Сърбия, Хърватия и Босна през май

[Дашо]

Здравейте!
От скоро съм тук и не смятах да ви занимавам с моите планове, но от това което прочетох до сега във форума, останах с впечатление, че мога  да получа изключително полезна информация относно подготвяни екскурзии. Поради тази причина се обръщам за съвет към вас, по следният въпрос :

През месец май (от 21-ви май до 27-ми) смятам да направя една семейна екскурзия с автомобил, която да премине през следния маршрут : ПЕРНИК-Белград-Загреб-Плитвички езера-Трогир-Сплит-Дубровник - евентуално Мостар и Сараево - ПЕРНИК. Ще пътуваме аз, съпругата ми и детенцето, което към момента на екскурзията ще е навършило точно 1 годинка. .

Тъй като съм с детето, ще се старая на ден да не преминаваме по повече от 400 - 500 километра, но целта на екскурзията ми все пак е оптимално да се възползвам от отделеното време, като под това разбирам, че като се приберем, не искам спомените от екскурзията да са свързани само с шофиране и гледане на забележителности от далеч

Тъй като не съм пътувал по този маршрут, ще ви бъда благодарен за всяка информация, която може да ми дадете, относно забележителности по маршрута, пътни и други такси, необходимост от винетки, места за нощуване и т.н. Конкретни ме вълнува, как стоят нещата с ангажирането на стаи през сайтовете за Хърватия, като нямам кредитна карта (трябва ли да си извадя) и какво заслужава да се види по маршрута на прибиране в Босна

 

Тъй като в главата ми бошуват редица въпроси, не знам от къде да почна и ако нещо не съм посочил, което е от значение, ми кажете да допълня (вече четвърти път редактирам мнението )

Редактирано 20 март, 2016 от Дашо

[palioto]

От много време се каня да на правя подобен маршрут Не пренебрегвай  Будва и Котор.

[Дашо]

Съгласен съм с теб, но ми се щеше за Будва и Котор да направя отделна екскурзия.

А и да ви попитам още нещо. Какво ви е мнението за ангажиране на стаи през trip advisor? Сега разглеждам там, като ми прави впечатление, че има разминаване между цените в Трипа и тези сайтове към които препраща. Това нормално ли е. А за да пренебрегна липсата на кредитна карта май ще се насоча към хотели, които не изискват предплата.

[Георги]

Поне дебитна карта нямаш ли, с нея би трябвало да нямаш проблеми да плащаш на повечето места, както и да резервираш в booking. За airbnb и подобните също дебитна карта минава, но не всички, дано имаш късмет. 

 

Иначе маршрута ти ще е натоварен, правих го подобен по-миналата година: http://magelanci.com/topic/2179-%D0%BC%D0%B8%D0%BD%D0%B8-%D0%B1%D0%B0%D0%BB%D0%BA%D0%B0%D0%BD%D1%81%D0%BA%D0%B0-%D0%BE%D0%B1%D0%B8%D0%BA%D0%BE%D0%BB%D0%BA%D0%B0-%D0%B1%D0%BE%D1%81%D0%BD%D0%B0-%D0%B8-%D1%85%D1%8A%D1%80%D0%B2%D0%B0%D1%82%D1%81%D0%BA%D0%B0-%D0%BF%D0%BB%D0%B0%D0%BD/

 

Накрая бяхме мат уморени, както обикновено се случва Особено с детето не знам дали ще стане, а според мен за Дубровник от сега трябва да се откажеш. 

 

Няма винетки в изброените страни, ще има толове в Сърбия и Хърватия. Не са нещо непостижимо като цени. За Хърватия по крайбрежния път е добре да не си по магистралата, защото нищо няма да видиш от крайбрежието. 

 

Много грубо:

 

21: ПЕРНИК - Загреб - тук ще е много път, но лесно шофиране и хубава магистрала, нощувка там. 

22: Разходка из Загреб, вечерта минаваш пътя до Плитвичките Езера и спиш там

23: Плитвички езера, след това пътуваш до Задар и спите там. 

24: Цялата крайбрежна отсечка - Задар, Трогир, спите в Сплит. 

25: Сплит - Мостар - Сараево, спите в Сараево

26: Сараево - Вишеград - Мокра Гора, спите някъде в района на Мокра Гора. 

27: Мокра Гора - ПЕРНИК

 

Както и да го мисля, май не е много маршрут за дете и аз поне не се сещам как да се ореже за да стане по-лежерно, иначе се губи кръгчето... Евентуално още в първия ден да стигнеш направо на езерата, но по този начин губиш Загреб и ще е сигурно 10-12 часа път...

[Дашо]

Сърдечно благодаря, за предложения маршрут и за линка - сега ще го разгледам, но смятам, че в него има отговори на много от въпросите ми Поне дебитна карта имам 

Това, което вчера аз успях да измъдря е :

21-ви през деня Маршрута е ПЕРНИК - Ниш - Белград. като в Белград ще нощуваме.

22-ри през деня разглеждаме Калемегдан, като следобяд тръгваме към Загреб. Нощуваме в Загреб на 22-ри и 23-ти. Тъй като ще пристигнем вечерта на 22-ри, 23-ти ще отделим само за Загреб.

На 24-ти сутринта рано тръгваме за Плитвичките езера, като през деня сме там, а вечерта на 24-ти нощуваме някъде в района на Трогир/Сплит (този преход с детето не знам дали ще се получи). 25-ти ще обикаляме в района на Трогир и Сплит и отново ще нощуваме там.

