Сдобих се със страх от летене и сега какво?

[Мина]

Привет от мен,

Имам нужда от вашия съвет по една доста глупава тема 

 

Преди няколко месеца се прибирахме от Кьолн, когато по средата на полета пилотът обяви, че ще кацаме скоро, сниши се много бързо, имаше адска турболенция и аз с целия си женски мозък щях да почина от страх, ама наистина!!!

Очевидно сме кацнали успешно, след като се жалвам, но оттогава изпитвам истински ужас от летенето. 
Имаме близък приятел пилот, който ни обясни, че това е нещо съвсем нормално, вероятно пилотът е получил указание за кацане на друга площадка и затова е трябвало да се сниши по-рано, макар че 45 мин по-рано на мен ми дойде доста стресиращо. Най-вече при загасени светлини, друсащ се самолет, пищящи деца и стюардеса с уплашена физиономия.

Знам, че турболенцията е нещо нормално, така както автомобилът се движи по неравен път, така и самолетът се подрусва във въздуха (по детски казано). Знам, че това е най-сигурният начин за придвижване, знам всички факти, но въпреки всичко страхът ми е адски силен.
Никога преди това не съм се страхувала, летяла съм стотици пъти, във всички сезони, не помня други турболенции или страх, който съм изпитвала, дори при по-рязко кацане. Имам само страх от височини.

 

Но сега положението е много тежко. От този случай имам общо 10 полета, като това включва пътуване до Тайланд и обратно. На някои от полетите се нафирках       с цел премахване на стреса, което знам, че е доста грешно, но няма какво да направя.
Този страх ме побърква, влияе ми на настроението дни преди полета. Умирам от ужас и сега никъде не ми се пътува, заради това. 

Глупаво е и ирационално, но е много по-силно от мен. Четох из нета, че консултация с психолог или психиатър ще помогне, особено някой специализиран по авиационните въпроси, хипнотерапия също.

Най-интересното е, че единствено в тоалетната не ме е страх толкова много, защото веднага асоцирам с пътуване с влак, но няма как да кисна 3 часа там  .
Другото, което забелязах е, че на един от полет от Доха до Истанбул самолетът летеше сравнително ниско, защото виждах земята и светлините, и това ме успокоява доста. Така се чувствам и преди кацане, макар да ми известно, че това не е гаранция, че самолетът не може да се разбие .
Изобщо класически идиот.

Имате ли идеи как да се върна в що-годе нормално състояние и да не се клатушкам на седалката през целия полет, облян в пот и с треперищи длани, търсеща най-малката промяна в лицата на стюардесите, подскачаа при всяко съобщение на пилота или промяна на шума в двигателите?
 

Ще се отплатя с литри студена, руйна бира   
 

 

[Евгени Димитров]

Пиене му е майката. Като се нашляпаш, по не те е грижа. Аз така гледам да правя. Обаче много компании се изтарикатиха и взеха да ограничават пиенето, което лично на мен ми пречи на пътуването. Затова взех да си качвам по няколко 50 мили литрови шишенца на борда без проблем. От прочетеното, разбирам че сериозно сте се вкарали във филма. Според мен, сама трябва да си превъзмогните страха, ама това ще стане с полети. Колкото до височината на летене на самолета, тя не мисля, че е от значение. Дали ще си на 1000 или 10 000 метра, ефекта ще е един и същ, ако се Фчупи самолета. Да не дава Господ! Когато ходих до Хавана, снижавахме да кацаме вече, имаше светкавици, плющеше един дъжд, а ония пилота от Cubana Air така изфорсира самолета отново нагоре, че малко ми се дръпна .........., да Ви кажа често. Викам: "Край, умрЕх без да видя Куба!" Ама я видях и след това не съм се сещал за това на следващите полети.

Редактирано 12 март, 2016 от Евгени Димитров

[Гост]

Пиене му е майката. 

