дневник Домоседски (фото)дневник

[домосед]

Как оцеляват лилави полски теменужки на 2000 м надморска височина?

 

Трудно! Защото всички туристи подскачат от радост при вида им и начаса почват да се въргалят в тях, правейки си селфита в стил "полска кифла на алпийски фон"

[Фил]

... в стил "полска кифла на алпийски фон"

хмм, забелязал съм, че наличието на "кифли" е обратно пропорционално на надморската височина   (имам предвид когато не е наличен някакъв лесен достъп от сорта на асфалтов път или лифт)  

[домосед]

Да не се бъркат молските кифли с полските!

[Asterisk]

Ми сменете ги с козунаци

[jungfraujoch]

На 8.01.2016 г. в 11:50, домосед каза:

Добрата Стара Англия се е сурнала по нанадолнището! She's going to the dogs (южноафр.).

Обядвам със стекобъбречен бюрек и горчив ейл в ужким традиционен пъб, а барманката ми идва всеки пет минути на крака да ме глези като американски турист с въпроси дали всичко е наред. 

Абсолютно недопустимо! 

(oтсъждам аз от позицията на наблюдател на смяната на караула пред Бъкингамския дворец since 1993)

 

Следва подброка изображения от Лоднон, юни 2015:

 

 

 

 

 

 

 

 

 

🙂🐼

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Целият албум: цък

Има и лисичка 🙂

Редактирано 24 август, 2018 от jungfraujoch

[jungfraujoch]

На 9.06.2016 г. в 10:17, FlyTraveler каза:

Всеки път се заричам да не коментирам сводките ти, защото просто се повтарям и все не се сдържам да напиша нещо - удоволствие е да те чете човек, снимките също са много хубави (с чудесна рязкост и композиция). С какъв апарат (и обектив, ако е сменяем) ги правиш?

И аз така!

 

[домосед]

Жалко, че във форума са разделени дестинациите по континенти и няма място за "глобални дневници".

Затова си избирам да продължа да си пиша в европейския, макар и поредната сводка да не е съвсем точно от Европа. Но пък - от участник в Евровизия.

 

Тел Авив, май 2019

(препоръчван родителски контрол 16+)

 

 

Да се отбия в Тел Авив ми хрумна в рамките на програмата ми да не се повтарят отсечки и да се търсят алтернативни маршрути между две често посещавани дестинации, каквито са София и Йоханесбург. Кацнах с Bulgaria Air към два през нощта. Не бях дремнал в самолета под страх да не изпусна шоколадчето. Но пък си доспах си на пейка на летището в Тел Авив. Само изглеждат неудобни. Но при една липсваща разделяща дръжка, леглото е много ергономично проектирано така, че другата да се заобиколи с чупка в коляното.

 

 

Точно бяхме обсъждали в Катедрата словосъчетанията "гей пропаганда" и "токсична мъжественост" в тезауруса съответно на десните и левите активисти. От липса на каквито Тел Авив не може да се оплаче. Градът се маркетира като гей-дружелюбен. Освен, че се поддържа политика за даване на убежище на гей палестинци, в града има и стихийно обособили се гей плажове. Като Клифтън 3 в Кейптаун. Познават се по код на облеклото пембени плувки (speedos, англ.). Има и писмено регламентирани с нарочни табели евини плажове. Оградени със стобор. Използваната писменост обаче е евреица, на която декларирам пълна неграмотност. Съответно - набутах се точно в такъв. Писъци не последваха. Само недоумение. Защото кодът на облеклото се разминава драстично с очакванията за евин плаж от общи съображения и международен опит. Дълги до глезена рокли, до китките - ръкави, и до брадичката - яки. Като за в синагога. Средновековна!

 

 

Другият въпрос за обсъждане - какво биха могли да опорочат десни религиозни фанатици в условия на демокрация - също намира отговор в Израел. Могат да свалят коалиционно правителство например. Защото коалиционните им партньори - светски умерени патриотични десни - не са съгласни да освобождават от казармата паразитни семинаристи. Да не си помислите, че онези искат да се освободят от религиозни съображения срещу употребата на оръжие срещу живи хора. Нищо подобно. Но как иначе да мотивираме младежите да си прекарат/пропилеят живота в четене на древни религиозни текстове.

