дневник Японското пътуване, Април 2014

[cck]

Дълго време не успях да заспя, а и се събудих се в три (това през нощта), препрочетох няколко от дневниците на Флай, на Тони, на АлександраКо, на Домосед... и ме осени спомен за едно азиатско пътуване, за което не съм разказвал по страниците на форума.

 

И понеже си говорим за екзотични страни съвсем отчетливо се сетих за Япония.

То тя е голяма тема и докато си напиша пътеписа мина над година, та ще го карам с дневниче и докъдето стигна

 

А понеже обичам да се отплесвам по културните различия и сходства, включвайте се и с ваши наблюдения. Към Бай Добри и Самурайка ми се ще да се обърна. Разчитам да помагате в опита за тълкувания на един гайджин (аз това) за местния бит и обичаи.

 

Не знам дали е подходящо за начало, но "сглобих" един натюрморт като за настроение на първия си пост. Нещо като наздраве и "sit back & relax" за четящите в по-нормални часове.

 

[cck]

Предистория на това пътуване
За него се бяхме подготвяли преди три години. Направихме си самостоятелна програма - пет човека за две седмици из Япония. Билетите и JR Pass-овете бяха купени, а резервациите за хотелите ден по ден нагласени. Естествено и периодът беше съобразен със сакурата (цъфтежа на вишневите дръвчета), която се предвиждаше за края на март (вж. japan-guide.com).
Някои от нас дори на кратък курс по японски език се записаха.
Ех, като си спомня първия час при нашия сенсей. Изненадах се, че трябва и азбуките да учим. Оказаха няколко в добавка с хиляди йероглифи (канджи).
А той мекичко посочи, че не е възможно да се учи език без писменост. Прав е. И така започнахме като в първи клас - ченгелчета и буквички
Това продължи няколко месеца, докато успеем да си кажем заглавието и няколко десетки простички израза предимно в сегашно време. Настъпи време за пътуването, но стана земетръса, после цунамито и аварията във Фукушима (вж. wiki). Отменихме всичко и остана само ученето на японски.

[cck]

Април 2014. Друго време, сходен план.
Групичката ни е съставена от същите люде, но четирима. По-добрата половинка (3/4 даже), Аз, Брадата и Снежния. Присъединили сме се към други осем българи водени от Мартин (Клуб за екзотични пътешествия). А Марто е сериозен гид - подготвил е тичане из цяла Япония. Всъшност програмата му, за наша радост, покриваше над 90% от предвиденото преди няколко години. Та настроението е екскурзионно - в смисъл, че ще се става в 6-7 ч.. и включва поне 100 км. транспорт плюс 20тина км. пешеходстване ежедневно.

Планът за следващите две седмици: Токио – Такаяма – Ширакава-го –Каназава – Осака – Киото – Хиконе – Нара – Коя-сан – Планината Фуджи – Никко – Токио

И сега поред на излизането на числата от тиража. Уцелихме "магеланско промо" като за четиристотин и малко евро на калпак. Open jaw (онези отворени челюсти, при които тръгваш от едно място, пък се връщаш на друго с вариации на прекачванията с един билет): SOF - DOH - NRT / ICN - DOH - IST
Тръгнахме с Qatar Airways от София през Букурещ и Доха до Токио. Не са открили още новото летище в Доха, а текущото е тясно. Много хора и почти никакво местенце. Добре е, че прекачването беше само час и половина.
Иначе по примера на други магеланци бих направил градска обиколка.
Предлага се и на летището, фирмите са две.

