дневник Калифорния, Невада, Аризона за една седмица

[Георги]

За Лас Вегас имах два големи мерака, единия го изпълних, другия не. 

 

1.  Често като влезна в казино залагам някаква символична сума на червено на рулетката, колкото да не съм ходил на празно и да не давам шанс на математиката да ме пребори с по-продължителна игра. И така, да са живи и здрави от Белажио, че удебелиха портмонето ми с цели $10. Аз лично съм горд, че сигурно съм от малкото, които си тръгват с печалба от Вегас.

 

2. Нощните снимки по стрипа не станаха. Вчера се изви някаква пясъчна буря и духаше страшно. Щракнах колкото да не е без хич и така. Като цяло смятам, че Paris беше най-ефектното казино отпред, а Venetian най-ефектното отвътре, от тези в които влезнах. Фонтаните пред Белажио изглеждат жалко в сравнение с тези в Дубай. Не, че са лоши, но е като да гледаш мач от Б групата на България след финал на Шампионската Лига. 

 

Иначе видяхме и шоу на Cirque du Soleil - Mystere, едно от най-старите там. На времето какви гимнастици имаше... Абе доста сериозна постановка и всичко беше изпипано до последния детайл. 

 

Голямо впечатление ми направи как се променя Вегас само на 1-2 преки от стрипа. Става кротко, да не кажа почти заспало градче. Като цяло, в зависимост от нещата които ви вълнуват тук може да се прекарат от един-два часа, до седмица. Задължително е обаче да се дръпне един тегел по стрипа, може и с кола, винаги е задръстено, както и да се влезе в 1-2 казина. Интериора им е доста различен един от друг, като средства хич не са щадени. 

 

Иначе си е бутафорийка. Много прилича на Скопие по римските статуи и фонтани тук-там, хах! С тази разлика, че поне за мен Вегас бутафорията не я възприема на сериозно. Наясно са, че всичко е като един филмов декор и не се стараят да го крият. 

 

Снимки ще има като се върна. Сега потегляме към Гранд Каньон, там живот и здраве ще спим на палатка. Дано не умрем от студ...

[БраниB]

За Лас Вегас имах два големи мерака, единия го изпълних, другия не. 

 

1.  Често като влезна в казино залагам някаква символична сума на червено на рулетката, колкото да не съм ходил на празно и да не давам шанс на математиката да ме пребори с по-продължителна игра. И така, да са живи и здрави от Белажио, че удебелиха портмонето ми с цели $10. Аз лично съм горд, че сигурно съм от малкото, които си тръгват с печалба от Вегас.

И аз като си тръгвах от Вегас, си мислех, че съм от богаташите, защото бях заложила само $5.

[Георги]

За разлика от Йосемите и Долината на смъртта, Гранд Каньон си е малко one trick pony. Демек, няма различни забележителности и гледки, едно единствено нещо е. Едно, ама какво!!!!

 

Нямате си на идея първия шок, който ви удря в момента, в който погледнете каньона. При други природни забележителности се случва да има малко или много предварително разкриване, съспенс така да се каже. Ще чуете как наближавате водопад, ще видите някое малко езерце преди основното, ще хванете някое кьошенце от забележителността преди да стигнете до основната точка за наблюдение. При Гранд Каньон няма такова нещо. Паркирате на паркинга, на 20м сте от пропастта и всичко наоколо изглежда напълно обикновено - проскубани храсталаци, дървета, песъчлива почва. И изведнъж...ако ме шибне Кубрат Пулев със всичка сила (или както него го шибна Кличко в шестия рунд) предполагам усещането е подобно. Просто в един момент усещаш, че все едно реалността е изключена и гледаш филм, защото това нещо пред/под/около теб не може да съществува. 

 

Ще чакате снимки, няма какво да направя сега, и дано са се получили добре. 

