Прескочи до съдържание

Домоседски (фото)дневник


домосед

Препоръчани мнения

Всеки път се заричам да не коментирам сводките ти, защото просто се повтарям и все не се сдържам да напиша нещо - удоволствие е да те чете човек, снимките също са много хубави (с чудесна рязкост и композиция). С какъв апарат (и обектив, ако е сменяем) ги правиш?

Редактирано от FlyTraveler
  • Харесвам 4
Връзка към коментар

Всеки път се заричам да не коментирам сводките ти, защото просто се повтарям и все не се сдържам да напиша нещо - удоволствие е да те чете човек, снимките също са много хубави (с чудесна рязкост и композиция). С какъв апарат (и обектив, ако е сменяем) ги правиш?

 

Благодаря! Във Франция, понеже темата на пътешествието беше чистокръвен туризъм със заснемане на забележителности, си носих туристическия апарат Canon 600D със сменяем (но - единствен) обектив Canon EFS 18-135 mm IS. Повечето, но не всички, снимки са правени с него. Последните две, например, са с Lumix-чето DMC-FT5, което винаги е под ръка, но след две години много интензивна служба вече не отвръща с желаното качество.

  • Харесвам 3
Връзка към коментар

На сутринта заобиколихме Шан-сюр-Марнския лес. Наоколо са паркирани за нощувка предимно коли с българска регистрация. Според разпространяващите се със страхопочитателно шушукане сред местната (пред)градска буржоазия градски легенди, ако дързък изследовател би се осмелил да проникне в дъждовната гора, би имал шанса да открие Изгубения палатков град на българско племе, вероятно преведено през Марна от един от по-малките братя на хан Аспарух. От шосето обаче, през избуялата в зеленина джунгла, не се вижда нищо. 

 

Продължаваме на северозапад към Пикардия. От алтернативна класация за 100-те най-красиви села във Франция за 2016 (този път съставена от популярна серия пътеводители) избираме да надникнем в село Жербероа. Предоставям на журито да отсъди:

2016050281gerberoy.JPG

 

2016050282gerberoy.JPG

 

2016050291gerberoy.JPG

 

2016050283gerberoy.JPG

 

2016050284gerberoy.JPG

 

2016050286gerberoy.JPG

 

2016050302gerberoy.JPG

 

2016050303gerberoy.JPG

 

2016050290gerberoy.JPG

 

2016050294gerberoy.JPG

 

2016050296gerberoy.JPG

 

2016050292gerberoy.JPG

 

2016050299gerberoy.JPG

 

2016050289gerberoy.JPG

 

2016050295gerberoy.JPG

 

2016050301gerberoy.JPG

 

На предпоследната снимка в градината си се е скрил местният знаменит художник, представител на пост-импресионисткото течение на интимистите Анри Льо Сидане. Предполагам, че на него се дължи съхранението на селото във вид на комплект пощенски картички

 

(следва)

  • Харесвам 20
Връзка към коментар
Публикувано: (редактирано)

Елементарно, в кръчмата на центъра :P

 

Не е точно така!

 

Бабите в Жербероа бяха цял рейс белгийски туристки в пенсионна възраст, изсипал се в селото точно преди нас.

Постарах се нарочно да не хвана нито една в кадър и ги заместих в албума с алегоричен образ поради следните причини:

  • Кръчмата още не беше отворена, та не им оставаше нищо друго освен с глъч да огласят улициите
  • Тембъртът на фламандския им беше подчертано креслив 
  • Събудиха Глухия цар
  • Да можем после да подразим Калоян (16) с извъртяната истина, че като е останал пред компютъра в Париж, е пропуснал среща с цял рейс белгийски тинейджърки.

 

2016050294gerberoy.JPG

Редактирано от домосед
  • Харесвам 10
Връзка към коментар

Сен-Вальори-Сюр-Сом на устието на Сома го разкрихме като хъб на всевъзможни транспортни канали и методи на туристическо придвижване. 

 

2016050332stValerySurSomme.JPG

 

2016050327stValerySurSomme.JPG

 

2016050319stValerySurSomme.JPG

 

2016050312stValerySurSomme.JPG

 

Последната снимка е още един глас за включване на правилната марка кола в анкетата за автомобилни предпочитания. С тая бяха пристигнали някакви белгийци. Влакчето има привилегията да минава по релси, положени възможно най-близко до заливната зона на реката и прилива, съответно - до резерватите за птици, но цялата екскурзия отнемаше минимум три часа, с които вече не разполагахме. А и пейзажите от статична гледна точка ни задоволиха напълно. Даже и птичка видяхме, та отметнахме задължителната за това място дисциплина birdwatching

 

2016050340baieDeSomme.JPG

 

2016050337baieDeSomme.JPG

 

2016050339baieDeSomme.JPG

 

На брега на всеки 12 часа се появяват двама чичковци да проверят дали ентусиазирани пешеходци изследовеатели не са излезли по-навътре в измамно сухия залив, отколкото биха могли да издържат на бегом в надпревара с прилива. И ако има такива, ги прибират с джипове. Признават обаче, че по-скорост техните приливи не могат да стъпят и на малкия пръст на приливите около Мон-Сен-Мишел. 

 

2016050334baieDeSomme.JPG

 

Там, където не е спал Наполеон, задължително е минавала Жана д'Арк!

В случая - в окови. И не се уточнява точно с какво превозно средство - на волска кола или пеша. 

Но не е и само тя. И Вилхелм Завоевателя е тук. Пристанището на средновековното Сен-Вальори очевидно е служило и за стъргало на знаменитости от пълководското поприще.

