Европа

[maialearrosto]

Дичева, недей изгаря като метеор, а ни разкажи туй-онуй къде си била и какво те е развълнувало. Остави брадвата като метод - лесно е да я извадиш и да сечеш, но не е творческо.

 

Ти да не си Елена Дичева, директорката на Втора испанска в София, добър испанист, между другото...

[AlexandraKo]

Хората  сме  така различни, какво остава за за цели държави и континенти, Аз харесвам Далечния изток - там се чувствам прекрасно, може би, в някой предишен живот съм била азиатка . Половинът ми, изобщо не му харесва там, той си обича Европа, където всеки път откриваме нещо ново. Нали това му е хубавото на този свят - шареното и различното, ако човек тръгва нанякъде с нагласата да му е хубаво, вижда само хубавото. На мен лично до сега на никое пътуване не ми е било скучно и гладно :yahoo:

[cck]

Елена, каза че те интересуват основно мегалитите.

Извинявам се за цитирането предимно на wiki, но да задам небрежна и ненаучна тема за размисъл за обиколка из Европата

 

И така Мегалит (на гръцки: megaλίθος - "голям камък")

 

Да видим за България:

"Приема се, че Източните Родопи в България са район, в който са открити много мегалитни паметници от тракийската цивилизация. До скоро се смяташе, че и повечето скално-изсечени светилища са концентрирани главно там и че могат да бъдат обходени от запад на изток – Белинташ, Орлови скали, Перперикон, Харман кая, Татул, Ковил, Глухите камъни. Но проучванията в последните няколко години добавиха към тях много нови обекти, които бяха открити на територията на Западните Родопи, Рила и Пирин: Попово градище, Св.Гьоргьова скала, Св.Амина, Скрибина, Цареви порти, Селанов Бук, Кара Таш, Али Алан и Кози Камък^[2]. Към всички тези обекти трябва да бъдат добавени и мегалитните светилища на територията на Странджа – в м. Мишкова нива, и мегалитният комплекс Беглик таш разположен в близост до устието на р. Ропотамо и все още непроучените долмени в разположени в неизследваната част на мегалитното светилище."

 

А сега интересно с подвидовете:

• Кромлехът (от бретонски crom — кръг и lech — камък)
  "Най-известните кромлехи в света са Стоунхендж (в Англия) и Карнак (в Бретан)."
• Менхирите (от бретонски, men - камък, hir - дълъг, висок)
  "Най-големият менхир се намира в Карнак (Бретан, Франция) и наброява 2813 камъка, подредени в 13 реда. В България са известни няколко менхира: до музея в Хасково, в село Овчарово, в село Петокладенци, в село Стежерово и в село Староселци.^[1]"

• Долмените са мегалитни съоръжения, изградени от няколко положени отвесно каменни плочи, които образуват камера и са покрити с друга каменна плоча.

  Свързани са с религиозните вярвания и ритуали на древните хора и много често са използвани за погребения. Разпространени са в Европа (включително в България), Азия, Африка, главно в крайморските области. Датирани са към бронзовата и към ранната желязна епоха."

Не ми се заравя да посочвам по държави, но вярвам, че много има да се гледа именно по тази тема и то точно в Европа.

Трудно се обобщава за цял континент, но Европа е богатство от култури. Аз за петнадесетина години разходки съм се убедил че съм още в началото и бих казал, че скучно не ми е било. За една Италия само за нещата преди Xв. година не стига.

[Zaro]

Ти да не си Елена Дичева, директорката на Втора испанска в София, добър испанист, между другото...

 

Като гледам пунктуацията - надали.

 

Елена Дичева, няма добри и лоши дестинации. Има дестинации, които се харесват на едни хора, и дестинации,които се харесват на други хора.

 

А някой хора не могат да си позволят да пътуват до края на света. Това носи ли някакви негативи по твоята логика?

 

И последно, сетих се за един анекдот, в който се казва, че ако човек не говори, другите могат да си помислят че е .... еди какъв си. Ако проговори - всички съмнения могат да отпаднат.

 

Пожелавам страхотен ден на всички!

[Мрън]

Елена, ще се радвам да останеш, има какво да се научи от твоя опит. Мисля, че си останала с погрешно впечатление за темите тук: има доста такива за далечни пътешествия. Колко хора ходиха (и ще ходят) в Южна Америка или из Азия, че и предават от мястото на събитието; даже по едно време темите за Уиз и Раян бяха замряли

 

Мисля, че разбирам какво искаш да кажеш, но темата ти е формулирана малко негативно: 'против' Европа. Повече хора биха се включили ако например има тема в която споделяме с какво ни привличат извъневропейските дестинации, без непременно това да се отразява негативно на оценката ни за Европа. Това, че нещо е различно не го прави по-добро или по-лошо, а просто...различно

[Spqr]

Ще ми е любопитно Elena Dicheva да продължи да пише във форума. Има какво да се научи от нея от досега написаното, особено в частта как да си оформиме мисълта аргументирано, а и мелодраматичността влияе освежаващо. Дичева, не ни изоставяй!

[maialearrosto]

"Посред ровината във утрината синя

лъщи една железопътна глуха линия.

 

По релсите, обрасли с бурени зелени,

върви едно момиче с двама зли гамени.

 

Притиска то под свойта мишница китара,

която неговите линии повтаря.

 

Подире му с тревога вика мойта мисъл:

— Момиче, спри! Момиче хубаво, върни се!

 

Другарите ти са момчета груби:

не знаят те що значи всъщност да се люби.

 

За тях е като ядене това и гладни,

те с яд ще се нахвърлят върху теб на пладне.

 

Преди да слезе слънцето на запад,

с целувки алчни твойте устни ще изхапят.

 

Китарата и твоята любов ще счупят.

В реката после ще захвърлят двата трупа.

 

Момиче, не отивай с двамата гамени!

Момиче, забрави ги и ела със мене!

 

Ти ще ми кажеш само малкото си име.

И после двама мълчаливи ще вървиме.

 

Под стъпките ни леки ще трептят тревите.

Сами ще разговарят мълчешком душите.

 

И по траверсите на релсите със здрача

като по стълба към деня ще се изкачим."

 

Атанас Далчев, "Посред ровината"

[Георги]

Заключвам темата, стига толкова съботна забава. Темата е интересна, но не и начина по който се разви.