Сдобих се със страх от летене и сега какво?

[Мина]

А! Мен също ме е страх! И не само да простирам - от всякаква домакинска работа изпитвам панически ужас и съм казал на жената...

 

Хахаххахахха, ох, лесно ви е на вас нормалните. Ние с D.A да му мислим. Тя паниката е заразна, аз съм подлудявала и спътника ми при съвместните ни пътувания.

Лошото е, че след травмиращия полет, последва друг, който още с излитането се затресе порядъчно и поне още 40 мин след това, че аз вече бях нахвърляла мислено чернова на завещанието и обмислях кой ли ще ми гледа котарака.

 

Рейни, имам приятели, които също се страхуват от летене, но страхът не е чак толкова голям. Тук говорим за толкова голям страх, който точно това прави- лишава те от страстта на живота ти.

 

И мен ме е страх от тъмно, но нямам чак такива проблеми. Докато имам приятелка, която в тъмна стая може да припадне заради страха. Аз чак до такава истерия или припадъци в тъмна стая не мога да стигна, защото знам, че това е просто една стая. Спя на тъмно и ми дреме на шапката. Тя спи на включени лампи. Има хора, за които конкретна фобия е наистина трудно преодолима. Това със стаята го давам за пример, за да стане ясно, че степента на страх за всеки е различна. 

 

Аз и тук участвам       Страх ме е от тъмното.

Някой друг да го е страх от нещо, че да се присъединя?

Редактирано 12 март, 2016 от Мина

[Брани]

Привет от мен,

 

Имам нужда от вашия съвет по една доста глупава тема 

 

Преди няколко месеца се прибирахме от Кьолн, когато по средата на полета пилотът обяви, че ще кацаме скоро, сниши се много бързо, имаше адска турболенция и аз с целия си женски мозък щях да почина от страх, ама наистина!!!

Очевидно сме кацнали успешно, след като се жалвам, но оттогава изпитвам истински ужас от летенето. 

Имаме близък приятел пилот, който ни обясни, че това е нещо съвсем нормално, вероятно пилотът е получил указание за кацане на друга площадка и затова е трябвало да се сниши по-рано, макар че 45 мин по-рано на мен ми дойде доста стресиращо. Най-вече при загасени светлини, друсащ се самолет, пищящи деца и стюардеса с уплашена физиономия.

Знам, че турболенцията е нещо нормално, така както автомобилът се движи по неравен път, така и самолетът се подрусва във въздуха (по детски казано). Знам, че това е най-сигурният начин за придвижване, знам всички факти, но въпреки всичко страхът ми е адски силен.

Никога преди това не съм се страхувала, летяла съм стотици пъти, във всички сезони, не помня други турболенции или страх, който съм изпитвала, дори при по-рязко кацане. Имам само страх от височини.

 

Но сега положението е много тежко. От този случай имам общо 10 полета, като това включва пътуване до Тайланд и обратно. На някои от полетите се нафирках       с цел премахване на стреса, което знам, че е доста грешно, но няма какво да направя.

Този страх ме побърква, влияе ми на настроението дни преди полета. Умирам от ужас и сега никъде не ми се пътува, заради това. 

Глупаво е и ирационално, но е много по-силно от мен. Четох из нета, че консултация с психолог или психиатър ще помогне, особено някой специализиран по авиационните въпроси, хипнотерапия също.

Най-интересното е, че единствено в тоалетната не ме е страх толкова много, защото веднага асоцирам с пътуване с влак, но няма как да кисна 3 часа там  .

Другото, което забелязах е, че на един от полет от Доха до Истанбул самолетът летеше сравнително ниско, защото виждах земята и светлините, и това ме успокоява доста. Така се чувствам и преди кацане, макар да ми известно, че това не е гаранция, че самолетът не може да се разбие .

Изобщо класически идиот.

Имате ли идеи как да се върна в що-годе нормално състояние и да не се клатушкам на седалката през целия полет, облян в пот и с треперищи длани, търсеща най-малката промяна в лицата на стюардесите, подскачаа при всяко съобщение на пилота или промяна на шума в двигателите?