 

Препоръчвам същото, както и да звучи

[-Serendipity-]

Аз съм със сищия проблем. От седем години не съм се качвала на самолет. Сега ми предстои едно пътуване до Италия с приятелки и настроението ми леко казано е потресаващо. Същите страхове като при теб, особено ако самолета лети над вода. Най-много шубето ми е там. Направих и невъзможното, за да ги убедя да отидем с кола, но без резултат. Резервирахме и отменяхме билети няколко пъти заради мен. Искам да го преодолея, ама както ти пишеш това е по-силно от мен. Купихме си тези дни билети за Малдивите, но доплатихме за застраховка в случай, че се откажем да отидем да ни върнат парите за билетите. Ако краткия полет до Италия не ми се получи, 100% ще отменим и пътуването до Малдиви. И аз знам статистиките, но и на мен също като на теб това не ми помага. Склонна съм да опитам всичко- психолог, хипноза... абе, всичко само да мога да летя спокойно. Ще следя темата.

[Мина]

Да, знам, че ефектът е един и същ на 100 и на 10 000 метра височина. Просто се анализирам, за да видя кое ми помага.
Всъщност аз освен, че пийнах доволно, изконсумирах и 6 валериана, но без особен ефект.

 

Изобщо нищо не помага, нито дълбоко дишане, медитация, не мога да чета, да слушам музика, да правя упражнения за влагалищната мускулатура      , както бях чела някъде, че се препоръчва, нито да се концентрирам върху каквото и да е.
Също така ме обзема агресия и безумно раздразнение към всеки кротко летящ си пасажер, който зяпа с доверчив и любопитен поглед през прозореца или си свирука безгрижно.
 

[Duke]

 

Най-интересното е, че единствено в тоалетната не ме е страх толкова много, защото веднага асоцирам с пътуване с влак, но няма как да кисна 3 часа там  .

 

 

Запиши се в Mile High Club, гарантирано ще подейства...  

 

 

Ще се отплатя с литри студена, руйна бира   

 

 

 

Може и само халба...

[Гост]

...да правя упражнения за влагалищната мускулатура       ...

 

 

Тук ще изгубим детската аудитория 

[captain_oveur]

Вие двечките, Mina и D.A., защо не си направите един групов сеанс за преодоляване на страха? Купете си билети и отпътувайте нанякъде заедно, една до друга в самолета, и взаимно си помагайте, окуражавайте се, казвайте си една на друга, че всъщност няма нищо страшно.

Сериозно го говоря това. Груповата терапия е отдавна известен метод.

 

Само да не се сбиете за тоалетната

[Мина]

Сериозно, това също го четох, хахаха.

 

Ако се запиша в Mile High Club, няма да пожъна особен успех, освен ако не летя с определен вид фетишисти, които си падат по вдървена, злобна, изнервена и леко припотена женица, с пулс 320, която гледа с изцъклен поглед и й трепери брадичката   

[Георги]

Имах една приятелка с подобен страх, общо взето изгледа всичките епизоди на Air Crash Investigation, които можеше да намери. Каза, че помагало и мога донякъде да разбера, защото там показват колко случайности трябва да се навържат за да стане фатален инцидент. Други обаче пък се шашкат още повече от епизодите...

 

Едно момиче ми беше писала преди време на имейла на блога ми с подобен страх, имаше малко технически въпроси, каза, че като са се изяснили и е помогнало. Та може би помага, ако малко си изясниш на какъв принцип работят точно самолетите. Че във въздуха ги държат физични принципи, не много по-различни от тези, които държат кораба на повърхността, или теб за земята Турбуленцията е неприятна, но няма самолет катастрофирал от турбуленция, лампите пък се гасят по базови правила с цел очите ти да привикнат към тъмнината. Уплашената стюардеса е била само мозъчна проекция, тези момичета летят тонове километри и съм сигурен, че няма турбуленция, която да ги уплаши, най-много да е била уплашена от перспективата да чисти повръщано 

Редактирано 12 март, 2016 от Георги

[-Serendipity-]

Сериозно го говоря това. Груповата терапия е отдавна известен метод.

 

Само да не се сбиете за тоалетната

 

        Най-много да докараме до истерия всички.

[captain_oveur]

        Най-много да докараме до истерия всички.

