дневник Калифорния, Невада, Аризона за една седмица

[Rumiana]

Има неписано правило, че за по-малко от 10 mph над ограничението не се глобява, затова народът масово кара с 9-10 mph отгоре.

[akair]

Има и такива, които си намират "спонсор" - някой, който кара бързо в лявата лента и се лепват зад него... Доста опасно начинание - едни спирачки и всички са в статистиката....

[Пожето]

Аз имам чувството, че в България е доста трудно да се вземе виза. 

И двете ми интервюта - сега за B1/2 виза и преди 10 години за J1, бяха с продължителност не повече от 2 минути и никакъв проблем. Нямам имоти, деца. Относително е. Според мен най-важното за тях е, освен ако не си студент, да имаш добра работа. Да знаят, че не отиваш там да си търсиш.

 

Теди, не знам дали ще ти стигне месец... На мен ми е мъчно, че не можахме да останем повече, особено в Йосемит. Там с удоволствие бих си изкарала една двуседмична ваканция, да изръчкам планинските пътечки и да се потъркалям по зелените поляни. Имам чувството, че не съм виждала друго такова синьо като небето над Half Dome. Може би над пустинните хълмове на Death Valley. И за секвоите ме е яд много, но какво да се прави, с толкова време - толкова.

[captain_oveur]

Това с храната е най-грубата грешка, отнасят се с теб, все едно си дилър на дрога или убиец.

 

В Чили за внасянето на една ябълка можеш да влезеш в затвора. Цялото летище в Сантяго беше нашарено с плакати с тази информация (също и месо, мляко, всякакви подобни). И те уверявам, че далеч не само в тези две държави (САЩ и Чили) е така.

Ти си помисли дали те устройва някой да донесе в България връзка банани, в които са се скрили два-три комара, пренасящи вируса на чикунгуня например. И какво би станало, ако на тези комари вземе, че им хареса климатът у нас и решат да си нацвъкат потомство.

Редактирано 22 април, 2015 от captain_oveur

[БраниB]

Е, то и в Европейски съюз не е шега работа като внесеш някакви хранителни продукти от държави извън ЕС.

Само, че американците малко се прекаляват. Просто всички случаи, за  които се сещам са на хора, пътуващи за САЩ и си взели нещо за из път, не са го изяли и после толкова разправии. Сигурна съм в повечео случаи, че  е просто грешка по неволност.Но за САЩ знам, че ако направиш подобна грешка, при всяко следващо пътуване, те проверяват доста сериозно, в смисъл, наистина си имат "черен списък".

[captain_oveur]

Да де. Затова в Европейския съюз преди няколко години се сдобиха и с тигрови комари, и с чикунгуня, и със смъртни случаи сред заболелите. Защото не прекаляват. А САЩ, които покриват половин континент и няколко климатични пояса (тоест каквато и буболечка да вкараш - вероятно ще „прихване“ на местна почва) и Чили с техните дори повече климатични пояси... Те просто нямат избор, нали се сещаш.

А и вероятно е писано в инструкциите за посетителите на тия държави какви са правилата, така че ако някой не си е направил труда да ги прочете, проблемът си е изцяло негов.

[akair]

При едно пътуване преди 10-ина години, когато дори водата беше разрешена, имам много ярък спомен как 2-ма пред мен ги питаха по 3 пъти дали имат нещо забранено в чантите, като напр. подправки. Те казваха "не, не, не", а жената на скенера мислеше друго... Изхвърли им дрехите от куфара, извади няколко "солници" с подправки, постави ги гордо на монитора (да, тогава мониторите бяха достатъчно големи, за да се оставят неща върху тях) и им нахвърля нещата обратно в куфара. Още тогава се замислих колко безразсъден трябва да си, за да се опитваш да внасяш забранена храна... При все, че няма хранителна криза и всичко е на максимум един амазон разстояние...

[БраниB]

И на мен ми се струва безкрайно глупаво да се носи храна. Няколко пъти са ме молели да взема багаж на познати и единия път като видях какво беше пратено-туршия, мармалад и българско сирене(не вакумирано), казах че няма да  го взема и въпросната майка много се засегна... 

Но просто много хора изобщо не се интересуват за правилата, или се надяват да минават метър.

[Георги]

Тюлените (sea lions, каква е разликата убий ма, не знам, имали нещо в ухото уж...) на Кей 39. Започнали да излизат след последното голямо земетресение, не се знае още защо. В най-многобройния им момент били 1700. Сега целогодишно се препичат на специално определени за целта платформи, които са защитени от лодки и т.н. 

