дневник Ю. Африка 2015 - сафари в резервата Мадикве

14 март, 2016

28-ми Септември, 2015 (шести ден в Мадикве). Сутрешен гейм драйв.

Продължавам със сутрешния драйв на шестия ни ден в резервата Мадикве. Двойка зебри, просто спираме да ги документираме:

Женско Голямо куду:

Лъв и лъвица, обикновено като са отделени така, са в период на чифтосване:

Прекрасен блондин с гени най-вероятно от парка Крюгер:

Снимките зад клонките са станали благодарение на преместването на функцията автофокус на апарата от полуспусука на затвора към Back button в задната част на апарата. По този начин възпроизвеждането на снимка не налага ново фокусиране:

Тук женската се премести първа, но вниманието ми беше насочено предимно към мъжкия и съм го хванал в момента, в който се надига за да последва женската:

В замяна на това пък дъщеря ми хванала на видео ставането на лъвицата:

Лъвицата напред...

Лъвът след нея:

Повече снимки и видео от този ден може да видите в моя блог за пътешествия и фотография тук

All images are copyrighted, please do not publish without a written permission!

16 март, 2016

28-ми Септември, 2015 (шести ден в Мадикве). Сутрешен гейм драйв.

Продължавам с наблюдението на лъвовете. Толкова много различни прайдове видяхме в този резерват, че вече започнах да се обърквам - в един момент започнах да се чудя дали пък това не беше коалицията от двамата братя, които в този момент да бяха с една женска (т. е. тук да има два различни мъжки), но най-вероятно са си един мъжки и женска само и то мъжкия не е от тази коалиция.

Тук изчезват зад храстите:

Проверка дали лъвицата е "готова":

Явно не е готова за чифтосване и мъжкия малко се поядосва:

Много ми харесват тези фотки снимани зад храстите, където на фокус изпъква я зъб, я нос или друга част на тялото на лъва.

Повече снимки и видео от този ден може да видите в моя блог за пътешествия и фотография тук

All images are copyrighted, please do not publish without a written permission!

Редактирано 16 март, 2016 от FlyTraveler

17 март, 2016

28-ми Септември, 2015 (шести ден в Мадикве). Сутрешен гейм драйв.

Още един пост от лъвовете, които наблюдавахме тази сутрин. Останалите гости в джипа оценяваха sighting-a и прекарахме по-голямата част от драйв-а там.

Тук вече явно е излязъл на по-открито или пък е втори мъжки лъв. Спомням си, че имаше една коалиция от двама братя, но тях като, че ли ги бяхме гледали предния ден... При толкова много прайдове, вече започнах да му губя края, но най-вероятно си е същия лъв, просто черната част на гривата му е отдолу и не се вижда на първите снимки.

Единствената причина, поради която напуснахме мястото с лъвовете, беше, че идваше края на сутрешния драйв и трябваше да се прибираме в лоджата. Хубаво нещо са удобствата на луксозна лоджа, но там си има и режим - не може да се обикаля целодневно с джипа из резервата, както сме правили на други места.

Повече снимки и видео от този ден може да видите в моя блог за пътешествия и фотография тук

All images are copyrighted, please do not publish without a written permission!

Редактирано 17 март, 2016 от FlyTraveler

18 март, 2016

28-ми Септември, 2015 (шести ден в Мадикве). Сутрешен гейм драйв.

След наблюдението на лъвовете по време на сутрешния драйв, препруснахме с Ланд Крузер-а обратно към лоджата:

Самотна мъжка Импала:

Една граблива птица, която виждах за пръв път на диво - Martial eagle (Polemaetus bellicosus), на български буквално би трябвало да се преведе Боен орел. Дали това му е името си нямам идея. Това е най-едрия орел в Африка, тук съм го хванал в кадър с почти изядена плячка, която не мога да позная каква е (била). Ех, да имах малко по-дълъг обектив...

