Южна Африка - разбъркано дневниче

[домосед 41251]

Жалко, че смокингът е останал в гардероба... Ако помня правилно, Пол Теру в Dark Star Safari не издържа и в Южна Африка си нае кола.

 

В Dark Star Safari беше вкиснат почти през цялото време, че не го взимаха на стоп колите на агенциите за помощи ("отрова за Африка!"), но точно Южна Африка май прекоси с влак. А в последния си пътепис за Африка "Последния влак за Зона Верде", когато вече е надхвърлил 70, вдига ръце и абортира проекта насред Ангола.

 

Снимките: цък

[домосед 41251]

Продължаваме темата там, където сме я оставили - на литературна вълна.

 

Януари 2017.  Деон Мейер. Икар

 

 

Деон Мейер, чието име се мярка по-нагоре в темата, без конкуренция ми е любимият съвременен южноафрикански автор на криминални романи. И не само на мене. Излиза с нещо ново почти всяка година и ми е станало неотменна лична традиция да се забавалявам с него, когато съм в страната. И по възможност - да обикалям местопрестъпленията, които обикновено са локализирани с точност до реално съществуващо заведение. Най-често в района на Кейптаун, защото там оперират Ястребите - елитният криминален отдел за разследване на сериозни престъпления, към които се числи и любимият на публиката капитан Бени Хризел. Деон Мейер е африканер, съответно - и Бени Хризел също. Споделят и някои общи интереси в рок музиката, но не задължително и в бозавата африканерска поп музика, която е до толкова почитана от автора, че цели фестивали организира в отдалечено отвсякъде градче Локстън във Великото Кару, в което си е избрак да живее. Но ... за това място ще става дума в отделни постинги в дневничето. И двамата са на средна+ възраст и е трогателно как се запознават с технологичните новости и модните неща в ежедневието на по-младите си, съответно - читатели и колеги. Влизам им в положението! Проблемът на Бени Хризел е, че е алкохолик, което много лесно би могло да стане проблем и на читателя, ако за четвърти пореден път втората главна сюжетна линия в иначе динамичния криминален роман е борбата между волята му и чашката. Досадно? Оказва се, че в "Икар" тая тема е много елегантно съпоставена с основната, на която е Мейер посветил труда си, и е разработил в увлекателния формат на разследване на убийство: историята и мястото на винарската индустрия около Стеленбош. Лошата и добрата страна на алкохола. И мястото им в съвременна Южна Африка. Моето запознанство с южноафриканските вина и винарни е от началото на XXI век. Което автоматично доведе, ако не до любов, то до сериозен респект от пръв поглед. Това, което не съм знаел, е, че само до около 20 години по-рано, започвайки отпреди 320, никой не е обръщал никакво внимание на качеството на виното. Това, дето легендарни френски лозари, изгонени от Луи XIV  заради религиозни несъответсвия чак в Африка, били предали на побратимите си холандци, а покрай тях - и на цветнокожите им (роби и) работници, тайната на сюблимното съвършенство на френските вина, се оказва мит. Точно обратното - всички са гледали еднакви лозя, най-лесните за поддръжка, и всичкото грозде от цялата провинция се е предавало на местния държавен Винпром (KWV). Статус на добър винар в обществото се постигало не с вкус и аромат, а с размера на отвоюваната (най-често - с връзки по линия на Африканерското братство) квота за Винпрома. Руската пословица "От одной бочки наливали" за виното на всяка южноафриканска трапеза е била 100% в сила. Осен за трапезите на цветнокожите работници, които са си получавали и надниците от киселата бочка, която не е успяла да се вмести в квотата. Такива неща научаваме, докато Ястребите търсят убиеца, а хакерите шантажират гнилите ябълки сред силните на деня (establishment, англ.), че ще публикуват досиетата им от базата данни на убития. Който имал фирма за фалшиви алибита с клиентела сред националната кръшкаческа общност без разлика по раса, култура и религия. Конфликти по раса, култура и религия няма и във визията на Деон Мейер за новата Южна Африка. Която ни иска възможно най-близко да съответства на реалността и нашата собтвена. Ястребите са всичките различни, но това само помага на екипния им дух и ефективност. И всичките са обичани от баща си писател, което се предава и на читателя. Позволява си съвсем нежно фаворизиране на калърите и то тези, които произхождат от Великото Кару. Вече споменах за Локстън, нали. А за улеснение на турист-криминалиста, някои от местата, през които минава действието са споменати и на сайта му: http://www.deonmeyer.com/xtra_pages/xicarus.html

 

(следва)

[домосед 41251]

Какво ново-вехто в Кейптаун? Януари 2017

• Каспир

Сред достолепните вехти сгради край Градината - парламента, резиденцията на президента и галерията - е цъфнал един каспир. "цъфнал" не е съвсем метафора, защото е пъстър като намаквалендска ливада през ранната пролет. Когато с първия и често - единствен - дъжд сукулентните полски цветя се съдират от цъфтеж. Нормалният цвят на каспира би бил като на намакваледнска ливада във всеки друг сезон - камуфлажно каки. Каспирът (Casspir) е военно-инженерната гордост на белия режим през 70-те и 80-те. Полицейска машина за въдворяване на ред в черните предградия. След идването на демокрацията са ги свалили от въоръжение и са ги разпродали на старо, включително в Америка, където на някои места (по слухове или не) се ползват по първоначалното си предназначение. Идеята за арт проекта - взиране в миналото от съвременна гледна точка, но през люка на каспира - е на Ралф Займън - режисьорът на филма един от най-добрите южноафрикански филми от последните 10 години Jerusalema. За сравнение Нийл Бломкамп направо си го ползва във филмите

 

 

А около Градината с каспира, градът не изменя на себе си и новото и старото в облика му се спояват чрез пъстротата

 

• Квартира

Сърфирам кушетката на един приятел, Мартин, с когото се познаваме по каучсърфърска линия от години. Мястото е в хипстърски квартал в процес на гентрификация в центъра на града. Намира се в тясна уличка между вехтия търговски център Гардънс и новия Уембли скуеър. На 10 минути пеша от каспира. Сградата, в чието приземие е жилището не подлежи на мейнстрийм дефиниция. Снимката в горния ляв ъгъл. Със знамето. Приспособени за живеене работилници, ателиета, складове?  Съквартирантът му Линсън се занимава с телевизионни продукции. Офисът им е в същата сграда с апартамента. Но на етаж с прозорец към улицата, през който влиза дневна светлина и можеш да прецениш какво е времето от леглото. От дневната долу не може. Прозорецът гледа в тухлена стена. Колегата му съдружник, явно проявява по-сериозен интерес към времето, защото спи в офиса. Той си му е домът. Общо помещение, в което бюрата и компютрите са между кревата му, пералнята и котлона за кафе. Работното време на пристигащите от нормални свои домове служители, което сам е определил, е от 07:30! Отсреща се намира култовата хипстърска бърлога Кучешките мъде. Три момичета го държат на смени. Сутрин сервират джиджи-папа, яйца и бекон; на обед – такоси с различно съдържание и гарнитура; а вечер – пилешки крилца и огромни хамбургери. Научиха ми името от раз. Пишеш си го с тебешир на една черна дъска в процеса на подаване и приемане на поръчката. А най-хубавото е кафето от кафеджиите по-навътре в складовото помещение, с които са в симбиоза. Една от 20+ изникнали последните години кафепекарни в града, жестото конкуриращи се за почетния знак за качество. Соц фигуративизъм, разбира се. Такъв знак няма, но да ти е разпознаваем брандът като най-добър е от огромно значение.

 

• Вехти английски коли и индийски мебели

За алтернативно сутришното кафе ми препоръчаха едно капанче в махалата, в което, докато си пиеш кафето, можеш да си купиш и някой ролс-ройс, модел 1959. Или порше от 1969. Или кадилак от 1929. Ролсройсът обаче се оказа продаден. В тоя ценови пояс се продават като топъл хляб, ми обясни търговецът. Става дума за под 1 милион ранда все пак, нали разбирате! (1US$=R13) Впоследвие разбрах, че съм имал късмет да попадна в тих за бизнеса ден. В шумен пускали да се надревават моторите на ламборгинитата.

 

 

Вехтите мебели, предимно индийски, ги намерихме в един антиквариат във Ватеркант, докато се разхождахме с един приятел, дизайнер, от България, който има навик на всеки три години да прекарва по едно цяло лято тук със семейството си. Цените не бяха от много различен порядък. Но за кафе трябва да се излиза у конкурентите по хипстърщина на кафеджиите от Кучешките мъде, два дюкяна по-долу по улицата. Търговецът ни отдели около два часа да ни разясни възрастта, произхода и приложно-художествените качества на всеки отделен артикул - порта по порта, кушетка по кушетъка, слон по слон. Сигурно, защото нямаше опашка от клиенти тоя ден. Или - просто, защото сме му харесали. Ватеркант е любимият квартал на високопрофилната гей общност, а неговият домашен адрес е също тук. Разпознава се по индийския слон пред входа. Обичайните му снабдителите били разпоредители в упадащи замъци на махараджи (които били толкова големи, че това което има размер на копривщенска порта за волска кола с осморен впряг, всъщност било вратата между спалнята и килера). А обичайните му клиенти - интериорни архитекти, включително на сафари лоджове из цяла Африка. И през ум не му минавало да има вземане-даване с музейни инстируции, най-малкото - държавни. Нито пък проявявал интерес към копривщенското материално наследство 

 

• Нрави

Прави ми впечатление, че колкото по-бляскав и либертарианско-космополитен става Ватеркант, толкова по-консервативно-мюсюлмански става съседния му Бо Кап. Някакви забулени като пашкули (виждат им се само личицата) момиченца и момченца с галабии и тюбитейки мълчаливо се носят по вехтия калдъръм с ученически чанти на гръб към някакви килийни училища, които не дават вид да са под шапката на министерството на просветата.

 

 

• Кампс бей

Вехтите къщи смирено се оттеглят да направят път на новите резиденции в най-престижния квартал на атлантическия бряг Кампс бей. Вкусове разни!

 

 

Пак в Кампс бей забелязвам новата мода на училище да се ходи по чорапи. Къде отиват най-добрите традициите на тая страна! На училище поне до 8 клас е редно да се ходи единствено бос! 

 

• Пристанище

Силуетът на Victoria & Alfred Waterfront се е променил! Изникнали са и никнат нови многоетажни сгради на места, които не би си и помислил човек, че биха били нарочени за строителни петна. Но музеят на съвременното изкуство в (за голямо съжаление!) напълно обезличените силози още не е открит. 

 

 

Тук някъде, прокавайки нещо сандвичено с First Light Golden Ale насред туристическата суматоха, ме осени, че ми се пада 20-годишен юбилей от първата ми среща с приятели на това място. На Мачтата!

 

Отърсвам се от жалбата за младост с носталгия към Костенурката, вехта, но стилна, в средата, в която се намира. Ар деко и старо злато!

 

 

 

(следва)

[домосед 41251]

Капските околности, януари 2017

• Лозя

Вече стана дума за единия лъч, който напривхме от Кейптаун с bulpa: цък

Там се говори за винарското шато Belfield. Уточнявам, че използвам шато като превод на wine estate - лозарски чифлик, в който всички от гроздето до виното се произвежда на място. Без никакви външни примеси и намеси. Не всички винарни в Южна Африка работят по тоя начин. Пазарът на грозде е свободен и няма пречки да ползваш грозде от съседа си или от неговия съсед, за да до постигнеш търсения продукт. Просто трябва да декларираш регионалния произход. 