 

Тогава ще се слеете с тълпата и няма да правите впечатление. Пак е някакво решение, какво

[Duke]

Тогава ще се слеете с тълпата и няма да правите впечатление. Пак е някакво решение, какво

 

Абе, я затвори очи и си представи, че случайно си в тълпата...

[Гост]

        Най-много да докараме до истерия всички.

 

Това си го представих цветно 

[Евгени Димитров]

Вие двечките, Mina и D.A., защо не си направите един групов сеанс за преодоляване на страха? Купете си билети и отпътувайте нанякъде заедно, една до друга в самолета, и взаимно си помагайте, окуражавайте се.

 

Добро предложение! Ами то хубаво, ама коя ще седи до прозореца? А сега де? Между другото самолета лети повече над облаци, отколкото над вода

Имам приятел, жена му за нищо на света не можеш да я качиш на самолет. Вече са ходели около 15 пъти до Истанбул, че е най-близо и заслужаващо се с кола. Даже се шегувам с тях, че половината време от годината живеят там.

Редактирано 12 март, 2016 от Евгени Димитров

[-Serendipity-]

..., но няма самолет катастрофирал от турбуленция, лампите пък се гасят по базови правила с цел очите ти да привикнат към тъмнината. Уплашената стюардеса е била само мозъчна проекция, тези момичета летят тонове километри и съм сигурен, че няма турбуленция, която да ги уплаши

 

Има такъв самолет и той е известен случай от последните години. Рио-Париж. Но не помагам нито на себе си, нито на Мина с тоя пример. Ясно е, че това са единици. Ясно е, че транспортът е сигурен. Просто моя филм е, че ще се случи на мен. Аз лично се надъхвам за предстоящото пътуване като влизам често и чета тук. За момента смятам, че това мъничко ми помага. Не знам дали ще даде резултат, но колкото и блондинско да звучи разказите за пътувания тук ми действат положително и ме амбицират да опитам да боря страха. 

[Мина]

Да, абсолютно е така.

Нясно съм, че самолетът не лети по случайност във въздуха, четох, че техническите подробности помагат на човека да се отърве от страха. Всеки път си казвам, че има стюардеси, които имат 30-годишен стаж, и очевидно няма нищо страшно, а пък ако има нещо да става, ще стане. Казвам си, че всеки път, когато се кача в колата рискувам в пъти повече, отколкото като се кача на самолет. Преди гледах с огромен интерес Air Crash Investigation, а сега само като се сетя за усещането в корема, когато самолетът се издига и ми иде да си прегриза някоя артерия. Знам, че съвременните самолети са двойно и тройно подсигурени, почти невъзможно е да паднат и трябва наистина много случайности да се навържат, за да се стигне до инцидент. Знам каква е статистиката за шанса да катастрофира самолет, кои са сигурните компании, абе всичко логическо, разумно и нужно, но не! Нищо не работи.

[Tedy]

Най-добрият начин да пребориш страх е да не му се даваш. Все някога това ще отмине. След една катастрофа и аз треперех в колата, но беше абсурд да не се возя.

Колкото до специалист, само доказано добър хомеопат може да помогне, защото те търсят проблемите в дълбочина и обичайно започват точно с разпит на психо ниво, какъвто е и твоя случай. Но едва ли ще ми повярваш.  

[captain_oveur]

Има такъв самолет и той е известен случай от последните години. Рио-Париж.

 

Точно AF447, ако имаш предвид него, е доста добре разгледан от Георги в неговия блог, така че най-добре иди и прочети за какво става дума

 

Ето, оттук започва

Редактирано 12 март, 2016 от captain_oveur

[Георги]

Има такъв самолет и той е известен случай от последните години. Рио-Париж. Но не помагам нито на себе си, нито на Мина с тоя пример. Ясно е, че това са единици. Ясно е, че транспортът е сигурен. Просто моя филм е, че ще се случи на мен. Аз лично се надъхвам за предстоящото пътуване като влизам често и чета тук. За момента смятам, че това мъничко ми помага. Не знам дали ще даде резултат, но колкото и блондинско да звучи разказите за пътувания тук ми действат положително и ме амбицират да опитам да боря страха. 

