дневник Бирма, велосипед, февруари 2015

[домосед]

Янгон

 

 

В мемориалния парк пред кметството на Янгон попаднах на международен фестивал на жонглирането. Речта на организторите чужденци съдържаше сентенции от рода на че "не е сигурно дали точно жонглирането ще оправи държавата, но е стъпка в правилна посока". Сградата на британската администрация (Minister's Office) в Центъра  на Янгон, която е едва ли не малка сестра и на Уайтхол, и на Червения форт в Делхи, е изоставена от хунтата и е оградена с бодлива тел. Вписана им е като културно наследство, ама дали ще съберат пари да направят нещо - не то музей, не то хотел - не е ясно. Поради специфичната история на Бирма с военната хунта и икономическите ѝ приоритети (или липсата на такива) since 1962 Янгон е изкарал късмет (или проклятие) да сe съхрани архитектурно в непокътнат колониален вид. Точно като за моя фотоапарат. 

 

 

 

 

Но колкото е непокътнат, толкова е и неподдъражан, та сградите са в близко до разпад състояние. Междувременно приоритетите са се променили и китайците напират да ги подменят с копипейстнaти безлични типови кубатури по универсален китайски калъп. Като например хотел Шангри-Ла, попаднал като метеорит в сърцето на тесните (но под прав ъгъл за разлика от в Лондон!) улички. Намъкнах се и в нещо, наречено "районен съд", което имаше вид да действа поне частично, стига да прецапаш по прогнилото дюшеме на коридорите за съдебните канцеларии на свой риск, без да обезпокиш гнездящите върху канцеларските мебели гълъби, че да ти изкълват очите.

 

 

 

 

Преди уречената среща с Нтон и другите при най-голямата от най-големите, за държавата и за региона, златна пагода остана време да наобиколя джамиите, синагогите и китайските храмове в центъра. 

 

 

 

 

Оттам - в Народния парк да позяпам как Народа си ползва неделята при хубаво време край фонтаните на фона на пагодата. "Във Африка маймуните коремите си чешат, в Янгон суингите перчеми мазни решат" (софийски фолклор от началото на 60-те). Може да не са точно суинги, но перчеми имат, също татуировки, и танцуват нещо брейкданс-хипхоповско.

 

 

 

 

На срещата при пагодата Шведагонг Нтон ни държа половинчасова лекция колко лоши били генералите и още поне половин час за цялото си семейство - кой - къде - какво. Нтон бил мон. Които са около 2% от народа. С брат му участвали в протестите 1988-ма, а после баща им пратил брат му да се скрие в манастир за няколко, докато отмине бурята, че не му сечало много пипето. Още бил там. Издигнал се до игумен. 

 

 

Пагодата Шведагонг равна няма! Включително по фактора лунапаркност. Усещането не е принципно различно от на южняшки щатски панаир. Само надпреварвания с прасета дето не правят. Но всеки слведащ павилион (те хич не са малко в кампуса на Шведагонг) си представяш, че ще се окаже стрелбище или въртележка. Или поне салон за гледане на карти таро от френска циганка. Най-често се оказва пагода/храм/олтар/оброк/светилище, но и без да са им точно френски циганките, гишета за астроложки услуги не липсват. Повечето буди имат многоцветни премигващи неонови ореоли, които не биха били не на място около бюст-паметник на Елвис Пресли в Лас Вегас. А над порталите текат елетронни надписи с букви от жълти/оранжеви/червени/зелени пиксели като в зала за залагания на конни състезания от началото на 90-те. Оказва се, че било рейтингът на ктиторите на деня. И дъни музика и на запис, и на живо, в цял спектър стилове - от протяжни несконачемо повтарящи се будистки мантри до насечен несконачемо повтаряш се будистки хип-хоп. На места и придружена със своего рода танци, даже ако не броим селфи-танцуването с GoPro и iPhone, което е шлагерът на сезона.

 

 

 

 

Вечеряхме с подбрано от Нтон меню в Зеления слон. Кварталната кръчма на Дамата, ще каже Някой. Друг е въпросът дали след 20 години домашен арест Дамата е добила навици да обядва тук. А диктатурата как е? Не е зле. Успяла е ефективно да забрани ползването на мотопеди/мотоциклети/велорикши в 8-милионен азиатски град. За сравнение - теоретично тоталитарната диктатура на пролетариата във Виетнам, не смее и да отвори дума по тоя въпрос. Военната служба била тежка, но за сметка на това - продължителна: 10 години. С 15 по-малко от стандартите на царска Русия по Наполеоново време. И също като в Русия имаш избор - войник или монах. А ако не искаш нито едно от двете - прав ти път - осатваш цивилен, с най-голяма статиситческа вероятност - селски труженик. От друга страна злите езици разправят, че военната дикатура е омекнала и за всеки следващ по-сериозен проблем тичат за консултация при Дамата, която е и лидер на парламентарната опозиция - феномен, съществуващ от едноцифрен брой години. Дамата се възприема за бирманския Нелсън Мандела. Дали - с основание, ще се разбере, като/ако дойде на власт. И тук им предстои да градят нация на дъгата, но проблемите не са същите. Това, което е съумяла да направи, е да съсипе Туризъма с призивите си за бойкот, за да не гушат туристите хунтата. В Северна Корея са си нямали Дама в домашен арест да призове за същото и Сульо и Пульо буржоазен турист (с изключение на американците) си се разхожда натам с фотоапарат и гуши семействло Ким. Бойкотът за Бирма вече е вдигнат, но е оставил дълбоки рани. Половината служители в туризма се изненадват, като им дадеш бакшиш, а другата - като не им дадеш. "Женщина, определяйтесь!", както е казал Народа (грузинският).

 

 

А аз от цялата торба частни таксита в Янгон за обиколка на града май изкарах точно това със синия номер, директно нагушвайки генералите. Минахме, разбира се, покрай къщата на Дамата. Тя вече не държи речи през оградата, съответно - улицата е отворена за движение. А тя не е просто улица, ами важна градска артерия, даваща почти ексклузивен достъп на целия квартал към града. Военните навремето го блокирали за фрустрация на живущите буржоа, които вече не можели да си стигат с колите до вкъщи и им се налагало да ги държат при приятели/гаражодатели отвъд загражденията. За сравнение - къщата на бащата на Дамата, генерал Аунг Сан (в биографията му от "студентски лидер" до "генерал" се минава по краткия път за по-малко от 10 години) е отворена в качеството си на музей-светилище.

