дневник Майско из Ваниловите острови Мавриций и Реюнион

[macf1an]

Да, от Пиерфон. А тоя вулкан, ще му скъсам ушите .... !!!

[Фил]

Дойде време и за финала: гордостта в островната им колекция, Ile aux cerfs. Малък и силно преексплоатиран остров, с няколко ресторанта, приключенски парк, барове, и цяло голф игрище. А, и тук-там останали плажове ..

А елени?   

[macf1an]

Дойде и последният ден от пътешествието..

Бях си уредил късно напускане на стаята, срещу баснословните (на фона на платените за целия престой) 50 евро. Както се оказа, май на око ми ги казаха и можех да се пазаря, ама здраве да е ..

Джими и Фабиен, пилотите на Зен УЛМ, ме натовариха в една джипка, чийто багажник беше пълен с туби гориво. На мен ми се падна Фабиен - местен образ, който според мен нямаше и 20 години, но поне говореше доста сносен английски.

Стигнахме до летището в Сен Пиер и летците набързо избутаха на ръка самолетите от хангара. Не беше много трудно - тежат по 200 и няколко кила .. :

 

 

Уверих се, че имаме парашут на самолета, уточнихме се, че искам "пълна програма", всички циркуси, вулкан и лагуна, и след няколко минути вече набирахме височина.

На прозорците има прозорче, от което можеше да се снима, но трябва да се внимава да не си подадеш устройството навън, че вятърът си е със 150 км/ч .. и като заснимах.. направо прекалих. Имаше защо:

 

 

Летяхме на няколко метра, буквално, от отвесната стена, за която ви споменах в предната глава. Под нас - и двете селца, който посетих предния ден, като на длан:

 

 

Направихме една врътка над Силаос, и макар и двамата да бяхме наясно за резултата, все пак се отправихме към покрития с дебели бели облаци вулкан ..

 

 

Пълна греда. Да не казвам голяма дума, ама едва ли не, заради него отидох ... Екскурзията ми се провали, облаците ми го скриха ... и на всичкото отгоре - изригнал след като си тръгнах ... Пьутан!

 

Циркусът Саласи също беше покрит от облаци и единствено ни остана да видим Питон Де Неж отблизо, както и евентуално Мафате, ако изпреварим бялата пелена .. За целта трябваше да вдигнем самолета (буквално, не онова, другото) над 3100 метра. Устните ми съвсем осезаемо започнаха да посиняват, но стиснах зъби и впрегнах всички сили в поемането на малкото кислород, до който можеше да се доберат двата ми горни черни дроба . Може да звучи шеговито, ама положението хич не беше розово, за малко да "але ле шевал дан ла ривиер".  Ето го и страховитият връх:

 

 

За мое, и на застрахователната агенция, която си спести едно репатриране от другия край на света, щастие - бързо се спуснахме на по-кислородо съдържаща височина, и двамата пилоти ни изнесоха шоу програма, в която почти си докоснаха крилете, летейки паралелно. Един остър left break по-късно и вече се носехме над циркуса Мафате:

 

 

 

Видя се, че облаците ни преследват, затова пилотът ни отправи възможно най-бързо към останалите гледки по пътя за лагуната:

 

 

След няколко минути вече летяхме над западното крайбрежие на Реюнион, усилено издирвайки някой кит или поне акула. Да, и снимайки като японец за сефте в Париж..

 

Кацнахме впечатляващо меко, почти изръкоплясках, поздравих пилота за уменията му, които впоследствие иска да развива във военно-транспотната авиация, и се приготвихме за прибиране. Шефът на авиоклуба потвърди, че заради облаците не сме летели максимално дълго, и ме таксува по тарифа като за едночасов полет - 140 евра. Даже и не искаше да вземе 10те отгоре, които му дадох ..

 

Хотелът ми се намира близо до мястото, където се организира неделния пазар. Предполагам защото този уикенд беше тридневен, пазарът беше комбиниран с музикален фест, та чак и синхронно плуване в лагуната:

 

 

Пазарът определено трябва да се види - народ, манджи безобразно вкусно изглеждащи и миришещи, дрехи и дрънкулки, пиене, игри, забави .. абе баш пазар. Народът беше празнично настроен, времето беше супер, и аз взех, та прекарах последните си часове в разходки и наблюдения на райския живот, който си водят:

 

 

Едно от големите постижения на общността е симбиозата между различните етноси: от малгашите, дошли от Мадагаскар, през европейци, индийци, китайци, и какво ли още не. Религиите съжителстват, езиците се смесват, всички се наричат креолци, а ние можем само да им завиждаме ..