Антилопи Гну ни пресякоха пътя:

Пак се "носим" из резервата. На предната седалка до Мъри седи Бърни, възрастната англичанка, на която дъщеря и е гид в лоджата Тау, пред нас са спътниците ни от Ню Йорк (жената оригинално от Испания). Двойката германци, които бяха с нас също този ден не са в кадър, защото са седнали на най-задната седалка на джипа.

Сушата и слоновете са опустушили повечето от растителноста:

Самотно сухо Оловно дърво (Leadwood tree) в северната част на Мадикве:

Подобно такова, само, че с гнезда на Buffalo weavers (вид птици-тъкачи):

Тук се виждат и двойка Египетски гъски във водоема пред дървото:

Повече снимки и видео от този ден може да видите в моя блог за пътешествия и фотография тук

All images are copyrighted, please do not publish without a written permission!

19 март, 2016

Септември 28, 2015. В лоджата Тау - между сутрешен и следобеден гейм драйвс

Home, sweet home... Прибираме се в лоджата Тау след сутрешния драйв:

Време за закуска, ама какво ти хранене при гледките, които се откриват от масата на ресторанта.

Следват малко снимки на птиците-резиденти на водоема пред ресторанта на лоджата. Двойката Египетски гъски направо си позираха:

Сива чапла, а отзад се вижда Black-winged stilt:

Сива чапла, Black-winged stilt и Spur-winged гъски (свободен превод - буквално с крила подобни на шпори):

Серия от снимки на зебри на водопой:

Египетски гъски, Зебри, Слонове и сафари джип:

Повече снимки и видео от този ден може да видите в моя блог за пътешествия и фотография тук

All images are copyrighted, please do not publish without a written permission!

Редактирано 19 март, 2016 от FlyTraveler

23 март, 2016

Септември 28, 2015. В лоджата Тау - между сутрешен и следобеден гейм драйвс

Серия от снимки на двете Египетски гъски от водоема в полет.

Гъска № 1:

Гъска № 2:

Тази ми е любимата от серията:

Повече снимки и видео от този ден може да видите в моя блог за пътешествия и фотография тук

All images are copyrighted, please do not publish without a written permission!

24 март, 2016

Септември 28, 2015. В лоджата Тау - между сутрешен и следобеден гейм драйвс

Все още сме на закуска и мяркам самотен мъжки слон, който е дошъл на водопой значително преди стадата от женски и подрастващи:

Сивата чапла - резидент:

Заведох дъщеря ми да си играе в детския клуб на лоджата и се запътих към шалето за обичайното си по това време на деня занимание - да преглеждам снимките и видео файловете от сутринта до момента, да трия тези, които не стават и да прехвърлям останалите на две различни места (в лаптоп-а и на един външен хард диск).

Да, ама не. Тъкмо влязох в стаята и гледам семейство брадавичести прасета точно пред верандата. Не, че са ми любимите животни, но излизам да ги погледам.

Брадавичестите прасета (Warthogs) често коленичат докато пасат - вратовете им са много къси и трудно стигат до земята докато са изправени:

Тук и един слон влезе в кадър:

След малко цялото стадо дойде и навлезе във водоема пред ресторанта - точно отляво на нашата веранда. Изкарах си лаптопа и другите такъми за прехвърляне на снимки на масата на верандата и започнах да си разделям времето м-у прехвърляне на снимки и видео файлове, правене на нови такива и просто любуване на гледката:

Повече снимки и видео от този ден може да видите в моя блог за пътешествия и фотография тук

All images are copyrighted, please do not publish without a written permission!

