Наследници на цар Иван Асен II в Европа: културни маршрути

[royak 1476]

Чудесно споделяне, благодаря!

Първото ми посещение в Португалия беше миналата година през февруари. Работата е дълга и широка, но много искам да споделя един факт от съществено значение за нас българите.

 

В Старата катедрала в Коимбра е саркофагът на правнучката на цар Иван Асен II - Дона Ватаца Ласкарис!

Намира се в дъното на левия страничен кораб, близо до олтара на църквата. Ватаца /кръстена на другия си дядо - император Йоан Дука Ватаци/ е ЕДИНСТВЕНАТА ЖЕНА, погребана в тази катедрала, която има символно значение за португалската държавност. Саркофагът й е украсен с двуглави орли, а гисанът й /скулптура на починалия в легнало положение/ е сред най-изучаваните паметници на португалското готическо изкуство.

Ватаца е придворна дама на светата кралица Исабел Арагонска и пристига в Португалия през 1282 г., когато Исабел се омъжва за крал Динис. Впоследствие е педагог и политически съветник на дъщеря им Констанс, която пък става кралица на Кастилия.

Последните десетилетия от живота си Ватаца прекарва в Португалия, където създава свой малък двор в долината на Урике. В Синиш е издигната чешма-мемориал на мястото на църква, построена от нея под името Nossa Senhora das Salvas. Сега там е църквата на Васко да Гама, построена именно върху Ватацината църква с леко променено име: Nossa Senhora das Salas 

Погребана е в Коимбра, където в последните години от живота си споделя компанията на кралица Исабел. Двете благородни дами живеят в покоите на кралицата в Стария манастир на Бедните Клариси /женски францискански орден/. Умират в една и съща година - 1336 г. Ватаца избира да бъде погребана в Старата катедрала в Коимбра. Света Исабел е погребана в Стария манастир на Кларисите, а след канонизирането й е преместена в Новия манастир на Кларисите. И двата манастира са от другата страна на реката Мондугу - срещу Медината /стария град/. Старият манастир е музей, а в новия ще се натъкнете на нечувано богатство - като за светица...

 

За тези, на които тази история ще се стори любопитна, Ватаца Ласкарис е една от дъщерите на Евдокия Ласкарина Асенина - дъщеря на Елена Асенина и Теодор II Ласкарис и внучка на Иван Асен II и унгарската му съпруга Анна-Мария Арпад. Евдокия е сестра на царица Ирина, чието изображение познаваме добре от стенописите в Боянската църква.

Евдокия е омъжена във Вентимиля, децата й са родени там. Впоследствие тя заминава с момичетата си в Арагон и оттам започва историята на Ватаца Ласкарис, която тръгва 13-14 годишна като другарка и придворна дама на кралица Исабел.

Дано ви е било интересно!

Редактирано 16 март, 2016 от royak

[Polina 19640]

Дано ви е било интересно!

Дали ни е било интересно??? Аз чакам с нетърпение да напишеш още и още... А най - хубаво и сладко е да го разкажеш на живо, знаеш... 

[AlexandraKo 116622]

Евдокия е омъжена във Вентимиля, децата й са родени там. Впоследствие тя заминава с момичетата си в Арагон и оттам започва историята на Ватаца Ласкарис, която тръгва 13-14 годишна като другарка и придворна дама на кралица Исабел.

Дано ви е било интересно!

Страхотно, много ти благодаря!

Как да не ни е интересно, ти си написала нещо, което сигурна съм, много малко хора знаят. Аз също, при всичкото четене и ровене преди пътуването никъде не го срещнах.

Още веднъж :thankyou:  

И ако знаеш още интересности и имаш време, моля, пиши.

[royak 1476]

Дали ни е било интересно??? Аз чакам с нетърпение да напишеш още и още... А най - хубаво и сладко е да го разкажеш на живо, знаеш... 

 

Да, досега не е писано /поне на български език/ за тези наследници на цар Иван Асен II. За Ватаца Ласкарис има много материали на португалски и по-малко на испански, италиански и френски език. 

Тя е построила църква и в Сантягу ду Касен в Португалия и е дарила парче от Светия кръст. Срещнахме при крепостта в Сантягу поклонници, тръгнали към Сантяго де Компостела по южния път /Камино Мозарабе е андалусийският път към Компостела и Сантягу ду Касен е брънчица от него/.

Между другото, същата тази Ватаца Ласкарис през 1311 г. купува града Уелва в дн. Испания заедно с крепостта, но след няколко години го продава на Севиля.

Притежавала е имоти в Гимараеш, Сантарем, Лисабон и пр.

Но саркофагът й в Коимбра удря рекорда и всъщност се явява единственият запазен гроб на византийската императорска фамилия Ласкарис /поне до началото на XV/ век, а нищо чудно да е единствен оцелял и познат и за фамилията Асеневци.

В уики впрочем има малка статия на английски за нея и може да се види саркофогът й.

 https://en.wikipedia.org/wiki/Vata%C3%A7a_Lascaris

 

Работя в момента върху 140 "обекта" в Европа, свързани с Евдокия Ласкарина Асенина, нейните предци и наследници.