26ти сутринта тръгваме към Дубровник. Когато стигнем, каквото успеем ще разгледаме, нощуваме там.

27-ми Навлизаме в Босна - Мостар до Сараево, като нощуваме там.

28-ми прибираме се към ПЕРНИК.

 

Сега ще разгледам подробно линка, който си ми пратил, за да събера още идеи.

 

Имам само едно питане в момента - Тъй като ние носим детска кошарка на детето, в която то спи и нямаме нужда от трето легло (все пак детето е доста малко), дали ще има проблеми ако взимам за семейството стандартна двойна стая??? Ако имате опит, в това отношение, ще ви бъда благодарен да ми дадете съвет. Не че ако се наложи няма да си доплатя на място, но все пак се надявам да сведа до минимум възможните "кофти случки"

Редактирано 21 март, 2016 от Дашо

[Radnev]

   Здравей.

 

   Маршрутът, който си начертал е много добър, но в същото време ще ви бъде и доста натоварено.

   Що се отнася до стаите, принципно не би трябвало да имате никакъв проблем да наемате двойни стаи. Ние сме пътували неведнъж с дете, което е на 10 години и винаги сме наемали двойна стая. Никъде не сме имали проблеми. Традиционно си ползваме booking.com, като там си е описано какви са условията свързани с настаняването на децата.

     

    Моето мнение е, че двата най- забележителни обекта, които ще видите са Плитвичките езера и Дубровник. Именно поради тази причина бих препоръчал, така да си настроите плана, че да може да отделите най- много време именно на тези обекти. 

    Според мен трябва да направите задължителна нощувка на Плитвичките езера, защото така както го предвиждаш, денят в Плтвице ще ви бъде много, много натоварен. Ти самият си изразил съмнения дали ще се получи! Плитвичките езера представляват уникално място и са едно от най, ама най-красивите места, на които съм бил. Искам да подчертая обаче, че за мен с предимство винаги е това, което природата е създала, пред творенията на човека. Казано с други думи - Природолюбител съм

Ако вие не сте толкова големи природни любители може и да претупате Плитвице. Тогава просто влезете в парка, вижте Големия водопад и после с електричката се качете в горната част на каскадите от по- малки водопади, а после пак с нея обратно. И после газ към Трогир и Сплит. Но дори и така пак ще ви бъде натоварено.

   Дубровник - Отделете специално внимание на този град. Ако просто сте решили да видите каквото можете там, после ще съжалявате. Задължително направете обиколка на града и по крепостната стена. В началото цената може да ви се стори малко солена, но си заслужава всяка стотинка. Обиколката по крепостните стени не е никак кратка и ще ви отнеме 2 - 3 часа.

   

Ако не искате да удължавате пътешествието, единственото място, от което може да спестите време е Белград, като пътувате директно към Загреб. Или само спите в Белград и без да губите време там, продължавате към Загреб. В крайна сметка Белград винаги може да бъде посетен. Така нощувката в Загреб може да бъде само една.

 

п.п. Ако на връщане спирате в Мостар, след като минете моста, в дясно има нещо като книжарница, където постоянно прожектират и един филм, свързан с войната в Босна. Той е кратък - 10 минути - не го пропускайте. Много е въздействащ. Ние го уцелихме по случайност, търсейки къде да се скрием от все по- проливния дъжд. След като го гледате усещането ви за този град ще бъде съвсем друго.

Редактирано 21 март, 2016 от Radnev

[Дашо]

Благодаря ти за предложенията!

Аз за сега търся нощувки през trip advisor но в почти всички случаи ме препраща през booking.

Съгласен съм, че за Белград винаги може да се намери време, тъй като много от маршрутите преминават именно от там, но се страхувам, че от Перник до Загреб са малко повече от 800 километра и не знам, как ще го понесе детето. Ще помисля над варианта само да спим в Белград, а сутринта на следващият ден, да отпътуваме за Загреб.където същият ден да се отдадем на разглеждане. В този ред на мисли има ли някоя забележителност в Загреб, която задължително заслужава да се посети?

По отношение на предпочитанията, не бих могъл да кажа, че имам фаворит - впечатлявам се, както от природни, така и от исторически забележителности, така че бих желал да се насладя доколкото е възможно на Плитвичките езера. Сигурен съм, че си заслужават!

За Дубровник и на мен ми се ще, да отделя повече време, но ще умувам още над тази част от пътуването. А каква е цената за обиколка на крепостната стена там?

Надявам се в Мостар да видя прожекцията, като после ще споделя впечатлението ми от нея.

[Radnev]

     Загреб е много хубав и подреден град и ще ви хареса със сигурност. На мен лично ми хареса много повече от това, което ми бяха описвали за него. Иначе нещо чак толкова впечатляващо като отделна забележителност няма. Самият град някак си те предразполага по скоро към почивка, релакс и спокойствие, отколкото към натоварени туристически турове. 

      Между другото имате вариант и за път директно от Белград към Плитвице. Разстоянито е 500 км. Знам, че няма да ви се иска да пропуснете Загреб. Но Загреб може да бъде вързан с много други пътувания към Западна Европа, а виждам, че вие от пътуване не се притеснявате, щом сте тръгнали на такъв сериозен преход с едногодишно дете.

       Търсих билетите от стените на Дубровник, но не можах да ги намеря. Цената бе или 20, или 25 лв., но не е под 20 със сигурност ...

[Polina]

Плана е ок до 24-ти, според мен. След нощувката в Сплит/Трогир направо тръгвайте към Босна. Ще видите Medugorie, Мостар нощувате там и на следващия ден отивате към Сараево. Пак нощувка там и обратно към България. 