 

P4110029.JPG

 

Ретро трамвайчетата, с които е известен града. В днешно време са повече тур. атракция, от колкото да покриват някаква полза за живущите, което си личи и от цените. Еднократно пътуване на нормален тролейбус е $2.25, влакчето е $6. При все това, имахме мерак да се повозим, но опашките бяха отчайващи. Най-яко беше, когато едни идваха на опашката и агитираха да качат хората на лимузина за същата цена от $6. Лимузината май събира по 20-ина човека, така че добър доход му се получава. А още по-интересното е, че имаше хора, които се навиваха! Така и не разбрах, преди това за какво са чакали на дългата опашка за трамвайчетата, ако ще се качват на лимузина...

 

P4110064.JPG

 

Сан Франциско е много стръмен град. Не един и два холивудски филма са снимани с преследвания по баирчетата и характерното скачане на колите, когато минат през кръстовищата. Имам и по-ефектни снимки, но сега всичко го правя малко набързо...

 

P4110066.JPG

 

Гледка от Coit Tower към Алкатраз, най-известната тур. забележителност на града. Туровете до там струват доста, според мен не си заслужават и като отделено време, с оглед на това че имаме само ден в града и като пари. Гледахме си го отдалеч. 

 

P4110084.JPG

 

И Сан Франциско както всеки по-голям американски (а и не само!) град си има сериозен по размер Chinatown. И както всичките подобни кварталчета и тук основното е храна, масажи, двд-та и боклучета. Тук някакви деца, които се готвеха да правят дракон. 

 

P4110109.JPG

 

Не може да не видим и моста Голдън Гейт. Имах сериозни планове за нощни снимки тук, но в крайна сметка логистиката щеше да се окаже прекалено сложна, да загубим доста ценно време, което сега ще прекараме в спане да отпочинем за утрешния сериозен ден, а и не малко пари, че се плащат 2 тола. А и времето беше толкова хубаво, че дневната гледка и снимките ме задоволиха напълно. 

 

P4120173.JPG

 

"Най-кривата" улица в света. Така и не разбрах кое налага подобна композиция на улицата, но е факт, че изглежда доста интересно, а задръстванията пред нея бяха поне 1км. Ако съдим по броя хора снимащи вътре от колата в много професионални опити да си направят селфи едновременно с шофьора и с улицата, то основния трафик пак бяха туристите. Ако не се вижда хубаво от снимката, уличката е с 12 почти обратни завоя. Не знам, ще прочета пак после за нея, може би е такава, защото улицата е доста стръмна, и ако не я спънат по този начин може да е опасно, но както казах имаше и други доста стръмни улици в града, та не знам...

 

P4120190.JPG

 

Еми това е много, много накратко в телеграфен стил. Щеше ми се да можех да пипна снимките малко, както и да направя по-добра селекция и на снимки и на текст, но за десетина минути толкова. Вероятно единственото, което направих е огромен спойлер и нищо друго. А тези кадри бяха някаква миниатюрна част от целия ден. 

 

Сан Франциско наистина е много приятен град, особено ако се уцели време като нашето днес. Изключително приятен и се разхожда човек с кеф. Но утре хващаме пътя към националните паркове и подозирам, че този много приятен град ще е нужно да върти обиколки за да настигне това, което ще видим там. Нямам търпение!

 

Хайде да добавя малко неща след като първата порция снимки вече е обработена. Кръстих цялата поредица "Улиците на Сан Франциско". Имаше навремето такъв сериал, даваха го в петък вечер по "Студио Х", едно от малкото американски неща, които можеше да гледаш.

 

Друг по-ретро спомен ми е от един пъзел, който ми бяха подарили, ако не се лъжа за 15-ия ми рожден ден и беше нощна снимка на моста Голдън Гейт. Гледал съм го тогава просто като картинка, която никога не съм си представял, че ще видя на живо. Какво нещо е живота!

 

 

По крайбрежната улица, а и из целия град постоянно имаше тичащи хора. Доста далеч от стереотипа за дебелите, мързеливи американци. С кучета, без кучета, на колела, без колела, на равното, по баирите, навсякъде бяха!

 

 

Това не са туристическите трамвайчета, за които писах, а по-скоро нормалните трамваи в града. Бяха доста далеч от модерните трамваи в доста европейски градове, но пък така създаваха колорит. На снимката трамвая изпреварва едно бусче тип Биг Бъс тур, което също е леко дизайнирано в подобен стил. Въобще, ако не наподобяваш трамвай, трудно може да привлечеш вниманието на туристите в СФ. 