 

Иначе чисто фактологично, има едно 20-ина точки за наблюдение, обслужвани от шътъл автобуси. Изгледите от всяка от тях варират, но честно казано тази, която е най-популярната и фронтално до туристическия център - mather point ми изглеждаше най-впечатляваща. Останалата обиколка е колкото да има някакво разнообразие. Ако сте с кола има цяла отсечка в продължение на 40км, ние не ходихме да я гледаме. 

 

Вечерта по идея щяхме да спим на къмпинг. Хотелчетата в рамките на парка се разпродават с месеци предварително, а и са на доста "приятни" цени. За това реших да се спрем на къмпинга като си наемем палатка и спални чували на място, има такава услуга. В деня на пристигането обаче се оказва, че първо духа, второ вечерта ще е кучи студ (до -4 градуса). Решихме, че не е за неопитни подобно палаткуване и в крайна сметка опънахме двете седалки на колата и щяхме да се топлим с припалване на двигателя. Колата пък, макар и японска хич не влизаше в оня виц за как японците правели коли като пускали котки в тях и вееше както си иска. Палиш двигателя, 3 минути се стопляш, спираш го и след 5 минути отново е студено. В крайна сметка в един момент я запалих, метнах якето върху таблото да не свети (щото модерна кола и на кой може да му хрумне, че колата може да е запалена, ма няма нужда да свети!) и я оставих да си работи, докато спим. Въобще, беше ужасна нощ. А защо беше целия този зор? За да видим изгрева над каньона в 5:52 сутринта! И за това ще чакате снимки...

 

Ах, за малко да забравя още една дивотия. До всяко резервирано място за къмпинг си има масичка с пейки и огнище. Директно си представих една идилична картинка на топлене до огъня, докато пламъците игриво подскачат по лицата ни, а ние си разказваме страшни истории за масови убийци с кука вместо ръка. За това и моментално бяха закупени от магазинчето дърва за огън (нямаш право да си ги събираш наоколо, национален парк е, само може да си ги купиш, горе-долу излизаше 2лв на цепеница!), едно пакетче нарязан бекон за да има какво да се сложи и на скарата и зачаках вечерта.

 

Картинката, която си рисуваш в главата и грубата реалност са тотално различни неща! Приятното топлене покрай лагерния огън се превърна в някакво мъчение, при което зъзнахме около огнището, докато вятъра наоколо се надпреварваше да вкарва дима право в нас, независимо накъде се завъртим. Сигурно поне седмица още ще ухая на пушек и позапечен бекон! Иначе имаше брутално много звезди, но за съжаление нямаше пълнолуние, за да се освети и каньона. 

 

Обратно към тази сутрин. Последва осем часово шофиране от Гранд Каньон към Лос Анжелис. С оглед на малкото сън предишната нощ и цялото общо изчерпване на батериите ни, сигурно е най-тежкото каране, което съм правил. Да са живи и здрави американците с техните автоматици и круиз контроли, не мисля, че щях да издържа да го направя същия преход при същите условия с ръчна скоростна кутия,  и ако трябваше постоянно крака ми да е на педала. Пристигнахме в района на ЛА, по-точно Марина Дел Рей, което си е отделно градче. Имахме сили колкото да идем до Venice Beach за залеза, да хапнем по един бургер и един сладолед и обратно вкъщи да спим. Движението в късния следобед беше ужасно, но изненадващо културно.

 

Утре сутрин ще разгледаме крайбрежните райони на Venice и Santa Monica и в ранния следобед живот и здраве, полет обратно към България. Навлизаме в епилога...

[БраниB]

Обратно към тази сутрин. Последва осем часово шофиране от Гранд Каньон към Лос Анжелис. С оглед на малкото сън предишната нощ и цялото общо изчерпване на батериите ни, сигурно е най-тежкото каране, което съм правил. Да са живи и здрави американците с техните автоматици и круиз контроли, не мисля, че щях да издържа да го направя същия преход при същите условия с ръчна скоростна кутия,  и ако трябваше постоянно крака ми да е на педала. Пристигнахме в района на ЛА, по-точно Марина Дел Рей, което си е отделно градче. Имахме сили колкото да идем до Venice Beach за залеза, да хапнем по един бургер и един сладолед и обратно вкъщи да спим. Движението в късния следобед беше ужасно, но изненадващо културно.

