дневник Говорим си за Панама

1 януари, 2016

Много хубави снимки - шаренко, веселко, наистина не личи мизерията.Може би, Панама трябва да бъде като малко отклонение към някое друго пътуване из района и за малко.

1 януари, 2016

Лили, моля те, дай някакви логистични насоки. Кацаме на Tocumen в 08:10 и излитаме в 18:30. Идеята е през деня да видим канала и евентуално да се разходим в центъра на Панама Сити. Как да разпределим времето? С такси ли да се придвижваме? Навсякъде ли приемат долари? Някакви особености?

1 януари, 2016

Лили, моля те, дай някакви логистични насоки. Кацаме на Tocumen в 08:10 и излитаме в 18:30. Идеята е през деня да видим канала и евентуално да се разходим в центъра на Панама Сити. Как да разпределим времето? С такси ли да се придвижваме? Навсякъде ли приемат долари? Някакви особености?

Доларът е официалната валута в Панама. Наричат го балбоа (PAB) и долар. Монетите са сентавос или центове, като панамските не можеш да ги използваш в САЩ.

Под канала предполагам, че имаш предвид да отидеш до Miraflores Locks, а за център - Casco Viejo?

Miraflores Lock се посещава и сутрин, и следобед - предстои да пиша за него. Там атракцията е да гледаш как преминават корабите. Те не минават постоянно, може да се налага да чакаш час,че и повече, на нас ни се наложи. Ние бяхме следобяд и аз изгорях, тълпата беше голяма, притеснявах се да не изгоря докато снимам.

Аз бих отишла от летището до Miraflores Locks и после в Casco Viejo на спокойствие и после на летището, а и aко погледнеш картата, Miraflores Locks са по-далече от летището. Там има да си купиш кафе, напитки и някакви емпанади, та може да закусите там, а в Casco Viejo да обядвате. Предвиди поне час до летището, може и малко повече, защото стават големи задръствания.

По принцип има автобуси и то хубави. Но за да ползваш автобус ти трябва магнитна карта, а доколкото разбрах не се продава на летището. С автобус от летището до центъра е 1,25$, другите пътувания са 0.25$ и с една карта може да пътуват повече от един. Може да ти дадем нашата, мисля, че има за пътуване до центъра и после може да я заредиш. Но аз не знам кои автобуси вършат работа. Сигурно с автобус ще излезе евтино. Спирката на автобусите не е точно на летището, трябва да вървиш - дават го 7мин. Ние се движихме главно с такси, само накрая взехме автобус от автогара Albrook до летището, пътувахме 45мин.

Официлната тарифа на такситата от летището до центъра е 30$ за двамата. Дори е написана на едно табло. Мирафлорес обаче е по-далеч. Дали ще се съгласят на по-малко или на 30$ до Мирафорес Локс, не знам. Като не знаеш испански, шансовете са малки според мен. От Miraflores Locks до Casco Viejo би трябвало да е 10$ и после до летището - максимално 25$, ако можеш го свали на 15$, това цени за двамата.

Входът за Miraflores Locks e 15$/човек.

1 януари, 2016

Сега се сещам, че в летището има гише за такси. Може да провериш първо там, а не директно на стоянката. Ние пристигнахме след полунощ и беше затворено.

Също може да отидеш на пристигащи и да вземеш някое от такситата, които са докарали пътник.

1 януари, 2016

Благодаря ти! Ако правилно съм разбрал с такси от летището до Miraflores Locks е около и малко над $30, като се пътува един час. Там да стоим около час и после към Casco Viejo за още $10. Да се разходим в центъра за няколко часа и после към летището с такси. Чудя се дали не е възможно да спазаря такси за цял ден, като ни чака в центъра и развежда нагоре-надолу?

1 януари, 2016

Благодаря ти! Ако правилно съм разбрал с такси от летището до Miraflores Locks е около и малко над $30, като се пътува един час. Там да стоим около час и после към Casco Viejo за още $10. Да се разходим в центъра за няколко часа и после към летището с такси. Чудя се дали не е възможно да спазаря такси за цял ден, като ни чака в центъра и развежда нагоре-надолу?

$30 е до центъра, до Мирафлорес Локс може да ти искат повече, но ти се пазари.

Да, по принцип е възможно да се спазариш да имаш такси за целия ден. Затова говори на гишето - може да обсъждате вариантите. Въпросът е, че на летището ще искат повече отколкото в града. Не знам дали в интернет няма да намериш. Също може да провериш и Мак кои е ползвал, ако излезе по-изгодно.

Един час на Мирафлорес Локс е оптимистично, но ако минават корабите точно като отидете, е възможно. Дори да останете повече, ще имаш предостатъчно време за Каско Виехо, то не е толкова голямо.

Ако успееш да си с такси целия ден ще може да видиш повече - най-малкото ще ти обяснява, но и Мирафлорес Локс+Каско Виехо е достатъчно за един ден в Панама Сити, това са двете топ атракции според мен.

2 януари, 2016

12.12.2015

Panama Viejo & Miraflores Locks

Решили сме този път да се възползваме от закуската. Настаняваме се в ресторанта, но готвачът още не се е появил на работа, та сервитьорката ни приготвя пържени яйца.

С багажа и такси се придвижваме до автогара Albrook. Първоначално ни съобщават, че нямало вече съхраняване на багаж, но за щастие се намира къде да го оставим.

Такситата пред автогарата са копърки и трябва или да спреш преминаващо, или да вземеш таксито на някой, който слиза. Спазаряваме с някакъв за Miraflores Locks, той тъкмо обяснява как ще бъдем там в много добро време, за да видим корабите, но разбирайки, че искаме да посетим и Panama Viejo, което те познават повече като ruinas, предлага първо да ни закара до Панама Виехо, да ни изчака там да разгледаме - "То там няма много за разглеждане. Няколко руини. Няма проблем. Отделете им колкото време Ви трябва." и после да ни закара до канала. Не е съгласен на обратния вариант, нищо че преди това е обяснявал, че времето е подходящо за Мирафлорес Локс, защото не е ясно колко време ще чакаме. Приемаме.

Не е препоръчително човек да се разхожда около Панама Виехо, ако този човек е турист, но се вижда автобусна спирка наблизо.

Плащаме вход - 8$ без музей, 12$ с посещение на музея. Момичето, което продава билетите за пръв път вижда българи и проявява интерес как е "благодаря" на български.

Шофьорът не е излъгал - няма много за разглеждане. Обикаляме, качвам се на кулата, правя снимки и обратно в таксито.

