Градове, за които си трябва четене и такива, за които не трябва

[Георги]

На последната среща, някъде в ранните часове май вече беше, започнахме разговор за това кои градове може да се оценят само след сериозна предварителна подготовка (има се предвид четене на пътеводители, история, гледане на филми и т.н.) и такива, за които дори да отидеш напълно неподготвен няма да загубиш много от очарованието им. 

 

Още тогава си помислих, че ще е перфектна тема за обсъждане във форума, ма явно тая мисъл си отлежаваше близо месец в главата ми. До този момент. 

 

Няколко малки уточнения. 

 

Ясно е, че за всеки град може, и е препоръчително да се изчете доста. Но все пак има такива, за които ако попаднеш без бъкел да знаеш от историята на града ще си прекараш пак ОК, и такива, които без подходяща подготовка са пропиляни. 

 

Веднага давам пример. Рим е очевидно град, в който запознаване с историята ще вдигне преживяното с няколко нива. От друга страна смятам, че за Ню Йорк например кой знае каква предварителна подготовка не е нужна. Тук въобще не казвам, че Ню Йорк не може да е по-приятен от Рим!   

 

И така, интересно ми е да чуя всеобщото мнение, особено за топ градовете, които са посетени от българите. Лондон, Париж, Венеция, Петербург? Може ли изживяването да е пълноценно без да сме запознати изцяло с историята на града или четенето и предварителната подготовка са задължителни? За кои градове сте чели много предварително и в кои сте отишли ей така, на готово? Как оценявате преживяното, хареса ли ви или не?

 

Ясно ми е, че по темата ще има много разнородни мнения, но надявам се в крайна сметка да стане интересна дискусия

[Mary]

Веднага казвам още един, за който трябва да се чете - Флоренция!

Париж за мен става и без четене.     С това не искам да кажа, че няма какво да четеш за Париж, а има достатъчно много места, които да посетиш без да е нужна предварителна подготовка.

[mililia]

Хм, за мен пък Рим, Венеция и Флоренция са градове, в които можеш да си изкараш страхотно и без да имаш предварителна подготовка. Там интересните места са на всяка крачка и дори и да не знаеш точно историята на конкретното нещо, което виждаш, няма начин да не го харесаш. Това не означава, че за тях не трябва да се чете, а че дори и без нищо да не знаеш за тези градове, можеш да ги харесваш и да почувстваш, това което виждаш.

От другата страна са Милано и Торино. Там ако се отиде без никаква информация, хората приемат, че просто няма какво да се види. Гледат една-две забележителности, за които са чули от обща култура и приемат, че интересните места са се изчерпали. Ако обаче се прочете историята на тези градове и се разучи къде и какво може да се види предварително, това дава възможност да се оценят градовете, заради достойнствата, които имат.  

[LaBarba]

Кигали - каквото и да правиш на място, ако не си чел или гледал филма (Хотел Руанда), няма как да се усетиш къде всъщност си попаднал. В Genocide Memorial центъра можеш да придобиеш някаква представа, но дори за там е добре да знаеш нещо предварително.

 

Португалия - сега заради бебето не можахме да се подготвим, но за мен лично не ни и трябваше. Само мотаенето по улиците на Лисабон и Порто дава много

Редактирано 1 юни, 2015 от DimitarD

[stanimir]

При мен проучването на мястото и историята е неизменна част от подготовката. 

За Рим съм писал много пъти , но това се отнася за почти всички места които посещавам.

Безспорно има такива които харесваш дори без грам задълбочени познания и други които би харесъл само ако поназнайваш нещо за тях.

 

Четях много за Лондон , Париж и Берлин макар в Берлин да може да минеш и без грам история или поне с 2-3 странички за стената ...

 

Повечето плажни дестинации може да минат и без грам история 

Редактирано 1 юни, 2015 от stenk

[Цвете]

Аз обичам да изчета поне минимална информация за всяко предстоящо пътуване. Признавам, че напоследък съм не толкова усърдна.

За най- екзотичното ми пътуване в ЮАР не бях чела почти нищо, но там разчитах на местни. Е, много хубаво беше!

За Флоренция обаче, изчетох много и я почувствах по мой начин.

[Роца]

Художествена литература брои ли се? Че покрай "Тримата мускетари", всеки път като видя улица "Страия гълъбарник" (rue du Vieux Colombier), се сещам, че там живееше Портос .