Ами точно това имах впредвид... Пътят не е за подценяване. Просто умората си казва думата и особено като не си се наспал  добре, картинката е ясна. 

Но нали сте стигнали, така че весело изкарване в ЛА и лек полет!

Редактирано 17 април, 2015 от БраниB

[fairy__]

Самo една снимка пускам, че нямам време за повече, а и компютъра не иска да ми изкара превютата и е тегаво да ги избирам една по една. Повече разказ и снимки утре. Продължаваме напред!

 

P4130252.JPG

Това е вълшебно място, което го препоръчвам на всеки!

[Георги]

Прибрахме се, бих казал без особени перипетии. 

 

Последните часове бяха отделени за района около Venice. Да, минахме през ЛА и въобще не видяхме разните му бевърли хилсове, алеи на славата и подобни тур магнити. Просто бяхме вече в настроение за тръгване и лека полека върнахме темпото. Иначе района около Venice Beach е популярен. Страшно много магазинчета с просташки лафчета на тениски, които не знам кой смята за оригинални (долно бельо за жени с надпис Eric's property на задните части, сериозно?).

 

През 2-3 метра имаше и докторски консултации дали имаш право да се възползваш от легално продаваната медицинска марихуана. Понеже полюбопитствах, общо взето на тия консултации направо те насочват как да отговориш на въпросите за да получиш правото. Че кой няма проблем с безсъние? Ако случайно не живееш в Калифорния задължително да кажеш, че планираш съвсем скоро да се нанесеш там!

 

Въобще комбинирано с доста голяма част бездомници в региона (някой друг фен на Саут Парк тук да е гледал Night of the Living Homeless?) си е доста хипарска атмосфера. Което контрастира много с луксозните сгради, яхти и т.н. наоколо. Абе шарен район е, както и Santa Monica, който май е още по-шарен, но не ни остана време за него.

 

Снимки ще има после, явно пак ще съм новатор в областта - първо обяснявам, а после със снимки показвам какво съм обяснявал  

 

Пътуването беше на изключително високо темпо, но нито за секунда не съжалявам за умората. Просто олекотяване на режима щеше да означава пропускане на Гранд Каньон, а това нямаше да си го позволя. Може да не сме вече на по 18, но все още се справяме с дълги преходи с кола, а чат-пат и спане в същата притиснати от обстоятелствата. Ще хвана да проуча и други нац. паркове в щатите, защото им ставам луд фен, харесва ми и организацията, а най-вече и самата природа. Евърглейдс и Йелоустоун са в списъка, как ще ги комбинирам не знам!

 

Повече заключителни впечатления може би след като кача снимките, за да е по-ефектно. 

[Rumiana]

Ще хвана да проуча и други нац. паркове в щатите, защото им ставам луд фен, харесва ми и организацията, а най-вече и самата природа. Евърглейдс и Йелоустоун са в списъка, как ще ги комбинирам не знам!

 

Системата на националните паркове наистина е едно от най-хубавите и заслужаващи си неща в Америка!

Йелоустоун (+ Grand Teton) се комбинират горе-долу добре с парковете в Юта - Arches, Bryce, Zion, Canyonlands, Capitol Reef (всичките са страхотни и си струват! - приблизително в тоя ред), плюс Antelope Canyon, Horseshoe Bend и Escalante.  Наблизо е и Mesa Verde (в Колорадо), който също е задължителен .  Полет до Солт Лейк Сити и сте готови :) .

[Георги]

Системата на националните паркове наистина е едно от най-хубавите и заслужаващи си неща в Америка!

