Искам да се похваля

[Miralex]

Успех! И от мен глас и за двете прекрасни снимки!

[домосед]

На 2.08.2024 г. в 20:06, Eva eva каза:

Ако случайно не сте конкуренция можете да ударите по един лайк

И аз като всички разгледах всички предложения и гласувах за снимките, които харесвам най-много

[radi777]

Готово,успех!

[Argentique]

Седя си у дома, преживям козе сирене с круша, кайсия и някой-друг орех, дори вино съм си сипала, въпреки че вкъщи не пия отдавна, и ми е толкова великолепно, та рекох да се похваля. 😜
Спонтанните действия обикновено рядко идват от разума, затова много ги ценя, пък и ме зареждат емоционално за дни напред.

 

Онзи ден отивам до най-близкия куриерски офис, където ми връчват пакетче. Обонянието ми функционира на 200%, та от два метра усещам как пакетчето, запечатано в три найлончета, мирише на сирене. Ама яката! Тук се сещам за Джеръм* с неговото сирене и вървя към вкъщи с щастлива идиотска усмивка. 🫠

 

По-късно става ясно, че вече си имам сирене от Париж, розова тенерифска тениска, истинско камъче от Тейде и още куп неща.

 

 

Но това са само вещи – по-важното е, че си имам близко същество, което открих в този форум и с което често сме на една вълна по хилеж и възприемане на чудесата в живота. При това никога не сме се виждали на живо! Но водим дълги телефонни разговори - от онези, дето кой знае какво важно не се казва, но пък се чувстваш добре. 😍

 

Много съм щастлива, че все още откривам „моите си“ хора на неочаквани места! Благодаря на @ДиянаВ, че е точно такава, каквато е, и обикновено обръща повече внимание на белите ивици на зебрите, а не на останалите! 

Сега за мен остава задачата да ѝ сбъдна пожеланието за посетен океански остров и като гледам на картичката Taganana, където исках да отида, но не можах, започва да ми се прокрадва еретичната мисъл дали да не повторя Тенерифе толкова скоро, още тази година, че и без това имам планове само за два месеца напред, а така не бива. 🙂
Островите ни зоват!

 

Така ненадейно идват идеите за дестинации и все не ми се получава да планирам нещо разумно като хората (тук вече се оплаквам ).

 

==============================

*За сиренето от Джеръм К. Джеръм

 

Спойлер

И сиренето като петрола вдига много шум около себе си. То сякаш иска да обсеби цялата лодка. То прониква отвъд капака на кошницата и придава на всичко определен вкус на сирене. Човек просто не може да разбере дали яде ябълкова баница, или кренвирш, или може би ягоди със сметана. Всичко прилича на сирене. В сиренето има прекалено много аромат.

Помня, че един мой приятел бе купил две кутии сирене в Ливърпул. Беше великолепно сирене — напълно узряло и отлежало, с миризма от двеста конски сили, гарантирана да се разнася до три мили околовръст, а от двеста ярда дори да събори човек на земята. Бях в Ливърпул по това време и моят приятел ме замоли — ако нямам нищо против — да взема сиренето със себе си в Лондон, понеже той щял да се забави още един-два дни, а то, според него, не могло да трае дълго.

— С удоволствие, драги — отвърнах. — С истинско удоволствие.

Отбих се при него за сиренето и го откарах с файтон. Това бе една старомодна таратайка, влачена от някакъв кривоног и трудно дишащ лунатик, когото неговият собственик нарече — в разговор с мене и в момент на увлечение — с прозвището кон. Поставих двете кутии със сиренето отгоре и ние потеглихме със скорост, която би правила чест на най-бързоходния валяк в света. Всичко вървеше весело, като при погребение, докато не свихме зад ъгъла. Там вятърът грабна малко от дъха на сиренето и го блъсна право в ноздрите на нашия вихрогон. Това го разбуди. Като изпръхтя от ужас, той препусна напред със скорост от три мили в час. Вятърът продължаваше да духа към него и още преди да стигнем до края на улицата, нашият бързобегач разгъна скорост от почти четири мили в час, оставяйки зад гърба си всички недъгави хора и пълните възрастни дами.