Честно казано не знам какво точно да очаквам от канала и шлюзовете, имам опит само с тези по р. Нил (Esna). Не съм инженер и техническите съоръжения не ме вълнуват особено. nomad се интересува още по-малко и от мен. Първоначалната му идея му е да си спести 15$ за вход и да ме чака отвън, но от солидарност влиза и той. Минаваме през кафенето, аз се любувам на птици, които наричам драконови (frigatebird), Към 14ч "водещият" - местен, който говори английски с дразнещ ме американски акцент, обявява, че няколко кораба ще преминат канала. Въпреки, че каналът по проект е двупосочен, на практика в даден момент шлюзовете се използват само в едната посока, при Мирафлорес: сутрин в посока от Тихия океан към Карибско море а следобед - .от Карибско море към Тихия океан, Та имаме късмет, някакъв кораб патил 30 000$ (?!) е достигнал шлюзовете.

Оставям nomad на първия ред на платформата за наблюдения, а аз с фотоапарата се инсталирам в ъгъла на платформата, за да правя снимки. Някаква американка ме пита дали това е най-доброто място. Мога само да се надявам. Определено. Има и тераса на четвъртия етаж. Когато първите кораби наближават шлюзовете, тълпата е толкова голяма, че аз съм свита в ъгъла, а nomad нищо не е виждал от мястото си на първия ред.

Както обикновено се получава, когато нямам големи очаквания от дадена туристическа атракция, тя ми харесва. С риск от слънчево изгаряне се вижда целия процес - връзването на корабите с въжета, използването на "мулета", т.е. малки локомотивчета за големите съдове (PANAMAX е най-големият кораб, който може да премине през канала; работи се върху разширяването му, за да пропуска по-големи кораби), изпускането на водата от шлюзовете и преминаването на кораба, тържествено в случай на пътнически. А пътнически се намират - пълни с туристи, платили си, за да преминат по канала.

Най-евтиният начин за преминаване на канала е с... преплуване. Както е направил Ричард Халибъртън за 36 цента през 1916г. Дали днес е възможно не знам, защото, както е ставало дума и преди, .. не мога да плувам.

За да се разбере какво всъщност се гледа, може би е добре бегло да си запознат с историята на построяването на канала и ключовите решения за успеха на проекта.

Накратко, първи към построяване на канала пристъпват французите, същите, построили Суецкия канал. Но къде от самочувствие, къде от пренебрежение към климатичните и геоложки условия в Панама, а също и финансовите спекулации със средствата, френският проект претърпява фиаско. Шокиращ е броят на умрелите работници - около 20 000, главно от малария и жълта треска. Тогава все още не е направена врзъката между комарите и причинените от тях болести.

Американците купуват проекта от французите, но не получават разрешение от Колумбия за пристъпване към построяването, защото САЩ искат екслузивни права върху канала и зоната около канала. Тогава те отцепват Панама от Колумбия и се появява тази уж независима страна. Първоначално идеята е да се следва приблизително проекта на французите - да се изкопае канал на морското равнище. Реализираната идея е за системи от шлюзове, изкуствено езеро, използвано и за корабопланове, и за доставяне на вода за шлюзовете и т.н. детайли.

Един кораб от Тихия океан минава под Моста на Америките (опредя максималната височина на кораба), през шлюзовете Мирафлорес (16.5м над морското равнище), езерото Мирафлорес, шлюзовете Педро Мигел, Culebra Cut, река Чагрес, изкуственото езеро Гатун, което при построяването си е най-голямото изкуствено езеро в света, шлюзовете при Колон, Карибско море. Дължината на Панамския канал е 77км.

Търсех американски документален филм за построяването на канала, в който се признава отцепването на Пнама от Колумбия, за да могат да си построят и екслплатират канала. За мое учудване в оше първия намерен го има. На мен ми беше интересно да изгледам целия филм:

https://youtu.be/VOu8aqE5GN0

А това е епизодът за Панамския канал на NG Megastructures, любим на много приятели и колеги:

Може би не трябваше да го гледам, защото стигнах до извода, че няма никакво съгласуване на корабите, които преминават през канала.

Вземаме ново такси или по-точно ни извозва предприемчив местен с личното си МПС до автогарата. Приключили сме предсрочно с туристическата си програма за деня, едва 15ч, е, а предварително закупените билети за автобус за Давид са за 23ч. Нощните преходи и изобщо дългите преходи с автобус не са ми по вкуса и ако пътувам сама бих взела самолета.

Настаняваме се в чакалнята. Има 4 чакални. На гишетата за продажба на билети пише номера на изхода и на чакалнята. Повечето изходи са от чакалните. За да се качиш в автобуса, трябва да се таксуваш на изхода с електронната карта - 0.25$.

Времето го уплътнявам в интернет и с наблюдение на местните. Много са такива като нас - чакат нощния автобус. Не знам дали по същата причина като нас. Малко са местата в Панама Сити, които се водят безопасни по тъмно, т.е. след 18ч. и то заради засиленото полицейско присъствие. Докато вечеряме, забелязвам увеличената охрана на автогарата. В самата автогара има кътове за хранене като в нашите молове. Присъстват някои от известните ни вериги за бързо хранене, но и те ми изглеждат със съмнителна хигиена. Сигурно съм прекалено взискателна.

Освен местни, в чакалнята пристигат и кубинци. Личат си отдалеч - поддържани, добре облечени, с високо самочувствие, от различни раси, преобладаващо млади, бързо окупират всички контакти, за да зареждат батериите на смартфоните и лаптопите си. Въпреки продължителността и високата цена, по-сигурният вариант е от Куба да отидат в Еквадор, после в Колумбия, от Турбо се прехвърлят до Capurgana, после в Puerto Obaldia в Панама, оттам пак с ланча до Carti и оттам с джип до Панама Сити. След това с автобуси прекосяват Коста Рика, Никарагуа, Хондурас, Салвадор,Гватемала, Мексико докато достигнат до мечтаните САЩ. Освен бавно, това пътуване е скъпо. Т.е. тези кубинци имат пари. Прави впечатление добрата огранизация. На всеки половин-цял час тръгват по 3 автобуса за границата с Коста Рика. Човек, сигурно от правителствена организация, ги извиква и чекира. Изглежда, че Панама прави всичко възможно, кубинските бежанци да напуснат страната възможно най-бързо.

Изгрев от хотела:

Гледка от стаята в хотела: Plaza 5. de Mayo:

Panama Viejo:

Време за селфи:

любимата ми:

Miraflores Locks:

Редактирано 3 януари, 2016 от Childish

3 януари, 2016

Започвам с дневника на пътуването

1. Панама Сити

9-10.12.2015

Започва доста интересно... Като видях бирата се сетих, че съм ходил и в Балбоа... Ха ха ха, през 1997 г. Още имам един пуловер от лаймска вълна от местния пазар. Панама сити е един измислен град по хамериканско подобие и съвсем не на мястото си (по мое скромно мнение), но е добре да се види

3 януари, 2016

Лили, моля те, дай някакви логистични насоки. Кацаме на Tocumen в 08:10 и излитаме в 18:30. Идеята е през деня да видим канала и евентуално да се разходим в центъра на Панама Сити. Как да разпределим времето? С такси ли да се придвижваме? Навсякъде ли приемат долари? Някакви особености?

