дневник Майско из Ваниловите острови Мавриций и Реюнион

[macf1an]

Открих най-култовото чейндж бюро на Мавриций, само не знам как да интерпретирам името ...

[gerido]

Macflan , след справка с google виждам,  че  бранда има 16 бюра и е окупирал целия Мавриций така ,че импретанциите дано не са буквални и да не  нарушат сериозно планирания бюджет. Желая ти да си прекараш страхотно!

[macf1an]

А дано

Иначе, за Мавриций прочетох, че е едно от малките места, на които е препоръчително да си обмениш валута на летището, и то в споменатата верига..

[Jenbel]

Ами аз не знам да има такова нещо, обмяната на летището имам предвид. Ние като ходихме нямаше разлика между курса в БГ и там, затова си купихме маврицийски рупии преди заминаването от бюрата "Тавекс". Но е добре да си направиш заявка в "Тавекс" по-рано, за да имат време да ти съберат сумата.

 

Желая ти много хубава ваканция и приятни емоции! Завиждам ти благородно, мислено се връщам пак на Мавриций.

Редактирано 24 април, 2015 от Jenbel

[macf1an]

Проверих го това вече и в действителност тамошният курс е по-добър, с малко.

[Kaloyan89]

Тазгодишната Мис Франция "Закръглена" е от Реюнион и явно се навърта около твоя хотел може да имаш шанс да я срещнеш.

https://www.facebook.com/398434926912953/photos/a.399741870115592.94621.398434926912953/808887755867666/?type=1&permPage=1

 

Или Валери Бег, истинската Мис Франция 2008 (пожелавам ти). 
http://www.google.fr/imgres?imgurl=http%3A%2F%2Fstatic1.puretrend.com%2Farticles%2F3%2F38%2F93%2F3%2F%2540%2F305572-valerie-begue-lors-du-defile-22-637x0-3.jpg&imgrefurl=http%3A%2F%2Fwww.junglekey.fr%2Fsearch.php%3Fquery%3DValerie%2BBegue%26type%3Dimage%26lang%3Dfr%26region%3Dfr%26img%3D1%26adv%3D1%26start%3D100&h=956&w=637&tbnid=YOIFg4bgf7udOM%3A&zoom=1&docid=4KnUYje56yvpWM&ei=kNA6VfPqOI-UasyxgegB&tbm=isch&iact=rc&uact=3&dur=1122&page=5&start=98&ndsp=27&ved=0CEUQrQMwFThk

Редактирано 24 април, 2015 от Kaloyan89

[macf1an]

Срещането ясно, ама как ще се разминем ....

[AlexandraKo]

Абе, то, нека ти се случи срещането, не го мисли нататък. ;)

[macf1an]

Аз взех, та се позавърнах, и сега остава да измисля и какво да напиша.

 

Умишлено ползвам "измисля" - наистина този път е трудна задача, затова и не писах докато бях там .. то просто нямаше какво .. Толкова безметежно, чак направо банално пътуване.. май най-вече ще може да се ползва за справки, а не за забавление.

[captain_oveur]

Аз взех, та се позавърнах, и сега остава да измисля и какво да напиша.

 

Умишлено ползвам "измисля" - наистина този път е трудна задача, затова и не писах докато бях там .. то просто нямаше какво .. Толкова безметежно, чак направо банално пътуване.. май най-вече ще може да се ползва за справки, а не за забавление.

 

Некоя рецепта за ванилов кейк не зе ли поне?

Айде измисли някоя прИмоция тогава, пък ние ще ти простим

[Mary]

macf1an, използвай художествена измислица, ако трябва, но история напиши. 

Аз откакто се върнах надничам дали има разказ...

[Цвете]

Хайде и аз на балкона.

Разкажи безметежно за безвремието, моля! Липсваш на феновете си!

[Childish]

Аз взех, та се позавърнах, и сега остава да измисля и какво да напиша.

 

Умишлено ползвам "измисля" - наистина този път е трудна задача, затова и не писах докато бях там .. то просто нямаше какво .. Толкова безметежно, чак направо банално пътуване.. май най-вече ще може да се ползва за справки, а не за забавление.

Да беше си избрал някоя по-интересна дестинация тогава...

[stanimir]

Само ни надъхва. Сигурен съм , че пак ще се пръснем от смях не може да избяга от стила си

[macf1an]

Дойде време да споделя случки и впечатления от далечните морета..

Странно ми е малко, понеже моментите, които предизвикват желание да бъдат описани, този път бяха незначителни на брои. Или ми се е вдигнала летвата много, или просто местата са толкова култивирани,  че наистина да не изненадват с нищо..

Сами преценете.

 

Следобедният полет на Еър Франс до Париж беше напълно незапомнящ се. Явно самолетът беше сменен в последния момент, понеже избраното ми място изведнъж се оказа на последния ред, почти без прозорец, и с ненакланяща се седалка.