[ven62 30699]

@Royak,

Кажи ни нещо повече за двореца Пена и династията. Това, което аз знам (рових се да им гледам родословните дървета) е:

Построен е от Фердинанд II – крал на Португалия от кралската династия House of Saxe-Coburg and Gotha и чичо на нашия цар Фердинанд. Връзката е - Фердинанд I – крал на Португалия има четири деца. Двама от синовете му са: Фердинанд II – крал на Португалия и Август (Prince August of Saxe-Coburg and Gotha ). А този Август е баща на нашия цар Фердинанд, който е баща на Борис, дядо на Симеон.

 

Много 10х предварително.

[royak 1476]

Има една още по-хубава връзка към Клементина - майката на Фердинанд и самия Фердинанд. Тя отново идва от фамилията Ласкарис, но от тези, които остават във Вентимиля, по-точно в Тенда. От Анна Ласкарис (последната с това име от Тенда) и Рене Савойски Копелето се появяват чудни дъщери и синове. Една от тях - Мадлен, се омъжва за херцог Ан Монморанси. После наследниците им "преливат" в Бурбон и Конде и така до крал Луи Филип - бащата на Клементина Орлеанска.

В резюме: Анна Ласкарис от Тенда се намира някъде по средата между Иван Асен II и Фердинанд.

Генеалогията е публикувана, но по някакви причини не се огласява много-много.

Разбира се в кралската/царската кръв са се влели още множество благородни потоци, така че всяко откритие на сватби/връзки/законни и извънбрачни деца в средите на европейския елит са повече от естествени.

 

Тенда (Теnde) е ключовото място, от което кръвта на цар Иван Асен II преминава по направлението Фердинанд. Мисля, че съм качила снимки в темата "Пътят на солта" или нещо подобно.

[ven62 30699]

Има една още по-хубава връзка към Клементина - майката на Фердинанд и самия Фердинанд. Тя отново идва от фамилията Ласкарис, но от тези, които остават във Вентимиля, по-точно в Тенда. От Анна Ласкарис (последната с това име от Тенда) и Рене Савойски Копелето се появяват чудни дъщери и синове. Една от тях - Мадлен, се омъжва за херцог Ан Монморанси. После наследниците им "преливат" в Бурбон и Конде и така до крал Луи Филип - бащата на Клементина Орлеанска.

В резюме: Анна Ласкарис от Тенда се намира някъде по средата между Иван Асен II и Фердинанд.

Генеалогията е публикувана, но по някакви причини не се огласява много-много.

Разбира се в кралската/царската кръв са се влели още множество благородни потоци, така че всяко откритие на сватби/връзки/законни и извънбрачни деца в средите на европейския елит са повече от естествени.

 

Тенда (Теnde) е ключовото място, от което кръвта на цар Иван Асен II преминава по направлението Фердинанд. Мисля, че съм качила снимки в темата "Пътят на солта" или нещо подобно.

 

Извинявам се за невежеството си. Малка част от имената в твоя пост са ми познати, и то със сигурност без връзка помежду им.

Би ли ми (ни) "сдъвкала" роднинските връзки. На мен ми е интересно как цар Фердинанд е далечен потомък на Иван Асен II.

Редактирано 17 март, 2016 от Георги

[royak 1476]

Здравейте!

В последните три години съпругът ми Емил Йосифов и аз, Росица Йосифова, направихме поредица пътувания по следите на една от внучките на цар Иван Асен II - Евдокия Ласкарина Асенина. Обиколката включва следните държави: Унгария, България, Румъния, Турция, Гърция, Италия, Франция, Малта, Испания и Португалия.

Идеята на нашите посещения е документиране на обектите /крепости, замъци, дворци, вили, църкви, манастири, паметници, изображения, вещи и пр/, които са свързани с Евдокия, нейните предци и наследници. От това се получи един уникален културен маршрут, който е трудно да се опише кратичко, тъй като местата и личностите са твърде много. 

 

Тъй като изпитвам известно затруднение в намиране на правилния подход към темата от гледна точка на правилата за писане във форума, то може би интересуващите се ще ми подскажат как точно биха искали да им представя информацията.

 

[Георги 39034]

Тъй като изпитвам известно затруднение в намиране на правилния подход към темата от гледна точка на правилата за писане във форума, то може би интересуващите се ще ми подскажат как точно биха искали да им представя информацията.

 

Няма правила, пиши както намериш за добре. Дали ще е хронологично, дали ще е по държави, ти преценявай, ние ще четем  Дано хронологията не е поразместена в темата, но ще я оправя, ако се налага. 

[royak 1476]

Добре. Хронологично означава да започнем от сватбата на Елена Асенина - дъщеря на Иван Асен II и унгарската му съпруга Анна-Мария Арпад, и наследника на Никейската империя - Теодор II Ласкарис, син на Йоан Дука Ватаци. 

Уточнение: След превземането на Константинопол от кръстоносците от Четвъртия поход, Византия се "разцепва" на три части - Никейска империя, Епирско деспотство и Трапезундска империя.

Сватбата на Елена Асенина и Теодор II Ласкарис е станала през 1235 г. в Лампсак - дн. Лапсеки. 

Това е и първият "обект" от маршрута. Всеки, който е минавал на азиатския бряг, знае къде е Лапсеки - на Дарданелите.

 

Столицата на Никейската империя е Никея /дн. Изник в Турция/. Има основания обаче да се смята, че след 1222-25 г. императорският двор е пребивавал по-често на друго място - в Нимфея, дн. Кемалпаша в Турция /близо до Маниса и Измир/.