Нужни бяха усилията на двама носачи и на самия кочияш, за да спрат коня пред гарата. Струва ми се, че те пак нямаше да могат да го спрат, ако един от носачите не се бе оказал достатъчно съобразителен, за да покрие носа на коня с носната си кърпичка и да запали малко амбалажна хартия под него.

Купих си билет и гордо тръгнах по платформата, понел със себе си сиренето, а хората се отдръпваха почтително вляво и вдясно от мен. Влакът беше претъпкан и аз трябваше да се настаня в едно купе, в което седем души бяха заели вече места. Някакъв сприхав възрастен господин възропта против това, но аз все пак влязох вътре, после поставих кутиите със сиренето върху мрежата и се свих на седалката с любезна усмивка на лице, казвайки, че денят е много топъл. Няколко минути по-късно възрастният господин едва се свърташе на място.

— Много задушно стана — рече той.

— Просто не може да се диша — добави неговият съсед.

После двамата почнаха да душат въздуха, но още при третото вдишване миризмата тъй ги удари в гърдите, че дъхът им спря, а те станаха и излязоха, без да продумат. Сетне една пълничка госпожа стана и заяви, че било срамно да се отнасят по тоя начин с една почтена и омъжена жена. Тя прибра чантата си, взе осем други вързопа и напусна купето. Останалите четирима пътника поостанаха още малко, докато накрая седящият в ъгъла мрачен мъж, който, ако можеше да се съди по дрехите и общия му вид, навярно принадлежеше към класата на погребалните посредници, неочаквано заяви, че нещо неволно му напомня умряло детенце. Тогава другите трима пътника се опитаха да се промъкнат едновременно през вратата и доста се понатъртиха.

Усмихнах се на мрачния господин и добавих нещо в смисъл, че двамата навярно ще останем сами в купето. Той отвърна с любезна усмивка и рече, че някои хора вдигат много шум за нищо. Но след време и той започна да изглежда някак подтиснат, тъй че когато задминахме Крю, аз го поканих на чашка в бюфета. Той прие поканата и двамата с мъка се провряхме натам. Еднаж в бюфета трябваше четвърт час да крещим, да тропаме с крака и да размахваме чадърите си, преди да дойде едно девойче и да ни запита дали искаме нещо.

— Какво ще поръчате? — запитах моя спътник.

— За половин крона чист коняк, ако обичате — рече той в отговор, обръщайки се към девойката.

Като изпи коняка, той се оттегли тихомълком и се настани в друг вагон — нещо, което ми се стори доста подло.

От Крю нататък аз бях сам в купето, макар влакът да бе претъпкан. Пристигнехме ли в някоя гара, пътниците се втурваха към вратата, виждайки празното купе. „Насам, Мария, тук има много места!“ „Бива, Том, тук ще се настаним“ — казваха в отговор. И те притичваха насам с тежките си куфари и се блъскаха пред прозореца, за да влезнат първи. Тогава някой отваряше вратата и се изкачваше на стъпалата, но веднага залиташе назад и падаше в ръцете на следващия човек. Те се изреждаха един подир друг и душеха въздуха, после отскачаха назад и едва се сместваха в другите купета, или доплащаха разликата за първокласен вагон.

От гара Юстън аз отнесох сиренето в дома на моя приятел. На влизане в стаята жена му помириса въздуха.

— Какво се е случило? — запита ме тя. — Кажете ми всичко, дори и най-лошото.

— От сиренето е — отвърнах аз. — Том купи две кутии в Ливърпул и ме замоли да ги донеса у вас.