 

 

Още малко снимки на морските лъвове, знам че им се кефите, и ние много им се изкефихме!

 

 

 

 

Това пък е един от символите на Сан Франциско - Fisherman's Wharf. 

 

 

Следващата поредица е малко местни бизнес привички. Ама много е разпространено бизнеса ти да се кръщава на твое име. Сигурно един вид заставаш с името си зад него, дори да е стандартно като Боб. Сервиза на Пешо - същата работа. Друго любопитно нещо, как радиостанциите им масово са някаква неразбираема абревиатура. Вие слушате любимата си Тейлър Суифт сега по радио ККМП и т.н. Няма фм+, 1 рок, стар фм и подобни. 

 

 

А това е Mama's. Много известно заведение за закуска/брънч/обяд. Толкова известно, че отвън имаше прилична опашка. Не говорим за фаст фуд верига, където опашката би вървяла бързо, а опашка за чакане на маса!

 

 

Паркинзите! Така и не разбрах защо почти всяко хале по крайбрежната, а и почти всяка втора сграда беше паркинг, при това с доста високи цени. Говорим за постройки от по 6-7 метра височина поне, на ръба на пристанището, чиято функция изглежда е само за паркинг. Толкова ли много им трябват? Толкова ли не могат да използват по-ползотворно това помещение? По начало нямаше много трафик и улиците си бяха празни, може би защото беше уикенд. Самия Сан Франциско между другото е доста малък град, под 1 милион е. А летят почти всички авиокомпании до там, доста от тях с А380 както летяхме и ние от Франкфурт. Ясно е, че притегателната сила е на целия район, а не на самия Сан Франциско, което пък му помага да е много спокоен, тих и кротък град, поне такъв беше през уикенда!

 

 

Бях споменал бегло за стръмните улици, ето го малко по-нагледно. На много от тях е забранено паралелното паркиране и може само перпендикулярно, предполагам за да не почне някоя кола с кофти спирачки да се търкаля по таван надолу! Въпреки стръмните баири, улиците са си перпендикулярни като в Стара Загора, сякаш на никой не му пука, че има баир и може би е добре да се катери постепенно. Пердашиш направо и това е!

 

 

 

 

 

И изгледа от върха на кривата уличка, за която писах в поста "на живо".

 

 

 

Ето и едно типично образцово преследване с коли по тези улици. 

 

 

Като стана дума за кривата уличка, може да я видите от птичи поглед в лявата част на тази снимка, правена от Coit Tower. 

 

 

А ето как изглежда в google maps:

 

 

Е не може без снимка на моста Голдън Гейт, от другата страна на тази от пъзела ми и през деня, а не вечер, но пак си заслужава!

 

 

Абе с две думи - страхотен град! Със собствен облик, чар и излъчване. Но все пак не се застоявайте много там и в следващия ми пост и първи по-подробен от националните паркове се надявам да разберете защо...

 

Още снимки от китайския квартал, ботаническата градина, Алкатраз, готино лафче от един ирландски пъб и като цяло из Сан Франциско може да видите и в албума. Не ги пуснах всичките тук, за да има и интерес и към него!

 

[infinity]

Много хубаво пътуване!

Надявам се и аз да имам повече от 2-3 седмици време да обиколя прекрасните паркове (виза още има).

 

Морски лъвчета сме наблюдавали и в La Jolla, до Сан Диего. Но студената вода ме отказа да плувам с тях 

Но пък ентусиасти не липсваха.

[captain_oveur]

На много от тях е забранено успоредното паркиране и може само паралелно...

 

Основател... Недей така бе, човек!

Редактирано 2 май, 2015 от captain_oveur

[Георги]

Основател... Недей така бе, човек!

 

Готов, написан тъпомер

[Георги]

Лаптопите съвсем ме предадоха и не мога да пускам снимки, за това ще пофилософствам малко. 

 

Първо малко сухи факти. Сан Франциско до Нац. парк Йосемите (проверих в уики, май така се чете!). Около 4 часа. Вход $30 или, ако смятате, че ще ви излезе по-евтино (както на нас) - $80 за всички нац. паркове в щатите в рамките на една година. Парка си има централно селце с няколко хотела, още няколко къмпинга и хиляди пътеки, пътечки и гледки. Храната в центъра естествено си е скъпичка, но не е нещо непреодолимо - джънк фуд меню е към 15-ина долара. Ако има въпроси, мога донякъде да помагам с логистиката на посещение в парка.