(Edit: откриха новото летище по-късно през годината, вж. Qatar Airways и Hamad International Airport, че и разходката из Доха успях да направя през 2015та)

[cck]

Пристигнахме на летището в Нарита.
Самата Нарита (звучи ми да е в женски род, не успяхме да посетим и проверя) си е пълноценен град, познат най-вече с международното си летище, обслужващо Токио, но да се отклоня за писането.
Ние му казваме Нарита, латинското му изписване е Narita, а японците си го бележат с това красиво канджи - 成田市.
За люде като нас, които не вдяват от канджита (и за някои местни се отнася) има друго по-простичко изписване или с хирагана  (なりた) или с катакана (ナリタ). В този случай - ромаджи-то (конвертирани от латиница в японско изписване букви) e предвидено за латинското изписване на японски неща или по-скоро за японското разбиране на чужди за тях неща

Е, Нарита не им е никак чуждо, еле пък латинско, но за гайджиновците или тези, които не носят електронен речник (ето някакъв) такова изписване е подходящо. Макар и не съвсем правилно (нещо като ulica Djeims Baucher), то понякога се среща.

Градът е има-няма на 100 км. от самото Токио. Последва влакче, прекачваници и нашия хотел (Toyoko Inn). Остана време само за вечеря.
И понеже се намирахме до сумо стадиона се възползвахме от една от неговите кръчми.
А в нея освен нисичките маси открихме и дохьо (сламения тепих). И Котоошу (Калоян Махлянов) овековечен. Изобщо мила гледка.
Бих посетил с удоволствие някоя от борбите, но сега не е сезона. Тренират само. Ето правилата, ако ви се гледа по Евроспорт, например.

 

[AlexandraKo]

сск, радвам се, че ти е дошла музата за описване на пътуването И ти благодаря, защото твоите съвети много ми помогнаха при организацията на нашата Япония! Чакам с нетърпение продължението, твоите писания са ми удоволствие.

[FlyTraveler]

Мда, хубаво среднощно занимание като не му се спи на човек... Винаги следя с интерес твоите дневници, този не е изключение. Благодаря за споделянето и труда!

[Sun4o]

Предистория на това пътуване

За него се бяхме подготвяли преди три години..... Настъпи време за пътуването, но стана земетръса, после цунамито и аварията във Фукушима (вж. wiki). Отменихме всичко.....

И ние го улучихме

И ние пропуснахме.

И така и още не сме ходили в Япония.

Та чакам дневника

[cck]

Благодаря!

 

Та като съм се замислил за Котоошу (Kotoōshū Katsunori), понеже не зная колко фенове на сумото имаме във форума да добавя няколко реда.

 

„Котоошу“ се превежда от японски като „Европейското кото“. „Кото“ е традиционен китайски музикален инструмент (цин) с 13 струни, популярен и в Япония, често превеждан като "арфа". Имената на всички борци от школата ("бея") Садогатаке, където тренира Котоошу, започват с „Кото-“. (Wiki, биография Калоян Махлянов).

 

За нас той е голям здравеняк и борец от класа в популярен японски спорт, а за японците освен тези качества е и красавец, екзотичен и изобщо ценят си го. След като приключи наскоро спортната му кариера (2014) е поканен да стане национален треньор и преподавател по сумо. Да си учител (сенсей) е голяма чест, а национален треньор в пъти по-голяма.

 

Намерих едно интервю по CNN с него.  А мисля да изгледам и втората част на този филм (Thermae Romae, 2012) с негово участие (Thermae Romae II, 2014).  Иде реч за японска комедия (по манга комиксите на Yamazaki Mari) с основен герой един архитект на римски бани, който открива, че може да пътува времето, когато е вдъхновен. Нещата стават интересни, когато открива, че е замесен в нещо, което може да раздели Римската империя.

 

С две думи: шашава и японска му работа с манга, европейци с римски бани, японци с японски бани (онсен) и т.н.

https://youtu.be/0Www2vf3Fas

[samuraika]

Ихааааа!

Сипах си едно ямазаки и присядвам да слушам, много интересно се очертава. Гледайки кюшу башо (сумо турнира в Кюшу), естествено.