 

2016050315stValerySurSomme.JPG

 

2016050314stValerySurSomme.JPG

 

2016050326stValerySurSomme.JPG

 

Завоевателите с мотори също трябва да се вземат насериозно, затова в градската охрана са назначени гаргойли

 

2016050320stValerySurSomme.JPG

 

2016050321stValerySurSomme.JPG

 

Още малко снимки от Сен-Вальори
 

2016050310stValerySurSomme.JPG

 

2016050313stValerySurSomme.JPG

 

2016050331stValerySurSomme.JPG

 

2016050325stValerySurSomme.JPG

 

2016050329stValerySurSomme.JPG

 

2016050309stValerySurSomme.JPG

 

2016050328stValerySurSomme.JPG

 

2016050322stValerySurSomme.JPG

 

2016050323stValerySurSomme.JPG

 

2016050324stValerySurSomme.JPG

 

2016050330stValerySurSomme.JPG

 

Пием един местен сайдър с крок-мосюто и продължаваме ...

  • Харесвам 13
Връзка към коментар
Публикувано: (редактирано)

Bienvenues chez lez Ch'tis!

 

2016050359arras.JPG

 

Помните ли онази безумна френска комедия на регионални диалекти и стереотипи, която успя да пробие и да се разпространи по цял свят, включително - Южна Африка. И да бъде разбираема чрез субтитрите. А в Германия, където беше дублирана, измислиха цял нов несъществуващ диалект, за да предадат смисъла.

 

Е, точно в тая комедия се почувствахме, веднага щом срещнахме първите жители на въпросния регион - няколко надвикващи се клатушкащи се пияници на автобусна спирка по дъждовно мръкване в Арас

 

https://www.youtube.com/watch?v=_6Mx3HZ4_tI —

 

Следващият срещнат беше хазяйката (на модерна къща за гости в старовремска сграда съвсем в центъра), която непредизвикано се опита да отхвърли всякакви предположения, че е шти, а също и всякакви предположения, че е имигрантофоб. Вероятно приема, че това е бонтонът на водене на светски разгово с "приемливи" имигранти, каквито са моите спътници. За целта ни разказа цялата история на всички знайни клонове на семейството ѝ от средата на XIX век до днес. Отнема само 74 минути, като в рамките на сеанса на слушателите се полага да си разделят едно пластмасово шишенце вода от 200 ml за освежаване. В историята се намесват руски, немски, френски, белгийски, сициалиански жилки, упаднала аристокрация, миньори, синдикати, световни войни (различни членове на рода са воювали от различни страни на окопите), капитализъм, социализъм, патеранализъм. И тъкмо, когато се стигна до очевидния финал и си мислехме, че ще можем да излезем навън да видим града преди полунощ и евентуално - да намерим нещо отворено за хапване, влезе приятелят и поляк и тя го въвлече в разговора "А, Павел, хайде ти разправи за Полша! А помниш ли как обикаляхме с кола югоизточна България. Хайде разкажи им и за това" Слава Богу Павел се оказа темерут. Намери на google maps на телефона си Ивайловград, посочи ни го и се оттегли с мир, без да промълви и дума. Така успяхме да се вместим в работното време на лефеджийницата  - скара-бира, специализираща в бира Leffe, представена в поне половин дузина вариации. Точно забелязах, че нещо такова е споменатъп в темата за бирата. А от скарата си избрах ... помните ли кандидат-мотото на пътуването от предишните постинги, а? Именно! Андуйет - наденичка от шкембе и друга неидентифицирана карантия! Лефеджийницата се намира на Площада на героите, който е малкият брат на съседния, обърнат на 90 градуса Голям площад. Архитектурата на площадите, еснафските къщи и камбанарията на кметството създават впечатление, че тоя град (а може би и целият регион Нор-Па дьо кале) е по-различен от всичко друго, което може да бъде видяно във Францкия. Та не съм сигурен, че биха имали достатъчно силни аргументи в защита, ако някой северен съсед прояви териториални претенции. И без това централни улици вече носят имената на белгийски крале. 

 

2016050341arras.JPG

 

2016050344arras.JPG

 

2016050345arras.JPG
 

2016050357arras.JPG

 

2016050356arras.JPG

 

2016050352arras.JPG

 

2016050351arras.JPG

 

2016050360arras.JPG

 

Арас не е първото име на град, за което се сещаш, като чуеш Франция. Аз лично, признавам си, не бях го и чувал. За разлика от Жана д'Арк, която е минавала оттук, но не е впечталила гражданите до толкова, че да ѝ вдигант паметник по-голям от странично разположена статуя на стената на катедралата си от XVIII век. По-интересно е, че град като Арас може да се похвали с цели два обекта, включени в списъка на ЮНЕСКО. Вярно - не индивидуално, а колективно. Но в отделни колективи. Камбанарията на кметството е в списъка на френско-белгийски камбанарии, а цитаделата на Вобан в ... списъка със цитаделите на Вобан. Тия цитадели, строени от главния военен инженер на Луи XIV през XVII век са заслужили не толкова с успешно издържана обсада или по-мащабна отбранителна операция (араската никога не е ползвана по предназначение), а че са революционни по дизайн, отговарящ на нивото на артолерийско въоръжение на времето си. Същият дизайн е изнесен от възхождащите европейски колониални империи по всички континенти. И в Кейптаун има една такава. Казват ѝ Замъка и е най-старата съществуваща сграда в страната (бушменските пещери не се броят). Цитаделите на Вобан са още по-важни като мрежа от XIV, маркиращи територията на абсолютистка Франция. Сега обаче е трудно да се оползотворят. Нито са особено привлекателни за казарми, нито за туристи, нито за живеене, нито за офиси, нито за парк, нито за спорт. Чакат се идеи!

