Какво не успях да видя, а трябваше? или Къде бих се върнал отново само заради…?

[rik4o]

На всички ни се е случвало да отпътуваме от някой град, местност или държава със скрито или нескрито съжаление или даже разочарование и с усещането, че все пак не сме успели да се докоснем там до нещо ценно, красиво или значимо. 
Да посочим неоткритите от нас самите знайни бисери или непокорените от нас покорявани вече от други върхове на конкретната дестинация.
Не, темата не е от позицията на песимиста. Не ви провокирам да разсъждавате в подобен стил. А като се замисля, няма и да са много онези, които ще си признаят без бой за тотално провалени планове. Но нещо такова, да речем:

• уф, само дето ходих до там в тоя пек, а не можах да видя...
• голям студ брахме, а моржовете не излязоха да ги видим
• нямаше време за…
• валеше по цял ден и...
• музеят точно този ден беше затворен
• имаше огромна опашка за… и не влизахме в…
• минали сме съвсем близо до…
• фериботът вече не работел
• не ми стигнаха парите, за да вляза еди-къде си
• Палмата се виждаше при кацане, но… от срещуположните седалки в самолета
• така и не успях да го/я убедя да отидем и до…
• с автомат в ръка ни посочиха изхода, защото било след полунощ
• затънахме в дюната по пътя и не успяхме да достигнем до…
• нямахме сили да изкачим…
• посетихме това и това, но не видяхме..., защото е много далече
• имаше ограничение и не ни пуснаха този ден в...
• в понеделник не работеше...
• и подобни...

Да, случва се наистина да се ядосаме за нещо пропуснато, което или е емблематично за мястото, където сме били, или пък ни е силно препоръчвано от други, но по една или друга причина не сме успели да посетим. При мен това състояние трае кратко. Опитвам се да компенсирам в мисълта си тези случки с други, които пък случайно са открили други хоризонти.

 

Е, кои са тези места? Ако според вас са достойни да се пътува дори втори път заради тях, защо пък ние, останалите, да не отидем и да ги видим от първия път. Това си е информация в чистия й изкристализиран от опита вид, която ще получим почти наготово всички ние, магеланците, тук и сега.
И тъй, давайте да видим кой какво не е успял. Довършете!

• Ще се върна (къде?), за да видя и (какво?), защото… така (за който не му се обяснява надълго)
• Ще се върна пак там с еди-кой си, той ще я оцени, дестинацията, тя е точно за онези, които…
• Ако отида пак до…, няма да пропусна този път…

…

Редактирано 12 декември, 2015 от rik4o

[rik4o]

Отварям тази тема след пътуването ни до Дубай, давайки си сметка, че въпреки подготовката и организацията, въпреки стегнатия ход на посещението, безусловното удобство на рент-а-кара, добрите попадения  и многото отлични впечатления от ОАЕ, включително и от истинската  пустиня, все пак остана и още - Emirates Palace, Observation Deck at 300, JBR - Jumeirah Beach Residence.

 

Пътуването за удоволствие не може да се отъждествява с някакви точно разписани задължения, служебни ангажименти или неотложни задачи. Едва ли всеки от нас винаги и непременно прави задълбочен анализ на останалото в миналото му пътешествие. По-скоро се наслаждаваме на натрупаните впечатления, на предизиканите емоции, запазваме ревностно и задълго в себе си топлите спомени. Но все пак, човек, малко или много, прави равносметка на онова, което е успял или не в една или друга сфера, при една или друга своя дейност, пък било то и в сферата на забавленията и отмората.

 

Има го и другото, как да бъдеш категоричен в оценката си, след като вместо руините на древния град си успял да се насладиш, и то най-ненадейно и непланирано, на прекрасен залез над морето. Той и животът така си върви – губиш едно, а печелиш друго. Важна е гледната точка, и по добрият вариант е тя да бъде оптимистична.
…
Бих се върнал на Тенерифе, за да се кача този път на вулкана Тейде, който безуспешно атакувахме в 3 поредни дни и всеки път само лошото време, силният вятър и обледените кабели на лифта ни стопираха пред първата му станция. Пак там бих повторил круиза с лодка покрай Los Gigantes, които не само не снимах от позицията в океана поради извънрено силно  вълнение, но дори и не успях да погледна. А защо да не премина, както направи моят син, приказната пътека, наречена Маска, без опасенията за евентуално изкачване обратно нагоре поради метеорологични изненади в океана?! И пак там, да си намерим друго крайпътно ресторантче в планината Анага, спускайки се вече чак долу до брега по живописно извиващото се пътче, за да хапнем разкошна рибена чорба и октоподи.

