дневник Каръшки Колумбия, Куба и Каймани по Коледа

[eloena]

Поздрави от дъждовните Каймани. След безумно начало в Куба(има да разказваамм) , най накрая си почивам, като само безбожните цени (70 лв скромна закуска) грозят изкуствения пейзаж..

Еее...разказвай, моля, стресираш ме!

[mililia]

Еее...разказвай, моля, стресираш ме!

Аааа, не! Човекът да си изкара с кеф почивката и като се върне да ни спретне едно описание на пътуването, че после пак всички да се заливаме от смях пред компютрите в работно време. Моля, не разваляите с вашите настоявания този кеф на всички ни.

Мак, гледай си там девойката с костенурка и набелязвай опорните точки на пътеписа. Ние тук с нетърпение чакаме завръщането ти, че да плачем от смях после, четейки каквото си ни подготвил.

[edbloom]

Е, Еми това е ясно, всички ще чакаме да прочетем, дали в работно време или не, но Ели заминава след броени дни за ... Куба. Влез й в положението, сигурно ще й е интересно да прочете в резюме нещо, ако Мак има време. Поздрав за Мак с "Кайман не гони Кайман", весело посрещане там

[macf1an]

Моля да се впише в протокола, че девойката ми е домакиня и добра дружка куба е фурор.. Пак се натресох на бясни ситуации, че и колело има замесено.. Сега остава да си намеря спане в сиенфуегос и нещата ще грейнат.

[Nicro]

В Куба всяка секунда е филм. Човек не може да пресече улицата и да си купи ядене, без да влезне във филма

[AlexandraKo]

Моля да се впише в протокола, че девойката ми е домакиня и добра дружка куба е фурор.. Пак се натресох на бясни ситуации, че и колело има замесено.. Сега остава да си намеря спане в сиенфуегос и нещата ще грейнат.

Ти си ни диамантчето в короната магеланска и като не светиш ни е скуууучно

[macf1an]

.. Такаам. Поздрави от Богота, където вали и е студено...

Направо не ми се вярва колко много неща ми се случиха на това пътешествие.

Разцепих я тая Куба. Или тя мен.. Не се доуточнихме кой кого, но на сутринта си разменихме телефоните и ще се чуем пак, определено.. Скоро, надявам се.

Остава да се поприбера и да почна снимки и писане.. Голям зор ще е, но ще си струва..

Редактирано 6 януари, 2016 от macf1an

[AlexandraKo]

.. Такаам. Поздрави от Богота, където вали и е студено...

Направо не ми се вярва колко много неща ми се случиха на това пътешествие.

Разцепих я тая Куба. Или тя мен.. Не се доуточнихме кой кого, но на сутринта си разменихме телефоните и ще се чуем пак, определено.. Скоро, надявам се.

Остава да се поприбера и да почна снимки и писане.. Голям зор ще е, но ще си струва..

Охоооо, щом ще се връщаме, работата е специална!

И сега ме почна любопитството ме почна с едно ръъъъфане, дано си дойдеш по-скоро, че да разкажеш!

Твоите разкази са прелюбопитни и интересни, досущ приключенски сериал на живо.

[Sun4o]

..

Разцепих я тая Куба. Или тя мен.. Не се доуточнихме кой кого, но на сутринта си разменихме телефоните и ще се чуем пак, определено....

Да разбираме, че те е излекувала от дисковата херния, нали?

Че не мога да си представя нещо друго да е.

Особено тук, в моралният ни форум...

[Childish]

Умрял е от скука. Само се опитва да събуди интерес към пътуването си     

[Duke]

Особено тук, в моралният ни форум...

 

Така е!

 

Строг и консервативен е нашия форум, на за сметка на това чувството за хумор не се толерира...

[Гост]

.. Такаам. Поздрави от Богота, където вали и е студено...

Направо не ми се вярва колко много неща ми се случиха на това пътешествие.

Разцепих я тая Куба. Или тя мен.. Не се доуточнихме кой кого, но на сутринта си разменихме телефоните и ще се чуем пак, определено.. Скоро, надявам се.

Остава да се поприбера и да почна снимки и писане.. Голям зор ще е, но ще си струва..

 

Признавам, и аз потривам уши 

[AlexandraKo]

Така е!

 

Строг и консервативен е нашия форум, на за сметка на това чувството за хумор не се толерира...