Йелоустоун (+ Grand Teton) се комбинират горе-долу добре с парковете в Юта - Arches, Bryce, Zion, Canyonlands, Capitol Reef (всичките са страхотни и си струват! - приблизително в тоя ред), плюс Antelope Canyon, Horseshoe Bend и Escalante.  Наблизо е и Mesa Verde (в Колорадо), който също е задължителен .  Полет до Солт Лейк Сити и сте готови :) .

 

С полетите съм малко ограничен - В западната част са Сиатъл, Денвър, Сан Франциско и Лос Анжелис. Дълга история Но може би кацане в Сиатъл и излитане от Денвър  е възможно...не знам, рано ми е да го мисля, знам само че имам едногодишен пас за парковете и може да поизбия още от стойността му. Само долара да вземе да падне най-накрая, че боли

[Rumiana]

Ооо, до Сиатъл е паркът Олимпик - страхотен е!  Също Маунт Рение!

Да,с кацане в Сиатъл и излитане от Денвър можете да обиколите повечето от най-готините - добавяте и Great Sand Dunes, Rocky Mountain.  Голямо шпорене е, ама пък неописуем кеф!

За дълги шофирания - не знам дали сте ползували - продават едни кофеинови таблетки, които много помагат срещу заспиване (някъде се казват "Stay Awake").  На мен кафето не ми действа, но тези таблетки определено ми помагат да не заспивам на волана.

[Георги]

То и аз кафе не пия, но се оправям с енергийни напитки Между другото понеже Фичо питаше колко каране е излезнало всичко. Ето го:

 

 

Около 1600 мили или около 2500км. 

[stanimir]

Щом само ти си шофирал наистина си е изпитание

Гледам снимката най-отгоре на страницата и е направо за картичка !!!

[Георги]

Щом само ти си шофирал наистина си е изпитание

Гледам снимката най-отгоре на страницата и е направо за картичка !!!

 

Да, но пак да кажа - там се кара лесно. Автоматик с круиз контрол, пътищата не бяха особено натоварени, през повечето време просто съм настройвал на ограничението  и съм държал волана, колкото да не замине в съседна лента. Така се кара доста лесно и не е уморително, като например спри - тръгни и келеши на всеки завой както често е в България. 

 

И като цяло, когато доста коли имат круиз контрол трафика е доста по-спокоен, всички се движат с равномерна скорост и резки маневри са много, много редки. Дори да има натоварено движение, всички коли почти винаги се движат с една и съща скорост. Някаква умора почувствах едва последния ден и то, защото беше най-дългата отсечка и не бяхме спали добре предишната нощ. 

 

А за снимките ще почакате да дойдат като картички, тая я избрах почти на случаен принцип от купа, бих я резнал отдолу да махна тоя клон, който отнема вниманието на преден план и ще стане още по-добре

[Stanislav Dimitrov]

Значи има още golden eagle pass.Ако ходиш по парковете е много по далавера от единичните входове.Ние 2007 бяхме в над 40парка,и само в Monument valley плащахме допълнителен вход,защото парка е собственост на индианците.

[Георги]

Значи има още golden eagle pass.Ако ходиш по парковете е много по далавера от единичните входове.Ние 2007 бяхме в над 40парка,и само в Monument valley плащахме допълнителен вход,защото парка е собственост на индианците.

 

Ами и ние така го сметнахме. Имахме 3 сигурни парка с обща такса $75, а годишния за всички беше $80 и преценихме да вземем него. На практика в Death Valley не ни го провериха въобще. Сега обаче май се казва по различен начин. На нашия пише: America The Beatiful The National Parks and Federal Recreational Lands Pass. 

[Гост]

Само мога да завиждам...

Има ли такива като мен без американска виза и БЕЗ НАДЕЖДА ДА Я ПОЛУЧАТ

 

Не си само ти Но защо без надежда? Надежда винаги има Лично аз не мисля да опитвам американска виза, докато: 1) не отворят границите за българи или 2) не получа британски паспорт. Не знам кое от двете ще стане по-бързо. Иначе ходене по мъките - не, благодаря. 

