дневник Каръшки Колумбия, Куба и Каймани по Коледа

[Nik]

macf1an, наистина чакам продължението с нетърпение, защото като не си на "работа", пишеш много увлекателно. Когато работиш си пък много полезен. Но това мълчание ме притеснява. Дано да си добре. Бъди здрав!

[macf1an]

Продължавам, след кратко прекъсване, поради хубави събития

 

Предстоеше един от най-цветните и бурни кубински дни..

На сутринта изпитах шок, какъвто отдавна не ме беше връхлитал. Секунди след събуждането си, една единствена мисъл седеше между ушите ми: Колко мохитос съм изпил снощи?!?! Причината .. Лежах в локва. Буквално. Накъдето и да се завъртях в леглото, всичко около мен джвакаше и се плискаше .. Май-май се бях напикал ..  След внимателен анализ на ароматно-вкусовите качества на неизвестната притеснителна течност, заключението беше доста по-успокояващо: Видите ли, понеже не обичам да спя на климатик, че много ми шуми, в комбинация с най-пластмасовите чаршафи в производствения каталог на цялата Република Китай, резултатът беше най-обилното изпотяване в историята, от ранга на 10 часов концерт на Веско Маринов.

Даже матракът ми капеше отдолу .. такова чудо не бях виждал.

 

Олекнал с поне 3 литра течност, тръгнах да действам по плана - да се купят билети за Тринидад и Сиенфуегос. Докато любовницата му ми режеше плодове за закуска, помолих Барбарито да ми викне евтино такси, което да ме закара до Виасул и изчака да свърша работа там. С нас на закуска беше и един от гостите на българската къща - турчин кинаджия, живеещ в Ню Йорк, с колоритното име Атила. Беше на почивка с приятелката си японка, и като цяло останаха сред най-колоритните двойки, които съм срещал по пътищата земни .. много готини! Само в нашата къща имаше телефон, и с помощта на домакина, се опитваха да издирят загубените си багажи на летището.. Да не ви се случва...

Не след дълго се появи Испано-Немско говорящият таксиджия Луисито, с нещо подобно на кола: Купе на много стар СААБ, двигател от Жигули, волан от Субару, джанти от поне 3 коли .. абе - нещо страшно. Идея си нямах, какво ще ми причини мигове по-късно .. След няма и 5 минути возене, мен постепенно започна да ми става зле. Много зле. Цялата топлина от двигателя влизаше в купето, при нас, барабар с част от изгорелите газове, като дори липсата на прозорци в колата не помагаше... И като ми се зави свят.. и като почнах да не мога да дишам .. и да ме стяга дроб, сърце, глава ... викам си - край, сега ще се наложи да проверим дали наистина здравната им система е толкова развита, колкото казват. Няма майтап - когато стигнахме до Виасул, бях си почти преритал Излязох навън да се разходя - там още по-жега .. влизам в автобусната станция - 50 човека опашка ..Видях, че няма да ми стигнат силите и ще стане голям сакатлък, провлачих се до Франкенщайновата кола на Луисито и му казах да кара обратно, че ми е зле и не изглеждат добре нещата. Бре, тая кола можела да върви, бе! 30 минутната возия обратно прекарах буквално като куче: глава през прозореца да ме вее вятъра, че да не пукилдясам баш по празниците.. Едвам стигнахме. 10 песо за услугата и бегом под ледения душ, малко да се освестя .. Помогна!

Реших, че втори път до тоя Виасул няма да ходя за билети, и ще си свърша работата онлайн в хотел Дювил, вечерта. Луисито още се мотаеше с Барбарито, а бях поканен от уредника на нашенската къща на разходка с българките, из Стара Хавана. Стиснах зъби и се качихме отново на чудовището му, като този път стигнахме за няколко минути, та успях да изляза на свой ход до едно красиво площадче, което след около 20 минути чакане (и купчина размазани от все още треперещите ми ръце снимки) се оказа грешното, та трябваше да търча по тесните и препълнени с хора улички, да не изпусна срещата. Видяхме се с Улисес, който ми направи кратък тур на района, с обективни разкази, от погледа на съвременен кубинец, а не заучените фрази на тургидовете. По-натам успях да направя и хубави фотоси, ама да не ви карам да чакате повече:

 

 

Черпих новия си кубински другар сокче, което струваше колкото седмичната му заплата, и дълго говорихме за истинския живот на кубинците, трудностите, промените и още много неща, през неговите очи на икономист, зарязващ професията си, за да се занимава с туризъм. Много чух, много научих .. и едно ще ви кажа отново: Искате ли да видите Куба? Бързайте ... Бързайте, че не остава ...