Е, понякога има разминаване между разбиранията на хората, кое точно е хумор в някои моменти. Ама то си е нормално, не се притеснявай.

[Duke]

Така като ме наблюдаваш задочно, защото не се познаваме лично, да ти изглеждам на особено притеснен?

[Фил]

...

Направо не ми се вярва колко много неща ми се случиха на това пътешествие.

....

Остава да се поприбера и да почна снимки и писане.. Голям зор ще е, но ще си струва..

Е, пусни някакво трейлърче преди Премиерата 

Че тук феновете вече тръпнем в очакване 

[AlexandraKo]

Така като ме наблюдаваш задочно, защото не се познаваме лично, да ти изглеждам на особено притеснен?

Само малко

[macf1an]

Добре, нека започна с малко, пък дано намеря време за останалото Пътят беше почти безметежен, та направо сух, но веселото започва скоро

 

Пътуването започна с поредна борба за вкарване на огромно количество течности в еднолитровото пликче.. Хем, че бях тренирал предната вечер, отново ми отне около час и 10 скъсани найлона .. Май най-накрая ще ми писне и ще започна да пазарувам всичко на място, ама в Куба откъде да намеря еди какви си разтвори за лещи, пяни, мазила .. Както се оказа впоследствие, битката с физиката и еластичността си заслужаваше.

На летището имах време за един бърз Преслав, където доволно си отдъхнах, че никой не ми се заяде за възстановената чекийка (след пътуването през Нагоя). Дойде време и за бординг .. Ей, толкова омраза и обиди не бях слушал по мой адрес отдавна. Причината? Ами, явно никой не беше чувал, че бизнес пътниците се качват с предимство, и когато прескочих цялата опашка и влязох първи, се отпуши такъв ропот, такива подмятания .. грозна работа. Един въз-нагъл господин трябваше да бъде усмирен с обяснение, че се възползвам от правото си в момента, за което съм платил (добре де, не съм, ама все пак ми се полага) доста повече от него, а не съм го предредил на опашката за намалени домати на пазара, където явно беше свикнал да прекарва времето си. Получих дори закана, че ще се изясним кой е в бизнес и кой не "долу, в рейса" .. Забавно, понеже беше видимо, че сме на ръкав

 

След мигове срещу мен грейна добре познатото лого, предвещаващо добро обслужваме и кофти храна:

 

За опознаване  възможностите на новото ми телефонче, ес бях оборудвал с най-добрите 10 приложения за снимане, даващи достъп до всякакви про-фотографски екстри. Почти докрая на пътуването, всяка снимка беше правена поне по 4-5 пъти, с оглед доказване качествата на всяко от тях .. Е, победител си остана вградената Camera, поради множесто причини, които ме мързи да разписвам сега. Ето как протече и пътят:

 

 

Имам и още, но всички инструменти ми отказват да ги обърнат .. много били големи..

 

Безглутеновата закуска, макар богата, беше незадоволителна като качество. Райзброт-ът ме потриса в сънищата ми до ден днешен..

Във Франкфурт седнах да почина за малко в бизнес ложата до гейта, и хайде обратно на същия самолет, със същия персонал, но коренно различно отношение. Два пъти по-усмихнати, с коледни шапчици, и доста по-обилни порции и гощавки, хем за сравнително същото разстояние и дължина на полета.

 

Мадрид. За пръв път ми се налагаше да летя от Т4, който се оказа на 10тина минути с автобус и още толкова лутане и дундуркане в подземно влакче. Ложата на Иберия, в която влизат и бизнес пътниците на Авианка. беше доста приятна, точно на стъклата към пистата, и с богато заредена студена и топла кухня.

Дойде време да се насладя и на бизнес салона в новичката 787-ца на Авианка. Идеален. Седалки, превръщащи се в хоризонтални легла, много място за всичко, огромни прозорци и прилична мултимедия. Най-ценното? Много, много добри активно шумоизолиращи слушалки. Щракваш едно копченце и самолетът (почти) спира във въздуха и гаси моторите За пръв път успях да поспя много качествено, чак за малко да изпусна прелестите, които ми сервираха:

 

 

Ядене и пиене имаше постоянно, стига да си поискаш. Кеф ти Курвоазие, шампански, Бейлис, абе глезотии за всички вкусове и мераци. Филмотеката им беше доста бедничка, 10-15 филма, които бях изгледал отдавна, та предимно се занимавах с пробване на камерата и ровене по функциите на телефона. Най-накрая се превърнах в типичен представител на 21 век

 

Както бях написал, оказа се, че полетът ми до Богота ще е със смяна на самолета в Кали, Колумбия. Столица на салсата и едно от най-опасните места в целия район. На всичко отгоре, трябваше и терминал да сменям, а в комбинация със странните условия за влизане и излизане от бившата кокаинова империя, нещо леко  ме стягаше около врата. Никой не ми даде имиграционна бланка в самолета, та си рекох, че ще минаваме метър. Да, ама не ..