Редактирано 12 декември, 2015 от rik4o

[Георги]

Едва ли има място, на което да съм бил и да си кажа, че съм видял всичко, което е било запланувано, интересно и любопитно. Няма как да кажа: ОК, видях всичко, повече нямам работа тук. Та, ако тръгна да описвам, по-скоро ще трябва да изброявам точка по точка изпуснатото, а пък и в доста от случаите то е в следствие на абсолютно преценен компромис, който чак постфактум разбираш, че може да не е бил правилен. 

 

Пример: В Нац. Парк Йосемит в САЩ избрахме да гледаме залез над една от скалите, общо взето задължителна гледка за парка, но пък пропуснахме да видим големите секвои, друго задължително. Залеза беше страхотен, но ще продължава да ме ръчка дали беше правилното решение, и докато не се върна да видя и секвоите няма как да знам

 

Може би най-жестоките ми пропуски от този тип са в Австралия, близо 6 месеца там и не отидох да видя Улуру и/или Нова Зеландия. И двете висяха на косъм, ама в крайна сметка останаха за друг път и ще се върна за тях, убеден съм. 

 

В Исландия, 3 ходения до момента, всеки път има неща, които пропускам. И 10 пъти да ида пак ще е същото. Въобще, то е малко като да режеш главите на ламята, отрязваш една, отдолу изскачат 2

[Tedy]

Много отдавна спрях да се старая да видя всичко интересно на едно място. Правя си програма и колкото мога я спазвам. Моите тюхкания са малко странни и обикновено свързани с това, че залеза/изгрева не е бил достатъчно цветен, огнен и впечатляващ. После сама си се смея на глупостите. Трябва повече уважение към природата и това, което реши да ми разкрие и покаже. Като цяло винаги стискам палци и си пожелавам времето да е с мен. В момента правя нови маршрути и си мисля същото. И след всичко казано май няма нещо, за което да съжалявам толкова силно, че да го помня и да ме терзае.

[bulpa]

Когато планирам пътешествие, набелязвам поне три пъти повече неща за гледане/правене. На място, според времето, решавам кое да бъде изпълнено и кое не, затова винаги ми остават неща, заради които да се върна. Друг е въпросът дали искам да се върна

 

С удоволствие бих се върнала в Норвегия. Развали се корабчето, с което щяхме да се разхождаме из фиордите покрай Берген, така че си пожелах отново да се върна там. Пропуснах и пътуването от Осло до Берген с влак, за което казват, че е много впечатляващо. Нямаше време и затова прелетяхме това разстояние.

[Rumiana]

Трябва повече уважение към природата и това, което реши да ми разкрие и покаже.

 

:yes:   :good:

[Костов]

Може би най-големият ми пропуск е, че през близо двугодишният ми престой в Москва, не намерих време да посетя Санкт Петербург, който тогава се казваше Ленинград. Грешка която се надявам да поправя. Иначе при всяко пътуване винаги ще остава място което не сме видели.

[Hesoss]

при последното ми пътуване в Холандия посетих зоологическата градина в Ротердам ( най голямата в Европа- поне така я водят ) и една от малкото в която има бели мечоци...та това за което ме е яд е че не успях да ги видя как плуват под вода на няколко см от огромния панорамен прозорец....но просто баба Меца с малките мечовци беше решила че ще се излежава на полянката си и че не и се плува...

[luba_rizova]

И аз навсякъде оставам нещо за друг път, но тотално съжаление имам единствено за катедралата Свети Петър в Рим... Два пъти съм ходила,първия път за 5 дни, много,много видях, но в Св. Петър не влезнахме. Втория път пак ходихме на площада и пак не влезнахме. И двата пъти имаше огромни опашки , а май няма начин за прескачането им. Аз бих чакала,но мъжо... Абсурд. Пак ще ходя за 1 ден септември,пак ще ходя и на площада и пак ако не влезна, много ще страдам, много. Иначе за навсякъде другаде,ако се върна,ок,ако ли не-здраве, но тази катедрала няма да си простя,ако не видя.

[bulpa]

И аз навсякъде оставам нещо за друг път, но тотално съжаление имам единствено за катедралата Свети Петър в Рим... Два пъти съм ходила,първия път за 5 дни, много,много видях, но в Св. Петър не влезнахме. Втория път пак ходихме на площада и пак не влезнахме. И двата пъти имаше огромни опашки , а май няма начин за прескачането им. Аз бих чакала,но мъжо... Абсурд. Пак ще ходя за 1 ден септември,пак ще ходя и на площада и пак ако не влезна, много ще страдам, много. Иначе за навсякъде другаде,ако се върна,ок,ако ли не-здраве, но тази катедрала няма да си простя,ако не видя.

Ние отидохме в края на деня и влезнахме почти веднага, без да чакаме на опашки. Имахме билети за вечерно посещение на ватиканския музей и преди това бяхме в катедралата.