С известни усилия намерихме и лепенки за вече кървящите ми от трамбоване, че и полу-куци, крака, и се отправихме към пърформанс-центъра, първи по рода си частен такъв, където българките щяха да снимат местен театър. Свежи каки, полафихме немалко, похвалих обществото и какви магии правим тук, те поцъкаха с език, сигурно още не вярват, и влязохме да гледаме шоуто. Уви, трябваше да бързам за квартирата, където да звънна на екскурзоводката Дйелси, да се разбеерем за следващия ден, че времето в Хавана не остана .. Още един тегел през старата част, още малко снимки, и бях обратно в потната стая на Чичо Барбаритовата колиба. Дйелси беше в Интернет, та не я открих, но в крайна сметка се чухме на следващата сутрин, което ще разкажа по-натам (тая година ще е, обещавам )

 

 

Посмрачи се и стана време за вечеря, коктейли и интернет. Заредих се в хотел Дювил и си зацъках по телефона (дори не знаех, че ще ми е за последно..), когато ме доближи едно момче и с много лош испански ме пита дали хабла Инглез. Заприказвахме е, искаше съвет как да ползва интернета, че го е закъсал... И започна да разказва: Киви (новозеланец), живеещ на Кирибати, където строи пътища, и дори познаваше хората, с които се срещнах във Вануату. Беше кацнал предния ден, като мен, и още в таксито от летището загубил международния си паспорт, кредитните си карти и 1500 австралийски долара .. Направо беше го закъсал жестоко, че и си тръгваше след 3 дена, та времето му за реакция беше 0. Някакви американци го съжалили и му дали 200 долара без срок за връщане, хазяите му дали да спи без наем, докато получи пари .. имаше един полуработещ телефон, с който да се свърже с посолство някъде, та да му пуснат пасаван .. абе кошмарът на пътешественика, и то в Куба.. Полицията му беше отказала рапорт на Коледа, та беше ходил отново, повечето пари беше изхарчил да търси таксито на летището, за което нямаше никакъв шанс .. С толкова пари накуп никой не би рискувал да се появи скоро там, защото ги изкарват с години. Да не са луди да ги връщат .. 

Както някои от вас са чели, мен кивита са ми помагали надлъж и нашир по света, та беше абсолютно естествено да зарежа и вечеря и всичко и да му се притека на помощ, с каквото имам. И посолствата му намерих (чак в Мексико, та в крайна сметка познах, че британският консул ще му свърши работа, като подопечни на Кралицата), и съвети му дадох, и го нахраних и напоих, че нямаше пари и за това.. Разбира се, имах доза съмнение, но му прочетох мейлите до застрахователната компания, и наистина всичко се потвърди. По същото време при нас се появи и Атила, комшията турчин от съседната къща, и седна да хапва и дава акъл. Оказа се, че с Юки, японската му мацка, ще ходят на концерт пред Парко Централ, и взех та се натресох на предложението и готината компания. Отпратихме Джером да говори със сестра си, хапнахме, пийнахме, поговорихме за живота на Балканите и, вече леко на градус, се заклатушкахме към квартирите. Взехме японката и аха да тръгнем пеша, пътят ни беше препречен от едно вело такси с атлетичен англоговорящ "шофьор". То бяха оферти, то бяха предложения .. там ще ви карам, тук ще ви водя.. Буена Виста знаел къде имало .. В крайна сметка, след 3кратно потвърждение, че ще ни закара 3мата за 5 кука до концерта, се качихме и почнахме да се удивляваме на хъса, с който въртеше педалите, но и се потеше почти колкото мен през нощта. След няколко минути бяхме на мястото, Атила му подаде 5те договорени песо и понечи да се ходи ... и тогава се почна ...