Гледайте си в краката къде вървите, понеже предимно там са знаците към "зелената" опашка, за външни лица. Служителят повдигна леко вежди, като ми видя паспорта .. порови, потърси, подпита какво ще правя там и колко време, и ме пръждоса към коланите с багажа. Работа там нямах, т.като бях само с ръчен, та парадно тръгнах да излизам. "ПАРЕ!" - някой се изкряска .. Подгонил ме беше един митничар, че не съм му дал декларация. Нямам такава, разбира се, и той се намуси и ми подаде такава на испански. Обясних му, че не разбирам, и да търси нещо за чужденци .. Проблем. Нямаха. Докараха една булка от някъде, та попреведе ситуацията, и със старата тактика да се правя на неразбиращ, си изпросих да ми я напише тя, като ми чете от паспорта. Нямаше нищо против, на фона на това да обикаля и търси друга хартиика

Мигове по-късно бях в Кали. Гледката беше доста стряскаща. Много жега, влага, и хиляди, хиляди страшно изглеждащи посрещачи, на гроздове, един върху друг .. Притичах към съседната врата, където е вътрешния терминал и с лека въздишка се зарадвах на първите срещнати полицаи. Полицията и армията в Колумбия са на голяма почит, т.като те са в основата на опазване държавата от опитите на горилите (guerrillas) да завземат властта, а и далеч не са толкова корумпирани, колкото са били под егидата на Дон Пабло. Ужким.

Вътрешният терминал няма ни един надпис на английски, та отне малко въртене в кръг докато получа нова бордна карта (не признават онлайн чекин) и ме съпроводят лично до охраната. Там разбрах, че не се допускат запалки в багажа, след като дамата 3 пъти ми сканира куфара и накрая извади мобилния телефон от него, чиито чарколяци и приличаха на такава .. ?! Добре, че японската ми придобивка на батерия е незабележима, та минах без проблеми. Ложата им е малко скучна, но на вътрепен терминал и толкова е добре, а и интернетът си беше съвсем приличен.

При все краткия полет, Авианка ни гостиха пре-добре, и след около час вече бяхме в Богота:

 

 

Безглутеновите им хлебчета са нумеро уно!

Безпаметно минаване през сигурността и хайде да си търся шофьора. Една от причините, по които избрах Хилтън, наред с безумно ниската цена и факта, че щяха да ме ъпгрейднат към апартамент безплатно, беше наличието на фирмен транспорт за смешни пари (което се оказа тенденция в Богота, но затова - към края). Уговорката? Изход 5, където кацат всички международни, за какъвто ме смятаха те, т.като полетът ми е от Мадрид. Никой. 5-10-15 минути .. а тези хора незакъсняват! Таман бях набрал номера и щях да пробвам симпатика, и един запъхтян младеж разпъна лист с името ми точно срещу мен. Извинения, чудеса .. Разбрали те, че полетът е от Кали, и отишли да ме чакат на другия изход. Натоварих се в ново ванче, и поехме на около 30 минутната разходка из нощна Богота. Странен град. Голям. Много. 10 милиона народ. Странни улици, ту широки, ту тесни, ту еднопосочни, ту не.. Кара се бясно. 120-130 на ограничение 50 и т.н.м та чак некомфортно, защото стеснения и завои има доста.

 

Пристигнахме по живо по здраво, взех си ключа, пих един коктейл за Весела Коледа и се довлачих за 4те часа сън, които имах. Бях си поръчал закуската в леглото (понеже залата отваряше далеч след като съм заминал, не че съм глезльо .. )и се надявах да ме събудят .. Е, добре, че имам и аларма. Няма закуска, няма гявол. Изскърцах им със зъби по телефона, че ме държат гладен навръх Коледа, и да видите как след 30 секунди някои влетя и излетя от стаята толкова скоростно, че дори не си видя бакшиша .. Преоблякох се най-накрая в карибски одежди, че бях смъкнал 3 кила от потене в тая Колумбия, и хайде към аеропорта, с очакване за голяма борба с местните тарифи и такси ..