 

 

За сравнение - светските умерени патриотични десни предлагат алтернативна привилегия: 50% намаление за арт музей за срочно служещи в гарнизонен отпуск и 100%, ако се явят с униформа! Семинаристите най-много 10% да спестят, ако се възприемат за студенти. Музеят е телавивският Музей на изкуствата. Две съвременни (едната по-съвременна и по-ръбесто раздвижена архитектурно от другата) сгради, свързани с градина и топла (или хладна в зависимост от сезона) връзка за постоянна експозиция и изложби. Постоянната е съвкупност от частни колекции с имената на колекционерите, които или са ги дарили, или предоставили на заем. Предимно – от края на XIX и първата половина на XX век, но подробно разработени. Пикасо, Сезан, Матис, Магрит има в количества.

 

 

Само в Израел! Бебешка среща - на изложба на японски фотограф – импресионист. Хироши Сугимото.

 

 

Направил си е ретроспективна компилация специално според отделеното му пространство. Едната стена е само с хоризонти на водни пространства в различен сезон, час на деня, географски пояс, текстура на изображението. Бебетата гледаха портрети, което бяха снимки на восъчни фигури от Мадам Тюсо. Предимно от семейството на Хенри VIII, но също и Ленин (Lenin VI, унг.). По-големите деца гледаха животни, снимани и обработени така, че от пръв поглед (prima vista, ит.) да ти е ясно, че авторът е японец. Работил с четка!

 

 

Друга изложба-инсталация беше посветена на един от първите следвоенни кибуци, наречен Бухенвалд на концентрационния лагер, където основателите били оставили свои роднини. Има една текстилна многоцица и многовагина кукла в памет на жените, доставяни за секс-робини на лагерната „аристокрация“.

 

 

За мене от най-голям интерес беше изложбата In Statu Quo – за някои избрани парадокси на крехко религиозно търпение по светите места. За църквата на Божи гроб, която е разпределена териториално и темпорално с точност до стена и минута между различни християнски деноминации, знаех. Но за Аврамова/Ибрахимова пещера (Пещерата на патриарсите), която имала две помещения, едното – на мюсюлманите, другото – на юдеите, като веднъж в годината за по 24 часа едните отстъпвали своето на другите така, че цялата пещера да е в едни ръце, научавам за първи път. Забавна е заснетата на видео, наречено Сценография, скоростна смяна на декорите и реквизитите. Точно като на театрална сцена за друго представление. В рубриката „Пейзаж“ гробницата на Рашел е пример за безумно изграден коридор от гранична стена така, че само евреи да имат достъп до нея. А – в „Проект“ – са дадени макети на заемащи различни позиции по скалата национализъм-религия проекти за пространството пред Стената на плача (Западната стена) в Иерусалим. 

 

 

Музеят впрочем ми беше втората спирка по пешеходния преход от гара Хашалом до хотела, отнел половината ден. На гарата ми се наложи да отворя сака си за проверка. В мола Азриели с небостъргач с гледка, охранителят се задоволи да погледне националността ми по паспорт, за да ми окаже доверие без пребъркване.

 

 

 

По-нататък една ресторантьорка се опита да ме вербува за пица, но като си признах, че нямам интерес след Бари (където живеела майка ѝ) ме заведе лично до най-добрата хумусджийница в квартала. На обяд това. Едва хванах свободна маса! За фелафел, комбинация от хумуси, студено патладжанено и табуле. Бях вече в зоната на белия град. Поне 30 баухауса отметнах! Но затова вече писах

 

 

За два дни разходки в Тел Авив отметнах и буржоазни, и гентрифицирани квартали (телавивското Капана).

