Южна Африка - разбъркано дневниче

13 май, 2015

Между Мадикве и Велхефонден, предпочитам Велхефонден, именно защото е сред по-живописен район.

Което не значи, че и на тебе ще ти хареса повече, защото факторът "дивотия" е по-нисък. Лоджовете са повече и по-нагъсто. Което не означава, че е по-натоварено по трасето. Повечето лоджове всъщност са богаташки вили, които седят празни, а ако дойдат хора (гости на стопанина) имат право само на една кола на лодж.

Ентабени ми е любимият в категорията малки частни Big 5 резервати. Много му е красиво разпложението. Даже да не видиш животно, само скалата Ентабени да съзерцаваш от терасата ти стига. Има две зони - на платото и в низината. Лоджове има и горе и доли, като поне веднъж по време на престоя ще ви водят на дълъг геймдрайв в другата зона по една стръмна циментирана урва в скалите. Животните всъщност са разделени от релефа на горни и долни и рядко се местят в другата зона. На мене по ми харесва да спя горе. Лъвове и антилопи, мисля, че има и горе и долу, но слонове и носорози последния път имаше само горе. Биволи и леопарди не помня да съм виждал. Гепарди - долу. Ето в тоя албум имам малко снимки оттам. Надписани са. Към края:

https://goo.gl/photos/Yr5t4JpwPg7HafNF7

А този, целият, е оттам

https://photos.app.goo.gl/pXpbBqDff4UeTX657

14 май, 2015

... Ентабени ми е любимият в категорията малки частни Big 5 резервати. Много му е красиво разпложението. Даже да не видиш животно, само скалата Ентабени да съзерцаваш от терасата ти стига...

https://picasaweb.google.com/106665744477636165634/SA2011CapeToWaterbergViaKarooAndKalahari?authuser=0&feat=directlink

А този, целият, е оттам

https://picasaweb.google.com/106665744477636165634/SA2005Waterberg?authuser=0&feat=directlink

Sold!! Резервирах 3 вечери в Wildside Safari Camp точно 2 минути след като прочетох коментара ти, който беше пълно потвърждение на това, което бях разучил и разгледал на снимки и видео по нета. Много ти благодаря, от раз ми реши дилемата. Само лагера да ми признае резервацията от hotels.com , че лоджата в Мадикве ми иска близо 700 долара отгоре на каквото резервирах чрез hotels.com (ще пусна отделна тема сигурно, да следим развитието, че случая е интересен).

Снимките ти от Ентабени са много красиви. Ти къде си отсядал там (от снимките видях, че си ходил поне 2 пъти - 2005 г. и 2011 г.)? Аз избрах този лагер първо заради срамно ниската цена (пак на hotels.com, да видим дали ще я признаят от лагера), второ все пак са палатки и е някакъв вид bush experience, но пък достатъчно цивилизован за 6-годишната ми дъщеря. На 1-ви или 2-ри Октомври ако си си у дома и имаш време, с огромно удоволствие бих те черпил бира някъде (може и да повторя хотела в кичозния казино комплекс до летището, че е много удобен :) ). Идеята ми е да останем 2 или 3 вечери в Джобърг, преди да летим за Дърбан на гости на приятелка и там да се мотаме из Куазулу Натал 11 дни (за това ще те питам допълнително в съответната тема). Благодаря ти за поста още веднъж!

Редактирано 14 май, 2015 от FlyTraveler

14 май, 2015

Ти къде си отсядал там (от снимките видях, че си ходил поне 2 пъти - 2005 г. и 2011 г.)?

Веднъж съм отсядал в Wildside Safari Camp точно с твоите аргументи и веднъж в един от горните лагери. Май беше Lakeview, именно заради гледката. И за малко повече лукс.

На 1-ви или 2-ри Октомври ако си си у дома и имаш време, с огромно удоволствие бих те черпил бира някъде

Това е много далече във времето, за да обещая отсега. Но си нямаш представа колко много бири може да ме черпиш във Варна междувременно

15 май, 2015

Това е много далече във времето, за да обещая отсега. Но си нямаш представа колко много бири може да ме черпиш във Варна междувременно

Само споменавам... Иначе за количество бири имам доста добра представа... Ти само ела и се обади предварително

17 май, 2015

В събота - рутинни срещи със слонове, бели носорози, лъвове, диви кучета, диви котки, чакали, кафеви хиени, жирафи, зебри, антилопи гну, импала, хемсбок, хартебийст, дуйкер, уотърбък, стийнбок, клипспрингер, куду и нияла, уортхози, ивичести монгусти, щрауси, жълточовчи рогочовки, люляковогърди червеношийки, орлови бухали и т.н, и т.н.

Наистина много животински видове и то за един ден. Една от причините е сигурно, че резервата е ограден и миграции на големи разстояния не са възможни. Другата е, че всичките животни (по-скоро бабите и дядовците и майките и бащите им) са привнесени като са избирали какво да "заселват". Кафявата хиена даже е по-рядка от дивите кучета, по спомени, освен в Калахари, май никъде другаде я няма, докато кучетата колкото и да са застрашени и трудно да се виждат, ги има в доста резервати и паркове в Кения, Танзания, Ботсуана, Намибия, Замбия, Зимбабве и Ю. Африка.

Свидетелствах на поредното нощно убийство, но макар че чух ясно предсмъртния вопъл на жертвата куду и хрупкането на костите и, даже видях главата и предната половина от тялото да бъдат изнасяни от местопрестъплението от кафява хиена, нямам сигурни улики кой точно е убиецът. Лъчът от прожектора не успя да проникне в гъстия храсталак. Подозренията падат върху семейство чакали, група петнисти хиени или леопард. Лъвовете са извън подозрение, защото не е очаква от тях да разрешат на хиена да им отнеме топлата плячка.

Чакалите също са 100% извън подозрение - няма как да убият куду, хеле пък Greater kudu (парка Руаха в Танзания е най-южната част на континента, където живеят Lesser kudu, освен Greater), една кафява хиена също трудно ще отмъкне плячка от група петнисти такива, всички улики водят към леопарда, който никога не рискува нараняване и оставя плячката си на хиени, ако не е успял навреме да я качи на дърво. От леопардите единствено на гепардите им крадат плячката повече - и самите леопарди го правят. Те милите като не могат и да я качват по дървета им остава само да ядат бързо. В някои случаи клан хиени може да отнеме плячка на самотен лъв, но самотна хиена не може.

А в неделя - гъзария на max: - да летиш от Мадикве към Претория и, aко ти кефне, да кацнеш да обядваш в Сън Сити.