2016050348arras.JPG

 

2016050353arras.JPG

 

2016050342arras.JPG

 

2016050354arras.JPG

Ако седна и хапна една андуйетка с биричка Ch'ti на площадната фритюнарница дали ще ми дойдат някакви идеи? Не знам, но на обяд на фритюнарката със сигурност и дойдоха поне четири. Гледам аз, че за моята поръчка от една (1) андуйетка в хлебче извади да пържи на плочата четири (4), но когато извади и четири (4) хлебчета, заподозрях нещо нередно и я попитах какво точно става. "Ама господине, нали поръчахте четири?", "Ама аз съм сам!", "Ама аз ви попитах дали искате четири и вие казахте - да". Замислям се. Вярно, че бях отговорил утвърдително на не добре разбран въпрос, съдържащ думичката quatre. Мислел съм сигурно, че е за цената на картофките (4 евро). Нямам никаква идея как ѝ е хрумнало да ми предложи четири (4) цели порции. Тя и една (1) едва се побира на масата ... 

 

post-247-0-98161100-1465930809_thumb.jpg

 

(тук Кръщелника коментира, че било достатъчно само да ме погледнат на външен вид, за да ми предложат четири (4). Но Кръщелника е герой на съвсем друга още не написана сводка. Марш оттук!)

 

Арас е имал съмнителният късмет на един от малкото европейски градове, разрушен през Първата, нежели през Втората световна война. Видимите следствията от което са, че

  • първо, са имали хъс и енергия да го възстановят в близък до оригинала вид. Иначе току виж изглежал целият така (като късно-колониален административен център в Африка) 

 

2016050358arras.JPG

 

 Или поне като Хавър, препостроен като на празно място по вкусовете на 1950-те години така:

 

france20070127leHavre.JPG

 

france20070128leHavre.JPG

 

france20070131leHavre.JPG

(Хавър впрочем е в списъка на ЮНЕСКО именно заради тоя си вид, дължим на архитекта Огюст Пере. Снимките са от 2007)

 

  • второ, където не са възстановили са оставили място да се намесят междувоенни стилове и фигури като Ар Деко и Голия Димитър Благоев

2016050349arras.JPG

 

2016050355arras.JPG

  • трето, да получи в наследство монументални военни гробища от няколко нации. Ето как изглежда британското

2016050346arras.JPG

 

2016050347arras.JPG

 

А ето как се паркира като Тъпанар!

Точно до тоалетната, че да ми развали кадъра. Освен ако като Стив МакКъри в Индия, не река да го прочистя от всякакви обекти, които ми развалят композицията

 

2016050370arras.JPG

 

Но какво всъщност прави тази рядка колекционерска английска кола точно тоя ден в Арас?

 

(следва)

Редактирано от домосед
  • Харесвам 14
Връзка към коментар

Цитаделата в Лил е военна база. Туристите не осъзнават това и се засилват да влизат, включително и ние първия път; спряха ни. В Бреда цидателата се използва от военни, но има часове в които е отворена за посещения от туристи, безплатно. В Белгия има много цитадели, които са сега музеи. например https://goo.gl/photos/zLnPqrd5xomtpazs5

 

'Колекционирам' си белфорита https://nl.wikipedia.org/wiki/Belforten_in_Belgi%C3%AB_en_Frankrijk имам още 3 липсващи от Белгия и всички останали без това в Лил във Франция. Някои не са отворени за посещения, само отвън ги гледаш.

 

Арас е много специален град, със сигурност различен. Не сме ходили все още, трябва да му отделим 2 дни, заради le musée des beaux-arts d'Arras  http://www.versaillesarras.com/pages/le_musee/

  • Харесвам 2
Връзка към коментар

Арас е много специален град, със сигурност различен. Не сме ходили все още, трябва да му отделим 2 дни, заради le musée des beaux-arts d'Arras  http://www.versaillesarras.com/pages/le_musee/

 

Музеят беше затворен, но понеже е музей на изкуствата, артистично бяха подредили бели и черни пластмасови шезлонги в двора. Дойде ми на ум да разменя местата на поне два от тях, но реших да им спестя рязката промяна на кръвното налягане, когато открият пакостния ефект върху художественото послание в понеделник сутринта, преди още да са си изпили кафето

 

post-247-0-43374900-1466417745_thumb.jpg

  • Харесвам 8
Връзка към коментар

Но какво всъщност прави тази рядка колекционерска английска кола точно тоя ден в Арас?

 

 

Ето какво:

 

BRENTRANCE - британско нашествие на класически автомобили в Северна Франция. Колко от марките ще разпознаете в анкетата за пътешественическите коли, а?

 

Имаше например един от трите оцелели екземпляр от марката Paramount, от която били произведени общо 72 бройки през 1950-те.