 

 

Той е национален герой, гласен за лидер на независима Бирма, ако не са го били застреляли злобари ("malicious people" според официалната версия на английски) година по рано (1947) в сградата на колониалната администрация в Янгон. Във въпросната къща - дървена вила с високи тавани, просторни проветриви помещения, веранда, градина и парикаран wosley в гаража - е проживял само 2 години. А скоро след смъртта му и семейството се е изнесло, тъй като един от братята на Дамата се удавил в басейна. Другият, 70+, в момента живеел в Ню Йорк. Не е ясно дали се занимава с политика, бирманска при това. 

 

 

Американката Бетани, съветник на студенти в екзистенциална криза (counselor) във Вашингтонски университет, се оплака, че самолетът от Америка за Корея не можал да запали и я прехвърлили за Янгон през Токио, та си пропуснала шанса да обиколи пагодите. Междувременно легиони бирмански студенти настъпват към Янгон, което даже не е столица, за да протестират срещу екзистенциалната криза. Нов Тянанмън е една от опциите на правителството ("зверска военна диктатура" според избрани коментатори). Поживем - увидим (руска народна поговорка). Заделил съм десетина дни. Миналия път, 1988, военната диктатура си изгубила самоуважението, като допуснала студентите в столицата и ги разстреляла на Университетски път (Road, англ.), по съвпадение на който живее и Дамата. За да не се повтарят грешките, преместили и столицата, и студентите. Столица построили на голо бърдо в средата на буша и я кръстили Нейпидо, което се превежда на чешки като Храдец Кралове. А студентите ги пръснали по 200 университета из провинцията, никой от които не предлагащ образование в общоприетия смисъл, а продаващ дипломи четири години след записване. Откъдето и причината за текущия протест. Столицата я строили тайно от 2002-ра, докато някакъв майор не избягал на запад и раздул. После 2008-ма въвели режим на тока в Янгон от 7 до 9 вечерта за две седмици. И на края, като пуснали тока, оповестили на обществеността, че използвали тъмнината, за да се изнесат (хунтата това) в новия си дом. Only in Burma!

 

(следва)

[krasen_denev]

С нетърпение ще чакам продължението. Бирма ми е абсолютният любимец в цяла Азия.Надявам се в близко бъдеще да успея да я посетя.

[домосед]

Шве Ин Таин

 

 

Срещу Air Bagan, представили се с ATR 72-500 по трасето Янгон - Хехо с междинно спиране в Мандалей, нямам никакви забележки! От шумния Янгон изведнъж се оказах сред борова гора край колониалната планинска станция Калау на около 1300 м надморска височина. С добре отоплен външен басейн на разположение. Рай! А 25-километровото загряващо колоездене по чакълест черен път с аграрни гледки бе възнаградено с няколко различни кърита и сармички от рибена кайма в ресторантчето на 7-те сестри, функциониращо вече 30+ години. Със сестрите в кухнята. Едната междувременно починала, но я заместили снахи, зълви и етърви. 

 

 

На сутринта продължихме с колелата по Шанското плато. Шан е един от големите не бамарски щати. Където бамар са доминиращата в страната народност, откъдето идва и отреченото от хунтата име да държавата Бирма. Малцинството шан, се приема, че е сродно с тайландското мнозинство (шан се римувало със сиам ?!), но е само по себе си съставено от поне дузина подмалцинства като на много от селяните по пътя им е изписано на лицето, че генът им е от Средна Азия или Хималаите. 

 

 

Забележителност на деня беше комплексът пагоди с висок Индиана Джоунс фактор Шве Ин Таин. Стотици малки частни, лични и семейни пагодки в различна степен на разрушение през вековете съжителстват с още стотици нови и поддържани, много от които надписани с европейски имена на латиница и кирилица.

 

 

 

 

 

 

 

Обядвахме с пици в една пицария, в която собственикът ни се закле, че готвачът му е бил на специализация в Болоня. Даже малко повече - бил от Болоня. Предполгатам, че болонският дож го е пратил в доживотно изгнание на края на света заради кулинарните му неумения. Вечерята компенсира на гастрономичния фронт в най-пош/шик заведението за изискана индокитайска кухня Зелената люта чушка. Къритата бяха фамозно божествени, но след 80 км яко каране не запълниха отворилата се енергийна празнина (appétit, фр.). Реших да се поразходя след вечеря към хотела, за да преслушам нощния живот в туристическото хъбче от две кръстосващи се улици, пагода и пазар Нянг Шве. Към 9 часа решетките шумно падаха пред вратите на дюкяните. Пробвах да намеря еспресо машина в едно спретнатичко заведение с гордата фирма Italian Restaurant. Ядец (разбира се). Тактично пропуснах да се осведомя дали и техният бариста не е от Емилия Романа. 

 

(следва)

[Гост]

Наслада за сетивата са текстовете ти. Снимките допълват Кент Флеш Роял-а... 

[домосед]

Наслада за сетивата са текстовете ти. Снимките допълват Кент Флеш Роял-а... 

 

Наслада за сетивата бяха къритата. Пагодите допълваха Кент Флеш Роял-а...

[Topfly]

Велосипедите в Мианма ли ви ги дадоха или си ги донесохте със самолет? Един познат в момента ме навива да ходя на подобна обиколка, но велосипедите ние трябва да си ги мъкнем от Европа, което не ми харесва

[домосед]

Велосипедите в Мианма ли ви ги дадоха или си ги донесохте със самолет? Един познат в момента ме навива да ходя на подобна обиколка, но велосипедите ние трябва да си ги мъкнем от Европа, което не ми харесва

 

Никога не мъкна велосипед 

По-точно - в момента даже нямам свой собствен велосипед.

Колелата под наем бяха добри.

[домосед]

Езерото Инле
 

 

Будизмът започва да ми влиза под кожата.

GPS-ът ми отбелязва всякакви благоприятни поличби за Лунната Нова година на Козо-Овцата (също и на Овцо-Козата).

• Точно на 70-тия километър току що проходило момиченце с жълта рокличка ми маха с ръчичка.
• 88.88 километър ме заварва точно на 888 м надморска височина.
• На 90-тия км ме изпреварва кола, точно когато в отсрещното кола изпреварва каруца с неизяснен кимометраж в участък от пътя, в който асфалтът е застлан така, че да побира само една кола.