В Париж ни посрещнаха облаци и доста приличен дъжд, от когото в последствие се оказах неприятно потърпевш. Направих няколко кръгчета из терминал 2E, хапнах един огромен сандвич и сок, в доста приличен ресторант (Paul), за едва 8 евро, и се отправих към охраната. Зверски опашки, народ, тарапана .. Таман дойде моят ред и се появи нова смяна проверяващи багажите. Една възпълна лельовица мъкнеше цяла кула от контейнери и само аз съобразих да и направя място, за което получих благодарна усмивка и благосклонността й, която ми свърши огромна работа, само секунди по-късно. Стоварвам аз яке, телефон, мп3 плеър (къде без него!) , пари (напазарувал бях рупии за Мавриций от Тавекс, на приличен курс), документи, и огромния си плик с течности .. почти цял литър, ако смятаме обем на контейнерите. Толкова тежеше, че като го пльоснах на тезгяха, от двете съседни ленти се обърнаха стреснато... Лелката ме погледна, с все още добронамерена усмивка, и ме попита "Сигурен ли сте, че ще ви стигнат?" .. Веднага разбрах, че за пореден път ще ме поучават как съм се олял с количеството, и как трябвало да има само неща от първа необходимост за полета, и бла бла бла стандартни реплики. С две думи, пликът ми бил твърде голям, не било позволено така, и следващия път, като съм минел оттам, нямало да ме пуснат на самолета .. Подаде ми няколко пликчета от "стандартните", според нея (в последствие се оказаха доста по-малки от тези, които даваха на съседния терминал, та да им се облекча на стандартите..) и ме натири да и се махам от главата.

Лъснатият 777-300 се напълни до дупка и се отправихме към (ужким) райския Мавриций. По стечение на обстоятелствата и следващите два полета пак бяха с такъв модел, включително 25 минутния полет между островите, та никакво разнообразие не видях.. Язък им за националният производител.. Полетът се запомняше с две неща. Беше НАЙ-студеният, в който съм бил някога .. просто се тресях от клинч, с яке, две одеала (второто изпросено с обилно подсмърчане в лицето на незаинтригуваната стюардеса) и всичките топли мисли, които можех да събера. Второто беше това:

 

 

Следящите темата знаят, че "наказах" франсетата за липсата на меню без лактоза, с поръчване на кашер храна в едната, и халал в другата посока.. Е, това е кашерът. Безусловно НАЙ-НАЙ-НАЙ хубавото самолетно ядене, което бях опитвал в скромната си летателна кариера. Дори бизнес клас храната не го доближава.. Просто страшно .. Води се пилешко със сладко-солено-кисело-лютив сос, зеленчуци, запечени бейби картофки, и благословията на някой равин в Амстердам. Mazel tov!

Разбира се, гарнирах го с бутилчица червено вино... огромна грешка. Пълна отврат. Толкова гадно вино никога не бях пил. Цар Киро би се предал на полицията доброволно, ако произведе толкова непоносима напитка.. Бляк.

 

Полетът поприключваше, а заради минималната часова разлика, усещах неестествена свежест, като за след 11 часа в кабината. Скоро се видя и островът:

 

 

Опашката за проверка на документите беше страховита .. поне час висях, и когато със сетни сили достигнах бюрото, ме чакаше изненада. Най-схватливият имиграционен служител, може би в целия Индийски океан.. Поиска да види билет за напускане на острова, и аз най-безцеремонно му подадох този до Реюнион, напълно забравил, че в него има и връщане обратно на Мавриций.. Човекът го погледна за точно 1 секунда, пресегна се, и взе разпечатката на билета, с който бях пристигнал. Точно още една секунда гледане, и заключи: "Ахам, значи няма да си ползвате обратния полет насам, а ще се прибирате от Реюнион. Общ престои в Мавриций 5 дни, добре дошъл, заповядайте.."

Напра'о ми падна ченето. Това, което на средностатистически подозрителен служител трябва да се обяснява поне 10 минути, на този му отне 2 секунди да схване. Евала.

Взех си багажчето и направих грешката да питам една митничарка къде мога да си изхвърля лепенките от куфарите .. Паспортна проверка, разпит, допълнителен скенер на всички багажи ... само заради заради един въпрос. Къде ги намериха такива образи на това летище?

На гишето на Connections Mauritius ме чакаха за трансфера, минах през култовите Shibani finance да обменя малко пари (идеален курс), и ме поведоха към това, което очаквах да е бърза разходка с микробус, а в последствие се оказа едночасово возене с личен шофьор, в чисто нова огромна Кия. Определено дистанцията до хотела изглеждаше по-малка, но никой не е подготвен за малоумието на пътната мрежа в Мавриций..За нея - после.

Хотел Le Surcouf се оказа много приятен, точно мой тип: малък, тих, на плажа (условно..), с градина, а стаите бяха в самостоятелни къщички. Ако не беше и по средата на нищото, и на час от летището, щеше да е идеален. За 12 долара (благодаря, Екпедия!) на вечер - толкова. Ето малко атмосфера:

 

 

Може би най-голямото разочарование (наред с една телешка пържола накрая), беше плажът. Това, което изглежда като пясък, са всъщност около 50 сантиметра пласт изсъхнали водорасли, покрити с пясък ... Много е меко за ходене, но мирише и е страшен развъдник на насекоми..