 

 

Чудя се дали да не се врека във веганство, ако това ще струва София да стане като Тел Авив. Опитах някакви псевдокюфтета. Не беше фелафел. Не беше чак толкова вкусно, но Тел Авив е хубав град. Бих се жертвал. Веганджийката даде да се разбере с език на тялото и лицето, че не е приемливо да кажа нехайно „Е, добре, един обяд мога да ям и веганско“. Все едно да съм кажел „Е, добре, за един обяд мога да бъда юдей/мюсюлманин/християнин“. То не става така. Трябва да се посветиш. Езикът на устните ѝ беше английски, а изречената на глас фраза, може да се преведе с натъртено „Е, кво? Хареса ли ти нашето веганско?“.

 

 

Миналия път преди 9 години в Тел Авив май чувах повече руски, дето го говорят тия, които са или се преструват, че са руски евреи. Или съм бил в други квартали. А сега и една сочна псувня си изпросих, ама не я разбрах, защото беше на семитски език. Еврейски или арабски, силно екзалтиран. Благодарих на едни брадясали типове, че ми спряха на зебра. С ... палец. Като харесване в социална мрежа. Да, ама палецът в Близкия Изток е все едно среден пръст в Средния Запад. Средният пръст също е среден пръст. Това с палеца го бях забравил. То и в Гърция май не е ОК. Брадясалият пътник свали прозореца и едва ли не целия излезе, за да ми обясни полета на мисълта си по мой адрес.

 

 

А за десерт – друга случка, при която за една бройка не си навлякох семитска псувня или докладване на дежурния равин в самолета на израелските авиолинии за Йоханесбург. Защото ми трябваше цял 8-часов полет да загрея, че южноафриканката до мене, която: а/ е ходила на сватба в Израел; б/ публично предлага измама на училищни власти в полза на деца с ярмулки на главите; в/ е облечена в стил "телавивчанка на евин плаж" е ... еврейка. Само заради белия южноафрикански акцент, който подсъзнателно съм възприел за християнски. Тъкмо се чудех кой виц за евреи да и разкажа, когато ме спаси досадната африканерка от място 32А, прекъсвайки ни разговора, за да отвори багажното долапче, че си била забравила якето в куфара. Разбирай – да ме хване мене да го отворя.

 

 

Всички снимки:

 

 

Tel Aviv 2019 תל אביב: https://photos.app.goo.gl/g5HfZxA83ovXoqPz8

 

Тel Aviv 2019 תל אביב: Zoom in on Bauhaus:  https://photos.app.goo.gl/4U7zqd5o926jXrvL6

 

Tel Aviv 2019 תל אביב: Trumpeldor Cemetery: https://photos.app.goo.gl/XNbkdtkZUsgKkaty8

[giafil]

Много много любим Тел Авив ...Не зная дали ти направи впечатление , че най-цените експонати в Музея на изкуството в Тел Авив са в подземието ....кота 0. Абсолютно не типично за където и да е по света. 

[домосед]

Наксос, октомври 2019

 

 

За този цикладски остров най-безочливо с чужд пътепис дневник ще направя!

Попадна ми в социалните мрежи публичен пост на един автор, чиито наблюдения и преживявания са сходни с моите. 

Много яко съвпадение!

Удобно е направо да го цитирам по-долу в поста, вместо да го преразказвам.

Снимките са си мои 😌

Дребните разлики са, че

• На отиване в Атина вместо на квартира преспах на любимата си скамейка в зоната на шенгенските изходи на летище Венизелос. До Наксос летях с друга авиокомпания и ползвах друг бизнес салон за закуска. Преди 5 месеца бях закусил там бях изял последната спанакопита. Сега бяха останали само баяти кексчета.
• На връщане не летях, а хванах ферибот до Пирея.  В процеса помогнах на един бушониран в дясното око гражданин с вид на мигрант от Азия да се придвижи по-близо към Западна Европа. Показах му къде да се нареди за правилния кораб. Неправилният щеше да го отведе на юг към Санторини. Правилният за Пирея, на който се качих и аз, се казва Worldchampion Jet. Гърците сами са си го кръстили така, но не могат да го произнесат. Цампион дзет е австралийска направа, служил до миналата година на Дания, и е най-бързият ферибот в Егейско море за 2019.
• Опитах местна крафт бира на най-добре разположената маса с гледка на кафене на пристанището. Най-старото в града е хълмът Кастро с венецианската крепост и домовете на католиците около тяхната църква на най-високото. А на отсрещния нос стои изправен един няколко човешки боя каменен правоъгълник, за който се твърди, че е дялан за проектиран, но недостроен през античността огромен (мегаломански, гр.) храм на Аполон. Чак по тъмно се разходих нагоре по тесните улички на Кастро.
• Видях главният град на острова и на дъжд. По-меланхолично, но не и по-грозно. Влязох в католическата църква, която отвътре архитектурно трудно се отличава от цикладска православна църква,  но да речем, че олтарът, пейките и иконите правят разликата. И влязох два музея (дъжд и музей често вървят в причинно-следствена връзка). В Археологическия има няколко римски скулптури и микенски грънци. А другият е една частна галерия – антикварен магазин – във Венецианска къща, отворен за посетители ужким, защото трябвало да изложат на показ античните колони на които си крепят гредореда.