 

bulpa беше подразнила любопитството ми с една винарна, в която имало 1000 патки, които минават на парад три пъти на ден. И най-популярното им бяло вино се казва Runner Duck. Vergenoegd. Била най-старата винарна в Стеленбош. Вярно? На сайта им пише, че са основани 1696. Веднага се сещам за Boschendal, на чиито бутилки пише 1685. За най-стара не съм сигурен, но за най-близка до разклона към Стеленбош е сигурно. Равно и не особено уютно място, което не някак си не ме е привличало да се отбия. Имението тежи в традициите. Класическата капско-холадндска (Cape Dutch) господарска къща съществува в сегащния си вид от 1773. Червените им вина прескачат 4-звездната бариера, а патките наистина са атракция за туристите. Особено за онези в предучилищна възраст.

 

 

 

 

 

 

И докато Vergenoegd се хвали с патки, съседната Vredenheim се хвали с ... тигри.

 

 

А по кейпдъчовска господарска къща не пада по-долу. Само дето си им е частният дом на господарите, а не приемната за туристи. И през лятото не ѝ се вижда фронтонът през короните на дърветата

 

 

Налага се да прибягваме до произведения на изкуството от различни стилове, за да добием по-точна представа за сградата в пълния ѝ блясък

 

 

 

Всъщност двете винарни не са непосредствени съседни, а ги делят десетина километра по същия път от същата страна на Стеленбош. Минава се един ЖП прелез, на който за една бройка да ме отнесе метрото. Добре, че се съобразих със знака STOP. Което не е обичайна практика в страна, в която очкаваш влак да мине през прелез само на синьолуние. Тигрите са в нещо като зоопарк. Имат и бели лъвове и леопарди.

 

 

Дали ги отглеждат етично като дебеланкото от Блумфонтейн (ще стане дума за него в отделен постинг), нямаше как да се уверя. Имат и саванни животни в полето отвъд загражденията на хищниците. Имат и чудесна гледка през градината към планината от масите на верандата на ресторантчето.  От която и се възползвах за едни пилешки хапки, оваляни в капско-малайско къри.

 

 

 

• Портокалови градини

 

'бахти Айляка! (с извинение за френския)

А мислехме да катерим малтийски кръстове и уулфбергови арки навътре и нависоко в планината Сидърберг!

Къде ти.

За да стигнеш до изходната точка са 80 км, половината по черен път. А после трябва и да се връщаш. Ако го сравниш с излежаване на верандата при портокалите или на хамака край поточето е безмозъчник (no brainer, англ.) кой ще спечели.

 

 

С Мартин и Линсън си бяхме букнали едно бунгало за уикенда. Бунгалото се оказа традиционно капско сламено-варосано, с веранда към портокалова градинка, усамотено в тиха пазва на планината Сидърбърг. С ромолящо поточе! Не знам как е фън шуй на южноафрикански, но думата за скара е на първо място в речника, независимо от азбучния ред: braai

Стекове, пържолки, наденица (boerewors), CBC Pilsner и най-доброто вино на чичкото от Belfield по мой избор и още две - непознати за мене - по техен.

 

 

 

 

Разказахме си приключенията от последния път, когато сме се виждали. май беше на надземния концерт на берлинско-южноафриканския пънк-рок-дарк-уейв ъндърграунд в Мауерпарк, 2015. Той бил изпълнил плана си да се придвижи с обществени транспорти от Кейптаун до Найроби. Недолюбил Кения, най-вече защото го арестували и държали няколко часа зад решетките в полицейски участък в Найроби, докато се плати подкупът. Събрал е достатъчно материал за културно-антропологична статия за иерархичните поведенчески модели и субкултури на кастово-племенен признак сред криминалната общност в Найроби. Нарушението – липса на документ за самоличност в джоба. Осатвил си го бил в хотела. Китайската железница Замбия-Танзания била много прилично модернизирана. 

 

 

Единствено на другия ден мръднахме до градчето Ситрусдал да дозаредим с месо. И да пием лимонада с гледка към долината на запад от прохода Пиканирсклуф от традиционното кафене (разбирай - крайпътно ханче) Кардуси. Където търкахме рамене с печени парапланеристи от цяла Европа (да не се бъркат с печените кайтсърфисти от цяла Европа, с които търкахме рамене на Блоубергстранд с bulpa)

 

 

Чак към 6 следобед вече не издържах на мързела и се разходих нагоре по долината, от която се стича поточето. Босклуф. То всъщност е пролом, в далечния край на който – на около 45 минути пеша – стои недоразрушен от стихиите английски блокхаус от англобурската война. И за нея ще стане дума в постинга за Блумфонтейн. Пейзажът по нищо не се е променил от когато в блокхауса са дежурели войници.

 

 

 

 

Оттам пътеката тръгва стръмно нагоре. Ако съм я следвал още 17 км, съм щял да стигна до първенеца на планината Снежни връх 2027 м. Но моят прозорец дневна светлина беше на приключване. Обърнах към хижата и потънах в размишелия дали, ако бях видял леопард под Снежни връх, той би бил снежен леопард. Капските леопардите не обичат много да се показват, но оставят следи в околността. Странно, че от врага им номер 1 – бабуините – не чухме ни гък, ни вопъл, ни стон. 

 

 

 

 

Следваше втори етап на най-важната институция в Южна Африка: националният брай. Ще ме питат те защо толкова обичам Южна Африка. Достатъчно е просто да се огледам наоколо, без да ставам от верандата, и да посоча поне дузина причини.

 

 

(следва)

Редактирано 23 февруари, 2017 от домосед

[домосед 41251]

Целият албум с илюстрации за последните два поста: цък

[домосед 41251]

Да преспиш в Блумфонтейн!  януари 2017

 

 

Втори епизод от серията „Добре дошли отново в Африка“. X-FILES style. Летя за Блумфонтейн от летище OR Tambo, Йоханесбург. На изхода сме се събрали двайсетина души за извеждане. С рейс. Рейсът прекосява плаца и спира пред единственият паркиран самолет от заявения модел (Bombardier Dash 8 Q400) на заявената авиокомпания (South African Express). Рейсова стюардесата ни дава знак да изчакаме и отива да преговаря с пилота на самолета да ни закара до Блумфонтейн. Преговорите завършват с неуспех. Пилотът отрича Блумфонтейн да му влиза в летателните планове за деня. Съчувствам му. На кого ли би му и хрумнало да ходи в Блумфонтейн. Може да е една от трите столици на държавата, но единствената причина аз самият да летя за там, е че съществува туристическо предизвикателство да се прекара там поне една нощ, без да се умре от скука. Приятелите ми от Джобърг и Претория ехидно ми бяха пожелали приятна вечер в тамошното KFC. Връщаме се на терминала да питаме по-старши от стюардесата къде ни е самолетът. Радиостанцията в ръката и очевидно не е пригодна за такъв разговор. След малко рейсът потегля в противоположна посока по плаца. Стоварва ни пред чисто бял Boeing 737. Униформите на стюардесите не подсказват принадлежност към позната авиокомпания. Регистрацията е ZS-TGY. Проверявам на Airfleets. Няма такъв самолет! Затова пък си има име: Faith! С едната вяра в доброто политаме към Блумфонтейн, всеки пътник – на седалка за трима.

 

Повъртях из града да намеря нещо различно от смърдящи на грес пържени пилета. След серия проби и грешки на кой светофар накъде да завия, интуицията ме доведе до ярко оцветената веранда на кафене с разностилни дървени маси и столове в квартал с хвърлящи дълбока (за африканските стандарти) сянка дървета по улицата. Сервираха ми домашна лимонада от ройбос. Ща, не ща, докато си чаках домашния бургер с розмарин, подслушах влюбената двойка на съседната маса. Изненадващо – хетеро, предвид преобладаващото жълто, светло синьо и пембено в обстановката и тембъра на поне двама от (двамата) келнери. И изненадващо на английски, предвид христоматийното мнозинство на бурскoто племе сред бялото население на провинция Свободна държава (Фрей Стаат), бивша Оранжева свободна държава (Оранье Фрей Стаат). Той – прилепнали бледорозови среднокъси бермуди, прилепнал потник с избелднял калифорнийски пейзаж под голямо деколте, прическа на път и начеваща черна хипстърска брада - се опитваше да я – дълга тъмно руса коса, дълги широки ръкави, дълга памучна пола с цвят близък до бордо - впечатли с политически познания и активна гражданска позиция срещу застъпилия преди три дни американски президент. Защото ... Господ ни е поверил своето Царство! Очевидно Тръмп не се справя с царските дела според очакванията.

 

Игрища, игрища, игрища. Огромно поле от игрища. А сред тях седи и се пули едно изумено спортистче. С рапонеста топка под мишница. Кое да си избере? Игрищата са за ръгби предимно. Но също и за крикет, и хокей на трева. Сигурно и за футбол стават, но не видях да се практикува. Първото впечатление от университетския спортен комплекс, простиращ се до хоризонта, е за нещо средно между Старата Южна Африка и Американския юг. Черните по игрищата са една идея повече от първото и една идея по-малко от второто. В непосредствена близост е градският стадион (грубиянски одялано бетонно чудовище) и прилежащите нему още няколко игрища. Поука: игра с топка, ако ти трябва да играеш - Блумфонтейн е твоето място. Даже и голф игрищата са им две едно до друго!

 

А на светофара при североизточния изход на университетския кампус е паркиран съветски танк Т-34. Съвсем истински и точно толкова стар, колкото го знаем, - от Втората световна война, през която Съветският съюз, не сме разбрали, да е воювал в Африка.

 

 

А как е попаднал тук тогава? Единственото обяснение е, че е трофеен от "граничната" война, която Южна Африка води с просъветските власти насред Ангола през 80-те. Явно руснаците са си пробутали старото желязо на братските африкански страни, избрали некапиталистически път на развитие. Още не знаех, че в парка край форта Куинс ще открия танкове и други производители. Под опеката на нещо като музей на въоръжените сили. Пълен с униформи на най-различни въоръжени сили и формирования - от кайзерова Германия до екстремно дясното африканерско съпротивление без никакъв коментар кое какво е, даже на африканс, под експонатите.

 

 

Във времена, когато "имиграция" е мръсната дума в изборните кампании на не една държава, открих една историческа, която е тачила явлението до толкова, че го е изписала като мото на герба си "Imigratie".

 

 

Това започва да ми обърква представите. Едната бурска република - Оранжевата свободна държава - издига в култ имиграцията, а другата – Южноафриканската република - влиза във война с Британската империя, заради безконтролния приток на чужденци, разводняващи предначертания от бащите и основатели строг холандско протестантски характер. И двете са ... съюзници в тая война. Според възпоменателното табло в Музея на Англо-бурската воина от 1899-1902 български доброволци са участвали на страната на бурите. Вярно, че тогава всички в Европа, особено засегнатите от берлински и подобни конгреси, са мразели англичаните, ама пък на бурите да им е бил чак толкова светъл имиджът, че да привличат и български интербригадисти за ползу роду (бурскому)? Че те своите собствени богоизбрани (според собствените им тълкувания на резултата от битката при Кървава река, 1837) братя по език и религия, но поданици на британските колонии Кейп и Натал – не са успели да вдигнат да воюват на тяхна страна. По си представям въпросните българи като частица от огромния поток европейци, много от тях – безбожници, стичащ се да си търси късмета по златните жилки и диамантените тръби в този нов (за тях) свят. Първата сграда, която се е появявала във всяко ново бурско селище, включително Блумфонтейн, е била църквата. А е задача с повишена трудност да се намерим камбанария в силуета на центъра на Йоханесбург, издигнат стихийно от чужденците точно върху мината.