Гъзарията да кацнеш в Sun City на път за Претория за да обядваш е наистина сериозна, не е като да показваш нов смартфон.

Снимките са отпреди цифровата ера

Снимките са си много добре сканирани, тази с-у слънцето със силуета на самолета е супер.

Ексклузивност, мисля, че не е гарантирана заради многото коли из резервата. Не съм сигурен дали има ограночения за traversing rights.

Мадикуе е малко нещо като "дървено желязо" - хем е държавен резерват, хем правилата са като в частен такъв. Екслклузивен е в смисъл, че не се допускат self-drivers, само отседналите в лоджите и само с возила на лоджите. Traversing rights мисля, че няма, тъй като земята е държавна, не са частни парцели както на запад от Крюгер. Имат обаче същото правило за не повече от 3 возила на sighting, както в частните крюгерски резервати - това гарантира относителна ексклузивност при наблюдение на животни, както и относителното спокойствие на самите животни. Няма ги Нгоронгоро, Серенгети и Масай Мара историите с 2 лъва и 30 джипа около тях (не, че аз лично не бих предпочел който и да е от тези резервати и паркове пред Мадикуе).

Таргетът са точно тези заможни туристи, които няма да попитат дали има диви кучета, а дали няма комари. Също и заможни йоханесбургчани за през уикенда, включително такива дошли на тиймбийлдинг, а не от специален личен интерес към дивите животни.

Кофти с този техния таргет от туристи, още повече, че возилата биха могле да се споделят теоретично с още 9 човека, освен гида и тракъра. Дано лоджа, където ще ходим да слага по максимум двама на ред. Дано, ама надали... То един (обикновено една) само може да ти сгорчи гейм драйва, ако гида не си е на място

Редактирано 17 май, 2015 от FlyTraveler

21 май, 2015

(по тема, подсказана от дискусия с FlyTraveler)

Маршрутът Малути, юли 2008

Събота

Старт на поредното пътешествие извън набитите пътеки на Южна Африка. Започвайки от най-набитото нясто - площад Нелсън Мандела в Сандтън. Където са изложили червения мерцедес 500, подарен му от трудовия колектив на завода на Мерцедес в Ийст Ландън веднага след освобождаването му от затвора. Минах през някои от най-африканските улици на централен Йоханесбург, за да се добие представа и да се направи сравнение с чиста и спретната Претория. Оттам - на юг директно към Ферейнихинг. Ако бях казал на Захра, че вместо в Кейптаун ще си водя госта точно във Ферейнихинг, нямаше да ме покани на къри! Люлката на тежката индустрия на Южна (и цяла!) Африка. По идея на евереина Сами Маркс по време на царуването на кралица Виктория. Там не спираме. Спираме за похапване на сандтънски "средиземноморски" сандвич край бреговете на река Ваал. По-точно - южния фрийстейтски бряг. По-точно - на 500 метра от брега без никаква видимост към реката на триъгълно парче трева с даващи сянка евкалипити, неясно как останало неоградено. И обитавано от дребни опашати животинки, които на око определихме като монгусти. Посещение с обиколка на града, но без сипране, в Хeйлборн. А да видим кой друг турист ще се похвали, че е стъпвал в точно това забравено от бога, кралицата и режима на бялата власт фермерско-индустриално селище на обеднели бели фермери и незабогатели черни такива.

Малко преди залез се добираме до Кларенс. С търпение преодоляваме проблема с незапазената резервирана стая. Печелим отстъпка от по R50 на човек заради липса на телевизор. Далавера. На кого му трябва телевизор. За R20 си наемаме видео (DVD) и се опитваме да го изгледаме на лаптопа. В просъница. "Малка Атина" - за комплексирания живот на няколко жители на въпросното калифорнийско градче. По добре утъпканата вече схема на независимите сюжетни линии с малко на брой допирни точки. Не е най-големният шедьовър в жанра и без фактора сънливост. Сравни - "Сблъсъци" и "Вавилон". Галерийки, големи хотелостроежи (също Банско), планина. Такъв пъб няма в града - планински дух, запалена камина, чешка бира, харлейдейвидсонисти, пъстървичка ... Ех!

Неделя

Същият пъб. Този път с африканзка музика на живо. Но само до осем вечерта. И стекът го бива, макар и да се полакомих за по-голям, отколкото можах да погълна. Но пък си го бях заслужил с ходенето. 28 километра по пътеката Рибок в националния парк Голдън гейт. За които по инструкция са необходими 2 дни с преспиване в нарочния заслон. Но точно с Аспарух за компания нямахме проблеми да го вземем за един ден, при това - къс зимен, при това - с излежаване сутринта. Е, вярно - и с цената на превишено мускулно и сухожилно напрежение и обръщане на по-малко внимание на гледките и дивите животни. Но достатъчно! И символичните за парка антилопи рибок, и птици (секретар!), и бабуини, и зебри, и хайракси, и умрял чакал.

И гробище за хора. Семейно на ван Реенен. На най-високата точка по маршрута, една седловина между Генералско бърдо (прилича на глава с фуражка) и Рибокскио бърдо (глава с рога), се опира о една телена мрежа, която заподозряхме, че е границата с Лесото. Последвала справка със забравената в колата карта ни опроверга - земите отвъд се водели към "националния парк" Ква-Ква в едноименната област (бивш "независим" бантустан) на провинция Фрий Стейт. Такъв парк по националните карти не се забелязва.

Понеделник

500 километра обиколка на Лесото от западаната страна покрай и през планините Малути. Спирка в почернелите с времето бурски поселища в Свободната Оранжева Държава Фурисберх и Фиксбурх.

Второто - център на грандиозния летен черешов фестивал. Черешовият сезон в Южна Африка продължава около три седмици и черешите се продават на шепички на цена, подобна на цената на черния пипер от времето на Васко да Гама. Тоест - едно зърно злато за едно - пипер, съответно - черешка. Вероятно защото всички череши в републиката се добиват в няколкото овощни градини около Фиксбурх и се изяждат на място по време на фестивала. Но сега е зима и даже череши няма! Има гледка през моста към хаотичнот лесотско поселище отвъд река Каледон.

Влизаме в Източния Кейп по железен мост през Оранжевата река и изведнъж попадаме в племенните земи на козите. Анклавче на бившия бантустан Транскай. Продъжаваме към езиче бяла фермерска територия от южната страна на планините. В някакъв момент излизаме от асфалтовия път и следваме теснолонейкта към Баркли Ийст по макадам. Теснолинейка отдавна изживяла времето си. Макар и знаците за ж.п. прелез чинно да си седят. Но не и релсите. Всъщност релсите са си там, но са толкова дълбоко потънали в трева и пясък, че никаква теснолинейка не би могла да пробие. И не би искала.

