дневник Домоседски (фото)дневник

[zon]

преди 2 минути , домосед каза:

Киното си познала. 

Халите - не.

Явно ми се ходи на кино, не на пазар ;))

Втори опит, халите пети ред снимката в дясно сградата е на ъгъл и заоблена, с кръгъл покрив, на снимката се вижда и часовниковата кула. 

[домосед]

Да! Заоблената сграда с часовниковата кула за халите.

[Hadzhitodorovi]

преди 10 часа, домосед каза:

Посейдон Зевсов

Посейдон не е Зевсов, Кроносов е.

[домосед]

12. Калимнос (Κάλυμνος)

13. Телендос (Τέλενδος)

 

 

Пристигнал в най-жежкия час на деня на Калимнос грабнах първия гаден сладолед, който ми се изпречи на пътя. Но това беше стратегически ход да спечеля сърцето на сладоледаджийката да ми пази багажа под масата с кафеварката, докато обикалям из лабиринта от тесни криви улички на пристанищния главен град преди следобедния рейс за село Митриес на западния бряг, което си бях харесал за база. И тук италианският колониален модернизъм е оставил следи по поне две лични административни сгради на пристанището, но всичко останало, включително буржоазните вили, били те позанемарени или реставрирани за хотели, са в традиционен народностен градски стил, който гърците често си наричат неокласицизъм (за да го отличават от селския османски, който пък у нас се води възрожденски). В цял свят, ако видиш надпис на църква да съдържа думата „евангелист“, ще си речеш, че е евангелистка.  Не и в Гърция! Тук си е най-обикновена православна, посветена на Светото Благовещение. В частен случай може и да не е най-обикновена, а най-ранно християнска.

 

 

Калимнос е рай за скални катерачи и дълбочинни гмуркачи. Но и за консуматори на диня и узо на балкон. Аз съм от третата категория, което се стори твърде подозрително на хазяйката. Какъв е сега тоя, който е дошъл за две нощувки да съзерцава Егейско морето през море от цъфнали цикламени цветя, които не са циклами. Или са бугенвилии, или глицинии (Бугенвилии били! Глициниите висели). За всеки случай се увери, че не съм болен от ковид (с пособието дистанционен термометър) и мълчаливо ми посочи стаята с баня, в която както навсякъде в Гърция душът не може да се закрепи за окачалката и трябва да си го държиш в ръка. Половин час по-късно ми върна личната карта с грееща усмивка. Ама ти май се казваш Димитър? Аз, плахо: дааа. Ама значи си християнин! (гръцка дума за православен християнин). Аз, плахо: дааа. Що не каза веднага! Ето, и ние сме християни. Аз се казвам Ирини, а старият е Йорго. У вас няма ли такива имена? Има! Ледовете се стопиха, но езиковата бариера не позволи да тръгне мощен ледоход по течението. Катерачите и гмуркачите не са християни! - помисли си Щирлиц и веднага се увери в правотата на извода си, като ги подслуша да си приказват предимно на франкски, тевтонски и англо-саксонски на улицата, в кафенетата и по плажа. На островите досега, ако изобщо попадах на чужденци, бяха само италианци. На тях додеканезчани май им прощават религиозното несъответствие и ги приемат за свои. И с благодарност, че са им лоялни гости и ги спасявали от фалит даже тая ужасна година. Която годйна хич не е ужасна за атиняни и солуняни обаче, на които най-после се удава шанс да опознаят родината си на спокойствие.