Видите ли, бяхме попаднали на класическата схема на хинетеросите - да се опитват да те метнат, че тарифата е на човек, а не на такси .. Всичките знаехме за тези номера, но за пръв път виждахме толкова наглост накуп. Няма да влизам в подробности, защото сцената беше грозна .. Имаше бутане, крещене, дърпане за ръкави, ръце .. Всичко това между Атила и него, т.като го прие много вътрешно, че искат да го цакат.. Без майтап - нещата бяха на секунди от сериозни тупаници между двамата. То не беше театър, то не беше късане на ризи и пъчене на гърди .. Наглецът дори извика някакъв човечец, който кротко си седеше и ни гледаше, да потвърди неговата теза .. на Испански, разбира се .. Видяхме, че няма да се разберем без бой и го поведохме към полицията. Безочливецът тръгна! Буташе таксито и псуваше .. и така - 10 метра. Пак спря и пак започна кавгата, на около 100 метра от най-близките полицаи, които охраняваха концерта. Вече му бях минал в гръб, и чаках Атила да го почне от едната страна, а аз да му го подавам за нови токати, когато Юки не издържа и нададе вой да си ходим. Разбирате за нейната японска смирена култура какъв шок беше да види българин и турчин как спорят за пари с кубински тарикат... Атила омекна, даде му 5 кука за услугата (която струва не повече от 3 !!!) и за да прекрати спора му хвърли още 5 на земята, че и такова конско му дръпна, та чак на мен ми стана гузно .. Тръгнахме и не го видяхме повече.

 

Концертът беше в разгара си, навсякъде се вихреше салса, лееше се ром и настроението беше на сериозно карибско ниво:

 

Там отново попаднахме на местни хитреци, но поне услугата, която предлагаха, беше общественополезна. Заради концерта бяха затворили баровете в хотелите наоколо, и пичовете си бяха сготвили една кофа мохито, скрили го някъде и се изживяваха като концертни сервитьори С меню и всичко. Вярно, беше 5 кука, но поне ти го носят на крака, а и го има! Пихме по няколко, поклатихме се в ритъма и то партито свърши. Не щеш ли, точно пред денсинга съзряхме: моят домакин с любовницата си и техен приятел, домакинът (не уредника) на българската къща, една белгийка, която от 2 месеца живееше там и беше научила испански сама, на плажа, и един белгиец, който се оказа, че спи в съседната ми стая. Въртяха вече 2ра бутилка ром и положението беше кубинска трагикомедия: дармадан пияни, но весели

 

След кратък обзор на вариантите да продължаваме вечерта в същия стил, за победител и най-достоен за нашето внимание беше отреден клуб Каса де Музика, на няколко преки от нас. Заклатушкаха се те, ние с Атила и Юки ги събирахме като овчарки - гладно стадо, но в крайна сметка пристигнахме точно като се беше наредила голямата опашка. В Куба, както вече споменах, за всичко се чака, та клубовете не са изключение. Чакаш на опашката - 10 кука вход. Искаш да предредиш .. 15 кука. И там лъсна голата истина за вечерта .. Нито един от кубинците не можеше да си позволи нито да влезе, нито да консумира нещо в този клуб, който е стриктно за елита и туристите. Познайте кой трябваше да им плаща .. Разбира се, Балканско-Японското трио, защото белгийците нямаха пукнат кук. Ако не друго, мацката която беше доста пробивна натура, уреди да влезем 10 човека на цената на 7, и то без да чакаме, само защото програмата не беше започнала още. Второ препятствие - да си намерим маса .. По добре познат обичай - всичко беше резервирано и трябваше да се докажеш, че си платежоспособен клиент. Искаш маса - 70 кука за бутилка хавана клуб, и то не от най-дремалата ... 10 пъти по-скъпо от магазина, смятайте каква наглост! Спогледахме се с Атила и Юки, погледнахме почти търкалящите се по пода наши гости, казахме си в синхрон "В Куба сме, все пак!" платихме и седнахме..

Както може да се сетите, кубинците за пръв път влизаха там, и определено искаха да го запомнят..или да бъдат запомнени, не стана ясно. То се качваха по масата, то крещяха, пяха, танцуваха ... нещо страшно, но поне направиха голямо шоу   Официалната програма беше доста постна, чак скучна, като дори в един момент пуснаха видеоклипове на стената, и цялото народ се изсипа на денсинга, да посалсира.

 

 

Това беше единственото посетено заведение в Куба, където не разрешаваха пушене вътре .. направо шок! Тази дейност се извършва само отвън, в нещо като кошара, на една ръка разстояние от тълпите малолетни проститутки, които всячески се опитваха да ни привлекат вниманието, току-виж ги вкараме вътре. Грозна гледка, направо жална .. имаше момичета на по 13-14 години, или поне така изглеждаха .. На всичкото отгоре, полицията седеше на около 30тина метра от входа, и виждаше всичко, без да се интересуват изобщо..