 

Има според мен два начина на посещение. Единия като нас - за един ден да видим основните гледки в зимния сезон (там всички пътища се отварят често средата на май) и смятам, че е достатъчно.  Но само ако целта ви е обиколката да е тип роуд трип. Има и втори начин, който практикуват доста от американците - отиват там и цяла седмица са сред природата, никакво бързане, обикаляне на всички пътечки, сериозна почивка, дали за ден или за седмица пак ще може да видите основните картини заради добрата инфраструктура в парка, просто преживяването ще е доста по-различно. 

 

Гледките са...умопомрачителни. Природата е супер мощна сила и се усещаш колко си мизерен, когато над теб има почти отвесна 2000м скала, която в единия и край пада 800м водопад.  ОК, ще си цитирам този пасаж след време заедно със снимките, да не виси така кухо. 

 

 

Време е и към този пост да прикача малко снимки. Да коментирам, коментирам, какво да коментирам...

 

 

 

 

 

 

 

 

Това е Half Dome, един от символите на парка. Пишеше, че никога не е имало друга половина, просто ерозията го е подкопала по този странен начин. Имаше и легенда за каращи се мъж и жена като накрая победила жената, но детайли не си спомням. 

 

 

 

Това е Огледалното езеро. Май няма смисъл от обяснения защо се казва така. Честно казано, като си представя планина в щатите, винаги ми е изскачала тази картинка в главата - гора, над нея връх и езеро, което да отразява върха. Може би малко снежец липсва за да е перфектна картинката. Но пък езерото съществува основно на пролет, в останалите сезони го няма, така че сигурно и снимката би била по-различна. 

 

 

 

 

Този водопад се казваше Булото. Отива му. 

 

 

 

Изглед от Glacier Point. 

 

 

Тук имаме доста фотографи. Някой може ли да ми обясни притегателната сила на пропастта, при положение, че снимаш нещо на няколко километра от теб? Така и не разбрах защо се надцакваха кой ще е най-близо до ръба, като гледката според мен беше абсолютно същата 5 метра по-назад зад оградата...

 

 

Залез от Glacier Point към Half Dome. В един момент цветовете стават много красиво жълто/оранжеви. Но паралелно с това почти цялата долина е в сянка. Снимане на залез от върхове на планини е тегава задача, разбрахме го и два дни по-късно в каньона. Гледката беше супер, но може би трябваше да използваме този един час за да видим секвоите, които в последствие пропуснахме. 

 

 

 

Малко повече снимки има и в албума:

 

 

От следващия пост рязко сменяме цветовата гама и от синьо, зелено, сребърно минаваме към пясъчно, червено и оранжево...

[Гост]

Извънземно е... За виза, обаче, няма да кандидатствам. Дано се разхлаби положението или някакво чудо се случи на тази тема Бих направила същото скитане. Благодаря ти.

[Георги]

Вечерта спахме в едно малко ранчо на две жени, които гледат алпаки. Тук мога много да разпиша за предимствата на airbnb, но се чудя в колко хотела се разделяте със собственика/рецепциониста с прегръдка и ходите да храните екзотични животинки.

 

Хайде малко снимки на алпаки в продължение на цитата на този пост. В листинга в Ербнб пишеше, че обичат моркови и специално им бяхме взели за да ги храним на закуска. Току що бяха остригани за вълна и изглеждаха доста интересно. Една от собственичките (на снимката) разказа, че са доста лесни за гледане животни и са умни, всяко със специфичен характер - някой по-срамежливи, други са по-отракани. Имат огромни опулени очи!

 

Абе супер прекарване беше, ако някой мисли да замръква между Yosemite и Death Valley, горещо препоръчвам мястото! Чак ми се щеше да останем за един цял ден, щеше да е тотално презареждане. 

 

https://www.airbnb.com/rooms/266233

 

 

 

 

 

 

 

 

[mililia]

Супер, готино изживяване!

[Tedy]

Алпаките са много рунтави с дълъг косъм, тези наистина изглеждат странно.

[mililia]

Алпаките са много рунтави с дълъг косъм, тези наистина изглеждат странно.

Теди, дано да не се изказвам много неподготвена, но мисля, че тези са скоро постригани и им е взета вълната.

[AlexandraKo]

Теди, дано да не се изказвам много неподготвена, но мисля, че тези са скоро постригани и им е взета вълната.

Жоро е написал, че са току-що остригани за вълна.

[Tedy]

Теди, дано да не се изказвам много неподготвена, но мисля, че тези са скоро постригани и им е взета вълната.

