Градове, за които си трябва четене и такива, за които не трябва

[Роца]

Като чета какво са писали "колегите" си мисля, че може би не е толкова въпрос на град, който си иска предварителна подготовка, а на начин на пътуване и интереси на пътуващия - какво и как иска да види. Тоест, не градът като историческа и архитектурна съвкупност определя количеството предварително прочетен материал, а настроението на туриста.

А сигурно има и доста хора, които си нагласят програмата, спрямо прочетеното в дадена книга или видяното в даден филм. (например, първата ми спирка някой ден в Ню Йорк няма да е Бродуей, Тайм Скуеър или Статуята на свободата, а ще е Katz's Delicatessen на Houston Street )

Вярно е също, че топ-дестинациите, особено тези с богата история и изкуство, са доста по-благодатна почва, най-малкото заради количеството натрупан материал, така че всеки да намери нещо за себе си и своите интереси, било то история, митология, изкуство, начин на живот, кухня, природа...

 

За себе си знам, че се чувствам доста по-комфортно на места, където дори и да не говоря езика, поне мога да разбирам надписите и затова мога да пропусна часто от "подготовката". Не че като тръгна за Флоренция няма да прочета купища информация, независимо от близостта на италианския до френския. Е, най-много да завърша като Чудомировото "Читроне"

[Djgeorgie]

Бях наясно, че някой ще ме заяде, само се изненадах, че стана доста напред в темата

 

Ню Йорк ми е един от любимите градове, два пъти съм бил и трудно мога да опиша удоволствието, което ми доставя да се разхождам по улиците, да седя по пейките и да си зяпам необстъргачите и живота наоколо. Просто се усещам сякаш съм на мястото си, а на малко места съм имал подобно усещане. Париж може да е красив и прекрасен, но никога не си се представям да живея там (заради езика ли, за какво ли), и 20 пъти да ходя все ще се усещам турист и временен пришълец. С Ню Йорк не беше така и прекрасно си се представям, че може и да живея там някой ден. 

 

Пиша го всичко това за да кажа, че хич не го подценявам Същевременно не мисля, че е необходима кой знае каква супер предварителна подготовка за да се посети града. Няколко филма на Скорсезе + Кръстниците стигат според мен А например от Рим ме е страх...цял живот ще чета и сигурно още ще остане. 

 

Та така, идеята хич не беше градовете, които изискват четене да се поставят над тези, които не искат. А просто да видим кой какви неща го вълнуват, къде е смятал, че предварителната подготовка е била голям "спойлер" и е развалила усещането и къде е била задължителна и необходима. Къде стъпили без никаква информация сме очаровани и къде се чувстваме като загубени. Ей такива. 

 

И аз съм на същото мнение, но тук си мисля, че и културното влияние много ни повлиява, при посещението на различни дестинации. Примерно аз се чувствам супер в Англо-говорящи градове и почти навсякъде ми е комфортно и нямам това усещане, тип "аз съм турист и съм за малко", което обикновено имам в неанглоговорящи градове (тук има и изключения като Амстердам, естествено, но говоря като цяло).

 

Като чета какво са писали "колегите" си мисля, че може би не е толкова въпрос на град, който си иска предварителна подготовка, а на начин на пътуване и интереси на пътуващия - какво и как иска да види. Тоест, не градът като историческа и архитектурна съвкупност определя количеството предварително прочетен материал, а настроението на туриста.

А сигурно има и доста хора, които си нагласят програмата, спрямо прочетеното в дадена книга или видяното в даден филм. (например, първата ми спирка някой ден в Ню Йорк няма да е Бродуей, Тайм Скуеър или Статуята на свободата, а ще е Katz's Delicatessen на Houston Street )

Вярно е също, че топ-дестинациите, особено тези с богата история и изкуство, са доста по-благодатна почва, най-малкото заради количеството натрупан материал, така че всеки да намери нещо за себе си и своите интереси, било то история, митология, изкуство, начин на живот, кухня, природа...

 

За себе си знам, че се чувствам доста по-комфортно на места, където дори и да не говоря езика, поне мога да разбирам надписите и затова мога да пропусна часто от "подготовката". Не че като тръгна за Флоренция няма да прочета купища информация, независимо от близостта на италианския до френския. Е, най-много да завърша като Чудомировото "Читроне"

 +1 за Katz's Delicatessen и нетипичните дестинации в градовете! Аз съм същият. Примерно в Brisbane, първото нещо, което бих искал да направя е, да отида и да видя Mana Bar. И ето, че докато ровех за линка, установих, че е затворил врати преди две седмици, което ме навежда на друг тъжен факт, че готините места трябва да се посещават докато е време.

[tonica]

Просто се усещам сякаш съм на мястото си, а на малко места съм имал подобно усещане. 

 

Точно това е и моето усещане.

[Rumiana]

Точно това е и моето усещане.

 

...и моето!

[krasen_denev]

То си е ясно,че  за градовете с дългогодишна и бурна история се иска бая четене-Рим,Йерусалим,Истанбул,Париж,Лондон,Пекин,Флоренция,Венеция.Не става да отидеш неподготвен на такива места,защото рискуваш да пропуснеш адски много.

 

 

Ако има и филми, също ги гледам. При мен е обратното. Един филм, където действието е в някой интересен град, ми влияе повече ако вече съм била там. Сякаш продължавам да съм там.

 И аз така!Много се кефя,когато гледам някой филм и действието се развива,на места по които съм обикалял-улици,сгради,кафенета и барове.Винаги има едно..."Ей спомняш ли си!, Гледай,гледай!,Колко е готино!" и подобни.

[Пантелей пътник]

Аз чета винаги за всяко място,,което посещавам, в т.ч. и град. Не знам, навик...може и да е вреден,ама...особено пък за големите,популярни и много посещавани места, все търся нещо странично от общоизвестното....ето, Рим, например...няколко пъти съм била там, ами влече си ме да чета всеки път