 

Отбелязвам и други будистки особености - в църквите им се пуши, но не се влиза нито с обувки, нито по чорапи. Цяла война за независимост от Великобритания разпалили, защото британците не го разбрали това правило. А абсолютно същото правило важи и за кучетата, и котките. Стига да не са по чорапи, са добре дошли да си играят на криеница между статуите на Буда. Или да ги прескачат. Като в манастира да Скачащите котки. Които обаче ги хванахме в час по медитация (айляк, тур.) и не ги видяхме да скачат. А в България, ако ти се промъкне куче в църквата, после трябва да я преосвещаваш от нула, а ако ти прескочи котката мъртвец на опело, той става тенец.

 

 

При първобитнообщинния строй имало наколни жилища, учехме в училище. И при режима на хунтата в Бирма има! В езерото. И имат вид да са много удобни за живеене. Стига да имаш и лодка за придвижване. А зеленчуковите градини, макар и да скачат още да не са се научили, да плават могат.

 

 

 

 

Гравитират около манастира, който подозрително изглежда закотвен. Chicken! 

 

 

Наколните здания не са само жилища. Има и работилници. Примерно за тъкане на лотусово влакно. По $75 шалчета от производителя. 

 

 

А по залез преслушахме и Винарската индустрия. Някакъв французин в изгнание от Бордо получил контракт за винотворец в изба Червената планина. Совиньонбланът, добре охладен, беше поносим за приятна беседа край лозето на залез слънце. Преди да се пренесем в школата по бирманска кухня, действаща под строгия поглед на Дамата от стената - "А сте объркали подправките, а съм ви пратила в изгнание в Италия!

 

 

 

 

Нощният живот, дето го търсих миналата вечер в града, сам ми дойде на прага на хотела! (виж арабска поговорка за Мохамед и Планината). Бяха поканили фолклорна група за песни и пляски да посрещнат голяма група французи. Тътенът на прекусиите и ултрасопрановите писъци утихнаха прилично към 10 вечерта, което се прие за сигнал от французите още няколко часа да ги обсъждат на висок глас и да се опитват да ги изимитират.

 

(следва)

[домосед]

Пиндая

Yes!

Хванах полски пейзаж без пагода да ми влезе в кадъра! 

(или впоследствие съм я кропнал с фотошопа)

Постановил съм вече няколко аксиоми в геометрията на местността (ареаметрията), валидни за Бирма. Пагодите са вездесъщи, но най-честно маркират локален максимум или инфлексна точка в растежа на денивелацията. Което ще рече - добра новина са за велосипедиста, защото следва или нанадолнище, или по-малко стръмно нанагорнище. Абсолютно аналогичен случай са антените на мобилните оператори.

 

 

 

 

За другата крайност - лошата новина - Бирма не се отличава особено от останалия свят - мостчетата през деренцата маркират край на нанадолнище. Това, по което Бирма се отличава, е липсата на координация между посоката на разминаване по пътищата и конструкционите особености на автомобилния парк. Някъде преди около 40 години хунтата, предполагам, за да я забележат или запомнят, или пък по съвет на доверен будистки астролог, променила движението от ляво (колониално) на дясно (независимо). Акт без абсолютно никакъв практически смисъл, предвид че съседите, с които имат общо най-дълга граница - Индия, Бангладеш и Тайланд, комбинация от бивши колонии и независими царства - карат вляво. По-лошо - колите по пътищата са предимно трета ръка японско производство. А и първа ръка да са, са от регионалните модификации за Индия, Бангладеш и Тайланд, тоест - с дясно кормило. От Китай се внасят автобуси с ляво кормило, които обаче за всеки случай имат врати за пътници и от двете страни. А най-закостенелият шофьорски навик, който не можел вече 40 години да се изкорени, е да се дава сигнал с ляв мигач за "можеш да ме изпревариш". Навик с по-катастрофални последици от не даване на мигач, което е обичайната практика при престрояване. На всичкото отгоре, очевидно и правителството е вдигнало ръце от собствената си щуротия с дясното движение, та касите за царина ти се падат от дясната страна. Та ако нямаш пътник да съдейства, трябва на бариерата да слизаш от колата, за да идеш да платиш на гишето. В Бирма обаче няма да срещнеш на пътя кола без пътник. За протокола: сред брандовете бензостанции мнемоничното съответсвие на Lukoil е Lucky 7.

 

 

Лунната Нова година пършивото кученце на спирката на разклона за Пиндая я отпразнува като българско гробищно куче на Задушница. Получи по половинка от порциите пържен ориз и пържени нудъли за обяд на поне половината от групата и поддържащия екип. Няма толкова много нудъли в една порция!

 

 

Рано следобед стигнахме Пиндая и ни настаниха в кокетни сламени бунгалца в оазисче на тишина и зеленина край прашното шумно шосе. И хладна бира на разположение. Предверие на рая? Или първа стъпка към нирваната? Като за заслужили бодисатви. Надвечер се качихме пеша на Пещерата. Златната. А аз си мислех, че съм врял и кипял в Будистки пещери. Такива - натъпкани с Буди. За тази в Пиндая ми беше бедна фантазията. Трикът да ти се получи добра будистката пещера, е да е дълбока, да има свързани с тесняци просторни зали с образувания, в легендата ти да играят роли ангели, паяк и принц, и най-важното - да си позлатиш будите. 

 

 

 

 

 

 

Освен ако не си старши генерал от хунтата. В такъв случай ти се полага да дариш нефритен Буда с бамбуково чадърче, на когото пък се полага отделен прожектор за осветяване. 

 

 

Паякът седи отвън на входа под обстрел с лък и стрели от принц-снайпер.



Не знам за бодисатвите, но за ангелите в бирманската митология се разбира, че са същества от женски пол, от които на принцовете спасители се полага най-малката сестра. Другите си остават стари моми. А както е казал принц Хари Уиндзорски, вбесявайки фронтууманката на световния феминизъм Ема Уотсън - да се ожениш за принц, не е достатъчно условие да станеш принцеса. По-добре да се бяха вкаменили на буди в пещерата. Една цяла поредица статуи представят различните канонични пози на Буда с наименование на английски (по-точно на неопределен език с латински букви) и обяснение на бирмански. Предполагам, че точно тия неща зубрят послушниците по манастирите. Опростена дефиниция за послушник е, че е монах по-млад от 20 години. През живота си имаш право и задължение на произволен брой актове на иди-ми-доди-ми в манастир, по-голям от нула. За момчетата. За момичетата - по-голям или равен на нула.

