П.Кръстев Публикувано: 24 юли, 2017 Автор Публикувано: 24 юли, 2017 На 21.07.2017 г. в 14:17, Добри каза: P.S. @П.Кръстев Извинявай, друже, че ти оплесках темата. Климат - хладен, сърце - горещо. Давай, ти си: Няма за какво, даже напротив, намирам включванията за много полезни и приятни 21.06 - Шести ден След закуска (отново с германците) се оправихме и бързо тръгнахме, защото ни очакваше дооста дълъг ден. Първо се насочихме на север от Акурейри в посока Olafsfjordur и Siglofjordur. Времето беше слънчево и спирахме на най-различни места за снимки. Минахме през еднопосочни тунели На влизане в Olafsfjordur видяхме перката на кит, но не разбрахме точно какъв. Не успяхме и да го снимаме, но имаше достатъчно други неща за снимане. След Olafsvik, преминахме през поредния тунел и спряхме при информационните табели за Siglufjordur. Малко история за градчето - неговото заселване започва още със заселването на острова - около 900г. Още от тогава то се налага като център за риболов, но едва през 1946г. е построен първия път, който свързва тази общност с останалата част от страната. По времето на "ерата на херингата", която приключва внезапно през 1968г., градчето наброява 3000 жители. Към 2010 населението е едва 1214 души. Това беше и най-северната част, която щяхме да достигнем по време на пътуването. Времето беше идеално за разходка, а градчето – много приятно. Точно след като се излезе от градчето, на най-северната част има оранжев фар, който мисля, че се казва „Sauðanes“, но незнайно защо на googlemaps e отбелязан като забележителност „Tröllаskagi“, което всъщност е името на самия полуостров и се превежда като „Тролски полуостров“. Та...тук бях чел, че е много добро място за наблюдаване на китове от брега, затова и спряхме. За съжаление не успяхме да видим нищо и вече трябваше да започнем да се спускаме на юг, но от другата (западна) страна на полуострова. Карахме докато достигнем Glaumbaer Turf House. Toва е музей от торфени къщи, на което място е имало ферма, датираща още от годините на заселване на Исландия (края на 9-ти век.) Естествено къщите, които в момента са там са на около 100-150 години. Следващата спирка беше Hvitserkur – известната скала, която може да се оприличи на доста неща – дракон/животно, което пие вода или пък рицарска каска... зависи от перспективата. По принцип планът за деня беше след Hvitserkur да се настаним в къмпинга, който бях предвид – в началото на южната част на полуостров Снафелснес – Елдборг. След проверка на времето до края на този и за следващия ден видяхме обаче, че тази вечер ще е слънчево от северната страна на полуострова. Затова решихме отново да се възползваме от хубавото време и тръгнахме към планината Хелгафел. Преди това обаче се отбихме за кратко в Hvammstangi, където се намира Исландският център за тюлени. Там момичето ни даде информация за колониите на острова, след това заредихме и поизмихме малко колата, защото беше изключително мръсна. Хапнахме по един хотдог от бензиностанцията и продължихме към Снафелснес. Поверието за планината Хелгафел (планина е силно казано, по-скоро 73-метров хълм) гласи, че ако се качиш до върха без да поглеждаш назад и без да казваш нито дума ще ти бъдат изпълнени 3 желания. Пътят от северната страна на полуостров Снафелснес до Хелгафел е доста тегав, имахме поне 50-60 километра само черен път. Когато стигнахме там около 22:30 с изненада установихме, че имат такса от 400 ISK за изкачването на планината. Естествено нямаше кой да ни види ако не си платим, но не сме от хората, които биха се възползвали от нещо такова, а пък сметнахме за ненужно да си заплащаме за тази 10-минутна разходка до върха. Затова разгледахме отдолу и тръгнахме към така известната планина Kirkjufell, щяхме да хванем слънцето точно в полунощ на най-дългия ден в годината – 21 Юни. По пътя за планината обаче както си карах с 80-90 км/ч рязко