 

2016050361arras.JPG

 

Камбанарии-мамбанарии, цитадели-митадели, андуйетки-мандуйетки, това рали, на финала на което съвсем случайно попаднахме, спечели от воле първо място в класацията по положителни пътешественически емоции в Арас (и цяла Северна Франция)

 

2016050362arras.JPG

 

2016050363arras.JPG

 

2016050364arras.JPG

 

2016050365arras.JPG

 

2016050366arras.JPG

 

2016050367arras.JPG

 

2016050368arras.JPG

 

2016050369arras.JPG

 

2016050371arras.JPG

 

2016050372arras.JPG

 

2016050375arras.JPG

 

2016050376arras.JPG

 

2016050377arras.JPG

 

2016050378arras%2B.JPG

 

2016050379arras.JPG

 

2016050380arras.JPG

 

2016050381arras.JPG

 

2016050382arras.JPG

 

2016050383arras.JPG

 

2016050384arras.JPG

 

2016050385arras.JPG

 

2016050386arras.JPG

 

2016050387arras.JPG

 

2016050388arras.JPG

 

2016050389arras.JPG

 

2016050390arras.JPG

 

2016050391arras.JPG

 

2016050392arras.JPG

 

2016050393arras.JPG

 

2016050394arras.JPG

 

2016050395arras.JPG

 

2016050396arras.JPG

 

2016050397arras.JPG

 

2016050398arras.JPG

 

2016050399arras.JPG

 

2016050400arras.JPG

  • Харесвам 18
Връзка към коментар
  • 2 седмици по-късно ...
Публикувано: (редактирано)

Следващият етап от обиколката на Франция беше Марсилия

 

2016050426marseille.JPG

 

Хазартният момент беше дали на път за там ще ме засегнат френските стачки. Засегнаха ме положително. Отмениха ми ранния полет на Air France в 9:00 от Орли и ме прехвърлиха автоматично на по-удобния в 11:00, който аз сам щях да съм си избрал, ако не беше по-скъп. 

 

2016050403marseille.JPG

 

2016050404marseille.JPG

 

2016050402marseille.JPG

 

Над входа на Марсилия откъм морето се извисява дворецът Фаро, намерил солидно място в творчеството на великия апологет на Марсилия и всичко провансалско английски писател Питър Мейл. В "Марсилската афера" крадоха виното от избата на двореца, а в "Корсиканската афера" саботираха опитите на криминално проявен руски олигарх да си го купи за вила. И двете книжки единствената сериозна (до страхопочитателно хедонистко благоговение) сюжетна линия е какви провансалски вкуснотийки и оригинални специалитети консумират героите (и добрите, и лошите) сутрин, обед и вечер, в заведение с каква обстановка и какво вино подбират да е в тон и с гурмандския избор, и с настроението на деня, и с развитието на аферите. Разбира се, на когото не му се четат леки криминални фейлетони с дъх на розе от Любер, може да си припомни и филма "Добра година" по същия автор

 

https://www.youtube.com/watch?v=pebd1DN8nok

 

Това, което Питър Мейл неоправдано пропуска в похвалните си слова за Прованс, Корсика и цяла Франция са регионалните бири. Така, че в смисъл на моето дело и живот се превърна проектът да кача възхвалите на следващото ниво, като включа и бирите.

 

И ето - в Марсилия открих и одобрих и марсилската афера, и корсиканската

 

Buffer%2B003.jpg

 

 

Самата Марсилия мене не ме одобри от пръв поглед. Градът ме посрещна затворен и неприветлив, със спуснати кепенци на почти всички дюкяни и заведения, макар и да беше нормален делничен ден. Замъкът Иф не беше отворен не само за излизане, а и за влизане, а на остров Фриул чайките ме подгониха с фигури от висшия пилотаж недвусмислено подсказващи ми да се връщам, откъдето съм дошъл. Чудех се дали годината, която бях избрал да посетя Марсилия не е добра. Или сезонът. Или месецът. Оказа се - само денят. Кулминация на стачните действия. Официалното обяснение за затворените бизнеси беше, че стачкували, по-малко официалното - че полицията е възпрепятствала персонала да се придвижи до работа от предградията с блокади, а неофициалното, че хората гледат новините и ги е страх да не се окажат на пътя на погромаджиите и мародерите. 

 

2016050406marseille.JPG

 

2016050410marseille.JPG

 

2016050409marseille.JPG

 

Бях се настроил още на сутринта да се изнеса от Марсилия в друга посока (какво му беше лошото на Сен Тропе и тамошната жандармерия), но на сутринта жестокостта ми се сломи и реших да ѝ дам на втори шанс. Тоест - втори ден. От който тя се възползва. Трамваите тръгнаха, пазарите отвориха, кафенетата и парковете - напълниха и заприлича на нормален град.

 

2016050458marseille.JPG

 

2016050459marseille.JPG

 

2016050431marseille.JPG

 

2016050475marseille.JPG

 

2016050460marseille.JPG

 

2016050432marseille.JPG

 

2016050455marseille.JPG

 

2016050430marseille.JPG

 

2016050443marseille.JPG

 

2016050444marseille.JPG

 

2016050463marseille.JPG

 

Залисах се, както обикновено с фотоапарат в чужд град, по архитектурните разнообразия

 

2016050413marseille.JPG

 

2016050414marseille.JPG

 

2016050419marseille.JPG

 

2016050415marseille.JPG

 

2016050418marseille.JPG

 

2016050454marseille.JPG

 

И към този площад биха могли да се проявяр териториални претенции, но за разклика от Арас, не от северен, а от източен съсед.

 

2016050417marseille%2B.JPG

 

А този архитектурен стил се нарича провансалски ашладизъм

 

2016050449marseille.JPG

 

Още малко по архитектурната тема

 

2016050466marseille.JPG

 

2016050446marseille.JPG

 

2016050447marseille.JPG

 

2016050423marseille.JPG

 

2016050421marseille.JPG

 

2016050448marseille.JPG

 

2016050424marseille.JPG

 

Горната снимка е на мемориала на Марсилезата в качеството ѝ на нацинален химн с бодър поборнически дух. Марсилезата е също левичарски всекидневник, отразяващ в подробности националните стачни действия срещу посегателствата от страна на правителството на трупаните през годините социални придобивки на трудещите се. Не, че десничарските всекидневници не ги отразяват. Но наблягат на посегателствата от страна на стачкуващите на трупаните през годините дребнобуржоазни удобства на трудещите се.