Редактирано 18 ноември, 2015 от samuraika

[cck]

Както съм се разводнил на японско-българска тематика, а понеже и Флай се включи, да намигна с това предложение (29.11.2015) от тазгодишните дни на японската кутура в България:

 

Снимка: Avex-clasics

 

"Японският пианист Коджи Оикава, който ще свири пред българската публика заедно с Оркестъра на Софийска филхармония, постъпва в Държавната консерватория в София през 1985 г., където учи пиано в продължение на четири години. През 1987 г. участва в открития семинар на маестро Алексис Вайсенберг и печели учредената от Вайсенберг Специална награда – роял, за да продължи упражненията си по пиано.
Съчетанието на динамика и вътрешна проникновеност, поглед навътре и външна директност в изпълненията на Коджи Оикава му носят висока оценка на критиците и публиката. Днес той е един от най-изявените и обичани японски пианисти.
Концертът му тази година е първото завръщане на музиканта на софийска сцена, където зрителите ще имат възможност да се насладят на хармонията на японския пианист, получил музикалното си образование в България и оркестъра на Софийска филхармония.
Програмата включва Моцарт – Симфония No40 в сол минор KV 550
Сергей Рахманинов – Концерт за пиано и оркестър No 2 оп.18 в до минор, а диригент ще бъде Максим Ешкенази"

цитат от Брошурата.

[Цвете]

сск, много се радвам, че те е навестила музата! Знаеш, че предстои магеланска инвазия и ще си супер полезен за всички.

Чакам продължението с нетърпение!

[cck]

Мерси clete, със сигурност много ще ти хареса и на теб и на всички запътили се натам

Не съм чувал някой да говори за Япония с нещо различно от суперлативи, но аз като турист имам впечатления. Самурайка със сигурност вижда нещата доста по обективно от мен

 

Продължавам с разказа...

Денят в Уено
Сутринта ни беше посветена на Уено (квартал в Токио или по-скоро градче в метрополията). Имаше време само за градини и максимум един музей. Избрахме Националния за западно изкуство (NMWA).
Е няма друго такова лого, имам предвид това на музея (простичко, изчистено, само с едно движение на четката, което да опише буквичките NMWA):
 

Представени са картини от периода на късното Западноевропейско Средновековие до към двадесети век (Tintoretto, Claude Monet, Max Ernst и др.), както и френски скулптори (Rodin например). Гарнирахме с разходка в парка, любувайки се на останалите цветове на вишните във вече затоплящо се Токио.




Някъде из темите на форума ставаше въпрос за това, какво е подходящо за кратък престой (един следобед примерно) в Токио. Много неща са подходящи, но Уено е лесно достъпно от Нарита и препоръчвам именно него, ако сте транзит и имате малко време.

По-детайлното разглеждане на Токио остана за края на пътуването ни, а сега се отправихме на запад към "японските Алпи" в посока Нагано.

[cck]

по път за Такаяма

 

Планът е Токио – Такаяма (около 5 часа).
Започна се и с JR Pass-овете (заверени на гарата в Уено), шин-кан-сен-а... Влакът е страхотен, с накланящи се вагони и на отделна линия. Със сервитьорки и местенца за пушачи. Движи се с 200 - 250 км./час.
По пътя, имахме късмета да видим Фуджи сан отблизо. И добре, че стана, защото последния ни ден бе предвиден специално за Фуджи пък времето се развали. След смяна в Нагоя потеглихме с друг влак към планините.

Пътьом с малък престой в Гифу. Поредното малко, перфектно уредено, по японски чисто и китно градче.



В местно кафене, докато си чакаме влака

 

[cck]

А Такаяма (по-скоро мъжки ми звучи) си бил спечелил прякора ”Малкото Киото” заради неговите сръчни майстори, които са строяли къщи и храмове за императорите в Киото. Разгледахме старите магазини, занаятчийски работилници, няколко храма. Опитахме и от заведенията, където се сервира саке (означението е оризовата топка приличаща на китайски фенер), .