 

Голямата слава на Никея /Изник/ се дължи на факта, че два от най-важните за християнството църковни събора са се провели там - първият и седмият /втори Никейски, през 787 г./, чиято цел била окончателното заклеймяване на иконоборството. Вторият никейски събор се провел в църквата "Света София". 

 

 

 

 

Части от крепостните стени на града са в добро състояние. Има амфитеатър, останки от църкви, няколко джамии и изобилие от ателиета за прочутата изнишка керамика. 

 

 

 

Езерото е приятно. Директна връзка по море с Истанбул няма. Ако се пътува по море, трябва да се отиде до Ялова и оттам към Изник.

Ние нощувахме в Термал - вилната зона на Ялова, прочута с минералната си вода. 

 

 

Що се отнася до Нимфия /Кемалпаша/, то там останките от никейско време са съвсем малко. Запазена е част от дворец, който бил построен по подобие на Влахернския дворец в Константинопол. По време на нашето посещение се извършваше ремонт, затова снимката не дава достатъчно ясна представа за градежа. Но все пак:

 

 

Елена Асенина ражда 5 дъщери и едно момче. Тя умира някъде към 1252 година.

Какво става по-нататък, следва...

 

 

 

 

 

 

 

 

[Lyubina 10572]

Много благодаря за това, което правиш! Комбинацията от малко-известни исторически факти, пътешествия по "тайни" кътчета и снимките ми достави истинско удоволствие. Тъй като съм любопитна и историята ми е слабост (дори не и хоби, просто обичам да чета) очаквам с нетърпение продълженията на разказите.

[royak 1476]

Йоан Дука Ватаци построил манастир Сосандра в околностите на Магнезия /дн. Маниса/. Там бил погребан той, първата му съпруга, вероятно Елена Асенина, а през 1258 г. и синът му Теодор II Ласкарис. От този манастир нищо не е останало, дори точната му локализация все още е проблемна.

Религиозният живот на никейци бил активен освен в Никея /Изник/ и в Сосондра, също в Сарди и Ефес с голямата църква на св. Йоан. Величествените й останки могат да се видят в Селчук.

 

 

 

 

Впрочем в Селчук има и една изоставена джамия - Иса бей джами, която била толкова хубава, че  турците пренесли михраба й от Ефес /Селчук/ в Смирна /Измир/, за да украси Кестеновата джамия. Тази джамия се намира на Кестеновия пазар в Измир и е интересна за нашия разказ, защото е построена на мястото на християнски храм, където болният император Йоан Дука Ватаци тръгнал в последния си час да търси чудодейно изцеление.

 

Иса бей джами в Селчук:

 

 

 

Кестеновата джамия в Измир:

 

 

/тази снимка я получих от Василка Величкова и Хафизе Ефендилер, за което им благодаря от сърце/

 

Насоченост на култовете при никейците:

Особено изявен култ в Мала Азия има към Богородица, затова и много от храмовете са под нейния патронаж.

Специална почит се отдавало на св. Йоан Богослов, който написал Апокалипсиса /Откровението/ на остров Патмос. Пак там му били продиктувани писма до 7-те малоазийски църкви /: Ефес, Смирна, Пергамум, Тиатира днес Акхисар, Сарди (езеро Сарди), Филаделфия, Лаодикея близо до Денизли. Особено интересна е сцената с явяването на Ангела, който дава книга на Йоан със заръката "да я изяде". Гастрономическата метафора на четенето/знанието е много дълбока. "Погълнатото" знание е истинското знание. Философите днес често противопоставят "това" истинско знание/познание/Логоса с повърхностното "знание", което чисто и просто се нарича информираност.

Впрочем най ми харесва изображението на сцената с книгата в Преображенския манастир у нас:

 

 

/стенопис от Захари Зограф/

 

Личният светия на Теодор II Ласкарис бил св. Трифон. Тази църква обаче е в развалини /в Изник/.

 

Всеобща любимка била света Варвара. Едно от предполагаемите рождени места на светицата е Никомедия /дн. Измит в Турция, по онова време в пределите на Латинската империя на кръстоносците/. Александрия в Египет и Рим също претендират да са й родни места. Към този спор се присъединява и село Елешница в България - някогашен Илиопол/Хелиопол. Според българската версия мощите на св. Варвара са пренесени в Константинопол от Елешница през с. Гела и Серес до визант. столица.

Обръщам повече внимание на св. Варвара, защото тя ще е спътница на нашите героини чак до Арагон /дн. Испания/. Освен това тя на моменти се припокрива със сицилианската св. Агата - също светица девственица, на която мъчителите отрязали гърдите. В иконографията на св. Агата често се среща буквален прочит на това събитие - тя държи гърдите си върху поднос. /Да не говорим, че има прекрасни сладкиши във формата на гърда, които са популярни в цяла Италия, Прованс и Лангедок. Minni di Virgini е точно това/.

 

 

/св. Агата - църква в градче в Монферат, Италия/

Последната интересна черта на религиозността на никейците е възраждането на идеята за предричането на Христос от страна на древногръцките философи и поети. Вероятно сте виждали или чували за техни изображения в Гърция и в Румъния, а и в България - в Трапезарията на Бачковския манастир и в Арбанаси.