 

(следва)

Редактирано 11 август, 2015 от домосед

[FlyTraveler]

Както винаги сводката е на много високо ниво, Домоседов! Гледам и Бирма се е попроменила от времето, когато аз ходих (началото на 2006 г.). Кметството в Янгон са го белосали (беше боядисано в мръсно-жълто преди), тинейджъри облечени по западен тертип и пр. През 2006 г. не само имаше режим на тока, ами имаше и билбордове, които приканваха населението да пести ток, както и да докладва за съседи, които не пестят...

[Гост]

Ох... Един въпрос, който яко ме тормози, сериозно Моля ви, споделете откъде идва произношението на първата сричка на български БИрмa - при положение, че названието е BUrma? Благодаря  

[Topfly]

Както винаги сводката е на много високо ниво, Домоседов! Гледам и Бирма се е попроменила от времето, когато аз ходих (началото на 2006 г.). Кметството в Янгон са го белосали (беше боядисано в мръсно-жълто преди), тинейджъри облечени по западен тертип и пр. През 2006 г. не само имаше режим на тока, ами имаше и билбордове, които приканваха населението да пести ток, както и да докладва за съседи, които не пестят...

 

Доста е по различно и спрямо 2009-та година. Причината за режима на тока обаче много прилича на причината за режима на тока в България в началото на 90-те. В Бирма има доста сериозни капацитети на ВЕЦ-ове, но тяхния ток се продава на Тайланд за да има военната хунта приходи в твърда валута

[домосед]

Ох... Един въпрос, който яко ме тормози, сериозно Моля ви, споделете откъде идва произношението на първата сричка на български БИрмa - при положение, че названието е BUrma? Благодаря

 

Краткият отговор е - от френски.

 

Дългият включва разсъжедения кога е добило гражданственост Бирма, след като през 30-те (справка - Данчовата енциклопедия) се е казвало Бирмания, а на френски и досега си е Birmanie. Докато пък на немски са минали от Birma на Burma. И се чете Бурма, докато на английски си се чете Бъъма.

Освен когато се отнася до котешки породи, при които ги има и двата варианта

 

Birman

 

 

Burmese

 

[captain_oveur]

Домосед пише в стил infotainment, ако не знаете Това, което и аз не зная обаче, е кое е повече - инфото или... другото

 

И, ъъъъ.... *cough*преддверие*cough*

[Гост]

Домосед пише в стил infotainment, ако не знаете Това, което и аз не зная обаче, е кое е повече - инфото или... другото

 

И, ъъъъ.... *cough*преддверие*cough*

 

Директно ме матира с тия определения и гледам тъпо  Ама стилът страшно ме кефи  хах

[домосед]

Пътят към Мандалей

 

Бардът на британския империализъм Ридиард Киплинг е възпял пътя към Мандалей (и момите край него) в едно от най-обичание си стихотворения. Обърнато на песен, даже и Франк Синатра му е отдал почит (но с американски акцент, което убива поне половината от посланието; има го на youtube). 

 

Поетът, силно подозирам, че не е минал точно по тоя път до Мандалей и не на велосипед! 

 

Мингла баа! Ще ми подвикват селянчетата, излежаващи се на сянка под самоделни навеси край пътя, ужким че продават мандарини. (как пък един път не видях клиент да спре да огледа, камо ли да си купи мандарина). "Мингла баа" би трябвало да значи "добро утро". А аз се потя по баира и нито ми е до добро, нито до утро. Най ми е до мама ви да ебаа! В рима. Nice, ааа!

 

А в наше село - аналогичен случай! Левски псувал на майка в нов български биографичен игрален филм пред няколко хиляди държеливи киномани на 4-часова премиера в НДК.

 

Даже съм забравил кога е било наистина утро и слънцето се е държало все още прилично. От него спасение има само под сянката на бамиановите дървета, които се срещат толкова рядко, колкото круша в Йовков пейзаж. А и точно там не можеш да пикаеш, защото под всяко от тях медитира Буда, левитирайки на лотусово листо. По храстчета можеш да пикаеш, защото там живеят само второстепенни духове, които приемат вербални извинения.

 

Ако си преминал възрастта да махаш с ръчичка на преминаващите велосипедисти, имаш избор да ходиш на училище (със зелено лонджи и бяла риза) или да почнеш да бачкаш. А няколко години по-късно те осенява съмнението. За какво ти е да си пробачкваш дните, след като имаш жена, а в селото ти има beer station за Dagon Beer (а вие знаете ли, че Дагон е старото име на Рангун, който сега е Янгон?), където можеш да заседнеш от заранта с аверите (the mates, австрал.).

 

Според джиписеса на Алан по пътя към Мандалей от Пиндая, сме качили 1200 + метра и спуснал 2500+. Спускането беше двойно по-голямо за четворно по-малко разстояние. Ще рече - много по-стръмно. Чу, водачът, ни беше предупредил, загубен в превода, че повечето му клиенти катастрофират в тоя участък. Вероятно беше имал предвид, че повечето катастрофи с клиентите му стават в тоя участък. Защото от нас, шестимата, падна само една жертва, което не бих казал, че е повечето. Падна буквално. Подхлъзнал се и излетял от пътя, докато аз го чакам на гюме с фотоапарат да излезе иззад заввоя, че да ми одушеви пейзажната снимка на серпантинест път сред рядка гора с опадала шума. Филип. Изглеждаше ми просто олющен на няколко места по краката и рамото, но си призна, че си е счупил ключица. И не му било за сефте! Миналия път му слагали вътрешна титанова шина, докато зарасне. В Мандалей го хвърлихме в една поликлника да чака ред за рентген, докато вечеряме с подбран набор кърита и сравним дагонското с мандалейското пиво по студенина. А след вечеря си го прибрахме гладен, жаден и радиографиран с диагнозата, която сам си беше направил - счупена ключица - и предписание, за което сам се беше сетил - да приключи с колоезденето за тоя месец и да се прибере у дома. Което в неговия случай беше Сидни, Австралия. Това, което никой не разбра обаче, беше как се наложи изборът на транспортно средство до Янгон. Автобус! Бирмански, народен, междуградски. Къде се скриха 6-те конкуриращи се авиокомпании? Или никой не се сети да ги потърси?