 

 

За опознаване на родини си говорихме и с барба Янис, собственикът на таверната на източния плаж на остров Телендос – малкия брат на Калимнос, до който се стига за 10 минути с маршрутка-моторница. Отнесе се в мили спомени как карал срочна военна служба на Дойранското езеро през 1970-те. Додеканезите били демилитаризирана зона до 1985 (бележка: да го фактчекна!) и затова го натирили в Далечния Север. Редовно минавал нощем в България при Кулата, защото кебапчетата му излизали 5 драхми вместо 12 у тях. Избивал ги с пакет цигари (Марл)боро, каквито се търсели по соца у нас. Те и Kent се търсеха. Защо изобщо му се е налагало да си пресмята вечерятя в пари, след като е бил на служба, не дискутирахме. Прави впечатление, че не се дразни държавата със столица Скопjе да се реферира като Македония. Или Югославия. Дойран е на космическо разстояние от острова, на който живее и говори гръцки от космически брой поколения, без да го е грижа особено коя империя, република, тирания, демокрация, османокрация, ти го назови, го владее. А вирусът не го безпокоял, защото си седял в Бодрум. Това пък беше коментар зад гърба на двойката тевтноскоезични франки на съседната маса, които се опитваха безуспешно да убедят децата си да си изядат броколито, пардон - да си увият муцуните с маски. Нямаше други маски на хоризонта. А на западния плаж (10 минути пеша през едно превалче от източния с таверните) даже и гащите не достигаха са всички. На залеза освен мене се любуваха две двойки мъже - двама голи от север на скаличката с пейката и двама облечени (по бански) от юг. 

 

 

Последният ден беше назначен за немърдане никъде! Даже и то Телендос не прескочих с лодка. Плаж, море и бира алфа си имаме и в селото на Калимнос. Хапнах си динята на терасата с буганвилиите и слушах серенадата на гугутчо от отсрещния гръмоотвод: гу-гуу-гу (добро утро на гугутски). Първото кафето на деня беше подсладено капучино към тиропитата, а второто елинико метрио. Опитах салата Мармизели - калимноската версия на критски дакос. И леко запечен стек от риба тон за прощална вечеря. Вече освен на Самотраки и на Калимнос ме знаят като Българина, Който Се Пазари за Две Евро. Няма да излагаме нацията, я! В случая - за такси до летище на баир. С изражение на крайно обидено възмущение отказах офертата 20 евро, която хазяйката получи по телефона от такси-централата. А като се обадих директно на кира Мария, която ми беше бутнала визитка, се навих на 18. Има я и опцията пеш, но е 7 км плюс 240 метра денивелация. От друга страна, не се оплаках, че ме скубят 4 евро вместо 3 за "узо с мезе" в кръчмата. Ама младежът келнер свърши работата с резервирането на такси на гръцки. На него се доверих, че е превел правилно сикс форти файв ей ем. Мезето бяха три филийки с различни помазанки, маслини и люти чушлета

 

 

През нощта се събудих от паник атака, че ми свършват гръцките острови. А още не съм навършил 53.  После прехвърлих вината на комарите в стаята с гледка! Станах в 5:30 вместо в 6:15 и отмъстих със смъртно наказание на поне дузина, всичките пълни с кръв. Моя. Умряха с достойнство! Освен един, който се ската и спечели време, през което дойде кира Мария с таксито да ме вземе. Беше точно сикс форти файв ей ем.

 

 

(край)

 

Забележка: Котки  по снимките откривам две

[zon]

преди 8 часа, домосед каза:

Забележка: Котки  по снимките откривам две

Мислех си, че ще ни питаш да кажем на колко си години ;)) 

[cck]

преди 8 часа, домосед каза:

През нощта се събудих от паник атака, че ми свършват гръцките острови.

Великолепно написано! Ето на това му се казва основателна причина за гръцка паник атака. 🙂

При първа възможност бих искал да почерпя с узо (дини нямам).

[Hadzhitodorovi]

преди 19 часа, домосед каза:

През нощта се събудих от паник атака, че ми свършват гръцките острови.