Разходката до Дубровник си я оставете, когато правите и разходката до Черна гора. Напълно излишно е да слизате надолу за 1 ден и после да се връщате обратно към Мостар, което са си към 150км, не че са много. Пътя не е магистрален в този участък / освен ако не са го направили през мин. година/, живописен и приятен е. 

[Георги]

Загреб - Плитвице - Трогир/Сплит ще е най-тежкия преход. Ако Перник - Загреб те притеснява, то това го смятам доста по-натоварващо. 5 часа чисто каране, а около езерата са си необходими доста обиколки.

 

Прибирането ти от Дубровник пък също претупва доста Босна, не те виждам как ще имаш време за нещо извън шофирането... Според мен Дубровник най-добре се комбинира с друго пътуване, например до Черна Гора. Избери или едното, или другото според мен. 

[Параход]

Може да звучи скандално, но и за мен Дубровник не е венецът на това пътуване.

Ще е малко по-леко и по-изчерпателно, ако се концентрирате върху средната част на Далмация - Сплит, Трогир, Шибеник, Омиш. От Плоче, където се качваш за Мостар, до Дубровник са ти 100 км - а ти трябва да го минеш и в двете посоки.

 

Бих го направила така

1. Перник - Белград, нощувка, вечерна разходка.

2. Белград - Загреб, нощувка, за Загреб 3-4 часа са достатъчни.

3. Тръгване рано за Плитвице, обиколка - Сплит/Трогир. Две нощувки (за да си починете от дългия преход), а и в този район има достатъчно за гледане. Може да се повозите на ферибот до Хвар, ако ви остане време и да се разнообразите от шофирането.

5. Сплит - Мостар, Сараево, нощувка.

6. Сараево-Мокра гора, нощувка.

7. Обратно до София.

 

Дубровник се комбинира по-добре с Черна гора и прекосяване на югодържавите по по-южен маршрут. Може, разбира се, да се направи и "голям кръг" - Белград-Загреб-спускане по далматинското крайбрежие-Дубровник-Черна гора, но тогава изпускаш Босна, а и пътят е доста повече.

[Дашо]

Благодаря ви за предложенията. Снощи помислих сериозно над тях и наистина ще оставим Дубровник, за друг път. Разгледах картата и се убедих, че ще бъде далеч по-удобно да се достигне до Дубровник през Черна гора. По незнайни причини, бях останал с впечатление, че между двете държави връзката е чрез ферибот, но видях, че имат сухоземна граница, така че отново лесно с автомобил би се стигнало до там. Въпреки че ми се ходеше много до там, явно ще бъде по-практично друг път да се посети, тъкмо да му се отдаде заслуженото време и внимание.

 

Може да звучи скандално, но и за мен Дубровник не е венецът на това пътуване.

Ще е малко по-леко и по-изчерпателно, ако се концентрирате върху средната част на Далмация - Сплит, Трогир, Шибеник, Омиш. От Плоче, където се качваш за Мостар, до Дубровник са ти 100 км - а ти трябва да го минеш и в двете посоки.

 

Бих го направила така

1. Перник - Белград, нощувка, вечерна разходка.

2. Белград - Загреб, нощувка, за Загреб 3-4 часа са достатъчни.

3. Тръгване рано за Плитвице, обиколка - Сплит/Трогир. Две нощувки (за да си починете от дългия преход), а и в този район има достатъчно за гледане. Може да се повозите на ферибот до Хвар, ако ви остане време и да се разнообразите от шофирането.

5. Сплит - Мостар, Сараево, нощувка.

6. Сараево-Мокра гора, нощувка.

7. Обратно до София.

 

Към момента, маршрутът и планът ми май ще бъде този. А по път между основните дестинации има ли някакви забележителности, към които да отбия, за да ги видим? Възможността за о.Хвар ми звучи доста примамлива. Ако имам време 100 % ще го посетим.

Знаех си, че хора с вашия пътешественически опит, биха ми дали доста правилни насоки, за едно такова пътуване, за което Ви благодаря!!!
 

[Еминко]

Планът ви е много амбициозен с това детенце на 1 година.Искаш да видиш неща ,които съм ги видял за 3-4 ходения по тези места.Ако ме питаш мен Черна Гора е зачертай!!!Това е дестинация която оприличавам на една огромна НУЛА.Освен Котор там нищо не е като хората.След Хърватска ,Черна Гора връща човек с 30-40г назад във всяко едно отношение.Освен това пътя през Черна Гора е ....много тегав.Завои ,полицаи-рекетьори и средна скорост 40-50 км.

Загреб си е град ОК.Много хубав и забавен.

Сплит е ОК. Ако имате време в Сплит посетете остров Хвар. Това е нещо което трябва да се види задължително.. До Сплит е Трогир,също трябва да се разгледа.Като тръгнеш към Плитвеш може да разгледате Шибеник и Задар(по избор).

Имайте предвид ,че кратката разходка по езерата е около 5-6 часа. Огромна навалица е ,а и се ходи на по едни дървени скари(та не знам как ще минава детската количка по тях!!!!).

Дубровник не е според мен най-интересното място в Хърватска. Но рекламата му е много силна. Може да го пропуснете и оставите за следващо ходене. Но със сигурност е най-скъпото в държавата!!

За Мостар ви трябват не повече от 3-4 часа. За Сараево 1-2 дена..

[Пожето]

Подкрепям маршрута, който е предложила Параход. Ние на практика направихме обратното кръгче, като също решихме да оставим Дубровник за по-нататък в комбинация с Черна гора.