Някои автори са на мнение, че във Византия се заражда идея за цялостна подмяна на концепцията за "предтечите" и така се стига до опит за елинизация на християнската идея. Древногръцките поети и философи обикновено са изобразени в притвора на църквата, в трапезарията, в женското отделение, върху външната срана на храма. Много интересен въпрос. 

 

Един от писаните мамастири в Буковина, Румъния - Молдовица, който предлага пълен набор гръцки светила:

 

 

 

Темата за писаните манастири в североизточна Румъния пак ще я диплим по много причини. Тук само ще кажа, че 7 от тях са в списъка на ЮНЕСКО и си заслужават усилията до последна капчица пот. Те са Humor, Moldovita, Patrauti, Probota, Suceava, Sucevita, and Voronet. 

 

Преди да се отправим към следващите обекти в Константинопол ще спомена накратко какво се случва с останалите сестри и с брата на Евдокия.

Ирина - най-голямата й сестра, става българска царица. Тя е омъжена за цар Константин Тих. Изобразена е в църквата в Бояна. Няма наследници.

Мария се омъжва за Никифор Комнин, сватбата била в Солун. Тя умира след година-две, а съпругъг й си взема нова жена.

 

След смъртта на бащата Теодор II Ласкарис през 1258 г. три от момичетата са все още неомъжени, а малкият син Йоан IV Ласкарис е едва осемгодишен. 

От този момент нататък в живота на Ласкаридите настъпва драматичен обрат, тъй като на сцената излиза Михаил Палеолог, който успява да се добере до регентство, после става съимператор на Йоан, а след превземането на Константинопол през 1261 г. се обявява за самостоятелен император. 

Йоан е на 11 години и е ослепен в черноморската крепост Шиле на 25.12.1261 г.

 

Шиле е на север от Истанбул, има отличен пясък /като в Созопол/ и се слави с ръчно бродираните кенарени дрехи.

 

 

 

Йоан бил преместен в друга крепост, някои казват, че умрял на преклонна възраст в манастира св. Димитър в Константинопол.

 

Третата дъщеря на Елена и Теодор Ласкарис - Теодора, била омъжена от Михаил Палеолог за френски рицар в Морея /дн. Пелопонес/. Най-малката, неизвестна по име сестра, била дадена за съпруга на Яков Светослав. Тяхната наследница според проф. П. Павлов е липсващото звено между Асеневци и Тертеровци.

Евдокия била омъжена за граф Гулиелмо Пиетро I от Вентимиля. Сватбата се празнувала в Константинопол.

 

Как обаче Гулиелмо Пиетро от Вентимиля се е появил в двора на узурпатора Палеолог, каква роля играе Генуа в по-нататъшните събития, кой е уредил сватбата... в следващата част.

Редактирано 17 март, 2016 от royak

[гост 4486]

 

Насоченост на култовете при никейците:

Особено изявен култ в Мала Азия има към Богородица, затова и много от храмовете са под нейния патронаж.

 

Специална почит се отдавало на св. Йоан Богослов,

 

Обръщам повече внимание на св. Варвара.......

Освен това тя на моменти се припокрива със сицилианската св. Агата - също светица девственица, на която мъчителите отрязали гърдите.

 

Култ към Богородица (или някой от светиите) предполага нейното (на светията) обожествяване, което противоречи на християнската вяра като монотеистична религия. В този смисъл изразът е некоректен. "Почит" е правилната дума.

 

Какво имаш предвид като пишеш, че Св. Варвара се припокрива със Св. Агата, като са две отделни личности?  

[royak 1476]

Култ към Богородица (или някой от светиите) предполага нейното (на светията) обожествяване, което противоречи на християнската вяра като монотеистична религия. В този смисъл изразът е некоректен. "Почит" е правилната дума.

 

Какво имаш предвид като пишеш, че Св. Варвара се припокрива със Св. Агата, като са две отделни личности?  

 

Ако имаш предвид терминологията на иконоборството, прав си. Но въпреки всичко, именно на третия вселенски събор в Ефес през 431 година Богородица е призната "като винаги Дева", а несторианите са получили 12 анатеми заради това, че я наричали Христородица. Всъщност разликата между идолопоклонничеството /култа/ и почитането е доста тънка /това е проблематика на втория Никейски събор/ 

След Ефес и въобще във Византия Богородица придобива привилегирования статут на най-"безотказен" посредник между молещите се и Бог. Оттам и една от основните пози в иконографията - Оранта - с вдигнати нагоре ръце. Между другото не който да е, а именно императорът Теодор II Ласкарис е автор на Големия Богородичен Канон, изпълняван в 15-те дни преди празника на Богородица. Написал го е в Нимфея и в манастира Сосандра - тежко болен и страдащ от епилепсия. В този канон е заложено това отношение към Богородица като "добра" застъпница:

 

Канон 

Глас осми. Песен Първа

...

Припев: Пресвета Богородице, спаси ни.

Сполетян от много напасти, към тебе прибягвам, о Майко на Словото и Дево, търсейки спасение: спаси ме от трудности и беди!

Моля те, Дево, която си родила Спасителя и Бога, да бъда избавен от беди; 

прибягвайки сега към тебе, издигам душа и с мисъл.

И сега и винаги, и во веки веков. Амин! 

Понеже боледувам телесно и душевно, удостой ме, Божия Майко,

с божествено посещение и с твоите грижи, като блага и родителка на Благия.

...

Песен Трета

...