 

2016050462marseille.JPG

 

В тон с духа на стачките и в съответствие с календара на революционните годишнини (съвсем като у нас по соца) в редакцията на Марсилезата бяха уредили тематично агитационна изложба за устоялото кратко на власт, но оставило дълбоки следи в обещественото съзнание правителство на Нардодния фронт начело с Леон Блум през 30-те. Представяте ли си живот без платени годишни отпуски? Ако не - паметникът на Леон Блум (нямам идея има ли такъв някъде) е добро място за полагане на цветя. Франция, разбира се, е страна с утвърдени традиции в демократичния дебат и даже издания с крайни политиески позиции оставят място и за други мнения. В случая - да не се потулват и недостатъците на Народния Фронт. Примерно - че от прокламирания на думи антиколониализъм местното население на колониите не е чуло нищо, още по-малко - социални реформи.

 

2016050461marseille.JPG

 

Марсилия е добро място да се търсят оригинални творби на Invader 

 

2016050427marseille.JPG

 

... и други по-млади стрийт-артисти

 

2016050425marseille.JPG

 

2016050435marseille.JPG

 

2016050428marseille.JPG

 

2016050434marseille.JPG

 

2016050433marseille.JPG

 

2016050465marseille.JPG

... и стрийт-пърформъри

 

2016050469marseille.JPG

 

2016050478marseille.JPG

 

2016050479marseille.JPG

 

2016050436marseille.JPG

 

Последният ми дава добра идея да се кача до Нотр Дам дьо ла Гард - видимата отвсякъде църква на хълма, от където Богородица бди над хората в морето. И над тези в небето. И във влаковете. И в колите

 

2016050408marseille.JPG

 

2016050440marseille.JPG

 

2016050439marseille.JPG

 

2016050438marseille.JPG

 

2016050441marseille.JPG

 

Тук поетично е интерпретирано, че югославският крал Александър I и съпътстващата жертва Луи Барту, френски външен министър, са паднали за мира и свободата. 

 

2016050467marseille.JPG

 

Пак добре, че са премълчали националността на атентатора. Иначе този младеж с микрофона трудно би могъл да се тупа по гърдите, че е пристигнал да запознае марсилската публика с Бългеърия eнд Пайнер. Точно на лобното място.

 

2016050468marseille.JPG

 

Една от причните марсилската публика да не се влюби веднага в Бългеърия eнд Пайнер, предполам, беше, че той всъщност пееше кавър на песен на Селин Дион от филма "Титаник". А другата - че на Старото пристанище в съседсвто имаше мощна (и като брой учстници, и като сила на звука) конкуренция

 

2016050471marseille.JPG

 

С много пъстра публика

 

2016050473marseille.JPG

 

2016050472marseille.JPG

 

2016050474marseille.JPG

 

Повтарям - публиката в Марсилия е наистина пъстра!

 

2016050480marseille.JPG

 

(следва)

Редактирано от домосед
  • Харесвам 20
Връзка към коментар
Публикувано: (редактирано)

Следващият етап беше из Южна Франция да се отметнат в един ден 2 римски театъра, 1 римски амфитеатър, 1 папски дворец (не римски!) , 1 порутен мост (защото не е бил здрав като римски) и 1 римски акведукт, всичките вписани в тефтерите на Юнеско.

 

С това?

 

post-247-0-12774600-1467803321_thumb.jpg

 

Не! С влак!

 

post-247-0-18883100-1467803538_thumb.jpg

  • Оранж - театър #1

2016050501orange.JPG

 

2016050502orange.JPG

 

2016050503orange.JPG

 

2016050508orange.JPG

 

2016050504orange%2B.JPG

 

2016050505orange%2B.JPG

 

В Оранж освен римски театър открих рядка за Франция протестантска църква. Бях останал с впечатлението, че още Луи XIV е намерил Окончателно Решение за хугенотите, като е отпратил последните твърдоглави Пириней Жановци (Балканджи Йововци, бълг.), които на чужда (католическа) вяра Жана не дават, да копаят лозя на баир във Франшхук, Южна Африка.

 

2016050515orange.JPG

 

2016050509orange.JPG

 

2016050514orange.JPG

 

2016050506orange.JPG

 

2016050507orange.JPG

 

2016050510orange.JPG

 

2016050511orange.JPG

 

2016050512orange.JPG

 

  • Авиньон - мост # 1 + папски дворец #1 

Внимание! Възпетият в детски песнички, преподавани във всички предучилищни чуждоезикови забавачки (alliance francais, фр.) по света, мост е капан.

В наши дни - за туристи. 

В миналото - за катари, албигойци, римски папи, пизански антипапи, протестанти, мускетари, корсари, спахии, санкюлоти ...

Всички са се ловели на въдицата - вземат ти по 3 евро папина (царина, сръб.), а мостът не стига до другия бряг  :angry:

 

2016050525avignon.JPG

 

Дворецът на папите си е цял и внушава респект. Благодарение на мащабна реставрация-реконструкция през XIX след освобождаването му в окаяно състояние от военните (изпаднали след краха на Наполеоновите химери).