[Lyubina]

Мдааа, след три посещения на Париж, всяко за по няколко дни, така и не намерих време да вляза в музея  d'orsay. Все имаше по-важни неща, или пък някого когото да развеждаме, разхождаме и возим.... и за там така и не ми остана време. Както и за Версай. Къде ли не отидохме, какво ли не видяхме, някои неща по няколко пъти, но.... Следващият път (може и да е след години, знае ли някой) като се озова в Париж, друго може и да не направя.

 

И тъй като моите хора напоследък никак, ама никак не им се пътува (ох, то това си е за темата за оплаквания), или ще се метам сама на самолета, или ще търся организирано пътуване до Париж. (срам не срам).

Редактирано 13 декември, 2015 от Lyubina

[Mary]

...

 

И тъй като моите хора напоследък никак, ама никак не им се пътува (ох, то това си е за темата за оплаквания), или ще се метам сама на самолета, или ще търся организирано пътуване до Париж. (срам не срам).

Пропусни организираното.   

Тук има достатъчно мераклии за Париж, та си мисля ще си намериш компания!

[zon]

Винаги се налага да се избира какво да се види.

 

Правя си списък с нещата, на които държа да бъдат посетени, преценявам колко дни да бъде пътуването; в други случаи е обратното: имам определени дни и от там какво може да бъде посетено, като пак правя ранг-листа.

 

Например, ако е сити-трип и градът е голям, има доста интересни неща и е за първо посещение, тогава 2-3 дни биха ми били малко, и само ще ме раздразнят, затова отделям 4-7 дни. Винаги при следващи посещения има да се посещават и откриват нови места, и да се повторят отново някои от вече посетените.

 

След като имам списъка с места и обекти, вадя инфо за работното време, и ако е по сгъстена програмата, намествам 'пъзела', кое след кое и кога; има и варианти за разместване на програмата, ако вали или е по-студено/горещо през един или друг ден.

Някои неща отпадат предварително, след като съм преценила, че държа други да бъдат посетени, така по лесно го 'преживея', че няма да е този път. Някои обекти са: 'опция 1, опция 2', 'ако остане време' или 'решава се на място'.

 

Ако се пътува с кола, смятам километри, колко време, кое след кое.

[noshtna_ptica]

Аз съм длъжна на Швеция, по-точно на Лунд. Музеят Културен ми фигурираше в програмата, но си знаех, че няма да остане време, така и стана. Никога не съм била в музей на открито, а този е първият. Живея си отлично и без да съм го видяла, но отвътре ме гложди. Изглежда ми по-скоро като детско забавление и ако в детството си съм мечтала да посетя нещо такова, то сега можех да наваксам, но не би.... Може би наистина следващия път...

[Травеолани]

Аз в Краков не можах да посетя солните мини, ако някой ден отида пак там, това ще е задължително за посещение.

 

На роуд трипа ни из югозападната част на САЩ бяхме планували да посетим Долината на смъртта, но се отказахме буквално в последния момент. Беше май месец, много високи температури и трябваше да сме там точно по обед и се отказахме.

Съжалявам ли - не. Някой друг път и тогава ще го планирам по надвечер, когато температурите са по-нормални. Там няма обхват на телефоните доколкото съм чувала, да стане нещо няма на кой да се обадиш, стори ми се рисковано.

[Георги]

На роуд трипа ни из югозападната част на САЩ бяхме планували да посетим Долината на смъртта, но се отказахме буквално в последния момент. Беше май месец, много високи температури и трябваше да сме там точно по обед и се отказахме.

Съжалявам ли - не. Някой друг път и тогава ще го планирам по надвечер, когато температурите са по-нормални. Там няма обхват на телефоните доколкото съм чувала, да стане нещо няма на кой да се обадиш, стори ми се рисковано.

 

Едно от безспорно най-зашеметяващите места, които съм виждал, със сигурност не го пропускай друг път. А и по пътя си има трафик, не е съвсем безлюдно, и да ти стане нещо с колата, все ще мине някой

[Duke]

Мдааа, след три посещения на Париж, всяко за по няколко дни, така и не намерих време да вляза в музея  d'orsay. Все имаше по-важни неща, или пък някого когото да развеждаме, разхождаме и возим.... и за там така и не ми остана време. Както и за Версай. Къде ли не отидохме, какво ли не видяхме, някои неща по няколко пъти, но.... Следващият път (може и да е след години, знае ли някой) като се озова в Париж, друго може и да не направя.

 

 

 

Тези две места, латинския квартал и района около Пантеона, осмислят посещение на Париж от моя гледна точка...