Напълно е възможно да разгледате двете атракции ,Мирафлорес и Каско , с автобус. Излизате от летището и надясно по алеята на около 300-400м на булеварда е спирката на Метробус-а. Автобусите нямат номера , а големи електронни надписи за линията по която се движат в самостоятелна лента.

Има поне 3 линии до Алброк, но най-бързата еTocumen-Corredor Sir - Albrok около 35-40мин, от там без да излизаш от огражденията се качваш на Albrok - Esclusas de Miraflores пак за горе-долу същото време.

Аз бих препоръчал първо да отидете на канала, има си определени часове (последния мисля че към 15:00) за посещение съобразени с движението на корабите, според които се изявява и водещия на английски с подчертан латино акцент. Качете се на последния етаж на кулата - от там изгледа е най-добър и схващаш мащабите на това творение. Време за посещение - около 2-2,5 часа.

На връщане на Алброк на пешеходно разстояние от около 500м ,е и Casco Viejo. Трябва да минете край едно красиво кръгово до рибния пазар - седнете и хапнете рибка на някое от "капанчетата", страхотно вкусна. Седнете на отиване защото следобед ще са затворили. За стария квартал са ви достатъчни още 2 часа , има да се гледат 4-5 улици на кръст.

Редактирано 3 януари, 2016 от stefanrusev

3 януари, 2016

12.12.2015

Panama Viejo & Miraflores Locks

Минавал съм канала поне 10 пъти и в двете посоки, почти винаги в удобството на джакузи или басейн, все с кораби на ръба на PANAMAX т. е. остават няколко сантиметра до ръба на шлюзовете и ако не са локомотивите от двете страни, аха-аха сме закачили шлюза. Мирафлорес шлюзовете са откъм Тихия океан, после се чака малко в езерото Гатун, после се снижава към Атлантика, ако се идва от изток т. е. откъм Кристобал - всичко наобратно. Хеликоптери постоянно кръжат над канала, сакън да не се оспори инвестицията (сякаш пък някой се е опитвал в тази част на света)... За времето си е бил наистина гениален проект от инжинерна гледна точка и все още е от огромно стратегическо значение.

3 януари, 2016

Напълно е възможно да разгледате двете атракции ,Мирафлорес и Каско , с автобус. Излизате от летището и надясно по алеята на около 300-400м на булеварда е спирката на Метробус-а. Автобусите нямат номера , а големи електронни надписи за линията по която се движат в самостоятелна лента.

Има поне 3 линии до Алброк, но най-бързата еTocumen-Corredor Sir - Albrok около 35-40мин, от там без да излизаш от огражденията се качваш на Albrok - Esclusas de Miraflores пак за горе-долу същото време.

Аз бих препоръчал първо да отидете на канала, има си определени часове (последния мисля че към 15:00) за посещение съобразени с движението на корабите, според които се изявява и водещия на английски с подчертан латино акцент. Качете се на последния етаж на кулата - от там изгледа е най-добър и схващаш мащабите на това творение. Време за посещение - около 2-2,5 часа.

На връщане на Алброк на пешеходно разстояние от около 500м ,е и Casco Viejo. Трябва да минете край едно красиво кръгово до рибния пазар - седнете и хапнете рибка на някое от "капанчетата", страхотно вкусна. Седнете на отиване защото следобед ще са затворили. За стария квартал са ви достатъчни още 2 часа , има да се гледат 4-5 улици на кръст.

И аз мисля, че с автобус е напълно възможно да се отиде, но според мен ще му е притеснено, за да си хване самолета - все пак ще трябва да е на летището 2-3ч преди полета, с автобус ще му трябват близо 2ч в двете посоки. Няма гаранция, че веднага ще вземеш автобус, може да се наложи да чакаш. На нас не ни се чакаше и взехме такси.

За посещение на канала след известно разсъждение определено препоръчвам да се отиде сутринта. Видяхме корабите от Тихия океан да чакат на опашка да взлязат в канала, т.е. може би ще има оше като отидеш в 9 и така за час ще си готов. И в тази посока шлюзовете ще се пълят с вода, а не се изпразват, за да вдигнат кораба на 16.5м над морското равнище.

Аз на терасата на 4я етаж не се качих - реших, че нищо няма да стане от снимките с 3x-zoom, но за гледка от там сигурно са добре. Следобед и там беше голяма тълпа.

Стефане, няма ли да опишеш това си пътуване, откога то чакам :blush:

3 януари, 2016

И аз мисля, че с автобус е напълно възможно да се отиде, но според мен ще му е притеснено, за да си хване самолета - все пак ще трябва да е на летището 2-3ч преди полета, с автобус ще му трябват близо 2ч в двете посоки. Няма гаранция, че веднага ще вземеш автобус, може да се наложи да чакаш. На нас не ни се чакаше и взехме такси.

Може би си права от Токумен до Мирафлорес да се отиде с такси. От там надолу и автобус , и таксита колкото си щеш. Доколкото си спомням бакшишите пред стъпалата искаха по около 20-30$, но все ще се намери с кого да го споделите.

Най-близката станция до Casco Viejo е Estacion Maranon, а не Albrok както писах по-горе.

Според времето в което сме правили снимките шлюза пред кулата се пълни за 8 ( осем) минути.

Нашето пътешествие е с изтекла давност и си беше по-скоро "препускане из ЦА"

Редактирано 3 януари, 2016 от stefanrusev

3 януари, 2016

бакшишите пред стъпалата искаха по около 20-30$, но все ще се намери с кого да го споделите.

Тези за копърки. 10$ е максимумът, на който трябва да се съгласи човек.

8 януари, 2016

Досега май не бях теглила чертата колко е излязло дадено пътуване, но за всичко си има първи път.

престой в Панама: 19 нощувки

разходи за двама:

носени в брой 900$ (всъщност бяха 1000$, по 500$ на човек, защото при влизане в Панама по принцип може да искат да покажеш 500$ или кредитна карта; не са ни искали; като се върнахме установих, че една банкнота от 100$ се е измъкнала от изхарчване)

теглени от банкомат: 1200$ - 6 пъти по 200$, на всяко теглене са ни удържали такса 4$ +

плащания с карти: 1100 лв - това приблизително е 610$

курс на долара по време на пътуването 1$=1.80+ лв

т.е. 2 800 $ + за двама

и 150$ средно на ден за двама

В тези пари са включени нощувки, транспорт, храна, напитки, турове, бакшиши, но не и самолетни билети, подаръци и пр.