 

Ще се отплатя с литри студена, руйна бира   

 

 

 

И аз бях така, после построих Костюма и нямам проблеми!

[-Serendipity-]

Равносметката е, че или съм невероятна страхливка, или човек с много болна психика.

 

 

Не си страхливка, Мина, нито си с болна психика. Това си просто ти, твоя страх и никой не може да те съди, че се страхуваш. Човешкият мозък е най-голямата загадка в медицината. А и ти надали си искала този страх Вярвам, че ще се справиш и после ще разкажеш и на мен къде е ключа от бараката.

 

Виж за простирането бас държа, че има много повече хора страхуващи се от него 

[Георги]

Малко от практическа гледна точка, има курсове, които помагат за тези неща: https://www.flyingwithoutfear.co.uk/

 

Не го препоръчвам този, но може да видите какво съдържа и какви са ревютата. Цените не изглеждат непреодолими

[Евгени Димитров]

Абе, Брани що е VIP? Заради костюма ли?

Редактирано 12 март, 2016 от Евгени Димитров

[Tedy]

Да, психологически е проблема, за цялостното му изкореняване вероятно си трябва професионална помощ. Аз бих внимавал с хомеопатите, както и други хора, поляризираното мнение по въпроса е ясно

Моята лекарка има ценз по психология или както там се води, не съм наясно с терминологията. Но както казах е много важно при кой точно специалист ще се лекува човек, което важи за всичко свързано със здравето.

[-Serendipity-]

И аз бях така, после построих Костюма и нямам проблеми!

 

Давай го назаем или кажи къде го шият 

[Брани]

Абе, Брани що е VIP? Заради костюма ли?

 

ВИП = Вечно Измисля Простотии

[Мина]

Моята лекарка има ценз по психология или както там се води, не съм наясно с терминологията. Но както казах е много важно при кой точно специалист ще се лекува човек, което важи за всичко свързано със здравето.

 

Да, това важи с огромна сила за хомеопатията.

[iMari]

Нямам страх от летене,но познавам ирационалния страх.Преди 15-тина години минах на магнитен резонанс и нямах  никакъв проблем.Преди 2 години,обаче,се наложи пак да направя такъв.Най-неочаквано за мен изпаднах в неописуема паника в момента в който ме вкараха в тунела.Натиснах паник бутона,изкараха ме,пих вода , с триста зора се накарах да вляза пак.Тези 10-15 мин през които траеше изследването ми се сториха часове.Нямам обяснение за кошмара,който изживях.Никога преди това или след това не съм страдала от клаустрофобия.

Сега ми се налага пак да направя м.р.Мисля,да действам по следния начин:

1.Същия ден взимам хапче деанксит(успокоително).

2.По време на изследването си слагам плътна маска за сън,така че да не виждам тавана на тунела.

3.Пускам си релаксираща музика.

Може би, тези три стъпки биха облекчили частично положението на дамите със страх от летене.Идеята е максимално да се откъснеш от шашкащата те среда. За по дълги полети,бих помолила личния лекар да ми изпише силно приспивателно.

Само не комбинирайте хапчета с алкохол.

[Гост]

 

Някой друг да го е страх от нещо, че да се присъединя?

 

Страх ме е да не остана без работа => и без пари Съвсем сериозно говоря... Това беше една от причините да откажа цигарите - ужасът ако съм безработна и да прося за цигари заради наркоза. И когато се случи - да съм безработна, не да прося - се оказа колко съм била права във взетото решение. 

 

Иначе аз се шегувам, но съвсем сериозно отговарям, когато трябва. За мен лично е чиста биохимия. Тя се решава или на психологическо ниво - най-трудното, но пък най-ефективно, или на химично ниво - алкохол - най-безболезненото за мен, и химически лекарства - никога няма да ме чуеш да препоръчвам това, само го отбелязвам като факт.