 

Чувствам се по-комфортно, ако все пак имам някаква представа за историята и забележителностите на мястото, където отивам, пък дори и от обща култура. Според мен, градовете с история в архитектурата и изкуствата, просто си "плачат" за по-подробен прочит (напр. Флоренция, Лондон, Рим, Париж, Виена, Санкт-Петербург).

Досега по-лежерно съм го давала в Лисабон, Порто, Амстердам, Дъблин, в Ротердам пък разчитах на помощ от приятел.

Най-много съм чела за Индия, въпреки, че бяхме що-годе организирано. Но там пък се зачетох и в индийската митология, заради статуите в едни храмове... и откапах на седмия аватар на Вишну

[БраниB]

Аз се подготвям винаги доста добре, но за местата където не се бях подготвила, а всичко на място, естествено изненадата беше подобаваща!

Пример за място,за където много съм чела-Рим и като гледам другите какво са видяли, има още много да чета и да се връщам там .

За Петербург почти нищо не четох и изживяването беше велико. Когато бяхме с екскурзовод, винаги бяхме с руските групи и това си заслужава абсолютно! Руснаците разказваха с такъв патос, че направо им завидях, стана ми свидно за нашето национално самочувствие.

Другото място за което реших, че на място ще бъде всичко, беше Калифорния. Просто нямах никакви очаквания, само някакви бегли представи от разни филми и смело мога да кажа, че сърцето ми остана там .

[Kaloyan89]

Аз чета за историята и забележителностите, но се интересувам и от актуалностите на градовете, които посещавам. Социално разделение, начин на живот на местните, дори политически въпроси. Интересуват ме цените на имотите в Париж, възраждането на Харлем, престъпността и междуетническите отношения в Йоханесбург след апартейда, кастовото разделение и правата на жените в Индия. И като пътувам говоря с различни хора по тези въпроси, събирам мнения и чета статии и литература. Така разбирам контекста на мястото, което посещавам, извън най-големите забележителности. Усещам пулса на местните и живота им. 

Не съм се готвил особено за Лисабон, понеже решихме да пътуваме в последния момент. Но съжалих на място, понеже не знаех какво си струваше или не. Дори намирането на сносен ресторант беше проблем, извън малките кръчмички в Баиро Алто с бакаляу. 

 

Редактирано 1 юни, 2015 от Kaloyan89

[Spqr]

Критериите, по които оценявам един град са няколко и този е вторият по важност, наименовал съм го "стойност". Единственото по-важно, което търся в едно място, е естетиката. 

 

Ще перефразирам въпроса в малко по-друга плоскост. Има градове, при които музеите, църквите, дворците и т.н. (да го наречем вътрешната страна) са важна част особено ако са автентични. И те изискват повече четене, разбиране и осъзнаване. Други има, при които есенцията е главно от външната страна, атмосферата и не се налага задълбочени посещения на вътрешни пространства. 

 

От тези, в които съм бил в първия случай са Рим (пристрастен съм, но за мен това е градът с най-многото четене), Флоренция, Париж, Лондон, Атина, Венеция (тук е на кантар), Виена (също на кантар). Без да съм посещавал Истанбул предполагам, че и той е тук. Петербург и Мадрид също. За Берлин не знам. Със сигурност има и други, но общата черта е, че като цяло са "имперски градове" или забележителен културен център.

 

Във втория случай са Прага, Барселона, Будапеща, почти всички малки и средни градове. Не означава, че тези градове не ги харесвам. Напротив, но все пак кой е музеят на Прага на ниво Британския, Лувър или Археологическия в Атина? Градовете в тази категория обаче може да изискват по-различно четене в смисъл намиране на алтернативни/непопулярни забележителности.

 

Има и редкия трети случай, където отвътре е по-впечатляващо, отколкото отвън. Равена като пример, но предстои да го потвърдя дали е така скоро.

Редактирано 1 юни, 2015 от Spqr

[Мрън]

Ами зависи какво намира човек за 'очарователно' в даден град...това не е универсално според мен. Да вземем Амстердам: ако сте фенове само на кофи-шоповете, за какво ви е да четете историята на града? Ако харесвате изкуство, тогава определено ще е полезно да се попрочете нещо, за да поставите нещата в контекст. Милано феновете на модата предполагам го обожават и без да е необходимо да се задълбочават в историята/архитектурата му.

