Сдобих се със страх от летене и сега какво?

[Krum4ov 2067]

Последният път когато летях със самолет беше един ураганен вятър, при който кацахме 2 пъти. Та аз доста се забавлявах и се ебавах със ситуацията(предполагам защото съм си оптимист), но ситуацията съвсем не беше лека. Единият приятел до мен също нещо се смееше с мен и не изглеждаше зле, а от другата страна на пътеката един друг приятел едвам не изкърти облегалката пред него(демек наистина си беше доста тегаво). След една седмица този, който се смееше с мен, каза добре че съм говорил някакви пълни простотии и да е малко по-отпуснат. Та според мен е добре и да сте с някой, който да ви разсейва и да ви занимава, да е позитивно настроен и да ви предава този позитивизъм. Другото, което мога да посъветвам е доста познат трик в такива случаи. Най-лесният начин да преодолеете страха си, знаете какъв е. Така че сядате до прозореца и гледате и не спирате да гледате. Вярно в началото ще е пълен ужас, но постепенно ще намалява. Просто си избирайте някакви обекти, гледайте ги, поставяйте си ги като цели. Като се отдалечите, избирате друг обект, ако ще да е едно облаче, нещо на хоризонта или нещо друго. Аз също имам страх от високо  то доста силен. Всеки има страх от нещо. Ако няма значи е луд    

И още нещо. Височинните алпинисти, знаят че при изкачването на осемхилядници има много жертви, но те продължават. Сега Боян Петров заминава за Анапурна, където всеки трети дръзнал да го покорява умира по статистика. Но той разбира се си знае възможностите и че двама на трима оцеляват. Еми като знаете статистиките мислете за тези, които успяват, ако искате и вие да успеете в крайна сметка. Предполагам си мислите като четете статистиките винаги, че шансът да стане инцидент е 0,0001% примерно, ама колко пъти се замисляте за за обратната статистика, че шансът да не стане е 99,9999% 

 

П.П. Абе днеска видях първото мнение в темата и че има обещана студена бира и си казах: Сега се прибирам и грабвам бирата  А то като погледнах преди няколко минути половината форум се бие за тая бира. 

П.П.П. Щом предлагаш студена бира не се притеснявай! Ако трябва ще намерим начин да не искаш да слизаш от самолетите, само и само да се доберем до заветното пиво 

[neuromancer 25107]

Аз имам едно предложение. Прочетете тази тема: http://magelanci.com/topic/5911-магеланци-в-бари-през-февруари/

По-точно разказите накрая. Заформяте една такава луда група и летите. Мисля, че през целия полет няма да се сетите за страха, а после, след като вече е победен веднъж става по-лесно.

[zon 24070]

Повече и по-често летене; редовното изправяне пред страховете ти ще ти помогне по-бързо да ги преодолееш.

[captain_oveur 10470]

Аз имам едно предложение. Прочетете тази тема: http://magelanci.com/topic/5911-магеланци-в-бари-през-февруари/

По-точно разказите накрая. Заформяте една такава луда група и летите. Мисля, че през целия полет няма да се сетите за страха, а после, след като вече е победен веднъж става по-лесно.

 

Да бе, после пък ще се борят с пристрастяване...

[Rumiana 4038]

Повече и по-често летене; редовното изправяне пред страховете ти ще ти помогне по-бързо да ги преодолееш.

 

Да, това е най-сигурното лекарство!    

[Petkan 3159]

Факт. Вземи за апример малките деца, те нямат страх от почти нищо, защото нямат толкова обременена психика и толкова много информация. Някъде даже бях попадала на такава статия, че наистина с годините психиката се променя, в частност страховете се увеличават. Беше обяснено точно с децата и възрастните и липсата на информация при малките дечица.

 

Не исках да пиша в темата, защото едва ли точно аз бих помогнал с нещо, но точно този твой пост ме провокира. Не мислите ли, че само за два дни сте изписали 5 страници и така само още повече се самонавивате и свръхобременявате вече и без това обременената си психика? Това дали ще ви помогне? Някъде в темата Заро беше споменал за някакъв психолог, който според него е помогнал за детето му и евентуално би свършил добра работа и за вас. Взимайте координатите и бегом при него. Тук само увеличавате страховете си.... а вероятно зараждате някакви и на други, които четат темата и са на ръба да се поддадат.

[-Serendipity- 437]

Не исках да пиша в темата, защото едва ли точно аз бих помогнал с нещо, но точно този твой пост ме провокира. Не мислите ли, че само за два дни сте изписали 5 страници и така само още повече се самонавивате и свръхобременявате вече и без това обременената си психика? Това дали ще ви помогне? Някъде в темата Заро беше споменал за някакъв психолог, който според него е помогнал за детето му и евентуално би свършил добра работа и за вас. Взимайте координатите и бегом при него. Тук само увеличавате страховете си.... а вероятно зараждате някакви и на други, които четат темата и са на ръба да се поддадат.