влязох в някаква вдлъбнатина на пътя и бронята на колата се ожули в асфалта. Спрях и огледах щетите, имаше си драскотини отдолу и те изобщо не бяха малки. Първо се ядосвах доста, после си казвах „добре, че направих застраховка със самоучастие 170 евро“. В последствие бидяхме, че имаме и леки драскотини от черните пътища, а за капак на всичко както си подпирах тежки 3,5 кг статия до мен го изпуснах и той се заби в колата, което също направи драскотина J Както и да е, на Kirkjufell грееше слънце, но от другата страна се задаваха много тъмни облаци. Все пак успяхме да отделим близо час на това така популярно място. След този стоп вече се насочихме към къмпинга, който се намираше в Олафсвик. Настанихме се в 23:40, точно когато започна да вали доста сериозно. 16
П.Кръстев Публикувано: 12 август, 2017 Автор Публикувано: 12 август, 2017 22.06 - Седми ден Сутринта ни събуди мъж, който отговаряше за къмпинга. Платих му и през това време забелязах, че времето е неочаквано слънчево. Т.к. днес не бързахме, а и беше прекалено рано (около 08:00) решихме да поспим още 1 час. След като станахме в 10:00 и закусихме стана време да потегляме. Първо отидохме до странно изглеждащата църква в Олафсвик, след което се качихме на хълма до нея, от където се откриваше гледка към цялото градче. Следващия стоп беше на т.нар. Ирландски кладенец. Никой не знае точно защо се нарича така, но дълго години е служил като източник на вода около Gufuskalar. След като фермерството в този район приключило около 1940г. Кладенецът се напълнил с пясък и се игубил. До лятото на 1989г. когато внукът на последната домакиня от селцето се върнал на посещение, т.к. мястото било голяма част от детството му. По спомен посочил място в пясъка, където се открили 16 стъпала водещи надолу. Над входа на кладенеца имало древна дясна китова кост. Близо до кладенеца се намира един от малкото златни плажове в Исландия – Скандсвик. На него отделихме около час и за обяд сготвихме едни бързи наденички с картофи на газовото котлонче. Решихме да пропуснем двата фара (Öndverðarnes и Svörtuloft) защото даваха времето да се развали към 17:00 в Арнарстапи, а искахме да направим популярната разходка по скалите до Хелнар. Така се насочихме към кратера Hólahólar. Особеното при него е, че може да се влезе директно с колата и прилича на амфитеатър. Тук ясновидци твърдят, че са виждали и чували елфи, а има и няколко истории а чути аплодисменти и викове от върховете на кратера. Плажът Djupallonssandur някога е бил дом на над 60 рибарски лодки и едно от най-големите рибарски селища на полуострова Снаефелснес, но днес заливът е необитаем. Има 4 тежки камъка (154, 100, 54 и 23 кг), които са били използвани от рибарите едно време за да проверяват силата си. След това се отбихме за кратко при фарът и скалите Лондрангар. Гледките бяха впечатляващи и имаше иненадващо малко хора. В посока Хелнар в дясно има купчина камъни, за която се оказа, че е гробът на голям сериен убиец от 16в. на име Axlar-Björn. Продължихме към Арнарстапи от където стартирахме разходката към Хелнар. Видяхме много птици и невероятни гледки. След около час ходене почти бяхме стигнали до Хелнар (видяхме паркинга) и решихме да тръгнем обратно към колата. По време на разходка успяхме да видим и една косатка в далечината. В Арнарстапи хапнахме fish&chips (16 евро) и видяхме статуята на Бардур Снаефелсас, която се намира в непосредствена блиост до пътя. Бардур бил полу-трол, полу-човек, пазител на полуострова. След това се върнахме към Laugarbrekka, мястото където е била фермата на митичния пазител. От там се виждаше и езерото, където се е къпал. Също така, на това място е родена най-известната жена в исландската история и първата бяла жена, заселничка на Америка – Гудридур Торбярнардотир. Недалеч от Laugarbrekka се намира каньонът Rauðfeldar, който също има много интересна история. Както вече