 

Или Брюксел: според мен не особено красив, скучен, мрачен и мръсен град, но за хора, които симпатизират на ЕС има много символика в него. На когото не му допада идеята за ЕС обаче, колкото и да чете няма да се впечатли от сградата, кръстена на Altiero Spinelli.

 

Освен това за някои градове може да се мине без четене, защото все пак имаме някаква обща култура.

[Alexander]

Аз напоследък все по-малко чета предварително и май съм по-добре.

[Zaro]

Във втория случай са Прага, Барселона, Будапеща, почти всички малки и средни градове. Не означава, че тези градове не ги харесвам. Напротив, но все пак кой е музеят на Прага на ниво Британския, Лувър или Археологическия в Атина? Градовете в тази категория обаче може да изискват по-различно четене в смисъл намиране на алтернативни/непопулярни забележителности.

 

Кое е британското на Британския музей например? Мумиите? Розетския камък? Четвероевангелието на Иван Александър?

 

Не ме разбирай погрешно - страхотен е, но не носи спецификата на държавата, която посещаваш. В този ред на мисли, не такива музеи трябва да бъдат в центъра на вниманието/четенето.

 

Аз лично четенето не го правя от пътеводители. Направил съм го преди това. Купих си един за Италия на NG, но е писан за американци и не ми допада. Това е и слабото място на всичко, издавано от NG - както пътеводители, така и списанието. Пътеводителят трябва просто да те отведе до точка А, Б, В. А защо трябва да отидеш до точка А, Б или В - това трябва да си разбрал предварително, ако искаш.

 

Четенето е въпрос на личен избор дали искаш да се "изгубиш" в града или да се почувстваш в свои води, когато си вече там. Няма правилен и грешен подход, а е въпрос на предпочитания.

[Duke]

Два са градовете в света, които дефинират темата за мен. Това са Рим и Истанбул. И двата града имат пряка връзка с Римската империя. Слочаенос? Не мисла...

 

Принципно е добре предварително да бъде прочетено колкото се може повече за градовете, които посещаваме. В крайна сметка без четене и Пловдив е възможно да бъде възприет в днешния му вид - занемарен, мръсен, разпилян и т.н...

 

И все пак съществуват градове, които не изискват особена предварителна подготовка. Това са градовете на настроението. Типичен пример в това отношение е Лисабон, но същото бих могъл да кажа още и за Барселона, Амстердам, а защо не и Лас Вегас?

[ECC]

Веднага казвам още един, за който трябва да се чете - Флоренция!

Париж за мен става и без четене.     С това не искам да кажа, че няма какво да четеш за Париж, а има достатъчно много места, които да посетиш без да е нужна предварителна подготовка.

Г-жа Чакалова чете много художествена литература за разлика от мен.Преди да посетим Флоренция беше изчела една купчина романи за Строци и Медичи.Това наистина ни помогна много да усетим Флоренция.

Редактирано 2 юни, 2015 от Emil Chakalov

[bulpa]

Много хубава тема

Информирам се за събитията, които ще се случат по времето, когато ще съм в някой град. Задължително коя е най-високата обществено достъпна точка. Съставям си свой пътеводител с местата, които искам да видя. А как решавам кои са тези места - по снимки от гугъл. Чета в последният момент, от страх да не пропусна нещо, което си заслужава

Колкото и да се подготвям за едно пътуване, най-ценното е да се загубя из малките улички с карта и фотоапарат.

[FlyTraveler]

Колкото по-многопластова е историята на града, толкова повече четене иска. Топ примери, които трудно могат да се "бият" и ми излизат веднага в съзнанието - Рим и Йерусалим. Има и други древни места, но те са по-ограничени в определени исторически периоди, примерно Египет, да не говорим за сравнително млади държави като Канада или Австралия, за които можеш да четеш и докато си на път в самолета.

 

Точно затова горещо препоръчвам при посещение в Рим, освен общата култура и четене преди заминаване, най-напред да се посети Музея на Римската цивилизация в EUR (място, което не се промотира особено, защото е планирано и построено от Мусолини), а не както мен да се остави за последния ден. Та в този музей човек може експресно да си опресни познанията за Рим, да разгледа добре големия макет, показващ къде какво е имало в града през древноста и после да гледа всичко с други очи. Това отгоре на многото четене, иначе само се зяпат картинки, които свързваме с това-онова видяно от филми и спомени от часовете по история в училище. Това само за древен Рим. За Ренесанса, Ватикана, класическото и модерното изкуство, модерна история, Италианско кино от 50-те до 90-те години - всичко извисква доста познания.