 

(следва)

[домосед]

Мандалей

It doesn't get any better than this! (Като сме най-зле, така да сме, британска колонизаторска поговорка):  

• Сух сезон в тропиците;
• Тераса с гледка към бавна, широка, тлъста, дебела, пълноводна, жизнеутвърдителна река;
• Сред туземен тауншип, населен с бедни усмихнати азиатци, които не си сигурен дали те псуват през усмивките си или ти се радват или са равнодушни;
• Коктейл Киплинг, където Ръдиард Киплинг е ... (виж предишния постинг);
• Освежаващ бриз след лепкаво жегав ден, точно колкото трябва прохладен, че да не се схванеш; 
• Залез (червен);
• Марионетки, разиграващи азиатски средновековен епос.
• Приятна (или поне поносима) компания от младо пенсионерско семейство от Белингем, Австралия, за разговор по незначителни теми (small talk, англ.)
• Интернет!

Имал бях един цял ден да се ориентирам в Мандалей. Мандалей не е дружелюбен към пешеходците. Много по-прашно третосветски и архитектурно безличен от Янгон. А хотелът ни е единствената сграда от тухли и бетон сред крайречния слъм. Да е жив и здрав Lonely Planet, че ми подсказа градски дестинации за с такси моторетка. 

 

 

Първо - Мандалейският хълм. Местността е плоска, докъдето поглед стига. Което в разгара на сухия сезон не е много далече поради напластяването на плътна естествена и изкуствена мараня. Естествената се дължи на сухия сезон. Изкуствената се дължи на пушеци от всевъзможни огньове и огнища - за готвене, за изгаряне на боклуци (от всякакви изкуствени и естествени материали), за пъдене на комарите, за прочистване на стърнища, просто за игра. И в Дубай нещо си играли с огъня и подпалили най-високия жилищен небостъргач, наричащ се ... Факела. На Мандалейския хълм обувките си ги оставяш в подножието, а после те чакат 250+ метра денивелация и няколко километра траектория до върха. И обратно, защото за да си вземеш обувките, трябва да се върнеш по същия път, а не да селзеш с асансьора от северната страна. Ключов ориентир за средата на пътя била статуя на изправен Буда. С уловката, че преди нея откриваш, че има още няколко, всяка следваща по-голяма от предишната, статуи на изправен Буда, така че изобщо не може да познаеш какъв ти е прогресът с катеренето. И докато ходиш бос по алеята с плочки и навес, покрай тебе разни хора си живеят живота, търгуват с нещо, готвят си, къпят се, облекчават се. И като стигнеш горе не си особено очарован, защото гледката не е към двореца (накъдето сочи търсеният изправен Буда), а на север към безинтересни квартали и поля.

 

 

Двореца можеш да го видиш само със силата на въображението си през неопадалата шума по клоните на дърветата и маранята. На път за там направих две спирки. Първо - на обществен басейн, плаж, напълно приличен като хигиена и обстановка, в който, без да има някакво писано сегрегационно правило, се къпят само момчета. Момичетата, ако изобщо са поканени, манипулират нещо около одеалата и кошниците за пикник. Предполага се, че ги притеснява единственото писано правило - да се къпеш по бански. Втората спирка беше в подсказано от Lonely Planet заведение в стил американски дайнер (Джеймс Дийн се усмихва игриво от вратата към тоалетната), единственото на разумно пешеходно разстояние до портата на двореца. Колебах се между говежди и сардинен хамбургер, но в крайна сметка избрах малко по-азиатската опция - рибени шишчета с кокосов сос, fancy зеленчуци и пържени картофки. Говеждо къри "по италиански" ми остана като неизползвана опция за вечеря на терасата. А пивото Madaley (since 1868) 

 

 

бие по вкус националния бранд Myanmar. 



Така и не съм сигурен генералите държавата ли са кръстили на бирата или обратно.

 

В Мандалей има кралски дворец, защото е бил столица. А е бил столица, защото да се мести столицата на ново празно (!) място, е традиция от незапомнени до запомнени (2005) времена на бирманските управници. Обикновено за избора на благоприятно място и на благоприятно време за премествани е вземана предвид съвокупност от астрални параметри, пророчества и будистки годишнини. Разпространението на малария, мисля, че не е бил един от параметрите. Доколко параметрите за основаването точно на Мандалей са били правилно разчетени, интерпретирани и калкулирани е спорно, защото историята е отсъдила това да е последната столица на Бирма като династическо царство. Британците са пристигнали с особено мнение за държавното управление, пътищата и момите (виж предишния постинг). А впоследствие хунтата е изразила още цяла съвокупност особени мнения по всички въпроси, повече или по-малко спорни.

 

Едно от тях е да се възстанови доврецът в Мандалей. Тоест да се препострои от нула. Дворецът е в сърцето на крепостта. Която представлява почти правилен квадрат със страна от около 2 км от крепостна стена и ров с вода. И служи за действащ казармен район. В бирманския смисъл - с квартири и за семействата на войниците. Оригиналният дворец от 1850-те е бил от дърво, тоест - по рождение е имал шанс да бъде затрит с лекота. Възползвал се е от този шанс час през Втората световна война, когато е опожарен до основи. По нареждане на хунтата е препостроен през 1990-те. Пак от дърво! Май са пропуснали шанса да си издействат някоя евросубсидия, като го построят от огнеупорна пластмаса като пернишка крепост.

Туристи, абитуриенти и абсолвенти са добре дошли, стига да слязат от мотора точно на портата, да си свалят каските, а после да не се заглеждат много-много по казармите. Харесвам! 

 

 

 

 

 

 

 

(следва)

[домосед]

Около Мандалей

 

 

 

 

 

Край Амрапура ни показват тиков мост, който бил най-дългият от категорията си в света. Под моста - патки пасат водорасли. Радваме им се. И на хлапака, който ги гони с пръчка. Но река Айервади я прекосяваме по железен. При градчето със светогорско излъчване Загаин, където са се накачулили един връз друг мъжки и женски манастири, с неизброими пагоди. Там ни хваща задръстване. Чакат един от генералите да дойде на водосвет. Затворили са половината криви улички. Докато чакаме, установяваме, че в женските манастири има обозначени мъжки тоалетни. 