 

Настаних се в доста приличното стайче, и рекох да се преоблека с по-подходящи за възтоплото време дрехи ..  Очакваше ме неприятна изненада. За зла участ, куфарчето ми беше попаднало най-отгоре на багажните ремаркета в Париж, явно извън контейнер, под настойчивия напор на дъжда.. Всичките ми одежди бяха толкова напоени, че сякаш го бяха влачили на буксир зад самолета .. стори ми се, че видях и зъб от акула в единия ъгъл ...

Препсувах, превърнах одаята в сушилня, и се отдадох на коктейли и опознаване на местната флора и фауна в Тиндър .

 

[mililia]

Хахаах, пътуването може и да ти се е виждало скучно, ама разказът ти е много интересен.

Ще очаквам продължението с голям интерес.

[macf1an]

Бях се подготвил за гъста програма, запълваща цялото ми време на острова. 4 пълни дни - 4 целодневни екскурзии. Трипадвайзър препоръчваше остро една конкретна агенция в моя район - Belle Mare Tours, и с право. По стечение на обстоятелствата, те организираха всичко, и то със завидна (чак банална) безпроблемност.

След като на вечеря се набутах с 900 рупии (към 25 евро) за достъп до посредствената бюфетната вечеря (в Експедия ми я даваха за 10 долара), на сутринта пред хотела ме чакаше т.нар Капитан Джак Спароу - прословут местен гид/шофьор/юнга. Интересен индиец, висок, с дълга червено-руса коса и побеляла брадичка. Заедно с Кен и Джени, приятна двойка австралийски пенсионери, току що пристигнали след 6 седмично обикаляне на Африка и Мадагаскар,  се отправихме към стартовата точка на "The Blue Cruise" - обиколка на източните морски забележителности.

 

 

Напълнихме една моторница и тръгнахме към първата спирка - гордостта на Мавриций, водопадът на GRSE - голямата река на югоизток. Безветрието и гладката вода позволяваха впечатляващи скорости - засякох 70км/ч, което за водно превозно средство хич не е малко.

 

 

Стигнахме до устието на реката, и тръгнахме бавно навътре, където ни чакаха местните просяци.. банда гладни маймуняци

 

 

Изчакахме си реда за снимки на водопада, в цялото му триметрово величие, и запърпорихме обратно към открити води, наслаждавайки се на доста приятната зеленина около реката:

 

 

Следващата спирка беше Ile aux Aigrettes. Защитен остров, около който можеш да обикаляш, но не и да влизаш вътре .. Поне моренцето в района почна да добива очакваните цветове :

 

 

Длъжен съм да спомена, че на всяко забавяне на лодката, Джак ни наливаше с ром и кола - т.нар Маврицианско кафе На всички екскурзии се оказа същото - алкохолният градус на гостите беше нещо задължително, явно за да си гарантират добри спомени, или липса на такива изобщо..

 

Стигнахме Blue Bay - топ мястото за риби, миби, шнорхели, морхели и прочие морски глезотии. Пренатовариха ни в една коруба със стъклено дъно и ни закандилкаха из залива. Направо ме хвана яд, че не си взех хотел там...:

 

 

Имат живинка, но не е нещо невиждано (от мен, поне). Мернахме даже и костенурки.

Следващите спирки бяха два невзрачни острова - на единия е имало нещо като форт, където са се трепали французи и британци нявга, на другия - фар ..

 

По път за обяда, минахме през една платформа във водата, където желаещите можеха да се пореят с парашут, теглени от лодка. Аз си пих рома и гледах сеир :

 

 

Най-накрая ни стовариха на един плаж, където ни очакваше софра-мечта .. наистина страхотно ядене. Пилета, агнета, рибета, салати, сосове .. и много ром. Интересно, но тоалетна нямаше никаква - посочваха ти гората или водата, според степента необходимост Това се оказа тенденция на всички островчета в района.

 

 

Дойде време и за финала: гордостта в островната им колекция, Ile aux cerfs. Малък и силно преексплоатиран остров, с няколко ресторанта, приключенски парк, барове, и цяло голф игрище. А, и тук-там останали плажове ..

 

 

Приключихме екскурзията в село Trou d'Eau Douce, където ни посрещна шефчето на агенцията, Нурани, да пита дали ни е харесало и да ми се извини, че за следващия ден не са събрали достатъчно хора за плуване с делфини, та да предложел алтернативи. В крайна сметка, с Кен и Джени се разбрахме да ни прати кола с шофьор, да ни разведе из южните прелести на острова. За цената (800 рупии на човек) малко ни изпържи, защото в сайта пишеше 2000 общо, но в последствие компенсира на следващите дни.

Джак ни закара обратно, като постоянно разпитваше дали и колко ни е харесало. За да го успокоя му казах, че всичко е било екстра, и ще бъдат похвалени в ТрипАдвайзър .. Очите му се отвориха на палачинки, паднали от високо.. Явно бях уцелил правилната струна, както няколко дни по-късно се потвърди ..