 

Още снимки: 

 

Νάξος https://photos.app.goo.gl/jSe6fVDDn1j6UeKe9

 

Πειραιάς : https://photos.app.goo.gl/zHfs4pmovjqMi3Ag6

 

Νάξος + Πειραιάς: https://photos.app.goo.gl/jNBiwXCfiF9mxeN78

 

 

 

Благодарности на @Tedy !

[Tedy]

Славно пътуване! Благодаря, че ми припомни. 😎

[домосед]

Сицилия, февруари 2020

 

Пътувах там, където бях добре дошъл. В Сицилия още на спирката на изхода на аерогарата ми го казаха в прав текст.

 

 

Обаче в Ното вече бях ходил. Вместо него си бях избрал Пиаца (на сицилиански - Чаца) Армерина в самия център на острова. Сменях рейс в Енна и имах два часа, но не посмях да се отдалеча пеша от спирката в посока катедралата, защото е в горния град, който го дават поне 5 км по пътя и още неколкостотин метра денивелация. Градски рейсове май имаше, но не особено редовни. Нищо! Пиаца Армерина оправда доверието колкото за поне два средновековни града с катедрали. Хем я бях избрал заради римско наследство, а не средновековно ...

 

 

Герои на сводката са хазяйката и шофьорът на рейса от Енна. Шофьорът успя да разцепи схекундата с пристигане по разписание. След като половин час забавлява целия рейс на висок (меко казано) глас с пазарлък по телефона за продажба на кола втора ръка. Хазайката се казваше Луиза. Говори само на нещо, което е или сицилиански, или италиански със силен сицилиански акцент. И когато стигне до някоя дума, дето я знае на английски, я казва. Примерно уан и ту за уно и дуе. Обаче на туелв блокира. Как тогава да ѝ обясня в колко точно да ме чака с червената панда на спирката. С няколко проби и грешки, включително - на кастилски (сицилианците са били и под испанско робство, но под арагонския/каталунския бранш на монархията), си стискаме ръцете на додечи. Не ми се и мисли как щяхме да се разберем за точния час по разписание 11:45. А това - хазяйка да ме посреща на автогарата - беше екстра, която не попадаше в сферата и на най-дивите мечти. А тя после ми подари трансфер с червена панда (вид малолитражна кола клас "кибритена кутийка" от Пиемонт) чак до римската вила! Сега със задна дата се чудя дали да не си сваля оценката за къщата за гости на Хермиен в Доминика, след като тя само ми подари трансфер само на отпътуване (на $100 разстояние с такси), но не и на посрещна ($25). Освен говореното на висок глас, друг стереотип за Южна Италия намира повсеместно потвърждение– шофьорите на движещи се една срещу друга коли да спират в средата на тясната улица да си поприказват, без никой да им бибитка.