Редактирано 8 януари, 2016 от Childish

18 януари, 2016

4. Boquete & David

12-14.12.2015

В автобуса сме на първия ред на втория етаж - с панорамни прозорци, досега не ми се е удавало, но в тъмното не се вижда нищо. От другата страна са двойка канадци, завити с одеало на Thomas Cook. Очаквано е много студено, може да тракаш със зъби. Нямам обяснение защо поддържат толкова ниска температура в автобусите, може би, за да не мирише. Но това, че автобусът си е най-обикновен пътнически автобус, а не cama или semi cama, както в Гватемала или Аржентина, това не съм го очаквала за нощен експрес. Пътуваме за David - втория по големина град в Панама, но с много по-малобройно население в сравнение със столицата, около 200 000 дупи. Другото неудобство е, че друса много - в тъмното успявам да видя, че често минава в лявото платно и после в дясното. По принцип пътищата в Панама са в много добро състояение. Ако не е така - го знаеш предварително. Но до Давид има магистрала. Мистерията е разгадана на връщане - ремонт. И то колосален, из основи. Може ли да дойдат да оправят пътищата в България, моля! Дори и да спиш, по средата на пътя автобусът спира. За тоалетна. Защото в автобуса може да пишкаш, но не, хм, да акаш. В Давид пристигаме към 6. Посрещат ни оферти за таксита, но самите таксиджии са достатъчно любезни да ни обяснят откъде да вземем автобус за Бокете. Автобусът е маршрутка, но по-голяма от софийските. Още е тъмно, но доста оживено. Постоянно слизат и се качват хора, най-вероятно отиват на работа.

Надяваме се, че резервираната стая в Бокете ще е совободна и ще може да се настаним, вземем душ и отидем на някакъв тур, но уви, ще трябва да почакаме до 13ч. Оставяме багажа зад елхатa и излизаме. Гладни сме. В представите ми Бокете е туристически град, в който ще може да закусим в сладкарница или закусвалня. Много американци купуват имоти в градчето и цените са скочили 3 пъти за последните години. Докато търсим заведение, разглеждаме града. На централния площад има едно, леко мизерничко, но всички маси са заети - главно от местни и въпросните американци. Самия град го намирам неугледен, но няколко идеи по-добре от Портобело. Закусвалня или кафене не намираме. Има 2 отворени ресторанта, пак с подозрителна хигиена. В единия има опашка. Това в неделя сутрин ме изумява. Не закусват ли вкъщи цялото семейство?! Почти става бой за мекиците, но успявам да се вредя за 2 с резен бяло сирене. nomad и повечето местни започват с мръвка. Най-популярното ядене в Панама е пържено или печено пиле. Това е стандартната мирирзма на панамски град за мен. Лошото е, че предизвиква обилно слюнкоотделяне. Защо пиле? Според nomad, обяснението е горещия климат. Но в "Sabroson" (ресторанта), се предлага и телешко, и свинско. Мъжката тоалетна е затворена "por mal uso" (поради неправилна употреба).

На обяд най-накрая опитваме емпанади в заведението на площада. Затварям си очите за липсата на течаша вода и че мият чиниите в леген с химикали. Емпанадите са пържени, оваляни в царевично брашно (предполагам) и затова не сме ги разпознали като такива. Вкусно е, но после и двамата се оплакваме от стомашни болки. ГГЗ.

Записваме се за екскурзия за следващата сутрин. Идеята е следобяд да се върнем в Давид за нощувка, а на по-следващия ден да се придвижим до Серо Пунта. Затова и изборът пада върху тура: "Най-доброто в Бокете".

Прибираме се в хотела, за да подремнем... и ставаме за екскурзията. За тура сме само двамата, другите са предпочели coffee tour. Оказва се, че главно ще се возим. Има и 20-минутна разходка за десерт. С кафе във финка.

Гидът Армандо е много приказлив. Започнал е работа в ранчо - чистел е земята от плевели. Един ден собственикът го чува до говори английски с някакви туристи. Във финките отдавна се предлагат турове. Армандо имал роднини в САЩ и затова говорел английски. Бил повишен да посреща туристи. Четял каквото намери. Научил латинските имена на растенията във финката и околността. И ги назовава докато ни ги показва. Следва работа като гид в туристическа агенция Hola Panama. Туровете били скъпи, а той работел на процент, но след инцидента с двете холандки, намалели туристите. Започнал работа на фиксирана заплата в Mamallena, където сме закупили тура.

Самият Армандо се възхищава на Рубен, индианец, който като тинейджър гледа филм за катерене и му се посвещава. Макар и самоук, спечелва 11то място на състезание в САЩ. Сега има бизнес - обучение на туристи по скално катерене. Самата природа е изваявал скалите за това.

Армандо ни дава координати на хостели и гидове в Серо Пунта. Нашето търсене беше неуспешно и затова сме резервирали стая в Давид с идеята оттам да ходим в Серо Пунта. На края на тура го питам дали според него ще се справим с Quetzal Trail - турът, който ми е хванал окото. Отговаря положително за мен и отрицателно за nomad, с което си спечелва черна точка у спътника ми.

Следобяд не успяваме да се включим в друг тур. Няма. Туристите не искали да ги вали. Изчакваме пералнята и се придвижваме с пилешки автобус за нощувка.

Хотелът ни в Давид е близо до гарата, по пътя за центъра. Местен ни завежда до хотела без да иска нищо в замяна. Уверяват ни, че по тъмно е безопасно да се ходи към центъра, но не и към гарата. Центърът на града е типичен за повечето, но не и всички градове - зелена градина с правоъгълна форма. Има фиеста. Пълно е с хора. Забавленията са обикновени, но забравени - като в лунапарк - захарен памук, колички, въртележки. Армандо ни е казал, че в Давид има хубави ресторанти, но не намираме. Всякко отдалечаване от центъра, дори и с една пресечка, показва мизерия. Затова пък ресторантът на хотела е хубав, чист, вкусно е и най-накрая опитваме patacones, но не ни харесват. В Давид се усеща, че не сме в планината. Жегата е непоносима и трудно се спи.

Рубен:

Армандо:

Кафе:

Гости във финката, където пием кафе:

Обяд на площада в Бокете:

Давид:

Вечеря:

19 януари, 2016

5. Cero Punta

15.12.2015

От автогарата в Давид вземаме маршрутка до Серо Пунта. Разстоянието се минава за 2:30ч с малка почивка по средата. По пътя, различен от този за Бокете, се минава през Volcán, където най-много ми харесва. Изобщо около градовете има хубави финки. Към Серо Пунта кафе вече не вирее, но има финки за коне, крави, прасета, овце, замята се обработва. Красиво е, но за съжаление нямам снимки.

В Серо Пунта се настаняваме в единствения хостел в самото градче. Много занемарен, продава се от банката, защото собственичката не е плащала ипотеката. На рецепцията ни излъгват, че има интернет в стаите. Това докато платим. После се оказва, че интернет има само в общите части. А в ресторантът на хостела е затворен за тържество вечерта. Нещо като абитуриентски бал, но абитуриентите са може би 7ми клас, завършили местното адвентистко училище, единствената голяма сграда в неугледното градче. Изобщо адвентистите на седмия ден са се преборили за душите на местните в провинция Chiriquí - освен училище, разполагат и с радио, което сме имали "честта" да слушаме по пътя. Някои от момичетата са индианки, облечени както обикновено скромно, в национални носии - памучни рокли с малко бродерия. Така и не посмявам да ги снимам. Индианците са работници във финките без да ги притежават. Работят по 10ч на ден за минимална надница, която е около 400$/месец. В магазина покупките им се записват в тефтери, но не пазаруват на вересия. Правят депозит и после пазаруват докато изчерпят парите или се местят на друго място. Като цяло индианците, особено жените, изглеждат много щастливи - усмихнати са. Не знам дали от мирогледа, простия живот или "обработването" от адвентистите. Има и момичета от богати семейства. Познават се по пищните, за мен прекалено шарени и дантелести рокли, които показват на останалите, по-скромни вече бивши съученички.