 

2016050526avignon.JPG

 

Освен сиви камъни обаче, трудно може да се очаква в сградата да е останало кой знае какво, след като последният опозорен авиньонски антипапа (първите 7 са били безспорни папи, само последните двама - анти) е изритан от двореца преди малко повече от 600 години

 

2016050527avignon.JPG

 

2016050528avignon.JPG

 

2016050529avignon.JPG

 

2016050530avignon.JPG

 

2016050533avignon.JPG

 

2016050534avignon.JPG

 

2016050537avignon.JPG

 

2016050552avignon.JPG

 

Залите са огромни. Могат да се ползват, ако не за самолетни хангари, то поне за трамвайни депа. Или за пищни балове. Светската власт и аристокрацията във Франция чак до след Ренесанса не е разполагала с нищо подобно по обем в дворците си. Вече писах за плахите опити на Франсоа I да си разшири гостната във Фонтенбло. Но на средновековните папи, бидейки смирени монаси, надали им е хрумвало да оползотворят пространството с нещо по-развлекателно от строги мълчаливи вечери под строй и (предгрегорианска) песен с рядка супа, варено жито и кръстено вино. И само за Коледа - изстинало глиганско печено а ла галоа. Поне така си го представяше Жан-Жак Ано в "Името на розата" по Умберто Еко. За авиньонските папи обаче препоръчвам за източник на увлекателно охудожествена информация поредицата исторически романи на Морис Дрюон "Прокълнатите крале".  

 

2016050551avignon.JPG

 

2016050550avignon.JPG

 

2016050540avignon.JPG

 

Средновековната мода на ярки цветове в облеклото и интериорния дизайн надали е била чужда на авиньонските папи. Но много малко е достигнало до наши дни в състояние, годно за реставриране. Религиозни сюжети по стените на две малки капели и ловни - в спалните на папата и главния камериер.

 

2016050545avignon.JPG

 

2016050547avignon.JPG

 

 

2016050549avignon.JPG

 

2016050548avignon.JPG

 

2016050546avignon.JPG

 

2016050541avignon.JPG

 

2016050542avignon.JPG

 

2016050543avignon.JPG

 

2016050544avignon.JPG

 

Единствено за присъствието в града на тоя британски телефон няма никакви данни във Ватиканските архиви

 

2016050520avignon.JPG

 

Още малко образи от Авиньон извън стените на двореца

 

2016050523avignon.JPG

 

2016050524avignon.JPG

 

2016050521avignon.JPG

 

И малко хепънинг

 

2016050517avignon.JPG

 

2016050518avignon.JPG

 

2016050519avignon.JPG

 

  • Арл - римски театър #2, римски амфитеатър #1

Осъзнавам, че надолу по Рона можело да се пътува и с кораб! Но оставам верен на железниците

 

2016050553arles.JPG

 

Осъзнавам също, че в града е забранено да се забранява

 

2016050555arles.JPG

 

И че е любимо място за сватби ...

 

2016050595arles.JPG

 

2016050596arles.JPG

 

2016050593arles.JPG

 

2016050588arles.JPG

 

2016050590arles.JPG

 

Или поне за целувки ...

 

2016050582arles.JPG

 

2016050583arles.JPG

 

И на Ван Гог Арл му е спечелил любовта. Макар и да не мога да твърдя, че разходката ми е минала по точно неговите любими местенца; 

 

2016050554arles.JPG

 

2016050556arles.JPG

 

2016050567arles.JPG

 

2016050557arles.JPG

 

2016050559arles.JPG

 

2016050560arles.JPG

 

2016050566arles.JPG

 

2016050586arles.JPG

 

2016050587arles.JPG

 

2016050589arles.JPG

 

2016050594arles.JPG

 

2016050578arles.JPG

 

2016050579arles.JPG

 

2016050580arles.JPG

 

2016050584arles.JPG

 

2016050597arles.JPG

 

Театърът, също както и по-големият му брат в Оранж, се ползва по предназначение - за театрални постановки.

 

2016050574arles.JPG

 

А за какво се ползва амфитеатърът?

 

2016050562arles.JPG

 

2016050573arles.JPG

 

2016050563arles.JPG

 

След като средновековните местни жители хитро са го ползвали за наследена от римляните крепост, строейки къщите си вътре ...

 

2016050570arles.JPG

 

... местните власти са успели след повече от 300 години административни, бюрократични и съдебни дела и машинации да отчуждят терена, да разрушат постройките и да разчистят арената за ...

 

2016050571arles.JPG

 

... съвременни (гладиаторски?) борби с бикове

 

2016050572arles.JPG

 

  • А римският акведукт Пон дьо Гар забравих ли го?

Не, но не успях да да се придвижа с влак до него. .

За утешение реших да прелетя със самолет (Airbus 321-100 F-GMZD на Air France) на репликата му от XIX век - Акведук дьо Рокфавур

 

2016050600roquefavour.JPG

Редактирано от домосед
  • Харесвам 24
Връзка към коментар

 

  • Авиньон - мост # 1 + папски дворец #1 

Внимание! Възпетият в детски песнички, преподавани във всички предучилищни чуждоезикови забавачки (alliance francais, фр.) по света, мост е капан.

В наши дни - за туристи. 

В миналото - за катари, албигойци, римски папи, пизански антипапи, протестанти, мускетари, корсари, спахии, санкюлоти ...

Всички са се ловели на въдицата - вземат ти по 3 евро папина (царина, сръб.), а мостът не стига до другия бряг  :angry:

 

2016050525avignon.JPG

 

 

Поне потанцувахте ли?  ;)

  • Харесвам 1
Връзка към коментар

Във Франция бях попаднал точно в сезона на големите финали.