Да, то им личи.

[Георги]

Долината на смъртта е място, което е просто извън тази планета. В средата на април жегите удариха 40 градуса, а си представям какво е лятото. В следствие на аматьорската ни подготовка успяхме да изгорим прилично. Пясъчни дюни, червени скали, синкави тук-там отблясъци, жълти застинали реки... мисля, че след Исландия за втори път изпитвам все едно гледам нещо извънземно. Цял ден си казвахме че ей това е най-красивата гледка, само за да бъде надмината от друга, а накрая май Забриски Пойнт удари всичко в земята. Пропуснахме 1-2 гледки, като най-много съжалявам за "състезателната писта", по която се движат камъни и до миналата година никой не е бил сигурен защо и как: http://www.nps.gov/deva/planyourvisit/the-racetrack.htm До там се стига само с джип обаче и не ми се щеше да рискувам поражения по Нисанчето ни. И този параграф ще си го цитирам със снимките по-късно.  

 

Чудех се кое е за предпочитане - потоците, водопадите и зеленината на Йосемите или жегата, червенината и нереалнте формирования на Death Valley. Тук отказвам да излезна с присъда, толкова са в различните полюси и двата парка, че просто нямат база за сравнение.

 

Не знам, тук имахме класация за любими градове, постоянно дискутираме тоя и оня град, но дайте ми да избирам между ден в Йосемите и Долината на смъртта и ден в Лондон, Рим, Париж и взимам парковете от воле. Сан Франциско страшно ми хареса, сигурно ми влезна в личния топ 10, но ако пак се окажа в същия район за седмица, първата ми работа ще е пак да хвана към някой от парковете. Природата на САЩ е просто уникална, а имам усещането, че е сериозно подценявана за сметка на градовете.

 

И така, супер съм уморен, извинявайте, че звуча хаотично и без снимки сигурно безсмислено, но това е положението. Едва гледам, но съм страшно доволен до момента! А още дори не сме стигнали до Гранд Каньон. Това предстои в сряда, сега сме във Вегас и следва ден почивка, че последните два дни бяха турбо изтощителни. 

 

Дойде време и на тежката артилерия на пустинята. Гледам си цитирания откъс и, че съм направил сравнение с Исландия. Колкото и да са коренно различни двете места, наистина си приличат по това, че и двете сякаш не са от тази планета. И не говорим само за гледки, а и за цялостно усещане и атмосфера. В Исландия постоянно те брули вятъра, земята клокочи под теб, а в черните плажове се разбиват мощни вълни. В Долината на смъртта е пълна тишина, слънцето те пронизва, а пейзажа е сякаш някой е минал през няколко боички с четката. Ако Исландия е Луната, то Долината на смъртта сигурно е Марс или Венера. 

 

Гледките започват още на път към долината. 

 

 

На тези хубостници им викат на разговорно Joshua Tree. Има албум на U2 кръстен на това дърво, сигурен съм, че Spqr и Duke могат да добавят нещо по темата. 

 

 

Страшен кеф е да се кара по такъв път. 

 

 

Капанчето на входа на парка откъм източната част. Почти няма цивилизация вътре, така че е добре да заредите с калории точно там. Доста приятно заведение. 

 

 

Имената на малките късчета цивилизация в парка се вписват перфектно с общата атмосфера - Furnace Creek и Stovepipe Wells.

 

 

 

Не може да е пустиня и да няма пясъчни дюни! Тези специално са доста интересни, както беше обяснено на информационната табела за да се получат дюни е необходим вятър, който да носи пясък и преграда, която да го спира. 

 

 

А това беше температурата във Furnace Creek към 5 и нещо следобед. 104 градуса по Фаренхайт или 40 по Целзий. Мисля, че бяхме след пика за деня. 

 

 

Долината е и най-ниското място в западното полукълбо, постоянно имаше табели отстрани да ти показват горе-долу къде се намираш спрямо морското равнище. 

 

 

Сигурен съм, че на доста от вас им е познато усещането. Четеш за нещо от десетки хиляди километри разстояние, гледаш снимки, проучваш, толкова е далече... а изведнъж информационна табела, която ти показва, че местата са на някакви си 10-20км от теб. Може би една от красотите на пътуването е точно това усещане. 

 

 

А слънцето силно пече ли, пече...

 

 

Без думи...

 

 

Игрището за голф на дявола. Казва се така, защото само той можел да играе голф тук. При голяма тишина, която не е рядкост тук, можело да чуеш как солта по повърхността на камъните кристализира. 