 

При нашето посещение на Плитвичките езера в началото на май нямаше навалици, но пък се случи онази дъждовна пролет/лято, която удави Балканите в наводнения. Голяма част от парка беше наводнена и недостъпна, билетите за вход също бяха с намалена цена, температурата на въздуха сутринта беше 2 градуса. Видяхме страхотни пълноводни водопади, но все още ни се иска да разгледаме целия парк в по-спокоен и непълноводен период, та като нищо ще се пуснем до там пак някоя есен.

 

За съжаление нас по северното крайбрежие на Хърватска ни валя силен дъжд и изобщо не можах да се насладя на разходката из Трогир. Съжалявам също, че нямахме време за о. Хвар, но като цяло балканската ни обиколка беше страхотна.

 

Босна за мен беше най-голямата изненада - не съм очаквала такава красота и природа, градовете със следите от войната също ме развълнуваха - в Сараево се качихме и на хълма с олимпийските съоръжения. Като цяло - една от най-хубавите ни екскурзии с кола. Надявам се скоро да имаме възможност да завъртим и южното кръгче през Черна Гора и Дубровник.

[Параход]

Хвар най-вероятно ще трябва да отпадне - до 2 юни е само 3 пъти дневно. А и Сплит-Стари град е 2 часа в посока. 

Иначе има Дървеник-Сукурай (в южната част на острова), който е 25 мин. и е с ето това разписание http://www.sucuraj.com/en/travel/ferry/sucuraj-drvenik-winter. Но то е малко селце, не знам дали има много смисъл само за возенето, без плаж и влизане навътре в острова с кола.

 

Детето предполагам, че ще го носите в нещо - кенгуру, бейби раница и т.н., щото иначе наистина и аз не виждам как ще слезете на Плитвичките езера?

[Дашо]

Хвар най-вероятно ще трябва да отпадне - до 2 юни е само 3 пъти дневно. А и Сплит-Стари град е 2 часа в посока. 

Иначе има Дървеник-Сукурай (в южната част на острова), който е 25 мин. и е с ето това разписание http://www.sucuraj.com/en/travel/ferry/sucuraj-drvenik-winter. Но то е малко селце, не знам дали има много смисъл само за возенето, без плаж и влизане навътре в острова с кола.

 

Детето предполагам, че ще го носите в нещо - кенгуру, бейби раница и т.н., щото иначе наистина и аз не виждам как ще слезете на Плитвичките езера?

 

След като в мен изкристализира идеята да не ходим на тази екскурзия до Дубровник, започнах вече да си правя детайлни планове от къде да минем и какво да посетим. За детенцето си имаме кенгуру, което многократно вече сме ползвали, надявам се и там да ни свърши работа. Щом е такова положението с остров Хвар, може би и той ще отпадне за друга екскурзия на която бихме се отдали предимно на островната част от Хърватия.

Във връзка с това, което ми е написал Еминко, е възможно Черна гора като цяло, да не предлага голямо разнообразие от места за посещаване, но наистина е добре да се комбинира посещението на Дубровник, с това на Черна гора, единствено защото е по-прагматично.

От trip advisor не можах да си набележа, някаква основна забележителност в Загреб, та в този ред на мисли, на кои заслужава да се отдели време, за да оползотворя наличното време, възможно най-пълноценно? Още повече, че ще нощуваме само 1 нощ там и предполагам там ще пристигнем в часовете около обяд (ако дай Боже, пътуваме нормално).

 

Благодаря Ви за отговорите,

[Дашо]

Здравейте, отново!

След като прегледах доста материали из интернет пространството, си направих един план, на предстоящата екскурзия, като ще се постарая да ви я представя `(надявам се на кратко). Представям го с идеята, ако някой има предложение за корекция с цел оптимизация на екскурзията да я сподели (за което ще ви бъда благодарен) и основното - да спестя време и усилия относно събиране и систематизиране на информация, на хора, които ще ходят след мен там.

Както споделих преди,  ще пътуваме с едногодишното си дете, и поради тази причина реших да разделя маршрута на сравнително кратки дистанции - по около 400 километра една от друга и да намаля броя на посетените обекти.

Първият ден ще пътуваме по маршрута София- Калотина-Ниш- Белград,нощувка в Белград. Тъй като ще тръгна сутринта се надявам в Белград да пристигнем около 13:00-14:00ч. Там ще се настаним в хотел Роял, който се оказа, че се намира в непосредствена близост до крепостта Калемегдан.Във въпросната крепост се намира Военно-историческият им музей, като смятам да го посетим. Работното му време е от 10 до 17ч., като такса за посещение е 150 динара. Ако остане време ще се отбием до Зоопарка, който се намира до Калемегдан. Неговото работно време е от 08 до 18ч., а входна такса - 400 динара. Малко неща сме набелязали, но все пак винаги може да се посети Белград - нали е на път за доста дестинации.

Вторият ден е по маршрут Белград-Батровци-Славонски брод-Загреб. Там се настаняваме във Вила Антуновац, като след това правим посещение на крепостта Медведград, която се намира в северните покрайнини на Загреб. Тя е с работно време от 11-19ч., като входа е 15 куни. След като се върнем - разходка из Горни град.