 

 

 

 

Продължаваме към Мингун. Било временна столица, в която някакъв цар от края на XVIII век се опитал да построи най-голямата пагода в света. Излял бетона, прадон ... тухлите, и ... нито парите му стигнали за повече от основата, нито тухлите не били държеливи, нито почвата, а и го хванала кризата на зловредните слухове, че бирманската Ванга тая пагода не я е била одобрила. Сега седи като една нацепена грамада от изпечена глина, по която се качват всички, напук на забранителните табели, предупреждаващи, че след последното земетресение е опасно. До нея виси на дебели греди бирманският цар Колокол, тежащ 55555 бирмански оки, което го правило 1/3 от руския. Ако повярваме на Интернет, че цар Колкол тежи 201924 кг, то значи 1 бирманска ока = 201924/3/55555  излиза около 1 килограм и 200 грама. Тривиален факт, достоен за запаметяване. За разлика от кремълския образец мингунската камбана не е счупена и всеки може да си я бие с нарочна палка (талпа). Третата атракция в Мингун е една по-особена пагода с вълни и хълмчета, като 7-те реки и 7-те езера около легендарния връх Неру. Чу, водачът, правилно се досеща, че вътре ще намерим два образа на Буда, един зад друг. Тоест - по-старият, гледа в тила на по-новия, защото вече го били крали и така ужким се чувствал по на сигурно (false sense of security, англ.). 

 

 

Удивявам се какъв голям процент от човешката енергия отива за задоволяване на религиозни потребности при тия будисти. Не се сещам за друга религия, която даже да се опита да ги настигне. Мюсюлманите се молят по пет пъти на ден, но всекидневните им джамии са прости помещения, застлани с черги. А тук! Кога им остава време и да си живеят живота, и да строят/създават практични неща. Отива селянинът на пазар в града, продава прасенцето си на някое заведение за пържен ориз със свинско за няколко лепти, а на излизане го причакват манастирски настоятели и го убеждават, че това е един изключително благоприятен ден да си пусне лептите в сребристи урни за будоугодното дело по пристрояване на нова пагода. Към съществуващите вече 143. Може би не са корумпираните генерали единствените виновници за бавното икономическо развите. Като се има предвид, че генералите са по-набожни и от Далай лама. Виж минали сводки за диктатори, гузна съвест и атонски монаси. 

 

 

 

На будисткото простолюдие му е трудно даже да си живее нощите от будизъм. Наблюдавам (с очи и уши) хората в квартала около хотела. Върху много страни на съдбата/кармата нямаш контрол. Беден си, намерил си да живееш под навес на прашния речен бряг със стотици себеподобни, опитващи се да свързват двата края като неформални докери или рибари в мътна кална вода; денонощно гълташ прах; понятие за хигиена е невъзможно да си изградиш; съжителстваш и с кучета, които понеже нямаш културни навици да ползваш за храна, търпиш около себе си барабар с бълхите им и със среднощните им кавги на висок лай. Но защо трябва да търпиш и целонощно някой съсед да ти мели мантри през пращящи високоговорители, не мога да проумея. Във всяка друга култура на тоя с високоговорителите щяха да му направят мечка. В София, ако настаниш будисти вместо атакисти в празното петно на Халите, смятай, че мюезинът от минарето на джамията, си е намерил майстора!  

 

 

А пък Индия как отсвириха Южна Африка на световното по крикет в Мелбърн! Чак в Бирма се чу.

 

(следва) 

Редактирано 14 август, 2015 от домосед

[домосед]

Пътят от Мандалей

 

 

Двата дни път от Мандалей до връх Попа си приличаха като две капки вода. С африкански привкус при това. Колоездене през пейзаж, сходен с африканска савана, бодливи дървета (не задължително акации) и тук-там някоя нивичка, обработвана по хилядолетния начин. Пагодите са като импалите в Крюгер парк. Тамам си мислиш, че след завоя или зад възвишенийцето/храсталака ще изскочи други животно, а то ... пак позлатена пагода.

 

 

В някои села пагодите изпъкват или по размер, или по разположение, или по съпътстващи елементи (примерно триглави слонове) и ги признавам за други по-малобройни антилопи - куду, нияла, вилдебийст. Как пък в никое село не издигнаха за разнообразие статуя на мадоната с младенеца. Тук се обажда честният Някой да възрази, че джамии все пак се срещат. В градчетата. Не по селата. А колкото по на юг карахме, толкова се разреждаха селата и пагодите. Също като да се движиш в Крюгер парк на север, където пък се разреждат антилопите.

 

Тръгнахме от Ава - стара столица (една от многото), която пази крепостни стени без действаща казарма сред тях.

 

 

Ритъмът е на всеки 20-тина километра (при равно или леко нанагорнище) да се спира за подкрепяне на силите в някоя чайна. Бизнес модела на тези чайни така и не можах да го разбера. Точно чаят е безплатен. Все едно в бозаджийница да е безплатна бозата. А всичко останало - хладни газирани напитки, вафли, солети, плодове - си го носиш сам и си го консумираш на техните маси. От кумова срама можеш да поръчаш:

• а/ кафе, при което получаваш разтворена в гореша вода прахче 3+1 (кафе, мляко, захар);
  
• б/ черен чай, при което получаваш разтворено в гореща вода прахче нес кафе с парче лимон или лайм.
  

Това може да се докаже добра бизнес идея във вечно гладния за новости кафеджийски бранш на запад. Отваряш франчайз верига за нескафе с лимон, наричаш го "мианмарски черен чай" и превземаш света. Или продаваш патента си на Starbucks. Безплатен е зеленият чай, който те чака в нарочен термос на всяка маса.

 

 

Пътят не беше стръмен и минглабато (то всъщност се превежда повече като "Дал Бог добро!" или "Благоприятни ти звезди!", отколкото като "Добро утро") го приемах с усмивка без корист или задъхване. Даже си пляскахме ръцете с по-смелите деца от публиката край банкета. Принципната разлика между двата дни беше бивакът вечерта. Или по-точно - гледката от прозореца

• Гледка 1:
  

• Гледка 2:
  

 

Гледка 1 беше в град Мьинджан, в който няма никаква туристическа атракция и абсолютно никаква причина чужденци да спират по пътя от Мандалей за Баган, освен ако не са с колело. А много малко са. Хотел има, The Emperor, но стандартът му е като за странстващи средна ръка императори-аскети. "Това сигурно някой идниец го е правил", би се изказал херцогът на Единбург, да би видял инсталациите и особено водопровода. На пръв поглед към душа вървят две тръби, една с топла и една със студена вода, които се смесват. Също като в първия свят. Обаче не всичко е каквото изглежда. Горещата струя е много по-мощна от студената и студената не прониква през смесителя. Вместо това горещата, както излиза от душа, така и навлиза обратно в студената. А горещата пърли! Единственият начин да си я разхладиш, е да я спреш, да пуснеш студената и да чакаш две, три, пет, безкрайност минути (в зависимост колко време си държал горещата отворена) да се разхлади. След което разполагаш с константни 34 секунди да се обливаш, преди да стане непоносимо студена. А за да я затоплиш, повтаряш целия процес. Mount Popa Resort с гледка 2 беше другата крайност на хотелски комфорт. Разполагах с цяло бунгало, скрито в гората на склона на тепето на около 800 м височина (400 над платото) с гледка към светилището, кацнало на върха на съседния хълм. Подобна - и гледката от басейна. И от столовата. И от терасата за гледка. Като в африкански сафари лодж от най-висок стандарт.