Рецепционистът се обажда на познат таксиджия. Целта ни е паркът Amistad (Приятелство), простиращ се и в Коста Рика. И според гидовете, и според таксиджията, има две пътеки в парка и човек може да се разходи 4ч. Приятна разходка по мостове, до водопад и пр.

Да, ама не! Паркът е затворен без никаква бележка защо. Като обект на ЮНЕСКО, официалното му работно време е всеки ден.

За да не си губим деня, таксиждията ни предлага да ни закара до началото на Quetzal Trail. Харесала съм го в Бокете и много ми се иска да го измина. На туристите в Бокете го предлагат в два варианта - половин трек от Бокете до Серо Пунта или цял от Серо Пунта до Бокете. Така е, защото от Серо Пунта има само малко изкачване в началото до рейнджърската станция (45 минути), после е слизане и накрая - 20 минути изкачване до рейнджърската станция в Бокете.

Идеята е да видим как е изкачването, за да преценим дали сме в състояние да направим целия трек.

Речено-сторено. Бавно и полека се изкачваме до рейнджърската станция. По пътя виждаме работници по нивите, крави. Превалява, по-скоро ръми.

Рейнджърът ни посреща. 7 дни прекарва сам в станцията, после го сменят за 7 дни. Явно е работяга, защото рейнджърската станция изглежда като градина и той все нещо човърка. Пуска ни да се разходим и да направим снимки наоколо.

Quetzal Trail се намира в парка Volcán Barú. Самият вулкан е скрит зад близките хълмове. При хубаво време го дават, че от върха му се виждат и двата океана - Атлантически и Тих. Но самото изкачване го оценяват за 6-8 часа за планинари, т.е. или трябва да тръгнеш много рано или да преспиш на върха, т.е. да носиш палатка и топли дрехи. Още преди потеглянето ни за Панама съм се примирила, че няма да го изкача този вулкан. А докато пиша това, The Life Nomadik вече са разказали за тяхното изкачване тук. В Бокете освен изкачване пеша, предлагат и с 4x4, 120$/човек.

Вземаме си довиждане с рейнджъра. Предупреждаваме го, че евентуално на следващия ден ще направим трека. За трека се разбираме с таксиджията да ни закара до началото на пътеката и после да ни чака с багажа в Бокете, след като се разбира, че Амистад е затворен за реконструкция след свлачища.

Вечеряме в единственото заведение, което ни се струва чисто. Жената готви за деня и продава, каквото е сготвила.

Входът на оарка Амистад:

Карта на Quetzal Trail:

По пътеката до рейндърската станция (или станцията на пазачите):

посестримите:

Официалното начало на пътеката от рейндъжрската станция:

Финки в близост до началото на пътеката. В Панама коледните дървета са на верандата:

24 януари, 2016

6. Quetzal Trail

16.12.2015

Пътят до първата рейнджърска станция е известен - вървели сме го вече, но това е и демотивиращо. Срещаме група местни, водачи на фотографи, търсещи кецали. Успяваме да зърнем един високо в клоните на дърветата. Макар пътеката да е кръстена на тези птици, на практика шансът да се види е точно тук, съвсем в началото, преди рейнджърската станция.

Регистрираме се при пазача на парка, плащайки 5$/човек. Прелиствам страниците назад, търсейки Life Nomadik, но не ги намирам. По-късно прочитам, че те са минали преди 8 и не са се регистрирали.

Официалната пътека между двете станции на рейнджърите е 5.7 или 6км, които според пазача се минаваt за 4-5часа, но т.к. сме un poco gordos, той ни дава 5-6ч. Е, имало и изненади. Баби-пенсионерки са вземали разстоянието за 3 часа и половина. Цялото разстояние, включително до станциите на пазачите е 8км.

Снимала съм картата и уверено потегляме напред. Аз скришом се надявам да се справим за 4ч.

В началото пътеката е много приятна - има дънери с метална мрежа върху тях, за да не се подхлъзваш, мостчета, стълби, парапети. Виждаш, че 5те долара си отиват по предназначение. В момента тече и реконструкция на пътеката, чуваме работниците в далечината. Неусетно стигаме до табелата за първия километър.

След това обаче започва спускане по стъпала, на моменти стръмно. Стъпалата са високи или ги няма. Трябва да внимаваш да не си навехнеш/изкълчиш крака. Явно ремонтът на пътеката току-що е започнал и не са напреднали още.

Минава много време, а не виждаме табели. Решаваме, че табелите не са на всеки километър, както е в Ел Чалтен.

Срещаме 3 жени в зряла възраст, които се изкачват. Бойни баби.

На единственото, според пазача, отклонение се чудим накъде. Първо допускаме грешка, та трябва да се върнем. Когато стигаме до скалите Las Rocas, недоумяваме какво има за гледане. Следва кът за почивка. И табела 4км. Убедени сме, че сме вървели доста и затова заключваме, че остават 2км до рейнджърската станция в Бокете, нашата цел. Докато отмаряме, ни настигат и подминават друга двойка туристи, а малко след това ни пресреща друга двойка.

Ние си вървим спокойно - нали имаме време. Докато.. не стигаме до табела - 3км до Бокете, 3км до Серо Пунта. Т.е. онези 2км, които смятаме, че остават, се оказват само изминатите!

Аз изпадам в паника. Проста сметка: 3км за 4ч. Т.е., ако продължаваме така, ще замръкнем на пътеката. Тръгвам да вървя бързо, но nomad след мен почти не е увеличил темпото. Или поне недостатъчно. Болял го кръстът.

40 минути по-късно сме изминали 4км, остават 2. Теренът е лесен, както в началото.

Но отново стигаме до реката и този път няма мост. Трябва да я прецапаме. Nomad - с маратонките, но аз - боса.

Остава 1км, излизаме от гората, но стрелката пак е двусмислена. Тръгваме в едната посока и след малко виждаме таксиджията и сина му. Решили да се поразтъпчат докато ни чакат и с тях продължаваме до колата.

Предлагат ни да ни закарат до Pedasí или Bpcas del Torro за 150$.

Колебаем се дали да продължим за Давид или да пренощуваме в Бокете. Избираме последното заради хладината.

Стаята в Mamallena е хубава, но прясно лакирана. Миризмата е много силна, а от малкото прозорче почти не прониква свеж въздух. Самият хостел има много хубави общи помещения. Предлагат трансфер до Bocas del Torro за 25$/човек.