 

Вечерта в хотела беше под акомпанимента на местно биене на тупани и разни предизвикателни танци. Или всички острови имитират полинезийците, или ритмичното тресене на пищни женски седалищни части е повсеместен афродизиак, или нещо по средата.. Най-запомнящото се бяха фустите на танцьорките, сякаш скроени от откраднато шушляково перде от крайпътна закусвалня .. поне така звучаха..

 

 

 

[AlexandraKo]

Биг Мааак, давай нататък, че  съм си зарязала на средата седмичния слугинаж, за да чета ;)

Аз познавам една госпожа, дето не е пътувала много, ама е ходила на Мавриций. И всяко нейно второ изречение започва: " а пък на Мавриций... " И аз си мислех, че е коооооой знае какво.

Редактирано 16 май, 2015 от AlexandraKo

[macf1an]

На сутринта, след 15 минутно закъснение, се появи и шофьорът-екскурзовод Майк. Висок, тънък като спица, и едвам говорещ Английски.. Нивото му беше като на пенсиониран кравефермер във френско село - едвам се разбирахме..

Хотелът ми се намираше в най-източната част, забележителностите бяха в центъра и в югозапада .. с други думи - голям път падна, но пък разгледахме обстойно сърцето на острова и колоритността му. Селищата бяха от смесен тип - преобладаващи индийци, тук-там черкви, много тамилски храмове (от тези, най-шарените), разни процесии по пътя, дайрета, танци, музика, шарени одежди, точки на челото... наистина имаш чувството, че си в Индия. Само дето е неочаквано чисто и уредено. С изключение на пътищата.. 

За да разберете какъв е проблемът, трябва да уточним какво представлява остров Мавриций. Най-общо казано, това е една огромна нива със захарна тръстика, и 2-3 планини, нацвъкани за цвят. Обикновено, накъдето и да погледнеш, виждаш зелените стъбла, докъдето ти стигне погледът. За разлика от "цивилизования свят", нивите са с предимство пред строителството. Това донякъде обуславяше и най-нелогичната островитянска пътностроителна логика, която съм срещал досега. Като изключим няколкото главни пътя и "магистралата", връзките между населените села никога не са прави отсечки, а бяха направени да криволичат между границите на нивите, което предизвиква десетки остри завои в нищото, издигания, спускания, кръстовища по средата на пущинака и всевъзможни други неестествени пътни решения. В комбинация с каране от грешната страна на пътя и тесните платна, това беше и причината разстояния от по няколко десетки километра да се минават за часове...

Първата спирка беше вулканът Trou Aux Cerfs, в град Curepipe (познайте как се чете ... ) Т.като очаквах с нетърпение истински вулкан на съседния остров, грам не впечатлих, но пък гледката от възвишението хич не беше лоша. Започнах да виждам качествата на природата им:

 

 

Оттам, след леко насилствена спирка в магазин за корабни модели и джунджурии, където едно магнитче беше 9 евро, продължихме към Grand Bassin - най-големият хундуистки храм-комплекс.

Отдалеч ни посрещна 33 метровата статуя на Лорд Шива, и десетките маймунки, които си играеха върху нея:

 

 

Комплексът е разположен около вулканично езеро (пълно с някаква цацичка) и съдържа де-що божества са успели да съберат на едно място, вкупом с народ народ, молитви, миришещи пръчици, приношения и пр. индийски му ти работи..

 

 

Повъртяхме се, поослушахме се, видяхме, че нямаме много работа там, и обратно в колата. Следваща спирка, панорамата на Black River Gorges. Е тука вече ме спечелиха. Евала на Майка Природа, страшна красота, която дори битпазарът, опънат по пътеката дотам, не опорочаваше:

 

 

Приревахме на Майк, че искаме манджа, което той явно отдавна чакаше.. Засуркахме се по едни планински пътища, толкова тесни, че имаха светофари за да не се срещат коли едновременно,  подминахме около 20 много апетитно изглеждащи крайпътни кръчмета, и се озовахме в неугледен ресторант, рекламиран с "много вкусно, много евтино" от шофьора. Е, вкусно беше, неоспорим факт, но беше бая скъпо. 15 Евро -20 Евро на човек се върза по една манджичка и бира.

 

Следващата забележителност беше най-високият водопад в Мавриций - 100 метровият Chamarel:

 

 

Темпото, с което консумирахме забележителностите, не се харесваше на Майк, защото постоянно му прекъсвахме дрямката в колата, и накрая беше принуден да кара като баба си, за да уплътни времето. Стигнахме и прословутите шарени дюни - една от рекламните им картички. В Орел и Решка го бяха оплюли, че не се виждат тия цветове, но в действителност беше доста красиво:

 

 

Преизпълнихме плана и там и след няколко снимки на западния бряг, ударихме бегом към следващата дестинация, която се оказа, че е магистралата за връщане, с интересните си отбивки вляво.