Моля те, Дево, премахни душевното ми смущение и бурята на моята печал, 

защото ти, Богоневесто, едничка Пречиста, си родила Христа, Началника на тишината.

 Слава: Богоблажена, която си родила Благодетеля, подател на благата, излей върху всички богатство от благодеяния: ти можеш всичко, понеже си родила могъщия по сила Христа.

И сега: Измъчван от тежки недъзи и болезнени страсти, Дево, ти ми помогни, защото зная, че си неизтощимо и неиждивимо съкровище на изцерения.

-----------------------------------

Канонът е преведен на църковнославянски от Аргир Малчев от Руенския манастир. Доколкото зная всяка сряда /на Богородичния ден/ се изпълнява в семинарията.

Любопитно е, че тази застъпническа роля на Богородица се появява с пълна сила в началото на Инквизицията в западна Европа /с появата на Францисканския и Доминиканския ордени/. Появява се първоначално в трубадурската поезия, където "дамата на сърцето" постепенно е изместена от Девата/Богородица, която е "добра" и ще предаде молитвите на "страшния" и "строг" /дори "лош"/ Бог. Виж също и култ към Дева Мария в западна Европа: http://www.nazareth-en.custodia.org/default.asp?id=5941

За да обобщя: по принцип в християнството не би трябвало да има идолопочитане/култове след втория никейски събор и предписанията му. На практика християнството функционира по по-различен, по-архаичен маниер и почитането на отделни светци, мощи или икони не рядко заживява "самостоятелен" живот. Въпрос на терминология.

Що се отнася до света Варвара и света Агата от Катания /св. Агата Сицилийска/, приликите са очевидни в няколко основни насоки: и двете произхождат от благороднически семейства; и двете са девици; и двете са подлагани на сурови мъчения и унижения от гонителите на християните; и на двете гърдите са отрязани... Разлики има само в детайлите, но те не са от съществено значение. И двете светици са проникнали дълбоко в народните традиции или в онова, което в крайна сметка се нарича фолклорно християнство. В Прованс/Лангедок има нещо още по-куриозно: Санта Агато става Санта Гато /Светата котка/ и се появява в това лице от гробищата в нощта преди честването й... 

[ven62 30699]

Йоан Дука Ватаци построил манастир Сосандра в околностите на Магнезия /дн. Маниса/. Там бил погребан той, първата му съпруга, вероятно Елена Асенина, а през 1258 г. и синът му Теодор II Ласкарис. ................

.....

 

.... Как обаче Гулиелмо Пиетро от Вентимиля се е появил в двора на узурпатора Палеолог, каква роля играе Генуа в по-нататъшните събития, кой е уредил сватбата... в следващата част.

 

Royak, супер. Давай нататък.

 

Аз на доста моменти се пооплетох, ама ето това разбрах:

 

цар Иван Асен II -> Елена Асенина + Теодор II Ласкарис->Евдокия Ласкарина Асенина+ граф Гулиелмо Пиетро I от Вентимиля ->Дона Ватаца Ласкарис

 

Йоан Дука Ватаци->Теодор II Ласкарис

 

Нали така?

[royak 1476]

Royak, супер. Давай нататък.

 

Аз на доста моменти се пооплетох, ама ето това разбрах:

 

цар Иван Асен II -> Елена Асенина + Теодор II Ласкарис->Евдокия Ласкарина Асенина+ граф Гулиелмо Пиетро I от Вентимиля ->Дона Ватаца Ласкарис

 

Йоан Дука Ватаци->Теодор II Ласкарис

 

Нали така?

 

 

 

Точно така! Евдокия и Гулиелмо Пиетро имат 7 деца - четири момичета и три момчета. Ватаца е вероятно третата дъщеря. 

След малко ще подкарам подред нещата 

[royak 1476]

ГУЛИЕЛМО ПИЕТРО I от ВЕНТИМИЛЯ

 

Гулиелмо Пиетро е граф от Вентимиля. Градът Вентимиля се намира на границата между Италия и Франция. Някъде към 1258 г. графството вече е погълнато от Генуа, т.е. вентимилци стават васали на големите търговци.

Узурпаторът на никейския/византийския трон Михаил VIII Палеолог сключва договор с Генуа, за да получи помощта й в отвоюването на Константинопол от кръстоносците. Договорът е сключен в Нимфея /Кемалпаша/ през пролетта на 1261 г. и обещава на генуезците множество търговски блага, вкл. да изместят венецианците - вечните врагове, от позициите им в империята. Сред многото точки на договора има такива, според които генуезците ще си върнат бившите собствености в Константинопол, ще имат църква, дворец, къщи, гробища и пр. в Солун, в Касандра, в Смирна /Измир/, дн. Едремит, Крит, Хиос, Лесбос... ; Срещу придобивките Генуа трябвало да помогне с 50 галери в борбата срещу латините.

Граф Гулиелмо Пиетро от Вентимиля, бидейки васал на Генуа, се появява в Никея /или Константинопол/ именно в контекста на въпросния договор. 

Константинопол е превзет на 25 юли 1261 г. едва ли не "случайно". Генуезците така и не се включили активно в борбата, но през следващите десетилетия си консумирали всички точки от нимфейския договор до последно.

Сватбата на Евдокия и Гулиелмо станала на 25 или 28 юли 1261 г. Няма обаче подробности къде точно се е случило това, затова ще "прескочим" Константинопол на този етап.