  • Ливърпул загуби от Валенсия купата на УЕФА (гледах го у приятел, върл фен на Ливърпул в Шатне-Малебри)
  • Марсилия загуби от ПСЖ купата на Франция (гледах го сред цял град върли фенове на Марсилия)
  • Русия загуби от Украйна на Евровизия (слушах го у приятели в Шан-сюр-Марн)
  • Капитализъма загуби от Кен Лоуч на кинофестивала в Кан (гледах награждаването у приятели в Париж)

А какво друго ново-вехто в Париж?

 

2016050618paris.JPG

 

2016050615paris.JPG

 

2016050625paris.JPG

 

2016050675paris.JPG

(Hôtel de Sens - любимата ми средновековна сграда)

 

2016050654paris.JPG

(новият форум на Халите)

 

2016050636paris.JPG

 

2016050657paris.JPG

 

2016050621paris.JPG

 

2016050662paris.JPG

(лобното място)

 

2016050661paris.JPG

 

2016050649paris.JPG

(ул. Сен Антоан, гледана на чаша розе от кафенето На Мускетарите)

 

2016050612paris%2B.JPG

 

2016050613paris.JPG

 

2016050655paris.JPG

 

2016050678paris.JPG

 

2016050664paris.JPG

(стачка!)

 

2016050666paris.JPG

(стачници)

 

2016050665paris.JPG

(стачконезаинтересовани)

 

2016050668paris.JPG

(докато стачниците се крият от дъжда, други нации се възползват да се оплачат от кахърите си; в случая - диктаторски режим в Тайланд) 

 

2016050677paris.JPG

 

2016050660paris.JPG

 

2016050651paris.JPG

 

2016050658paris.JPG

 

2016050656paris.JPG

 

2016050680paris.JPG

 

2016050673paris.JPG

 

2016050622paris.JPG

 

2016050676paris.JPG

 

2016050629paris.JPG

 

2016050669paris.JPG

 

2016050633paris.JPG

 

2016050603paris.JPG

 

2016050670paris.JPG

 

2016050604paris.JPG

 

2016050607paris.JPG

(горният не е уличен артист, а клиент на магазини като долните)

 

2016050605paris.JPG

 

2016050617paris.JPG

 

2016050620paris.JPG

 

2016050623paris.JPG
 

2016050624paris.JPG

 

2016050639paris.JPG

 

2016050640paris.JPG

 

2016050652paris.JPG

 

2016050642paris.JPG

 

2016050641paris.JPG

 

2016050648paris.JPG

 

2016050646paris.JPG
(опашка за прожекция на класически американски филм от 70-те в независимо кино)

 

2016050643paris.JPG

 

2016050660paris.JPG

(продукти от страната на баските)

 

2016050671paris.JPG

 

2016050672paris.JPG

 

2016050635paris.JPG

 

2016050638paris.JPG

 

2016050663paris.JPG

 

2016050634paris.JPG

 

2016050632paris.JPG

(Арените на Лутеция - в Париж имало римски амфитеатър под носа ми!)

 

2016050653paris.JPG

 

2016050644paris.JPG

 

2016050667paris.JPG

 

Сега наред е финалът на европейското по футбол!  (Ще се гледа сред приятели в София :))

  • Харесвам 19
Връзка към коментар

 

  • Ливърпул загуби от Валенсия купата на УЕФА (гледах го у приятел, върл фен на Ливърпул в Шатне-Малебри)

 

От Севиля, ама все тая, пак ни напомни за пореден лош момент с любимия отбор... :(

 

 

 

2016050621paris.JPG

 

Уникален фейслифт, който дори нямам спомен да съм виждал някога!

 

 

 

 

2016050605paris.JPG

 

Навремето в Алжир имахме подобно R4, но в жълто. Страхотна кола за всякакви условия, включително пустинята Сахара. Баща ми я докара до България, където плати, за да му я отнеме държавата. Какви времена?! :O

Връзка към коментар

 

... съвременни (гладиаторски?) борби с бикове

 

2016050572arles.JPG

 

 

В Арл поне е малко по-добрият вариант. Виждаш някаква ангажираност и у наследника. У нас, на арената на римския амфитеатър на Марцианопол в Девня, рушащ се от пълен немокает, се подвизават прозаично поскащи и преследвани единствено от пъдаря си via селска гега... кози! Направо да си затананика арията на Тореадора от Кармен човек:

 

IMG_1756.JPG

  • Харесвам 1
Връзка към коментар

От Севиля, ама все тая, пак ни напомни за пореден лош момент с любимия отбор... :(

 

Да, бе, помня, че беше някаква испанска пермутация на буквите 'с' и 'в', завършваща на 'я'.

Като във "все тая:P

 

Уникален фейслифт, който дори нямам спомен да съм виждал някога!

 

Не е фейслифт. Това е Citroën SM.  Такъв си е.

 

Имах го на количка от Matchbox.

И оригинална, и българска: http://matchbox.wikia.com/wiki/Citroen_S.M.

 

Той предшества във времето по-популярния модел Citroën CX, като и двата са от по-висок клас от масовия Citroën GS

  • Харесвам 4
Връзка към коментар

А за какво се ползва амфитеатърът?

 

След като средновековните местни жители хитро са го ползвали за наследена от римляните крепост, строейки къщите си вътре ...

 

... местните власти са успели след повече от 300 години административни, бюрократични и съдебни дела и машинации да отчуждят терена, да разрушат постройките и да разчистят арената за ...