 

 

Музеят е в един комплекс с Паметника на жените. Драмата на жените е най-голямата драма във въпросната война, заради която и 100+ години по-късно не всичко е безметежно между белите общности. Аналогията за арменците и турците не е съвсем чужда. В лагерите от безхаберност как да бъдат поддържани и упралявани, британците са уморили до смърт двуцифрено число в хиляди жени и деца (точната бройка според историците е 27927 души). Демографска катастрофа отнесла 15% от племето. Катастрофалността на която цинично би могла да се оспори на база бедния генофонд от няколко кораба първоначални заселници – градинари в залива край нос Добра надежда. Паметникът, както и музеят, са безупречно поддържани, което подсказва, че оцелелите 85% гледат сериозно на народната памет. Не си представям, че с продажбите на входни билети (един за деня на моето посещение) успяват да си покрият разходите. А и държавните приоритети за раздаване на субсидии, даже и когато става дума за племенна памет, не са непременно на страната на това племе. Има и други паметници наоколо. На битерендерите например. Такива, които са партизанствали до горчивия край, когато крайният резултат е бил вече предизвестен. Или на онези бури, които след 9 поколения живот в Африка изведнъж се оказали разселени по другите краища на Британската империя. Примерно в Бермуда. Впрочем това дали не е едно добро място за емиграция? А гробището на президента Бранд е приютило, и президнетското семейство, и британските бойци, и жертвите от лагерите.

 

 

В националния музей ни напомнят, че на местна почва са се основали и Африканският национален конгрес, и Националната партия, които след 40+ години открита враждебност си стискат ръцете, за да дадат път за мирно развитие на Нацията на дъгата. Местна гордост са и Дж. Р. Р. Толкин, и виртуозът на дегизирането, акцентите и скритата камера Леон Шустер. Чарлийз Терон е от Бенони.

 

 

Поиграли са се и да измоделират разни битово-етнографски сценки от градския живот през последните години на независимостта

 

 

Други забележителности в Блумфонтейн:

• Старият съвет – фермерска къща, откъдето е тръгнал да се развива градът в средата на XIX век;

• Президентството на Оранжевата свободна държава, приключила с независимостта си през 1902 (Но, научавам, че местни въоръжени милиции за поддържане на реда са съществували официално даже по мое време – чак до 2005!);

• Изпадналият в бедност, безстопанственост и престъпност по-зле и от Йоханесбург район около гарата; 

• Грандиозният осемдесеттарски театър;

• Синята стъклена административна сграда, която скандализирала консервативната общественост с изникването си и то – проектирана от местен млад архитект – насред историческия център с цвят на пясъчник;

• Молът с езерото; По-старият мол без езеро;

• Провинциалният парламент с конника. Мариана като гимназистка през 80-те я били накарали да го боядиса в цветовете на тогавашното национално знаме като ритуал за инициация (в казармата му се казваше бухалясване). Сега се срамува, но не разбрах заради целия акт или че е объркала цветовете. Които някой разсеян аранжор-декоратор беше объркал на промоционален детски хепънинг в клон на уважавана верига био супермаркети сред зелените предградия на Претория. Тоест – беше ги използвал! За балони. Старото знаме е табу за всякаква употреба в Южна Африка, освен като музеен експонат.

 

 

А коя беше Мариана? Домакинята по каучсърфингова линия. Бях избрал тоя начин на пътуване, наистина от страх да не умра от скука в KFC-то. И съвем леко се стресирах, когато открих офиса ѝ ... точно срещу него. Тя и семейството ѝ се оказаха абсолютно средно-статистически-стереотипни библио-обичащи африканери. Изричат си молитвата на масата преди вечеря. Записват си децата в училище, където може да се ходи бос. Отзовават се към нуждаещите се. Приютили са, много вероятно - безплатно, една Анеки, която ужким държи салон за маникюр в гаража. Но не видях да влизат клиенти. Затова пък ми оправи кревата. Същевременно наричат слугите си слуги (не бях чувал думата servant досега в тая страна). Карали са отпуска на круизен кораб от Дърбан до Португалски остров и обратно. Или от Дърбан до Никъде. Лелеяната морска вакацния, която би могъл да си позволиш на кръгла годишнина от сватбата. Той е бивш железничар, работещ нещо държавно чиновническо. Играе ежедневно задължителната родителска роля на таксиметров шофьор - училище, работа, зъболекар, църковен вечерен кръжок по нещо. Тя има участие в някакъв тренировъчно-образователен бизнес, но не толкова голямо, че да може да възразява на шефката си и да закъснява за работа. Мечтаните и дестинации са България (предполагам - от любезност към мене), Шотландия (стереотипен африканерски избор, защото предполгаемо и шотландците като тях мразят англичаните, пък и църквата им е сходна), Чехия (защото са имали каучсърфър оттам), Франкфурт (защото съпругът произхождал от град на име Франкфорт във Фрей Стаат) и ... Лихтенщайн. Мислех, че е защото са гледали тъпия ромком за африканерката лихтейнщайнска принцеса от Найсна, но то било препратка с по-дълбока история към съкровената мечта на Всяка африканерка. Съдбовно сбъднала се за една сестра от племето, но не в Лихтенщайн, а в Монако.

 

 

 

 

Заведоха при един дебеланко, който си е обърнал фермата на приют за диви животни. Такива, които не биха оцелели сред природата, или защото са сираци и е нямало кой да гои научи на лов (гепарди), или защото са грешка на изкуствена селекция с беден генофонд (бели лъвове); или защото са били измъчвани от хора (маймуни) или по каквато и друга причина, която е застрашила добруването им. Вероятно се финансира от някакви фондации, приема доброволци от Европа на работа, но повечето животинки си ги гледа сам от бебета. Придържа се към етичната практика на по-редките (и по-скъпи на свободния пазар) животно да не им дава да се размножават, за да не бъде буди съмнения, че извършва бизнес с търговска, а не идеална цел.

 

Децата им - Зандер и Есхие (S.G. на африканс) - ме одобриха и двамата и се забавлявахме без никой да измрънка, че съм им стеснил личното пространство. Големият тъкмо е завършил гимназия и е почнал работа, за да спести за по-нататъшно обучение за инженер-техник на протези. Работи 40-часа месечно като продавач в споретн магазин в мола с езерото. И се оплаква, че всеки път като си изпълнел нормата, му я вдигали. Търговията на дребно била много гаден към работещите в нея бранш! 'щото друго не е видял. Welcome to the real world. Нощем излиза с лонгборд да се спускат с другари по стръмни улици (ако намери такива в столицата на най-плоската провинция) след утихването на трафика (виж - това става лесно в заспалия провинциален Блум). И играе Warcraft, като през играта поддържа приятелски връзки с българи от България. И някак си му остава време за гаджето, за спорт и за учене. На малкия, шести клас, любимият му спорт било ... бягане на дълги разстояния. Ето това вече не е стереотипно африканерско. Индивидуален спорт. Готвел се един ден да направи Другарския супермаратон от Дърбан до Питърмарицбург. Хванаха ме всички заедно да играем на "Разгадай българската дума". Познаха "мечка", скъсах ги на "пълнени чушки", а на "Империята отвръща на удара" направо се изложиха. Това - около най-голямата семейна пица в ресторант Bella Casa на фамозно оживеното 2-ро авеню с безброй многото заведения от всякакъв характер за всякакви вкусове. Сарказъм! Не преброих повече от три.

 

 

Преди това ме бяха водили на техния Мандела (както аз водя моите каучсърфъри на нашия Мандела в Претория). Техният маха с юмрук за поздрав от Нейвъл Хил. Нашият маха с две ръце в парка пред президентството. Сред силуета на Блумфонтейн, видим като на длан от Нейвъл Хил, доминират една готическо-романска (в провинциални фрийстейтовски мащаби, рабира се) църква; един бруталистки бетонен блок на градската администрация от 70-те (първи братовчед на аналогични в Кейптаун и Йоханесбург) и пресечените конуси на една от години престанала да дава ток ТЕЦ. Издигната точно на мястото, където е била църквата, в която се е основала партията столетница Африкански национален конгрес. За стогодишнината са построили реплика на църквата в двора, досами един от конусите.

 

А в самите конуси се практикували бънджи скокове, докато ... бънджиджия не емигрирал в Австралия.

 

 

Пълният албум с илюстрации: цък

[домосед 41251]

Продължаваме темата там, където сме я оставили - на литературна вълна.

 

И още!

 

 

Излиза, че да четеш криминале от Марджи Орфорд, точно след като си прочел криминале от Деон Мейер, се оказва, че не е най-добрата последователност. При него имаш една принципно добра по душа и излъчваща оптимизъм Южна Африка, в която, доколкото има частни случаи на тежки престъпления, те имат разбираеми човешки мотиви и могат да бъдат разкрити с добра воля и добри умения и да се сложи точка. Марджи Орфорд отмества плъзгача за яркост отвъд мярката на поносимост в посока мрак. Нейните криминалета (Water Music включително) нито са ваканционно четиво, нито ободряват с хепи енд по всички сюжетни линии, нито са познавателни. В нейната Южна Африка оптимизъм няма за цяр. Даже ако и главната героиня - съдебен лекар на частна следователса практика в - реши да даде шанс за живот на зародиша в утробата си, пак няма да има. Вярвайте, да се занимаваме цяла книга с емоционалните лашкания и терзания на неподготвена за бременност 40- годишна родилка е значително по-мъчително от с емоционалните лашкания и терзания на недоизлекувал се 40+ годишен алкохолик. Тук и жертвите, и добрите след разследващите са задължително жени (за извършителите не издавам, но и сред поддържащите роли на лоши, повечето са женски), но и жестокостта, на която са подложени жертвите, е гротескно по-сурова. Малко е да ги изнасилят (на произволна възраст), ами ги държат години на влага без слънце, после ги вързват за някакви гниещи паднали дънери в усойни гори, които, ако сам не си виждал с очите си, няма и да заподозреш, че съществуват в Южна Африка. Още по-малко сред капското растително царство, където на теория трябва да има само храсталаци (fynbos) и антилопи, нежели вековни дървета и породисти коне. Какво им беше лошото на убийствата на обикновени шантажори с пистолет като при Мейер? Битовите драми в калърските (без)работническите квартали са по-драматични и по-безнадеждни. Лошите ченгета налитат не само на подкупи, но и на бой. А добрите ги чакат или семейни погребения или изпращане на фронтовата линия да отстрелват обезумели невъоръжени стачкуващи миньори. Даже и жизнерадостната музика на Менделсон е загубила живеца си под диктатурата на художествената ръководителка с руска фамилия. Следващият път като хапвам рибка с картофки на пристанището на Хаут Бей или сандвич по южните склонове на Тейбъл Маунтин, няма да ми е лесно да се отърва от подсъзнателния ужас от Злото, което дебне наоколо.

 

 

 

 

Издавам – най-лошият не е мафиотът богаташ със сръбското име, а отшелникът биофермер-пуритан със старозаветното.

 

 

 

[домосед 41251]

Река Доринг (Трънлива река, афр.), септември 2008

 

Беше националният благотворителен петък на небрежното облекло. Добър повод не само да се явя в службата в екип за сафари, а и да подходя небрежно към работното време, като се изнеса към летище О.Р.Тамбо още преди обедната почивка.  Забелязах, че цената на паркинга на летището вече прехвърля 30% от цената на самолетния билет за дестинацията Кейптаун. Целта обаче не беше градът. Следваше още 4 часа път с кола до удобно място за пускане на двуместни гумени лодки (crocs на южноафрикански) по река Доринг насред планината Сидърберх. Същата река през лятото представлява сухо корито, но през зимата и пролетта (сезонът на цъфтежа на полските цветя), ако е валял дъжд, рафтингът се очаква да бъде добър. Вози ме един Антон, африканер, счетоводител на пълно работно време и рафтинг инструктор на непълно. Но този път не идвал по служба. И за него уикендът щеше да е повече екскурзия и по-малко професионално задължение. Освен ако не станеше някакво чепе (черезвичайно произшествие, бълг.арм.жарг.от рус.)

