Ще ходите ли из България в дългият уикенд?

[goldeneyeful]

По-скоро не, не съм го планувала. Но, ако пък някой излезе с предложение, хич няма да се замисля.

Скъпи ми Магеланци,

излезе предложение и се отправям в покрайнините на София, да ме поглезят малко. :D Желая и на Вас всички много весело изкарване на почивните дни, много запечатани моменти в апаратите, а на теб Илко, повечко настроение и готини съученички. И умната, ей! :D

[Костов]

На работа. 24.05 = на двоен надник или още малко парички в пътешественическата касичка :D

[Георги]

На работа. 24.05 = на двоен надник или още малко парички в пътешественическата касичка :D

 

Доста прагматично решение

[Мрън]

Поздрави от Хисаря

[goldeneyeful]

Взех, че се пибрах. Много скитня, много нещо.  От Искър-а се озовах на Сандански. Два индивида  имат голямо отношение към събитията от последните 48 маса. Възхитена съм от уикенда - природа, мирис на смокинови дървета, прясно окосена трева, а някъде в далечината се чуват чановете на стадо. Ту припръсква ситен дъждец, ту слънцето нежно гали лицата ни. Рахат! Няма прах, няма шум. Само девствената природа и ние. Като от разказите на Елин Пелин.

Сандански, неделя на обяд. Слънцето пари и напомня за себе си по особен начин. Температурата е вече 32 градуса. Няма и помен от вчерашния ден, от прохладата и рахата. Клаксони, форсиране на двигатели и пушещи ауспуси. Моторите пъплят наравно с колите по пътните артерии на страната. Екстремно шофиране, много дори. Доволна съм! Адреналинът е на макс. Доволна съм от изминалите почивни три дни.

Прибирам се, часът е пет и нещо. Разказ  с неочакван край, както в книгите на Агата Кристи. Намирам котката си умряла. Любимото същество вече го няма. Нищо не е както преди.

 

ПС: имам няколко снимки. Утре ще ги постна, че сега нямам сили.

Редактирано 26 май, 2013 от goldeneyeful

[Мрън]

Goldeneyeful, съжалявам за котката ти

 

48 маса = 48 часа на маса ? Много ми хареса, въпреки че едва ли е нарочно изписано така

[Adinko]

Goldeneyeful, съжалявам за котката ти

Аз също! На мен едната ми котка почина преди 5 месеца и още не съм я прежалила...  

Много е гадно!

[goldeneyeful]

Goldeneyeful, съжалявам за котката ти

 

48 маса = 48 часа на маса ? Много ми хареса, въпреки че едва ли е нарочно изписано така

Да, Мрън, така е  - маса = часа.  Ще го поправя! Благодаря за съболезнованията! Наистина е много гадно! Но, животът продължава. Отдадохме чест и почести на животинката. Сега напред!

Редактирано 26 май, 2013 от goldeneyeful

[goldeneyeful]

Аз също! На мен едната ми котка почина преди 5 месеца и още не съм я прежалила...  

Много е гадно!

Благодаря за съболезнованията!

[akair]

А кой наложи ограничението за България? И защо?...

[Георги]

goldeneyeful, съболезнования, жалко че такъв хубав уикенд е трябвало да завърши по тоя начин

 

Но гледай напред, чакаме с нетърпение снимките

 

akair, това предполагам ще съм аз, естествено няма ограничения, просто допуснах че много хора ще си направя мини излети през уикенда, ако някой е бил в чужбина може да разкаже, човек не сме върнали

[goldeneyeful]

Жоре, благодаря много за съболезнованията! Страхотно животно беше! Но напред само и това е!

 

- от прозореца

- изглед от къщата, в която спахме

Редактирано 27 май, 2013 от goldeneyeful

[Hayasko]

Прибирам се, часът е пет и нещо. Разказ  с неочакван край, както в книгите на Агата Кристи. Намирам котката си умряла. Любимото същество вече го няма. Нищо не е както преди.

 

ПС: имам няколко снимки. Утре ще ги постна, че сега нямам сили.

Съболезнования за котката Надявам се снимките да не са нейни

[goldeneyeful]

Съболезнования за котката Надявам се снимките да не са нейни

Благодаря! Вече ги постнах снимките, нищо особено. Просто красива, девствена природа.

[Hayasko]

Благодаря! Вече ги постнах снимките, нищо особено. Просто красива, девствена природа.

Да, видях ги, ама след като бях постнал вече сори Иначе снимките са готини наистина.

[goldeneyeful]

Да, видях ги, ама след като бях постнал вече сори Иначе снимките са готини наистина.

Атмосферата, която витаеше не може да се опише с прости думи. Беше някакси шармантно и красиво, завладяващо. Не бях се замисляла, че може да има такива места. Това е точно под Резиденцията.

[ArtChameleon]

Тази събота планът е да се отскочи до Мелник най-после!
Ако е достатъчно живописно, ке ви покажа снимки от моя гледна точка после.
 

[Polina]

Тая събота имаме среща... къв е тоя Мелник? :D :D

[Hollywood]

В  Плевен. Ще вдигаме скорости на летище "Долна Митрополия"   Само да не ни окъсее полосата.

[ArtChameleon]

Мелник тази събота. Камъните пукат от жега.

Брат ми сочи с пръст живия експонат.
 

Кордопулова къща - inside view :D

Вид цъфнал кактус, много прити.

Гледка от входа на Роженски манастир.

Езерце на Рупите.