После изказах надеждата, че тя не ще свърже миризмата по един или друг начин с моята личност. Тя отвърна, че не е имала такава мисъл, но ще поприказва за това сирене с Том, когато той се завърне.

Моят приятел се забави в Ливърпул повече, отколкото предполагаше. Като не се завърна и на третия ден, жена му дойде да ме види.

— Какво е смятал да прави Том с това сирене? — запита ме тя.

Обясних й, че той настояваше сиренето да се пази на влажно място и никой да не го пипа.

— Едва ли някой ще се докосне до него — отвърна тя. — А той помирисал ли го е?

Предполагах, че го е помирисал и добавих, че той повидиму държеше много на това сирене.

— Мислите ли, че Том ще се огорчи, ако дам някому една лира, за да го махне от къщата и да го зарови някъде?

— В такъв случай — казах в отговор — той навярно вече никога няма да се усмихне.

Някаква нова мисъл я осени.

— Искате ли да го пазите у вас до идването на Том? — запита ме тя. — Може ли да ви изпратя двете кутии?

— Госпожо — подзех в отговор, — лично аз обичам миризмата на това сирене и онзиденшното ми съвместно пътуване с него от Ливърпул насам ще се запечати завинаги в паметта ми като щастлив завършек на един приятен отпуск. В тоя свят обаче трябва да държим сметка и за другите хора. Дамата, под чийто покрив имам честта да живея, е вдовица и, доколкото ми е известно, може би и сирота. Тя възразява енергично, бих казал даже красноречиво, срещу всичко, което — нека употребя нейния израз — представлява „акт на незачитане“ спрямо нея. Инстинктивно чувствувам, че тя ще погледне на присъствието в нейния дом на това сирене на вашия съпруг като на „акт на незачитане“, а аз никога не бих искал да казват за мене, че съм проявил незачитане спрямо една вдовица и сирота.

— Правилно! — каза жената на моя приятел, ставайки на крака. — Тогава за мене не остава друго, освен да подбера децата, да се настаня с тях в някой хотел и да стоя там, докато това сирене не бъде изядено.

Тя удържа думата си и остави жилището под надзора на чистачката. Когато запитали последната дали може да понася тая миризма, тя поискала да знае за каква миризма става дума, а когато я завели съвсем близо до сиренето и й казали хубаво да го помирише, тя заявила, че долавя слаб аромат на пъпеш. Изхождайки от това, хората решили, че тая атмосфера едва ли ще навреди сериозно на чистачката. Затова я оставили в жилището.

Сметката в хотела възлязла на петнадесет лири. Като пресметнал всичко, моят приятел установил, че сиренето му струва по осем шилинга и половина на фунт. Тогава той каза, че страшно обича да хапне малко сиренце, но че това било твърде скъпо за него. Затова той реши да се отърве от двете кутии. Хвърли ги в канала, но трябваше да ги извади от водата, понеже лодкарите се оплакали. Те твърдели, че им прилошавало. Наскоро след това, в една тъмна нощ, моят приятел отнесе сиренето в дома на покойниците при църквата и го остави там, но чиновникът по смъртните актове го открил и вдигнал страшна врява. Той казал, че това било заговор с цел да му отнемат хляба и да го оставят на улицата, като съживят мъртъвците.

В края на краищата моят приятел се отърва от двете кутии със сирене, като ги занесе в един приморски град, гдето ги заровил в пясъците на плажа. Това създаде име на града. Посетителите казваха, че не били забелязали дотогава колко свеж бил въздухът там, а години наред в града се тълпяха слабогърди и туберкулозни хора.

 

[Kalina Ivanova]

преди 48 минути , Argentique каза:

 

Много съм щастлива, че все още откривам „моите си“ хора на неочаквани места! Благодаря на @ДиянаВ, че е точно такава, каквато е, и обикновено обръща повече внимание на белите ивици на зебрите, а не на останалите! 

Мнооооого мило е това!