 

Когато отказвах цигарите - два пъти - от 2 кутии на ден от раз, два пъти стигах до колабиране. Лекарите ми казаха - ти НИКОГА не можеш да ги откажеш от веднъж. Ще се увредиш. Таратанци! Аз се познавам. На час по лъжичка не мога. Или - или... Интересно, как стана, че ги отказах без да припадам смъртоносно - само докато четох една книга... Е, може и да съм увредена де Но не е от спирането на цигарите от раз. 

 

Когато ПОИСКАТЕ да махнете страха, ще го направите. И споделяйте - помага...

Редактирано 12 март, 2016 от Гост

[captain_oveur]

Абе, Брани що е VIP? Заради костюма ли?

 

Титлата беше разиграна на томбола и се падна на Брани

[Мина]

Бих заложила на силно приспивателно, тъкмо да наваксам вечната липса на сън. След няма и месец пак съм на път, така че трябва да реагирам бързо.

Моята лична лекарка е толкова застреляна, че не знам дали вместо успокоително, няма да ми предпише някой стимулант и да не могат да ме озаптят после в самолета

[Niceday]

Някой друг да го е страх от нещо, че да се присъединя?

 

Мен Арахнофобия, средно тежка... Обаче ми затваря 90% от държавите по света за пътуване... Гадно...

Лятото ще пробвам нещо - вероятно пак ще се стигне до истерични крясъци, сълзи и прочие екстри, НО останалите с мен знаят и ще се опитаме всичкото да стане майтап Защото неистово ми се пътува

* от години събирам сили да си взема паяк за домашен любимец... не ми се получава

[Мина]

Страх ме е да не остана без работа => и без пари Съвсем сериозно говоря... Това беше една от причините да откажа цигарите - ужасът ако съм безработна и да прося за цигари заради наркоза. И когато се случи - да съм безработна, не да прося - се оказа колко съм била права във взетото решение. 

 

Иначе аз се шегувам, но съвсем сериозно отговарям, когато трябва. За мен лично е чиста биохимия. Тя се решава или на психологическо ниво - най-трудното, но пък най-ефективно, или на химично ниво - алкохол - най-безболезненото за мен, и химически лекарства - никога няма да ме чуеш да препоръчвам това, само го отбелязвам като факт.

 

Когато отказвах цигарите - два пъти - от 2 кутии на ден от раз, два пъти стигах до колабиране. Лекарите ми казаха - ти НИКОГА не можеш да ги откажеш от веднъж. Ще се увредиш. Таратанци! Аз се познавам. На час по лъжичка не мога. Или - или... Интересно, как стана, че ги отказах без да припадам смъртоносно - само докато четох една книга... Е, може и да съм увредена де Но не е от спирането на цигарите от раз. 

 

Когато ПОИСКАТЕ да махнете страха, ще го направите. И споделяйте - помага...

 

Цигарите и аз ги отказах, просто ей така. Реших, че не ми се пуши вече. Имам контрол над тях, но над това чудо нямам. Което е вероятно само по себе си причината за страха. Хората, които се боят, че нещата не са им под контрол, се боят от летене и т н (така съм чела, не го твърдя самосиндикално). Чела съм, че страхът от височини се корени в проблем с връзките (с родители, с партньор). Това добре, но моят страх от височини и от летене е придобит, не е вроден. 

Всеки с е башка луд!

[Гост]

Сега още нещо сериозно.

 

Имах две фрапиращи фобии. Фрапиращи. От високото и от дълбокото.

 

1) От високото - дори елементарна стръмна пътека ме хвърляше в див ужас. А аз много скитах по Балканите... Приятелите ми казваха - ще го преодолееш. Просто се тренирай. Аз им се смеех. Ужасът беше АДСКИ. Докато не ми се случи да се наложи да прескоча малка пропаст. Малка - вероятно метър, с хлъзгащи се ръбове. Описвала съм ситуацийката в пътепис, впрочем - но не тук... Оцелях И дотам със страха ми. Не, не, пак го имам. Но не е е такъв, че да припадам. Щом съм минавала сама Типиците - планинарите снаят какво е. Тези без страх никога не могат да го разберат. Отказвала съм се на 20 метра от върха на Каменица (Тевно езеро), защото ми призля - от страх. Но се справям със себе си. Научих се - ДИШАМ дълбоко. Апропо - дишането Е панацея.