 

Абсолютно имаш право. Точно самонавиване е. Май действие му е майката

Редактирано 13 март, 2016 от Георги

[Гост]

Абсолютно имаш право. Точно самонавиване е. Май действие му е майката

 

В това именно те убеждаваха много магеланци в твоята тема за тази фобия  

[-Serendipity- 437]

В това именно те убеждаваха много магеланци в твоята тема за тази фобия

 

Да, Рейни. Дано ми е достатъчен куража като дойде моментът. Аз ще пробвам със специалист и ще ви драсна да кажа дали се е получило

[Гост]

Да, Рейни. Дано ми е достатъчен куража като дойде моментът. Аз ще пробвам със специалист и ще ви драсна да кажа дали се е получило

 

Нали знаеш, че думите ми не са насилие Просто аз съм преборвала фобия - за която ти разказвах, и това е единствения начин... Поздрави сърдечни!

[-Serendipity- 437]

Нали знаеш, че думите ми не са насилие Просто аз съм преборвала фобия - за която ти разказвах, и това е единствения начин... Поздрави сърдечни!

Знам, знам Не съм си го и помисляла дори. Добрият пример е окуражаващ за такива като нас. Хората неслучайно са казали - не питай старило, питай патило

[Angelika 1357]

Да бе, после пък ще се борят с пристрастяване...

 

Тук всички май сме заразени с това...и аз категорично отказвам да се лекувам ! 

 

... и се сетих за комична случка...  След като стюардесата ме пльосна на седалка пред тоалетната, щото почна яка турболенция.. и ме задържа там 20на минути се връщам на мястото си, а там ме посрещат с думите... " Айде маааа .. къде ходиш?!.. ние ще се утрепем тука, а тебе те няма... !!! "   :)  

[Гост]

Тук всички май сме заразени с това...и аз категорично отказвам да се лекувам ! 

 

... и се сетих за комична случка...  След като стюардесата ме пльосна на седалка пред тоалетната, щото почна яка турболенция.. и ме задържа там 20на минути се връщам на мястото си, а там ме посрещат с думите... " Айде маааа .. къде ходиш?!.. ние ще се утрепем тука, а тебе те няма... !!! "   :)

 

Нененененееннеее... спомни ми едно произведение на моя приятелка... хахаха 

 

В последно време стана модерно да се ходи до Брюксел. И аз така – барабар Петко с мъжете – тръгнах. А мъжете всъщност бяха две колежки от службата, с които заминахме да усвояваме братския европейски опит в пречистването на какво ли не, но най-вече на безнадеждно замърсени води. 

Свършихме работата, за която ни пратиха, поогледхме Брюкселските забележителности под Брюкселското небе, пропуснахме да хапнем от зелето и си тръгнахме. Ама то беше едно време, баш преди Коледа: додето съмне – вече е мръкнало. Облаците ти увиснали на гърба, ту ръми, ту вали, ту не ще да спре. Кофти отвсякъде. А ние трябва да се връщаме откъдето дойдохме. Със самолет, разбира се. 

И висвам аз с двете колежки на Брюкеселското летище и чакаме полета. Аз пазя багажа докато те обикалят дюти фрий шоповете, понеже вече (подтикнат от тях де) съм купил шоколади за децата и едно парфюмче за жената и не ми остава друго, освен да медитирам. Щото – то с това и трябваше да почна – мене от самолети ме е страх. 

За мой ужас сума ти полети бяха отложени. Викам си – няма прибиране. Но от медитацията, от що ли – нас ни повикаха. На бегом минах през тоалетната, че сигурно кръвно бях вдигнал от притеснение – удари ме в бъбреците. Качиха ни, настанихме се, пуснах аз галантно колежките да седнат до прозореца (уж да гледат, ама то си беше вечерен полет), а аз се вкопчих в дръжката на седалката откъм пътеката и зачаках. 

По едно време колежката в средата почна да се върти нещо нервно и другата вика: 

- Що не се смениш с Прикенделов? 

Тъкмо да пусна дръжката и колежката в средата отвърна: 

- А, не. Ако стане катастрофа те по местата за сядане ще ни разпознават. Не ща да турят Прикенделов в моя ковчег. 

Прикенделов (сиреч аз) направо се припоти. Но нямах избор – останах си на мястото, пък и вече самолетът рулираше. Двадесет минути това чудо не се спря – каква беше тая писта, викам си - абе по шосето ли ще ни връщат в тая зима... При мисълта да бием 2000 километра по аутобани изведнъж ми се видя много примамливо да излетим. И излетяхме. 