25 март, 2016

Септември 28, 2015. В лоджата Тау - между сутрешен и следобеден гейм драйвс

Предупреждавам, че следващите поне два поста ще бъдат яка "слониада", така, че ако са ви омръзнали слонове, направо ги прескачайте

Както вече споменах и по-горе имах най-доброто намерение да си седна чинно на бюрото в шалето и да си прегледам снимките и видео файловете от деня, като изтрия тези, които не ми харесват и копирам останалите на лаптопа и на един външен драйв. Няколко брадавичести прасета ме привлякоха да правя това на масата на верандата, но после като пристигнаха слоновете, отиде та се не видя - малко снимки, сядам пред лаптопа да пусна някои да се копират, ставам да правя малко видео, после пак малко снимки, после пак сядам да копирам нещо и да разхвърлям по папки с дати и модели апарати. След един час - те се събрали още снимки за селекция и копиране. Накрая изоставих всичко и седнах да гледам и слушам слоновете.

Докато два малки мъжки слона си правеха спаринг, малко по-големият им брат го беше топнал във водата:

Тук ситуацията беше точно обратната на зоопарк - животните бяха на свобода, а ние хората ги гледахме от "клетката":

Голяма игра падаше, какъв благодат беше за слоновете (а и не само) този водоем в края на сухия сезон:

Повече снимки и видео от този ден може да видите в моя блог за пътешествия и фотография тук

All images are copyrighted, please do not publish without a written permission!

Редактирано 25 март, 2016 от FlyTraveler

30 март, 2016

Септември 28, 2015. В лоджата Тау - между сутрешен и следобеден гейм драйвс

Слоновете в Мадикве са сравнително млади (бих спекулирал, че най-възрастните са на по около 30 години), затова и бивните им са сравнително къси, няма Big Tuskers, каквито съм виждал примерно в национален парк Амбосели в Кения.

Междувременно друго голямо стадо слонове се зададе и се насочи към другия водоем вляво от нашата веранда (минута 0:50 на видео клипчето):

Ето как най-добре се чешат топките - търкане в дънер:

Доста необичайно е да се видят полегнали на една страна слонове, не е като да не съм виждал преди, но е рядко. Те по принцип си спят легнали, но ние рядко (или никога) ги виждаме в малките часове на нощта. Тук явно лягането не е с цел спане (кратката дрямка я правят прави), ами искат да се овъргалят в праха, който им предпазва кожата от слънчевите лъчи. По-популярния способ за това е така наречената "прашна баня", когато с хобота си хвърлят прах върху гърба си.

Тук вече се бяха смесили няколко стада от слонове (поне две), едните напускаха водоема отдясно на верандата ни и се запътваха към другия водоем отляво, други тепърва идваха към първия:

Още един видео клип показващ шалето, верандата и гледката от нея:

Повече снимки и видео от този ден може да видите в моя блог за пътешествия и фотография тук

All images are copyrighted, please do not publish without a written permission!

Редактирано 30 март, 2016 от FlyTraveler

31 март, 2016

Септември 28, 2015. Следобеден гейм драйв:

Времето до следобедния драйв мина неусетно в компанията на слоновете. На този драйв единствените ни спътници бяха германската двойка:

Първия sighting беше група зебри с малко:

После отново каране из пресъхналата земя на Мадикве:

Двойка антилопи гну полегнали под вечно зеленото "Овчарско дърво" (Shepard's tree):

Purple roller - доста по-рядък (но не и по-красив) от широко разрпостранения Lilac-breasted roller:

Следват снимки на сухи "Оловни дървета" (Leadwood trees). На първата се вижда и roller-a отгоре на дървото:

Типичните за северно Мадикве хълмове с раздробени гранитови скали:

Повече снимки и видео от този ден може да видите в моя блог за пътешествия и фотография тук

All images are copyrighted, please do not publish without a written permission!

Редактирано 31 март, 2016 от FlyTraveler

1 април, 2016

Септември 28, 2015. Следобеден гейм драйв:

След сравнително редкия Purple roller, видяхме широко разпространения Lilac-breasted roller, който имаше и насекомо от типа на скакалец в клюна си:

След малко пристигна и "половинката". Нямаше как от такова разстояние да хвана и двете птички на фокус, затова ги редувах - едната на фокус, другата размазана:

Още от "жълтеникавите" снимки на древния Д50 и пейзажи от Мадикве:

После стигнахме до едни скали, а в долната им част нещо като дупка:

Като се вгледахме по-внимателно в тази дупка, видяхме, че рядката Кафява хиена я използва за бърлога. На мен даже ми се стори, че в началото мернах и малко хиенче, което веднага се прибра, когато се появихме.