 

2) От дълбокото. Получавам паник атаки. И съвсем умишлено се потопих два пъти в Скуба Дайвинг. Изпаднах в паника, но знаех, че не мога да излетя като тапа - мога да се увредя. И се научих да се контролирам като ДИШАМ. Не съм любител на скуба дайвинг, просто исках да се справя със себе си.

 

И нещо извън фобиите. Понякога правя кратки сухи гладувания (1, 3, 5 дни), с които си повишавам имунитета (Англия много ми го разби). При слабост само едно помага - ДИШАНЕ. Съвършената панацея - ДИШАЙ. Чрез дишане излизат токсините. Това е научно доказано...

 

Млъквам. Извинявам се за дългия пост, но се надявам да помогне...

[-Serendipity-]

Хахаххахахха, ох, лесно ви е на вас нормалните. Ние с D.A да му мислим. Тя паниката е заразна, аз съм подлудявала и спътника ми при съвместните ни пътувания.

Лошото е, че след травмиращия полет, последва друг, който още с излитането се затресе порядъчно и поне още 40 мин след това, че аз вече бях нахвърляла мислено чернова на завещанието и обмислях кой ли ще ми гледа котарака.

 

 

Аз и тук участвам       Страх ме е от тъмното.

Някой друг да го е страх от нещо, че да се присъединя?

 

Мен ме е страх когато се возя в кола и друг шофира. Най-спокойна се чувствам когато аз си карам, не че е гаранция за нещо, просто държа аз да съм зад волана. Всичките ми приятели са наясно, винаги пътуваме с моята кола, а в малкото случаи, в които сме пътували с друга кола задълже аз съм зад волана. Има малки изключения и те са ми били голяма мъка. Голяма мъка и за шофьора, защото не спирам да намилам, да правя забелжки... абе труден спътник съм (ако не съм зад волана) и съм благодарна, че приятелите не са се отказали от мен и ме търпят толкова години. 

 

Друг страх са ми корабчетата, кораби, фериботи и всички плавателни, но страха е като този на Рейни. В сми- не е толкова голям и се качвам. Не съм спирала! Всяко лято съм на ферибот (заради някой остров) или на корабче (заради някой плаж, до който се стига само по вода). Задължително пия! И задължително при качването първото, което правя е да видя къде са спасителните лодки и жилетките. И обикновено се позиционирам близо до тях. И тук ми идва на ум..., ако има конкурс в Магеланци за най-голяма параноя категорично първото място е мое 

[captain_oveur]

Това добре, но моят страх от височини и от летене е придобит, не е вроден. 

 

Чудесно! Както се е появил, така и ще изчезне! Не казвам, че ще стане без усилия от твоя страна, но... разбираш какво имам предвид.

 

 

Мен ме е страх когато се возя в кола и друг шофира. Най-спокойна се чувствам когато аз си карам, не че е гаранция за нещо, просто държа аз да съм зад волана. Всичките ми приятели са наясно, винаги пътуваме с моята кола, а в малкото случаи, в които сме пътували с друга кола задълже аз съм зад волана. Има малки изключения и те са ми били голяма мъка. Голяма мъка и за шофьора, защото не спирам да намилам, да правя забелжки... абе труден спътник съм (ако не съм зад волана) и съм благодарна, че приятелите не са се отказали от мен и ме търпят толкова години. 

 

http://magelanci.com/topic/1334-хора-пътища-автомобили 

Редактирано 12 март, 2016 от captain_oveur

[Duke]

 

 

Друг страх са ми корабчетата, кораби, фериботи и всички плавателни, но страха е като този на Рейни. В сми- не е толкова голям и се качвам. Не съм спирала! Всяко лято съм на ферибот (заради някой остров) или на корабче (заради някой плаж, до който се стига само по вода). Задължително пия! И задължително при качването първото, което правя е да видя къде са спасителните лодки и жилетките. И обикновено се позиционирам близо до тях. И тук ми идва на ум..., ако има конкурс в Магеланци за най-голяма параноя категорично първото място е мое 

 

Много поздрави на приятелите, които ти разрешават да пиеш и после да ги возиш...