Набрахме височина и тъкмо се поуспокоих, даже поотхлабих захвата на дръжката, колежката до прозореца - с рекорден командировъчен и летателен опит - се изказа професионално: 

- Дано няма турбуленция, но в зимно време е неминуемо. Обаче то това му е хубавото на самолетите – при катастрофа от тази височина няма страшно да останеш инвалид. Или така, или иначе... 

Идеше ми да кресна. И за да не го направя, а и щото бъбреците ми пак се обадиха, отидох до тоалетната. А там – опашка. Наложи се да пусна пред мен една майка с ревящо бебе и една възрастна жена и направо ми призля. Нейсе дойде и моя ред. Заврях се в сапунерката наречена тоалетна – да се чудиш как да се завъртиш и коя ръчка да натиснеш. Тъкмо свърших за каквото влязох и самолета като каза : луууууууууууп и аз увиснах отгоре. И като се почна една турбуленция – не мога да си вдигна панталона. А се наведа, а се фрасна във вратата. На всичкото отгоре отвън стюардесата почна да чука по вратата и да ми вика, че трябва незабавно да седна на мястото си. Да седна, ама как? 

Ей това си беше ужас. Викам си – ако сега паднем, че ще се мре- ясно. Но аз ще съм единствения труп със смъкнати гащи. Обидно някак... Разгеле успях да се позапаша и натиснах една ръчка да пусна водата. Леле като се чу един страшен звук – реших, че съм натиснал не каквото трябва. Съчетано с вибриращата тоалетна, с рева на моторите и чукането по вратата, единственото, което ми мина през ума е, че ей сега ще катапултирам яхнал тоалетната чиния... 

В този миг стюардесата някак отвори вратата и ме избута до най-близкия стол, завърза ми колана и със скок се намести на седалката до мен. 

Колко минути се тресохме – не знам. Това време се измерва с килограми съсипани неврони. Когато най-после се върнах на мястото си, бях посрещнат сърдечно от колежките си. След кратка размяна на любезности се стигна до сакралната фраза, казана от онази до прозореца: 

- Добре, че пилотът е добър! 

Беше дошъл моят час за разплата и не го изпуснах: 

- А, той беше в съседната тоалетна. Сега ни вози автопилотът...

 

Автор: Радост Ангелова

[Angelika 1357]

Ааааа .. рева със сълзи... цвиля.. кучето лае, а комшиите псуват!

 

Даже само заради тези щуротии си заслужава да разпашем гащи и хукнем по света!! .. да живеят автопилотите!!

Редактирано 13 март, 2016 от Angelika

[Zara 1016]

Ха-ха-ха!  Да живее Прикенделов! 

По същата причина моя милост е влизала в самолетна тоалетна...само 1 път...от любопитство. Е, даааа, най-дългия ми полет до сега е 3,5 часа, но си мисля, че и презокеански ще издържа без да се затворя в тая сапунерка и да нямам представа какво се случва около мен , т.е, да си умирам сама докато останалите си бичат кефа в салона

[Мина 751]

Ххахахаххахха, величайша история!!!!! Ако съм аз на твоя място, обесвам се в тоалетната моменталически.

Иначе по повод горните постове, искам да ви кажа, че пък на мен добре ми подействаха, като че ли малко ми поолекна. 
А относто специализираната помощ - аз затова започнах темата, ако някой има контакти на психолог и или друго чудо на медицината, да ги сподели, че да се свършва тая мъка вече.

[Мина 751]

Да, това е най-сигурното лекарство!  

 

То така и стана. 10 полета след появата на страха, но не се чувстВУвам по-безстрашна, даже напротив.

[stefanrusev 3578]

Всеки си има някаква фобия - мен пък много ме е страх от кацането. За сметка на това излети ли самолета почти винаги заспивам, или поне изчаквам да ни нахранят. На последното пътуване направихме 21( двадесет и едни) полета и ни излезе тънко от към изхранването ....

[Zaro 28617]

А пък синът ми, който веднъж беше заспал по време на късен полет, се събуди и се ошашка, че се е успал и сме кацнали и излетели за някъде другаде (а късмет де).

 

Всеки с проблемите си....

[Мина 751]

Това се е случило на клиент на моята половинка. Човекът пътува за Лондон (примерно) по работа, захърква в самолета и се събужда, слиза, но се оказва, че е в абсолютно друг град на 400 км от мястото, на което трябва да отиде, в 4 през нощта. Оказало се, че заради гъста мъгла самолетът каца на друго летище. Бая се ошашкал, докато разбере къде е и защо е там, където е.