 

 

След като слязохме от магистралата, започнах да разбирам отчасти защо са си строили пътищата толкова безобразно нелогично .. да караш сред тръстиката е толкова скучно, че ако няма завои и изненади, ще се събудиш в нея с подсладена предна броня..

 

Вечерта ни чакаше буря, която на сутринта беше превърна малкото останала плажна ивица в плътна, 30тина сантиметра дебела, яркозелена полянка. Уви, когато дойдоха да я разчистват с багери, нямах батерия да ги снимам ...

 

 

 

 

[macf1an]

Уговорката за следващата сутрин беше плуване с делфини и разходка на островите в западната част на Мавриций.

Тръгване .. в 6 сутринта .. Да им се не знае и  ранобудните делфини..

Натоварих се във ванчето, и не след дълго го напълнихме до степен, в която трябваше да седя на бебешките седалки най-отзад. Още с тръгването шофьорът ни пита "Гладни ли сте?" Разбира се, в 6 сутринта никой не беше закусвал, и се чу хорово "Oui" (всички бяха французи). "Няма проблем, знам прекрасни кроасани!" Час и половина гладно кандилкане по безумните им пътища и стигнахме "пекарната": щанд за тестени изделия в един супермаркет, на входа на кея, от които ни тръгваше лодката ..

Повозихме се по спокойната вода и стигнахме до пусията за делфини. Екипираха ни подобаващо, който каквото иска: жилетки, плавници, шнорхели. Наредиха ни от двете страни и ни инструктираха като викнат, да скачаме и да плуваме след водача. И така, 3 часа .. скачане, плуване, гледане, катерене, нареждане, чакане, скачане.. много трудоемко това делфинозяпане. Ето ги и тях:

 

 

Големи непукисти тия делфини, сигурно 50 човека на смени ги гонеха да ги зяпат, а те се подпецкваха най-безцеремонно, за ужас на майките с деца във водата

Направихме една кратка спирка за шнорхелинг над някакъв мижав корал, разтоварихме малко скръндзи, платили си само за делфините, и поехме към поредната емблема на острова - Кристалната скала:

 

 

Рошав камък в морето.. чудо голямо, ама като светиня го гледат .. Следобеда едни тийнейджъри се бяха качили отгоре, и толкова псувни и заплахи изядоха, че чак на делфините им стана неудобно..

 

Стовариха ни на Ile aux Bénitiers за обяд. Уви, нещо не бяха си направили графика, и чакахме близо 2 часа, докато стане.. като от скука се наливахме с ром, когото явно никой на острова не пестеше.. Гладен ден ..

Ето и плажчето, заедно с прословутата скала Le Morne:

 

 

На връщане се отбихме през офиса на агенцията да си платим, а и да ни зарибят за екскурзии на следващия ден. За мой късмет, отиваха точно където исках - северните острови. Уговорихме часове, цени, като безпроблемно спазарих отстъпка за много редовен клиент, та чак почна да ми става съмнително защо така лесно се случват нещата ..

 

Джак Спароу ме събра на сутринта и потеглихме към Grand Baie, в северната част, откъдето тръгват катамараните. Кажи-речи, обходих де-щото има пътища по тоя остров, обаче безусловно тази област печели първа награда по безумно пътно строителство ..

Стигнахме марината, събраха ни джапанките и ни извозиха с една гуменетка до катамарана. Още от вратата ни почнаха с наливане, за добре дошли, за много години, за хубавото време и т.н.

Плаването беше доста забавно - имаше сериозни вълни, които правеха ходенето по палубата невъзможно, без много здраво да се държиш. По-смелите лежаха на мрежите отпред, но след няколко "гмуркания" се оттеглиха .. Първа забележителност: голям праисторически камък в морето. Остров Coin de Mire:

 

 

 

Спряха ни в прекасно синята лагуна между Flat island и Gabriel island и ни представиха плана за деня: возят ни с лодката на единия остров, там се разхождаме или плуваме 1 час, връщат ни на катамарана, ядем, возят ни до другия остров, там плуваме (защото няма къде да се разхождаме), и си обираме крушите. В началото не звучеше толкова зле, но картинката доби друг облик скоро..

Изсипаха ни с гуменетката на плажа, който се оказа покрит с остри коралови парчета.

"Ще ни докарате ли джапанките?" .. "Не".

"Ще ни дадете ли шнорхели и плавници?" .. "Не"

Поне имаше пейзаж за снимане:

 

 

Единственото интересно, освен учудващо вкусния обяд, бяха изключително бързите морски костенурки, които подгонихме, докато ни превозваха до остров Габриел. Стрелкат се с по няколко метра в секунда, да не повярва човек..

Другият остров ни беше отпуснал няколко метра плаж, а останалата част беше на някакво заведение, като единствената сянка беше там, и то платена... Малко снимки и се бухнах във водата, защото жегата беше зверска:

 

 

На връщане имахме още една спирка, до праисторическата скала, където било едно от най-прословутите места за гмуркане и шнорхелинг, обградено от тази красота :

 

 

Тук последва и един от топ абсурдите, откакто се кандилкам с разни корита и коруби по моретата. При условие, че водата беше дълбока 12 метра, имаше вълни и бяхме близо до скалите, отказваха да дават жилетки. Щели да им се намокрят, разбираш  ли...