Някъде към края на 1262 г. или началото на 1263 г. тя е изпроводена със съпруга си към Генуа. Зестрата й била 25 000 перпери, богати дарове и правото да използва двуглавия орел като "подпис" за произход и величие.

 

В Генуа се отбиваме за малко, за да посетим музея на Свети Августин. В този музей се съхранява една изключително ценна "дреха" - палиум, подарена от Михаил Палеолог на архиепископа на Генуа при сключването на нимфейския договор. Дрехата е от червена коприна, избродирани са сцени от живота на св. Лаврентий /сан Лоренцо/, покровител на града. Самият Михаил Палеолог е изобразен без инсигнии в компанията на светията и на Архангел Михаил.

В момента на нашето посещение дрехата се оказва изпратена във Флоренция за реставрация, но върху цялата стена на фоайето имаше информационна кампания във връзка със  ЗНАЧЕНИЕТО НА ТАЗИ ВЕЩ В ИСТОРИЯТА НА СРЕДИЗЕМНОМОРИЕТО, Тъй като снимането в този музей е абсолютно забранено, взех изображението на палиума от следната статия:

http://www.simonachiavaccini.com/foto/foto-museo-di-sant-agostino-genova/

 

 

В този великолепен музей има една много специална зала, която се нарича: "От Византия до италианския ренесанс". Първото, на което погледът попада, е православна иконата на Богородица, рисувана в Константинопол в началото на XIV в. Нарекли са я "Мадоната от Пера". /Пера е генуезкият квартал в Константинопол, Галата е в този квартал/.

 

В "Свети Лоренцо" се позастоях по-дълго поради много причини. Една от тях е зеброподобната /черно и бяло/ украса на фасадата и вътрешността. Тези два цвята в Генуа можели да използват само пет благороднически рода. Явява се тяхна запазена марка и по тях може да се разбере кои места из Средиземноморието са доминирали. Любопитното е, че зеброподобната украса се среща и у нас /вж. Рилския манастир например/, но и в ислямския свят /от Дамаск до Истанбул и пр./. Предпазвам се от спекулативно тълкуване на символиката, защото рискуваме да стигнем до масонството... Тук бялото и черното ще са само визитна картичка на Генуа.

 

 

 

 

 

 

Що се отнася до Палацо Сан Джорджо, то тази сграда е наистина жива история. Разказват, че в основата й са вградени камъни от константинополския дворец на венецианците, които след превземането на града през 1261 г. са изгонени заедно с кръстоносците. Генуезците го разрушили и пренесли камъните. Друга история с камъни от Константинопол е свързана пак с погром, но този път върху храма Пантократор, сега Зейрек джамия в Истанбул. Тази църква е великолепна, музей е, макар и да има действаща част като джамия. Камъните от Пантократор били също донесени в Генуа и поставени в основите на църквата сан Джорджо.

 

 

Зейрек джами /някогашен храм към манастира Пантократор в Константинопол

 

В Палацо Сан Джорджо е бил затворник Марко Поло. В Константинопол пък генуезците си изградили копие на Сан Джоржо в Пера - под кулата Галата. Съществува и днес.

 

Палацо Сан Джорджо в Генуа:

 

 

 

По-долу е генуезкият палат в Истанбул, построен през 1316 г. Намира се на Bankalar Caddesi (Banks Street)

 

 

снимката е взета от: http://maviboncuk.blogspot.bg/2012/09/podesta-palaceeski-ceneviz-saray-han.html#!/2012/09/podesta-palaceeski-ceneviz-saray-han.html

 

Зестрата на Евдокия Ласкарина Асенина бела депозирана в генуезка банка /вероятно банката Сан Джорджо/.

В Генуа получил образование първородният й син - Джовани I Ласкарис от Вентимиля. Възможно е и двамата й други синове също да са учили в този град.

 

В първите години от брака младото семейство живее във Вентимиля. Следва...

Редактирано 18 март, 2016 от royak

[ven62 30699]

@ Royak

Браво за пореден път.

 

Следя те!  - Евдокия имала поне 5 деца - трима синове и поне две дъщери, едната Ватаца. ...

Ще стигнем (ти с писане, ние с четене) и до последните ни царе - Фердинанд, Борис, Симеон.

[Isa 388]

Това е тема, която ми достави истинско удоволствие.

История и пътувания (+малко архитектура, мистицизъм и религия) в едно - много, много благодаря.  

[ven62 30699]

Това е тема, която ми достави  доставя истинско удоволствие.

История и пътувания (+малко архитектура, мистицизъм и религия) в едно - много, много благодаря.  

 

Royak няма да ни остави, ще продължи.

 

Pls

[Mary 58398]

Щом харесвате стила и начина на писане, то не пропускайте да прочетете и книгата на royak  - "Да последваш тюлена монах". Истинска наслада е!

 

 

Редактирано 18 март, 2016 от Mary

[royak 1476]

@ Royak

Браво за пореден път.

 

Следя те!  - Евдокия имала поне 5 деца - трима синове и поне две дъщери, едната Ватаца. ...

Ще стигнем (ти с писане, ние с четене) и до последните ни царе - Фердинанд, Борис, Симеон.