 

 

[jungfraujoch]

преди 4 часа, Argentique каза:

Седя си у дома, преживям козе сирене с круша, кайсия и някой-друг орех, дори вино съм си сипала, въпреки че вкъщи не пия отдавна, и ми е толкова великолепно, та рекох да се похваля. 😜
Спонтанните действия обикновено рядко идват от разума, затова много ги ценя, пък и ме зареждат емоционално за дни напред.

 

Онзи ден отивам до най-близкия куриерски офис, където ми връчват пакетче. Обонянието ми функционира на 200%, та от два метра усещам как пакетчето, запечатано в три найлончета, мирише на сирене. Ама яката! Тук се сещам за Джеръм* с неговото сирене и вървя към вкъщи с щастлива идиотска усмивка. 🫠

 

По-късно става ясно, че вече си имам сирене от Париж, розова тенерифска тениска, истинско камъче от Тейде и още куп неща.

 

 

Но това са само вещи – по-важното е, че си имам близко същество, което открих в този форум и с което често сме на една вълна по хилеж и възприемане на чудесата в живота. При това никога не сме се виждали на живо! Но водим дълги телефонни разговори - от онези, дето кой знае какво важно не се казва, но пък се чувстваш добре. 😍

 

Много съм щастлива, че все още откривам „моите си“ хора на неочаквани места! Благодаря на @ДиянаВ, че е точно такава, каквато е, и обикновено обръща повече внимание на белите ивици на зебрите, а не на останалите! 

Сега за мен остава задачата да ѝ сбъдна пожеланието за посетен океански остров и като гледам на картичката Taganana, където исках да отида, но не можах, започва да ми се прокрадва еретичната мисъл дали да не повторя Тенерифе толкова скоро, още тази година, че и без това имам планове само за два месеца напред, а така не бива. 🙂
Островите ни зоват!

 

Така ненадейно идват идеите за дестинации и все не ми се получава да планирам нещо разумно като хората (тук вече се оплаквам ).

 

==============================

*За сиренето от Джеръм К. Джеръм

 

  Покажи

И сиренето като петрола вдига много шум около себе си. То сякаш иска да обсеби цялата лодка. То прониква отвъд капака на кошницата и придава на всичко определен вкус на сирене. Човек просто не може да разбере дали яде ябълкова баница, или кренвирш, или може би ягоди със сметана. Всичко прилича на сирене. В сиренето има прекалено много аромат.

Помня, че един мой приятел бе купил две кутии сирене в Ливърпул. Беше великолепно сирене — напълно узряло и отлежало, с миризма от двеста конски сили, гарантирана да се разнася до три мили околовръст, а от двеста ярда дори да събори човек на земята. Бях в Ливърпул по това време и моят приятел ме замоли — ако нямам нищо против — да взема сиренето със себе си в Лондон, понеже той щял да се забави още един-два дни, а то, според него, не могло да трае дълго.

— С удоволствие, драги — отвърнах. — С истинско удоволствие.

Отбих се при него за сиренето и го откарах с файтон. Това бе една старомодна таратайка, влачена от някакъв кривоног и трудно дишащ лунатик, когото неговият собственик нарече — в разговор с мене и в момент на увлечение — с прозвището кон. Поставих двете кутии със сиренето отгоре и ние потеглихме със скорост, която би правила чест на най-бързоходния валяк в света. Всичко вървеше весело, като при погребение, докато не свихме зад ъгъла. Там вятърът грабна малко от дъха на сиренето и го блъсна право в ноздрите на нашия вихрогон. Това го разбуди. Като изпръхтя от ужас, той препусна напред със скорост от три мили в час. Вятърът продължаваше да духа към него и още преди да стигнем до края на улицата, нашият бързобегач разгъна скорост от почти четири мили в час, оставяйки зад гърба си всички недъгави хора и пълните възрастни дами.