Рано сутринта третият ден тръгваме по маршрут Загреб - Карловац - Плитвички езера. Там ще нощуваме в село Врело Кореничко - Хаус Марианович. По път може да се отбием в Карловац - замъка Дъбовац. В понеделник замъка е с работно време 14-19ч., а таксата е 10 куни. (Огромна част от туристическите обекти в Хърватия почиват в понеделник). Поради тази причина, може би само ще минем да го разгледаме отвън, защото важното в този ден безспорно са Плитвичките езера. Тъй като разстоянието е около 150 километра, се надявам в часовете около обяд вече да сме на езерата. След 2ри май работното време на парка е от 07 до 20ч., като се надявам да имаме около 5-6 часа за разглеждане (Ясно ми е, че спокойно могат да му се отделят 2 дни на парка, но заради малкият ни спътник, се налага програмата да се "ореже"). През месец май таксата на човек е 110 куни, като на двата входа Растовача и Хладовина има паркинги, които са 7 куни на час, за лек автомобил. След обиколката се прибираме във "Врелото" за нощувка.

Четвъртият ден тръгваме сутринта, като ще минем по маршрут Врело Кореничко - Врана - Шибеник - Клис - Стобреч (2 нощувки във Вила Барбара).Съвсем съзнателно пропускаме Задар, защото времето няма да ни стигне да минем и от там. Ще се отбием за почивка из Шибеник, да се поразтъпчем малко, след което тръгваме посока Клис, където ще посетим едноименната крепост. Въпреки, че не го следя, в тази крепост (а и в Трогир, и Сплит), са снимани сцени от Game of Thrones. Крепостта е с работно време от 09:30 до 16:30ч., а таксата е  40 куни на човек. След крепостта отиваме в Стобреч да се настаним. Ако ни е останала сила, ще се разходим до Сплит да го разгледаме вечер.

Пети ден - Трогир и Сплит, с още една нощувка в Стобреч. В Трогир - Старият град, като има паркинг, непосредствено преди него с такса 5 куни на час, за лек автомобил. Там ще разгледаме катедралата с кулата, като посещението на самата катедрала е безплатно, а за кулата таксата е 18 куни на човек, Замъка Камерленго, за чиито интериор, прочетох доста негативни отзиви. Трогир има и градски музей, но за него също не прочетох добри отзиви, а иначе таксата му е 15 куни на човек.

След това се отправяме към Сплит, където ще разгледаме старият град - двореца на Диоклециан, катедралата Св. "Домниус", площада на Републиката и др.

Шестият ден е от Стобреч до Сараево, като смятам да мина през Имотски, Мостар и Сараево. Поради липсата на време няма да минавам през Почител или Междугорие.В Имотски ще се отбием да видим червеното и синьо езера, след което ще преминем границата при Виняни Дони и се отправяме директно за Мостар. Няма да караме по живописният маршрут покрай реката, но някой друг път ... След като отпочинем край моста и хапнем чевапчичи, се отправяме към Сараево, където ще се настаним в Guest house Ciro. Ако имаме време ще разгледаме Вийечницата и Башчаршията.

На последният ден ще станем рано, след което може да се разходим из Сараево и отпътуваме за България.

Редактирано 4 май, 2016 от Дашо

[Георги]

На мен ми се струва ок, дано не му дойде зор на малкия последните два дни, че там пътуването е повечко. Прецени дали да ядете в Мостар или агнешкото по пътя между Мостар и Сараево. Много е известно има 3-4 ресторанта с големи чевермета пред тях. Аз бях доволен, имайки предвид, че съм Георги и агнешкото по Гергьовден е леко култово вкъщи

[Duke]

Добра е програмата, само трети и шести ден са доста натоварени. Пътуването от Загреб до езерата, настаняване и разглеждане в един ден е възможно, но при ранно тръгване и добра организация. Същото мога да кажа и за пътуването от Стобреч до Сараево с евентуална спирка в Мостар...

[Добри]

И още една спирка, която ми се вижда интересна, когато и който минава наблизо. Едно страхотно място, на 3 часа път от Сараево, още на сръбската граница при река Дрина, точно до градчето Баина Баща (в Сърбия) - сред чудна природа, по средата на река Дрина, върху една малка скала един пич си е издигнал невероятна идилична къща-мечта - къщата на Мандич (1968 г.), която стана световна сензация наскоро. И сумати народ ходи там вече и е много доволен. NG правиха материал за нея дори. 9 пъти Дрина му я отнася, Мандич 9 пъти я строи отново върху склалата, баш в центъра на реката. Ходи си с лодка до нея, пие си кАфето, показва албуми, вози, пълен айляк. Човекът наводнение на Дрина не може да спре, но сега така си я е конструирал вече, че водата да отминава, без да я събаря при екстремни нива. А лятоска се приемат и туристи с лодки и става голяма тарапана. Мислех си, че такъв тип бунгалца на скалички насред вода са приоритет само на Швеция и Норвегия, но съм приятно изненадан, че комшу се е справил не по-зле:

 

Снимка: http://www.theplaidzebra.com/man-built-isolated-house-middle-raging-river/

[elenitta]

На мен ми се струва ок, дано не му дойде зор на малкия последните два дни, че там пътуването е повечко. Прецени дали да ядете в Мостар или агнешкото по пътя между Мостар и Сараево. Много е известно има 3-4 ресторанта с големи чевермета пред тях. Аз бях доволен, имайки предвид, че съм Георги и агнешкото по Гергьовден е леко култово вкъщи

Аз залагам на агнешкото - страхотно е! А чевапите оставете за чаршията на центъра на Сараево. Планът ти е страхотен, завиждам ви! Имам страхотни спомени оттам. Само пътуването с мъника ми е малко притеснително, как ще се получи. Ние обмислям за почивните дни около 24 май да направим кръгчето до Черна гора (без Дубровник, че сме били там 3 пъти) с 2 годишно дете, но все още не сме на 100% дали да тръгваме изобщо. Повече от 4 часа пътуване му идват много, спираме често за глътка въздух и да се поразтъпчем. Дано да ви се получи страхотно и без никакви притеснения!