 

 

 

 

Не е рисунка на художник прекалил с опиатите, снимка е...

 

 

А това е Badwater - Лошата вода. Тук някъде е и най-ниската точка на западното полукълбо, макар и да не е маркирана точно къде в долината се пада. Виждате ли малкото правоъгълниче близо до пресечната точка на диагоналите на снимката?

 

 

Ето какво пише на него:

 

 

Това се казваше "Палитрата на художника". Сякаш някой си е разбърквал различни боички точно там. 

 

 

Слънцето вече залязваше. Бяхме преценили по залез да сме на Забриски Пойнт, но позакъсняхме малко поради това, че смятахме часа на залез според морското равнище, а долината (нали е долина?) е заобиколена от планини и слънцето се скри по-рано от колкото очаквахме. Не получихме перфектните оранжеви лъчи за Забриски Пойнт, но смятам, че и така гледката си заслужаваше. Малко са плашещи тези гледки, не си свикнал на нищо такова, възприятията ти не го разбират, и не знаеш как да реагираш, което неизменно води до страх и малко стрес. Поне за мен беше супер щрих към цялата емоция. 

 

 

 

 

 

 

 

Долината си има още много интересни места, до които не успяхме да отидем. Движещите се камъни сигурно ще ме преследват цял живот. Може би трябва да се ходи с нощувка там. Или в супер скъпия Furnace Creek Inn или на къмпинг на открито, което би било доста странно усещане. Може би ще се върна някой ден. 

 

Още снимки може да видите в албума:

 

[Георги]

За Лас Вегас имах два големи мерака, единия го изпълних, другия не. 

 

1.  Често като влезна в казино залагам някаква символична сума на червено на рулетката, колкото да не съм ходил на празно и да не давам шанс на математиката да ме пребори с по-продължителна игра. И така, да са живи и здрави от Белажио, че удебелиха портмонето ми с цели $10. Аз лично съм горд, че сигурно съм от малкото, които си тръгват с печалба от Вегас.

 

2. Нощните снимки по стрипа не станаха. Вчера се изви някаква пясъчна буря и духаше страшно. Щракнах колкото да не е без хич и така. Като цяло смятам, че Paris беше най-ефектното казино отпред, а Venetian най-ефектното отвътре, от тези в които влезнах. Фонтаните пред Белажио изглеждат жалко в сравнение с тези в Дубай. Не, че са лоши, но е като да гледаш мач от Б групата на България след финал на Шампионската Лига. 

 

Иначе видяхме и шоу на Cirque du Soleil - Mystere, едно от най-старите там. На времето какви гимнастици имаше... Абе доста сериозна постановка и всичко беше изпипано до последния детайл. 

 

Голямо впечатление ми направи как се променя Вегас само на 1-2 преки от стрипа. Става кротко, да не кажа почти заспало градче. Като цяло, в зависимост от нещата които ви вълнуват тук може да се прекарат от един-два часа, до седмица. Задължително е обаче да се дръпне един тегел по стрипа, може и с кола, винаги е задръстено, както и да се влезе в 1-2 казина. Интериора им е доста различен един от друг, като средства хич не са щадени. 

 

Иначе си е бутафорийка. Много прилича на Скопие по римските статуи и фонтани тук-там, хах! С тази разлика, че поне за мен Вегас бутафорията не я възприема на сериозно. Наясно са, че всичко е като един филмов декор и не се стараят да го крият. 

 

Снимки ще има като се върна. Сега потегляме към Гранд Каньон, там живот и здраве ще спим на палатка. Дано не умрем от студ...

 

 

Кратък снимков материал и от Вегас. Както отбелязах, уцелихме ужасна пясъчна буря и всякаква фотография по стрипа беше противопоказна. Едно на ръка, че през деня беше мръчкаво, а и второ не е много гот обективите ти да ги блъска фин пясък и да се навира къде ли не в камерата. 

 

От Вегас ще ми останат два спомена:

 

1. Естествено спечелените $10 в Белажио!

2. Шоуто Mystere на Cirque du Soleil. 

 

Вегас е общо взето столицата на Cirque du Soleil с няколко постоянни шоута в определени казина. Едно и също представление се играе с години на едно и също място, всеки ден, по два пъти. Самите театри в казината са кръстени на шоутата. Представете си например тук Театъра на Българската Армия да се казва "Секс, наркотици и рокендрол" и това да се играе всеки ден!