 

Джак Спароу ни заприбира към хотелите, като поне 10 пъти пита дали ми е харесало и всичко ли е било наред. Стигнахме отново в агенцията, където Нурани ме заразпитва доволен ли съм, как е било всичко, цените, храната, за другите екскурзиите имам ли забележки, за персонала му нещо.. След цялата тирада, на която аз уморено кимах положително, ни натовари в колата, и заговорнически смигна: "Ще се видим в Трипадвайзър!". E, най-накрая разбрах защо е цялото това внимание и старание..

Още след първия ден са му били казали, че съм споменал ключовата дума "ревю", и оттам съм се превърнал в клиент от особена важност (агенцията е малка и имат сравнително малко гласове) .. Все така ще правя, вече

[macf1an]

Настъпи денят за смяна на острова и сутринта се наредих пред хотела да си чакам транспорта.

Изпратиха ванче с двойка от Реюнион, прибираща се със същия полет.

На телището ме чакаше много услужлива дама, преставител на агенцията, която ме заведе до чекина, изчака ме, а после ме изпрати чак до охраната .. грижовни тия Маврицианци..

 

Air Austral се бяха олели - от 4 полета за деня, бяха отменили 3 и само моят си беше наред .. Явно пускат въдици и на която се хванат най-много хора, нея теглят.. Половин часовият полет се изпълняваше от Боинг 777-300, който продължаваше за Париж след това. Насладих се на напълно празната задна част на самолета, докато не ме помолиха да седна в близост до останалите хора, да не се разкарват стюардесите (те така и не се появиха изобщо):

 

 

 

Таман набрахме височина и тръгнахме да кацаме в далеч по-малко синьо изглеждащия Реюнион:

 

 

Тук дойде и поредният летищен абсурд. Опашката за влизане вървеше горе-долу така:

"Бонжур", поглежда паспорта, "Биенвеню", "Бонжур", поглежда паспорта", "Биенвеню".

Стигам аз, подавам паспорта, "Бонжур", поглежда го ..... "Хммммм". И като почна едно цъкане на компютъра... Чете, цъка, писа, чете, мръщи се .. Човекът просто не знаеше, че България е в ЕС (погледна с недоверие корицата на паспорта), и ни се полага безусловен престой на острова.

След минута странна тишина, паспортът ми беше върнат, и ми бе махнато с ръка да влизам. Без "Биенвеню" Зачудих се каква ли драма щеше да настане, ако си бях подал личната карта, издавана преди ЕС..

Събрах си куфарчето и тръгнах смело към изхода, докато не чух припряно "Мосю, мосю". Митничарят ме гонеше.. Пълна проверка. Документи, разпит, и щателно преравяне на всички джобчета и отвори на куфара и раницата ми. Отново ми беше махнато да продължавам.. Да ви опраша и посрещането!

Транспортът (и както впоследствие се случи - всички екскурзии) на острова ми осигуряваха Connections Reunion - партньори на тези от Мавриций. На гишето им срещу входа ме чакаше шофьор и Арно - представителят за деня. Опънахме един лаф, насрочихме кога да ми пратят агентка в хотела, да пусне оферти за обикаляне, и се натоварих на големия празен микробус, пратен само за мен.

Отново се пътуваше над час, покрай брега, наслаждавайки се къде отиват парите на френските данъкоплатци. То не са строежи, укрепване на скали, разширяване на диги .. абе веднага си пролича, че сме в цивилизацията.

Хотелчето Alamanda се оказа идеално, на перфектното място, но със завидно малка стая и почти невъзможна за употреба баня.. душ, тоалетна, мивка и врата в няма два квадратни метра.

Градината и басейнът бяха екстра:

 

 

 

Веднага почнах да пиша мейли за уплътняване на и без това малкото дни на острова. Бях намерил 3-4 агенции, които правят турове за пишман-франкофони като мен, но нещо нямахме финализирани оферти, та се бях попритеснил. Уви, както се развиха нещата, било е с право .. От "всеки ден имаме", нещата започнаха да звучат на "сряда и петък", и в последствие преминаха на "идния вторник .. само"...

Заложих изцяло на срещата с агентката и излязох да се поразходя, загубих се, намерих се, и Марина дойде. Вече беше преровила де-щото англоговорящи гидове имаше на острова и опции просто нямаше .. Аз имах една единствена потвърдена, и то за по-следващия ден, което ме оставяше с три дни за трудно запълване. Нещата се вмирисваха.. В крайна сметка, с много неохота й потвърдих полудневен круиз на следващия ден, за зяпане на поредното семейство делфини. Вечерта се открои с първата ми дегустация на местните разядки - запечени/запържени тестени изделия, пълни с ароматизирани месарлъци и доста пикантни сосове .. Безумно вкусно!