Нужни бяха усилията на двама носачи и на самия кочияш, за да спрат коня пред гарата. Струва ми се, че те пак нямаше да могат да го спрат, ако един от носачите не се бе оказал достатъчно съобразителен, за да покрие носа на коня с носната си кърпичка и да запали малко амбалажна хартия под него.

Купих си билет и гордо тръгнах по платформата, понел със себе си сиренето, а хората се отдръпваха почтително вляво и вдясно от мен. Влакът беше претъпкан и аз трябваше да се настаня в едно купе, в което седем души бяха заели вече места. Някакъв сприхав възрастен господин възропта против това, но аз все пак влязох вътре, после поставих кутиите със сиренето върху мрежата и се свих на седалката с любезна усмивка на лице, казвайки, че денят е много топъл. Няколко минути по-късно възрастният господин едва се свърташе на място.

— Много задушно стана — рече той.

— Просто не може да се диша — добави неговият съсед.

После двамата почнаха да душат въздуха, но още при третото вдишване миризмата тъй ги удари в гърдите, че дъхът им спря, а те станаха и излязоха, без да продумат. Сетне една пълничка госпожа стана и заяви, че било срамно да се отнасят по тоя начин с една почтена и омъжена жена. Тя прибра чантата си, взе осем други вързопа и напусна купето. Останалите четирима пътника поостанаха още малко, докато накрая седящият в ъгъла мрачен мъж, който, ако можеше да се съди по дрехите и общия му вид, навярно принадлежеше към класата на погребалните посредници, неочаквано заяви, че нещо неволно му напомня умряло детенце. Тогава другите трима пътника се опитаха да се промъкнат едновременно през вратата и доста се понатъртиха.

Усмихнах се на мрачния господин и добавих нещо в смисъл, че двамата навярно ще останем сами в купето. Той отвърна с любезна усмивка и рече, че някои хора вдигат много шум за нищо. Но след време и той започна да изглежда някак подтиснат, тъй че когато задминахме Крю, аз го поканих на чашка в бюфета. Той прие поканата и двамата с мъка се провряхме натам. Еднаж в бюфета трябваше четвърт час да крещим, да тропаме с крака и да размахваме чадърите си, преди да дойде едно девойче и да ни запита дали искаме нещо.

— Какво ще поръчате? — запитах моя спътник.

— За половин крона чист коняк, ако обичате — рече той в отговор, обръщайки се към девойката.

Като изпи коняка, той се оттегли тихомълком и се настани в друг вагон — нещо, което ми се стори доста подло.

От Крю нататък аз бях сам в купето, макар влакът да бе претъпкан. Пристигнехме ли в някоя гара, пътниците се втурваха към вратата, виждайки празното купе. „Насам, Мария, тук има много места!“ „Бива, Том, тук ще се настаним“ — казваха в отговор. И те притичваха насам с тежките си куфари и се блъскаха пред прозореца, за да влезнат първи. Тогава някой отваряше вратата и се изкачваше на стъпалата, но веднага залиташе назад и падаше в ръцете на следващия човек. Те се изреждаха един подир друг и душеха въздуха, после отскачаха назад и едва се сместваха в другите купета, или доплащаха разликата за първокласен вагон.

От гара Юстън аз отнесох сиренето в дома на моя приятел. На влизане в стаята жена му помириса въздуха.

— Какво се е случило? — запита ме тя. — Кажете ми всичко, дори и най-лошото.

— От сиренето е — отвърнах аз. — Том купи две кутии в Ливърпул и ме замоли да ги донеса у вас.

После изказах надеждата, че тя не ще свърже миризмата по един или друг начин с моята личност. Тя отвърна, че не е имала такава мисъл, но ще поприказва за това сирене с Том, когато той се завърне.

Моят приятел се забави в Ливърпул повече, отколкото предполагаше. Като не се завърна и на третия ден, жена му дойде да ме види.

— Какво е смятал да прави Том с това сирене? — запита ме тя.