 

Стегнах си вързопите, извозиха ме до летището в Сен Дени, сбогувах се с Марина, която дойде да ме изпрати като със шпалир, и се заприбирах. Еър Франс ми бяха спретнали леко неприятна изненада в поредната птичка 777-300: помните ли кашер менюто? Е, халал менюто, което ми сервираха, беше НАЙ-гадното самолетно ядене, което съм вкусвал. На първите 3-4 хапки не установих пиле ли е, риба ли е, или нещо вече сдъвкано и изплюто, но ако джихадистите са принудени да ядат такова всеки ден, напълно разбирам защо са такива киселяци:

 

 

След доста здрав сън, пристигнахме на Орли живи и здрави, и капитанът намаза бурен аплауз от сънародниците си за (според мен нормално) мекото кацане. Трансферното гише, от което се взима безплатния билет за автобусите на Еър Франс, които те карат на Шарл Де Гол, е точно до лентите с багаж. Получих си го безпроблемно и се наредих да чакам на спирката, предусещайки финалното попълване на един отколешен свой пропуск .. Представете си колко се учудих, когато автобусът дойде, и зад волана видях най-красивото, фино, миловидно и усмихнато момиче, откакто бях напуснал пределите на Европа. Кара автобус. Между летищата в Париж.

 

Та, за пропускът, който беше попълнен: на осмото си посещение в Париж най-накрая зърнах Айфеловата кула

 

 

А елени? 

Елени нямаше, но имаше няколко Насти, две-три Даши, и колкот' щеш Орелита и Стефанита

[desislavna]

Благодаря ти за отделеното време и положения труд, Macf1an. Разказът, вече традицонно, беше забавен, увлекателен и на мен ми е мъчно, че свърши. Надявам се скоро пак да имаш поводи за писане

[macf1an]

Ето и компилация от видео-изрезки, заснети на споменатите местенца:

 

 

Едно допълнение към разказа и името "Ванилови острови"

Ванилията не е ендемична и на Мавриций, и на Реюнион, и в Полинезия.

По начало произхожда от родината на Ацтеките - Мексико. Т.като в природата симбиозата играе огромна роля.. единствената пчела, която може да я опрашва, също живее само в Мексико, а това представлявало голям проблем едно време, защото тия пчели измирали, докато ги докарат ..

Е, благодарение на 12 годишен роб от Реюнион, проблемът бил решен завинаги. Момчето измислило как да опрашват шушулките ръчно, който метод се ползва и до днес. Уви, дори и потупване по рамото не е получил ..

Следващия път като консумирате някоя торта или крем, спомнете си за него с усмивка

Редактирано 17 май, 2015 от macf1an

[Kaloyan89]

Охххх супер е. Благодаря ти много за споделянето и за разказите, които признавам, че очаквах с нетърпение и дебнех откакто се върна. Видеото е супер също. Зареди ме с прекрасни спомени и малко носталгия от това място, на което животът е толкова прекрасен, безпроблемен, безметежен... Сякаш времето е спряло... 

[stanimir]

Нищо по-малко не съм очаквал . Връхта си както винаги !!! 

[гост]

..

Е, благодарение на 12 годишен роб от Реюнион, проблемът бил решен завинаги. Момчето измислило как да опрашват шушулките ръчно, който метод се ползва и до днес. Уви, дори и потупване по рамото не е получил ..

Така е. Животът е несправедлив - едни "фъркат" над Реюнион, а други само четат.

[FlyTraveler]

Страхотен пътепис, благодаря за споделянето. Според мен си се разглезил от пътувания до топ тропически острови (Френска Полинезия, островите на Кук, Сейшелски острови), които където и да отидеш от тук нататък трудно ще ги "биеш" като природна красота (е, зависи и в какъв аспект, ако започнеш да търсиш повече дивотия, има накъде). От моя гледна точка даже само полета с едномоторния самолет в Риюниън си струва цялото пътуване, а не е като да е нямало и други красиви места.

В един момент просто започваш да търсиш различни, а не по-красиви места или да повтаряш вече видяните най-красиви (от твоя гледна точка). Или пък пренасочваш интересите на друга вълна - ледници, сафари, пустини, древни цивилизации, мегаполиси или каквото било там...

[macf1an]

Има още плажове за снимане, докато си попълня колекцията

[macf1an]

Като приятен завършек на историята, току що си получих 60те евро кешбек от сбърканата оферта за билета

[stanimir]

Офтопик. 

Помня,  че е споменавано ,  но не го откривам. С коя програма се визуализираха маршрутите подобно на картинката в първия пост ? 

 

[slujitel]

Преди 1 час, stanimir каза:

Офтопик. 

Помня,  че е споменавано ,  но не го откривам. С коя програма се визуализираха маршрутите подобно на картинката в първия пост ? 

 

Great Circle Mapper

[Argentique]

Понеже получих няколко запитвания как съм се придвижвала без кола из Мавриций, а ме мързи да пиша всеки път едно и също, ще пиша тук на всеослушание.