 

 

Светилището трудно бих го оприличил на антилопа. По-скоро на коронована гърбица на камила. Кацнало е на стръмно островърхо разклонение от основния хълм с 360 градусова видимост над иначе плоската местност. Единствено интернетът им куцаше, ама на кого му е до интернет при положение, че може да си кисне с ром с кола (не му казват Cuba Libre в тоя край на света) в басейна и да съзерцава светилището.

 

Или още по-интересно - да попадне сред кервана на рали "Пътят към Мандалей", отбили се да обядват и задръстили паркинга в предпоследния ден на състезанието. За стари коли ("класически автомобили", полит.кор.)! От Itala отпреди първата световна, която била печелила на младини рали Париж-Пекин, до поршета от 60-те. И любимият ми Rolls-Royce, модел 1924, с белгийски екипаж, е тук. А пък аз си мислех, че е супер яко да вземеш пътя Мандалей-Баган на велосипед. Тия ни удариха самочувствието в земята. Екипажи от цял свят, тръгнали за Мандалей от Сингапур през Малайзия и Тайланд.  

Хай живе! (украински народен одобрителен възглас)

 

 

 

 

 

 

Самото светилище на връх Попа, както и си представях, е нещо за гледане отдалеч. А не отвътре. Също като Мон Сен Мишел в Нормандия. Тясно и нагъчкано с народ суеверен. Светилището е на нетове. Не напълно съвместими с будизма дервиши-светци-горски духове. 777 стъпала. И още толкова маймуни по тях. Столица на дарителността! Колкото са маймуните, толкова са и чистачите на стълбища, които очакват дарение (бакшиш, тур.) от всеки нетомолец. Вярно, миенето на плочници, по които ходиш бос, е нетуугодно дело, но не изисква толкова много работна сила. А после стигаш до гише с прозрец и надпис Donation Centre, където пък даже ти дават и разписка. Отделно всички статуи на нетове и буди събират дарения. И си ги аранжират естетически по всички правила на висшата банкнотна икебана. 

 

 

 

 

 

 

(следва)

[Гост]

"Горещата струя е много по-мощна от студената и студената не прониква през смесителя. Вместо това горещата, както излиза от душа, така и навлиза обратно в студената. А горещата пърли! Единственият начин да си я разхладиш, е да я спреш, да пуснеш студената и да чакаш две, три, пет, безкрайност минути (в зависимост колко време си държал горещата отворена) да се разхлади. След което разполагаш с константни 34 секунди да се обливаш, преди да стане непоносимо студена. А за да я затоплиш, повтаряш целия процес."

 

Умрях... хахахахаххахааа

[домосед]

Баган

 

 

Пътят към Баган, на брега на река Айервади е предимно нанадолнише. Плавно и приятно. Без особени забележителности, освен че срещнахне рали керванът да се връща към Янгон след финала в Мандалей.

 

И опитахме палмовица в няхаква "фабрика" (разбирай - навес от палмови листа с делви и легени под него) за палмова захар.

 

 

"Баган ти трябва!", би отсъдил един приятел пътешественик. То е място в много отношения по-мистично от Мачу Пикчу или Ангкор Ват. Едно безбрежно поле от пагоди, храмове и храмчета сред нивите, останали още от времето на Първото Бирманско царство - X-XIII век по Христа. Царство, внезапно прекратило съществуването си под натиска на централноазиатска орда. Струва ми се - възможен за повторение сценарий за Първия европейски съюз през XXI по Христа. Хунтата е направила, каквото е било по силите ѝ, да изсели хората, живеели в стените на стария град и да им уреди нов, малко на юг по реката. Под предлог, че иманярствали, докато властите се разсейвали с разстрели на студентски демонстрации в столицата в края на 80-те. Туристите, за разлика от местните иманяри, са добре дошли в стените на града. Стига да отседнат в държавните или приятелските на хунтата хотели. А не забелязах особени пречки да поиманярстваме и ние. Повечето храмчета си кротуват необезпокоявано и неохраняемо сред трънките и акациите. Най-много да налетиш на някоя млада двойка, ползваща ги за романтично скривалище, в което да се държат за ръце и да си приказват мили и хубави работи. Държането за ръце е табу на публично място навсякъде в провинцията (тоест в допълнението на Янгон в територията на държавата).

 

 

 

Хвърлих раницата и противно на всички очаквания, включително моите собствени, басейнчето под палмичките не можа да ме задържи повече от час. Излязох да пощракам, колкото мога в пешеходен радиус. Което покрива смешно малко. Баган е необятен. Повечето туристи си наемат или колела, или електропеди, или брички с конска тяга. Но аз нали си имам наето колело? Което обаче не е под ръка. Чака утрото да ме закара, където Чу реши. Той бе така добър да ми покаже на картата намеренията си, че да не се повтарям. За още по-сигурно, че няма да мина там, откъдето съм щял да минавам с колело, взех лодка за раходка. И други си бяха взели. Сам, двама, трима на лодка. Колкото повече лодки, толкова по-справедливо разпределен туристически долар. Дамата би одобрила! А ние, отговорните пътешественици, правим само това, което би одобрила. Затова я изчакахме да излезе от домашен арест и да вдигне бойкота, нали? От лодката, противно на очакванията, брегът изглежда по-гъсто джунглест отколкото на практика е, и по-малко пагоди пробиват над зеления килим, че да оформят характерния за Баган силует. Но пък залезът на отвъдния бряг е безценен. По-точно - оценен е на $15 да се наблюдава от лодка. Която се движи на мотор половин час срешу течението и после се пуска по течението. Точно както Lonely Planet беше предсказал. Добре би било всички лодки да си загасят моторите едновременно, което и ... аха-аха ... да се получи, но все ще се намери някой да е закъснял и да отпърпори романтичната тишина на залеза на всички.

 

 

 

Същият залез е бил безплатен на ресторант терасата на хотела, който не без причина се нарича Рекогледка, но вместо пърпорене, звуковият фон съдържал шумни разговори на френски, немски, холандски и британски английски. По-късно на нашата маса за вечеря се поддържаше прилично тихо ниво на звука на английски с български, американски и австралийски акцент. 