 

Иначе по темата. Не си поставям за цел да видя всичко на всяка цена. Дори и да не успея да изпълня програмата, а май това поне досега не се е случвало никога, не бих се върнал на конкретно място само, за да видя пропуснатото. Връщам се на конкретни места поради съвсем различни причини. Не мисля, че е възможно да бъде видяно всичко от дадена дестинация, а и кому е нужно...

[veseliache]

аз за пътуването до Дубай се готвих доста време и бях направи страхотен план, който с повече ентусиазъм, който не ни липсваше щеше да бъде изпълнен на 100%, обаче... на 2 ден ме тръшна нещо и до края на престоя бях прикована на легло в хотела с ужасна температура... 2 пъти съм била в Дубай, но определено пак ще се върна, за да видя Абу Даби и Ал Ейн... Може пък като ги посетя да се окаже, че пак нещо съм изпуснала )))!

[mililia]

В общи линии успявам да изпълня набелязаната програма и от нея да отпаднат само нещата, които са били вписани в плана, но интересът ми към тях не е бил толкова голям. Разбира се има и изключения. Едно от тях е Катедралата и кулата Хиралда в Севиля. Оказа се, че в деня, в който бяхме в този град катедралата работи до 15 ч., а на следващия ден отваряше чак в 11 ч. Направихме един дълъг обяд, без да знаем това и около три часа бяхме пред катедралата, но не ни пуснаха да влезем. За следващия ден приятеля ми искаше да види представление в Кралското училище по езда, което започваше в 13 ч. в Херес де ла Фронтера и нямаше как да изчакаме отварянето на катедралата за посетители. Обсъдихме възможността да изгледаме представлението и да се върнем, за да видя катедралата (той вече я беше виждал), но след като си помислих, че трябва да минем около 160 километра само, за да кажа, че всичко в Севиля е било изпълнено, се отказах. Вместо това отидохме до Кадиз и не съжалявам. С оглед посетения от мен огромен брой на катедрали и църкви и това, че вече ми се сливат в спомените, може да се каже за този ми избор към днешна дата не съжалявам. Кадиз остана в спомените ми като един от топ градовете в Испания.

При пътуването ми до Аржентина бях пред голяма дилема между избора ми да видя повече места и да остана в Буенос Айрес,  за да взема уроци по танго. Страстта ми на пътешественик надделя над страстта ми да танцувам, поне за тогава. Предвиждам обаче следващи пътувания до Аржентина и едно от тях ще бъде посветено само и единствено на тангото.

Иначе и аз като Дюк. Не предвиждам връщане на дадено място само заради това, че не съм успяла да видя нещо. Водещото за мен е емоцията, която ми дава дадено място и бих се върнала само, ако емоцията е била силна и незабравима.

[mu_ry]

и аз имам доста неща, които съм пропуснала, но няма да забравя разочарованието си, когато Музея на киното в Лондон беше затворен заради частно парти щях да се изям просто, но другия път

[bad kid]

и аз за пореден път не стигам до Версай, мързеше ме и реших да повторя Лувъра

[Dolce]

Аз съжалявам единствено, че не можах да се разходя по езерото Комо. Планираното кратко пътуване тогава тръгна криво още в София, с отменен полет на LH от София до Мюнхен (от София-Мюнхен-Милано), като ни премаршрутизираха бързо.

На следващия ден, който беше заплануван за Комо, пък се съдра да вали, та си отнанахме в Милано и карахме по неизкараната програма заради закъснението предния ден.

Все пак си мисля, че октомври просто не е било подходящото време и един ден ще ида да видя езерото в късната пролет или през лятото.

[Diana Doncheva]

Винаги има неща, които не успяваме да видим по обективни причини, но когато си бил в дадена забележителност и местният екскурзовод реши да претупа програмата и да пропусне това онова, е направо побеснявам. Така в Индия във Фактепур сикри, до Агра, едва след като установих, че излязохме от обекта го попитах къде са голямата джамия и гробницата на Салим Чисти. Отговори ми, че те били по в страни и нямало да ги гледаме.  В Делхи пък пропуснахме гробницата на Хумаюн. Подобно нещо беше и в Помпей, Италия. Направо тичахме и пропуснахме основни забележителности. При моето възражение получих отговор, че обиколката е предвидена да е 2 часа, а ето на тя отделила дори два часа и половина. За това когато мога разглеждам сама, но това не винаги е възможно.

[rik4o]

...и местният екскурзовод реши да претупа програмата и да пропусне това онова...

 

Е, само за подобна причина не се бях сетил. Тъжно...

[T.E.Lawrence]

Не успях да направя трекинг в пустинята Wadi Rum.Само спахме там вечерта на палатки и на сутринта трябваше да потегляме. Сега се радвам ,че Йордания я претупахме за сметка на Сирия. Все пак връщане в Йордания на този етап ще е доста по-лесно от Сирия.