 

... съвременни (гладиаторски?) борби с бикове

 

2016050572arles.JPG

 

Ето за това се ползва

Връзка към коментар

Ето за това се ползва

 

Да, точно! И на мене така ми го описаха горе-долу.

Но не върви да го вмъкна и в моята сводка, след като не съм го видял на живо  :)

Благодаря за препратката.

Връзка към коментар

В заключение по темата Франция, май 2016, всички албуми на едно място

 

Фонтенбло

 

Северната обиколка с кола: Арас, Море-сюр-Лоен, Барбизон, Жербероа, Сен-Вальори-сюр-Сом, устие на Сома

 

Brentrance!

 

Марсилия

 

Марсилското гробище

 

Южната обиколка с влак: Оранж, Авиньон, Арл

 

Париж

 

 

 

  • Харесвам 8
Връзка към коментар
Публикувано: (редактирано)

Отварям нова тема във (фото)дневничето: Кампания, април 2016

 

Реших и аз да се възползвам от добрите цени на WizzAir и си заделих 4 дни в сезон когато в Южна Италия лъха повече на жасмин, нежели на сено, учениците се трупат по музеите с учителите си, нежели с родителите, а по балконите се сушат анцузите на туземците, нежели банските на туристите.

 

Темата на пътуването не беше нещо кой знае колко приключенско. Старини, градчета, пейзажи, снимки. Първата му спирка от летището (не броим гарата в Неапол) беше Салерно. В Италия, в романска катедрала с умерени ренесансови намеси и колекция римски саркофази не заварих никакъв друг посетител. Нито дори богомолец! Добре започва

 

201604575salerno.JPG

 

201604573salerno.JPG

 

201604579salerno.JPG

 

201604586salerno.JPG

 

201604574salerno.JPG

 

201604587salerno.JPG

 

201604583salerno.JPG

 

201604584salerno.JPG

 

201604582salerno.JPG

 

201604593salerno.JPG

 

201604588salerno.JPG

 

А градът около изпълнява добре задачата си за настройване на новопристигналия на южноиталианска вълна

 

201604597salerno.JPG

 

201604601salerno.JPG

 

201604598salerno.JPG

 

201604605salerno.JPG

 

201604609salerno.JPG

 

201604610salerno.JPG

 

201604612salerno.JPG

 

201604589salerno.JPG

 

201604590salerno.JPG

 

201604569salerno.JPG

 

Следващата спирка (за цял ден!) е Пестум. В Пестум атракция от категорията "стари камъни" са сравнително добре съхранили се през хилядолетията гръцки храмове от 6 век пр.н.е.

А също - античните надгробни плочи, изложени в музея. Черешката на тортата - Гмуркачът - бил на гастрол в Неапол, та ще го търся там по-късно.

Неподчертана в пътеводителите атракция е ... идилично селския характер на местността. Ухае на тор, прасета грухтят, кокошки кудкудякат. Добре, че избрах да нощувам точно тук, а не в някой от градчетата или курортите наоколо. Пълно спокойствие. Даже и моторетки не пърпорят наоколо. А спират и бързите влакове.

 

201604540paestum.JPG

 

201604532paestum.JPG

 

201604534paestum.JPG

 

201604537paestum.JPG

 

201604538paestum.JPG

 

201604541paestum.JPG

 

201604544paestum.JPG

 

201604547paestum.JPG

 

201604545paestum.JPG

 

201604549paestum.JPG

 

201604555paestum.JPG

 

201604557paestum.JPG

 

201604559paestum.JPG

 

201604566paestum.JPG

 

201604568paestum.JPG

 

201604529paestum.JPG

Къщата за гости ...

 

201604531paestum.JPG

 

... толкова ми харесва. че решавам да остана още една вечер, и да разходя с рейс още по на юг до Кастелабате и да проуча околоността пеша

 

post-247-0-65678500-1468231570_thumb.jpg

 

Абатът алпинист от бронз си седи в горното село на замъка и рее поглед в морето, а долу в Санта Мария дел Кастелабате вълничките мият плажчето досами църквицата Санта Мария. А в съседното Сан Марко дел Кастелабате край църквицата Сан Марко пукаха фойерверки на мило селско тържество, а на автогарата даваха най-вкусните ньоки. Още по-вкусни, ако си порядъчно гладен.

 

201604507castellabate.JPG

 

201604501castellabate.JPG

 

201604505castellabate.JPG

 

201604510castellabate.JPG

 

201604515castellabate.JPG

 

201604516castellabate.JPG

 

201604518castellabate.JPG

 

201604521castellabate.JPG

 

201604528castellabate.JPG

 

201604503sMariaDiCastellabate.JPG

 

201604509sMariaDiCastellabate.JPG

 

201604526sMariaDiCastellabate.JPG

 

201604506sMarcoDiCastellabate.JPG

 

201604508sMarcoDiCastellabate.JPG

 

201604511castellabate.JPG

 

201604502sMarcoDiCastellabate.JPG

 

(следва)

Редактирано от домосед
  • Харесвам 24
Връзка към коментар

Искаш да споделиш мнението си? Създай профил или влез да коментираш

Трябва да си член за да оставиш коментар.

Създай профил

Регистрирай се при нас. Лесно е!

Регистрирай се

Влез

Имаш профил? Влез от тук.

Влез сега
  • Четящи темата   0 магеланци

    • Няма регистрирани потребители, разглеждащи тази страница.
×
×
  • Създай...

Важна информация

Поставихме бисквитки на устройството ти, за да улесним употребата на сайта. Можеш да прегледаш нашата политика за бисквитките.