 

На сутринта ме събраха с не какво да е, а електрически тук-тук, който трябваше да ме откара до марината в Сен Жил. Кеф голям! Както разбрах впоследствие, на острова се предлагат доста вариации за електрически превозни средства - колела, коли, високо-проходими сегуеи, и други  подобни еко-издупици.

Натоварихме се на катамарана Кат'Ананас и полека полека стигнахме в открито море, където почна няколкочасово преследване на мама и тати Делфински, които учеха един бебок да скача над водата:

 

 

Пихме, ядохме, обясняваха ни как се ветроходства, въобще - много беше приятно, и екипажът беше млад и свестен. Прибраха ни в ранния следобед, което ми отвори възможност да посетя Аквариума на Сен Жил, отстоящ на няколко метра от парко-мястото на катамарана ни. Доста приятно място, много рибоци и морски твари има (включително бая големи акули), но всичко е на Френски:

 

 

Следобедът беше завършен с разходка в района, един красив залез..

 

 

..и порция лоши новини.

Отмениха ми ходенето до вулкана на следващия ден, поради отказ на останалите туристи. Ако много искам - 300 евро за частна екскурзия. Да бе да ..

Вдигнах вой на агентката Марина, търсене, ровене, писане на мейли ... нищо не можахме да намерим от днес за утре, и програмата остана "волна".

 

Рано сутринта се отправих пеша към туристическия център в Сен Жил, да видя дали експертите могат да помогнат със закърпване на дупките в плана. Девойките там бяха отзивчиви, запознати с района, английскоговорещи, но не намериха нищо, което да уплътни цял загубен ден. А, и си дават телефоните лесно, ако ги помолиш да те регистрират за безжичната мрежа в офиса, която изисква получаване на СМС

Помотах се из градчето и се отдадох на съзерцание на местния топ-спорт, подкрепен от ледена бира Додо:

 

 

Обходих няколко километра от единствения защитен от акулите плаж, хапнах пресни кроасани, и реших да направя една традиционна визитация на ботаническата градина. Дамата на вратата говореше доста сносен английски и ми връчи една дебела папка с карта и подробни описания на всички бурени и храсти вътре. Бре, ходих, зяпах, снимах, ама нищо не ми хвана окото, та чак се усъмних, защо толкова много я рекламират .. Ни цветенца имаха, ни кой знае какво ..

 

 

Е, като се върнах и тръгнах да пиша ревю в ТрипАдвайзъра, разбрах  ... и си ухапах седалището от яд.. Ботаническата градина е популярна най-вече защото е бъкана с хамелеони, с всякакви цветове, размери, форми и прочие разновидности.. Само трябва да питаш къде да ги търсиш...Хамелеони са, все пак, не се виждат с просто око .. Балък ..

Останалата част от следобеда прекарах в много сериозно ровене по всички кътчета на туристическия интернет в района, докато най-накрая не открих турове на английски, и не изстрелях веднага умолителен емайл. По стечение на обстоятелствата, точно в същия момент Марина е говорела по телефона с въпросния гид, та в крайна сметка - уредих се, най-накрая!

Вечерта в хотела си имахме шоу-програма, с доста добри певици и танцьорки. Установих, че макар музиката да е коренно различна, креолските им танци бяха същите, като при съседите .. само дето фустите им бяха шити от перде на поне 3 звезден хотел, минимум!

 

 

Редактирано 17 май, 2015 от macf1an

[captain_oveur]

Льо Биг Мак, човече, това е положението!

[macf1an]

Предпоследният ден в Реюнион беше и един от двата, които осмислиха цялото ми пребиваване, че даже и евентуално завръщане..

 

Рано сутринта в хотела цъфна Николас, гид и шофьор за деня. Говореше завиден английски, но като му чух биографията, не се и учудих .. беше обиколил бая свят, от Канада до Нова Каледония, и се изживяваше като посланик на острова. Понапълинхме ванчето с една французойка, която се съгласи да се откаже от майчиния си език, поне за деня, и двойка немски пенсионери.

Николас преливаше до такава степен от информация, че чак леко ни комплексираше, т.като едва ли някой знаеше толкова за собствените си земи. Имаше подробни истории за всеки камък, листо, куче, бълха и каквото и да срещнем по пътя, било то и изчезнало преди стотици години, като ги представяше по впечатляващо увлекателен начин. Аз, обаче, снимах .. много.. повярвайте - имаше какво и защо. Да започнем с външната страна на циркуса Силаос и пътя с 400те завои, както го нарича той:

 

 

Пътят наистина впечатлява. Узнахме цялата му история, но не и защо е строен като за мотоциклети, а не автомобили .. Почти през цялото време е с две тесни ленти, отвесна скала от едната страна, и безкрайна пропаст от другата, като притеснително често става еднолентов. За разлика от Мавриций, където при всяко стеснение има светофар, тук се разчита само на обилна употреба на клаксона преди всеки завой, и толерантност .. е, и доста голяма доза късмет. За капак има и два еднолентови тунела, единият от които бая дълъг, и минаването става като мнооого внимателно се огледаш дали не се вижда кола от другата страна. Кой превари - той завари.