 

Не след дълго, вътре положението беше Гран Финале .. Половината кубинци си бяха тръгнали, белгиецът спеше непробудно на масата, белгийката въртеше салса (или любов, не се виждаше голяма разлика) на денсинга .. Време беше да си ходим, определено. С няколко последни напъна събрахме блудното стадо и ги затъркаляхме надолу по улицата, умело избягвайки набезите на хищните нощни жрици (познато още като Кубински слалом или поне така ми звучи достоверно и забавно ). Неколцина ги загубихме безвъзвратно, след като срещнахме "сервитьорите" от концерта, с които бяхме се сдружили, и ги задърпаха в някакъв съмнителен крайпътен бар. Мен ме чакаше ранна разходка из Хавана, денят беше започнал учудващо зле, кръстът ме наболяваше, та с неохота реших да тегля чертата и да им гледам махмурлийския сеир на сутринта

 

[AlexandraKo]

Ти кажи за хубавите събития, че ме загриза любопитството))

А тоз панаир,дето го описваш,направо ми взе акълаИмах едно дребно намеренийце да намина към Куба за малко от Канкун, ама ще те изчакам да разкажеш всичко, че тогава ще решавам.)

[AlexandraKo]

Ти кажи за хубавите събития, че ме загриза любопитството))

А тоз панаир,дето го описваш,направо ми взе акълаИмах едно дребно намеренийце да намина към Куба за малко от Канкун, ама ще те изчакам да разкажеш всичко, че тогава ще решавам.)

Имам подозрения, че ни предстои да сме нещастни((

И още имам подозрения, че някоя латино-красавица ни отмъкна Биг - МаГ (((

[Костов]

Имам подозрения, че ни предстои да сме нещастни ((

И още имам подозрения, че някоя латино-красавица ни отмъкна Биг - МаГ (((

AlexandraKo, написаното от теб ми напомня следния виц:

Млада жена звъни разтревожена на майка си.

- Мамо, стана десет часа а моят още не се е прибрал. Сигурно си има любовница.

Майката я успокоява:

- Ти пък веднага си мислиш най-лошото. Може кола да го е блъснала човека.

Едва ли БигМак го е блъснала кола ( да не дава Господ) по-вероятно да е зает и затова да не пише. Но разказа ще продължи, сигурен съм  

[AlexandraKo]

AlexandraKo, написаното от теб ми напомня следния виц:

Млада жена звъни разтревожена на майка си.

- Мамо, стана десет часа а моят още не се е прибрал. Сигурно си има любовница.

Майката я успокоява:

- Ти пък веднага си мислиш най-лошото. Може кола да го е блъснала човека.

Едва ли БигМак го е блъснала кола ( да не дава Господ) по-вероятно да е зает и затова да не пише. Но разказа ще продължи, сигурен съм

 

Така де, зает е с хубави неща, пък ниЙ чакаме ли, чакаме.

[Гост]

Така де, зает е с хубави неща, пък ниЙ чакаме ли, чакаме.

 

...и с тези си реплики и отваряне на красотното писание една камара маймуни щяхме да се изтрепем да бързаме и ние - да не изпуснем купона   

[Childish]

Ами темата е карък по заглавие   

[AlexandraKo]

...и с тези си реплики и отваряне на красотното писание една камара маймуни щяхме да се изтрепем да бързаме и ние - да не изпуснем купона   

Аааа, а вие що не бързате с писание за Мароко, ми снимки, ми пътепис?Кво се спотайвате?

[Nik]

Имам подозрения, че ни предстои да сме нещастни ((

И още имам подозрения, че някоя латино-красавица ни отмъкна Биг - МаГ (((

И аз имам едни подозрения  . За съжаление. 

[Nicro]

Мога да гарантирам, че до днес следобед, кола не го е блъскала, жив и здрав си е. За латино-американките нямам информация.

[AlexandraKo]

Мога да гарантирам, че до днес следобед, кола не го е блъскала, жив и здрав си е. За латино-американките нямам информация.

Ма, каква кола, въобще не мислете за такива неща Човекът, вероятно си се кефи, а пък ниЙ страдаме, защото ни липсва.

И да се чувства виновен, като от любопитство станем ей така:

 

[Childish]

Ма, каква кола, въобще не мислете за такива неща Човекът, вероятно си се кефи, а пък ниЙ страдаме, защото ни липсва.

И да се чувства виновен, като от любопитство станем ей така:

 

Диета "macf1an"...

[Гост]

Ма, каква кола, въобще не мислете за такива неща Човекът, вероятно си се кефи, а пък ниЙ страдаме, защото ни липсва.