 

 

Досадни младежи! Ще ми разправя Дамата точно на тях да разпределям туристически долар вместо на генералите. Ама вече са се научили на занаята да преследват туристите още от изгрев слънце, навирайки им пощенски картички, сламени шапки и тъкани престилки в носа около по-интересните пагоди. Свърши вече безплатното минглаба. Досаждането обаче е на режим, строго регулиран от силата на слънчевите лъчи. Активните като пчелички в измамно прохладната утрин пробивни търговици, не повече от два часа по-късно са се проснали, кой където каквато сенчица е намерил, и с топ не можеш да ги изкараш на слънце да ти продадат картичка. А за мене снощното с лодката май беше и единствената проява на отговорен (според разбиранията на Дамата и ангажираното обществено мнение на Запад) туризъм в града. Всичко остнало - директно в гушата на генералите. И на 20-те семейства от кликата им, които държали 75% от икономиката. Нтон в Янгон беше направил всичко по силите му ("Повторението е майка на втълпяването", древна пословица на народа мон) да запомним властващата в Бирма формула 20/75. Но не изпитвам никакви угирзения. Бизнесът си е бизнес. Търсиш заведение далеч от пазарната шумотевица и прахоляк, с хубава гледка и по възможност с няколко храмчета и плувен басейн в двора, генералите ти предлагат. Сделка! С песните и пляските на народите обче малко попрекалиха с мейнстрийм-турищината. Труднопреглъщаема (в смисъл, че трудно си преглъщаш конвейрно-забърканото къри с жилаво пиле на нея) перкусия и виещи струнни и пискливи духови тембри озвучават представление на марионетки (да не се бъркат с мажоретки, каквото се е разбрало вече, че Бетани не е) сред огромно хале, запълнено с туристически групи, най-често стоварени от големи автобуси, предимно азиатци. Надявам се да не са ме забелязали никакви познати, че ми уйде всичката репутация на независим пътешественик! Обаче си струваше Бетани, след дълги увещания, да купи глиената жаба от хлапето (10-) на паркинга пред ресторанта. Само заради грейналите му с искрена детска радост очички. Нищо, че така го окуражаваме да учи занаята на Досадата и за следващата вечер ще си е намерило нова жаба за продан.

 

 

 

 

 

 

Храмовете, покрай които дебнат досадниците, не са случайни. Затова и ние не ги заобиколихме. Пагодата Швешандо, XI век., е построена с няколко достъпни по стръмни стълби тераси, които предоставят върховна гледка към цялото поле, за предпочитане в часовете на по-дългите сенки след изгрев и преди залез. Дъмаянджи е най-големят храм от времето на цар Нарату, XII век, вдигнал го за изкупление, че е убил и баща си, и брат си, за да седне на трона. Не помогнало. На третата година и него го убили. Храмът Суламани, XI век, е красив и отвън, но още повече отвътре с реставрираните си фрески. И статуи на Буда, разбира се. Златната пагода Швезигон, също от златния XI век, се намира в центъра на градчето Няунг-У и до наши дни се е съхранила, като "катедралния" храм на Баган. Привличащ най-много местни поклонници на едно място. Храмът Ананда, XII, век е един от съхранилите се през вековете най-големи храмове, забележителен в архитектуренно отношение - съчетание на монски и индийски стилове, повлияло архитектурните вкусове в Бирма и през следващите векове. Повечето храмове и пагоди в Баган са строени с малки глинени тухлички. Интересното е как на средновековните бирманци не им е хруманало да ползват тухлички и за нещо друго. Примерно за къщи. Или поне за царски дворец.

 

 

 

 

 

 

(следва)

[bay_kolio]

Страхотно ги въртиш педалите. Хвал ти

[домосед]

Янгон

 

Авиокомпания Mann Yadranarpon Airlines разполагат с два самолета с перки. По колкото горе долу имат и конкурентните авиокомпании по вътрешните линии. Опитват се да спечелят пазарен дял със свръхкачество на обслужване и кетъринг, а не са прочели урок №1 от учебника по Brand Creation - името трябва да е лесно разпознаваемо или поне - произносимо.

Първата нощ обратно в Янгон се оказах в каймака на меда и маслото - хотел Kandawgyi Palace - край парк-язовира Кандoуджи. Идеален изходен пункт за ... мързелуване на терасата край басейна с гледка към дървената пътека за разходки по периферията на езерото на фона на маанетата (пардон - мантрите) носещи се от пагодата Шве Дагон, видима на хоризонта. И никакво слизане към стария град!

 

На обяда тайнландската кухня спечели с 1:0 срещу бирманската. Всъщност - с повече от 1:0. В тайландския ресторант се изсипаха цял конвой автобуси с туристи от Тайланд. Нямаше да ги забележим, ако те не бяха забелязали двата изложбени експоната народни носии до масата ни, точно зад гърба на Ричард. Не били само експонати. Идеята била да се снимаш за спомен зад тях, като ти се вижда само главата, ужким че си облечен в носията. Не преброихме нито един тайландкси турист, който да не си я направи тая снимка. А вероятността перчемът на Ричард да е в повечето от тях е твърде голяма. Мисля, че ние - фарангите - им се бяхме сторили прозрачни на масата. Но пък яденето не беше прозрчано, а много вкусно. 

 

 

 

 

На другата вечер си избрах хотел Mila Noa срещу северния вход на Народния парк откъм увеселителния му кът. Гордо се почувствах се като Буда избягал от замъка на родителите си махараджи в реалния свят!

 

 

 

 

Хотелчето всъщност е остров (кооперация на калкан) на западен комфорт в центъра на азиатския дружелюбен хаос. И аромати. И с 360-градусова гледка от барчето на покрива. Оценима най-добре на хлад след залез слънце. Като и тук се чуват на маанетата (пардон - мантрите), носещи се от пагодата Шве Дагон, видима на хоризонта.

 

И е съвсем близо до Парка. А в Янгон, не е табу момчетата и момичетата да се да се държат за ръцете. Нито да танцуват съвременни танци. Нито пък е задължително да се къпят по бански, та момичетата да остават на сухо.

 

До нови срещи!

 

 

 

 

 

(край)

Редактирано 18 август, 2015 от домосед

[Гост]

Ох, толкова ти благодаря... Ще препрочитам! 

[vesi]

Добро! Всъщност, изключително написано