[Zaro]

Принципно е добре предварително да бъде прочетено колкото се може повече за градовете, които посещаваме. В крайна сметка без четене и Пловдив е възможно да бъде възприет в днешния му вид - занемарен, мръсен, разпилян и т.н...

 

Моля, моля, да не се обиждаме на родни места

 

Когато бях дете, Радой Ралин беше написал за Пловдив следното по повод повсеместните разкопки:

 

Пловдив, Пловдив, град-градина.

Само че няма откъде да мина.

 

По същото време се появи и лингвистична теория за японското име на Пловдив - Самоями.

 

 

И все пак съществуват градове, които не изискват особена предварителна подготовка. Това са градовете на настроението ... същото бих могъл да кажа още и за Барселона

 

Гледай да не го кажеш на някой архитект-почитател на Гауди.

[Duke]

Гледай да не го кажеш на някой архитект-почитател на Гауди.

 

О, напротив, не мисля, че е необходима кой знае каква предварителна подготовка, за да се насладиш на изключителните художествени (а не просто архитектурни) произведенията на Антони Гауди...

[lesy]

Като си купя билетите или решим да пътуваме с кола, независимо колко напред е във времето, си правя файл и започвам да чета оттук-оттам, копирам и така до седмица преди заминаването. После го чета наново и го редактирам. Отделно имам и пътеводители, които ползвам. За големите градове разбрах, че колкото и да препускам, все остава нещо. Така че файловете си ги пазя и при следващо пътуване отново ги ползвам. На места съм си купувала и местни пътеводители. Импулсивно. Когато се върна гледам да прочета някоя художествена книга за града / мястото, в който съм била. Ако има и филми, също ги гледам. При мен е обратното. Един филм, където действието е в някой интересен град, ми влияе повече ако вече съм била там. Сякаш продължавам да съм там.

Споделям мнението, че Рим, Истанбул, Лондон, Берлин /в Париж не съм била/ си трябва проучване. Когато ме впечатли нещо започвам да чета за него. След време забравям подробностите обаче. Помня картината.

[tonica]

Интересна тема, поздравления за идеята. Но ...

Рим е очевидно град, в който запознаване с историята ще вдигне преживяното с няколко нива. От друга страна смятам, че за Ню Йорк например кой знае каква предварителна подготовка не е нужна. Тук въобще не казвам, че Ню Йорк не може да е по-приятен от Рим!  

 

Ааа, не, не, не! Ню Йорк съвсем не е толкова „плитка вода”, че да прецапаш само по повърхността. Както при всеки друг известен град, едно ще видиш-усетиш-преживееш-отнесеш в ума и душата си, ако минеш отгоре-отгоре, съвсем друго, ако донякъде предварително си се потопил в атмосферата му, като си ровил, търсил, чоплил инфо за историята, превратностите, лутането и постиженията, днешния ден на хората, ценностите и манталитета им etc. То и затова тези градове, за които често пишем тук, са станали известни – създали са тази наситена среда, която привлича разнородни интереси на всякакви хора. Тя не е само широка разнообразна повърхност, а има основи в дълбочина. Ню Йорк има 400 години интензивно, динамично развитие с енергията и разнородната култура на хора буквално от целия свят, през всичкото време в условията на мощен финансов потенциал – това не остава без следи в материалната или духовна среда. Нещо като Рим по онова време.

 

Като човек влюбен в атмосферата на Ню Йорк, ти пожелавам едно по-продължително „задълбочено” пребиваване в Голямата ябълка, което да ти "вдигне преживяването с няколко нива".

[Spqr]

Кое е британското на Британския музей например? Мумиите? Розетския камък? Четвероевангелието на Иван Александър?

 

Не ме разбирай погрешно - страхотен е, но не носи спецификата на държавата, която посещаваш. В този ред на мисли, не такива музеи трябва да бъдат в центъра на вниманието/четенето.

 

Добре те разбирам и задаваш въпрос, който е на мястото си. По същия начин обаче може стотици въпроси да изникнат като "Какво общо има Венера от Милос или Нике с Париж"?  Или олтара от Пергам с Берлин? Само че всички са главни забележителности и изискват четене, а дали да съдим за града по тях е друг въпрос. 