Винаги има вариант - със съвсем минимално извъртане на условията - да се увеличат до "острови с исторически елински корени" 🙂 

[домосед]

 

Всички снимки от сериала на едно място:

 

Миконос: https://photos.app.goo.gl/9goqwzCNF7frJ6Pt5

 

Карпатос и Сариа: https://photos.app.goo.gl/kQmLe1tbhvqfrsU18

 

Патмос: https://photos.app.goo.gl/L5oEBjQUQC4xutY86

 

Св. Йоан Богослов (Патмос): https://photos.app.goo.gl/rV3yJwYmMVjEJdz89

 

Липси, Арки, Макрониси, Лерос: https://photos.app.goo.gl/FSorAU9FtsoM43p9A

 

Порто Лаго (Лерос): https://photos.app.goo.gl/mmyxBXsMSpCy8EL67

 

Калминос и Телендос: https://photos.app.goo.gl/T8gGsRzc2Ye6V4ED8

 

Общи пейзажни: https://photos.app.goo.gl/S2dctMyWs9ba7qsr8

 

 

[bulpa]

Преди 1 час, Hadzhitodorovi каза:

Винаги има вариант - със съвсем минимално извъртане на условията - да се увеличат до "острови с исторически елински корени" 🙂 

Много добро предложение 😀

[giafil]

@домосед Въпреки, че бяхме в района малко след теб този остров Телендос  от теб го научавам. Ти в крайна сметка отиде ли до него

или само от Калимнос го наблюдава и изобщо обитаем ли е ? 1 км от Калимнос...

Дай моля те малко информация, че ми стана интересно. Wikipedia не е приемам за източник...

[домосед]

преди 57 минути , giafil каза:

Ти в крайна сметка отиде ли до него

Историята с барба Янис е от Телендос. Има обитаеми къщи и няколко таверни с гледка към Калимнос, диви плажчета към открито море и една планинка, която може и да се обходи/качи/обиколи по пътеки. Лодките от Митриес са на половин час през сезона и вървят до късно през нощта да обслужват таверните

[giafil]

супер ... Много благодаря...

[Фил]

Ей, браво, с голям кеф си чета пъте-фото-писите ти.   Благодарности за увлекателния разказ! 
.....

 

Цитат

 Отнесе се в мили спомени как карал срочна военна служба на Дойранското езеро през 1970-те. Додеканезите били демилитаризирана зона до 1985 (бележка: да го фактчекна!) и затова го натирили в Далечния Север. Редовно минавал нощем в България при Кулата

Знаем ги тия - натовски шпион!   
В нашето поделение в Гара Пирин (Кресна) , веднага след входа имаше голяма табела с надпис "Войнико, никога не забравяй, че само на 50км. оттук се намира враг №1 - въоръжените сили на Гърция!",  а сутрин, ако до 3 мин. след като свирне тръбата, дежурният офицер намереше в спалното някой още да не е станал, следваше красноречиво предупреждение: "Ей, мърцини, така както се мотаете, гърците ще дойдат да ви нае**т още докато сте в леглата!"  
 

преди 22 часа, домосед каза:

Защо изобщо му се е налагало да си пресмята вечерятя в пари, след като е бил на служба ...

Е, точно ти да не знаеш какви буламачми готвеха в казармите.    Въпреки че в гръцките бази може и да е било малко по-добре, все не ще да са им сервирали някакви деликатеси.  

 

преди 22 часа, домосед каза:

Ама ти май се казваш Димитър? Аз, плахо: дааа. Ама значи си християнин! (гръцка дума за православен християнин). Аз, плахо: дааа. Що не каза веднага! Ето, и ние сме християни. Аз се казвам Ирини, а старият е Йорго.

Аналогичен случай с нас в Санторини - след като установихме, че известните големи доставчици режат глави до кръста, отиваме трима (за повече тежест ) бабаити  да се пазарим в една малка местна рент-а-кар-ница  за кола за три дни.  Представяме се (Александър, Илиян, Филип) на собственика, а той се смее: "Ееее, ми вие сте наши момчета - Александрос, Илияс, Филипос! Айде дайте 50€ и взимайте ключовете"  
 

[домосед]

Дневникът рано или късно би трябвало да отрази и едно кратко пътуване от октомври 2021 по земи, попадали в Австрийската империя в началото на XX век. Пътуването започна в Сараево*. Снимките още не са излезли, но пък ето един тийзър клип със собственичката на кебапчийницата (чевапчийница, босн.+сръб.+хърв.) на Башчаршия, в която с @bronco попаднахме случйно първата вечер

 

 

 

*Всъщност започна с убиване на три часа между два полета на нискотарифни авиокомпании на популярно за целта летище във Валония. Там научиме по трудния начин (като дадохме пари!), че „нормалното“ кафе по подразбиране не било еспресо като във Франция, ами „кафе ноар“, което в буквален превод на австрийски е шварцкафе, но като изработка е разредено американо. Чак при Бранка ни се оправи вкусът с канонично босненско, което и в буквален превод и като изработка е турско.