 

Рафтингът стана добър! Късметът беше безусловно на моя страна, защото се възползвахме хем от слънчево време, хем от навалял дъжд миналата седмица, докаран от Майката на Всички Бури. А единствената причина да предпочета тоя уикенд пред предишния беше, че си намерих по-евтини билети за самолета. Но не и за паркинга. Времето е от значение дотолкова, доколкото съботата се спи на открито, съответно - дъждът би имал известно влияние върху нивото на ноктюрнал комфорт. Лагерът се води "пещера", но това означава скален навес само от северната страна, откъдето винаги(!) идвал дъжда. Тия хора май не са чували за елниньовци и прочие обърнати климатични модели.

 

Повечето ми спътниците по реката имаха вид да са във втората половина на 20-те си години, но си говореха изключително за учители, учителки и случки в класната стая. Бях склонен да ги възприема за тайфа чистопробни дебили (ретарди), докато не загрях чак на втория ден, че просто са бивши съученици събрали се на 10-годишнина. Тоест ретардът бях аз. Лошото е, че историйките им заглушаваха песента на птиците. Но пък с тапи в ушите можах да се съсредоточа върху драматичния пътепис на Джон Кракауер за трагедията на експедициите, избрали да покоряват Еверест на 10 май 1996 "В разредения въздух".

 

На връщане спряхме да си купим бонбонки и cool drink (южноафрикански за всякаква безалкохолна напитка, която е задължително сладка и газирана, но не е задължително хладна) в една бензостанция в калърска област, в която трудно си намираш вестник на английски (виж сводка Afrikaans'93). Точно в тоя момент техен расов събрат от Англия прекоси първи с бърза кола финалната линия на дъждовна белгийска писта и предизвика бурно въодушевление. 

 

А обстановката на летището в Кейптаун съответстваше идеално на съдържанието на споменатото четиво за Еверест. Има там един момент, в който на оцелелите вятърът за малко не им отвява палатките от лагер 4 (7900 м). Понеже се строи нов терминал на мястото на съществуващия, някои модули от салона за извеждане на пътниците са вече съборени и заменени ... с палатка. А вечерта в неделя вилнееше По-малката Сестра на Майката на Всички Бури, та усещането беше сходно на авторовото от Лагер 4. Което нищо не е пред ефекта от Бащата на Всички Взривове, който според таблоидите са ни подготвили физиците от CERN с експеримент за емулиране на Големия Взрив чрез сблъскване на адрони в тунел под швейцарските Алпи идната седмица.

 

Да видим дали ще има още сводки в тоя дневник

 

 

[домосед 41251]

(редактирано копие на сводка от блога ми, която принадлежи и тук)

 

кваМшланга, ноември 2009

 

 

С трупани през годините връзки в Южна Африка получих изключително рядка за покана да присъствам с фотоапарат на традиционно домашно празненство отвъд расовата бариера. Шансът е още по-голям, защото става дума за женско гости и то у народа ндебеле, който далеч не е най-многобройният, но пък се слави с най-тежките и яркоцветни традиционни женски носии в региона. И характерните геометрични мотиви, с които на теория разкрасяват къщите си. "На теория" е ключова фраза, защото въпросните къщи съществуват само в един-два етнографски музея на открито, край които по две-три навлечени цяло африканско лято с дебели вълнени кафяво-жълто-синьо-червено-зелени одеяла жени се опитват да продават мънистени ръкоделия на туристите. А след работа захвърлят одеялата и се прибират в нормалните си безлични обиталища в съседния тауншип.

(горните две снимки са от етнографския музей край мисията Бочабело, април 2006)

 

Че има нещо гнило в традиционността на стила на изписване на къщите, вече ми беше станало ясно. А именно, че оригиналните мотиви са събирани и подложени на обработка от бели художници в старата Южна Африка и наложени обратно като "традиционна" култура в рамките на някаква държавна политика. Затова са и останали само в музеите. Подобно на Филип Кутевия принос в българското "народно" хорово пеене. Не, че е лошо, но не е автентичен фолклор.

 

А носиите?



Но за да коментирам носиите, първо трябва да намерим мястото, без да се откажем след порядъчното лутане рано сутрин (наистина рано!) 50 километра път в посока североизток от Претория се оказаха сериозно предизвикателство в ориентирането. Другите бяха склонни да се откажат. Добре, че бях аз, че да поддържам огъня на любопитството. Защото нямахме идея дали 50-те километра не са 5 или 500. Единствените напътствия бяха да се тръгне по пътя за Молото и да се завие след моста на реката след супермаркета. Като че ли в Африка има само един супермаркет и само една река. Дали на отклонението има табела и какво пише на нея не беше обяснено, по причини на неграмотност на домакинята. Но в Африка и да не можеш да четеш, мобилен телефон имаш. Което помага. Но не веднага. В крайна сметка стигнахме точно навреме - около 8 сутринта. Точно преди да светне зелено за начало на празненството.

 

 

Кравата беше още жива, а гостенките се суетяха около докаралите ги микробусчета в доизкусуряване на тоалетите.

 

 

Носиите не са от музеите! Всяка уважаваща се и уважавана жена на положение от народа ндебеле пази тежката си носия в гардероба. И я вади за празненства като това. А за да си жена на положение, не означава да си съпруга на вожда или да членуваш в самодейна читалищна фолклорна трупа. Това са жени с най-нормални градски професии от сферата на сините якички - работнички, продавачки, пощенки, медицински сестри. И на празника якичките са сини. Но с друга форма.

 

Чак следващото ниво, за напреднали, в носенето на якички влиза в леко противоречие с градския начин живот. Шията е пораснала!



Празненството няма директно съответствие по европейските обичаи. От жената се очаква да го прави веднъж в живота си. Курбан за здраве и почит към предците, след като се ожениш и нанесеш в новия дом на съпруга си. В случая домакинята е Лизи - домашната работничка у бялата медъм Карен. Горката е закъсняла с 25 години, докато успее да си го позволи. През което време са починали и мъжът ѝ, и синът ѝ, а внуците и има време да ги гледа само прабаба им. Не че сега може да си го позволи. Напротив. Разчита се на големи дългове и благоволение на работодателите. Но е крайно време! Приятелките и очакват да бъдат поканени да потанцуват. Тук ключовата фраза е "очакват". Настоятелно!

 

 

Поднесе се бира. Тоест - разнесоха се бутилки бира и се раздадоха на гостенките.

 

 

Оглеждайки се само няколко минути по-късно, забелязах, че са изчезнали. Под одеялата! Вярно, много от гостенките бяха донесли в замяна подаръци.

 

 

Но въпреки това усещам нещо криво в цялата тази култура на родовообщинен натиск след като си погребал близките си да се погребеш и в неизплатими за цял живот дългове, за да могат "приятелките" ти да измуфтят по една бира, ужким незабелязано, за вкъщи и по колкото бисквити още успеят да скътат в пазвата под синята якичка, за да облажат безделните си съпрузи вечерта. Въпреки (престорените?) усмивки голяма част от гостенките излъчваха едно солидарно беземоционално отегчение от забавата и същевременно самодоволство, че гощавката им се полага по право. Мъже не са канени, ако не броим племенния вожд със свита от няколко пияндета (как иначе се нарича човек, който още в осем сутринта трудно се държи на краката си) и най-умелите в народните танци младежи.

 

 

Но съм сигурен, че няколкото роднини и присъединили се към тях съседи, увлечени в коленето, одирането и разфасоването на говеждия курбан, ще получат и лъвския дял от готовата яхния. Танцът се състои от стойка мирно на монотонен музикален фон от странно как успяващи да влязат в хармония пластмасови рогове (да не се бъркат с вувузели) и през неравномерни интервали време изключително добре синхронизирани отривисти подскачания на един крак и размахване на брадвичка, акомпанирани със също толкова добре синхронизирани писъци на свирки.

 

 

Тактично реших да се заема с най-сериозна фотография, точно когато с периферното си зрение забелязвах, че почват да сервират кашата. Не внушаваше добър вкус. Кравата внушаваше но етапа със сервирането и под формата на гювеч по ндебелянски изобщо не го дочакахме. Защото с просто око бе видно, че на гостито има много повече гърла, отколкото една кльощава кравичка може да засити. Не беше нужно и ние да участваме.  А и Карен заяви въздържание от яденето на животно, което била виждала живо. Като че ли има разлика във вкуса. Но според мене по-силният аргумент на белите ми приятели да не се застоят повече от два часа е, че за ешафод на кравата бе избрана точно малката площадка пред тоалетната, с което достъпът до и без това съмнителното според тях от хигиенична гледна точка помещение е отрязан. Интересно защо се предполага, че тоалетната в дома на жена, която професионално се занимава с чистене на твоята собствена тоалетна, не е достатъчно чиста. Ако и в тауншипа да няма водпровод и канализация, имаше добре заредена специално поръчана водоноска. Жалко, че не дочакахме Лизи да си облече мънистената рокля, която я била бродирала 25 години. Ще чакаме снимките и видеото от официалния оператор. Макар да имам едно наум дали в камерата му имаше батерия и свободна касетка за запис. Във фотоапарата му батерия със сигурност нямаше.

 

 

Всъщност на мене ми е еднакво любопитно да наблюдавам, както черните, така и белите в тази неестествена за тях среда за среща. Белите бели якички се изненадват колко бедно живеели черните сини. Като че ли не могат да направят аритметиката спрямо надниците, които те самите им плащат. И че имало СПИН. Има! И е сериозен проблем. Умират най-много сред поколението на 20-30 годишните и оставят сираци за гледане на баби и прабаби, от които се очаква и да изкарват прехрана с работа в буржоазните къщи на 50 километра от техния собствен дом. Греъм, който навремето си е воювал в безразборно минирана Ангола, сега изпитва притеснения да свие от главното шосе в тауншипа. Като че ли черните ядат хора. Всъщност точно с това се опитваше да се шегува - дали вместо крава, традициите им не включвали и варене на попаднали им под ръка бели хора. И тамам да си помисли човек колко безвкусна може да бъде една шега и чете в вестника, че в съвсем недалечна Танзания процъфтявала търговията с телесни части от хора албиноси. За по-силно мути - магическата сила на африканските знахари.

 

 

Всички снимки от празненството:

• Албум 1 - приемът
• Албум 2 - курбанът (съдържа заколена крава!)

[desislavna 8662]

Благодаря за разказа и колоритните снимки.

Тези рингове на врата и на краката, а и на кръста, всъщност метални ли са отвътре?

[Asterisk 1467]

Имаме нещо общо с африканците. 1) В едно българско южно село бабите на погребение кътаха не бира, а сладки,  хляб и каквото още би могло да бъде скрито под фустата (съжалявам,  че е такъв примера,  те го приемат с разбиране). 2) Нелсън Мандела и Васил Левски са родени на една дата.  3)В новия ТРЕНД обсъждат древния канибализъм (д-р Джеймс Коул) Най-големият деликатес от човешкото тяло било месото от дланта точно под палеца. 

Още не са ми заредени снимките

[домосед 41251]

На 8/4/2017 в 13:28, desislavna каза:

Тези рингове на врата и на краката

На краката са пластмасови. На новите носии. Също и много от мънистата само изглеждат низани, а всъщнист са от калъп вадени.

За ринговете на врата не знам от какво са.

[домосед 41251]

Южноафриканскят филм, който чакам с нетърпение да намери финансиране и да бъде довършен!

По книгата "Апокалипсис ей сега" на Чарли Хюман.

 

 

https://www.goodreads.com/author_blog_posts/15592428

 

 

 

Редактирано 23 септември, 2017 от домосед

[домосед 41251]

Без никакъв повод се сетих за едно от най-радостните събития в Южна Африка през последните 16 години

 

 

 

[домосед 41251]

Октомври е месецът на цъфтеж на жакарандата, а най-жакаранденият град Южна Африка е Претория.

Ето няколко кадъра от личния архив на различно време

 

[Боян Димитров 4197]

Там из Южна Африка пих за първи път някакво алкохолно десертно питие на базата от грозде (не беше сладко вино). Някъде на път от Кейп Таун за Намибия. Готов съм да платя добре за 1 бутилка  Това е все още най-доброто (ликьоро подобно), на което съм попадал.