 

Фобиите са много кофти нещо и аз въпреки шегите наистина ви съчувствам, момичета. Моята съпруга преди години получаваше паник атаки по време на концерти, особено в затворени помещения, особено в претъпкана зала. Затова и имаме навик да сме front row по възможност, за да може поне напред да има въздух за нея. С годините нещата се подобриха и днес вече мога да кажа, че много рядко се случва тя да изпита някакъв дискомфорт. Всеки сам намира начин да се справи, аз я познавам и при първите симптоми намирам начин да я успокоя...

[-Serendipity-]

Мен ме е страх когато се возя в кола и друг шофира. Най-спокойна се чувствам когато аз си карам, не че е гаранция за нещо, просто държа аз да съм зад волана. Всичките ми приятели са наясно, винаги пътуваме с моята кола, а в малкото случаи, в които сме пътували с друга кола задълже аз съм зад волана. Има малки изключения и те са ми били голяма мъка. Голяма мъка и за шофьора, защото не спирам да намилам, да правя забелжки... абе труден спътник съм (ако не съм зад волана) и съм благодарна, че приятелите не са се отказали от мен и ме търпят толкова години. 

 

Друг страх са ми корабчетата, кораби, фериботи и всички плавателни, но страха е като този на Рейни. В сми- не е толкова голям и се качвам. Не съм спирала! Всяко лято съм на ферибот (заради някой остров) или на корабче (заради някой плаж, до който се стига само по вода). Задължително пия! И задължително при качването първото, което правя е да видя къде са спасителните лодки и жилетките. И обикновено се позиционирам близо до тях. И тук ми идва на ум..., ако има конкурс в Магеланци за най-голяма параноя категорично първото място е мое 

 

И още един страх. Рейни ме подсети. Дълбоко. Мога да плувам и издържам много! В басейн мога да изкарам много дължини. Обачеееее, ако нямам дъно (разбирайте да не стигам с крака дъното) мога да се удавя и с безопасна жилетка. Подчертавам отново, че мога да плувам, имам добро дишане и в плитко или в басейн съм като жаба. Цял ден мога да си плувам без да докосвам дъното. Пример от Египет и кораловите рифове, които така и не стигнах даже с безопасната жилетка, защото направих глупавата грешка да погледна надолу и като видях водолазите, които бяха някви черни малки човечете, обръщай към кораба. От паника щях да се удавя с шнорхел в уста и облечена безопасна жилетка. Гълтах тая солена вода, а като се качих на кораба не можех да спра да кашлям. 

 

Та, както казах- давайте наградата.  

[Мина]

Мен ме е страх когато се возя в кола и друг шофира. Най-спокойна се чувствам когато аз си карам, не че е гаранция за нещо, просто държа аз да съм зад волана. Всичките ми приятели са наясно, винаги пътуваме с моята кола, а в малкото случаи, в които сме пътували с друга кола задълже аз съм зад волана. Има малки изключения и те са ми били голяма мъка. Голяма мъка и за шофьора, защото не спирам да намилам, да правя забелжки... абе труден спътник съм (ако не съм зад волана) и съм благодарна, че приятелите не са се отказали от мен и ме търпят толкова години. 

 

Друг страх са ми корабчетата, кораби, фериботи и всички плавателни, но страха е като този на Рейни. В сми- не е толкова голям и се качвам. Не съм спирала! Всяко лято съм на ферибот (заради някой остров) или на корабче (заради някой плаж, до който се стига само по вода). Задължително пия! И задължително при качването първото, което правя е да видя къде са спасителните лодки и жилетките. И обикновено се позиционирам близо до тях. И тук ми идва на ум..., ако има конкурс в Магеланци за най-голяма параноя категорично първото място е мое 

 

A, моля-моля, мен ме е страх от насекоми, змии, високо, дълбоко, от балкона с легена в ръце, от какво ли още не!!!