По-предния ден имахме късмета да видим това рядко животно (петнистите хиени са друга бира, тях ги има навсякъде по сафари дестинациите в Африка) докато бяхме слезли от джипа за sundowner. Тогава просто мина край нас, но все пак беше сравнително далеч. Тук я гледахме направо пред нас.

Повече снимки и видео от този ден може да видите в моя блог за пътешествия и фотография тук

All images are copyrighted, please do not publish without a written permission!

Редактирано 1 април, 2016 от FlyTraveler

2 април, 2016

Септември 28, 2015. Следобеден гейм драйв:

Още няколко снимки на рядката Кафява хиена, която се изправи за малко:

После легна отново:

Тъй като това беше животно с висок приоритет, Мъри веднага се обади по радиото, ако наблизо има други джипове да дойдат да я видят. Вече беше на смрачаване и повечето возила се прибираха към лоджите или пък не бяха в района. Само един се отзова и до 5 минути беше при нас. Имахме едно 15 минути сами с Кафявата хиена.

Може да не ви излгежда като нещо особено, но за опитни сафаристи, едно виждане на Кафява хиена се равнява на няколко на леопард, примерно. Характерна е за южната част на Калахари и се надявам да я видя отново, както и легендарния Меден язовец (Honey budger), какъвто още не съм виждал.

Мъри не искаше да изтърве sundowner и възможноста да продаде още няколко питиета, така, че оставихме Кафявата хиена (то така или иначе вече се смрачаваше и снимките, които виждате горе бяха на ръба на възможностите на тялото и обектива, които ползвах.

Последния жираф, който видяхме в Мадикве:

Мъри беше избрал много красиво място за неизменния sundowner - на ръба на нещо като малка долина:

Последна снимка на возилото, на което търкахме седалките 6 дни. Отпред се вижда големия крик, Мъри беше единствения гид, който имаше такъв вързан пред радиатора, по това и познавахме лесно джипа му:

Друг джип пък беше спрял за sundowner долу. Ние имахме предимство от гледна точка на гледката:

Последен залез в резервата Мадикве. Мисля, че още първия ден бях правил подобни снимки на същото място, та нещо като "затваряне на кръга":

Ето го и дървото с гнездата на "тъкачите" (Buffalo weavers), а отзад се виждат и светлините на минаващ джип:

Нощното сафари този път беше слабо откъм животни, успял съм да хвана само това Гну:

Така завършихме и нашия последен пълен ден в Мадикве, отново не можем да се оплачем от видяното, нито от приятната вечеря във вече станалата ни много близка лоджа.

На другия ден по обяд трябваше да напуснем и ни очакваше доста дълъг (около 5 часа) трансфер до следващия резерват - Ентабени, който се намираше в провинция Лимпопо. Все пак имахме още половин ден в лоджата Тау, който смятахме да използваме максимално.

Повече снимки и видео от този ден може да видите в моя блог за пътешествия и фотография тук

All images are copyrighted, please do not publish without a written permission!

3 април, 2016

Септември 29, 2015. Последен (полу)ден в резервата Мадикве:

Това ни беше последния ден (по-скоро половин ден) в резервата Мадикве. Към 11:30 ч. по обяд трябваше вече да пътуваме в посока следващия резерват - Ентабени, който се намираше в Waterberg Biosphere, провинция Лимпопо.

Малко след събуждането ни на дъщеря ми и потече кръв от носа, та реших да пропуснем сутрешния драйв. Не за друго, ами да не притесняваме гида и спътниците ни германци.