 

Жоре бе, офффф... Грозно ти завиждам за професията. Чакам сводки... 

[Tedy]

Спали сте в колата в очакване на изгрева, звучиш ми като ... мен.

Американските паркове са изумителни, изключително красиви с цветове и форми. Защо в България Щатите са по-известни с градовете си... предполагам хората откриват това, което търсят в крайна сметка. Проблемът с парковете е, че са много и кой от кой по-интересни, та ако някой ден тръгна поне за месец трябва да е, за да пообиколим повечко. Натоварено сте пътували, но си е струвало.

[П.Кръстев]

Не си само ти Но защо без надежда? Надежда винаги има Лично аз не мисля да опитвам американска виза, докато: 1) не отворят границите за българи или 2) не получа британски паспорт. Не знам кое от двете ще стане по-бързо. Иначе ходене по мъките - не, благодаря. 

 

Жоре бе, офффф... Грозно ти завиждам за професията. Чакам сводки... 

 

И аз вече нямам намерение да опитвам, поне в следващите 3-5 години.

Чакам снимки, поне да се порадвам на местата, които трябваше да посетя.  А от разказаното изглежда, че Георги си е изкарал страхотно.

[Rumiana]

И аз вече нямам намерение да опитвам, поне в следващите 3-5 години.

Чакам снимки, поне да се порадвам на местата, които трябваше да посетя.  А от разказаното изглежда, че Георги си е изкарал страхотно.

 

П.Кръстев, интересно ми е - дадоха ли ви някаква причина, поради която ви отказват виза или - просто така, не може?  Извинявай, ако въпросът ми е твърде личен.

[Травеолани]

Това, което ми направи впечатление, като се връщахме от Гранд Каньон до Лос Анджелис, беше че в Аризона ограничението на скоростта за тирове беше 70 мили в час, колкото и за колите. Та тези огромни камиони така хвърчаха и се изпреварваха, беше много страшно. В Калифорния като влязохме ограничението за тях стана 55 и изчезнаха.

[П.Кръстев]

П.Кръстев, интересно ми е - дадоха ли ви някаква причина, поради която ви отказват виза или - просто така, не може?  Извинявай, ако въпросът ми е твърде личен.

Отговора беше, че не отговаряме на изискванията, нищо друго. При което казах, че може все пак да ни погледнат документите, но казаха, че няма нужда. Подозирам, че просто сме изгизтеглили късата клечка, преди нас видяхме поне още 6 7 отказа, което е много. Явно е трябвало този ден да вдигнат % на откази малко

[Rumiana]

...ама че гадост! 

[БраниB]

Отговора беше, че не отговаряме на изискванията, нищо друго. При което казах, че може все пак да ни погледнат документите, но казаха, че няма нужда. Подозирам, че просто сме изгизтеглили късата клечка, преди нас видяхме поне още 6 7 отказа, което е много. Явно е трябвало този ден да вдигнат % на откази малко

Аз имам чувството, че в България е доста трудно да се вземе виза. Аз мойта я взех от Германия, като студент, с почти никакви доходи и всичко стана точно за 5 минути. Е, на съседното гише имаше едни от Хърватска, които се правеха на много остроумни и веднага им казаха, че нямат шанс. Донякъде е и симпатия. Във всеки случай визата не означава, че ще те пуснат в Щатите, митничарите на границата решават. Ние на летището попаднахме на една лелка, дето беше много строга и след 20 минути разпит, ни пусна някакси накрая. Не искам да описвам какъв сценарий ми мина през главата, докато ни проучваше, след толкова треперене за визата и накрая да пристигнеш там и хайде обратно! Американците прекаляват

Редактирано 19 април, 2015 от БраниB

[Гост]