Един червенобузест обитател на езерцето.

Редактирано 9 юни, 2013 от ArtChameleon

[Георги]

IMG_0009.JPG Мелник тази събота. Камъните пукат от жега.

 

IMG_0031.JPG Брат ми сочи с пръст живия експонат.

 

IMG_0039.JPG IMG_0042.JPG Кордопулова къща - inside view :D

 

IMG_0060.JPG Вид цъфнал кактус, много прити.

 

IMG_0069.JPG Гледка от входа на Роженски манастир.

 

IMG_0090.JPG Езерце на Рупите.

 

IMG_0093.JPG Един червенобузест обитател на езерцето.

 

Рапорт даден, рапорт приет. Ако го поразтеглиш малко, може и за пътепис да стане

[Фил]

А къде са снимките на големите бъчви в избата долу?

Митко "Шестака" там ли си е?
Единствената "улица" пак ли си е такъв пепелак или са направили нещо по въпроса?

IMG_0039.JPG IMG_0042.JPG Кордопулова къща - inside view :D
 

Редактирано 10 юни, 2013 от Фичо

[ArtChameleon]

Рапорт даден, рапорт приет. Ако го поразтеглиш малко, може и за пътепис да стане

Трагедията на писателския ми гений: прекалено ме мързи.

 

Фичо, улицата си е все същата, предполагам. За пръв път я виждам :D

На бъчвите също имам снимка, но не искам да подтиквам към алкохолизъм. :D

Колкото до "Шестака" - там си е, да! Жив и здрав :D

[Polina]

Тука сме си свои и не трябва да се притесняваш.. както Duke каза в една друга тема "пияници и наркомани".. 

[goldeneyeful]

Разказахме за дългия уикенд, сега да Ви разкажа и за късия: (иди доказвай после кое има значение )

Местоността е язовир Копринка, гр. Казанлък, соцхотел Златна Котва.

Традиционно тръгнахме сравнително рано от София, пристигнахме за два часа и денят започна сравнително динамично. Пихме кафета, ядоха се закуски, а после цялата тарапана се премести на огромна дълга маса, за която любезно ни обясниха, че принадлежи не на кафене, а на изискан рибен ресторант. :D Мразя софрите и мезенето, но обичам ведрото настроение, хумора и звънливият смях на хората, участващи в бурни събития. Включая и аз. След като порядъчно се освиниха, казвам освиниха ( тъй като аз не ядох нищо ),  се запътихме към казанлъшките забележителности. Посетихме и Казанлъшка гробница. Удивително малка и тясна, но пък с много интересна история. Всеки владетел има ЕДНА любима съпруга и множество други, моногамието е съпътстващ белег. Интересното тук е, че при смъртта на владетеля ЛЮБИМАТА съпруга е длъжна да последва съпруга си в отвъдното, докато НЕлюбимите  - не са. Да си пожелаем да не сме ЛЮБИМИ съпруги, а?! :D Другото, което ме впечатли е това, че при поява на бял свят на ново отроче се леели кофи сълзи, а  при смърт на възрастен се пирувало с дни и се бележило, че душата и тялото отиват на по-добро място. На Земята видиш ли, всичко е мъка ...  :D И така денят се търкули в движение от едно място в Казанлък, на друго. Нищо особено освен атмосферата, която ухае на благовонни рози. Градът определно не ме впечатли.

Вечерта, естествено имаше отново пиршества и запои, викове, глъчка, смях, закачки и т.н. Радвах се през цялото време на комапнията на Тони Зетова, с която установихме, че е трябвало да дойдем до Казанлък за да се видим, понеже София ни е малка и тясна. Не се бяхме виждали две години. Побъбрихме си добре, забавленията бяха на ниво и така усъмнахме по масите. :D   Аман от софиянци. Дълго ще им държи влага тази вечер. :D

Следващият ден започна с приготовление за напускане на лобното място и отправяне към София. Да, обаче някой подхвърли идея за аквапарк и ето ни, не след дълго се озовахме в с. Овощник, на въпросното място. Не ми трябваше дълго да го мисля ....  :D Изкарах си чудесно, премятайки морни кълки от един шезлонг на друг, от един басейн на друг, от една ролба на друга. Чудничко! Аз изтощена и схваната до мозъка на костите си (ми то не бяха скокове, премятания, викове и т.н.), доволна от живота и  ....  не ми се тръгва. Но деня преваляше, слънцето се отправяше в постелите си и ние трябваше най-после да се озовем на пътя за София. Часът бе 19.11 минути, когато напуснахме пределите на аквапарка. Два часа по-късно, часовникът отброяваше последните пет минути преди 21, а пред очите ми се белееше табелата за вход в София. И така - 1.45 минути, 215 км. Това есктремно, стръвнишко каране и напредвара със скъпи возила,тотално ме изцеди и ме зареди с нови сили за цялата идваща седмица за ... работа. Какво да ме прави човек, бурна кръв имам ...  и буен нрав! :D

Ето и малко снимки:

 

аквапарк - изглед

 

отново

 

вход гробница

 

указателна табела

 

отново аквапрак

 

стенопис в гробницата

 

 

аква отново

 

от хотелския апартамент, всичко отпред беше гъста растителност

ПС: Стига толкова, трябва и да се поработи, че ме чака цяла група 80 човека нови служители за обучение и едва ли ще им е интересно, аджеба, какво правят спасителите по аквапарковете в неделя късен следобед. :D

Редактирано 17 юни, 2013 от goldeneyeful