По време на вечеря в любимата ни пицария решаваме да се придвижваме до Педаси и резервирам стая за следващата вечер във Vanao Cove.

В търсене на колибри:

Las Rocas:

По разбираеми причини, от останалата част на пътеката няма снимки

Разходи:

70$ за такси

Редактирано 24 януари, 2016 от Childish

24 януари, 2016

7. Pedsí, Vanao & Isla Iguana

17-19.12.2015г

17.12.2015

Бокете - плаж Ванао: първо: chicken bus до Давид (1.5$$/човек). Автогарата или както я нарирачат terminal за Сатняго е в близост. Чакаме близо час. Освен нас, другите чужденци са двойка американци. Жената изглежда така, както се виждам след 20г. Маршрутката до Сантяго - 3:30-4ч., 9$/човек - на моменти се пука по шевовете. От Сантяго - автобус до Читре (Chitré) - 3$/човек, после маршрутка до Las Tablas (1.5$/човек) и още една до Pedasí(1.5$/човек) . Последният автобус за Ванао е в 14ч, а е почти 18ч, когато пристигаме в Педаси. Нямаме друг избор освен да вземем такси: Ванао се намира на около 24км от Педаси. Шофьорът ни изчаква да си напазаруваме в супера, защото в резервацията пише, че няма нито магазини, нито ресторанти наоколо.

Заварваме голяма тълпа във Ванао. На рецепцията е англоговорящ младеж. Упътва ни към бунгалото. Под самостоятелна стая с баня явно разбират бунгало с две стаи, общя кухня и общи тоалетна и баня. Мобе би става за 2 двойки, които са близки. Тоалетната и банята нямат врата, а пред всяка от тях - нещо като завеса. Другата двойка тъкмо вечерят и ние ги притесняваме, по-късно разбираме, че са канадци. В банята има само един кран за вода, т.е. дори не се и предполага да има топла вода. Като в допълнение към всичко това, успявам да вляза в интернет чак към 1ч през нощта, когато тълпата си е легнала.

18.12.2015

На сутринта излизам рано, за да видя плажа, нарочен за хубав. Във формата на дъга е. По пясъка пълзят рачета, които при опасност замръзват и може да ги вземеш за камъче или по-скоро за буца пръст, защото камъни няма. Ами, видях го плажа. И сега какво?

Пием по кафе, което си купуваме от рецепцията и някакви девойки врели-кипели по хостелите ми обясняват как да си го направя и после да си измия съдовете. Стягаме багажа и се приготвяме да си тръгваме. Двойката канадци също напускат. Разменяме по някоя и друга дума. Мъжът е фотограф и мъкне голяма чанта с техника. Планът им е да прекарат 2 месеца в Панама.

В Педаси молим шофьорът на маршрутката да ни остави пред хотел, харесан в интернет. Изглежда сме единствените гости. Обясняват ни, че толкова късно няма шанс да организираме тур до Isla Iguana. За Isla Tortuga цената от 150$ от предната вечер ни е отказала. А първоначалната идея за Педаси е била да търсим костенурки през нощта с водач.

Градчето първоначално не ми хваща окото. Други са ми очакванията за колониален град. Но успява да ми харесва, особено като отминава обедната жега.

Минаваме през банкомат, пералня и закусвалня. През закусвалнята два пъти. Много е вкусно, чисто и има интернет и климатик. Какво му трябва на човек.

Давам идея за разходка до близкия плаж - Playa del Toro. Но той не се оказва толкова близо. Успяваме да го зърнем и бързаме да се връщаме в града преди да е станало тъмно.

Вечеряме в ресторант на американец със странно чувство за хумор ("Говорите ли английски, немски, испански?" и без да изчака отговор - "- Нито пък аз".) По принцип предпочитам заведения на местни, за да ги "стимулирам", но тук надделяват изискванията ми към хигиена. Нямам забележки към ресторанта. Храната е вкусна. А докато вечеряме минава процесия. В навечерието на Коледа сме.

Педаси: (има много възрастни хора):

емпанади:

Редактирано 24 януари, 2016 от Childish

24 януари, 2016

19.12.2015

Сутринта в 7 с багажа се опитваме да отидем на рецепцията. Заключено е. Кой да провери, че рецепцията е с работно време 8-21ч. Нервно чакаме, за да си оставим багажа на съхранение, за да отидем на тур. Такси до плажа El Arenal, откъдето тръгват лодките за Исла Игуана. Още не сме слезли от таксито, когато ни посрещат с офертите. Нормалната цена е 70$ за лодка за 7 души и идеята ни е да почакаме докато пристигнат други туристи. Лодкаджията ни предлага 50$ за двамата и да не се съобразяваме с други хора. Съгласяваме се. Морето ми изглежда много бурно. Има рейнджър и се изкушавам да го питам дали е опасно да се излиза в открито море с това корито, но ме досрамява. Потегляме. Раниците с фотоапаратите са прибрани под носа, за да не се наморкят. Отнема около 20 минути, за да се стигне до острова. Ръката ми побелява от стискане, за да не изпадна от лодката. Морето става по-спокойно когато приближаваме към острова и слънцето се показва изпод облаците. Плащаме вход (10$/човек). Още до постройката, която пазачите използват да си готвят има игуани, явно свикнали с човешко присъствие. На пейка до плажа виждам корал и си мисля, че е реклама. По плажа и пътеката има от малките рачета. Толкова са много, че сигурно някои падат в жертва, настъпани от туристи. Вниманието ми е привлечено от червен рак с лилави щипки, който панически се опитва да избяга. Не е един, не са два, но бързат да се скрият. Както и игуаните, които пресичат пътеките. Има две пътеки, едната преминава в другата и излизаш отново на първоначалния плаж. Но се минава през малко плажче и след като изминаваме пътеката се връщаме на него. Сами сме, водата е приятна за къпане. Докато се опитвам да напиша "магеланци" с корали, излиза една игуана и се отправя до остатъци от рак и невъзмутено си ги хапва. На връшане океанът е по-спокоен. Nomad ми прави забележка да си скрия усмивката. Оставяме 10$ бакшиш на лодкаря за това, че ни е върнал живи и здрави. От 70$/курс, 20$ дава на собственика на лодката, 8$ за бензин, друга сума на пристанището.

Маршрутка до Лас Таблас и автобус до Панама Сити. Не е ясно къде точно си губя банския и красивия индонезийски шал. По пътя виждам, че минаваме близо до El Valle de Anton и си се ядосвам, че не ми е хрумнало по-рано да нощуваме там, а не в Панама.

На автогарата не успявам да взяза в интернет и направо отиваме на рецепцията на хотела без резервация. Цената на рецепция е по-висока от тази, в букинг. Стаята ни гледа към вътрешен двор, в който цялата нощ тече купон с надута на мах гадна чалга.

На аштогарата в Лас Таблас опитваме храната за местните (3$):

24 януари, 2016

7. Pedаsí, Vanao & Isla Iguana

17-19.12.2015г

17.12.2015

...