Стигам аз, народ, кучета, полиция .. и никъде не пише къде е терминал 19 за "деволусион" (връщане на парите от таксите). Питах на гишето на Авианка, където само една служителка знаеше 5 думи на английски с индокитайски акцент, или поне така звучеше, и ме пратиха на чекина, да ме оправели там. Е, вярно, оправиха ме ! Една кака дойде, взе ми паспорта и бордните карти, а след 2 минути потвърди, че нищо не дължа. Това е новата процедура! Няма печати, няма нищо, директно на чекина. Питах за таксата за летището.. и това го махнали, слагали го в билета. В моя не беше сложена със сигурност, ама минах метър Явно Авианка, като национален превозвач, първи са улеснили пътниците си. Поиска все пак да види туристическите карти за Куба, кимна и ме отпрати.

Наредих се на 4те проверки за сигурност, които ме чакаха преди заветния полет за Хавана ...

На вратата за заминаване - паспорти и бордни карти. 2 метра след него - първа проверка за оръжие. Там, дълга опашка и проверка на паспортите.

Най-накрая нещо се случи ..

Наредих се срещу една симпатична какичка, която с голямо подозрение се взря в компютъра и множеството печати в бордната ми карта. Какво работите? Отговарям чинно.. А откъде идвате? Първото, което ми хрумна, беше последното международно летище. Мадрид. Все пак бях излизал от него, та се броеше за последна посетена държава .. Отговорът не й хареса изобщо. Дали защото бях тръгнал от София, дали защото бях в Кали предната вечер, не знам. Взе паспорта, каза да чакам, стана и излезе от залата. Та да да дааам. 30 минути. Тридесет минути седях като наакан през празното гише, докато тя се беше запиляла кой знае къде, кой знае за колко време .. Не знам на кого се обаждаха, защото толкова дълга проверка само по телефон може да се прави, но си ме налегна спек. По едно време, с каменно лице мацката се приближи, влезе зад стъклото, мълчаливо ми би печата и ми пожела Весела Коледа, и че всичко било наред. И даже се усмихна Хич и не съм се интересувал що изчезна, грабнах си куфарчето и бегом към последната проверка - метал и течности. Минах без проблеми и се отдадох на зяпане по магазините, в които цените бяха доста прилични. Борото е 20 долара стекчето, за ориентир. Салонът на Авианка отново е на витрината към самолетите, но е сравнително беден откъм избор, при все, че имат готвачи и правят всичко на мига. Почивка, Интернет, дълга разходка до гейта за Куба, отново проверка на туристическите карти, автобус до самолета, и не след дълго вече се носех към отдавна мечтаната Хавана:

 

 

 

Разбира се, още с кацането започна и филмът.. За това - следващият път

Редактирано 13 януари, 2016 от macf1an

[Childish]

Е, браво, точно на най-интересното спря 

Отмятай бързо работата, че чакаме. 

Редактирано 13 януари, 2016 от Childish

[П.Кръстев]

Супер! Чакам с нетърпение продължението!

[mililia]

Чакането на разказа си заслужаваше напълно. Нетърпелива съм за продължението....

[Гост]

Обичам ти разказите бееее...

[Duke]

Мак, ако не ти достига някой и друг CUC, за да пуснеш продължението само кажи - ще помагаме - хора сме все пак...

[Tedy]

Айде, че докато стигнеш Куба и Дюк ще е тръгнал.

[Childish]

Мак, ако не ти достига някой и друг CUC, за да пуснеш продължението само кажи - ще помагаме - хора сме все пак...

 

Мак, пускай продължението само след като Duke обещае, че ще докладва писмено за своето пътуване в Куба като се върне

 

Редактирано 17 януари, 2016 от Childish

[macf1an]

Още с наближаването на Куба започнаха странни и красиви гледки. Първо прелетяхме над красиви  синеви, май около Кайо Анклитас, след което се заредиха десетки ... кръгли ниви под нас:

 

 

Прикубихме се безаварийно и започна приключението. Първото, на което те учат, когато кацнеш: тук се чака. За всичко. Слязох първи от самолета, първи отидох на имиграционната опашка, останала от предния самолет .. час. Ако не друго, поне едно им признавам на летищните власти. Никъде, ама никъде по света няма толкова ... меко казано провокативно изглеждащи служителки.  Униформите им са с поли, около педя къси, и всяка се надпреварва с другата да обуе най-бруталните мрежести чорапи, че да събере очите на чужденците. Снимки няма, но признавам, бих рискувал да ги щракна, като знам, че ще ме арестува някоя от тях...

