като слезем на Катедралата, там ще има полиция и ще е по сигурно за нас. Така че в някаква степен Буенос Айрес си е опасен и то не само, защото е огромен мегаполис. Опасен е, въпреки, че това не се набива на очи. Също така, обаче, не е място, където задължително ще бъдеш ограбен или ще бъдеш обект на насилие. Хората са любезни и се опитват да те предпазят.

Редактирано 13 април, 2015 от mililia

[stanimir]

Това ме подсеща , че се озовах на истински гнусно и съмнително място посред бял ден - районът около Estacion Once.

Разхождах се из квартала търсейки паметника на Гардел и се измъкнах по най-бързия начин

[mililia]

Днес денят ми беше върховен.

От както тръгнах на това пътуване днес за първи път времето се оказа изключително гадно. Още към 9 сутринта започна да вали, а по план на дневен ред бяха водопадите. Въпреки неудачното време продължих по плана си. Към обяд дъждът стана пороен, като се сменяше със силен. Навлечена с дъждобран подгизнах, още първите 10 минути след започването на пороя.Това, обаче не ме спря или накара да се замисля, нито за миг. Подгизнала като мокра кокошка разгледах водопадите от малкия кръг, големия кръг и прехода до Gargante del Diablo.

Докато крачех гордо с обувки джвакащи от вода по железните платформи, водещи до Дяволското гърло не спираше да се излива порой над мен, а като допълнение започна да гърми и святка в небето. Имах усещането, че вървя по пътя за ада. И тогава след километър път, изпълен със злокобни раздиращи небето гръмотевици, се появи невероятна гледка. На мига забравих, че съм мокра и подгизнала, че ми е студено и че ме е страх да не ме тресне някоя мълния по тези железни платформи. Гледката е уникална. Не можех дълго да си тръгна от там. Вече не ми пукаше за нищо. Толкова беше неземно усещането, отгоре да се продънва небето, а отдолу водопадът с грохот да пада.

Добре, че затвориха парка иначе сигурно още щях да съм там.

 

[stanimir]

Спомням си какво писах при моята среща с водопадите и съм ползвал доста сходни думи Явно така въздейства !

[mililia]

Ехо, здравейте....:-). Игуасу е уникално, няма значение дали е бразилско или аржентинско. Страхотна организация на всякъде. Да ти е кеф да обикаляш из парковете.

Днес бях и в бразилската част на водопадите и в парка с птиците. Ужасно много се забавлявах. Този път и времето беше благосклонно и не заваля до края, плюс, че не беше горещо.

И сега малко полезна информация, докато ми е свеж споменът.

За тези, които ще правят като мен т.е. ще посетят само водападите в Бразилия, без да отсядат там се прави следното: Взимат си билет отиване и връщане с бус компанията Rio Uruguay от автогарата. Автобусът пътува Пуерто Игуасу - Cataratas, Foz do Iguazu. В момента цената на билет в една посока е 40 песо, а в двете 80 песо. В автобуса пътуват двама служители на компанията, които се грижат за всичко около минаването на границата. На аржентинската граница служителят слиза с вас и се грижи да преминете бързо граничния контрол, после се качвате на автобуса и той събира паспортите на всички. Автобусът минава моста и само служителят на автобусната компания слиза да мине с паспортите граничния контрол. Като ми върна паспорта ми каза, че няма печат, защото отивам и се връщам. Мисля, че имаше паспорти с печати на други пътници.

Автобусите вървят на всеки час от 8.30 ч от Пуерто Игуасу, а последният за връщане е в 17.00 ч.и пътят е около 30 минути с граничните формалности.

На връщане въобще не минахме през граничния пункт на Бразилия, а по пътя, където имаше полиция, но въобще не сме спирали. На аржентинската граница пак със служителя минаваме контрола и после на бърза проверка на багажите. Не чакахме на опашката за такава проверка, а предредихме останалите.

Същата бус компания вози и до аржентинския парк. Цената в момента на билет отиване и връщане е 100 песо.

 

На автогарата в Пуерто Игуасу има много прилично заведение на самообслужване с вкусна храна. Фичо ме открехна за него, а аз го намерих. Казва се Estasion&Sabores. Могат да се опитат различни неща и се плаща на грамаж.