Обясних й, че той настояваше сиренето да се пази на влажно място и никой да не го пипа.

— Едва ли някой ще се докосне до него — отвърна тя. — А той помирисал ли го е?

Предполагах, че го е помирисал и добавих, че той повидиму държеше много на това сирене.

— Мислите ли, че Том ще се огорчи, ако дам някому една лира, за да го махне от къщата и да го зарови някъде?

— В такъв случай — казах в отговор — той навярно вече никога няма да се усмихне.

Някаква нова мисъл я осени.

— Искате ли да го пазите у вас до идването на Том? — запита ме тя. — Може ли да ви изпратя двете кутии?

— Госпожо — подзех в отговор, — лично аз обичам миризмата на това сирене и онзиденшното ми съвместно пътуване с него от Ливърпул насам ще се запечати завинаги в паметта ми като щастлив завършек на един приятен отпуск. В тоя свят обаче трябва да държим сметка и за другите хора. Дамата, под чийто покрив имам честта да живея, е вдовица и, доколкото ми е известно, може би и сирота. Тя възразява енергично, бих казал даже красноречиво, срещу всичко, което — нека употребя нейния израз — представлява „акт на незачитане“ спрямо нея. Инстинктивно чувствувам, че тя ще погледне на присъствието в нейния дом на това сирене на вашия съпруг като на „акт на незачитане“, а аз никога не бих искал да казват за мене, че съм проявил незачитане спрямо една вдовица и сирота.

— Правилно! — каза жената на моя приятел, ставайки на крака. — Тогава за мене не остава друго, освен да подбера децата, да се настаня с тях в някой хотел и да стоя там, докато това сирене не бъде изядено.

Тя удържа думата си и остави жилището под надзора на чистачката. Когато запитали последната дали може да понася тая миризма, тя поискала да знае за каква миризма става дума, а когато я завели съвсем близо до сиренето и й казали хубаво да го помирише, тя заявила, че долавя слаб аромат на пъпеш. Изхождайки от това, хората решили, че тая атмосфера едва ли ще навреди сериозно на чистачката. Затова я оставили в жилището.

Сметката в хотела възлязла на петнадесет лири. Като пресметнал всичко, моят приятел установил, че сиренето му струва по осем шилинга и половина на фунт. Тогава той каза, че страшно обича да хапне малко сиренце, но че това било твърде скъпо за него. Затова той реши да се отърве от двете кутии. Хвърли ги в канала, но трябваше да ги извади от водата, понеже лодкарите се оплакали. Те твърдели, че им прилошавало. Наскоро след това, в една тъмна нощ, моят приятел отнесе сиренето в дома на покойниците при църквата и го остави там, но чиновникът по смъртните актове го открил и вдигнал страшна врява. Той казал, че това било заговор с цел да му отнемат хляба и да го оставят на улицата, като съживят мъртъвците.

В края на краищата моят приятел се отърва от двете кутии със сирене, като ги занесе в един приморски град, гдето ги заровил в пясъците на плажа. Това създаде име на града. Посетителите казваха, че не били забелязали дотогава колко свеж бил въздухът там, а години наред в града се тълпяха слабогърди и туберкулозни хора.

 

Ехааа,супер готино!

Истински магеланската душа е широка!

Там няма дребни сметчици и едри комплекси!

Пожелавам ти много хубави моменти,радостни усмивки и красиви случвания с точните магеланци!

@ДиянаВ много си яка така да се каже!

Да си все така вдъхновена и вдъхновяваща.

От сега съм се замислила на кого ли ще подаряваш коледен подарък от размяната....Така хубаво ги правиш изненадите!