Втора странност. Веднага след имиграцията - метал детектор, да не внасяш нещо нелегално в страната. Опашка, още 30 минути. Излязох набързо през митницата, където дори не ме погледнаха, никой не ме и пита за застраховка, при все десетките онлайн твърдения за такова изискване, и се гмурнах в жежката и шумна Куба.

Обходих няколко от агенциите на летището, където веднага се видя разликата между държавната и частната практика. Ако не знаеха или не можеха нещо, вдигаха рамене и гледаха зад теб за следващия .. Грам не ги интересува дали ще ти вземат парите или не, щом са на заплата. С този проблем се борих дълго и занапред, ама в крайна сметка - поне дават най-добрите цени. Питах и къде е Кадеката, да сменя малко евраци. Обясниха ми като на полу-идиот, че отвън има две, и да съм си изберял. Ляво или дясно. Отивам .. Лявата затворена, ремонт. На Коледа. Дясната ... 3 самолета хора. Буквално. Опашка по 3-4 души, към 100 метра.. Препсувах и зачаках, потейки се като олимпиец пред допинг комисия. 2 часа. Омаломощен, жаден, гладен и много закъснял за уговорките си с домакините, прибрах заветните куковете и се метнах на първото официално такси, без грам намерение да диспутирам 30те кука до центъра, вместо очакваните 25.

 

Най-накрая виждах Куба .. Сградите .. хората .. колите.. Колите! За минути ме заболя вратът от въртене, и езикът от цъкане.. Все още търсейки най-правилното приложение за камерата, наснимах къде каквото можах, но повечето се разпльокаха от аматьорщината ми, и останах с тези:

 

 

Спокойно, после им хванах цаката

Сега ще направя малка вметка, че да ви се изясни кризисната жилищна ситуация, в която бях попаднал.

Както споменах, бях се свързал с българската къща, където нямаха места за мен, но бяха поели ангажимент да ми намерят. Е, алтернативата беше доста зле изглеждаща, но все пак имах и други варианти: носех армагани на един кубинец, който се беше наел да ми намери нещо прилично, че и да ми уреди развеждач за целия престой. Паралелно бях открил и апартамент с интернет, но комуникацията със собственика беше доста трудна, а и беше сравнително скъп (45 кука). И тук нещата се заплитат..  Предната вечер, в Богота, бях получил мейл от уредника на българската къща, че има проблем със запазената за мен квартира, и ще търсят друга, успехът от което ще се изясни като пристигна. Уж бях спокоен, защото имах вяра в кубинската връзка, който също ме очакваше на този адрес..

Пристигнах, запознах се с Улисес, с който в последствие си станахме приятели, та чак досега, и започнаха филмите. Заведе ме до съседната врата, зад която ме чакаше и новият ми домакин: Барбарито, не знаещ и дума английски, но пък добряк и наистина настроен да помага.

Улисес ни беше преводач, като направихме една конференция с току що пристигналия Дон Педро, комуто носех подаръците, негов приятел, домакина ми и някакви странични лица, които се мотаеха в общото помещение на новата ми квартира. Накратко, човекът с подаръците си ги взе, барабар с шоколадите, които му носех от Франкфурт, и каза "приятно изкарване". Нада водач, нада квартира, нада грациас. Огледът на квартирата на Барбарито направо насълзи явно префинените ми очи: една стая 3 на 3, с баня и душ в нея, без особено разделение от леглото, без прозорци и с един климатик, бучнат нейде на високото. 30 кука, без закуската .. Примирих се, че поне първата нощ ще изкарам тук, дадох по едни бонбони на домакина и Улисес, и се затворих да попсувам на воля. Улисес ме чакаше отвън да ми обясни къде какво по квартала, което се оказа доста ценно, т.като за невиждалите Куба, в Центро Хабана изглежда доооооста съмнително. Качихме се на покрива и видях един от най-странните древноградски пейзажи, барабар с Капитолио:

Една мила девойка ми беше дала телефона на българка, която е екскурзовод във Хавана, та използвах възможността да й звънна и да се разберем дали може да ме разходи, след като гидът на Дон Педро ми се размина. С приятен софийски акцент, Дйелси ме помоли да я потърся идната вечер, и да се разберем направо за час и място. Нещата най-накрая започваха да се нареждат ..