 

И ето една невероятна красота

 

 

Редактирано 16 април, 2015 от mililia

[AlexandraKo]

Мил, радвам се, че си прекарваш добре! А колкото до времето - като бяхме и ние там, пак валя, ама то, с всичката тая вода наоколо, на човек не му прави впечатление..

[mililia]

Поздрави от Салта. Този район е удър в десятката за мен. Когато започнах организацията на пътуването и реших да включа Салта и районът около нея, не знаех какво точно да очаквам. Сега съм сигурна, че всяка минута тук ще запомня за дълго.

Вчера пристигнах на летището в Салта без голяма информация как да се придвижа до хостела. Имах някакви цени на таксита, но не знаех до колко са актуални. Бях писала до хостела, но дали поради това, че тук не говорят английски език, никой не благоволи да ми отговори. Така или иначе на летището за такси ми поискаха двойно от цената, която аз знаех и докато се чудя дали да ползвам такси или въобще какви са вариантите един господин ми предложи бус трансфер за 30 песос до града и аз приех веднага. В последствие се оказа, че ме остави на 100 метра от хостела.

След настаняването трябваше да се справя и с обмяната на парите. До този момент не се бях пробвала да сменям съвсем без информация. Попитах хостела къде се сменя по неофициален курс и те ме ориентираха. Докато се чудех как точно ще разпозная кои са "магураджиите" един мъж ми подвикна "камбио" и аз сключих сделката на сред пътя, където и най-чинно си проверих парите за фалшиви. Курсът беше като в Буенос Айрес, т.е. 12,50 песос за долар при банкнота от 100 долара.

След това започнах опознаването на града. Тук хората на външен вид са доста по различни от столичаните и тези в Игуасу. Първоначално всички ми изглеждаха много подозрителни, но постепенно се отпуснах като видях, че просто расата им е такава и те по принцип са си мургави. Още повече от хостела ми бяха казали, че градът е напълно сигурен. Извадих си таблета и си снимах на воля. Намерих и туристическия офис, снабдих се с карта и заразглеждах. Първите ми впечатления се потвърдиха, приятно градче. Малък и компактен център, лъскав и осветен и поочукана останала част. Посетих Музея на архиелогията на Високата планина. Този музей го бях планувала, тъй като в него се съхраняват мумии на три деца инки, жертва на религиозен обряд. Те са намерени високо в планината. Видях само една от мумиите, тъй като останалите бяха на рестврация. Поради тази причина и цената на билета за музея беше намалена. В музея има доста експонати от времето на инките.

След обиколката на центъра и кратък пазар по скоро с цел да видя какво имат в супермаркетите, се отправих на заведение с фолклорна програма или песни и танци на гаучусите. (така и не знам как точно се пише на български език, моля за извинение). Почти изпих сама бутилка вино с емпанади и към 12.30 ч се добрах пешком до хостела. Разходката е около половин час, но и тук градът не спеше и беше доста осветено, така че не се притеснявах.

На самата вечер ми се наложи като част от номерата на един от певците да се представя от къде съм и хората ме посрешнаха много радушно. На екскурзията също се представях, че съм българка и понеже повечето бяха аржентинци това, че идвам от България им направи силно впечатление. Предполагам, че повечето идея си нямат къде е България, но са много любезни.

На сутринта дали поради недоспиването или от виното, ама така ме цепеше главата, че се чудех как точно ще ходя на екскурзията, която бях заплатила. При плануването на локалните трипове се информирах основно от интернет и цените не бяха никак ниски. От сайта на хостела и отзивите знаех, че правят доста по-евтини трипове, но не ми се искаше много да рискувам с тях, защото мислех, че ги правят непрофесионално. На място се оказа, че те просто продават екскурзиите на друга туристическа фирма и на цени значително по-ниски от тези в интернет. Моето проучване показваше цена за трите трипа, които исках от 2080 песос. Тук ми ги предложиха на цена 1310 песос,но впоследствие и на тази цена ми направиха намаление от 10%.

Днес бях на първата екскурзия до Кафаяте, Кебрадата на Кафаяте и с посещение на бодега с дегустация на вино. Всичко беше на ниво, а гида си беше с чудесно чувство за хумор. Понеже седнах на първата седалка в бусчето се оказа, че ще си пътувам с него, поради което голям майтап падна.