И да се чувства виновен, като от любопитство станем ей така:

 

 

 

В очакване на Мак       

[Tedy]

В тази тема пишат всички освен Мак. Ама не така песимистично.

[Гост]

В тази тема пишат всички освен Мак. Ама не така песимистично.

 

Разцвилих се на на глас... Сус бе, аз не съм песеместична, а реалистична  И искрено се забавлявам тук...

[macf1an]

Следващата сутрин беше леко тежка, но ми предстоеше обиколка на Хавана, та рязко трябваше да отърся остатъците от цялата о-Ром-пиада снощи с няколко чаши гадно кафе.

Ето как изглежда общата част на квартирката:

 

 

 

Чух се с екскурзоводката и се разбрахме за среща на Парко Централ, с достатъчно време да отида и поинтернетствам на воля в Дювил. На път натам щракнах класически пример за съвременния строителен подход "манджа с грозде" в Куба:

 

 

 Купих си бюфетната закуска за 5 кука, която се оказа дооста прилично вкусна, и зачаках за връзка с телефона в ръка ... Е да .. ама тук започна голямото Не. Няма. Питах какво става, докато си поръчвах мохито (в Куба може и от сутринта!), и ми смутолевиха, че ужким спирали интернета по време на закуска, да не "пречел на гостите" .. Оказа се нещо съвсем друго, както разбрах по-късно, и драстично промени развитието на оставащите ми дни в Куба. Все още нямах билети за след Нова Година, нямах и квартири в Сиенфуегс и Тринидад, а изцяло онлайн-подходът за сдобиването с такива плавно ми се изплъзваше..

 

Запътих се за срещата, решен най-накрая да наснимам де-що мога от красотите и грозотиите на Хавана:

 

 

Това последното е прословутата стоянка на Парко Централ, откъдето се взимат луксозните ретро коли за обиколки. Да ми бяхте видяли ехидната усмивка, когато установих, че немалко от лъскачките са с джанти от лади и москвичи ..

 

Видяхме се с Дйелси, която беше дошла с приказната си дъщеричка, 9 годишна, триезична и с потенциала да избели косите на баща си преждевременно - такава красавица ще стане. Заплямпахме на шопски и тръгнахме из Хабана Виеха, със спирки за стандартна и нестандартна информация тук-там. Първата отбивка беше на кафе (да се чете - мохито) с гледка, където чух доста от историята на Куба и града:

 

 

Оттам закрачихме из пумните и претъпкани улички на старата част, които периодично се разливаха в красиви и спокойни площадчета:

 

 

Видяхме що видяхме и се отправихме към автобуса, който прави обиколка на останалата Хавана. По стар обичай изментихме, че детето е като за безплатен билет, и се метнахме на кабрио-етажа доволни:

 

Каката си слезе близо до дома, а аз се отправих по обратния маршрут, гладен и с мисия да се добера до Интернет. Влетях в Дювил, седнах запъхтян на бара и без да казвам нищо, мохитото ми вече се правеше .. Интернет нямаше, обаче .. Огледах се, ослушах, никой от десетките хора, свели глави към телефоните си, не роптаеше .. Май имах проблем. Бих един рестарт на джаджата и отидох на втория етаж да си взема билети за Конектандо трансферите, от офиса на Кубанкан.

Всичко беше наред, имаха места за всички дати, за разлика от Азул, платих си, казах къе да ме взимат и оставят и .. рекох да погледна и брошурите за екскурзии..

Няма и 2 минути по-късно, вече плащах за целодневен тур до Винялес на следващата сутрин (56 кука), с което реших, че окончателно ще съм покрил цялата лява част на острова.

Пробвах се пак с Интернета .. и тогава с ужас разбрах, че телефонът ми е спрял да вижда каквито и да е безжични мрежи .. По-ди-вях. Новият, прехвален телефон, с милиард функции, изкара седмица .. Хайде, бегом към квартирата да моля Барбарито или Улисес за помощ и намиране на техник...в Неделя, късен следобед .. Направо ми се изсмяха и двамата Маняна, маняна .. Е да, ама маняна съм на екскурзия, за след маняна заминавам за Каймана .. Останех ли без Интернет, работата по организацията ми щеше сериозно да се смарангяса, защото вече от ден ме чакаха неща за потвърждаване, и можех съвсем да остана без спане. Барбарито разбра за притесненията ми, и ми предложи поне в Тринидад да ми намери квартира, при близка негова приятелка. Речено, сторено, обадено, потвърдено. (това последното в Куба няма никаква стойност, както ще разберете по-натам ..). Остана Сиенфуегос, с който се зае Улисес. Аз прескочих до Инглатерата, където имаха компютри със свободен достъп, та успях поне малко от задачите да отметна, включително да намеря квартирата, която Барбарито ми потвърди. Никъде в Интернет не бяха чували за моя проблем с телефона, та чак се притесних. Направих няколко тегела напред назад по централната част, и най-накрая успях да намеря работеща будка за поправка на ГСМи, в една пряка на Обиспо, главната в Хабана Виеха. Момчето не говореше много английски, но разбра проблема, и предложи неприемливо решение .. да ми смени софтуера, щял да тръгне веднага .. Видяхме, че няма да се разберем, и ме прати при свой колега по-надолу, с по-добър Английски. Човекът ми обясни най-абсурдното нещо, което бях чувал, като телекомуникационен инженер по диплома:

Кубинският оператор ми е спрял безжичния Интернет .. да съм си махнел СИМ-картите и щял да тръгне. Викам си, тоя ме взе за пълен туземец.. къде се е чуло и видяло оператор да си позволява такива неща .. Обаче момчето беше категорично, че друго не може да направя, без да си сменям софтуера със "специален", според него. До края на вечерта висях по хотелите, вадих СИм-карти, слагах, правих, струвах .. Нито една мрежа не се виждаше .. явно не беше това ..  А Интернет ми трябваше остро ..

 

[гост]

Бреей, голяма мъка тоз интернет, беей!

 

Мани го интернета и кажи нещо за кубинките, че на аудиторията й изпокапа косата от стрес!

[macf1an]

Да си призная, бях доста предубеден към тях в началото .. Обаче там, на място, нещата бяха доста впечатляващи. Кубинската нация е колоритна смесица от много етноси и култури, преплетени още от колониалните и робовладелчески години, сплотени от годините на мизерия и недоимък, но въпреки това - впечатляваща визуално и присъствено.

Жените са от руси и синеоки, чак до такива мамаситас негритас, че да се изгубиш в тях през топлите нощи .. От фини, високи и по-стегнати от стеблата на захарната тръстика, до нежно рубенсови, но рядко некрасиво големи. Все пак, малцина там могат да си позволят угояване..

Има за всекиго по много, от всичко

[Гост]

Бреей, голяма мъка тоз интернет, беей!

 

Мани го интернета и кажи нещо за кубинките, че на аудиторията й изпокапа косата от стрес!

 

Аз се интересувам от кубинците, много моля 

[AlexandraKo]

Да си призная, бях доста предубеден към тях в началото .. Обаче там, на място, нещата бяха доста впечатляващи. Кубинската нация е колоритна смесица от много етноси и култури, преплетени още от колониалните и робовладелчески години, сплотени от годините на мизерия и недоимък, но въпреки това - впечатляваща визуално и присъствено.

Жените са от руси и синеоки, чак до такива мамаситас негритас, че да се изгубиш в тях през топлите нощи .. От фини, високи и по-стегнати от стеблата на захарната тръстика, до нежно рубенсови, но рядко некрасиво големи. Все пак, малцина там могат да си позволят угояване..

Има за всекиго по много, от всичко

Биг МаааГ,що ми се струва, че май те избива на поезия по въпроса за красивите кубинки?Мааай е имало нещооооо?

Давай натам де, на такива дребни хапчици ли ще ни сервираш тоз делишъс?

Верно си вика Childish, че ни държиш на диета

[гост]

Аз се интересувам от кубинците, много моля 

Искрено се надявам macflan да НЕ се интересува от кубинците.

[Гост]

Искрено се надявам macflan да НЕ се интересува от кубинците.

 

Подозирам, че и той така  Аз само ревнах възмутено, че аудиторията чакала само за кубинки... Аз обаче тцъ. Аз аудитория ли съм или...   

[Duke]

Чета, чета и все едно в друга държава съм бил допреди дванадесет часа. Ще пиша отделно, по-скоро информативно отколкото поетично, но и аз по-нататък...

 

Поздрави от Панамския канал. Няма такова чудо дори и за моята неинженерна мисъл...

[Childish]

Чета, чета и все едно в друга държава съм бил допреди дванадесет часа. Ще пиша отделно, по-скоро информативно отколкото поетично, но и аз по-нататък...

 

Поздрави от Панамския канал. Няма такова чудо дори и за моята неинженерна мисъл...

Надявам се да пишеш преди моето заминаване, т.е. до края на месеца