Гледките бяха толкова много, че в един момент си оставих прозорчето отворено и пуснах на самоснимачка .. А да видите какво се откри пред нас, когато превалихме баира и тръгнахме отново надолу .. целият циркус (който е нещо като кратер, ама не съвсем) с буквално километри високите си стени:

 

 

Започнахме да се движим по обикалящия го път и направихме спирка за панорамни снимки на една скала:

 

 

Природата, макар красива, не щадеше човешките постижения, и на доста места пътят едвам беше закрепен от скорошните издевателства на водата. Точно тя беше виновна и за голяма част от красотите наоколо, а и за една доста интересна занимавка - каньонинг, която практикуваха на няколко стотин метра под нас, под надзора на жандармерията:

 

Следващата спирка беше в село Ilet a Cordes, където свършва пътят. Там понаучихме доста за историята за населването на района - тук са избягали робите, и поради труднодостъпния терен, са успели да си създадат общност. Навсякъде около нас, включително на "ниви" с наклон 45 градуса, гледаха прословутата им леща, закриляни от 2500 метровата почти отвесна стена на циркуса:

 

 

 

Отправихме се обратно по пътя към "столицата" на района - едноименният Силаос.

Доста крависо селце, с езеро и фонтани, доста напомнящо (дори според немците) на алпийски стил. Там се запознахме отблизо и с другата им гордост - огромните паяци:

 

 

 

Големи са почти колкото длан, не влизат по къщите (освен ако не искат да помолят за чаша захар или да ползват телефона), и са точно тези, които от НАСА и разни други агенции изследват, заради изключително здравата им паяжина. Трябва да я пипнете, за да разберете.. понякога трябва да я дърпаш с две ръце, за да скъсаш едно влакно ..

Изгълтахме по един обяд, задължително полят с бира, и зашихме няколко тигела из градчето с интересната архитектура:

 

 

От Питон Де Неж, най-високата точка в Индийския океан (3070 метра) започнаха да се спускат плътни облаци (същите, които ми провалиха частично следващия ден) и решихме да потегляме към все още слънчевите части на острова. След няколко стотин завоя стигнахме до страховит черен плаж, с уникален пясък, смесица от вулкан и корал, и доста сърдито море...:

 

 

Навсякъде може да видите съвсем сериозното предупреждение, особено валидно за мътна вода, като на въпросния плаж:

 

 

Няколко километра по-надолу има друга забележителност: blowhole. Вулканичен канал, през който вълните се прокрадват, и под собствения си напор се изстрелват на десетки метри нагоре:

 

 

Препълнени с гледки, информация, слънце и завои, поживо-поздраво се прибрахме, и аз започнах да врънкам Николас да ме закара до вулкана на следващия ден, защото имаше вече организирана група .. Уви, човекът знаеше, че ще ме събират за летището в 17:30, и не искаше да поеме риск да си изпусна самолета .. Както ще видите по-късно, направо съм му благодарен

Превъзбуден от загатнатата прелест на острова, събота-несъбота, започнах да тормозя агентката, по всички комуникационни канали, дали е намерила нещо за идния ден .. Успях да я намеря едвам вечерта, като единствената полудневна атракция, която не рискуваше прибирането ми, беше полет с жирокоптер или микро-лек самолет (ULM).

Жирокоптерът звучеше много екзотично, но бърза справка в Интернет показа, че народът мре като мухи с него. Дори на Реюнион е имало инцидент миналата година, запратил пилот и пътник на 3 часово премеждие по скали и полета, докато намерят помощ.. Потвърдих полет на самолет, чух се с шефчето на авио-клуба, който почти обеща прекрасно време, преглътнах 210те евро, които щяха да ме отръскат, и се отдадох на обиколка на нощния живот около хотела, който така или иначе ме държеше буден до 5 сутринта. Всички клубове бяха на един хвърлей разстояние от стаята ми, което за едни е предимство, но с моята ранобудна програма си се оказа мъчение ..

Редактирано 17 май, 2015 от macf1an

[Kaloyan89]

От Пиерфон ли излетяхте със самолетчето Мак или от Сен Жил директно? Или това май е за следващия пост... 

За протокола, братовчедите на паяците от НАСА влизат по къщите и лично на мен са ми причинявали голям стрес, особено веднъж като ги сгащих да се съвокупляват на стената - топка косми и 16 крака един върху друг. Местните им викат Бабук. Не хапят, освен ако не ги дразниш но са си стресиращи.

[Kaloyan89]

Мак, спамя ти темата отново, но много ме е яд, че само няколко дни след прибирането ти вулканът изригна отново. Можеше да си свидетел на уникален спектакъл. Следващия път. 

http://www.ipreunion.com/volcan/reportage/2015/05/17/le-volcan-est-en-eruption-les-premieres-images-de-la-colere-de-la-fournaise,30765.html



тук и камерата която наблюдава вулкана 24 часа в денонощието и снима на всеки 5 минути. http://www.fournaise.info/webcam06.php

Редактирано 17 май, 2015 от Kaloyan89