За това, което видях просто нямам думи...красота, красота, умопомрачаваща красота.

Ето някоя и друга снимка:

 

[AlexandraKo]

Ххххе, гидът е оплакнал окото с хубаво маце ;) Мил. много хубаво там, бе :unsure:

[mililia]

Ххххе, гидът е оплакнал окото с хубаво маце ;) Мил. много хубаво там, бе :unsure:

Да, в действителност е много красиво. Аз очаквах да е повече фотошоп, но на живо е още по красиво. Аз снимам с един допотопен апарат и таблет, но за специалистите тук би било рай.....А иначе гида просто се забавляваше с работата си и не ни гледаше като натрапници дето му нарушават рахата.

 

Днешният ден беше определен за запознаване с градчета от инкската цивилизация. Е имаше още природни красоти, разбира се. И така....тръгваме отново на зазоряване към перлата на Северна Аржентина - Purmamarca. Tози път преходите са на север от Салта и са във високите части на Андите. Още след напускането на града и излизането на "магистралата" видях, че шофьорът се прекръсти няколко пъти, вероятно с молитва за успех. По принцип тук ми направи впечатление, че хората са много вярващи. Църквите им са пълни с молещи се.

След това подготовката за височинния преход продължи като шофьора доста се понатъпка с кока. Направи ми впечатление, че периодично си взима листа от кока.

Леко и неусетно се оказахме сред облаците, заваля и застудя. Гидът, този път дама, ни каза че се намираме на 3000 метра надморско равнище. Около нас се издигаха билата на планината, а между тях се виждаха облаци както, когато пътуваш със самолет. След около 2 часа спряхме в Пурмамарка. За съжаление валеше и разходката се състоеше в обикаляне около закритите сувенирни магазинчета. Улиците в градчето са си от пясък и когато вали не е много подходящо за обикаляне.

Следва хълмът със седемте цвята, но поради дъжда и мъглата не беше в пълния си блясък. Тъй като имам още едно ходене в това градче се надявам да го видя цялото облян в цветове.

После се отправихме към Tilcara, където имаше форт, а също и жилища на инки. От върха се разкрива и гледка към околността.

Следва Humahuaca, колониално градче със силно влияние на Боливия върху местните жители.

 

 

И по пътя спираме в Mirmara за снимка на Cerro dei pintori.

 

Следваща спирка е църквата в Uguia, където има картини на Куско. Снимки няма, поради необходимост картините да бъдат запазени и не е разрешено снимането.

Последната спирка е градчето San Salvador de Jujuy. Хухуй на древен език означава място, където се обединяват две реки.

Съвременно градче в колониален стил. Има красива катедрала, кабилдо, площад и правителствена сграда, отворена за посещения. Направих снимки на първото знаме на Аржентина и така приключи деня.

[Sara]

Възхищавам се на смелостта ти,Mililia! Много хубави снимки,с удоволствие чета разказа ти! 

Пожелавам ти хубаво време и късмет!

[mililia]

 

Днес беше последният ден от престоя ми в Северна Аржентина. Невероятно място, много красиво и с добри хора. Последният трип, който си бях избрала още от България беше посветен на Аржентинските солени езера или Salinas Grandes.

Прекосихме на два пъти Андите като на отиване покорих 4080 метра над морското равнище, а на връщане подобрих собствения си рекорд и покорих 4170 метра. За справяне с височината се натъпках с кока. Не съм очарована от нея и сега се чудя какво да правя с останалата част от пакета. Единствените усещания, които имах бяха, че устата ми изтръпна и че съм нагълтъла нещо с вкус на тютюн. Абе едва изтърпях 40 минути, колкото казаха, че трябва да се смуче и побързах да се оттърва от нея.

Посетихме едно бедно градче, колкото да починем за обяд и продължихме два часа каране по черен каменист път. Направо пътуването беше издевателство над бъбреците ни. По пътя видяхме пасящи лами и техните диви събратия викуните. Накрая достигнахме солниците, колкото да направим тъпи снимки с преспектива и обратно през Андите до Пурмамарка. Следваше безцелно шляене из градчето,този път обляно в слънчева светлина. Невероятна шарения на пазара от хора и платове.

Определено не ми се тръгва от тук.

Редактирано 20 април, 2015 от mililia