 

Лошото, че от снимките, които имам , откриването на това питие граничи с невъзможното. На бутилката с него се вижда само част от основния надпис "...CAN". А на вината край него се вижда нещо , което има вероятност да е "clawir cellars" или "clawle cellars" или нещо съвсем различно, а на другите бутилки пише "trav/wino"

 

Май ще трябва да се ходи да се търси на място

 

И тъкмо написах това и реших да проверя от информацията, която дадох, дали пък е толкова невъзможно да се намери и май намерих точното място, и точната бутилка. Става въпрос за последната:

http://www.klawerwine.co.za/cellardirect-2014.aspx?&CLIENTID=1106&Title=Buy Our Wine

 

Надписите се указаха: "AFRICAN", "Klawer cellars" и "Travino"

 

 Сега се надявам да не подведа някого, защото беше доста отдавна, а довечера ще проверя дали правят доставки до България и може ли да се купи изобщо от някъде

 

[домосед 41251]

Южноафриканско момиче ("мадама", @Брани) покори Вселената 

 

https://dariknews.bg/novini/liubopitno/krasavica-ot-iuzhna-afrika-specheli-koronata-na-mis-vselena-snimki-2063234

 

[домосед 41251]

Хаштаг #дъжд, събота, Йоханесбург, ноември 2017

 

07:00

 

Единственото, което можах да сторя сутринта преди да завали, беше да направя една обиколка от няколко километра пеша, преструвайки се, че е на бегом, по билото на хълма, на който живея от три седмици, и да открия още гледки в посока изток. Със силуета на центъра на града.

 

09:00

 

После с чужда помощ открих, че поне една от гумите ми е спихнала. Посочи ми я охранителят на кооперацията. Напомпах я на бензостанцията и я закарах на гумаджия, колкото да получа лошата новина, че пробойната е отстрани и не може да се лепи. Сложи резервната, но предупреди, че и предната му се виждала спихнала. Взех решение да не му вярвам.

 

11:00

 

В книжарницата в рудепуртския мол ми посвети книга (Hasta la Guptas Baby) любимият ми южноафрикански политически карикатурист Zapiro. Че и селфи си взех с него. Изживявам се като също групи!

 

 

Запиро излиза с по една или две карикатури на седмица, всяка - във връзка с нещо актуално. Критикува властта за неща, които трябва да се критикуват. И хвали героите на деня, за неща, които заслужават хвалба. Лошото е, че външен за Южна Африка човек, няма да може да схване почти нищо, ако не знае контекста и не е следил новините през годината. Гуптите от заглавието, например, са трима братя индийци от Индия, или кръвни, или – колкото братя Галеви, които в условия на възприемана за пленена държава играят ролята на #Кой? А Зуманаторът от корицата е опиталият се да ги озапти финансов министър Гордан. Самият той – впоследствие озаптен от човека с душа на главата. Отговор на въпроса защо президентът Зума е влязъл в Запировата иконография с душ на главата може да се търси в статута на средновековния английски Орден на Банята.

 

 

Шегата – настрана (сериозно настрана?) той си го носи душчето още от кандидат президентската кампания*, 2008. Някаква хивопозитивна компаньонка го обвиняваше в изнасилване и общественото мнение се възмути, че не е взел предпазни мерки и е можел да се зарази със СПИН. И после да се съсипе държавата. На което той обясни, че нямало страшно държавата да се съсипе (още преди да е поел властта), защото веднага след акта си е взел душ. [*Забележка] Да не се помисли някой, че за избори става дума. Тук тия неща стават на партийни пленуми. Следващият отчетно-изборен е сега през декември. Народът тръпне от любопитство кой ще е новият. Или новата. Междувременно обаче, както вече съобщихме, с международно гласуване южноафриканска мома стана Мис Вселена. Коронясана в Лас Вегас с диадема вместо с душче.

 

13:00

 

Имахме фирмено коледно празненство (year end function, южноафр.) в луна парк. Раздадоха ни билети. Да, ама валеше дъжд, всички избягаха и целият луна парк остана за мене! Много добре, даже отлично! На слънце и с тълпи по атракционите съм го правил повече от веднъж с различни конфигурации колеги, гости и приятели. Паркът Gold Reef City е тематичен за златната треска по Беловодския рид (Witwatersrand, афр.) от 1880-те години. И е построен върху истинска златна мина, изчерпана 1970-те. По желания се под земята в шахтите. А на земята се влиза в къщички, уредени като през онова време.

 

 

15:00

 

В кафене Botega в Паркхърст (отличаващo с една от най-богатите в страната колекции единичен малц шотландско уиски) си дочетох Тони Паркъровата книга, 2016. Ставало е дума и по-нагоре в дневничето, че да не пропускам неговите творения ми е личен ритуал на африканска земя. Той, самият, е австралиец, но любимата му тема е Африка. И излиза с нов екшън роман за Африка кажи речи всяка година. Задължително има някаква добра кауза, най-често – екологична, задължително един от главните добри  (или мъжът, или жената) има някакви командоски умения и/или боен етап в биографията си; задължително един от главните добри (може – и същият) е австралиец/-ийка или поне полуавстралиец/-ийка и задължително поне двама от добрите се привличат до степен на интимност. Екологичната кауза в “Червена земя“ са лешоядите, които вършат само добрини на околната среда, но местните хора в Зулуландия ги преследват заради поверия, че главите им, потопени в отвара от лудо биле в павиански гъз (или нещо друго в този дух) лекуват от смъртоносни заболявания. Голяма част от събитията се случват сред природните резервати Мкузе, Шлушлуи и иМфолози в провинция КваЗулу-Натал, бивши ловни полета на зулуските вождове отпреди колонизацията. Но понеже целият сюжет е едно щуро преследване на двойка зулуси тинейджъри от селска гимназия и попаднало им бебе (за сведение на автора и ние сме гледали филма Цоци и не сме забравили за забравеното бебе в отвлечената кола) с бяла южноафриканска и матова близкоизточна жилка, картата на района на действие обхваща Крюгер парк, Свазиленд и някои области в южни Мозамбик и Зимбабве. А понеже още в първата глава в Дърбан взривяват американска посланичка, залозите за вдигнати спрямо предишните оферти от същия автор. Всичко е най-малко удвоено на брой – и добрите, и лошите, и австралийците, че даже и хеликоптерите. Интригата е единствено дали всички добри ще оцелеят и дали ще останат добри до края. Подсказка #1: ако един добър е болен от рак, то най-вероятно ще загине саможертвено. Освен ако не се сети да пробва отвара от лешоядова глава. Подсказка #2: в запазената територия на добри африканци и австралийци, американци биха проникнали само след обстоен приемен изпит. А пък паролата, с която терористите са шифровали швейцарската си банкова сметка за спестявания за атомна бомба (и за малко не са взели на бебето здравето в процеса на шифроване) даже и трето дивизионен отбор по бягства от заключени стаи ще я разкрие!

 

 

17:00

 

Смених цялата кола за една спукана гума, но имах лошия късмет да попадна на заблудена и наплашена от уволнение африканерка в предпенсионна възраст да ми я инспектира. И тя изнамери някаква драскотина от долната страна на калника, набързо я категоризира на служебния си ап за „средна“, което автоматично ми изсмука над R3200 от банковата сметка. Сега има да се разправям* с някакви по-старши от нея от отдела за обслужване на клиенти. [*Забележка] Разправията протече много учтиво и получих извинения, че е станала грешка, с компенсация на цялата сума. А предвид, че споменатата заблудена африканерка проспа драскотината на задния калник от един ръждив мерцедес, който ме обърса на завой, може да се приеме, че даже съм на печалба  

 

19:00

 

Знаете ли, че главното международно летище на Южна Африка разполага с цяла микропивоварна на етажа между пристигащите и заминаващите? С продуктова линия от поне 7 варива? Тоя път се спрях на русото авиаторско пиво, abv 4.8%.

 

21:00

 

@wilks пристигна победоносно на летище Оливър Тамбо, покорил първи сред магеланците о-в Света Елена с атака по въздуха!

 

Редактирано 6 декември, 2017 от домосед

[jungfraujoch 16051]

преди 1 час, домосед каза:

Хаштаг #дъжд, събота, Йоханесбург, ноември 2017

 

07:00

 

Единственото, което можах да сторя сутринта преди да завали, беше да направя една обиколка от няколко километра пеша, преструвайки се, че е на бегом, по билото на хълма, на който живея от три седмици, и да открия още гледки в посока изток. Със силуета на центъра на града.

 

09:00

 

После с чужда помощ открих, че поне една от гумите ми е спихнала. Посочи ми я охранителят на кооперацията. Напомпах я на бензостанцията и я закарах на гумаджия, колкото да получа лошата новина, че пробойната е отстрани и не може да се лепи. Сложи резервната, но предупреди, че и предната му се виждала спихнала. Взех решение да не му вярвам.

 

11:00

 

В книжарницата в рудепуртския мол ми посвети книга (Hasta la Guptas Baby) любимият ми южноафрикански политически карикатурист Zapiro. Че и селфи си взех с него. Изживявам се като също групи!

 

 

Запиро излиза с по една или две карикатури на седмица, всяка - във връзка с нещо актуално. Критикува властта за неща, които трябва да се критикуват. И хвали героите на деня, за неща, които заслужават хвалба. Лошото е, че външен за Южна Африка човек, няма да може да схване почти нищо, ако не знае контекста и не е следил новините през годината. Гуптите от заглавието, например, са трима братя индийци от Индия, или кръвни, или – колкото братя Галеви, които в условия на възприемана за пленена държава играят ролята на #Кой? А Зуманаторът от корицата е опиталият се да ги озапти финансов министър Гордан. Самият той – впоследствие озаптен от човека с душа на главата. Отговор на въпроса защо президентът Зума е влязъл в Запировата иконография с душ на главата може да се търси в статута на средновековния английски Орден на Банята.

 

 

Шегата – настрана (сериозно настрана?) той си го носи душчето още от кандидат президентската кампания*, 2008. Някаква хивопозитивна компаньонка го обвиняваше в изнасилване и общественото мнение се възмути, че не е взел предпазни мерки и е можел да се зарази със СПИН. И после да се съсипе държавата. На което той обясни, че нямало страшно държавата да се съсипе (още преди да е поел властта), защото веднага след акта си е взел душ. [*Забележка] Да не се помисли някой, че за избори става дума. Тук тия неща стават на партийни пленуми. Следващият отчетно-изборен е сега през декември. Народът тръпне от любопитство кой ще е новият. Или новата. Междувременно обаче, както вече съобщихме, с международно гласуване южноафриканска мома стана Мис Вселена. Коронясана в Лас Вегас с диадема вместо с душче.

 

13:00

 

Имахме фирмено коледно празненство (year end function, южноафр.) в луна парк. Раздадоха ни билети. Да, ама валеше дъжд, всички избягаха и целият луна парк остана за мене! Много добре, даже отлично! На слънце и с тълпи по атракционите съм го правил повече от веднъж с различни конфигурации колеги, гости и приятели. Паркът Gold Reef City е тематичен за златната треска по Беловодския рид (Witwatersrand, афр.) от 1880-те години. И е построен върху истинска златна мина, изчерпана 1970-те. По желания се под земята в шахтите. А на земята се влиза в къщички, уредени като през онова време.