Вечерта беше тематична - известното телешко на региона Хида и естествено саке. Телешкото си заслужаваше абсолютно, гласувам с две ръце. Но сакето твърдо не става ни за пиене, ни за миене (в студен вариант съвсем), да ме извинят любителите. За разлика от местните уискита - няколко вида сънгъл малц, с които японците определено могат да се похвалят или бирата Yebisu. Asahi също може.

 

---
Off-topic: Да взема да ходя да работя , а по късно продължа с разказа за следващия ни ден в Такаяма.

[FlyTraveler]

Както съм се разводнил на японско-българска тематика, а понеже и Флай се включи, да намигна с това предложение (29.11.2015) от тазгодишните дни на японската кутура в България:

 

"Японският пианист Коджи Оикава...

 

Коджи го познавам, беше японското протеже и ученик на Джулия и Константин Ганеви в консервата. ОК си беше, старателен като всеки японец, без изобщо да е в първите 10-15 даже в класа им (иначе нямаше да дойде да учи в София, а ако не си плащаше едва ли и щяха и да го вземат в класа си). Предполагам покрай него Ганевите после заминаха да преподават и да живеят в Япония. Това за протокола, извинявам се за отклонението. Разказа ти е далеч по-интересен.

Редактирано 18 ноември, 2015 от FlyTraveler

[Добри]

...но да се отклоня за писането.

Ние му казваме Нарита, латинското му изписване е Narita, а японците си го бележат с това красиво канджи - 成田市.

За люде като нас, които не вдяват от канджита (и за някои местни се отнася) има друго по-простичко изписване или с хирагана  (なりた) или с катакана (ナリタ)

 

Чудесен дневник, продължавай в същия дух! Изключително се радвам, че намирам още един съмишленик, изучавал японски!

 

В тази връзка ще простиш и моето лирическо отклонение на лингвистична тематика. Има много история и културни особености в това "по-простичко изписване" на хирагана и катакана, за което говориш. И въпреки че за много незапознати с основите на езика - и канджи, и хирагана, и катакана да им изглеждат еднакво абсурдно и нечетливо, ала имена на дет-метъл групи, снопове пръчки или лекарски почерк, писмеността дава добра представа за японеца и някои явления. Разбира се, иносказателно и индиректно. Но дава. Надявам се читателят да извини поне за малко краткото ми отплесване, тъй като твърде много обичам този език!

 

Всъщност може би знаеш, че хирагана и катакана също произлизат от канджи. Те, дефакто СА канджи, но един вид минималистично опростени и производни идеограми. При хирагана е видоизменена цялата структура на йероглифа, който се е използвал за означаване на дадена сричка (предимно от пишещите жени в миналото), а при катакана е взета само главната част (или най-характерният компонент) от йероглифа, за да се превърне тя в отделен знак (въпреки че и там има леки трансформации). Ето например как минимализмът в културата на японците превръща йероглифите в типичните хирагана и катакана:

 

http://www.nihongoresources.com/language/writing/kana.html

 

В миналото е имало обичай да се използват канджи само според звуковото им естество, а не толкова според графичното. Но след време тази практика се променя. И там, където четката "се лее" без прекъсване и създава проста, изчистена до съвършенство форма, тя не прави отделни пресичащи се линии, каквито печатните канджи изискват, а ги свързва в обла форма, полукръг или най-често само частично загатва за тях. И така се раждат новите азбуки.