споменах, Бардур живеел в местността Laugarbrekka с дъщерите си, а брат му Поркел – в Арнарстапи с двамата си синове. Един ден, когато братовчедите си играели на плажа Раудфелдур бутнал най-голямата дъщеря на Бардур (Хелга) на един айсберг и тя се отнесла с него чак до Гренландия. Тя не пострадала в този инцидент, но Бардур толкова се ядосал, че убил племенниците си. Раудфелдур бил хвърлен във въпросния каньон, от където идва и името му, а Сьолви бутнал от скала, която днес се казва Solvahamar Cliff. След това се отбихме до черната църква, Búðakirkja, която се оказа, че е много популярно място за сватби в Исландия. Последната спирка за деня беше плажът Ytri Tunga, където има колония от тюлени. Видяхме поне 4-5 в далечината и успяхме да направим няколко снимки. На този плаж отново станахме жертва на полярните рибарки. Целият ден времето беше слънчево, заоблачи се и заваля точно когато наближихме къмпинга – доста старо помещение със соц. привкус, но за една вечер беше окей. 13 1
Raybeez Публикувано: 12 август, 2017 Публикувано: 12 август, 2017 С истинска наслада чета и гледам снимките, давайки си сметка, че съм видял една миниатюрна част от Исландия, а има още толкова много да се види и преживее там. 4
П.Кръстев Публикувано: 27 август, 2017 Автор Публикувано: 27 август, 2017 23.06 - Осми ден На следващата сутрин потеглихме от Снафелснес на юг, решихме да пропуснем горещите извори Deildartunguhver, които се намираха малко на север и тръгнахме към Borg a Myrum. Музеят разказва историята на първите заселници на острова, а най-известният от тях в западната част на Исландия е Skallagrímr Kveldúlfsson, чийто мотив да напусне Норвегия е идентичен с този на повечето „първи исландци“, a именно бягство от закона. Около църквата нямаше никой и беше заключена, огледахме я отстрани, снимахме и продъшжихме. Решихме първо да се отбием през Рейкявик и после да посетим Тингвелир В Рейкявик паркирахме на същото място кто първия път (безплатно), върнахме масичката и столовете и започнахме да обикаляме забележителностите. Започнахме от Sun Voyager - скулптура на Йон Гунар Арнасон, посветена на слънцето. За много хора обаче тя символизира викингски кораб. След това се разходихме към Харпа - концертната зала и център за конференции на Рейкявик. Стана време за обяд и се отбихме в Sea Barron. Много препоръчвано местенце в близост до старото пристанище на града. Обедното меню включваше супа от омар + шиш по избор за 25 евро, което беше доста прилична цена. След обяда посетихме Парламента и Общината, където видяхме да приключва безплатен тур на City Walk Reykjavik. Побързахме и хванахме началото на следващия в 15:00 пред Парламанета. Турът се водеше от Ерик, който беше магистър по история. Разказа ни много интересни неща за заселването на Исландия, старото гробище под площадa Víkurgarður, големият пожар в града и т.н. Турът отново завърши в Общината. След него хапнахме по един хотдог и сладолед в старата част на Рейкявик, посетихме къщата Höfði, където Рейгън и Горбачов се срещат през далечната 1986г. Преди да напуснем града решихме, че е време да опитаме местния специалитет, а имено ферментиралата акула (Hakarl). Купихме си една кутийка 100g от Kronan и любопитството ни надделя още пред магазина. Отворихме я бързо и сложихме по едно парче в устата. Повярвайте ми, много се постарах да я преглътна, но явно това, че я помирисах преди да я хапна ни изигра лоша шега и просто не ни се получи и на двамата. Е, все пак бяхме опитали! С това общо взето изчерпахме нещата, които можехме да видим в Рейкявик и продължихме към Тингвалир. Място с огромно културно, историческо и географско значение. Тук се срещат Американската и Евразийската тектонски плочи. Също така на това място пре 930 г. е основан първият Парламент, като събранията са се провеждали тук до 1798г, когато е преместен в сградата на Парламента в Рейкявик. С изненада установихме, че паркингът се заплаща до 20:00 и т.