дневник Аржентина...по моя си начин.

[AlexandraKo]

Има места, от които бързаме да си тръгнем и такива, дето ни  се ще да поостанем.  Аз така се чувствам във Виетнам. Нямам обяснение, вероятно има връзка с предишни животи Щом ти харвесва там, ще се върнеш пак след време :)

[Childish]

 периодично си взима листа от кока.

Леко и неусетно се оказахме сред облаците

 

[Гост]

Във възхищение съм от избора ти на маршрут... Моите поздравления! Искам подробен доклад, моля!  

[mililia]

Последен ден, посветен на Колония дел Сакраменто. Едно градче, в което времето е застинало. Стари учукани къщета, паваж на уличките, ретро автомобили, джаз и Едит Пиаф, много, но дружелюбни кучета- това видях, чух и запомних днес. Градчето е очарователно, но хората не ми харесаха. Май само бизнеса им е в главата. Само човекът на чейнджа, май днес не си докара добра сума от мен. Но пък и изхарчих това, което бях предвидила, нито повече, нито по малко. Разгледах историческата част на града, наех едно такси и за по-новата част. Усилено се строят хотели, но е зелено и спокойно място. Видях една страхотна църквичка Сан Бенедето, бившото казино, а сега университет, стадиона и арената за бикове, просъществувала само 10 години и на която са се провели само осем кориди. Това ми разказа таксиметровият шофьор, докато обикаляхме градчето.

[mililia]

След завръщането, в главата ми е пълна каша и вероятно много от нещата, които искам да споделя просто ще бъдат забравени. Ето защо ще споделям каквото и когато се сетя, колкото и разбъркано и не систематизирано да се получи накрая. Все на някой може и да се окаже от полза.

 

Понеже май, че аз съм първата, която отдели специално внимание на Северна Аржентина в галерията пуснах малко снимки, за да имате представа колко красив район е тази част на Андите. При разговор с аржентинци повечето споделиха, че любимата им част от Аржентина е Патагония, но всички които бяха посещавали и други континенти, включително и Европа, казаха, че за туристите, ако наистина искат да видят нещо различно в Аржентина, трябва да отидат на север, а не на юг. Нещо подобно сподели с мен и един съфорумец, няколко дни преди да тръгна на път.

Ето линк към снимките:

 

http://magelanci.com/gallery/album/564-los-andes/

 

 

Какво ме научи собствения ми опит в Аржентина:

 

1. Смяната на долари по черния курс не е нещо толкова страшно и невъзможно нещо. Всички го правят, така че се превръща в нещо напълно елементарно. Аз смених пари и в Буенос Айрес в гестхауса, в Пуерто Игуасу в препоръчаното от Уилкс място и в Салта на улицата.

Съветът ми е: Правете си сметката, така че да не ви се налага смяна на долари в уикенд. Курсът рязко пада. Освен това, ако в програмата ви са включени водопадите, опитайте се да направите смяната на доларите в другите градове, но не и там. Курсът е много по-нисък от другите места. Аз смених и в Буенос Айрес и в Салта на курс 12,50 песос за долар, докато в Пуерто Игуасу курсът беше 11 песос за долар. 

В Салта и двата пъти при смяната ми се случи сделката да бъде направена на централната улица и пред много хора. Това не ме спря да проверя всяка от банкнотите една по една. Първият път ми беше много притеснено, защото тогава смених 200 долара и това е доста голяма пачка от песос. Нито веднъж никой не се опита да ми пробута фалшиви пари. Така, че имайте наум, че са възможни измами, но определено те не са всекидневие.

 

2. Ползване на такси. Поради личната ми сигурност и желанието ми да ходя на милонги и въобще да съм навън, когато животът в Буенос Айрес кипи, се наложи нееднократно ползването на такси.

Специално в Буенос Айрес има два вида такси - легални, при които измамите по скоро са рядкост, отколкото задължително условие и таксита, ползването, на които си е изцяло на ваш риск.

Без проблем се ползват таксита, които имат реклама на задната врата на купето. Без значение каква точно е рекламата, обикновено е телефонен номер на компанията. Ето така изглеждат:

 

Другите таксита изглеждат така:

 

3. Въпреки, че в интернет информацията е за полиция, която нехае, че хората биват ограбвани, моят опит сочи, че винаги, когато не сте сигурни можете да се допитате до нея. Отзивчиви са и помагат. Аз многократно се информирах от тях, дали предвидения от мен маршрут е спокоен или е по-добре да го избягвам.

Като цяло хората в Буенос Айрес /в останалите градчета престъпността е по-скоро изключение/ са добронамерени и помагат. В тази връзка можете да разчитате на тях за съдействие, но гледайте вие да изберете човекът, когото да попитате за съвет. Избягвайте хора, които сами предлагат услугите си.

 

4. Потърсете информация в местата, където отсядате, в интернет и въобще навсякъде, където можете за районите с голяма криминална опасност и ги избягвайте. Имайте пред вид, че има райони, които през деня са напълно спокойни, но след мръкване представляват места с много повишен риск от нападение.