Драстичен е примерът с метаморфозата на "КИ" в японския. От сложен канджи:

 

 

става едно минималистично далечно "напомняне" за него в хирагана:  

 

и в катакана:

 

 

Човек би си казал - къде изчезва всичко останало? Но отговорът не е толкова лингвистичен, колкото културологичен. Думата "загатва" тук е ключова. Японците много обичат неща, които загатват, а не просто казват директно. Това е нещо, което трябва добре да се разбере за тях. Затова и не напразно препоръчвам (а преди мен и самурайка) писателят Ясунари Кавабата, и по-специално "Снежната страна" - там много добре се усеща онази сила на "ненаписаните" думи, на загатването, на внушението. Типично японско, междудругото. А като уловиш смисъла на ненаписаното, нещата с общото културно поле стават значително по-лесни за теб. Жестът също загатва, интонацията, погледът, поклонът, тишината, усмивката, помощта, деликатността. В тази нация има доста културна чувствителност, унаследена от стари времена. Зад нея стои цял скрит (къде не толкова скрит, но не и грубо лицемерен за всеки случай) свят. Въобще, този цял ненаписан поведенчески кодекс, освен че по-скоро се усеща, отколкото учи, изисква съответното възпитание и съобразителност у човек, feedback и някакси книга или учебник не са в състояние да го вкарат подкожно в мисленето на японеца. Разбира се, далеч съм от идеализираната представа за народа, но там ще оставя нещата за коментар на човекът отвътре - самурайка (въпреки че имам бегла представа за какво може да говори в негативен аспект за Япония). Има степени на показване на поведение и степени на скриването му - така че временно пребиваващия също може да бъде заблуден и ненужно екзалтиран за Япония. Всичко зависи с кого говориш, къде и за какво, кой си ти и какво е нивото ти на влизане в японското общество и светоусещане.

 

Но да се върна на графичният аспект. Това опростяване е двояко. От една страна е културологично обременено и не се счита за нискообразовано да пишеш на хирагана - дори напротив, много писатели предпочитат нея, вместо китайкият йероглиф, и така подчертават дълбокия японски смисъл, корен и връзка. Нацуме Сосеки не случайно избира за заглавие на своята книга "Сърце" (кокоро) вариантът на хирагана, отколкото известният йероглиф. Но пък от друга страна е добър показател за образоваността ти по японски език количеството по-сложни йероглифи (над 12-13 черти да речем), които използваш в един грамотен текст - това прави силно впечтление. И писането на канджи, особено на онези от по-сложните ключове с повече елементи и черти, по-трудно изписване и по-рядка употреба, качествено те разграничава в образователен аспект. Обикновено над сложните канджи в японския се слага изписването им на хирагана - често се прави за деца (дори в училище е нормално), или просто профилактично в услуга на всички като толерантност. Днешните речници за чужденци съдържат около 2300 канджи. Разбира се, далеч не всички те се ползват в ежедневна употреба.

 

Минимализъм има и в показаното от теб лого на NMWA по същият типичен за японците графичен начин на опростяване. Ето ти пак загатване. Представяш си хоризонталната чертичка на А-то накрая, въпреки че тя не е нарисувана. Това е не само дизайн, но и абсолютно същият процес на мислене, който някога е действал и при метаморфозата на канджи в хирагана или катакана. Японците просто обожават такъв тип недоизказаност, защото много им пасва на светоусещането и културата. С малко средства - максимално внушение. Хайку, черно-бялата живопис суми-е, кинкалерията от малки куклички, джунджурийки и стилизирани продукти, тишината в метрото, оформянето на градината и дома - във всичко това прозира силен елемент на минимализъм, ала този, който можеш да видиш у Майкъл Кена във фотографията или Ван дер Рое в архитектурата.  

[cck]

 

Минимализъм има и в показаното от теб лого на NMWA по същият типичен за японците графичен начин на опростяване. Ето ти пак загатване. Представяш си хоризонталната чертичка на А-то накрая, въпреки че тя не е нарисувана. Това е не само дизайн, но и абсолютно същият процес на мислене, който някога е действал и при метаморфозата на канджи в хирагана или катакана. Японците просто обожават такъв тип недоизказаност, защото много им пасва на светоусещането и културата. С малко средства - максимално внушение. Хайку, черно-бялата живопис суми-е, кинкалерията от малки куклички, джунджурийки и стилизирани продукти, тишината в метрото, оформянето на градината и дома - във всичко това прозира силен елемент на минимализъм, ала този, който можеш да видиш у Майкъл Кена във фотографията или Ван дер Рое в архитектурата.  