 

 

15:00

 

В кафене Botega в Паркхърст (отличаващo с една от най-богатите в страната колекции единичен малц шотландско уиски) си дочетох Тони Паркъровата книга, 2016. Ставало е дума и по-нагоре в дневничето, че да не пропускам неговите творения ми е личен ритуал на африканска земя. Той, самият, е австралиец, но любимата му тема е Африка. И излиза с нов екшън роман за Африка кажи речи всяка година. Задължително има някаква добра кауза, най-често – екологична, задължително един от главните добри  (или мъжът, или жената) има някакви командоски умения и/или боен етап в биографията си; задължително един от главните добри (може – и същият) е австралиец/-ийка или поне полуавстралиец/-ийка и задължително поне двама от добрите се привличат до степен на интимност. Екологичната кауза в “Червена земя“ са лешоядите, които вършат само добрини на околната среда, но местните хора в Зулуландия ги преследват заради поверия, че главите им, потопени в отвара от лудо биле в павиански гъз (или нещо друго в този дух) лекуват от смъртоносни заболявания. Голяма част от събитията се случват сред природните резервати Мкузе, Шлушлуи и иМфолози в провинция КваЗулу-Натал, бивши ловни полета на зулуските вождове отпреди колонизацията. Но понеже целият сюжет е едно щуро преследване на двойка зулуси тинейджъри от селска гимназия и попаднало им бебе (за сведение на автора и ние сме гледали филма Цоци и не сме забравили за забравеното бебе в отвлечената кола) с бяла южноафриканска и матова близкоизточна жилка, картата на района на действие обхваща Крюгер парк, Свазиленд и някои области в южни Мозамбик и Зимбабве. А понеже още в първата глава в Дърбан взривяват американска посланичка, залозите за вдигнати спрямо предишните оферти от същия автор. Всичко е най-малко удвоено на брой – и добрите, и лошите, и австралийците, че даже и хеликоптерите. Интригата е единствено дали всички добри ще оцелеят и дали ще останат добри до края. Подсказка #1: ако един добър е болен от рак, то най-вероятно ще загине саможертвено. Освен ако не се сети да пробва отвара от лешоядова глава. Подсказка #2: в запазената територия на добри африканци и австралийци, американци биха проникнали само след обстоен приемен изпит. А пък паролата, с която терористите са шифровали швейцарската си банкова сметка за спестявания за атомна бомба (и за малко не са взели на бебето здравето в процеса на шифроване) даже и трето дивизионен отбор по бягства от заключени стаи ще я разкрие!

 

 

17:00

 

Смених цялата кола за една спукана гума, но имах лошия късмет да попадна на заблудена и наплашена от уволнение африканерка в предпенсионна възраст да ми я инспектира. И тя изнамери някаква драскотина от долната страна на калника, набързо я категоризира на служебния си ап за „средна“, което автоматично ми изсмука над R3200 от банковата сметка. Сега има да се разправям* с някакви по-старши от нея от отдела за обслужване на клиенти. [*Забележка] Разправията протече много учтиво и получих извинения, че е станала грешка, с компенсация на цялата сума. А предвид, че споменатата заблудена африканерка проспа драскотината на задния калник от един ръждив мерцедес, който ме обърса на завой, може да се приеме, че даже съм на печалба  

 

19:00

 

Знаете ли, че главното международно летище на Южна Африка разполага с цяла микропивоварна на етажа между пристигащите и заминаващите? С продуктова линия от поне 7 варива? Тоя път се спрях на русото авиаторско пиво, abv 4.8%.

 

21:00

 

@wilks пристигна победоносно на летище Оливър Тамбо, покорил първи сред магеланците о-в Света Елена с атака по въздуха!

 

@домосед,възхищавам се на умението ти да се забавляваш дори и сам в дъждовното време,да четеш навсякъде и да  се срещаш с интересни и успели хора!Харесва ми,че винаги си на знака +( печалба)!Чувството ти за хумор е чудесно!Кефиш ме!

Редактирано 6 декември, 2017 от jungfraujoch

[домосед 41251]

Бродът на старата мелница, ноември 2017

 

 

Тъкмо си мислиш, че за 12 години с ESSA сред природата си им изслушал всички истории на членовете учредители и Пол ти разкаже, как в казармата през 80-те едно от задълженията му било да пътува по страната и да уведомява родители, че синовете им са загинали за родината. Което имало страничен ефект, че помагало за възстановяване на калоричния баланс на неговия собствен организъм, предимно с традиционни бурски  сладкиши. У опечалените. И по-рано е ставало дума, че на бойна служба в буша в Намибия и Ангола през 80-те от тиловаците можели да разчитат на хранителни продоволствия за не повече от един ден седмично. Останалите шест трябвало да се оправят сами. Като същински бушмени. Смешките на Андрю се повтарят и въпреки проблемите с късата си памет Пол ги помни, особено когато се отнасят директно към проблемите му с късата памет, и се удивява, че останалите, ужким радващи се на дълга памет, все още се хилим на тях. 

 

ESSA означава Exploration Society of Southern Africa. Приключенско туристически клуб покриващ многообразие от дисциплини – пешеходни преходи, автомобилни сафарита, ориентиране, приключенски надпревари (adventure racing), спускания по буйни и спокойни води, скално катерене, проникване в пещери. Веднъж в годината се прави официална вечеря някъде сред природата – на планина, в пещера, под скала, в мисионерска крепост . Със задължително официално облекло, стъклени чаши и съдове, (благородно) метални прибори и от 5 до 7 ястия по зададена тема. На мене ми е 8-ма официална вечеря, но Андрю, който тази година е председател, им я брои общо за 34-та. Случи се от по-мързеливите (с кола се стига до хижата, в която има и кухня), но мястото отговаря на всички изисквания на красота, затънтеност и природосъобразност с множество възможности за лъчеви разходки. Пеша или на кон. И/или с куче. И/или с крава. Добре дошъл си с домашните си любимци. Някои от участниците се бяха възползвали. Единствено нямаш гаранция, че ако си си довел стадото овце, през нощта няма да бъде хипнотизирано и изведено в Лесото. Мястото се намира дълбоко в планините Малути, на брега на виещото се в ниското приток на река Каледон, формираща северната граница на кралството. Фермата се казва Бродът на старата мелница. Мелницата си седи (машината е карана от Англия в началото на XX век), ни не функционира най-малкото по географски причини. Течението на граничната река се е изместило и освен брод има и тясно пешеходно мостче.

 

 

Няма никаква физическа пречка за преминаване от едната държава в другата. Стига да има желание. Фермерката Ивон така или иначе трябва да е в постоянен контакт с кметовете (вождовете) на басутските поселища отвъд реката, за да договаря квоти за тревопасене на едър рогат добитък на нейна земя. Мечтаната квота от 0 глави била трудно постижима заради аджамийския характер на предишния собственик. Текущо си били стиснали ръцете с вождовете на 269. Въоръжени патрули забелязах чак няколко километра по на запад по околовръстния граничен път. Също забелязах увит с одеяло човек, който спринтираше със скорост като за спасяване на живота си от Южна Африка към Лесото. Пресече точно пред мене (като бременна лъвица в Крюгер парк, но това е друга история), докато карах в зоната им на ограничена видимост зад един завой с голяма пясъчникова скала. Успя! Не съм сигурен, че ще заложа за Юсеин Болт, ако се явят заедно на турнир.
 

Темата на облеклото тая година беше 70-те. Аз за съжаление нямах достъп до чистата си и неопетнена червена пионерска си връзка (вие за някакви други 70-те ли ми говорите?), та се явих с жълто синя, които веднага бяха разконспирирани от Андрю като цветовете на новия ми работодател. Ингрид, университетски преподавател, сподели, че на тоя етап подхождала с интерес към директивите за „деколонизация“ на образованието. Разбирай – опростяване на материала дотолкова, че и бивши колонизирани, които са си живели хиляди години без наука да могат да вземат научни степени с научните познания на предците си (Тук доц. М. от Софийския университет, известен с твърдите си мнения,  става, попържа като сърбин с докторска степен по попържане и тръшка вратата). Пол се похвали, че си е купил собствени лодки за новогодишно пускане по Оранжева река. Тарин от Парейс (значи Париж, но се намира на река Ваал в Южна Африка), старо куче катерач с куче, се похвали със скалните си постижения в условия на химиотерапия. Франк оправда отсъствието на децата си с това, че едното имало желание да учи, а другото имало желание да се скатава от учене и така отпаднали и двете. Джон и Селена, пещерняците, се похвалиха, че най-после довършили и стълбището на новата си къща, след като повече от година, за да се качат до втория етаж със спалнята си, ползвали техниката на единичното въже. Верният им ландровер пристигна беше добре зареден с домашна джонова бира в специалния резервоар. Рядък екземпляр в колекцията на биреното сафари. Иначе основната напитка в моя край на масата беше бутилка сира с 5% вионие, реколта 2012, лично избрана от мене с дегустация в робъртсънската изба Fraai Uitzicht 1798 през ноември 2013. За аперитив се дегустираха три предложения на кларенската пивоварна, също - предложени от мене. А за нощна шапчица Люис Куснер (да не се бърка с Луиш Коста от същия клуб) извади уиски Grundheim Brand Slang - Die ware Jacob (Suid Afrika) от Оудтсхуърн. Вечерята с основно ястие бьоф строганов, няколко засукани предястия, мус с ягоди и диня за десерт, беше дело на Крис Църковния Двор (Кирххоф, нем.) – баща основател на клуба, мяркащ се по снимките от малавийската им епопея от 1986, когото за последен път съм срещал в подобна роля на майстор-готвач (комбинирана с майстор-разказвач на антарктически истории за оставен пред базата труп на починал колега до прибирането им с кораба след края на зимата) на една официална вечеря край катераческото средище Суинбърн. В хижа, която според тях била бившо veld school: полеви лагер за трениране и индоктриниране на младежта по почина „Здраво бяло тяло – здрав супремасистки дух!“. Тоя път беше довел гадже. Рьонел. За по-интересно се пише Wrenelle. Тържество на африканерската креативност в племенната именна система. А организатор на цялото нещо беше Пиа Ламберти. Крикет ентусиаст на начинаещо ниво, откакто я помяна., Както врочем помня и себе си. Да се играе крикет сутринта след вечерята независимо от стереометричните качества на местността е другата желязна традиция.
 

 

В полето край паметника на последната битка на армията на Оранжевата свободна държава, преди да се предаде на англичаните можеш с шепи да ги ринеш метални отломки. И хората си взимат. Макар и да е незаконно. И плочата от паметника са си взели, та трябва да ровиш за събитието от юли 1900 в гугъл. 4300 души били пленени и разселени по далечни острови на Британската империя – Св. Елена, Цейлон, Бермуда. Семействата им нищо чудно да са ги забравили в концлагерите в Южна Африка. А трофейните оръжия и боеприпаси са били струпани и взривени точно където днес седи постаментът на плочата.

 

 

И на отиване и на връщане спрях в Кларенс.

 

 

Получи се много добре. Защото докато в събота си дочета развръзката на холандската книга за лекарско семейство с ваканционни затруднения, отминаха часовете на бяла перпендикулярна слънчева светлина. 

 

Купичка местни череши на пазара в Кларънс в събота излизаше около 10 лева. Но след като президентът Зума срина ранда с обещанието си за безплатно висше (вишо) образование за непривилегированите маси, с валута по второ направление ще излезе значително по-евтино.

 

 

А в неделя в Йоханесбург се прибрах точно по залез. По пътя през Сасолбург!

 

 

Д.'17

 

Още снимки:

 

Кларънс

 

Малути

 

 

[домосед 41251]

Къщата на скалата в Сабленото ранчо, януари 2018

 

 

В отговор на @ruwenzogy и @FlyTraveler в темата за животните, а и защото отдавна не съм попълвал дневничето, пиша тук. Не, черните и конските антилопи не съм ги снимал в Крюгер. Нито в някой от прилежащите към територията му частни резервати, към които няма огради. Снимал съм в частното дивечово стопанство (game farm) Саблено Ранчо (Sable Ranch) в Северозападна провинция на 30 км от град Бритс, отседнал в лоджа им Таба Кая (Thaba Khaya) - Домът на скалата. Тази зона не е първата, в която се сещаме да търсим идеи за сафари за диви животни в Южна Африка. Особено, ако идваме от чужбина и оръжието ни е фотоапарат. За други оръжия ще спомена по-нататък. Но е една от първите, ако търсим да избягаме от града в буша за уикенда. И да споделим спокойствието, успокояващата очите зеленина и ушите – тишина - с одомашнена женена двойка клипспингъри (скалоскачаща антилипа), пиеща водата си нарочно поставено корито от автомобилна гума. От центъра на Йоханесбург до там е 2 часа петъчно каране и половин час по-кратко – всеки друг ден от седмицата. Та още в три следобед след работа се бях вече бухнал в басейна за освежаване от жегата преди геймдрайва (разходка на фотосафари с джип с пригодена за целта каросерия).