 

Не съм съгласен, че не носят спецификата, защото те са в категорията имперски и мултикултурни. Придобили са своя разцвет именно защото са надскочили местното равнище и са обогатени с други цивилизации. Именно затова твърдя, че столиците на бивши империи или културни/цивилизационни центрове са градовете, които изискват най-голяма подготовка.

 

Като цяло големите музеи носят и образователния момент. По тях може да съдим за преклонението на Европа по елинистичната цивилизация, Древен Рим и Ренесанс. За да бъде музеят на топ равнище трябва да притежаваш значим експонат от тези епохи. Накратко: "Колкото сме по-запознати със споменатите периоди, толкова по-лесно ще ни е да оценяваме, защото са носители на универсални знания".

Редактирано 2 юни, 2015 от Spqr

[Георги]

Интересна тема, поздравления за идеята. Но ...

 

Ааа, не, не, не! Ню Йорк съвсем не е толкова „плитка вода”, че да прецапаш само по повърхността. Както при всеки друг известен град, едно ще видиш-усетиш-преживееш-отнесеш в ума и душата си, ако минеш отгоре-отгоре, съвсем друго, ако донякъде предварително си се потопил в атмосферата му, като си ровил, търсил, чоплил инфо за историята, превратностите, лутането и постиженията, днешния ден на хората, ценностите и манталитета им etc. То и затова тези градове, за които често пишем тук, са станали известни – създали са тази наситена среда, която привлича разнородни интереси на всякакви хора. Тя не е само широка разнообразна повърхност, а има основи в дълбочина. Ню Йорк има 400 години интензивно, динамично развитие с енергията и разнородната култура на хора буквално от целия свят, през всичкото време в условията на мощен финансов потенциал – това не остава без следи в материалната или духовна среда. Нещо като Рим по онова време.

 

Като човек влюбен в атмосферата на Ню Йорк, ти пожелавам едно по-продължително „задълбочено” пребиваване в Голямата ябълка, което да ти "вдигне преживяването с няколко нива".

 

Бях наясно, че някой ще ме заяде, само се изненадах, че стана доста напред в темата

 

Ню Йорк ми е един от любимите градове, два пъти съм бил и трудно мога да опиша удоволствието, което ми доставя да се разхождам по улиците, да седя по пейките и да си зяпам необстъргачите и живота наоколо. Просто се усещам сякаш съм на мястото си, а на малко места съм имал подобно усещане. Париж може да е красив и прекрасен, но никога не си се представям да живея там (заради езика ли, за какво ли), и 20 пъти да ходя все ще се усещам турист и временен пришълец. С Ню Йорк не беше така и прекрасно си се представям, че може и да живея там някой ден. 

 

Пиша го всичко това за да кажа, че хич не го подценявам Същевременно не мисля, че е необходима кой знае каква супер предварителна подготовка за да се посети града. Няколко филма на Скорсезе + Кръстниците стигат според мен А например от Рим ме е страх...цял живот ще чета и сигурно още ще остане. 

 

Та така, идеята хич не беше градовете, които изискват четене да се поставят над тези, които не искат. А просто да видим кой какви неща го вълнуват, къде е смятал, че предварителната подготовка е била голям "спойлер" и е развалила усещането и къде е била задължителна и необходима. Къде стъпили без никаква информация сме очаровани и къде се чувстваме като загубени. Ей такива. 

[cck]

Добра подготовка се иска за Делфи (Гърция), например. Може и с гид. Ако не се подготви човек е трудно да се ориентира в различните културни пластове. От една страна днес са останали камъни и прекрасна планина, но от друга - това е бил център на антична (преди Рим) цивилизация. Е има много история, легенди и какво ли още не и е добре да се поразучат преди посещение

[Травеолани]

Аз винаги правя проучване, преди по-подробно, сега в последните години по отгоре отгоре. Обикновено чета туристически справочници и блогове. Не гледам филми за мястото.

За 11 дневното ни пътуване до САЩ преди 5 години, имах план програма разграфена по часове. Сега и да искам нямам време за токлова подробно задълбочаване, а и като сме с дете нещата никога не вървят по план

 

Единствено за Сан Диего и Брюксел не съм проучвала нищо, но тогава отивах да гости на приятели и роднини съответно, и им се доверих.