Парният ѝ локомотив отдавна се радва на безгрижни старини в двора на специален музей в най-студеното градче (dorp, афр.) в държавата - Баркли Ийст. Обръщаме обратно към планината. По макадамовия път към фермите за мериносови и полумериносови овце към Лесото. Тази земя надали е била отвоювана от черните. Най-вероятно просто е пустеела. Чудя се какво е да си пионер по тия планински краища. Лабиринт от случайно разпръснати планински ридове и самнотни хълмове, долини, котловини, каньони. Без население, без пътища, без карти, без въздухоплавателни средства, че да се ориентираш накъде има смисъл да се пробива пътека, по кой проход да се строи път. Къде да се пускат овце. Къде - крави. Откъде ще ти ги отмъкнат иззад коя планина.

Родес е селце на такива пионери. И африканери, и англичани. И шотландци, предвид името на най-високия връх в района и в цялата Капска колония - Бен МакДъй. Един от тях е прокарал саморъчно (буквално! с кирка и лопата!) път през планински проход с 800 м денивелация откъм Родес и още по-дълбоко от обратната страна към Маклиър. Дали му е потръгнал бизнесът, не става ясно. Но поне фамилията си е оставил. Нодие. Проходът на Нодие.

Отсядаме във запазило духа си викторианско хотелче. На око изглежда най-голямата постройка в селото, ако не броим каменната църквица, която изненадващо се оказва бурска, а не шотлнадска. С някои дребни подобрения от XXI век от рода на душ-бокс в спалнята с газов нагревател за гореща вода. Който пали, само ако му е дошло настроението. Но пък грейката-одеало работи на ток и слуша. Ненатрапчиви домакини с градско-имигрантско минало и излъчване на подивяло-планинарско битие и коефициент на интелигентност. Мениджърката се казва Сунет Ферейра, а барманът имал приятел Явор. Къде ще го намери тоя Явор отсам Нодийския превал. Но словашка мома намираме. В бара. Представя се за ски-учителка в свободен ден. С гаджето си африканер. Пушат си тихо на бара. На телевизора се върти крикет. 5-дневен тестмач между Англия и Южна Африка. В Англия е още светло. Доиграват се последните овъри за деня. Англичаните се представят добре. Обяснявам правилата и някои тактики. От стената крикета го гледат бюст на куду и бюст на сейбъл. Сейбълът става предмет на дискусия със словоохотливия беловлас чичко (предполагаемо родески виладжия) на бара - южноафриканско животно ли е, не е ли, къде можеш да го стреляш и колко ще си платиш за удоволствието. Много! Намирам си атласче на Южна Африка от 80-те с бантустаните и забравям за сейбълите. Задълбочавам се да запаметявам граници и исторически региони. Много полезно! Изясняват ти се на карта някои неща, които от наблюдение само се досещаш. Виждаш например как земята на племето коза (впоследствие Транскай, по-впоследаствие - бившият Транскай) е компактен блок с точно определени граници в рамките на Капската колония/провинция. Е, и два малки ексклава встрани. Което обяснява защо са се обособили първи като бантустан (формално независима държава) и защо не са били чак толкова недоволни, колкото се приема в дискурса на "новата" Южна Африка. "Географското положение е от първостепенно значение, затова винаги започваме с него", казваше Мутафчиева по география в V клас. Потвърждава се. Следват три агнешки пържолки набързо, биричка и - хоп! - при грейката преди още англичаните да са довършили следобения си ининг в мача по крикет.

Вторник

Ден за ски и планински автомобилизъм. Едното за идеята, другото за приключението и крастата да се покриват пътища. Сутринта термометърът на хотела отчита -3 градуса. Сняг няма. Надморска височина 1820 м. Прозорците на колата са покрити със скреж. Обръщам я с лице към слънцето, за да прогледне. Проглежда за около 3 минути. Зареждаме с яйца, бекон и бензин и потегляме по стръмните серпантини нагоре към платото!. По пътя нарочни табели ни оведомяват, че излизаме от Южна Африка и навлизаме в Планината и че овцете имат предимство.

След овцете преимството е у качващите склона коли, но се молим да не налетим на слизащи, защото и при най-добро желание няма да има къде да отбият и да ни го осигурят. Тифиндел е наистна особено място. Като че си минал като Мери Попинз през картината и за няколко часа си напуснал Африка. Тук и Джеймс Бонд не е карал ски. (Според Дирк половината чар на бондовите филми бил в екзотични места, у които не оставало нищо екзотично, след като сме били там. Другата половина, естествено, са момичетата, "бондови гърли", англ.)

Ски курортът Тифиндел си е съвсем истински. С всички атрибути. Включително аромата на вакса и монотонното отъркване на котвичките на влековете о ролките на стълбовете. Снежните оръдия със сигурност са поработили за да се покрие пистата, но и естествен сняг не липсва по съседните южни склонове. Но за да го видиш на снимките ти трябва или лупа, или мощно варио у ползвания софтуер. Сефтосвам новият стил къси ски с широки носове. Май им викат карвинг. Да се кара е меко казано скучно. По-бърз съм от повечето куротисти, които и без друго идват тук един път в живота си, колкото да минат курса за начинаещи при опитни инструкторки от Високите Татри.

За чест на домакините, по пистата се пързаляха и две момчета със завидни умения в скиакробатиката. От нарочна рампа. На третото качване с влека Аспарух ме настига пеша, оставяме ските на горнта станция и покоряваме връх МакДъй, 100 метра по-високо и около 900 - по-далече. Първенецът на Капската колония/провинция, 3001 м.

На билото - телена ограда. Зад оградата пасат и ни гледат с любопитство мериносови овце. Същите които имало предимство. Срещат се само в тоя край на страната. Но оттатък телената мрежа се очаква да е друга държава, чиито жители не се славят с гледането точно на овце. А на крави и то в по-достъпни пасбищни територии. Може би са подивели овце-мустанги. Или просто избягали. Или контрабаднирани. Оставям Асапрух да покори и съседното зъбче на билото и продължвавам нагоре-надолу със ските. Внимавам да не се пренатоварвам, за да не стане като миналия път в Бернските Алпи (където Джеймс Бонд е карал ски), когато после ден-два едва стъпвах на крака от болки. Cafe-au-lait apres ski. Серпантините по другия път (туристът никога не се връща по същия път, ако има друг) са не по-малко стръмни и старховити. Антилопата Сейбъл ни чака край огнището във викторианското хотелче. И сгряващата напитка на бара. Само крикета го няма. По ТВ въртят ... плажен футбол от Марсилия.