[ivan kastrev]

         Ще направя кратък обзор на 2700 километровата обиколка, която предприехме с кола из Западните балкани - Западна Сърбия , Босна и Херцеговина , Хърватия , Словения и прекосяване на цяла Сърбия (Другата част на Балканите вече сме я обходили) И така, «човек е човек, когато е на път».

         Първоначалната идея беше да отидем за 2-3дни до Словения. Бяхме минавали два пъти през нея и много ни харесваше. Но моя милост , като разглеждах картата,  се усети че минаваме много близко до любимите ни Плитвички езера  и не можах да устоя на изкушението да не ги видя отново .Имам принцип да не повтарям вече посетени места /с изключение на Истанбул/ . И полека-лека маршрута се разшири – до 6 нощувки. На принципа “Така и така минаваме , дай да разгледаме и това , кога друг път ще дойдем...”Това ни позволи да разгледаме четири различни държави, да се наслаждаваме на планини , реки , езера , пещера и море по пътя и да  бъдем абсолютно независими в решенията кое, кога и колко, без да се съобразяваме с някаква програма, екскурзовод и организатор. Искам да подчертая обаче, че за нас с предимство за разглеждане винаги е това, което природата е сътворила, пред творенията на човека. Казано с други думи - природолюбители сме. И /по препоръката на магеланец/ пътят през Сърбия и Босна се оказа много по- интересен и приятен отколкото /на връщане/ по магистралите

         Балканите са уникални, но много хора подценяват дестинацията за сметка на бленувания, но също така и стерилен "запад", което от друга страна е хубаво за такива като нас...На съвсем малки разстояния има различни и уникални природни красоти и други забележителности /крепости , красиви градове и селца/

         За подготовката се поразчетох доста /огромна помощ и информация от този форум/

          За спане ползвахме само къщи за гости. Така успяхме да усетим по- близко естествения дух и характер на народа на съответната страна

        

          Потеглихме в 3ч30мин през нощта на 02.05 в силен дъжд /гонехме влак.../.Почти бяхме готови да се откажем. Но времето по-нататък се оправи и беше “с нас”

Ще разкажа някои впечатления , като си помагам и с цитати от други хора …

 Сърбия

         Толкова ни е близка, а същевременно толкова малко знаем за нея... Доста българи, в това число и аз, са пропътували хиляди километри по различни кътчета на света, посетили са куп забележителности на най-невероятни места и могат в детайли да ви упътят как да се доберете до тях. По-голямата част от тези хора обаче изпитват трудности да назоват три-четири сръбски града, камо ли пък да споменат и някакви „забележителности” в тази съседна нам страна. Жалко е, че толкова малко интерес проявяваме към това, което ни е буквално пред „прага” на вратата...

            Посещавали сме я доста /източната и част/ или сме преминавали през нея по магистралата. Но това още не е същински образ на съседната ни държава.След като влязохме в Сърбия , хванахме магистралата след Ниш и на 140км се отклонихме на запад през областта Шумадия / средна Сърбия, най- богата/, Там останахме поразени от чистотата, подредеността и вида на къщите и селата им въобще – стегнати , подредени .Нямаше стари сгради /?/.Област, обхващаща централната част на сръбската държава, или наричана още „сърцето на Сърбия“.  Шумадия е най-богатият земеделски район на Сърбия, пътят върти през оживени села с китни градинки.  Красива планинска природа, приказни клисури… В една –  сгушен манастир, в друга – издигаща се древна крепост… Крагуевац , Кралево, Ягодина и Велика плана са само някои от шумадийските градчета, в които независимо от малката им  територия кипи жив, млад културен и социален живот. Направи ни впечатление , че има нови и поддържани заводи и предприятия , дори в затънтени места.

          Стигнахме първа точка от дневния ред – областта Мокта гора (София , магистрала при Ниш , отклонение за Крагуевац)

         Мокра Гора (Mokra Gora) е село и местност в Сърбия, разположено на северните склонове на планината Златибор , в близост до което се намират Дървения град на Костурица  И Шарганската осмица (железница) Всичко беше много красиво и прекрасно като изживяване. Мокра Гора е невероятна местност с голяма красота!!!

            Тук е началото на Шарганската осмица (влака "Шарганска осмица", изиграл главна роля във филма на Кустурица "Живот йе чудо" (2004 г.).) Успяхме да хванем дори по-ранния влак и да направим 2-3часова разходка с него /Билети се запазват предварително от сайта на Сръбските железници/. Пътува се е екзотично влакче в екзотична обстановка. Във вагончето ни имаше много различни пътници – чужденци , млади семейства с малки деца , които при всеки тунел надаваха възторжени викове. По високоговорителя , екскурзовод обясняваше подробности за пътя , на фона на музуката на Емир костурица /цял концерт/

 Нарича се така, тъй като релсите се извиват под формата на осмица, докато качват композицията по стръмната планина Мокра гора. Части от линията минават буквално една над друга, а наклонът на места достига 18 градуса. По пътя се преминава през 22 тунела, 10 моста и няколко малки гари. Изградена е уникална конструкция, по която се движи туристическа теснолинейка с името „Носталгия“....не просто железница, а исторически музей, движещ се по стоманен път. Гара Голубич е част от туристическото теснолинейно влакче и е специално създадена за декор на филма „Животът е чудо“. Самото влакче е едно забавно приключение.Заради големия наклон и бавното пъшкане на железницата нагоре по планината, по време на изкачването влакът не спира, за да не губи инерция. На слизане обаче спирките са на местата с най-живописните гледки, където има малки панорамни тераси.