Райони, които да се избягват по всяко време са: Constitucion, La Boca, Retiro - жп. и автогарата.

Райони с висок риск: Участъкът от авенида Corientes до авенида Santa Fe. В този участък има забележителности, така че там ходете с много повишено внимание. Там са театър Colon, Обелискът, площад Sen Marten, площад Congreso - той е малко в страни, но аз го включвам в този участък. Казват, че и района на Сан Телмо е с някаква доза опасност. Там задължително дръжте под контрол чантата си и то преметната през тялото.

Някак си аржентинците успяват да се ориентират, къде е опасно и къде- не. Всички, които ме изпращаха през нощта, казаха че Сан Телмо не е осветено добре и че в центъра има малко хора. Моите наблюдения бяха, че навсякъде е много добре осветено и има доста хора и през малките часове на нощта, но категоричността, с която те се изразяваха ме кара да мисля, че трябва да се приемат съветите им.

Казват, че кварталите Реколета и Палермо са напълно спокойни, но последният човек, с когото говорих ми каза, че в Буенос Айрес няма нито едно място, което да е 100% сигурно и че хората от южните бедни квартали ходят да крадат точно в тузарските квартали. Не знам, но разхождайки се с него в централната част, той ми посочи едни деца и каза, че това са типични "деца-пирани", които разкостват невнимателния турист и веднъж преминавайки, покрай пейка с младежи, докато държех фотоапарат в ръка ме накара да премина от другата му страна, заставайки като защита между тях и мен. На мен нито едните, нито другите ми направиха някакво съмнително впечатление.

 

5. Аржентина е скъпа страна, но обменяйки пари на черния пазар, става напълно поносима от финансово гледна точка. Типичният за западна Европа стандарт.  

 

6. Аз си позволих да отида и в крайните квартали на Буенос Айрес. Изглеждат доста приветливо, има къщички с дворчета и липсват високите и огромни сгради. Все пак съветът, че туристите нямат работа там трябва да се спазва. 

 

7. Влюбих се в района на Андите. Там животът някакси тече по-друг начин. Хората са мили и изключително приятни. Търсят контакт и се интересуват от къде си, къде се намира Балгария и т.н. Направи ми впечатление изключителната религиозност на хората там. В църквите се притеснявах да снимам, защото винаги имаше твърде много молещи се хора. Вероятно това е една от причините да липсва престъпност. В този район туристите са основно от Буенос Айрес, Мендоса и другите големи градове на Аржентина.

Редактирано 3 май, 2015 от mililia

[Добри]

mililia, поздравления за чудесната ти тема, описания, снимки и съвети. С носталгия си припомням дните си в Буенос Айрес и онези в естанция Санта Сузана насред пампата и гаучосите. Всъщност "гаучоси" хич не обичат да им казват, поради факта, че така са казвали на децата, продукт на изнасилена местна девойка от конкистадор. Спомням си за тангото и виното в "Ла Вентана" и безумния смях, който падна с един българин на име Ганчо ("За къде с това име, гражданино следовател?").

 

Може би знаеш, едно от най-популярните движения в танго-нуово се нарича Gancho - или кука (мацките, които тренират Салса също ще знаят)- това е когато крака на мадамата се свие от коляното надолу между краката на партньора като кука - едно от многото сексапилни движения, вдъхновено от флиртовете на аржентинските момичета към богатите европейски преселници в края на 19-ти и началото на 20-ти век. Та, имаше един българин на име Ганчо, прост човек от село, незнайно как озовал се в аристократичното лоно на старите танго салони в Буенос Айрес, който гледаше едно много емоционално представление на двойка танго-нуово, поръчваше бутилка след бутилка и не спираше да показва на присъстващите по фракове и вечерни рокли с голи гърбове ганьовското си (ака ганчовско) поведение. Кулминацията беше, когато двойката започна да показва разновидностите на движението Gancho като пламенно повтаряше думата и канеше посетители да пробват. И познай кой излезе пръв на сцената - разбира се сам наш Ганчо. С една мити пламенна патриотична реплика, възправил се със страховитата осанка на Боримечката, заяви на потресеното множество от "La Ventana" - "Я съм Ганчо бе, я съм Ганчооо, еей, Булгериаа, Христо Стоичков". Конфузната мацка танцьорка нищо не разбра, кокетно се засмя, за да придаде на ситуацията шеговита окраска и го покани любезно на танц. И тогава започна еманацията на всичките мои смехове, докарали ми не малко болки в корема и сериозна липса на въздух. Ако за нещо съм съжалявал някога повече в живота, то е само за това защо нямах камера в него момент. То не бяха въртене на задник, ритници в слабините, падане на панталони и цепки на задник, сграбчване на момата през кръста като в народна приказка, то не беше чудо...   Всъщност бях на косъм от това да викат линейка за мен и да ме свестяват от смях след паметна танго-нуово вечеря на бели покривки.