[Zaro]

Преди 1 час, домосед каза:

Чак при Бранка ни се оправи вкусът с канонично босненско, което и в буквален превод и като изработка е турско.

Турско е в турската часова зона. В другите е я гръцко, я босненско, я косоварско.

[zon]

преди 2 часа, домосед каза:

*Всъщност започна с убиване на три часа между два полета на нискотарифни авиокомпании на популярно за целта летище във Валония. Там научиме по трудния начин (като дадохме пари!), че „нормалното“ кафе по подразбиране не било еспресо като във Франция, ами „кафе ноар“, което в буквален превод на австрийски е шварцкафе, но като изработка е разредено американо. Чак при Бранка ни се оправи вкусът с канонично босненско, което и в буквален превод и като изработка е турско.

В Белгия кафето не е като кафето, което се предлага в България. Това беше първото ми откритие преди много години и затова, кафе пия само по изключение на определени места. В означените кафенета Illy например, или да се търси в гугъл бариста. 

[домосед]

 

На 10.08.2021 г. в 11:53, домосед каза:

А какво има в музея Moco на фиг. 6 ще покажа в друга тема!

Вече съм ви изтерзал от нетърпение да научите какво има в амстердамското Moco. Или - по-точно - какво имаше през юли 2021.
banksy владее огромна територия, но не е само той. Като най-почетен гост си беше поканил The Kid (най-оригиналния псевдоним в стрийт арта!)

 

 

 

[zon]

@домосед как беше кафето в Антверпен? или след бирите не си спомняш ;)) 

[домосед]

преди 16 часа, zon каза:

@домосед как беше кафето в Антверпен? или след бирите не си спомняш ;)) 

Да кажем дипломатично, че ябълковият пай беше много добър

 

 

[zon]

"Antwerp is truly heaven for coffee lovers, with coffee bars on practically every street corner. But how are they different from each other? Where to find the ultimate cuppa that suits your taste and what is the story behind it? Coffee roaster Koen Bleuzé shares his top 10 favourite coffee bars and explains his choices."

 

"..Koen likes to delve deeper into the history of coffee. He is interested in its colonial past and adheres to the “from bean to cup” principle. “Antwerp really is a coffee city because of its many coffee bars but also because of its port. Antwerp has the largest coffee storage of the world”, says Koen.

Koen shares his tips below. Why not pop into one of these coffee bars on your next visit to Antwerp. But remember, we cannot be held responsible if your coffee habits turn into an incurable coffee addiction…"

 

The top 10 coffee bars - Visit Antwerp (visitantwerpen.be)  

[домосед]

Полша, юли 2021: Trójmiasto / Dreistadt / Trzëgard 

 

1. Сопот

 

Кривата къща, дето я има на всички брошури за Сопот, можеш да я снимаш цялата само през зимата. И по-добре, че я крият с разлистени дървесни корони през лятото. В квартал с панелки би изглеждала добре. В Сопот с добре съхранените му немски сецесионови вили, си е жив кич. Гранд хотелът е изваден като от филм на Уес Андерсън. Или обратното? Изкъпал се в Балтийско море (Източно море, нем.) продължих на север (тук му викат полунощец) по брега. Пих бира от реставриран пикап шевролет от 1954, катерих по горски пътеки, сурнах се, където подозирах, че ще се сурна. Как ще разпознаеш полското fish'n'chips? По сладкото кисело зеле насред лято! Цици имаше по целия плаж (като в иконичния надпис на пицария в Синеморец), но нямаше нито една гола. Още по-малко - цял чифт. За сметка на това имаше черни раса до глезените. Сигурно летят до България, за да ги разголват (както аз летя до Полша, за да си разголвам носа в градския рейс). Нямам никаква идея за какво друго им е на поляците да идват в България. Пясък, слънце и топло море очевидно си имат. Поне един ден в годината. Този ден! А дали останалите дни тия ненужни на пръв поглед платнища за завет, с които си ограждат хавлиите, не са наистина нужни?