         На 5минути от Мокра гора е ,Дървеният град Мечавник “ , създаден по идея на ЕмирКостурица. Интересно , екзотично място /има много писано за него/

          От тук нататък основно пътят ни щеше да  мине през Динарски планини. Те са най-обширният планински масив на целия Балкански полуостров. Толкова са мащабни и внушителни, че ги наричат и Динарските Алпи. Простират се на територията на осем държави – Сърбия, Хърватия, Босна и Херцеговина , Словения, Албания , Черна гора, Македония и Косово. Преходите ни в Динарските планини бяха възнаградени с красиви гледки, запазена природа, езера..През планините минава живописната долина на река Дрина.

         От Мокра гора до границата с Босна и Херцеговина (БеХа) е пет-шест километра. Тази държава май най-много се доближава до нашия стандарт..

При подготовката прочетох мнохо суперлативи за природата и , но си мислех скептично ,че нашата природа не е по-малко красива...Ами май беше по-богата – буйна , свежа , разкошна ,запазена , с много и пълноводни тюркоазено зелени реки . Пътищата са перфектни, но изцяло планински с безброй завои и тунели! Само между Вишеград и Сараево (120 км) преброих 48 тунела! 
Особености: Никой не обича да говори за войната и е по-добре тази тема да не се засяга! С оглед на това, че страната е де факто три отделни страни: Република Српска / доминирана от сърби /, Федерация Босна и Херцеговина /с преобладаващо мюсюлманско население / и анклав Брчко / автономен окръг -хървати/. Това е единствената в света конфедерация , която се управлява от триумвират (босненец , хърват и сърбин).Висшия орган се избира на 4години.През 8месеца членовете на триумвирата се сменят подред на поста Председател . Съответно в Српска ненавиждат босанците и няма да чуете нищо хубаво за тях и за места, които се намират в Босна и обратното! На юг от Мостар живеят основно хървати, които пък с никой не се обичат! С две думи на цялата територия етническият проблем си е много сериозен!

Република Сръбска е най-бедната и неугледна част от Босна....

По програма първата вечер спахме във Вишеград  /в Босна, която в тази част се нарича Република Сръбска/.Най-забележителните неща на този град е мостът над реката Дрина ( построен през 1577 г. от прочутия османски (архитект) мимар Синан) наричан Микеланджело на Османската империя/ . и Каменният град Андричград . Мостът, наричан още Вишеградски мост, е шедьовър на средновековното строителство и архитектура. От 2007 г. мостът е включен в Списъка на световното културно и природно наследство на ЮНЕСКО. Той е увековечен в романът “Мостът над Дрина” от Иво Андрич.

Каменният град Андричград : След като завършва проекта си за Дървения град Мечавник край сръбското село Мокра гора, сръбският режисьор Костурица се захваща с каменната му версия, но този път във Вишеград. Andrićgrad е туристически, културен, административен и образователен комплекс, разположен на полуостров, между реките Дрина и Рзав, на около 300 метра от моста Вишеград.

         Нощувахме в хотела в Андричград. Под прозореца ни бавно минаваше тюркоазено-зелената огромна р.Дрина. Гледахме я с ненасита. Беше ми тежно и тягостно , като наблюдавах отсрещния бряг , някога населяван от мюсюлмани , а сега опустял и западащ..

         На другата сутрин поехме през Босна и Херцеговина-Тук си оставихме мозъците и погледите, и дъха и всичко. Веднага след Вишеград се почват многобройните тунели около Дрина... Откровено мога да кажа, че Босна и Херцеговина е една от най-красивите държави, които сме посещавали. Пътищата се вият между стръмните планини и реките, многобройните тунели, които сякаш са издълбани само с кирка (без бетон).. уникално удоволствие е да шофираш в такава обстановка. Тучна , майска свежа зеленина ...

         Този район ( Босна и Херцеговина - Югозападна Сърбия) е изключително красив, с невероятна природа, приветливи хора , нисък стандарт на живот и вкусни храни

По-нататък стигнахме до Сараево  .Той е във федерация Босна и Херцеговина , със стари красиви аристократични сгради и се чувстват парите , които се вливат сега в него. Само около Сараево има 30-40км магистрала

            Друга моя мечта , която не се надявах , че ще осъществя , но се сбъдна при това пътуване е да видя градчето Високо – / на 30 км от Сараево/