к. беше 19:45 решихме да изчакаме в отбивка на главния път докато стане 20:00 През това време започна да вали ситен дъжд, комбиниран с много силен вятър. Успяхме да обиколим малка част от парка, снимахме се в разлома между двете тектонски плочи и видяхме скалата Lögberg (или поне предполагаемото й място), от където преди 1000 години са се правели различни съобщения и са се инасяли речи пред Парламента. След като се намръзнахме в Тингвалир тръгнахме към къмпинга ни за вечерта, който се намираше в Stokkseyri. Хапнахме спагети със сос арабиата, поговорихме с двама белгийци, които от доста време обикаляха страна със собствената си Toyota Land Cruiser, докаранa от Белгия Вечерта за първи път ни се наложи на разпънем всички въженца на палатката и да се опитам по някакъв начин да блокирам вятъра с колата, т.к. беше много силен. 14
П.Кръстев Публикувано: 30 август, 2017 Автор Публикувано: 30 август, 2017 24.06 - Девети ден Станахме в 09:40, в общото помещение отново се срещахме с белгийците и още едно момче, което ни почерпи домашен хляб. Закусихме филии с пастет и тръгнахме в посока Вик - трябваше да направим втори опит за изпълнение на програмата от втория ден, която пропуснахме заради дъжд. Времето този ден беше страхотно! Спряхме и напазарувахме в Кронан (стандартните неща - Skyr, нискоалкохолна бира, чип) и започнахме със забележителностите. Oddi - културен и научен център на Южна Исландия през Средновековието. Известният историк Снори Стурлусон е израснъл и учил тук, като се смята, че името на Edda е извлечено от Oddi. Самата църква беше отключена и това, което ни направи впечатление беше, че имаше оставени картички и магнитчета с обявена цена по 600-700 ISK, като се разчиташе, че всеки ще остави необходимата сума ако вземе нещо....не знам как да коментирам. Seljalandsfoss - този път го видяхме без дъжд, затова пък имаше много хора и решихме, че ще му отделим повече време вечерта. По пътя спряхме на две отбивки, където видяхме спирка, ползвана за изчакване на междуградския транспорт или място за съхраняване на мляко докато пристигне камионът, който трябва да го вземе. Вулканът Eyjafjallajökull, който стана известен с изригването си през 2010 година, когато блокира летищата в Европа. Следващата спирка беше Seljavallalaug. Разходката от паркинга до самия басейн е много приятна и е около 20-тина минути. Водата не изглеждаше особено чиста, но имаше хора, които се къпеха. Стигнахме до паркинга на Selfoss, където слязохме само за 5 минути да направим 1-2 снимки. По-подробното разглеждане решихме отново да оставим за вечерта. Имаше прекалено много хора за нашия вкус... Кратка отбивка до паркинга oт където се тръгва за глетчърът Solheimajokull, колкото да се разпишем, няма време за всичко. Понеже беше едва 16:30, а пък пътят за Dyrhoaley беше отворен до 19:00 по това време решихме да се насочим първо натам, а след това да гоним пъфини по скалите над Вик. Първо се качихме на горния паркинг А след това на долния паркинг, от където се откриваше гледка към известният черен плаж Reynisfjara. Тук успяхме да видим и един пъфин на скалите, но не успях да го снимам за съжаление. Плажът Kirkjufjara беше затворен за посещение, навсякъде имаше табели които напомняха за опасността на вълните и скорошните нещастни случаи на това място... Когато си тръгвахме вече беше станало 19:15 и видяхме как 4-5 коли бяха спрени от полицай преди разклона за горния паркинг и принудени да обръщат. Явно не малко хора не са знаели за часовете, в които е възможно посещението по време на размножителния сезон. Черният плаж Reynisfjara ни разочарова. Не ми се стори нищо особено, отновно имаше много хора въпреки вече по-късния час, които се катереха по базалтовите скали въпреки забраните. Може би ако имаше по-големи вълни щеше да изглежда по-внушително Не изкарахме