 

Естествено, има си обяснение за това. Туристическия поток през Вегас е постоянен и като постоянно има свеж материал, който не е гледал шоутата е нормално да се играят с години. Много от световните звезди също са се загнездили тук - за какво да обикалят като гламави, като тук публиката им идва на крака, вместо те да ходят при нея? По наше време Бритни Спиърс беше опънала бивака във Вегас, имаше рекламки, че едни от вегаските легенди - Елтън Джон и Селин Дион също ще се завърнат. 

 

Хайде и снимчиците....

 

Започваме с емблематичния надпис, макар и дефакто тази снимка да я направихме при напускане на Вегас. 

 

 

Писах горе за непристорената декорена бутафория на казината. На мен лично ми харесва!

 

 

 

Това е стрипа сниман от едно стъклено надлезче. Може да видите силуетите на сгради в дъното скрити от вършеещата в момента пясъчна буря, която направи всичко наоколо с млечнобял цвят. 

 

 

Venetian отвън, безспорно едно от най-впечатляващите казина. 

 

 

The Mirage. Чакахме пустия му вулкан отпред да изригне, но не би. Сигурно беше спрян заради вятъра. На покрива му - реклама на Love, едно от шоутата на CdS, посветено на Бийтълс. 

 

 

Уж се опитва да бъде по-семеен курорт, ама...

 

 

Venetian отвътре. Споменах, че от казината, в които влизах това най ме впечатли. 

 

 

 

 

Не знаех до колко е позволено да се снимат машините за обиране на хората, за това щракнах ротативките от малко по-далеч. 

 

 

Това е Cosmopolitan. Най-големия стъклен полилей във света. Интериора беше такъв, че очаквах във всеки момент отнякъде да излезнат чавките от "Секса и Града".

 

 

Planet Hollywood, където е текущият дом на кака Бритни. 

 

 

Paris определено най ме впечатли на тъмно. 

 

 

А това са снимки от интериора на моя спонсор - Белажио. 

 

 

Има си цяла ботаническа градина...

 

 

 

Фонтаните пред Белажио, към края на вечерта вятъра беше утихнал и явно не беше проблем да ги пуснат. Вляво е Космополитан...

 

 

и вдясно Ceasars Palace.

 

 

Като че ли ми се щеше да поразгледам повече казина отвътре и да си направя прилични нощни снимки по стрипа, както бях запланувал, може би и да спечеля повече пари, но здраве да е. 

 

Абе някой знае ли защо италианският/римски мотив толкова се повтаря в казината? Ceasars Palace, Bellagio, Venetian, Palazzo...

[cck]

Абе някой знае ли защо италианският/римски мотив толкова се повтаря в казината? Ceasars Palace, Bellagio, Venetian, Palazzo...

 

Заради имперското минало. Има асоцииация с пари, власт, стабилност. Историята от римската империя е класика. Идеята е да влезеш в нещо различно от стандартна офис сграда. Вариация на темата по казино дестинациите (пък и в България, ако си обърнал внимание) е Египет - Луксор, Рамзес и т.н.

А Венеция с каналите е много експлоатиран красив мотив пак при казината - Сингапур, Макао...

Част от "запазените марки" на интериора е липсата на часовници и многото лампички по машинарията

[Фил]

Абе някой знае ли защо италианският/римски мотив толкова се повтаря в казината? Ceasars Palace, Bellagio, Venetian, Palazzo...

E, освен това нали се сещаш, че създаването на Вегас в голяма степен е било дело на мафията, и нали се сещаш какъв произход имат една голяма част от тия пичове.

Редактирано 14 май, 2015 от Фичо

[Георги]

За разлика от Йосемите и Долината на смъртта, Гранд Каньон си е малко one trick pony. Демек, няма различни забележителности и гледки, едно единствено нещо е. Едно, ама какво!!!!

 

Нямате си на идея първия шок, който ви удря в момента, в който погледнете каньона. При други природни забележителности се случва да има малко или много предварително разкриване, съспенс така да се каже. Ще чуете как наближавате водопад, ще видите някое малко езерце преди основното, ще хванете някое кьошенце от забележителността преди да стигнете до основната точка за наблюдение. При Гранд Каньон няма такова нещо. Паркирате на паркинга, на 20м сте от пропастта и всичко наоколо изглежда напълно обикновено - проскубани храсталаци, дървета, песъчлива почва. И изведнъж...ако ме шибне Кубрат Пулев със всичка сила (или както него го шибна Кличко в шестия рунд) предполагам усещането е подобно. Просто в един момент усещаш, че все едно реалността е изключена и гледаш филм, защото това нещо пред/под/около теб не може да съществува. 