 

Лошото време е с много малко влияние за цялостната причина за катастрофата, още по-малко турбуленцията да е виновна

 

Да, абсолютно е така.

Нясно съм, че самолетът не лети по случайност във въздуха, четох, че техническите подробности помагат на човека да се отърве от страха. Всеки път си казвам, че има стюардеси, които имат 30-годишен стаж, и очевидно няма нищо страшно, а пък ако има нещо да става, ще стане. Казвам си, че всеки път, когато се кача в колата рискувам в пъти повече, отколкото като се кача на самолет. Преди гледах с огромен интерес Air Crash Investigation, а сега само като се сетя за усещането в корема, когато самолетът се издига и ми иде да си прегриза някоя артерия. Знам, че съвременните самолети са двойно и тройно подсигурени, почти невъзможно е да паднат и трябва наистина много случайности да се навържат, за да се стигне до инцидент. Знам каква е статистиката за шанса да катастрофира самолет, кои са сигурните компании, абе всичко логическо, разумно и нужно, но не! Нищо не работи.

 

Да, психологически е проблема, за цялостното му изкореняване вероятно си трябва професионална помощ. Аз бих внимавал с хомеопатите, както и други хора, поляризираното мнение по въпроса е ясно, със сигурност не бих го препоръчвал като единствен вариант. 

[-Serendipity-]

 Между другото самолета лети повече над облаци, отколкото над вода

 

 

Да, погледнато положително е така. Ама под облаците си е бая вода. То болният ми мозък се страхува и над сушата, но водата ми вкарва най-големите филми, за които не искате да знаете. 

Лошото време е с много малко влияние за цялостната причина за катастрофата, още по-малко турбуленцията да е виновна

 

Така е, с малко влияние е, повече е пилотски грешки, грешно взети решения, но от там е почнало. Аз не искам да я чета, скоро я препрочитах в уикипедия и ми действа много зле този инцидент. 

[Гост]

Да, погледнато положително е така. Ама под облаците си е бая вода. То болният ми мозък се страхува и над сушата, но водата ми вкарва най-големите филми, за които не искате да знаете. 

 

Напротив, и останалите - поне някои - ги имаме Но не мога да си представя да не летя и да съм лишена от страстта ми на живота - пътешествията, заради една фобия.

 

Точно както с отказване на цигарите е... 

[Мина]

Със сигурност е психологически проблем и някаква случка просто го отключва. Подобен страх изпитах на лодка, а от вода категорично не ме е страх. Като имам ситуация с колата, след това също ми е гадно известно време като карам.

Равносметката е, че или съм невероятна страхливка, или човек с много болна психика.
Дори не мисля, че непременно самолетът ще падне, ами просто си ме е страх. Ей така. Усещам, че вися във въздуха и откачам. 

Не че не ме е страх да простирам, но това поне не ми разваля настроението дни наред   
 

[captain_oveur]

Не че не ме е страх да простирам, но това поне не ми разваля настроението дни наред 

 

 

А! Мен също ме е страх! И не само да простирам - от всякаква домакинска работа изпитвам панически ужас и съм казал на жената...

[-Serendipity-]

Напротив, и останалите - поне някои - ги имаме Но не мога да си представя да не летя и да съм лишена от страстта ми на живота - пътешествията, заради една фобия.

 

Точно както с отказване на цигарите е... 

 

Рейни, имам приятели, които също се страхуват от летене, но страхът не е чак толкова голям. Тук говорим за толкова голям страх, който точно това прави- лишава те от страстта на живота ти.

 

И мен ме е страх от тъмно, но нямам чак такива проблеми. Докато имам приятелка, която в тъмна стая може да припадне заради страха. Аз чак до такава истерия или припадъци в тъмна стая не мога да стигна, защото знам, че това е просто една стая. Спя на тъмно и ми дреме на шапката. Тя спи на включени лампи. Има хора, за които конкретна фобия е наистина трудно преодолима. Това със стаята го давам за пример, за да стане ясно, че степента на страх за всеки е различна.