Психиката много се променя с годините. Преди години решших да не ме е страх повече от змии и се бутах да пипам тези питони, които ги влачат на морето за снимки. Пипах ги, слагах си ги на врата, уж ми отмина, но сега не бих се осмелила. Също така за страха от високото - работех с катерачи и по планините за няколко години, пробвах да се катеря по високи съоръжения, за да свикна с височината. Скачах от площадки с въжета и пак ме е страх. Осигуряваше ме мой приятел, знам че няма да ме изпусне, не ме е страх от падане, а от самото усещане да стоиш във въздуха. С триста зора скочих от площадката и (невероятно тъпо, но факт) се страхувах по-малко, когато се държах за въжето, отколкото ако не се държа. Все едно това нещо ще промени...Явно трябва да мина към нещо по-сериозно като метод за справяне. Просто не знам имена на специалисти и повече подробности

[-Serendipity-]

Много поздрави на приятелите, които ти разрешават да пиеш и после да ги возиш...

 

 

Казах, че има изключения, но при тях съм лош пътник, защото намилам и правя много забелжки на шофьора. Никога не съм шофирала пила. Нямам глоби за алкохол и повярвай никога няма да имам, защото работата ми зависи от книжката. Ако остана без книжка, оставам без работа. 

Редактирано 13 март, 2016 от Георги

[Мина]

И още един страх. Рейни ме подсети. Дълбоко. Мога да плувам и издържам много! В басейн мога да изкарам много дължини. Обачеееее, ако нямам дъно (разбирайте да не стигам с крака дъното) мога да се удавя и с безопасна жилетка. Подчертавам отново, че мога да плувам, имам добро дишане и в плитко или в басейн съм като жаба. Цял ден мога да си плувам без да докосвам дъното. Пример от Египет и кораловите рифове, които така и не стигнах даже с безопасната жилетка, защото направих глупавата грешка да погледна надолу и като видях водолазите, които бяха някви черни малки човечете, обръщай към кораба. От паника щях да се удавя с шнорхел в уста и облечена безопасна жилетка. Гълтах тая солена вода, а като се качих на кораба не можех да спра да кашлям. 

 

Та, както казах- давайте наградата.  

Да не си земна зодия?

[Zaro]

И още един страх. Рейни ме подсети. Дълбоко. Мога да плувам и издържам много! В басейн мога да изкарам много дължини. Обачеееее, ако нямам дъно (разбирайте да не стигам с крака дъното) мога да се удавя и с безопасна жилетка. Подчертавам отново, че мога да плувам, имам добро дишане и в плитко или в басейн съм като жаба. Цял ден мога да си плувам без да докосвам дъното. Пример от Египет и кораловите рифове, които така и не стигнах даже с безопасната жилетка, защото направих глупавата грешка да погледна надолу и като видях водолазите, които бяха някви черни малки човечете, обръщай към кораба. От паника щях да се удавя с шнорхел в уста и облечена безопасна жилетка. Гълтах тая солена вода, а като се качих на кораба не можех да спра да кашлям. 

 

Та, както казах- давайте наградата.  

 

Имам приятел - бивш ватерполист, 10 пъти шампион на България. И той не се чувства много сигурен в морето. Басейнът може и да е 300 метра дълбок, ама знае какво има в него. В морето на 3 метра не знаеш какво има.

 

Обаче.... като ти гледам страховете, се сещам за един виц, естествено.

 

Разговарят моряк и продавач в магазин. Продавачът пита моряка:

- Дядо ти къде е умрял?

- В морето.

- А баща ти?

- И той в моето.

- Е та теб не те ли е страх да плуваш?

Морякът се замислил, пък попитал:

- А твоят дядо къде е починал?

- В леглото, докато спи.

- А баща ти?

- И той така, в съня си.

Морякът замислено:

- А теб не те ли е страх да си лягаш вечер

 

[-Serendipity-]

Да не си земна зодия?

 

Огнена.