[Мина 751]

Ей, замрая темата, нито телефони на психолози се развъртяха, нито нищо, а аз и D.A гризем ноктИ в уплаха

[lesy 6537]

Не изчетох цялата тема, но аз мисля, че преодолях страха от летене. 2008 кацнахме аварийно с 1 двигател в Истанбул. 4 години не се качвах в самолет. До Европа - с кола. Да, ама до по-далечните страни - по два дни път в посока. 2012 синът ми завърши гимназия и каза, че заминава да учи във Великобритания. Страхът от мен се прехвърли към него. Още го мисля. Но реших, че след като той ще лети, почвам и аз с него. Първият полет мина без алкохол. Понякога си купувам бира, но тя е по-скоро за да ме преспи. Много успокояващо ми действа и йогата преди полет. Упражнения основно с дишане. Качвам се като упоена. На по-дълъг полет - 2 чаши вино и съм заспала. Откакто започнах да пътувам по-често сме минавали през турболенции, едно леко пропадане - около 2 секунди и едно снижаване почти до пистата и отново издигане на височина. Слава богу, всичко е било наред засега.

[-Serendipity- 437]

Ей, замрая темата, нито телефони на психолози се развъртяха, нито нищо, а аз и D.A гризем ноктИ в уплаха

Мина, аз вчера се консултирах с лекар хомеопат. В друга тема бях споменавала, че съм скептична относно хомеопатията, но реших на първо време да опитам. А и Теди тук във форума доста увереност ми вдъхва. Все още съм скептична, но пък нищо не губя, ако опитам. Според докторът този страх не се лекува като се качваш отново и отново, трябва и малко чужда помощ. В някои случаи дори и по-лошо ставало, ако правиш на сила нещо, което ти носи дискомфорт. Тогава се сетих за теб, че беше писала нещо подобно. За последвалите 10 полета без резултат. Вечерта влезнах да чета в Уикипедия за чудото на хомеопатията и съжалих, защото пак скептицизма дойде. Привърженик съм на класическата медицина, на фактите, на доказателствата от клинични проучвания и това в Уикипедия много зле ми подейства. Обаче на пук на всичко, днес смятам да отида да си взема всичко от рецептата и да действам

[TheLawyer90 222]

Мда, аз никога не съм имал страх от летене. Винаги сядах до прозореца и се наслаждавах на гледката. До преди 2 години, когато при един полет до Мюнхен, с малък Ембраер на Луфтханза, малко след издигането от самолетната писта в София започна да ни тресе яка турбуленция. Самолетът пропадна и се вдигна няколко пъти, аз както винаги седях до прозореца и видях как се връщаме обратно към софийските блокове. Някакви хора се разпищяха, малко преди това беше изчезнал самолетът на Malaysia Airlines, имах напрегнат работен ден и всичко това си оказа влиянието и се изплаших много. За капак направихме твърдо кацане в Мюнхен (валеше дъжд), съпроводено с резки спирачки, все едно пред нас на пистата има нещо, в което ще се ударим. Оттогава до ден днешен винаги ми е напрегнато при излитане и кацане. Интересното е, че ако сме набрали височина и ни тресе, нямам проблем.Явно се успокоявам като знам, че земята е на 10 километра под нас. При последното пътуване до Тайланд, над Китай ни тресе яко и на отиване и на връщане (там винаги има турбуленция, не знам защо). Дори се отклонихме от първоначалния маршрут с доста километри. Моите спътници бяха притеснени, но не и аз.

Имам и фобия от дълбокото. Мога да плувам, но когато знам, че под мен няма дъно (в морето съм примерно) се паникьосвам. Пак се сещам за Тайланд и екскурзията до островите Фи-Фи. Имахме включено гмуркане и още със скачането от лодката във водата се панирах, вцепених се и трябваше да си сложа спасителна жилетка.

[Мина 751]

Мина, аз вчера се консултирах с лекар хомеопат. В друга тема бях споменавала, че съм скептична относно хомеопатията, но реших на първо време да опитам. А и Теди тук във форума доста увереност ми вдъхва. Все още съм скептична, но пък нищо не губя, ако опитам. Според докторът този страх не се лекува като се качваш отново и отново, трябва и малко чужда помощ. В някои случаи дори и по-лошо ставало, ако правиш на сила нещо, което ти носи дискомфорт. Тогава се сетих за теб, че беше писала нещо подобно. За последвалите 10 полета без резултат. Вечерта влезнах да чета в Уикипедия за чудото на хомеопатията и съжалих, защото пак скептицизма дойде. Привърженик съм на класическата медицина, на фактите, на доказателствата от клинични проучвания и това в Уикипедия много зле ми подейства. Обаче на пук на всичко, днес смятам да отида да си взема всичко от рецептата и да действам

 

Какво ти каза лекарят и какво ти предписа? Считаш ли го за добър и би ли го препоръчала