 

Римската вила вече я представих в специализраната тема:

 

 

А репозото прекарах вместо в дрямка в разходка обратно по 4-те километра към града. Сицилианската дума за сиеста научих от oпиталия се да улови сърцето на Сицилия американски писател Джон Кейхи: https://www.goodreads.com/review/show/3222902926

 

 

Самата Чаца си я броя като много добро средновековно-бароково откритие. Започнах да си настройвам очакванията по преживяванията на американеца. И да не се учудвам, когато случаен непознат чичко (по-малък от мене) на пустата стръмна улица ми подсказва, че барокова като епоха, но - занемарена като текущо състояние - църква всъщност е отворена, но трябва малко по-амбициозно да натисна бравата. А вътре нито е за туристи, нито - за енориарши. Опосканото обемно помещение има вид да е място за срещи около роял (!) на групичка приятели. Или музиканти. Или алкохолици в рехабилитация. Или обикновени мафиоти. Знам ли. Органът не е прогнил като другия в Дуомото, но не дава вид да е акордиран или дори пипан наскоро. Самото дуомо (катедралата) е доминиращо бароково с оцелели елементи на (каталонска) готика от по южната камбанария.

 

 

Хазяйката ми беше подсказала, че ще има и карнавал и добре, че Мохамед отиде до планината (широкият паркинг в ниската зона на централната част), а не изчака карнавалът да се качи на планината - правите, но тесни улици на стария град, че за малко щеше да го изпусне. Нискобюджетен карнавал се оказа – училищен маскарад за децата. Тия, дето се бяха маскирали на войници, бяха провесили швейцарско знаме от картонения си танк. "Австралийците" в дух на солидарност с международните новини бяха кенгура и ... пожарникари, а съвсем истински негър, най-вероятно - не от Алабама, се беше маскирал на горила (Направи маймунски знаци и английските таблоиди веднага го посочиха с пръст за расист!). Сред белите дечица на предучилищна възраст беше пълно с блекфейсчета. Разправят, че група гостуващи начални учителки от прогресивен Орегон била получила сърдечен удар при вида им.

 

 

Вниманието ми привлякоха не толкова, или - не само, маскираните, а и колосалният военен паметник в стил фашистки модернизъм, който обикаляха. С подръчни средства си преведох, че надписът е заповед да бъдеш лавина, която се качва нагоре.

 

 

Чия е заповедта си го пише черно на бяло (по точно: бронз на бигор):  CASCINO.

Става дума за генерал Антонино Кашино, геройски загинал в битката за освобождаването на изконно италианското селище Горица (днес - Гориция) от австрийско робство през Първата световна война. Паметникът не генерала в родното му градче ми отвори очите по няколко параграфа:

1. Че съществува толкова голям паметник на италиански генерал от епохата след падането на Западната римска империя; 

2. Че съществува италиански генерал, заслужил паметник с победна битка в някоя от световните войни по избор;

3. Че съществува прославен италиански генерал, който по рождение да е сицилианец.

 

Като се приема за аксиоматичен фактът, че в сицилианската народопсихология италианските власти на острова (от 1860) са поредните завоеватели. Според същия постулат на Сицилия гърците и арабите са коренно население, а финикийците, картагенците, римляните, норманите, испанците, французите и италианците са  колонизатори. А Гарибалди? Колкото и централни улици, площади и театри да му нарекат, пак няма да го заобичат. Защото ги бил поробил от името на някакъв северно италиански монарх с голямо самочувствие и ги бил излъгал с обещания за аграрна реформа. На Кашино още не съм му разровил родословното му дърво. Роден е 1862, ще рече - баща му може хипотетично да се окаже случаен гарибалдиец, отбил се Пиаца Армерина след завземането на острова (да се счита за гнусна инсинуация до доказване на противното)

 

 

Още малко за езиците. На съседната маса в препоръчаната от хазяйката тратория сядат двойка французи на средна възраст. Питат девойката дали знае френски или английски. Отговорът е инглиш! Те превключват на добър международен английски без капка френски акцент и се опитват да се осведомят в какво се състои платото мезета (антипасти, ит.) . Получават дълъг, подробен списък с интонация на хвалебствие. На чист италиански. Без капка сицилиански акцент. Аз се опитвам да не се захиля с тях, признавайки се в подслушване (СеРеСе, бълг. полит. жарг.), като съществременно ... записвам двоен провал! И аранчиното, и канолото в Сицилия се очаквало да ги ям с ръце, пък аз не се справих и си поисках прибор (вилица и лъжица съответно).