добра представа за японеца и някои явления. Разбира се, иносказателно и индиректно. Но дава. Надявам се читателят да извини поне за малко краткото ми отплесване, тъй като твърде много обичам този език!

 

Ето на това включване се надявах. Благодаря Бай Добри! Начинът по-който ти представяш нещата е това, което на мен не ми се отдава особено. Вкючвай се моля, по-често и с всякакви коментари.

Аз мисля да задам и някои други теми за размисъл по-нататък - за японската жена и нейното място в обществото им, за мангата, за честта и по-скоро съвременните им представи за нея

По-късно сядам да списвам.

 

А сега с риск да си помислите, че съм се алкохолизирал (посещаващите сбирките ще потвърдят, че подобно нещо не би могло да бъде истина) си позволявам да направя още едно натюрмортче с днешната ми придобивка - Togouchi.

 

А "кинкалерията от малки куклички", за които говори Бай Добри са на преден план в следния ред от ляво надясно: Michi, Hanoka, Ayumi, Kana, Tatsumi, Saya и Masayo (от личната kimi колекция на половинката). Всяка си има история, ама да не влизам в подробности

 

[Alexander]

Понеже видях няколко бутилки, аз пробвах това, а след това си купих една бутилка.

[cck]

Понеже видях няколко бутилки, аз пробвах това, а след това си купих една бутилка.

 

 

Чудесен избор. От него започнах "изследване"-то на място За моя радост, по-късно установих, че се намира и по българските магазини.

[Добри]

А пили ли сте го с новите 3D принтирани ледени форми от Сантори, коѝто специално направиха за него?

 

https://www.youtube.com/watch?v=XP_XlHQ4MhU

[FlyTraveler]

 

В тази връзка ще простиш и моето лирическо отклонение на лингвистична тематика...

 

Минимализъм има и в показаното от теб лого на NMWA по същият типичен за японците графичен начин на опростяване. Ето ти пак загатване. Представяш си хоризонталната чертичка на А-то накрая, въпреки че тя не е нарисувана. Това е не само дизайн, но и абсолютно същият процес на мислене, който някога е действал и при метаморфозата на канджи в хирагана или катакана. Японците просто обожават такъв тип недоизказаност, защото много им пасва на светоусещането и културата. С малко средства - максимално внушение. Хайку, черно-бялата живопис суми-е, кинкалерията от малки куклички, джунджурийки и стилизирани продукти, тишината в метрото, оформянето на градината и дома - във всичко това прозира силен елемент на минимализъм, ала този, който можеш да видиш у Майкъл Кена във фотографията или Ван дер Рое в архитектурата.  

 

Баси, колко съм неук (проС)... Благодаря за интересните постове на Бай Добри и cck!

[cck]

А пили ли сте го с новите 3D принтирани ледени форми от Сантори, коѝто специално направиха за него?

 

Не съм ги срещал. Много красиво изглеждат, а за детайла съм сигурен, че са го изпипали до съвършенство

Като стана въпрос за 3D принтери (приличат на микровълнови фурни), заделих няколко часа в Асакуса да си поиграя с няколко модела.

Повечето работеха с пластмасов прах и каквото си имаш като триизмерен модел би могъл да го скулпторираш с пластмаса в малък размер. Открих и един, който можеше да работи с органична материя - сиреч "печаташ" си хамбургера, ако му заредиш брашно и други някакви компоненти. Щура работа

 

Понеже и друг път сме говорили за японските хай-тек изпълнения да доразвия малко темата.

Хотелските вериги, които ползвахме не бяха нещо особено, но това не значи нискотехнологични - тризвездната местна верига Toyoko Inn.

 

За тоалетните предполагам повечето магеланци са наясно - издигнати са в култ. Освен, че са пределно чисти (всички, и хотелските и градските и тези по гарите), задължително имат някаква заигравка - минимум биде и автомат за почистване, но може и подгряване, ароматизатор. Изобщо екстри и хрумки за седалището да искаш.