 

Когато за първи път научих за съществуването на Евдокия /преди 4 години/, прочетох, че тя заминала от Тенда /дн. във Франция/ за Арагон с ДВЕТЕ СИ ДЪЩЕРИ. Така го и написах в първата си книга с пътеписи - в онази част, в която разказвам за пале Ласкарис в Ница. Добре, но после започнах истинското проучване, та така мога с убеденост да кажа, че тя е имала 4, а не 2 дъщери. За всяка една от тях ще разкажа по нещичко. Синовете й са трима - Джовани, Джакомо и Ото /Отоне/. 

[royak 1476]

ВЕНТИМИЛЯ

 

Както вече стана дума, Евдокия Ласкарис и съпругът й Гулиелмо Пиетро I от Вентимиля се установяват във Вентимиля в първите години след сватбата в Константинопол.

 

Сред първите сведения за графството са документи за парични и други дарения, направени от вентимилските благородници в полза ма манастирите Лерен (в бълг. богословска литература са известни като Леринските манастираи; Lerins, фр.). Затова първо ще отидем до остров сен Онора, където се намирали тези манастири.

 

Пътува се с корабче от Кан. Островите са два: св. Маргарита и св. Онора. Света Маргарита е по-големият остров, предполага се, че е свързан с "Желязната маска". Ние поемаме към по-малкия остров, кръстен на свети Хонорий, който основал обителта в началото на V век. Той бил поскитал из Египет и Палестина и впечатлен от светостта на отшелниците решил самият той да стане ермит. Пустиня в родината му нямало, затова той превърнал водата /разбирай островчето във водата/ в "пустиня". Така след Палестина, Сирия и Палестина, Кападокия и Армения, Галия става първият западен приемник на отшелничеството като религиозна практика. Историята на обителта е много богата, в средновековието манастирът разполагал с 60 метоха в дн. Франция и Италия. Вентимилци дарили на Леринските манастири храма св. Михаил. Тук е пребивавал и светецът на Ирландия - св. Патрик.

Днес на острова има абатство с църква, крепост-манастир и това, което е останало от 7 параклиса/църкви, строени преди векове. Разходката е невероятно приятна, пиниите са красиви, вървите си в мълчание и ви е трудно да си представите, че преди минути сте били сред шумните тълпи в Кан.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Крепостта е на няколко етажа и е... манастир. Атмосферата е специална. На всеки от етажите е оформен клоатър /подобно на правоъгълните църковни дворове в западна Европа, обградени от красиви колони/. Един от параклисите е с патрон св. Йоан. Докато се разхождах на втория етаж се появи жена, която сподели, че всяка година идвала на острова с дъщеря си, за да релаксира. Позволява се престой в абатството в рамките на 3 до 7 дни срещу 45 евро за нощ с включено хранене. Почиващите трябва да спазват основното правило на острова: да мълчат или поне да говорят тихо.

 

През 1501 г. Рение Ласкарис от Вентимиля създава града Валори (Vallauris) на крайбрежието. По онова време той бил управител на метох на Леринските манастири. Заселил на това място хора от Тенда, за коята тепърва ще става дума. Във Валори е учил керамика Пикасо, довел тук и свои приятели. Неговите керамични произведения са изложени в крепостта на Антиб. А Валори ще ви допадне без остатък. В чест на основателя има улица с името Ласкарис. Градчето се намира между Кан и Антиб. Крайморската ивица се нарича Жуан Ле Пен /по името на заливчето/.

 

къща с керамични декорации във Валори

 

На островчето сен Онора народ прииждаше все повече и повече - с кошници за пикник, с мерак за по едно вино в ресторанта или за сватба. Да, една група сватбари се изръси в момента, когато ние тръгнахме обратно към Кан.

 

Но сега да се върнем към Вентимиля.

През 1263 г., когато Евдокия идва тук със съпруга си, Вентимилското графство е във "фалит". От една страна Генуа го поглъща на малки и по-големи хапки, от друга страна го притиска Прованс в лицето на Карл Анжуйски. Графството се разцепва на 3 части: марсилски клон, сицилиански клон /вентимилци стават господари на Джеречи и Чефалу в Сицилия/ и клон в Тенда/Танд (фр.) (Tende), който се обособява като Ласкарис от Вентимиля, а по-късно Ласкарис от Тенда.

 

Евдокия ражда децата си във Вентимиля /или поне повечето от тях/.

Вентимиля е първото място от обиколката ни, където виждаме писмен знак "ЛАСКАРИС".

Това е името на улицата, която ще забележите от дясно на катедралата.

 

 

Катедралата е повече от любопитна. Мнозина казват, че крие доста тайни и загадки.

Загадките започват още преди да влезете. Върху капителите на колоните на портикото забелязваме едни странни "човечета" с вдигнати нагоре ръце. При някои ремонти или "реставрации" на някои от тях са поставени крилца, за да изглеждат като ангели, но те са си... богомили.

 

 

 

 

А това пък е от криптата на същата катедрала:

 

 

Направо се изкушавам да кача тук и снимките от богомилските стечки в Босна, но много ще се разтека.

 

Продължаваме към църквата св. Михаил /сан Микеле/ във Вентимиля, където са били гробниците или гробищата на графовете. На портикото ни очакват същите "човечета" с вдигнати ръце в поза оранта. Запазени са някои оригинални стенописи, а в криптата се пази колона от император Каракала.

От църквата към подножието на стария град слиза пътечка, за която казват, че била свещена.