Имах възможност обаче да видя пробуждането на резидентите-птици във водоема, както и да видя какви животни идват да пият вода, докато гостите са на гейм драйв.

Специално за лоджата Тау, трудно може да сбъркаш и да отидеш и да не отидеш на драйв. Не се знае къде ще се видят повече животни - с джипа или от верандата на шалето / ресторанта на лоджата.

Сива чапла (отзад се вижда и една черноглава такава). Това е в ранни зори, слънцето още не е изгряло:

С първите слънчеви лъчи започна и така наречения "златен" за снимане час. В случая Египетски гъски:

Лоджата Тау рано сутрин:

Тук наред с отражението на едно от шалетата във водата се виждат и White-faced whistling ducks, а на втората снимка и Жълтоклюни патици:

Тук младия Нилски крокодил излиза на брега на водоема за се напече на слънце. Крокодилите са студенокръвни влечуги и имат нужда да си повишават телесната темепратура. На гърба си имат голямо количество кръвоносни съдове, които играят ролята на радиатор при печене на слънце и чрез кръвоносната система затоплят цялото тяло. Точно обратния ефект от "радиоаторите" по ушите на слоновете, които са създадени да охлаждат тялото при махане с уши.

Крокодилите от водоема бяха сравнително млади и за момента ядяха само риба, поради което птиците се чувстваха съвсем спокойни близо до тях.

Тук се отваря и устата за да си нагрее и гърлото на слънцето:

Общ изглед от верандата на шалето рано сутринта:

Самотна антилопа Гну на водопой:

Повече снимки и видео от този ден може да видите в моя блог за пътешествия и фотография тук

All images are copyrighted, please do not publish without a written permission!

Редактирано 3 април, 2016 от FlyTraveler

3 април, 2016

Септември 29, 2015. Последен (полу)ден в резервата Мадикве:

Продължавам с последната ни сутрин в Мадиквеи наблюденията на водоема от верандата и по-късно от ресторанта.

Тук антилопите Гну се прегрупираха за напускане на водоема:

Мангуста от типа Slender mongoose (не виждам да е ивичеста, а и ивичестите са винаги в група, докато Slender са самотници):

Антилопи гну и зебри около водоема отляво на нашата веранда:

Hadeda ibis в полет:

Зебри и Гну-та, едните идват, другите си отиват:

Поглед към водните птици от водоема - White-faced whistling ducks, Spur-winged goose и Yellow-billed ducks:

Група зебри се запътиха директно към водоема отляво:

Серия от снимки на импали по време на водопой:

Тук Мъри с двойката германци спряха за малко да погледат на връщане от гейм драйв. Странно беше да виждам "нашия" джип с "нашия" гид без нас вътре:

Повече снимки и видео от този ден може да видите в моя блог за пътешествия и фотография тук

All images are copyrighted, please do not publish without a written permission!

5 април, 2016

Септември 29, 2015. Последен (полу)ден в резервата Мадикве:

Дойде време и за последния пост от резервата Мадикве. Последни снимки от ресторанта към водоема отпред.

Три Red hartebeest антилопи на водопой:

Тук Red hartebeest се смесиха с Greater kudu:

Spur-winged goose, Египетските гъски, Жълтоклюните патици във водата, а на сушата Red hartebeest и Голямо куду антилопи:

White-faced whistling ducks и Red-knobbed coots:

Идват и зебри, стават три вида тревопасни в един кадър:

Двата вида гъски:

Импала с белоликите патици:

Крок-а събира топлина:

White-faced whistling ducks:

Всъщност се оказа, че пропускането не последния драйв не беше задължително лошо нещо. Спътниците ни германци казаха, че било хубаво и били видели лъвица, за останалите неща забравих, но ако бяхме отишли на драйв-а нямаше да да видим какви животни идват на водопой сутрин.