Сряда

Пак зареждаме с бекон и яйца (бензин имаме) и продължаваме на изток през споменатия Нодийския проход. Близо до превала налитаме на уличен телефон. В полето! Съвсем истински, телкомски.

Само дето до там не стига никакъв кабел и жиците му се веят във войда. Но на снимката не се виждат. Слизането оттатък ни изненадва с няколко дестеки километра много кофти по южноафринаксите стандарти общесвтен път. Разровена настилка от омешани с червена прах остри камъчета, от които гумите стенат. Но издържат. Но не и дръжките на вратите. Прахта обезвержда три от тях. Докато не се слегне и отпусне, ще се молим четвъртата да издържи, за да не влизаме всеки път през багажника. Планинската савана е грубянски изместена от бизонски плантации за чуждоземни сървесни видове. Бизонски по името на компанията. Към подстъпите на градчето Макклиър долу в ниското пътя настилката постепенно се оправя. Застигаме валяците и грейдерите, но които го дължим. Но кога ли ще тръгнат и нагоре? В Макклеар ни хваща табелката за "местна" забележителност - водопад Цица. Не става ясно колко местен е и какво число се крие зад неопределенпто "няколко" километра в книжката. 20!

Водопадът е добър, но не толкова, колкото би бил добър през дъждовното лято. Напреки през подковообразната пропаст е прокарано стоманено въже, очевидно за пускане на тролейчета от жадни за по-активни авантюри младежи - гости на местността. Обаче младежите ги няма. Ако не броим местните дечица, яздещи магаренца по трима.

Да дойдат гости е нещо като Аризонска мечта за съдържателя на пустия местен бакпакерс до зарешетчената лавка, снабдяваща (при добро желание на продавача да се весне) с бира, лимонада и цигари работното население на околните ферми. Тамам преговаряли с бакпакерските редовни микробуси BazBus да си променят маршрута между Кейптаун и Дърбан, минавайки точно покрай никому неизвестната река Цица и нeнабите пътища в околността. И набивали пътищата с валяк, защото в текущото си състояние биха затруднили сериозно по-ниските коли. А аризонската къщичка е изнанадващо чиста и уютна отвътре и домакините - достатъчно свежи, за да съжалим, че е още толкова рано през деня и имаме да избиваме още около 200 километра през Mтата и племенните земи на кOзите до морето.

Пристигаме по залез в Порт Сейнт Джоунс. Пристанище на естуара на река Умзимвубу, прекарало цялата си история изолирано от останалата (бяла!) Южна Африка поради местоположението си точно по средата на дивия транскайски бряг на кОзите. Хипарско място за летуване на моренце. Или зимуване. Няма голяма разлика. И през юли можеш да се къпеш.

Климатът и растителността са субтропични. Коренно различни от тифинделския пейзаж от вчера. Настаняваме се в единия от двата бакпакерси. Амапондо. Сигурен съм, че сме уцелили по-добрия. На по-закътания Втори плаж. С много свежи (яки) домакини и съквартиранти. От уредбата дъни квайто, което някак си не се кара с монотонното думкане на няколко тарамбуки от отпусналите се край огъня образи от всякакви раси (жълти май не видях!), край тях на ослепително осветената осмоъгълна (или пък беше шестоъгълна) зелена маса под тръстиковия навес се играе покер с каменни физиономии (сряда било вчерта на покера), пуши се трева, управителят омайва блондинка от публиката с компютърна графика на лаптопа си, озвучена с музика на Рихард Щраус, на бара сервират бирата Castle или Black Label в транскайски шишета от по 3/4 литра (е, не са достигнали още българските двулитрови стандарти, но за Южна Африка това е национален рекорд по вместимост), а готвачът специално за нас двамата с Аспарух изпича огромна съвсем прясни извадена от океана риба и ни взима за нея жълти стотинки в сравнение със сандтънските стандарти. А в другия бакпакерс Джънгъл Мънки менюто беше от областта на гарнираните пити. Как да ти се тръгва оттук ...

Четвъртък

Все пак тръгваме, за да проучим и други местенца по Дивия бряг. Нали е неколкостотин километра дълъг. Стигаме пеша през баирчето до Пети плаж, но си харесваме за къпане Трети. Мятаме се на колата и свиваме на юг. Не ни посрещат с добре дошли в комплекса с бунгала на широкия плаж на устието на съседната река Умнгази. Било само за резервирали правоимащи, а не за скитници. Нищо. Обръщаме на север, където ни и чакат. В лоджа Мбойки, до който се минава през областта на сгъстяване на иначе равномерно разпръснатите из оголената за пасища хълмистата местност селски колиби, което се приема за населено място, Луцикисики и оттам по стръмен черен път, бетонно укрепен тук и там, надолу по едно дере с много завои сред субтропическата гора към морето.

Лоджът е почти съвсем празен. Атмосферата е пълна противоположност на вчерашната. Даже и риба няма, но като няма риба и ракът (тлъст червен омар за второ предястие между супата и стека) е риба. Изяждам два! Пенсионерският дух на мястото е подплатен с библиотека, в която намираш дебела книга с всички подробности около сватбата на принц Чарлз и лейди Диана (кой какво облякъл и къде седял на масата) и алманах на южноафриканския крикет от 1919 до 1927 година с всички възможни резултати и статистики. С малко по-усърдно ровене намираш и руски заглавия - роман "Колонизация загробнаго мира", списание "Популярная механка". Шведски розови романи. Тези пък откъде са се взели? От гмуркачите, преследвали масовото зимно преселение на сардините, разбира се. Една от най-големите природни атракции край южните брегове на африканския континент. И за гмуркачите, и за акулите. На сардините обаче им е свършил сезонът. Но не и на топлото слънчице. Макар и зимно. И залязващо. Плажът и вълничките зоват!

Петък

Вечният транскайски крайбрежен пейзаж.

Кравички, бичета, кърлежчета и водопади директно в морето. Разходката за деня е до водопада Блъф, 12 километра на север по крайбрежието.