До тази тема така и не стигнах преди пътуването ми, но ми се вижда с най-много страници и може да има полезни неща в нея.

 

1. Трансфер летище-Флик ен Флак.

Прегледах два-три сайта с местни таксита и в крайна сметка запазих трансфер през Букинг като най-евтин. 27€ (с отстъпка 10% за Genius) за 48 км. С безплатно анулиране до 24 ч. преди трансфера. Първо на whatsapp ми писа транспортната фирма, която явно се занимава с Букинг, а после и лично бъдещият ми шофьор. 
Да, но вместо в 18 часа, заради непредвидено закъснение кацането се отложи за 5 сутринта, за което писах на шофьора, и той каза – няма проблем, ще дойда! Дойде, не ми иска допълнителни пари, а и неадекватната аз не се сетих да му предложа. Но му изпращам 1000 точки за кармата. 

 

След това събитие и оглед на рекламните табели из северните градчета, за връщане пак поръчах трансфер Мон Шоази-летище от Букинг. 66 км за почти същите пари.

Коли – чисти, шофьори – любезни, не досаждат с разговор повече от необходимото.

 

2. Случайни таксита.

Дори да си вървиш край пътя с устрем за пешеходен рекорд в погледа, все ще ти спре някое такси с предложение да те закара. Цената подлежи на коментар, понеже апарати няма. Ако сте в градска зона, цената до Х ще е Y, но ако сте далеч от населено място или близо до зона със скъпарски хотели, цената до Х ще е 2Y.

Таксита, които се връщат от курс за 2Y, са склонни да ви закарат за по-малко и от Y, ако сте им по път.
Такива са закономерностите, но аз се качвах там, където ме устройваше цената, не съм се пазарила, щото не мога особено.

От Флик ен Флак до Ле Морн (32 км) ми искаха 1000 MUR (20€) и се съгласих. На връщане от полуострова ми се предлагаха за двойно повече със заплахата, че имам цели (!) 5 км по равно до спирката, която в крайна сметка избрах. Местните почти не ходят пеша и хващат автобус за 1-2 спирки.

 

3. Автобуси.

Най-много ми харесаха те като автентично изживяване. 

Автопаркът е напълно стар и раздрънкан, без климатик, но през май дневните температури са 25-27 градуса и си е чудесно.

Имат сайт: https://www.mauritius-buses.com/

Който ми свърши чудесна работа за преместването с все бохчи от Флик ен Флак до Мон Шоази с прекачване в столицата.

Схема на действие: избирате си от сайта номер на автобус примерно от Флик за Порт Луи, питате на спирката кой автобус е за там, казвате на кондуктора в автобуса, че сте за Порт Луи и ако направите безпомощна въпросителна физиономия, той непременно ще ви каже къде да слезете. Всички спирки са чудесно обозначени в maps.me, но не и в Google maps. За кратки разстояния си следете спирките по навигация, спирка се заявява със звънец.

Поне до Порт Луи всеки може да стигне с автобус от различни градчета по острова. Повечето автобуси се струпват тук (Immigration Square):

 

 

 

 

Но за някои северни дестинации ще се наложи да минете през малко пазарче до червеното правоъгълниче: 

 

 

Питайте повече - всичко ще ви кажат. И носете дребни маврицийски рупии за билети. Повече от 41 MUR (0,80€) не съм плащала за билет.

 

4. Екскурзии. Има два вида екскурзии – с гид и с шофьор.

Тези с гид са скъпи. Реално ви трябва шофьор, който да ви развози из обектите и да ви каже по две изречения за всеки. Повечето обекти са природни и няма кой знае какво да се говори за тях. Намирате си фирма за таксита в нета или си договаряте такси от града с точно изброяване на желаните за посещение обекти.

Аз си намерих това: https://mauritiustaxi-service.com/full-day-excursion-mauritius-south-west-tour/
(Имат различни турове, примерно северния си го направих сама с автобуси и пеша.)

 

Пристигна девойка с джип, беше точна до секундата и преди да тръгнем, обсъдихме какво от предлаганото в тура ми харесва и какво искам да пропусна. Като имах бонус няколко дивашки плажа с гигантски вълни и няколко мирадора. За около осем часа удоволствието струваше 60€, може би защото бях сама или извън сезон.
Разбира се, зависи на кой ще попаднете, аз не обичам да ми се говори много и постоянно, затова я харесах.  Но ѝ задавах въпроси всякакви за живота на Мавриций, хиндуизма и т.н. и тя ми отговаряше. Не гарантирам, че ще хареса и на вас! 
И понеже светът е малък, след два дни се срещнахме случайно около мола в Порт Луи, където вече ѝ взех координати за бъдещите посетители на Мавриций. Тях ги пращам на лични.
 

P.S. Който иска да запазва полет над лагуната, да действа по-отрано. Аз се сетих месец и половина преди пристигане и нямаше места.