Ние продължаваме към крепостта и Порта Ница. 

Старият град е много интересн. По-автентичен е от тези на околните градове, които са твърде туристически. Дори докато си пъхам носа из тесните улички, имам неловкото чувство, че съм влязла в интимните помещения на хората.

 

Обиколката завършва при Порта Маритима или порта Генуа. Прекосяваме моста над реката Роя и сме в новия град.

- Ласкарис! - възкликна след няколко дни един младеж от Тенда. - Това са господарите на Роя!

 

(Избягвайте посещение на Вентимиля в петък, защото тогава е големият пазар на евтини маркови дрехи и да се шофира или паркира е невъзможно.)

 

Вентимиля: старият град

 

Един от синовете на Евдокия и Гулиелмо Пиетро - Ото или Отоне Ласкарис, става епископ на Вентимиля през XIV век.

В края на 60-те години на XIII век семейството се премества в своята столица в изгнание - Тенда (Tende, фр.) - в средата на пътя на солта, който свързва Ница и Вентимиля с Торино. Тук през 1270 г. на събрание на властните мъже е представен за първи път бъдещият господар на Тенда - Джовани I Ласкарис от Вентимиля. Той е най-големият син на Евдокия, а през 1270 г. е на 6-7 години. Джовани (Йоан/Иван) приема името на майка си - Ласкарис. На него и на неговото поколение се дължи славата на този род през вековете.

 

Тенда, Брига и Кастелар... следва

Редактирано 21 март, 2016 от royak

[ven62 30699]

Хей Royak,

Не може така, сигурно си имаш работа, ама и ние сме хора.

От 3-4 дни си ни оставила, даже не и до средата - Некакви си дечица на Евдокия.   Давай нататък, pls.

На теб ли да ти обяснявам от 13 до 20 век - колко поколения са това.  

 

А сега сериозно - чакам с нетърпение продълженията. На мен ми е много интересно.

Редактирано 24 март, 2016 от ven62

[royak 1476]

Споко, готова съм с продълженията, но първо трябва да стигнем до финалната точка на Евдокия и децата й, пък после ще разкажа за внуците и правнуците й.

 

Стигнахме до Тенда (Tende).

Тъй като вече съм писала пост за пътя на солта и градчетата, разположени по ждрелата на алпийските реки, давам линк:

http://magelanci.com/topic/5413-пътят-на-солта-от-ница-до-торино-през-алпите/

 

Има ли запазени спомени за Евдокия по тези места? Да. Запазени са както архивни документи, така и (дори най-вече) легенди.

Една от тях е свързана с църквата "Света Богородица от живоносния извор" (Notre Dame des Fontaines), която се намира на няколко километра от градчето Брига (La Brigue).

Евдокия построила църквата след някакво земестресение, от което изворите пресъхнали. Мястото скоро станало поклонническо. По-късно го изписали двама ренесансови художници. Днес наричат тази църква "Алпийската Сикстинска капела" заради богатите и "сочни" фрески. Зографисването на храма е свързано с историята, смъртта и семейството на един от правнуците на Евдокия и Гулиелмо Пиетро - Онорато Ласкарис Велики. За него обаче ще разкажа по-късно, когато се върнем в Тенда заради именитите наследници.

 

 

 

 

 

Конникът на бял кон от дясната страна на кръста на е Онорато Ласкарис Велики

 

Един Юда, който е изключително популярен в района.

 

С Евдокия легендите свързват още един храм - "Свети Спасител" (Saint Sauveur). Намира се на около час катерене от крепостта Ласкарис нагоре. Храмът бил построен от Гулиелмо Пиетро в чест на любимата му съпруга Евдокия - ПРАВОСЛАВНА по вероизповедание.

Процедурата за посещение е следната: Ключът от храма трябва да се вземе от кметството на Тенда срещу ID документ. На нас не ни го дадоха, защото, както каза кметът: "Фреските в църквата са много крехки и ще отворим за посещения след реставрацията...". Любопитно е, че близо до въпросния храм се намира "пещерата на еретиците", които уж били скрили съкровищата си там. Когато в тази част на Франция се говори за еретици, се разбират еднакво катари/богомили и протестанти. И от едните, и от другите е имало по пътя на солта. Част от катарите са били бегълци от кръстоносния поход и кланетата, които им спретват в Лангедок през 1209 г.

Всичко в Тенда е ЛАСКАРИС. Където и да се обърнете, ще видите нещо с тяхното или на наследниците им име. Крепостта е построена от внук на Евдокия и Гулиелмо Пиетро.

 

Тя напуска навеки тези места в края на 70-те години на 13 век. Заминава за Арагон с четирите си дъщери.

Съпругът й умира в Тенда някъде към 1283 г.

Синът й Джакомо - вероятно военен - изчезва от "хоризонта" твърде млад и без наследници /+ около 1285-86 г./.

Отоне Ласкарис - третият син, който приема духовен сан и става епископ на Вентимиля, също не оставя наследници.

Както вече стана дума, фамилията продължава съществуването си благодарение на младия граф Джовани I Ласкарис от Вентимиля - първородният син на Евдокия и Гулиелмо Пиетро.

 

А ние скоро ще се пренесем в Арагон /Испания/, където Евдокия ще живее през следващите 30 или повече години. Следва...

Редактирано 25 март, 2016 от royak