Понеже не се върви само по плажа, а и по говедарски пътеки във вътрешността, сме си наели водач, за да не се лутаме. Ленокс. Дали е кръстен на Ленокс Луис. Най-вероятно да. Хич не прилича на Ани Ленокс. Минаваме и покрай други природни и културни забележителнсоти като Катедралната скала (прилича на бомбардирана немска готическа църква през лятото на 45-та),

плажа на мидичките и плажа на Бобчетата, където мидичките са си мидички, а Бобчетата са местния младежки футболен отбор, трениращ на въпросния плаж именно петък следобед. На водопада заварваме един пасивен добре завит с ватенки и одеала рибар и един активен. В наша чест бива уловена риба слънчевка и на часа - върната в морето. Избрал съм деня за първи сериозен тест на новите си петопръстни "обувки" с марка Vibram. Връщам се с един пръст по-малко заради силен страничен удар в подмолна скаличка, но иначе съм доволен от концепцията - все едно че ходиш бос, но краката ти се защитени от долу на всякаква повърхност. Е, на сняг не бих ги порбвал. Темета за обсъждане вечета на по пинта Castle Milkstout е ГеДеРето. Подсказана от съседите ни по стая и маса - семейство с трудно отгатваеми роднински връзки от беловлас господин, около 30-годишна дама и около 10-годишно дете.

Събота (2)

Ставаме рано защото пътят през Лутини бил лош и само за 4X4. До обед вече бяхне напуснали Транскай, отснимали катедралите в Кокстад

и похапнали с палачинки и капучини в Ундерберх. Ундерберх е предбалсканко кръстовище с няколко магазина и удобна база за навлизане към планината с туристически, търговски или транзитни намерения в посока Лесото през прохода Сани. А следващите 70-тина километра по пътя по тангентатат оттам на север наистина са лоши, но не чак толкова. Поддържаш между 40 и 50 км/ч, а пейзажите компенсират - минаваш през сърцето на предбалкана. И ти става ясно защо не е било толкова лесно да се обособи зулуски бантустан по апартейдско време. То е като Босна и Херцеговина - една долина черна, една бяла, една природен резерват (пак бял, но без ферма, била тя и образцова). Че даже и за гурквите е останало място. Направило ми беше впечатление, че в Кокстад се срещат калърски физиономии и че с нещо напомня Спрингбок, което е на другия край на държавата. Оказва се, че в историята на Южна Африка и калърите (гурквите) като бурите са записали свое Велико преселение от Намакваленд през Дракенсберх до земите, южно от Зулуланд. И това е техният град с тяхната катедрала.

Пристигаме в дела от планината, обособен като природен резерварт Камберх. Атракцията освен гледките и чистя въздух тук са рибарниците и бушменските рисунки в пещерните хралупи, високо по ръба над тревистите слоеве. Пъстървата не заслужава внимание, докато е жива, а за рисунките сме били заскъснели, защото водачът си тръгвал рано следобед, а без рейнджърска опека не бил разрешен достъпът до тях. Ха! Бай Ганьо, ако едни паркови рейнджъри да не може да излъже!

Качваме се до пещерите, заобиколяме заключената врата в полето и разгелждаме бушменските картинки без водач. Отнемало 3 часа. На нас ни отне 90 минути, при това с насинено от вечара ляво стъпало и насинен от оня ден ляв палец. Свидетели ни бяха само няколко срамежливи антилопи сив рибок, и няколко по-смели на доближаване - рийдбък. Но не от планинския вид.

За вечеря сме си запазили бунгалце с газени лампи в една фермичка отвъд баира, продаваща се като бакпакерс. Единствените чужденци сме. По телевизията в холо-кухнята на главната сграда въртят ръгби, дебел брадат наталец го коментира с галещ ушите местен акцент и пие биричка Castle, а домакините Грант и Полин трудят по вечерята - най-после южноафрикански брай точно както си трябва. Агнешки пържолки, буреворс, царевица на кочани и пап! В точното време на точното място.

Неделя (2)

Беконче, наденички, яйца, надънено на мах изпълнение на най-патриотичната бурса песничка "Де ла Рей". Макар и домакините (поне Грант) да не дават вид/език, че са африканери. Прехвърляме се в съседния дял-резреват на планината - Джаянт'с касъл. И там има бушменски рисунки, при това - все още в работно време, но ние се чувстваме заситени и предпочитаме да се пораходим по голия хълм с гледка към Стената от копия (укашламба, зул.) - сърцето на планинската верига. Да го качваме не ни влиза в плановете. Не сме психологично и логистично подготвени. А и поне един от нас (аз) накуцва. По пладне доизжяждаме всички останки и огризки от различна по възраст (в дни) суха храна в колата и потегляме. Не е угаснала идеята да се продължи екскурзията с още една нощувка, но няма голям смисъл да го прави заради нощувката. Покривам още стотина нови километра към Ескорт и оттам през Лейдисмит към Харисмит (не намираме между тях Бейбисмит) и ... за вечеря сме си вече в Претория. Пускам бойлера!

Всички снимки: https://photos.app.goo.gl/d5mvTRpgpnkZJkAw5

22 май, 2015

(по тема, подсказана от дискусия с FlyTraveler)

...

Превъзходно написано, както и много интересно и полезно, Домоседов. Вчера индикирах, че харесвам поста, но чак днес намерих време да прочета всичко подробно. Как се пишат на английски тези калъри (гуркви), че да потърся мат'рял из нета?

Тези антилопи Рибок (дето от африканерското или холандското им спелване идва името на известните маратонки) са доста редки - само в южната част на Африка и предимно нависоко ги имало, не съм виждал никога такива.

Редактирано 22 май, 2015 от FlyTraveler

22 май, 2015

Повдигам темата с нещо от международния фотообмен:

http://www.telegraph.co.uk/news/worldnews/africaandindianocean/southafrica/11622498/Crocodile-and-hippo-fight-for-wildebeest.html

22 май, 2015

Повдигам темата с нещо от международния фотообмен:

http://www.telegraph.co.uk/news/worldnews/africaandindianocean/southafrica/11622498/Crocodile-and-hippo-fight-for-wildebeest.html

Изключителни снимки, много по-интересни от видеото, което не изглежда особено динамично. Това, че крокодила побеждава хипото ми се струва изключително невероятно, защото крокодилите винаги много се струхуват от хипопотами и просто не смеят да ги предизвикат с каквото и да било. Малки хипопотамчета си играят помежду им и ги дразнят, а крокодилите не смеят да ги пипнат ако майката е наблизо, а тук самотен крок и то с антилопа гну в устата побеждава възрастен хипопотам... В казармата за такива лъжливи истории биеха "табани" (удари с дъска по ходилата)

Другото, което не мога да разбера е, как постоянно се бърка точното име на резервата Саби Санд и го пишат и изговарят Саби Сандс (резервата е кръстен на две реки - Sabi River и Sand River, а не Sands River). Бях говорил с един гид от една от лоджите там и той потвърди, че правилно е да се казва и пише Саби Санд, но повечето хора му казват и го изписват Саби Сандс.