 

Исках да те питам - усети ли "лудият вятър" на Патагония, на който не случайно казват така (и дори Беър Грилс споменаваше в предаване за него). Има толкова много случаи на хора буквално полудели от пътуването под влиянието му.

[mililia]

mililia, поздравления за чудесната ти тема, описания, снимки и съвети. С носталгия си припомням дните си в Буенос Айрес и онези в естанция Санта Сузана насред пампата и гаучосите. Всъщност "гаучоси" хич не обичат да им казват, поради факта, че така са казвали на децата, продукт на изнасилена местна девойка от конкистадор. Спомням си за тангото и виното в "Ла Вентана" и безумния смях, който падна с един българин на име Ганчо ("За къде с това име, гражданино следовател?").

 

Може би знаеш, едно от най-популярните движения в танго-нуово се нарича Gancho - или кука (мацките, които тренират Салса също ще знаят)- това е когато крака на мадамата се свие от коляното надолу между краката на партньора като кука - едно от многото сексапилни движения, вдъхновено от флиртовете на аржентинските момичета към богатите европейски преселници в края на 19-ти и началото на 20-ти век. Та, имаше един българин на име Ганчо, прост човек от село, незнайно как озовал се в аристократичното лоно на старите танго салони в Буенос Айрес, който гледаше едно много емоционално представление на двойка танго-нуово, поръчваше бутилка след бутилка и не спираше да показва на присъстващите по фракове и вечерни рокли с голи гърбове ганьовското си (ака ганчовско) поведение. Кулминацията беше, когато двойката започна да показва разновидностите на движението Gancho като пламенно повтаряше думата и канеше посетители да пробват. И познай кой излезе пръв на сцената - разбира се сам наш Ганчо. С една мити пламенна патриотична реплика, възправил се със страховитата осанка на Боримечката, заяви на потресеното множество от "La Ventana" - "Я съм Ганчо бе, я съм Ганчооо, еей, Булгериаа, Христо Стоичков". Конфузната мацка танцьорка нищо не разбра, кокетно се засмя, за да придаде на ситуацията шеговита окраска и го покани любезно на танц. И тогава започна еманацията на всичките мои смехове, докарали ми не малко болки в корема и сериозна липса на въздух. Ако за нещо съм съжалявал някога повече в живота, то е само за това защо нямах камера в него момент. То не бяха въртене на задник, ритници в слабините, падане на панталони и цепки на задник, сграбчване на момата през кръста като в народна приказка, то не беше чудо...   Всъщност бях на косъм от това да викат линейка за мен и да ме свестяват от смях след паметна танго-нуово вечеря на бели покривки.

 

Исках да те питам - усети ли "лудият вятър" на Патагония, на който не случайно казват така (и дори Беър Грилс споменаваше в предаване за него). Има толкова много случаи на хора буквално полудели от пътуването под влиянието му.

Хехехе, страхотна случка, развесели ме много.

Ами, аз не ходих до Патагония и я замених с Андите. Просто там настъпваше зимата и беше по-добре да избера по добър маршрут от Патагония. Така, че аз отделих време на севера и не съжалявам за това. Естествено живот и здраве ще се ходи и на там, но първо ще обиколя централна Аржентина и районите с вино, а след това на юг към Патагония. Поне така виждам в мислите си нещата.

Мисля, че вятърът, за който питаш беше усетен от друг съфорумец Wilks, който също описа пътуването си из Патагония. Потърси в темите из декември и ще изкочи от някъде неговия пътепис. 

 

Това за гаучосите не го знаех. Мисля обаче, че те наричат по този начин културата там, защото съм запомнила фразата "гаучо култура", която определено съм чула на триповете. Има едни места по пътищата в Андите, където дърветата са накичени с червени флагчета, понякога има масички с пейки или столчета, понякога огнища и т.н. Тъй като видях такива места, а нито един от гидовете не ни говори за тях, аз най-накрая попитах какво всъщност представляват. Тогава гида ни каза, че това са места, където се събират гаучоси. Малко пренебрежително го каза и не задълба по въпроса. Но иначе, докато пътувахме много често виждахме конници, облечени в подходящо облекло (справка гледай филма Зоро), със каубойските шапки или нещо подобно на сомбреро и червени шалчета около врата. Бяха точно като декор от филм. Толкова ми бяха интересни, че всеки път като ги видех забравях да снимам. Имат много хубав фолклор по тези места. Аз съм фен на тангото и донесох дискове с песни на Гардел, обаче основно в къщи слушам музиката на гаучосите. Невероятна е.

[Добри]

Това за гаучосите местен ми го каза, не съм го чел. Едно момче, което ме развеждаше из Санта Сузана го сподели. Разказваше ми доста за психологията на аржентиците, за кризата от 2002-ра, та чак и за специфичните приспособления на аржентинските камиони против пукане на гума. Иначе определено се отличават със своя самобитна култура, да.