Последна закъска в лоджата Тау, приготвяне на багажа и напускане. При check out ми представят една сметка от няколоко стотин долара (в рандове, разбира се) за доплащане, на което аз им вадя предвидливо принтиран мейл, в който ме удедомяват, че всичко е платено предварително (нали при резервацията имахме там един спор за около 800 долара, които в крайна сметка ми ги "опростиха", та си принтирах мейла, да няма тън-мън на място). Кратка справка по телефона и се оказа, че наистина не дължа нищо. При условие, че бяха толкова мили през цялото време, нямаше как да им се расърдя за това. Оставих бакшиша за персонала на рецепцията, на Мъри му го бях дал още предната вечер като спряхме за sundowner.

Колата за трансфер вече ни чакаше отвън и каква изненада - отново щеше да ни кара Ерик, който и ни доведе от Йоханесбург и който винаги имаше да ни каже нещо интересно. Следващата ни цел беше резервата Ентабени в екосистемата Waterberg (която е в списъка на ЮНЕСКО) в провинция Лимпопо. Очакваше ни доста дълъг трансфер, като идеята беше да пристигнем там навреме за следобедния драйв в 16:00 ч.

Кратка равносметка за резервата Мадикве:

Беше избран като най-добър измежду не-маларийните резервати в Ю. Африка (това заради дъщеря ми), та предварително се бях настроил за компромис. В крайна сметка останах приятно изненадан - имаше много животни, като някои видях за пръв път. Въпреки, че като цяло резервата е държавен, правилата са като в частен - може да се кара извън пътя и може да се прави нощно сафари с прожектор, няма и self-drivers, които да развалят пейзажа със седан коли и да правят тарапана, каквот в по-голямата част на парка Крюгер. Бих казал, че прекарването е до много голяма степен съпоставимо с това в частните резервати до Крюгер, даже в Мадикве има и по-малко трафик на туристи. Няма ограничение къде може да се кара, може из целия резерват (в частните резервати до Крюгер може да се кара само в парцели, в които съответната лоджа или лагер имат права), единественото времето за самия драйв слага някакъв радиус на покриване на територия.

Лоджата беше прекрасна - 5 звезди с всички удобства, гурме храна и най-вече едни от най-хубавите водоеми в цяла Африка, към които имахме директен изглед от удобството на верандата на шалето ни. Ако трябва да избирам сега между Мадикве и Саби Санд или Тимбавати, все пак бих избрал някое от последните две, но Мадикве не е много назад, а е напълно не-маларийна зона.

Повече снимки и видео от този ден може да видите в моя блог за пътешествия и фотография тук

Темата първоначално я бях замислил като фото разказ за сафаритата в резерватите Мадикве и Ентабени, но тъй като частта с Мадикве се проточи и стана малко тегава, продължавам фото дневника за резервата Ентабени в нова тема.

Моля, някой от модераторите да промени заглавието на настоящата тема на "Ю. Африка 2015 - сафари в резервата Мадикве". Благодаря!

All images are copyrighted, please do not publish without a written permission!

Редактирано 5 април, 2016 от FlyTraveler

Влез

дневник Ю. Африка 2015 - сафари в резервата Мадикве

Препоръчани мнения

FlyTraveler

Връзка към коментар

FlyTraveler

Връзка към коментар

FlyTraveler

Връзка към коментар

FlyTraveler

Връзка към коментар

FlyTraveler

Връзка към коментар

FlyTraveler

Връзка към коментар

FlyTraveler

Връзка към коментар

FlyTraveler

Връзка към коментар

FlyTraveler

Връзка към коментар

FlyTraveler

Връзка към коментар

FlyTraveler

Връзка към коментар

FlyTraveler

Връзка към коментар

FlyTraveler

Връзка към коментар

FlyTraveler

Връзка към коментар

FlyTraveler

Връзка към коментар

Искаш да споделиш мнението си? Създай профил или влез да коментираш

Създай профил

Влез

Четящи темата 0 магеланци

Активност

Важна информация