22 август, 2015

В страната на гигантските алоета, февруари 2009
(обогатено копие на сводка от блога)

Излезе фоторепортаж от сафарито, което направихме с Пепе Еквадорски за десетнина дни из Южна Африка, Намибия и (съвсем малко) Ботсвана - от Кейптаун през Великото Кару, Намакваленд, Оранжевата река, Айс-Айс - Рихтерсфелд, Людериц, Калахари, водопада Охрабис и обратно през Каруто към моренцето:

https://goo.gl/photos/r8Sc8qJ2aumpXPWC7

Много приятно сафаринце. Не бях минавал точно по тоя маршрут, но имах представа от района и какво да очаквам от пътя, пейзажите и природата. И селищата, доколкото там изобщо има селища.

Виж по-старите сводки

Този път подробна сводка надали ще излезе. Едно, че нямаше кой знае какви приключения с буксувания насред гъмжещи от крокодили реки или смени на спукани гуми сред лъвовете. Впрочем точно това с гумите и лъвовете го имаше, но за мене беше просто почивка от градския живот. А на Пепе му се стори като експедиция. Като че ли не се е изкачвал соло на 7-те плюс един континентални първенци и не се връщаше току що от значително по-мазохистичното начинание да се катери девствен връх в Гренландия, за да се нарече на родината му.

Та ето за какво става дума в избрани образи.

Чист въздух

Пусти пътища

Загубени във времето и пространството ферми и чифлици

Африканерски фермерски кукли и ръкоделия

Простори

Храсталаци

Палатки

Печено месо. Всеки ден!

Залези и бирички

Горещи минерални извори за къпане

Топли реки за къпане

Студени океани, също за къпане, но за по едноцифрен брой секунди.

Немска колониална утопия. От времето, когато авантюристът германски поданик Адолф Людериц купил(!) от туземците един залив и в рамките на по-малко от година кайзерът обявил суверенитет на парче от африканската баница, по-голямо от империята му. На което реакцията на туземците била ... учудване, що за европейски кайзер - новобранец в колониалните дела - им се е паднал.

Мачу Пикчуто на африканския континент: Потъващи в пясъците градове призаци от времето на диамантената треска в забранената зона (Spergebiet National Park), която си остава не по-малко забранена, защото диамантите са си там в пясъците и не върви да ги оставим на пакетираните немски туристи с чартъри на авиокомпания Thompsons Condor

Гигантски алоета (Kokerboom , афр.):

Още алоета

И още алоета

И диви пустинни дини

Безбрежни червени пясъци

Зрелищни водопади

Повсеместните африкански котки и котенца

И още котенца

И за десерт - още едно алое

Цялата фотосводка: https://goo.gl/photos/r8Sc8qJ2aumpXPWC7

23 август, 2015

Прекрасно пътешествие, описание и снимки, домоседов! Парка КалаХади (явно с "Х" се произнася на Афикаанс) ми е мечта от известно време, а Quiver Tree Forest (предолагам, че от там са снимките на алоетата) е изключително красива!

23 август, 2015

Прекрасно пътешествие, описание и снимки, домоседов! Парка КалаХади (явно с "Х" се произнася на Афикаанс) ми е мечта от известно време, а Quiver Tree Forest (предолагам, че от там са снимките на алоетата) е изключително красива!

Не е на африканз. Kgalagadi е на цвана.

g-то се чете по същия начин като на африканз (хрипкаво х). kg-то в началото е предизвикателството

Такива алоета има из целия регион, но снимиките с най-много на куп са точно отттам.

23 август, 2015

g-то се чете по същия начин като на африканз (хрипкаво х). kg-то в началото е предизвикателството

Аха, ясно, както Хаутенг и Хемсбок... Явно и "К" също понякога се чете "Х" на африканз, гледам, че пишеш ДраХенсберг. Англофоните южноафриканци и те така ли ги произнасят тези имена? А на американците Хамериканци (с ударение на първото "а") казват ли африканерите?

Редактирано 23 август, 2015 от FlyTraveler

23 август, 2015

Аха, ясно, както Хаутенг и Хемсбок... Явно и "К" също понякога се чете "Х" на африканз, гледам, че пишеш ДраХенсберг. Англофоните южноафриканци и те така ли ги произнасят тези имена? А на американците Хамериканци (с ударение на първото "а") казват ли африканерите?

Добър въпрос. Любопитно е, че англофоните са по-готови да си обърнат езика, за да нагодят произношението на имената с произход от африканските езици, отколкото с произход на африканз. Например - ще кажат Хабороун за Gaborone и Хаутенх за Gauteng, но за Uitenhage няма да кажат Ейтенхаах, a - Ютънхейг.

Същото и за лични имена. Ще се опитат да произнесат правилно име като Phumzile Mlambo-Ngcuka, но на афринанер на име Adrian ще казват Ейдриън, а не Адриан.

Drakensberg не знам по какво фонетично правило го произнасят с х по средата.

Не разбрах въпроса за американците.

23 август, 2015

Не разбрах въпроса за американците.

Мерси за разясненията. За американците няма нищо за разбиране, просто глупава шега от моя страна...

4 януари, 2016

Отбаобабване в Баобабия, април 2012

"Бабоебия!", би репликирал руският народен гений вицотворец.

Бих 390 км натам и 480 обратно (която аномалия подлежи на обяснение с променливата топография на африканската геометрия), за да се поразходя заедно с няколко броя антилопа куду и няколко дузини бабуини измежду баобабите и "обиковения" буш в гънките/пазвите на планината Саутпансберх в провинция Лимпопо.