 

Още снимки:

 

• Пиаца Армерина: https://photos.app.goo.gl/CWMei1PqbgphRdBU7
• Карнавал: https://photos.app.goo.gl/Cmz8kuFx86KFpw6x6
• Вила Романа дел Казале: https://photos.app.goo.gl/DG6zFsXcYKDBYioQ7

(следва)

[домосед]

Прехвърлих се с директен автобус в Палермо.



Настаних се в квартира с гледка към улицата в апартамент с много висок тавана на bell etage в art deco сграда от 1930-те (много як асансьор!) на Via Milano - 3 минути пеша от гарата и автогарите, а впоследствие се разбира, на не много повече от една тренди зона със заведения в Калса.

Мисля, че добре съм направил, че съм изчакал 2020-те години да стигна до Палермо. Не че се е преситило от туристи, но централните зони с тесни улици и неподдържани сгради в никакъв случай не създават усещане за бариота на дребна и по-дребна престъпност. В някои отношения са по-чаровни от подобни места, примерно в Генуа, а в още повече отношения от, примерно, Бари, където старият град губеше всякакъв уют след залез даже и в края на 2010-те.

 

 

Посветих второ място по брой часове на главната историческа забележителност – норманският замък, дострояван сериозно по абсолютизма, но запазил непокътната Палатинската капела с много висок Wow фактор. Имаше подробна историческа изложба за норманското нашествие, първоначалната интерграция със заварения мюсюлмански характер на острова и постепенният, а впоследствие – рязък преход към рехристиянизация, при това – католическа. За катедралата нямам какво толкова да се пише. Отвътре е сравнително безлична ренесансово-барокова. Отвън е шеметен тюрлюгювеч от стилове и форми, включително един каращо се с всичко около себе си цилиндричен купол с кубе.

А вечерта?

На опера в Италия. Tick!

Балет в Русия отметнах 2005.

Кино в САЩ - 2006.

Мюзикъл в Англия - 1993.

 

 

Театро Масимо е най-големият оперен театър в Италия от Златния век на операта (когато Верди е бил жив). Фалстаф му е последната опера на Верди. Писал я е на 80+ години без голям личен опит в комедиите. Избрал си е либрето по Шекспир за Фалстаф и Уиндзорките, но е съкратил поне едно от премеждията, за да се включи в разумно за изтрайване от публиката по галериите сценично време. Всъщност в края на XIX век се е опитал със средствата на операта да играе на терена на Щраус, Калман, Джилбърт и Съливан. Първоначално не му се е получило много добре. През 1920-те бил преоткрит. Споделях ложа на 4-тия етаж с две дами, малко по-официално облечени от мене. Е, не бях чак по сандали като в театъра на Ермитажа, но не бях и с костюм и връзка. Театърът наистина е по-голям, отколкото съвременната южноиталианска публика може да си позволи да поддържа. Доколкото разбирам, да се построи такова нещо е било и политически въпрос на приобщаване към Северна Италия след не единодушно приетото рисорджименто.  Плаче за боядисване. А и от барчетата в антракта има какво да се желае.

 

(следва)

[домосед]

Добро утро с перфектната сицилианска закуска!

 

 

Сицилианският акцент е кремът с писташо в единия от кроасаните.

 

Знаех, че най-големият и шарен карнавал в Сицилия е в Ачиреале. Но ми е много далече. Избрах тоя в Шака, докъдето се стига за два часа с не особено редовен междуградски рейс от Палермо. Шака (Sciacca) е рибарско градче в Южна Сицилия където, се оказва, че зимуват европейските кемпърите заедно с кемпърджиите си.

 

 

Изборът се оказа злощастен. Това е думата, макар на мене да ми няма нищо. Но едно дете на 4 години предишния ден паднало от една от платформата загинало. Като стигнах в Шака, карнавалът беше спрян и сред местните настроението беше като на погребение. А сред туристите - глупаво. Особено, ако разбреш точно какво се опиташ да ти разкажат местните на италиански чак на втория път. След като от първия си разбрал само, че дете е влязло в новините, но не и защо. Снимах няколко от другите паркирани платформи, избягвайки фаталната.