Аз имам чувството, че в България е доста трудно да се вземе виза. Аз мойта я взех от Германия, като студент, с почти никакви доходи и всичко стана точно за 5 минути. Е, на съседното гише имаше едни от Хърватска, които се правеха на много остроумни и веднага им казаха, че нямат шанс. Донякъде е и симпатия. Във всеки случай визата не означава, че ще те пуснат в Щатите, митничарите на границата решават. Ние на летището попаднахме на една лелка, дето беше много строга и след 20 минути разпит, ни пусна някакси накрая. Не искам да описвам какъв сценарий ми мина през главата, докато ни проучваше, след толкова треперене за визата и накрая да пристигнеш там и хайде обратно! Американците прекаляват

 

Моят шеф ми разказваше случай, за който още се говори в компанията Пътува той, с още един колега. И двамата британци, демек супер облекчен режим. Ама не съвсем. Колегата е луд на тема спорт, здравословно хранене и помъкнал банани. В ръчния багаж. На милимунда е отървал или затвор, или връщане обратно. Та хич не е невероятен тоя сценарий... Агрххххх! Извинение, ако е офтопик - че нещо все ме банват по темата... хаха... но асоциации. 

[БраниB]

Това с храната е най-грубата грешка, отнасят се с теб, все едно си дилър на дрога или убиец.

И при следващи пътувания си в черния списък до живот.

Изобщо американците имат много красива държава, но самите американци, ако можеше да си ги спестим...щеше да е най-добре.

[Георги]

Спали сте в колата в очакване на изгрева, звучиш ми като ... мен.

Американските паркове са изумителни, изключително красиви с цветове и форми. Защо в България Щатите са по-известни с градовете си... предполагам хората откриват това, което търсят в крайна сметка. Проблемът с парковете е, че са много и кой от кой по-интересни, та ако някой ден тръгна поне за месец трябва да е, за да пообиколим повечко. Натоварено сте пътували, но си е струвало.

 

Аз си мисля, че и месец няма да стигне. И затова на части Не си представям да го мина с по-леко темпо. Ако имахме повече ден сигурно щяхме да се метнем и до Anthelope Canyon, щото е къде е от Гранд Каньон, бях чел че на теб ти е мечта Просто в един момент трябва да удариш спирчка и кръгом, в нашия случай Гранд Каньон беше мястото.

 

Това, което ми направи впечатление, като се връщахме от Гранд Каньон до Лос Анджелис, беше че в Аризона ограничението на скоростта за тирове беше 70 мили в час, колкото и за колите. Та тези огромни камиони така хвърчаха и се изпреварваха, беше много страшно. В Калифорния като влязохме ограничението за тях стана 55 и изчезнаха.

 

Да, така е. Но да ти кажа, и в Калифорния срещнах камиони, които не спазваха ограничението. Често ме принуждаваха да ускорявам леко над лимита и аз с цел да не допусна да ме изпреварят, не обичам да карам зад плътна стена без да имам видимост. И като цяло си имаше доста хора, които караха отгоре на ограничението, без да са агресивни и опасни, но откровено бяха с 5-10 мили отгоре поне. Не знам как е контрола по скоростта там, имаше едни любопитни табели "Speed limit enforced by aircraft". Чудя се как го правят, сега ще попрочета

 

Прочетох и е супер изненадващо  http://mentalfloss.com/article/54070/how-are-speed-limits-enforced-aircraft

Аз си мислех, че самолета някак сканира скоростта на всички превозни средства долу, така един вид разходите за полета могат да се покрият, ако се хванат много нарушители наведнъж и самолета има доста по-голям обсег от еднократна камера. Оказва се обаче, че летят двама - единия пилотира, а другия засича с хронометър за колко време се минава определена дистанция, ако някой му изглежда долу, че кара бързо. И ако засечката покаже, че надвишава лимита, сигнализира на колегите полицаи долу. Супер дървена система, не можех да си представя, че е толкова първобитно

 

Друго, което забелязах - не във всички щати е задължително носенето на колан. На влизане в Аризона и Невада специално отбелязаха, че коланите са задължителни.