 

Ще чакате снимки, няма какво да направя сега, и дано са се получили добре. 

 

Иначе чисто фактологично, има едно 20-ина точки за наблюдение, обслужвани от шътъл автобуси. Изгледите от всяка от тях варират, но честно казано тази, която е най-популярната и фронтално до туристическия център - mather point ми изглеждаше най-впечатляваща. Останалата обиколка е колкото да има някакво разнообразие. Ако сте с кола има цяла отсечка в продължение на 40км, ние не ходихме да я гледаме. 

 

Вечерта по идея щяхме да спим на къмпинг. Хотелчетата в рамките на парка се разпродават с месеци предварително, а и са на доста "приятни" цени. За това реших да се спрем на къмпинга като си наемем палатка и спални чували на място, има такава услуга. В деня на пристигането обаче се оказва, че първо духа, второ вечерта ще е кучи студ (до -4 градуса). Решихме, че не е за неопитни подобно палаткуване и в крайна сметка опънахме двете седалки на колата и щяхме да се топлим с припалване на двигателя. Колата пък, макар и японска хич не влизаше в оня виц за как японците правели коли като пускали котки в тях и вееше както си иска. Палиш двигателя, 3 минути се стопляш, спираш го и след 5 минути отново е студено. В крайна сметка в един момент я запалих, метнах якето върху таблото да не свети (щото модерна кола и на кой може да му хрумне, че колата може да е запалена, ма няма нужда да свети!) и я оставих да си работи, докато спим. Въобще, беше ужасна нощ. А защо беше целия този зор? За да видим изгрева над каньона в 5:52 сутринта! И за това ще чакате снимки...

 

Ах, за малко да забравя още една дивотия. До всяко резервирано място за къмпинг си има масичка с пейки и огнище. Директно си представих една идилична картинка на топлене до огъня, докато пламъците игриво подскачат по лицата ни, а ние си разказваме страшни истории за масови убийци с кука вместо ръка. За това и моментално бяха закупени от магазинчето дърва за огън (нямаш право да си ги събираш наоколо, национален парк е, само може да си ги купиш, горе-долу излизаше 2лв на цепеница!), едно пакетче нарязан бекон за да има какво да се сложи и на скарата и зачаках вечерта.

 

Картинката, която си рисуваш в главата и грубата реалност са тотално различни неща! Приятното топлене покрай лагерния огън се превърна в някакво мъчение, при което зъзнахме около огнището, докато вятъра наоколо се надпреварваше да вкарва дима право в нас, независимо накъде се завъртим. Сигурно поне седмица още ще ухая на пушек и позапечен бекон! Иначе имаше брутално много звезди, но за съжаление нямаше пълнолуние, за да се освети и каньона. 

 

Дойде време и на снимките от Гранд Каньон, като допълнение на цитираният пост. Малко са местата, на които фотографията може да се провали по такъв грандиозен начин. Колкото и да си виртуоз, дори в обработката, с не знам какви си обективи и чудесии...лично аз смятам, че все още фотографията не може да предаде точно мащаба и обема на определена гледка. 

 

И Гранд Каньон е точно такъв пример. Говорим за малко под 2000м денивелация от ръб до река, а снимките изглеждат като нещо, което мога да си изкопам и в градината. Може да звучи клиширано, но просто трябва да отидете там. 

 

 

 

 

 

 

 

"Аризонският залез никога не разочарова". Това ни каза шофьорката на шътъла, който обикаляше между различните отправни точки. Много разговорлива дама между другото, сигурно една от чертите, които търсят в такива шофьори е да могат да говорят постоянно като футболен коментатор. И беше права. Проблема идваше от друго. Каньона е все пак голяма денивелация, и в момента, когато слънцето залязва, голяма част от долината е в сянка и тъмнина. Перфектната фотография, която си представяш на каньон окъпан в златна светлина просто не става... или поне не по конвенционални методи. 

 

 

 

С изгрева ситуацията беше подобна. Като изживяване си заслужава безумно, включително всички тия перипетии със спането в колата, които описах в цитираният пост. Но просто не очаквайте снимките да предадат каквото и да било. 

 

 

 

 

 

Толкова от Гранд Каньон. Дали ще го видя пак - не знам, но ако ходя втори път със сигурност ще гледам да е от северният ръб. Малко за разнообразие. 

 

Ето и албума със тези и малко други снимки. Пък и за тези, които ги мързи да се регистрират и не виждат прикачените