 

 

 

 

Целият албум: https://photos.app.goo.gl/VPoreaqmpqABcMFRA

 

(следва)

[домосед]

2. Гдиня

 

Тук няма стар град. Нито средновековен, нито ренесансов, нито сецесионов. Има малко оцелял интербелум модернизъм, но обликът на града е предимно зрял соц, срещнал европейски съюз, с богатски вили, стъкло и бетон. С повечеко от бетона. Атракцията са плажът и туристическо-музейното пристанище. Търговското е встрани.

 

 

Най-добре да избързам да се прибера с електричката по светло в Сопот, за да отметната местната Айфелова кула (моста в морето) и да доотснимам вилите.

 

 

Всичко от Гдиня: https://photos.app.goo.gl/HcAFQozMb8qZKVXD9

 

(следва)

 

[домосед]

3. Гданск

 

Пристигам в Гданск с ембраер на KLM Cityhopper. В рейса от летището риж поляк, по-малък от юноша (preteen, англ) слуша чалга. Всички я слушаме. От прозореца чета от транспарант на една църква, че Исус ме чека. Как му викахме на оня състудент от Радомирско, дeто все некой го чекаше ... 

 

 

Настанявам се в реставрирана историческа сграда на улица Пивна с прозорец към катедралата. Надписът с латински букви на фронтона на къщата отсреща е IZBA ADWOKACKA. Изба може да не означава същото като на български, но за Пивна нямам съмнения. Ако дограмата на хотела ми е полска, то Полша става моят абсолютен фаворит за производител на звукоустойчиви дограми. Отдолу са все заведения с маси и правостоене на тротоара.

 

 

Катедралата в някакъв момент в биографията си била най-голямата лютеранска църква в света. Сега е католическа, разбира се. Следвоенната реставрация на Стария град била към предпоследно състояние на градската среда. Или предпредпоследно. Избрали си били един век от историята, когато бил перла в короната на полския крал, а архитектурно родство се търсело с Ниските земи и по-конкретно - католическа Фландрия. И го препостроили по гравюри оттогава.

 

 

 

 

Но това ще го проучвам следващ ден. Този имам останала енергия само за Сауна и Супа. Сауната е в Дълбоката изба (на хотела). Супата е на Дългия пазар (зад хотела). Сервират я в самун хляб. Води се супа, но е манджа с наденица и варено яйце. 

 

(следва) 

 

 

 

[домосед]

3b. Гданск (втори ден)

 

Навъртях към 20 км пеша с фотоапарат на градско! 

(Маршрут: https://www.strava.com/activities/5681009798)

 

 

Качвах се за гледки от високи и на камбанарията на катедралата ...

 

 

... и на един кран в кампуса на корабостроителницата. Може и Лех Валенса да се е качвал, знам ли. За папата се съмнявам. Крейнингът беше умерено туристически. Ще рече – взеха ми 15 злоти. Корабостроителницата и цялата индустриална зона преживява постиндустриален упадък, постепенно навлизащ в период на хипстърска гентрификация. Там са най-добрите места за пиене на крафт бира с гледка. Появили са се и нови арт пространства. Забавно ми е как сред множеството по заводските алеи се разминават две неразтворими една в друга класови фази – остатъчна работническа и нова градска средна. С детски колички и маломерни фризирани кученца.

 

 

В Стария град пък точно днес откриха събора на Св. Доминик. Провеждащ се по традиция от първата половина на XIII век!