 

 

И после се изнесох обратно в Палермо с обедния вместо вечерния рейс. От спирката на стадиона, който е на 3 км от стария град. Които взех и двете посоки пеша, не разчитайки на неписани разписания на имагинерни извънредни совалки с градски рейсове. В Палермо продължих по програмата за претоварване с голяма красота (grande bellezza overload, ит.+англ.) с привкус на арабско-норманско, рененсансово (не било съвсем да няма) и бароково. И византийско, разбира се. За следващия ден си бях запазил древногръцкото. Разходих се тоя път по забележителности, подсказани от гид Мишлен. Безумно красивия с ренесансовия си фонтан и запуснатите барокови здания за фон площад Претория; църквата с византийски мозайки Марторана; палацото, от чийто балкон Гарибалди е приемал приветствия за обединението, а сега е градски съвет; ораториото Сан Лоренцо с рококови гипсови скулптури и барелефи от Джакомо Серпота.

 

 

Покрай марината и останките на крайморския залив стигнах обратно към центъра с Театро Масимо. И съразмерната нему поща от фашистката ера. И по-малкият театър Гарибалди, в който се играели оперите, докато социалистическите правителства и мафията няколко петилетки не смогвали да потегнат големия да отвори врати за посетители без риск да им падне полилей или покрив на главите.

 

 

Завърших деня стилно с Неро д‘Авола със салами, прошути и фромажи.

 

 

(следва)

 

 

Quiz (да проверим кой внимава в темата!)

Бившият южноафрикански президент Нелсън Мандела тихо кюта в антрето на клозета на енотеката на последната снимка.

Да се открият по снимките:

• Американският действащ президент 
• Италианският действащ президент

 

[bulpa]

Ако @домосед обоснове присъствието на снимките на Моника Белучи и Аертон Сена от същото това антре, може и да му отговоря на въпроса 😉

 

[AlexandraKo]

преди 11 часа, домосед каза:

 

Да се открият по снимките:

• Американският действащ президент 
• Италианският действащ президент

 

Това ми прилича на снимка, на Серджо Маттарелла:

 

 

А горната фигура - ми прилича на Тръмп. По принцип, на разните  карнавали , не го пропускат:)))

 

 

 

[Zaro]

преди 15 часа, bulpa каза:

Ако @домосед обоснове присъствието на снимките на Моника Белучи 😉

 

Моника Белучи никога не е излишна.

[zon]

16 hours ago, домосед said:

Сицилианският акцент е кремът с писташо в единия от кроасаните.

brioche con gelato - сицилиански специалитет, който ядат на закуска. Със сладолед е за да се разхлаждат още от сутринта, предвид високите температури през по голяма част от годината. През февруари сутрин предлагат крем за да пощадят туристите :))

[домосед]

преди 11 часа, AlexandraKo каза:

Това ми прилича на снимка, на Серджо Маттарелла:

Да! Смотали са го зад вазата. Стори ми се забавано като израз на искрено сицилианско мнение за централната власт в Рим 

 

преди 11 часа, AlexandraKo каза:

А горната фигура - ми прилича на Тръмп.

Да. И Грета е там

[AlexandraKo]

преди 16 минути , домосед каза:

Да! Смотали са го зад вазата. Стори ми се забавано като израз на искрено сицилианско мнение за централната власт в Рим 

 

Да. И Грета е там

Видя ли, че внимавамееее!:)))

Еле аз, за това любимо място:)))

[домосед]

На 25.11.2020 г. в 21:31, домосед каза:

(следва)

Не е редно да оставям отворен цикъла Сицилия 2020 от дневника. 

 

 

Но за последния ден в Агридженто вече докладвах (освен че се наложи да прескачам поне две огради по предложена от maps.me пътека обратно от храмовете през пустия арехологически музей до града).

Даже го изкуизирахме. 

 

 

С какво си уплътних времето във влака също докладвах:

 

 

И то какво остана да се спомене – прясната паста с гъбите на майката на съдържателя на таверна Come nelle favole на площад Революция в Палермо, която си бях набелязал още снощи. Апетитна като в приказките! А междувремено в града беше пристигнала една Годзила с очевидно намерение да изяде операта.