Да се чете Венао / Venao

28 януари, 2016

8. Punta Culebra

20.12.2015г.

Освобождаваме стаята и оставяме багажа на рецепцията. Уговорката е да го вземем до 15ч, когато свършва смяната на рецепционистката.

Вземаме такси до Пунто Кулебра. Таксиджията е свестен: не само ни взема прилична цена (5$), но и първо ни закарва до яхтеното пристанище, за да го видим. Набелязвам си го за снимки.

В 10 без 15 сме на входа. Отварят в 10ч. Явно сме по-нетърпеливи и от децата. В 10:30 влизаме на видим експозицията от жаби. Единият от двамата има фобия от жаби, другият е имал жаба за домашен любимец. Изложени са жаби от района на Панама Сити. Толкова са миниатюрни, че ако не ти ги покажат може и да ги пропуснеш. Известната golden frog отсъства. Друга експозиция имало в El Valle de Antón.

Отвикнали сме от жегата и влагата в Панама Сити. Добре, че има автомати за газирани напитки.

Следват костенурки. Водят ги малки до 25г възраст. Акулите също били бебета.

До всеки аквариум има човек - къде възрастен, къде тинейджър - служител на парка, който ти дава информация, отговаря на въпроси и пр. Води се престижно да си доброволец в Пунта Кулебра.

Ред е на морските звезди. Могат да се пипат, ако си си измил (т.е. намокрил) ръцете на съседната чешма и не ги вадиш от водата. Аз не се престрашавам да ги докосна, но си харесвам едно момченце за фотомодел и се приготвям да го снимам. Калпазанинът бързо и ловко изважда една звезда от водата за ужас на служителите. Те притеснено се огледат дали някой от по-висшестоящите е забелязал белята.

Вниманието ни е привлечено от игуани - 2 броя. Едната е зелена и първоначално я пропускам - слива се с короната на дървото, на което се е разположила. Другата - горд екземпляр - разхожда се напред-назад, изправя се на задни лапи, за да си хапне листо, покатерва се на едно дърво, чува се "туп", но после се появява ни лук ял, ни лук мирисал. Изумена съм колко са пъргави.

Служител ни посочва дървото, на което спи ленивец. Много е високо, едва го виждаме. Не се очертава скоро да се размърда - прекалено е горещо. На дървото има и една птица.

В един момент зелената игуана се покатерва на същото това дърво. Последва я и другата игуана. Служителите се смеят, че всички животни от парка са се събрали на едно и също дърво.

Следват малки аквариуми с риби от Индийския океан, Карибите и сладководни басейни.

Решаваме, че сме видeли достатъчно.

Искам малко да повървим по булеварда, за да направя снимки. Красиво е, но маранята е голяма, слънцето е прекалено силно. Едната страна на булеварда я реконструират. Има мрежа, преграждаща гледката към небостъргачите.

Рибари се опитват да преборят конкуренцията на пеликаните. Чувам един от тях да се оплаква от ловките птици, но някак казано с уважение.

Вземаме багажа и се отправяме към автогарата. Надявам се да намерим хладина в Ел Вайе де Антон.

Avenida Central:

4 февруари, 2016

9. El Valle de Antón

20-22.12.2015г.

Атобусът за Ел Вайе де Антон се оказва маршрутка, която на моменти се пука по шевовете.Успяваме да пристигнем по светло. Настаняваме се в първия изпречил се хотел. След като сме платили за 2 нощувки (55$/нощ), установяваме, че най-нагло са ни излъгали, че има wifi в стаята. Има празник и се запътваме да го видим. Плащаме по 1$ вход, слагат ни гривна на ръката и излизаме на поляна. Прилича на нашите панаири - сергии с храна и кой каквото продава, нещо като лунапарк и силна музика. Вечеряме в ресторанта на хотела. Уж съшата риба като в Педаси, но не е толкова прясна и вкусна.

На закуска пробваме мекици и емпанади. Местните, както повелява традицията, започват деня с мръвка.

Отправяме се към единия водопад, El Macho. Има вход само за водопада (5$), да се къпеш (5$), да се спускаш с въже (65$). Направено с мостчета като екопътека. Дали са ни по една тояжка неясно защо.

Запътваме се към втория водопад. Плащаме вход (1$) на индианците, пазещи импровизираната бариера - опънато въже. Има мостче и след това се върви покрай реката. По едно време nomad отказва да продължава нататък. Аз упорствам, но става много хлъзгаво. Не е за маратонки. И не е да си помъкнал цялата си техника. Отказвам се на 5 минути от водопада, според двойка, къпещи се в реката туристи.

До Cero La Cruz също не стигаме. Спътникът мрънка - горещо е, не е ясно дали 10те минути според индианците са 10 минути или часове.

Междувременно сме разгледали градчето и съм документирала всяка къща, която ми е хванала окото.

Прибирайки се в хотела, питаме за пералня. Дрехите щели да бъдат готови до обяд на следващия ден. Един час по-късно - не можело да ни ги приемат. На следващата сутрин - друга песен - не можели да гарантират, че няма да ги повредят.

45-ти рожден ден. За пръв път успявам да си изпълня заканата да го празнувам далече от България. Но най-хубавият подарък идва точно от родината - имам племенничка. Дългоочакваното попълнение в семейството е избрало моя рожден ден, за да се появи преждевременно на този свят.

" - English?". На спирката на автобуса се приближават американците, с които сме пътували от Давид за Сантяго и после сме видели в Педаси. Недоумявам какъв е въпросът - дали сме англичани - очевидно не, дали говорим английски? Пътят до Панама Сити ни струва наполовина (5$) отколкото от Панама Сити до Ел Вайе до Антон (10$).

Този път отсядаме в друг хотел, в друг район на града, който се води безопасен. Чувството за безопасност е индивидуално. Аз не се чувствам по-сигурна в Bella Vista отколкото в централната част на града. Хотелът поне е хубав. (Los Ojos del Río).

Снабдяваме се с билети за San Blas. Решили сме да не използваме посредници и отиваме направо в офиса на индианците Куна, осъщестяващи трансфера. Там виждам и албинос - куна. Процентът на албиносите сред индианците Куна - едно на 150 деца - е по-висок отколкото в останалите части на света. Предполага се, че се дължи на генна мутация. Да си "дете на луната" на тропиците означава проблеми с кожата.

4 февруари, 2016

10. Kuna Yala

23-25.12.2015г

23.12.2015г

В 5:30ч ни вземат от хотела с 4x4 за Куна Яла. Освен нас двамата e и Фелипе, който говори испански, но с акцент на гринго. Явно и манталитетът му е на гринго, а не на латино, защото се възмущава от честите спирания - първо в супер в покрайнините на Панама Сити за пазаруване и после по пътя за закуска и кафе на шофьора. С нас пътува и жена, но не мога да определя връзката й с шофьора. Говорят си на испански. Облечени са като западняци. Толкова години Куна са успяли да опазят езика и културата си, но сега не убедена, че ще устоят на консуматорското общество и глобализацията.