 

 

Ако разблъскаш тълпата пред сцената за костюмирана бурлеска на Дългия площад, можеш да прочетеш маркировката на паважа, предлагаща 1.5 м разстояние между човеците.

 

 

Открих и голите цици, дето ги нямаше на плажа в Сопот! Обаче ... не са полски. В музея на Втората световна война циците илюстрират немското разбиране за расово превъзходство. А целият музей илюстрира полското разбиране за повече и по-малко важното във войната, което, както и очакваме, е богато на национални специфики.

 

 

До следващия музей се прехвърлих с директен редовен полет 

 

 

Всички снимки от Гданск: https://photos.app.goo.gl/bTrazonrS12PS4EW8

 

Бонус снимки от летище Бургас: https://photos.app.goo.gl/vZCEHQuM9WQuq9tc9

 

(край)

 

[домосед]

Дневникът преминава в ретроградна фаза - обръща се времето назад, а посоката - на юг: Гръцки острови, юни 2021

 

1. Андрос

 

 

Батси е живописното село с плаж на остров Андрос. Намира се на 7 км от фериботното пристанище Гаврио, които могат да се вземат пеш, което е особено препоръчително надвечер в сезона на цъфтеж на олеандрите. Не е ясно как исторически главното село Хора се е оказало на залива от обратната страна на главното пристанище. Пренебрегнах пристанищните таверни за една по-хипстърска с няколко масички в тясна уличка нагоре по барата. И вечерях с огромна порция дакос. Откакто се запознах с него в Крит, съм го включил в задължителната кулинарна програма за егейския регион. Едни лелички, немкини или швейцарки, с вид на много по-постоянни жители на селото от мене, се включиха сърцато в упътвания къде и в колко часа да чакам единствения сутрешен рейс между Гаврио и Хора, който спира и в Батси. Планът беше на другия ден да го хвана, а да се върна пеша прекосявайки планинския гръбнак на острова по маркирани пътеки с отбивки (поне) до една църква от XII век и един мъжки манастир на най-високото.

 

Да, ама го изпуснах рейса, защото минал за разнообразие по другата улица, докато съм си пиел кафето на крайбрежната, уверен от кафеджийката, че не само ще мине по нея, а и ще спре, ако му махна. Ама де ще знае и тя, че асфалтират в стария град и рейсът (и всички останали коли) заобикалят. Ориентирах се по карта и един сайт androsroutes да си съставя маршрут от маркирани пътеки и то – сравнително скоро маркирани. Хванах маршрут 11, който ме качи отвъд островното било през село Катакилос към село Арни. Връщането трябваше да бъде по немаркиран черен път. Обаче, за да изляза на него импровизирах по идея на maps.me една приключенска отсечка по баира, пробивайки през тръните и по хлабави камъни. И коза не беше минавала! Горе попаднах на една църквичка със стъпала към покрива. Сложили около нея ръждива (но не бодлива)  рандом коза да не се качва и бие камбаната. Общо към 18 км. Тъкмо навреме слязох в Батси за една студена бира Мамос (сам съм, други няма) в крайбрежен снек бар. Имаше и палачинка. Каваше се Spicy, но не беше. Но пъй навеждаше на размисъл дали на следващия ден все пак ще мога да стигна пеша до Хора на път за пристанището, което е в обратна посока.

 

 

 

Планът за гонене пеша с раница през целия остров на обеден рейс от Хора, който да ме закара три часа преди ферибота да кисна на пристанището, без да съм имал време за снимки и забележителности, отпадна като идиотски. Вместо това направих 16 км преход по сандали по маркирани пътеки до Гаврио през Горно (Ано) Гаврио и стигнах точно навреме. В морето се бях изкъпал още сутринта преди баничката с кафе в Батси. Забележителността (освен дървените електрическите стълбове с гледка) беше манастир с бременна котка. На котките е разрешено. На монахините - не.

 

 

(следва)

 

Албум снимки: https://photos.app.goo.gl/hzmSX81X5nNLjFNE6

 

Маршрути:

 

https://www.strava.com/activities/5434969200

 

https://www.strava.com/activities/5440565761