Следваща спирка - ядене! Много лоши работи бях чувал за кубинската храна .. не малко народ е патил от нея, или цените й, но аз бях поразровил в Трипадвайзъра и си бях харесал доста приличен ресторант, на съседната пряка. Ла Калифорния. Е, такова нещо не очаквах .. обслужване, каквото в Париж не са виждали .. само дето обувките не ми излъскаха, че съм влязъл .. Английски език, менюта, уважение, кон пермисо това, кон пермисо онова .. И най-важното: прилични цени и уникално качество. Близах пръсти и лъжици!

 

 

Това телешко директно влезе в топ 5. Беше сладко! Самото месо, не маринатата .. Не знам с тръстика ли са го хранили, но си е факт, и силно го препоръчвам.

Навън се беше постъмнило, и след хилядите уверения, че всичко е напълно безопасно, тръгнах на първата си разходка из Хавана .. Квартирата ми беше на Колон, която излиза на Прадо, която пък условно разделя Центро Хабана и Хабана Виеха. Общо взето, на пъпа бях, ако не друго. Ориентир ми беше местният Лъвов мост, който по атмосфера и всичко останало доста наподобяваше шопския, като изключим архитектурата:

 

 

Кривнах вдясно и най-накрая видях прословутият Малекон, крайбрежната улица на Хавана:

 

 

На него за пръв път се сблъсках с "правилата" за движение в Хавана. На практика, всеки кара според колата си, някой бавно, други бързо, но никой не отчита, че има пешеходци където и да е. Паралелно с това, пешеходни пътеки в Хавана видях общо 3, и служеха най-вече за декорация .. Принципът е винаги "дебнеш, прекръстваш се и газ, все едно те гони американски имиграционен патрул, край бреговете на Флорида". Е, на булевард с толкова много ленти в посока, си е наистина Сървайвър! По-добре си изберете един тротоар и карайте по него ..

Аз избрах мократа страна, по която имаше насядали хиляди хора, цареше празнична атмосфера, смееха се, говореха си, и почти всеки втори(втора) се опитваше да ми продаде нещо - от пурите на чичо си, до тялото си ..

Напънах се жестоко и изтрамбовах от фара до Хотел Насионал, гордостта на Хавана, на когото не успях да намеря входа за мохито бара, и тръгнах обратно, в търсене на заветния интернет.

Открих го в хотел Дювил, на около 50 метра от квартирата ми, евтин (2 кука на час), впечатляващо бърз, и в комплект с 24 часов бар с мохитота за по 2.5 кука .. Нещата най-накрая се наредиха, когато пробвах и храната там. Страхотно вкусна и съмнително евтина .. 5-6 кука на порция божествени меса или рибоци . Абе, късмет! Подкрепих се, отморих крака, който вече бях сигурен, че са с мехури от стъргането по крайбрежието (имаха, носете си лепенки, че са им много кът!) , и хайде към центъра, че ми се стори по-рано като да организираха концерт.

Мероприятията се правят пред хотел Инглатера, баш на Парко Централ, и вече бях закъснял, но поне видях красотите на нощното осветление и резултатите от реновациите, които държавата е подела в района:

 

 

Пих още няколко мохита (абе, как е множественото им число?) в Инглатерата, наслаждавайки се на десетките стари коли, който се въртят точно в района, докато се бранех мъжки от свръх агресивните набези на рояка проститутки, заработващи за Коледни подаръци. Ако не друго, поне успях да изведа следното важно правило за мъжете Кубо-посетители: ако видите кубинка да седи сама в бар/ресторант/хотел за чужденци, тя е проститутка. Без изключение. Много са настъпателни, та чак досадни, и ако не поискаш услуги, го обръщат на просия ..  долар ли ще е, цигара ли ще е, сандвич ли .. жалка история, но за това - по-натам.

Дисковата херния, парезата на десния ми крак и 10те километра пеша си казаха думата и трябваше да докоцукам до квартирата за първата, и както се оказа - незабравима нощ, в Куба

 

Изобщо не предполагах, че още на следващия ден ми беше застрашен целият престой, като почти бях влязъл в болница..