 

 

В тая ниша резервати за диви животни можеш хем да се порадваш на относителен лукс (вкл. крем брюле за десерт на брая), хем да направиш снимки на диви животни, които и @FlyTraveler биха заблудили, че са направени в значително по-обширна зона на защитен естествен хабитат, хем да направиш наблюдения на поддържането на биоразнообразието и природната среда като бизнес. В който туристите, лоджът и геймдрайвовете играят само поддържата роля. Главната се пада на развъждането на редките диви животни.

 

 

Тези конкретно разполагат 4500 хектара буш с преобладаващи трънливи храсталаци, акации и дървета марула и  специализират в антилопи сейбъл (черна) и роун (конска). Като от сейбълите поддържат чисти популации от подвидове от различни региони в африканския юг, попадащи на териториите на държавите Замбия, Зимбабве и Малави .  Достъпът им до свежа кръв от тия места обаче от години е забранен с наложена със закон безсрочна карантина заради опасенията на съседните говежди ферми от говежди зарази. Покрай сухите антилопи, горят и влажните крави! (бурска народна пословица от околията на Табазимби). Затова замисляли една схема, ама още не я били доизмислили и внедрили, за внасяне на ембриони вместо цели животни за разплод. ‘n boer maak 'n plan! Бурът ще направи план! (малко по-автентична бурска народна пословица). Покрай истерията с бракониерството си продали носорозите. Не можели да си позволяват нивата на охрана, необходими в наше време за тоя изключително агресивно преследван застрашен вид. Сега граничните полоси между блоковете земя, заделени за отделните подвидове сейбъли може от спътник да наподобява демаркационната линия между двете Кореи, но е преодолима от брадавичести прасета, леопарди и най-обикновени крадци, дошли да си потърсят черно-бял телевизор от бунгалата на персонала. И забравили да затворят портата, вследствие на което избягал и не оцелял на „свобода“ един от най-ценните замбийски сейбъли мъжкари. Добре, че ветеринарят разполагал с расов екземпляр на своята вила и им го продал, че да не пропадне целият план.

 

 

А за какво ги въдят? Продават ги. На други подобни на тях ферми, на по-големи резервати, на който иска и на ловни стопанства. Последните 30 години (от смъртта на един от бащите основатели на фермата) не били пускали ловци в полза на туристите с фотоапарати и щастливото безгрижно детство и юношество на дивеча си. Но сега им хрумнала нова идея за лов, че прекалено много им се навъдили импали, без да има какво да ги яде. Леопардите им били два – три и се задоволявали с малко. Та щели да пуснат ловци, ама с лъкове. Тоя спорт добивал популярност напоследък. Разбира се, като и в лова с пушка, и тук има повече и по-малко етични практики. От лов пеша, до лов директно от каросерията на джипа. Тяхната практика щяла да се пада някъде по средата на скалата по етичност – стрелба от вишка или от ниска замаскирана барака край водоем. Били направили план туристите и ловците да не нощуват в един и същи лодж, защото традицията твърди, че между тези две субкултури рядко се получава задушевен разговор вечер около лагерния огън. За месото от импала имали огромна хладна стая в един от лоджовете, която точно сега обаче била заета от тленните останки на Доналд Тръмп. Патриархът хипопотам от най-големия им микроязовир, който изведнъж на стари години показал влечение към детеубийство. Погубил шестима (!) от синовете си. Може би е трябало да го кръстят Иван Грозни.

 

 

На лъвовете им не им се полага да погубват нищо. Дават им бройлерите за вечеря готови умрели. Шкартирани от камионите бройлери, предвидени за зареждане на бързохранилницте за човеци. Ако били живи, лъвовете щели да си играят с тях на котка и мишка, което не било етично. Самото съществуване на лъвове на фермата им също попада някъде по средата на скалата на етичност. Три женски и един мъжки, кастриран за всеки случай, които били добили още като бебета с идеята да ги опитомят за някакви форми на интеракция (гушкане/галене/цункане) с децата на туристите. Ама нещо не се получило поради административни и оперативни забавяния и лъвовете междувременно пораснали. И сега си ги пазят като глезени домашни любимци, защото са непродаваеми. На ловен резерват не искат да ги продадат от сантиментални съображения, а за Big-5 резерват с геймдрайвове не ставали, защото не са се научили да ловуват, но пък са се сближили с хората и току виж почнали да скачат по откритите джипове да се гушкат/галят/цункат. В тоя ред на мисли ми е забавно да чета истерията за някакви опощяли лъвчета в България, дето природозащитниците настоявали да бъдат „спасени“ в резерват в Южна Африка. Като че ли тия неща стават ей тъй, без пари или без куршуми.

 

 

В небрежен разговор едната вечер на бутилка Castle Lager около брая след дежурната, провокирана от традиционно нездраво бурско любопитството, лекция за формите на звателен падеж в балканските езици, отвърнах с провокиране на дежурния междукултурен трус. Заявих, че в общия случай възприемам старите европейски имена на градовете в Южна Африка като по-прочитаеми и произносими от новите африкански. С някои изключения от рода на Potgietersrus, преименуван на Макопане. Младежът Лари, стажант парков рейнджър и любител на етичните практики в лова с лък на часа ме осведоми, че нищо лошо му нямало на стария африканерски топоним. Бил възникнал на мястото, където някой си Йоханес (Ханси) Потхитер си бил направил бивак през втората англо бурска война. Което, разбира се, не стига и за тройка. Всеки знае, че градът е възникнал на мястото на бивака на някой си Петрус (Пиетер) Потхитер от бурските пионерски (voortrekkers) походи 60-70  години по-рано. Без от това да е произлязло нещо благозвучно. А на въпроса от нездраво българско любопитство самият Лари що за африканер е с такова английско име, се отговори, че всъщност бил Лаари, по кръщелно - Елардус. Последната лекция по европейски културни своеобразия им я дадох, след като си нямаха работа да проявят още по-нездраво любопитство и да попитат какво си чета на кирилица край басейна. Обясних, че заглавието на книгата ми "Чамкория“ на чист турски език означава борова гора. Да е жив и здрав Милен Русков, но това е вече за друга тема.

 

А на тези от лоджа Таба-Кая в Сабленто ранчо единствената махана, дето им я намерих, беше, че се издъниха с яйцата бенедикт на неделната закуска!

 

Д.'18

 

 

 

Снимките нарочно съм ги разделил в два албума:

 

Един - фотосафаристки: https://photos.app.goo.gl/xKJxBkzgvrdisQtd2

 

И един - с наблюдения върху човешкия фактор в управлението на фермата: https://photos.app.goo.gl/7ETLPsNFYcY00abi2

 

 

Редактирано 2 февруари, 2018 от домосед

[FlyTraveler 38485]

преди 1 час, домосед каза:

Къщата на скалата в Сабленото ранчо, януари 2018

 

 

В отговор на @ruwenzogy и @FlyTraveler в темата за животните, а и защото отдавна не съм попълвал дневничето, пиша тук. Не, черните и конските антилопи не съм ги снимал в Крюгер. Нито в някой от прилежащите към територията му частни резервати, към които няма огради. Снимал съм в частното дивечово стопанство (game farm) Сабелно Ранчо (Sable Ranch) в Северозападна провинция на 30 км от град Бритс, отседнал в лоджа им Таба Кая (Thaba Khaya) - Домът на скалата. Тази зона не е първата, в която се сещаме да търсим идеи за сафари за диви животни в Южна Африка. Особено, ако идваме от чужбина и оръжието ни е фотоапарат.

 

В тая ниша резервати за диви животни можеш хем да се порадваш на относителен лукс (вкл. крем брюле за десерт на брая), хем да направиш снимки на диви животни, които и @FlyTraveler биха заблудили, че са направени в значително по-обширна зона на защитен естествен хабитат, хем да направиш наблюдения на поддържането на биоразнообразието и природната среда като бизнес. В който туристите, лоджът и геймдрайвовете играят само поддържата роля. Главната се пада на развъждането на редките диви животни.

 

 

May I be damned (да не казвам евентуалния български еквивалент, който не е непременно буквален превод), от снимките ти в темата за животните и тази за където сме в момента, наистина останах с впечатлението, че това си е голям защитен резерват, а даже бях и напълно сигурен, че е Крюгер или някой от прилежащите му частни резервати. Поне пейзажа ми бие към този хабитат. Ниалите идеално си потвърждаваха идеята ми за района на Крюгер. Това, което ме объркваше, беше наличието на сейбълите и роуните. Последните, понеже никога не съм чувал как се произнасят на английски, а само съм им чел имената, си мислех, че се произнасят роАн (както и се пишат). Тези животни доколкото знам, ги няма в Крюгер, а ходят да ги гледат в Зимбабве (в района на парка Хуанге), в северна Ботсвана (покрай река Чобе), от разказа ти разбрах за Замбия и съседната и Малави. Много рядко се намират и в южна Танзания (района Джонгомеро в парка Руаха). Като цяло са си редки животни и не случайно развъждането им е основен бизнес на ранчото.

Не бих предположил нито за момент, че това е сравнително малко ранчо на час и половина - два път от Йоханесбург, сигурно и по-малко от Претория.  Ако човек не е обсебен от диви паркове, в които да вижда животните в натуралната им среда, това е чудесно място за невероятни снимки на редки, и не толкова редки видове. Радвам се, че продължаваш да пишеш в тази си тема.

Редактирано 2 февруари, 2018 от FlyTraveler

[Фил 68767]

преди 2 часа, домосед каза:

...и дървета марула

Това дърво вероятно е онова дърво, чиито ферментирали плодове някои африкански хайванчета обичат да похапват, без вероятно да предполагат какви ще са последиците 

 

Апропо - виждал ли си там наживо подпийнали животни, или някой да ти е разказвал там за такива случаи? 

[домосед 41251]

На 2/3/2018 в 0:51, Фил каза:

Апропо - виждал ли си там наживо подпийнали животни, или някой да ти е разказвал там за такива случаи? 

Виждал съм хора, подпийнали от напитка, приготвена от амарула. Старите хора казват, че най-добър ефект се постига, ако плодът е минал през слон.

На 2/2/2018 в 23:24, FlyTraveler каза:

Поне пейзажа ми бие към този хабитат.