Тук се сещам, че по английско му на централата на фирмата и казват headquarter (главата стои там), а на български говорим за "седалището" на фирмата.

 

Ако се загледате самата конструкция на банята е интересна. Ваната е отлята като част от конструкцията на помещението. Същото се отнася за мивката и други елементи. Доколкото разбрах цялата баня се вмъква и закрепя като единен модул. Земетръсите са причина за това. Всичко е закрепено и помислено да не се чупи / мести лесно. Ползват се предимно меки подови настилки. Ако има плочки с фуги, то разстоянието често е голямо за да имат някаква еластичност.

 

Прозорците бяха с армировка - пак за да не се разпаднат при авария.

 

За дамите приятната изненада бяха пълната гама продукти на Shiseido Там не съм наясно с хай-тек постиженията, но не миришеха на нищо. Буквално всяко кремче, душ гелче и какво ли още не имаше дъх на чисто.

 

А това с чистотата беше продължено на всеки етаж с автоматче за обувки, автоматче за аериране и пречистване на въздуха, автоматче за торбички за боклук, преса за дрехи и т.н.

 

И няма да са те, ако не вземат да ни връчат по един безжичен рутер да си конфигурираме интернета следвайки японските инструкции. Шегувам се има ги и на английски.

[cck]

Автоматите.
Тези хора си имат автомати за всичко - бира, напитки, вестници, списания, гащи, аерозоли, чорапи, играчки. Изобщо каквото може да се пъхне в в машинка, то и може да се купи от машинка


Правилото за автоматите важи дори за използвани дамски бикини. Изкупуват се в автомати и се продават от автомати (напомня ми за "роботите, които правят роботи"). Ползват се от човеци, предполагам мъже, като фетиш (1000 йени).
И понеже не ми беше удобно да снимам прилагам чужда илюстрация

Peter Van Buren Feb.2015

Изобщо на темата с машинките, ако ви се занимава изгледайте осемте минути австралийска гледна точка на Nate "Blunty" Burr
https://youtu.be/jkMGhKGp--Y
 

---

Отплеснах се, но тези неща някак правят силно впечатление. Продължавам си с разходката из Такаяма...

[Ushakal]

Много хубава тема! Научих много нови неща. Моля продължавайте да пишете.

[cck]

Та докъде бях стигнал - май до градския център:



Сутринта се замотахме из характерните сутрешни пазари. Шарено и всичко се яде

Мостовете са особена гордост



Калиграфите също


Местния полицейски участък


Маркерите за сакето



Едно дърво ("Голямото Гинко") от периода Heian - над 1200 годишно.


А в културната програма беше включен запазения стар град от периода Едо и една от красивите къщи на местните търговци, която е превърната в музей. Ще разкажа и за тях, но да добавя и малко теория, че досега два пъти обяснявам нещо за този или онзи период.

---

Кратката периодизация на японската история е следната:

• Asuka (538–710)
• Nara (710–794)
• Heian (794–1192)
• Kamakura (1192–1333)
• Nanboku-chō (1334–1392)
• Muromachi (1392–1573)
• Azuchi-Momoyama (1573–1603)
• Edo (1603–1867) - един от най-известните. Нарича се още Tokugawa или периодът на шогунатите. Да си представим нещо като Средновековието при нас.

"Поименно колега, поименно", се казваше в един стар виц.
Та поименно императорите за тези години са достъпни тук:

Последния голям етап от време се счита за Модерна Япония (1868–до днес)
като вътрешните разделения са според името и с продължителността на живота на съответния император - Meiji, Taishō, Shōwa.

От 1989 (какво съвпадение) тече периода наречен Heisei с император (125ти поред) Акихито. По това му летоброене 2015-та година се пада Heisei 27, ама да не задълбаваме