повече от 5 минути на плажа и отново се насочихме към Вик, от където започваше пътеката за скалите Reynisfjall (всъщност това са скалите точно над Reynisfjara). Започнахме изкачването в 20:15 като ни отно около един час да стигнем до върха. Гледките бяха просто зашеметяващи, едно от топ изживяванията ни за всичките 10 дни. Горе изкарахме около 2 часа. През това време видяхме доста прелитащи пъфини, но със сигурност не бяха хиляди. Знам, че тук се очаква да накацат по тревата на ръба на скалите, но по някаква причина тази вечер не се случваше. Единствената прилична снимка, която успях да нарпавя беше тази: ... като това е с 300мм обектив и максимален зуум. Слязохме към 23:15 и тръгнахме, вече доста изморени, с мръсна газ към водопадите, които се бяхме зарекли да видим и без хора. Това вече беше друга бира... Selfoss Дори успях да събера сили да се кача по стълбите над водопада Seljalandsfoss П.С. Постът стана доста дълъг, но имах и доста снимки за показване 16 2
DenitsaS Публикувано: 2 септември, 2017 Публикувано: 2 септември, 2017 Много хубави снимки, особено тези от скалите. Ако позволиш искам да ти обърна внимание, че водопадът е Skógafoss, а градът е Selfoss (на север има и водопад Selfoss), но имената страшно много си приличат като се сложи и Seljalandsfoss и още не знам колко foss-а п.с. между другото и моята първа среща с пъфин беше на същото място, отново един, отново на скалите и едва успях да го снимам със зуума, но пък тази година наваксах. 1
П.Кръстев Публикувано: 2 септември, 2017 Автор Публикувано: 2 септември, 2017 преди 3 часа, DenitsaS каза: Много хубави снимки, особено тези от скалите. Ако позволиш искам да ти обърна внимание, че водопадът е Skógafoss, а градът е Selfoss (на север има и водопад Selfoss), но имената страшно много си приличат като се сложи и Seljalandsfoss и още не знам колко foss-а п.с. между другото и моята първа среща с пъфин беше на същото място, отново един, отново на скалите и едва успях да го снимам със зуума, но пък тази година наваксах. Късното писане на поста ми се е отразило, не знам защо съм го объркал така, но благодаря за поправката
П.Кръстев Публикувано: 3 септември, 2017 Автор Публикувано: 3 септември, 2017 25.06 - Десети ден (последен) Събудихме късно, около 10:30. Отне ни 2 часа да си оправим напълно багажа и да разчистим в колата. Днешния ден щеше да бъде доста по-лежерен, като плана беше да посетим само някои забележилности на полуостров Reykjaness. Напуснахме къмпинга около 12:30 и се насочихме натам, като преди това се отбихме в един магазин Kronan в Selfoss, от където напазарувахме неща, които искахме да занесем в България - сушена риба, лакриц и др. Първата забележителност за деня беше Brimketill - естествена скална формация, наподобяваща джакузи Gunuhver hot springs Мостът между континентите. Така неусетно стана 19:30 и се трябваше да тръгваме към Кефлавик, като преди това да измием и заредим колата. Оказа се, че имаме доста странен проблем - резервоарът очевидно беше пълен, горивото преливаше, а стрелката на таблото не искаше да премине 3/4. Този проблем изобщо го нямаше през изминалите 10 дни, като многократно бях зареждал до горе. Така и не успяхме да го оправим, пробвах на 3 различни бензиностанции по различни начини, но просто не се получи... Така я върнахме, от Трифти не ни направиха никакъв проблем. Имахме 4 часа за убиване на летището, през които разглеждахме магазините и говорихме с един Словак, който явно беше идвал поне няколко пъти в Исландия на фотографско пътешествие. Показа ни много и различни снимки на фотоапарата му, който беше с 500мм обектив. Предимно на пъфини и полярни лисици. 8
Препоръчани мнения
Искаш да споделиш мнението си? Създай профил или влез да коментираш
Трябва да си член за да оставиш коментар.
Създай профил
Регистрирай се при нас. Лесно е!
Регистрирай сеВлез
Имаш профил? Влез от тук.
Влез сега