[ДиянаВ]

Ще започна с оправданието, че вчера и днес бях на работа през целия ден и малко в повече ми прелива мозъка😛, но със сетни сили ще се опитам да се изкажа емоционално и красиво, както го прави @Argentique😍

Магеланци е моето хапче за душата и тук изразявам най-добрата си страна🙃. Специално за @Argentique никак не ми е трудно да мисля по време на път, с всичките й дивотии, та спонтанно си се случва изненадата😄. Надявам се наистина да е от тези, създаващи усмивка в ежедневието🙂

Тенерифе и еретична мисъл е оксиморон, та Аржентинке😉, моля намери си други ереси, хаха. То просто ще ти се случи и знаците са очевидни😛😂

Първо: Заръча ми изгрев, но при все че ставах рано, облак заставаше на пътя и това е😶

На последната утрин на изток едвам скалъпих един😄

Но пък на запад залезите бяха по-благодатни😉

и ето Тейде, погален от тях

Броденето из тази страна на острова - Анага и Тено, си заслужава и аз съм направила крачка за повторение догодина🙂. Иначе тениската е от подножието на Тейде - Ла Оротава

Второ: Ключодържателят - глобус може да е китайски, ама е взет с мисъл за магелански😛 от любимото ми и единствено магазинче в Almáciga - автобусен хъб за малцина летни туристи по канарите😉. Картичката също е оттам … докато дойде автобусът изкупих сувенирите в прилив на настроение и кеф😄

 

@jungfraujoch и за магеланци по Коледа ми е дошла мисъл😄 

Хайде наздраве от Bar Brisamar, Сан Маркос, с една испанска копа на цена, на която нищо не й става, противно на тенденцията в друга тема😂

 

[Branko]

Получавам преди месец мейл, че печеля от томбола на кк виза на обб , безплатна покана за двама, за събитие до края на годината  организирано от Fest Team , което трябва да си избера от програмата в сайта им, но първо регистрация и потвърждение да направя. Направих аз каквото се искаше , около 20 дни изминаха и  никакъв отговор. Днес ме подсещат да побързам, отговарям им, че съм пратил всичко и мисля дали не са поредния фишинг.

Те пък взеха, че се засегнаха и ми пратиха сребърен билет с пет събития до края на годината. То не, че имат огромен избор, пък и мен също ме няма на повече от събитията им в календара, моята програма е по натоварена от тяхната 🤣 . Ама скалъпих това 😃

ArminVanBuuren

Ed Sheeran

Tinariwen

Fun Lovin Criminals

Laura Pausini

[Duke]

преди 19 часа, Branko каза:

Tinariwen

Само това заслужава внимание... 😉

[дядо Пепи]

Два дни подред като част от обичайните раходки, игри и занимания минаваме с внуците през т.н. мост на влюбените до НДК. Бях много приятно изненадан, а пък и малките, колкото и да не разбират, да видя една много стойностна и добре подредена изложба за историята и постиженията на китайската космонавтика. За пореден път се сблъсквам ( за жалост) с информационното затъмнение и изкривеното пространство, в което се опитват да ни държат т.н. средства за масова "информация". Колкото и да филтрирам изложеното през призмата на хвалбата, достиженията на поднебесната империя заслужават уважение и внимание.    

[boogy83]

преди 21 часа, Branko каза:

моята програма е по натоварена от тяхната 🤣

Ти вземи да им обясниш, че си натоварен и да ти предложат по-голям избор и за следващите две години 😄 

Пък и за списъка дето си дал, питай не може ли да ти уредят самолетни билети до родните им държави на изпълнителите, ще ти е по-уместно 😄 

[stanimir]

След като за последните 4 години не благоволиха да ми пратят и кьорав код за отстъпка явно са гузни и решиха да се реваншират  с някой лев  :

 

П.П. Без условия за минимална сума и прочие , пари директно в портфейла със срок на ползване 14 дни.

[Iliyan Minchev]

От ДСК днес получих обаждане, че печеля бордна чанта American Tourister от кампанията им "Плащай с телефона си". Условията бяха следните...да бъде добавена Кредитна карта Visa в мобилен портфейл и да бъдат направени поне 5 плащания.