Пейзажът се променя. Вчера ходих на една научно-популярна екологична лекция за разликите между саваните в Африка, които дърветата приличат на чадъри, и в Австралия, където приличат на топчести близалки - lollipops.  Оказва се, че в противоречие с общите представи, че навсякъде по света заради човешка дейност (сеч) изчезват горите, в Африка под заплаха са саваните. Горите настъпват! Защото малко е нужно на разпръснатите из саваната чадъровидни акации и подобни ниски и дебели на силует видове да се размножат и да направят гюрук (canopy) над тревата. В Южна Африка много фермери са се отказали от добитък и са минали на дивеч точно по тая причина. Но и дивеч като пуснат, равновесието лесно се нарушава в полза на храстолюбивите над треволюбивите видове. Ето една статия на английски, опитваща се да даде обяснения на ниво фермерска дейност. Другото обяснение (което се допълва с тези) е стандартното за повишаващата се концентрация на вълглероден двуокис, която облагодетелства акациите. Но не и евкалиптите и затова в Австралия саваната не била застрашена

 

https://www.ingwelala.co.za/articles/knowledge-base/243-bush-encroachment.html

Редактирано 7 февруари, 2018 от домосед

[jungfraujoch 16051]

На 4/17/2015 в 13:15, домосед каза:

Бойните полета в земята на Зулу, септември 2012 

 

 

"Ако някой в Африка се обърне към теб с 'приятелю', той не ти е непременно приятел". Aфриканска мъдрост на седмицата, цитирана на бара край огнището. И други африкански мъдрости и истории прециркулираха. Предимно от страна на Пол Маре, сладкодумен 'англоезичен африканер' (по самоопределение). Как с брат му Етиен били нелегални бели членове на Африканския Национален Конгрес (Партията) при стария режим. Как в деня на освобождаването на Мандела от панделата (02.02.1990), партийно-революционното бюро на Партията решило да го скрие първата вечер у тях (у братови му по-точно), докато не са се усетили крайно-десните да го ликвидират. Как преди това, заради недружелюбно отношение към африканерската власт, го били наказали с военна служба на дъното на институционалираната расистка стълбица. Тоест - сред бушмените, които са били още по-обезправени и от черните, а в Ботсвана май са и до днешен. (Издънка в КЕЧа! - бълг.арм.жарг.). В Ангола, където през 80-те Южна Африка си воюваше съвсем насериозно с Куба. Как артелчиците осигурявали храна за един ден от седем. Останалите трябвало да се оправяш с лов и ровене на пустинни грудки. Точно като бушмените. И оттогава му е останало самочувствието, че може да оцелее дълго време на експедиция без храна. Брат му Етиен впоследствие обаче се издънил политически и при новия режим, обвързвайки се с някаква съмнителен строител на съвременна Южна Африка, и след скандал се върнал към хобито си и го развил в професия. Birdwatching! Бил един от светилата. Впрочем, твърди се, че в Африка за един ден (дали не беше месец все пак) можели да се видят 300+ различни вида - около половината от резултата на Оуен Уилсън, Джак Блак и Стив Мартин, които се надпреварваха за цяла година в Щатите в оня филм за Голямата година. Грудките въвлякоха в разговора и ройбоса с разяснението, че бил сравнително екзотичен храст и се виреел само в няколко отделни екологични джоба в Западния Кейп. Повсеместността му (даже в България и даже като есенция за кисело мляко!) оставя други впечатления. И че в Англия има "време", а не "климат" като в Южна Африка и това предопределя темата като културна норма за всеки светски разговор. Поглед през прозореца ни уверява, че точно тоя уикенд и в Южна Африка цареше време, а не климат.

 

 

В наши дни, едно от професионалните му занимания на Пол (освен, че е архитект и дизайнер на екосъобразни обиталища, покъщнина и начини на живот) е да води британски туристи по бойните полета на англо-зулуската война от 1879. Та край едно от тия полета се намира и барът с огнището. А именно - в лоджа Исандлуана, с гледка откъм зулуската позиция в едноименната битка.

 

 

Спечелена от зулусите не на последно място заради по-добрият вкус при избора на позиция. Англичаните се били задоволили с евтиния (budget, амер.) вариант, вместо в 4-звездния лодж на баира с гледката, да къмпират в полето и в крайна сметка били изклани до крак. Зулусите дали повече жертви като абсолютна бройка, но спечелили битката с мнозинство от няколко хиляди оцелели. После обаче като момченца си загубили войната, която нямали и теоретичен шанс да спечелят. (В цялата история на разпределянето на африканската баница, единственият прецедент да не се спечели колониална война от европейците е заложен от Италия срещу Етиопия/Абисиния). 

 

 

Интересното е, че като спечелили войната срещу зулусите, англичаните си рекли, че не им е работа да им се бъркат повече, изчакали ги да се доизтрепят още 10 години в междуособици и чак тогава ги анексирали в колонията Натал. Днес - провинция КваЗулу-Натал. Програма максимум за Британската империята е била да се конфедерират всичките и колонии и протекторати в Южна и Източна Африка по канадски и австралийски модел. Но поради стечение на обстоятелствата е постигнат частичен успех. Родезиите, Свазиленд и Бечуаналенд са останли извън Съюза, а Лесото никой не го е е@авал за круша.

 

 

Британски туристи* нямаше, но пък Иън Найт (пише се с "к" пред "н"-то), приятел на Пол, англичанин, издал дузина книги по темата, ни беше на разположение. Проучил е битката до най-малкия детайл. "Поименно, колега, поименно!" , както се казваше в оня виц за непривилегирования студент и въпроса за жертвите на атомната бомба над Хирошима. Но в случая с Иън е без майтап - той наистина ги знае жертвите поименно и кой в кой окоп точно е заклан. Фигурно казано, защото част от проблема на англичаните е била точно липсата на окопи.

 

 

Човекът си живее в Англия, но долетял за един дълъг уикенд (съвсем в мой стил на трансконтиненатлно придвижване), да се повесели на традиционна зулуска сватба** и да обори новите теории за точката "X" (хикс), противопоставящи се на традиционните възгледи в коя точно долина са се спотайвали 25000 зулуси, преди да ги усетят англичаните.

 

 

Повечето свидетелства са, че докато експедиционният отряд на Питър О'Тул (пардон - лорд Челмсфорд) ги е дирил за лудо зад баирите на изток и югоизток на повече от ден езда от лагера, те са били събрали в долината отвъд платото Nqutu (където буквата q се чете като прецъкваща съгласна, а не като "я", както биха предположили някои ранни методиевисти). И били разкрити баш в най-неудобния момент от друг английски отряд надникнал зад билото. Легендарния "Uh-Oh!" момент от филма "Зората на зулу"

 

https://www.youtube.com/watch?v=gu8usgmMzDQ

 

Да, ама на новоизлюпил се изворов материал - историческа топографска карта с анонимни бележки в полето, точката "X", където е станала срещата, е едва ли не най-плоското място върху платото. А там просто няма къде да се скрият.

 

 

Споровете в научните и аматьорските среди продължават! А ние през това време се прехвърлхиме на английската позиция, която и до ден днешен е изпъстрена с братски могили, обозначени с малки и големи пирамидки от варосани обли камъни.

 

 

И не пропуснахме да се изкатерим и на самото релефно образувание Исандлуана, което значело "преживен стомах на крава", защото приличало точно на тоя орган в зулуското народно въображение.

 

 

 

На един ден път пеша (час с кола) от Исандлуана се намира бродът на Биволска река Рорк'с дрифт. 

 

 

Където на следващия ден след разгрома на основната британска колона шепа спартанци (100 +/- британци, вкл. ранени от лазарета и няколко цивилни) взимат утешителен реванш, като удържат на сганта на Ксеркса (4000 +/- зулуси, опиянени от победата при Исандлвана). Тук главна роля играе Майкъл Кейн, който само в една презрително-високомерно-насмешлива усмивка с поглед, а не с устни, успява да претвори културата на "стегнатата горна устна" (стоицизъм и тотално въздържание от издаване на емоции в момент на изпитание), подковавала британския колониален империализъм през XIX век. За съжаление кадъра го няма в трейлъра. Но целият филм така или иначе е от задължителната програма по темата "Южна Африка". Любопитно е, че зулуския крал Кечвайо го играе вожд Монгосуту Бутелези, който в реалния си живот е една от най-патриархалните политически фигури в Южна Африка от 70-те години до наши дни - премиер на зулуския бантустан, лидер на зулуската националистическа партия Инката в борбите ѝ и срещу бялата власт, и срещу конкуренцията на АНК, а в последствие - дългогодишен министър на вътрешните работи в коалиция с АНК.

 

https://www.youtube.com/watch?v=O7zoPJCuTBA

 

В наши дни мястото е тихо и постройките на мисията - въстановени и функциониращи в близък до оригиналния си вид. Със зулуски и британски мемориал, мирно съжителстващи си в двора.

 

 

 

 

Впрочем някъде около Роркс дрифт бяхме правили опит да се пускаме на рафтинг навремето, но нивото на Биволска река беше ниско (за разлика от януари 1879) и се бяхме прехвърлили на река Тугела. Точно както са направили и сценографите на филма. Преместили са Рорк'с дрифт на река Тугела в подножието на драхенсбергския Амфитеатър в парка Роял Натал. (което наблюдтелните читатели на темата несъмнено вече са забелязали и от трейлъра, бел.д.т.2015). 

 

 

Друга забележителност, която си заслужава да се отбележи е помпата-въртележка в исандлуанската мисия. Децата си играят да се въртят, а същевременно помпат вода в общинския резервоар. Хитроумно.

 

 

Но според Пол нямали право да го изнасят тоя патент, защото Световната банка (или Световната здравна организация или нещо друго Световно) му било лепнало етикета "детски труд".

 

 

Понеже експедицията я бяхме организирали според традициите на британското колониано военно изкуство в две бойни колони, със Саймън и Дениз минахме по друг път. По магистрала N3 чак до Лейдисмит и оттам напряко към Хелпмекаар. По който път попаднахме на ученически боксов турнир. 

 

 

Един от треньорите-съдии си направи устата като чужденец да съм ги рекламирал в чужбина, но когато стана дума, че е добре да дадат някакви координати, поне адрес или имейл, махнаха с ръка - много голямо усилие. Малко по-нататък сменяхме гума. Спраска се! Саймън беше настоял да караме с неговата кола, Audi 4 (или 5), дизел. Вярно - харчи на половината на моята в рандове, но пък зулуските пътища не са и стихията. Все пак на резервна гума издаянихме остатъка от уикенда и се прибрахме без повече приключения. На връщане даже се отбихме на бойното поле на Битката при Кървава река от 16.12.1838, да видим паметника от бронзови волски коли в естесвена големина във формация лагер.

 

 

 

В която формация африканерите (това е преди англичаните да се намесят в югоизточна Африка) са удръжали на зулусите на практика без никакви жертви и за го приели за божествено знамение за превъзходство на белия човек. И за се заклели от благодарност да не пипнат работа на тая дата во веки веков.

 

 

В наши дни на другия бряг на реката е вдигнат музей-мемориал на зулуската версия на събитията, но понеже няма мост (както и тогава е нямало), обиколката би била 20-тина километра. Пренебрегнахме го в полза на Wimpy-то в градчето Фолксруст.

 

----------

 

(*) край огнището се разказваха и легенди за въпросните туристи. Имало един, който бил пътя до Южна Африка, защото баща му го заклел на смъртното си ложе да опита южноафрикански ... конфитюр (jam, англ). Това му бил най-милият спомен от Първата световна, когато след мизерията на окопите изведнъж го прехвърлили в африканския рай. Друг някакъв, 60+, докато го усетят, скочил от рейса при спирка в някакъв град и попитал първата черна жена на улицата как се чувстват черните, като знаят, че толкова много приличат на маймуни. А после в хотела обяснил на трима бели, че Хитлер би одобрил русите им физиономии със сини очи. А те по съвпадение се оказали германци. 

 

(**) сватбата била традиционна дотолкова, долкото повечето гости се били облекли (по точно - съблекли) в тоалетите на бабите и дедите си, но напазарувани предимно от фешън-моловете в Йохансбург - кожени и тръстикови полички, не задължително със сутиен, за жените и кожени надбедрени превръзки с щитове и копия за мъжете. Менюто включвало предимно месо от прясно заколени крави и бира от традиционния (ферементирана с плюнки) и нетрадиционния (Carling Black Label: Black Labour/White Guilt) вид. Друг нюанс на нетрадиционност идвал от факта, че попът бил жена, а педерастите сред гостите не криели сексуалната си ориентацията. За подобно поведение в Уганда, например, бесят със съд и присъда. 

 

Изключително увлекателно и много изчерпателно разбъркано дневниче.За пръв път виждам така написана думичка-е@авал и много се смях!