След магистралата, пътят прдълвава през джунглата. Асфалтът е преобладаващо добър, но има участъци, където е изчезнал, най-вероятно от проливни дъждове. Доста завои. Минава се граничен контрол.

Cartí е разочарование. Прилича на гара-разпределителна. Има гише да си платиш пристанищната такса, ако не си го направил предварително. Предполага се, че веднага ще се прехвърлиш на ланча.

Лодкаджията ни осведомява за възможностите за отсядане на островите. Решаваме да останем за една нощувка на един остов - Aguja, а за втора - на друг - Perro Chico. Идеята е да видим повече или поне така се надявам.

Първият остров - Aguja или Icodub - може да бъде обиколен за 3 минути. Nomad "ми отпуска" 5, защото съм "късокрачка". Наречен е Aguja заради някакво растение с игли, което се срещало на острова, първоначално необитаем и после облагороден, за да посреща туристи. А туристи се намират. Това е най-посещаваният остров, заради близостта си до сушата. И най-"цивилизованият." Настаняването е в т. нар. "кабини" - колиби - някои с пясъчен под, други с дървен. В цената на нощувката (50$/човек за кабина с дървен под) влиза и храна - закуска, обяд и вечеря. В кабините има осветление и неработещи контакти. На острова има дори мобилен интернет, ако си си закупил.

Излежавам се в хамак и най-голямото ми притеснение е върху главата ми да не падне някой кокосов орех от палмите, на които е вързан хамакът. Освен да подремвам сладко-сладко, другото ми забавление е да наблюдавам как ловуват пеликаните - летят, набелязват рибата в тюркоазената вода и се изстрелват към плячката. Нямат пропуски.

Друго занимание би бил плажът, ако не си си затрил банския по пътя. Не таих големи надежди, че ще продават някъде бански. Иначе бих била много разочарована.

Уплътнявам си времето с писане на този дневник. Чакам да мине досатъчно време от закуската, за да отида първо на обяд, а после на вечеря. Да. В рая е скучно! Не забелязвам нито змии, нито ябълки. Само мравки.

6 февруари, 2016

24.12.2015г

Perro Chico

Към 10 Деси (лодкаджията) идва да ни вземе заедно с кормчията и шофьора Луис. Ще остават с нас на Перо Чико, за да празнуват Коледа.

Морето е малко бурно, но Деси ме успокоява, че всичко ще бъде наред. Само ще бъдем добре подгизнали. Заради вълните пътуването отнема 25-30 минути, а не обичайните 20. От Perro Chico не се виждала сушата. В началото лодката удря вълните (или обратното) силно. Разбирам защо Деси си е полдожил няколко спасителни жилетки.

Островът ми се вижда по-мизерен от Aguja. По-малък е и с повече хора. Преброявам 10 (!) палатки освен няколкото колиби и постройката на 2 етажа. Стаята ни е на втория етаж. На първия са кухнята и столовата. Плащаме, хвърляме багажа и тръгваме на тур. "Екскурзията" е включена в цената на транспорта (40$/човек за целия ни престой в Куна Яла). Отвеждат ни до "басейна" - плитчина с пясък по дъното и морски звезди.

Слизането във водата е сравнително лесно. Качването после ще го мисля. Деси, кормчията и Луис се грумкат по границата на плитчината. Търсят морски звезди. Ами не знам какво търсят, защото морски звезди има до мен. Осмелявам се да държа една. Луис гордо носи по-големи екземпляри.

Видях атракцията, сега да се качвам на лодката. Опитът да се набера на мускули - да, нали така се наричат тези части от анатомията - е неуспешен. Последващите опити водят само до синини. Отказвам да стъпвам на крака на момчето. И обявавам, че оставам там, в басейна. Куна се смеят, но се вижда, че са притеснени. Стреснат, nomad ме вдига и поставя в лодката. Като благодарност получава шоколада, спасен от изяждане предния ден.

Следваща спирка - друг малък остров за безалкохолно и бира. Вижда се, че Луис и другите са "ценители" на кехлибарената течност.

Минаваме покрай остров, който изглежда "много лъскав". Куна избират свой, за да ги представлява в парламента. Но въпросният пич прибира 3 милиона долара в брой от президента, за да си смени партията и сега си е "облагородил" острова, получен в наследство. Колко познато.

На Perro Chico Деси става прекалено сервилен след получаване на бакшиш. Самият бакшиш (20$) е приет нормално, даже е бил очакван, според nomad. Оказва се, че междувременно са получили обаждане от клиенти и няма да празнуват Коледа с нас.

Perro Chico наистина е по-мизерен. Хигиената ми изглежда съмнителна. Само стаята е по-хубава. Има прозорец с мрежа против насекоми. Мравки не се наблюдават. За разлика от Гватемала, ухапването от местните мравки не е толкова болезнено, но сърби повече. По-неприятното е, че тези мравки не напускат панически при напръскване с Аутан. Та, ако нямаше мравки и не се пълнеше с туристи за деня, Aguja щеше да е много приятно място за почивка дори за хора като мен, които не си падат по плажни дестинации. Местенето на Perro Chico е отчетено като грешка, но това е то да си алчен за нещо ново. Няма хамаци, няма къде да седнеш. Обядът е само един вид, а на Агуха имаш избор от 4 ястия. Но и тук не е лош. Колата и водата са по 2$ (на Агуха е 1$).

В 6:30 ни предлагат нещо леко за прехапване, защото в 12 ще има коледна вечеря. И това без увеличение на цената, както би било с българска туристическа агенция.

Но ние така и не слизаме за фиестата. Свикнали сме да си лягаме в 8-9. Аз обикновено спя до 12 и после малко на разсъмване. От стаята се чува глъчката. Отивайки до тоалетна, гледам фойерверките отдалече и управителят на острова се забавлява - мисли, че ме е страх. Не е бил в София по празниците да види какво са фойерверки - като на бойно поле.

"Made in Sweden":

Миене на чиниите:

6 февруари, 2016

24.12.2015г

Perro Chico

Към 10 Деси (лодкаджията) идва да ни вземе заедно с кормчията и шофьора Луис. Ще остават с нас на Перо Чико, за да празнуват Коледа.

Радвам се да видя островите Сан Блас почти 20 години след като бях там. Изключително уникално място.

Редактирано 6 февруари, 2016 от FlyTraveler

Влез

дневник Говорим си за Панама

Препоръчани мнения

AlexandraKo

Duke

Childish

Childish

Duke

Childish

Childish

FlyTraveler

stefanrusev

FlyTraveler

Childish

stefanrusev

Childish

Childish

Childish

Childish

Childish

Childish

Childish

Childish

Childish

Childish

Childish

Childish

FlyTraveler

Искаш да споделиш мнението си? Създай профил или влез да коментираш

Създай профил

Влез

Четящи темата 0 магеланци

Активност

Важна информация