Това се пада северно от тропика на Козирога, но близо до него. Следователно алгоритъмът да се определи на коя дата по обяд слънцето грее от юг би бил от същата трудност като за същия въпрос примерно за Рио де Жанейро. За бабоебене голям шанс не се предоставяше, защото в умерено противоречие с търговското си мото "An Authentic Venda Cultural Experience" избраният лодж се оказа, че предлага също и "An Authentic Afrikaner Lesbian Experience". Сиреч - двете мениджърки живеят в семейно единение, към което се прибяват още две романтични партньорки от Големия Град всеки последен уикенд на месеца и става комуна (два домата + два домата = една салата). Цялата концепция на хомосексуалното съжителство и комунална практика е неразбираема до непроницаемост за редовите служителите в лоджа, които както подсказва официалното мото, са предимно от племето венда. Джозеф, който играе ролята на краевед и отговаря за разходките в буша и за разясненията на регионалните културни своеобразия, изпадна в силно затруднение да ми разясни точно тоя аспект. Без да съм го питал. "Абе, виж сега, не знам как да ти го обясня, те са жени, ама пък също са и като мъже, пък ето ... аз си мисля, че съм мъж, защото ми расте брада, пък вечер си търся жена, пък те ..., пък особено в края на месеца ..., е ние не им се месим и като се съберат четирите, не ги безпокоим и вършим и канцеларската работа." Прави чест на Южна Африка, че въпреки че Конституцията е гласувана от народ, който в огромното си мнозинство мисли (или не знае какво да мисли) като Джозеф, в нея изрично е забранена всякаква дискриминация на признака на сексуални предпочитания. Даже бих твърдял, че толерантността по тоя въпрос е обществена норма, а не изключение. Но нямам меродавни данни от изследвания и подозирам, че има известни разлики между Града и Селото в това отношение. (Бели) хомосексуални семейни предприятия, особено в хотелския бранш, са сравнително често срещано явление и обикновено предлагат безупречно обслужване. В случая обаче имах късмет, че попаднах в Уикенда на Комуналното Общение, та управителките, заети със собствената си блага почивка, не бяха слухом и духом и зад гърба им се разходих до баобабите гратис. Иначе щяха да ми вземат по 100 ранда на самостоятелна разходка до голям баобаб (две маркирани пътеки, по километър всяка), което е безумна тесла за Южна Африка.

А така 100 от спестените рандове отидоха бакшиш за Джозеф за разрешението да поплувам в пълното с езерни духове (същества от ранга на Баба Марта, както се изразява един приятел от Британска Колумбия) вирче Машовела и за разказа за преживяванията на семейството му апартейдско време. Когато през 60-те те си живели в малко селце в буша на съседния рид, пък белите ги изселили в голямо село отвъд шосето в ниското. Разликата е, че там нямало паша за говедата. Но пък имали вода под ръка. А тук за да се стигне до водата (рекичката с вирчето) трябва да се минат два (е, все пак не девет) рида по стръмни кози (клипспрингерски) пътеки с бидон на главата. Та обидата идва не толкова, че са ги изселили насила, а че цялата им племенна земя отишла у само един чифликчия. Благодарение на което сега е резерват, което пък не било лошо, защото иначе нямало да оцелеят животните. Другата обида била, че оттатък шосето се падал бантустанът Венда, което през 70-те и 80-те се водело "независима държава" за черни (ще рече - можело е да се отварят казина за бели), та трябвало да плащат данъци на местната власт - вожд-президента Патрик Рамаано Мфефу - ама ... също и на централната в Претория. Но нямали право да си търсят работа по-далече от местния градец Луи Тришард. Пък те били много (естествено, че ще са много, като практикуват хетеросексуализъм без количествени задръжки) и нямало работа за всички, и ги дърпало към Йоханесбург. Което в наши дни, разбира се, е отворена посока за житейско придвижване, но пък за данъци по родните им краища изобщо не знам държавата дали отваря дума. Градецът се опитват да го прекръстят на Макадо (също както Претория на Цуани). А на Патрик Рамаано Мфефу им причерняло и му светили маслото още 1988-ма, преди Мандела да излезе от затвора.

За десерт след баобабите, освен песни и пляски на народите, се сервира и ... крем карамел. Още в планините на Етиопия съм постановил, че не одобрявам рецептата! Но пък спокойствие, нарушавано само от ехото на бабуински крясъци одобрявам.

Обратно на апартейдска вълна, прибрал се в Претория по залез в неделя, гледах "Милиони цветове". Апартейдът - разказан като житейската история на един едиствен човек - Мунту Ндебеле, негърчето от класическия филм e'Lollipop от 70-те за две приятелчета - бяло и черно. Темата е какво става след филма с артистите. Апартейдът ги разделя до момент, когато единият го тренират кубинци в партизански лагер в Ангола, а другия - африканери в родната казарма. Да се стрелят един друг. Мунту преживява и ученическото въстание 1976, и въпросните лагери, и тауншипското насилие от 90-те, краде коли, краде пари, преследва любов, дрогира се ... Приятелката му (от справката се разбира, че в живота били повече от една) я прострелват във въстанието, после женят за консервативен зулуски вожд, после пред очите и изгарят други жени, които се надъхват да гласуват за АНК вместо за Инката, докато метресата на аспириращия за роля в новата власт мафиот я запалват в гума (necklacing) за предателство и изневяра. На белия животът е по-скучен. След като го изритват от армията, че бил негоден за служба либерал, тръгва да обикаля Зулуландия с шарен фолксваген микробус и да прожектира e'Lollipop. Добре е да има такива филми, както се правят редовно филми и за холокоста, че да не се забравя съвсем.

https://www.youtube.com/watch?v=ZSdZHoRdQxE

https://www.youtube.com/watch?v=rDZIhwMoj4c

13 януари, 2016

Боботи и Бугати, август 2009

За нощуване беше избрано капско-холандското бижу Basse Provence, на 3 км от Франшхук. В стая с аромат на сламен покрив, който приятно се примесва с аромата на пържен бекон и грабоувски буреворс (наденица) неделя сутрин. Където село Grabouw се отнася към boerewors като Смядово към луканка.

Поставих личен рекорд по инспектирани винарни за уикенд - седем.

Стеленбош:

Jordan: гледки и новосветски вина;

Saxеnburg: пинотаж и гвинейски кокошки;

Zevenwacht: кейпдъчовска архитектура с патешко езеро и настъпващо в лозята луксозно жилищно строителство;

Франшхук:

Rickety Bridge: с чудесно бяло вино, вкл. осувенирено като флашка с форма на бутилка вино;

Grande Provence: с много стилен ресторант, галерия и вина, които само на място можеш да си купиш;

Graham Beck: хай-тек с голям асортимент, целият от 4* нагоре;

Solms Delta (експериментални бледнове, джоинт венчър с местните калъри, супер уютен ресторант-градина).

Плюс l'Ormarins, където се наблюдаваха класически автомобили нежели вино.

Ресторантчетата се предсатвиха не по-зле с блюда от рода на:
- домашно капско боботи;
- печена тюна с топла нисоазка салата с аншуа и задушени яйца;
- крепинетка от пъдпъдъчено бутче с гъби, орехи и иерусалимско пюре от артишоци (това цялото е с размер на малка(!) круша, а се сервира в чиния с диаметър на средно-голяма пица);
- касулетка от патешко краче с мед;
- рататуй от пълнени патладжани върху леща с биволска моцрела;
- средно запечено спрингбошко с напоени с мампур (трансваалска плодовица) патати;
- западнобряжко пойки с миди (показано на предпоследната снимка);
- 3, 6, 9 и 12 месеца втасвал чедар. Всичко това - на дробна от цената, която би струвало в оригиналната Прованс.