 

 

Избягах на Ботуша при ездачите на мечки

 

(край)

 

Всички албуми от Сицилия и Кампания, февруари 2020

 

• Пиаца Армерина: https://photos.app.goo.gl/CWMei1PqbgphRdBU7
• Карнавал в Пиаца Армерина: https://photos.app.goo.gl/Cmz8kuFx86KFpw6x6
• Римска вила дел Казале: https://photos.app.goo.gl/DG6zFsXcYKDBYioQ7
• Палермо: https://photos.app.goo.gl/uz5mHTodCrgq97wG8
• Шака: https://photos.app.goo.gl/CXFBvCfDrZoSvcS76
• Агридженто: https://photos.app.goo.gl/xfnN7pTB53bVLkZe6
• Казерта: https://photos.app.goo.gl/bHGoUBztghtvShGR8

 

[домосед]

Следващата тема в дневника е 11½ гръцки острова за 11 дни 

(август, септември 2020)

 

1. Миконос (ft. котки)

 

Нов магелански антирекорд! Вкарах си храна в бизнес салон. На летище Атина. Сапанкопита. Салонните закуски за нищо не стават! Като преди това си бях устоял отбранителната позиция и не им разрешил да ми бъркат в гърлото. Само защото съм идвал от Миконос. Охи! Нали затова си нося документ за по-пресен от 72 часа PCR тест в София. Какво като ми е особен маршрутът: Чужбина – гръцки остров 1 – Атина - гръцки остров 2 вместо логичното чужбина – Атина – гръцки остров 2.

Чужбина е София. 

Гръцки остров 1 е Миконос където лети директно Wizz Air.

 

 

И вози магеланци. Застигнахме се с @Levantino и семейство. Бяха избрали малките Циклади и гонеха ферибот за първия от тях. А аз – самолет за Атина. Нямаше обективна причина да го гоня в буквалния смисъл. Имах цяла сутрин свободно време – и за закуска и фрапе (поднесено 2020 style с бутилка дезинфектант за ръце към чашата вода)



в селото, и за къпане в морето на градското плажче. Без круизни кораби в селото е върховно! Даже може да се диша. Макар и да виждам изложени назидателни обяснения на някои затворени бизнеси, че сами си навредили, като не спазвали правилата. Точно сега Миконос е нарочен за прокажен остров и подложен на по-строг режим от другите.



За гонене на самолета си създадох субективна причина. Оставяйки си точно нужните 45 минути за спокоен пешеходен трансфер към летището на 20-тата установих, че съм си изръсил някъде портмоненцето с личната карта и шофьорската книжка. Със сигурност – изръсил, защото противно на собствените ми правила документи да не споделят джоб с нищо, тези споделяха с телефона, който вадех често за снимки. От мързел да вадя фотоапарата. Въпросът беше колко по-назад по трасето. Намерих го да ме чака на предпоследната точка с гледка – от иконичната занемарена мелница над покривите към поддържаните иконични мелници. 

 

 

С малко повече пот се добрах до летището в рамките на допустимия толеранс.

 

 

Всички снимки: https://photos.app.goo.gl/9goqwzCNF7frJ6Pt5

 

Куиз: да се преброят котките!

 

(следва)

 

 

 

[zon]

преди 19 минути , домосед каза:

Куиз: да се преброят котките!

 

две +n-найсет 

Признай си, че нарочно си изпусна документите ;)) 

[AlexandraKo]

Аз виждам три и в сянката , на едните стълби, не е много ясно, ама, май има още 7:)))

[zon]

преди 7 минути , AlexandraKo каза:

Аз виждам три и в сянката , на едните стълби, не е много ясно, ама, май има още 7:)))

да, чакаме Домосед да каже, къде скри останалите котки :)) 

[AlexandraKo]

преди 3 минути , zon каза:

да, чакаме Домосед да каже, къде скри останалите котки :)) 

Аааа, намерих още една:)))

Моите станаха 8 )))Ако не си въобразявам, де:))