Поука - да се живее на 2 часа със самолет от капските лозя е едно добро житейско решение! Още по-добре би било и тия два часа да се елиминират, но тук съдействие оказва авиокомпания Mango, признавайки усърдието на прилежните консуматори и възнаграждавайки целогодишното им харчене с кредитни карти с напълно безплатни билети (даже и летищните такси поглъщат). Другата награда е, че по съвпадение съм избягал от Претория точно уикенда, когато Високото поле го било хванало мрачно, влажно и облачно зимно капско време

Снимките:

https://photos.app.goo.gl/PJSUySioNmbWAcGU7

https://photos.app.goo.gl/fAK4bVVLq5yc5NqK8

14 януари, 2016

Чудесни места, чудесни снимки. Прияде ми се буреворс на браай (като на по-простак, че на споменатите гурме "манджи" даже трудно им разбирам описанията).

5 февруари, 2016

Транс Кару ескпрес, ноември 2010

Изпълних проекта "Юарско Жепе". Хванах влака в 09:05 от Кейптаун, пристигащ по разписание 26 часа по-късно в Йоханесбург. Избрал си бях виолетовия влак Premier Classe, който е най-луксозният от "нормалните". Тоест такива, чиято основна цел е все пак придвижването от точка А до точка Б, а не просто романтичен лукс на релси. Какъвто е например синият влак - висша туристическа категория с душове във всяко купе и значително по-снобски избор на напитки. И дрескод за явяване на вечеря - костюми и официални рокли. Една година беше станал скандал, че прикачили сините вагони на оранжев локомотив и туристите си бяха поискали обратно парите, защото така им се разваляли романтичните снимки. А същесвува и още по-високата категория на викториански лукс - Rovos Rail - при който дрескодът е смокинги и вечерни рокли, имаш и вана в купето, а локомотивът е на въглища. Впрочем локомотивът да е на въглища по поне половината от трасето е било стандарт за всички влакове чак до средата на 80-те. Цивилизацията от Йоханесбург стигала само до Бофорт Уест, откъдето пътниците се прехвърляли на по-старовремски влак към Кейптаун не заради лукса, а защото друг вариант нямало. Днешните туристически влакове спират в Майкисфонтейн да видиш хотелчето паметник на културата и пожарната, а в Кимбърли - да видиш дупката. Но ти излиза около 5-6 пъти по-скъпо от виолетовия. В който също разполагах с цяло спално купе, бели чаршафи, камериер(к)и, запазено място в ресторант с бели покривки, в който обаче можеш да се явиш и по къси панталони, бар, в който да пиеш народно вино и народни коняци, и оборудван за масажи кабинет в осми вагон. В часа за чай (16:00) сервират и прясна шоколадова тортичка. Бях си взел нарочно тематична литература - пробивния пътепис на Пол Теру "Великият железопътен базар" за пътуванята му с влакове през Азия през 1973-та. Но не можах да я дочета. Разсейваха ме пейзажите през тауншипите, лозята и Каруто, които не ги виждаш по същия начин, ако караш кола, даже и да спираш за по снимка тук и там. Пол Теру отделя повече внимание на пътниците, с които го събира влакът. Чудя се дали си заслужава и аз да им обърна внимание. Хитри южноафриканци от вътрешността ползват влака за лятна ваканция на морето, като си товарят и колите и пестят от бензин. Съседите ми по трапезария бяха баба, майка и 2-годишен симпатичен Джонатан. Бабата говореше на африканс, но не и с дъщеря си (остри средиземноморски черти) и внука. Само английски за тях. Съседите ми по вагон бяха двойка французи на средна възраст. Туристи. Май бяха объркали влака и съжаляваха, че този няма да спре в Майкисфонтейн. Да видят хотелчето паметник на културата и пожарната. Нито а в Кимбърли - да видят дупката. Вместо това киснахме цял час на гарата в Бофорт Уест, докато се сменят не машините, ами ... машинистите. А там няма нищо. Даже и работеща лавка. Как да работи, като минават два влака седмично. Влаковете от по-нормално класи за няколко месеца ги бяха суспендирали поради спор с компанията, която осигурява локомотивите. И оранжвите, и сините. Очаквало се идния месец да възстановяват връзката. С влакове малко по като за черни от нашия. Нашият беше толкова бял, че даже беше комично. A feel of a bygone era, както пише в брошурата. Именно! Чувствах се не във влак, ами в машина на времето, върнала ме в средата на 80-те.

Снимки, повечето с качество "през прозорец на влак в движение" :

Всички снимки: https://goo.gl/photos/UpGJZVgECxNLS3Md7

5 февруари, 2016

Жалко, че смокингът е останал в гардероба... Ако помня правилно, Пол Теру в Dark Star Safari не издържа и в Южна Африка си нае кола.

5 февруари, 2016

Всички снимки: цък

404. That’s an error.

5 февруари, 2016

Цък, цък, ама пак не ставаааааа(

5 февруари, 2016

Ето: цък

5 февруари, 2016

Ето: цък

Благодаря тиии!

Редактирано 5 февруари, 2016 от AlexandraKo

5 февруари, 2016

Ето: цък

И аз благодаря

Влез

Южна Африка - разбъркано дневниче

Препоръчани мнения

домосед 41183

Връзка към мнение

FlyTraveler 38471

Връзка към мнение

домосед 41183

Връзка към мнение

FlyTraveler 38471

Връзка към мнение

FlyTraveler 38471

Връзка към мнение

домосед 41183

Връзка към мнение

FlyTraveler 38471

Връзка към мнение

домосед 41183

Връзка към мнение

FlyTraveler 38471

Връзка към мнение

домосед 41183

Връзка към мнение

FlyTraveler 38471

Връзка към мнение

домосед 41183

Връзка към мнение

FlyTraveler 38471

Връзка към мнение

домосед 41183

Връзка към мнение

FlyTraveler 38471

Връзка към мнение

домосед 41183

Връзка към мнение

домосед 41183

Връзка към мнение

FlyTraveler 38471

Връзка към мнение

домосед 41183

Връзка към мнение

Childish 10398

Връзка към мнение

bulpa 8379

Връзка към мнение

AlexandraKo 116622

Връзка към мнение

Childish 10398

Връзка към мнение

AlexandraKo 116622

Връзка към мнение

bulpa 8379

Връзка към мнение

Искаш да споделиш мнението си? Създай профил или влез да коментираш

Създай профил

Влез

Четящи темата 0 магеланци

Важна информация