          Там туристическата атракция са трите (5) пирамиди, които (така твърдят) са по-древни от египетските… Няколко часа път от София  ни делят от най-епохалното археологическо откритие в света за всички времена, за което все още малко българи знаят.  Именно по тези земи наоколо са се заселили българските богомили след прогонването им от България. Дали е случайно това? Пирамидите/основните/ са три – на слънцето, на луната и на дракона. Откритието на босненския професор Семир Османагич е на път да пренапише световната история.  Учени твърдят: „Учебниците по история  ще  трябва да се променят, поради съществуването на босненските пирамиди и тяхното датиране.“Професор твърди, че тези съоръжения са с хиляди години по-стари от египетските пирамиди. Твърди се, че трите пирамиди са свързани помежду си с подземни проходи Твърди се също, че според официални геодезически изследвания три от петте пирамидални обекта (Слънцето, Месецът и Драконът) са прецизно разположени по върховете на равностранен триъгълник. Стените им – също равностранни триъгълници – са точно ориентирани по посоките на света. Освен това спътникови снимки са  разкрили особената термодинамика на тези хълмове. Тоест те се загряват и охлаждат с бързина, различна от тази на околния терен. Което подсказва, че са изградени от различен материал или евентуално съдържат големи кухи пространства. Пирамидата на Слънцето имат наклон 53 градуса – колкото и при Хеопсовата пирамида .Босненската Пирамида на луната е втората по значимост пирамида в долината при Високо. Нейната височина и е 190 метра, което я извисява с 43 метра над  Хеопсовата пирамида  в Египет / 147 метра/ Aнализът поставя по древност пирамидата на Луната преди периода на културата на шумерите, Вавилон и Древен Египет. Учените все още не са се произнесли окончателно коя европейска култура е създала тези феноменални съоръжения и дали ги е строила човешка ръка или извънземна цивилизация. Защото в тези пирамиди няма никакви артефакти-нито една следа от скелети на животни, хора, от сечива или дървени или метални останки, но пък феномените в тях са повече от загадъчни и смайват със своята изумителност! Това откритие трудно се вписва в досегашните схващания за най-древната история на цивилизацията не само на Европа, но въобще на света. То предизвиква световни дискусии и ожесточени спорове, защото е на път да пренапише отново човешката история.

         Извън програмата , но ни беше на път и се отбихме в град Яйце.  През Средновековието градът е важен икономически и политически център. Яйце става кралски град с управлението на крал Твъртко Втори. В днешно време е много красив град , със стари дворцови сгради и най- впечатляващото-внушителен водопад на р.Уна в центъра на града.

         Продължавахме нататък и в един момент се усетих как очите ми са широко отворени и се стремя да поема и запазя всичко. Беше прекрасно!

Тази екскурзия имаше две характерни черти – пеехме през цялото време и се нагледах на любимия си тюркоазен цвят /реки , езера/

         Държавата си има своите вътрешни проблеми ,но туризмът кипи с пълна сила - руснаци, японци, американци, дори през пролетта.

         Привечер пресчкохме границата и се отправихме до следващото си “леговище” –в къща за гости до Плитвичките езера. Посрещна ни много сърдечната домакиня на уютната къща. Почерпи с ракийка , ние също. Беше много мило и интересно колко добре се разбираме – т.е колко са ни близки езиците /Тази радушност срещахме по-нататък във всичките ни места за спане/

 

Хърватска

            Северна Далмация е много по- хубава и интересна от позната ни с Дубровник,Котор ,остров Корчула (които сме посетили по-рано). Още по-осезаемо се чувства италианското влияние. И това не е случайно.До 1947г областта е била под Италианско управление,като до средата на 60те години началното обучение в Рийека е било на италиански. Тази държава се е разпростряла в западната част на Балканския полуостров, подобно на подкова, сякаш за да подскаже, че да си държава на Балканите си е чист късмет. И как няма да е късмет като се има предвид колко империи и императори са я владели и искали за себе си.

 Ще дам един цитат от човек , който познава много добре страната “ За мен темата за Хърватия е донякъде и въпрос на лично удовлетворение. Пример, как една балканска държавица, за двадесет години без да шуми и да се натрапва, е постигнала това, към което ние дори не се и стремим. Заради това не страдам от логорея, а по-скоро, редом с информацията се опитвам да кажа, че на петстотин километра може да видим един модел на общество и отношения, които също са уж балкански, ама не чак до там. Така че, освен полезността за пътуването, не гледайте само пътищата, яденето, спането и ... По-важни са хората. Те са го направили така, че и на нас да ни е комфортно. 

 

И на другата сутрин :

.... Плитвичките езера.!!! За тях също има писано много... а на нас толкова ни харесват , че нямаме думи да ги опишем.Трябва да се видят и почувстват

          След това поехме на запад и пресякохме Динарските планини . От върха на посленото било съзерцавахме морските простори на Адриатическо море и безбройните острови и островчета. Поехме  по приказната крайбрежна ивица на Адриатическо море. Пътят изобилства от панорамни гледки, като ту се извива високо над морето, ту криволичи съвсем близо до водата.Спряхме и на брега на морето за да го почувстваме по-осезаемо / да си съберем миди ,охлювчета и камъчета/. Пълно е със закътани райски заливчета, където на воля можеш да плуваш сред ята от цветни рибки, между корали, морски звезди и какви ли не красоти на подводния свят. Видимостта под вода е изключително добра, а повърхността е спокойна заради множеството острови в открито море, които служат като естествен вълнолом. 

         Много интересно ми стана , като прочетох в пътеписа на българин , че “...действително нивото на бактериални зарази е изключително ниско. Подчертавам обаче, че не навсякъде е така. Очевидно съществуват климатични зони, в които има специфика и на бактериалната флора и на някои други особености, които ще посоча по-нататък Наблюдавах нарочно резени диня (изхвърлени в гората) около две седмици. Нито изгниха, нито замирисаха, нито нещо ги наяде, нито се разложиха. Така си изсъхнаха и станаха тънки като хартия, без да загубят цвета си, нито на кората, нито на месестата част. Дори не се огънаха при загубата на вода. Соча нарочно, че през това време валя и дъжд, защото, ако имаше начало на гниене, той щеше да го ускори. Или пък ако дотогава заради сушата не бяха се развили плесени, то дъждът щеше да ги провокира. Тогава това силно ме впечатли... (Един ден се порязва дълбоко от мида в морето, но няма с какво да се превърже)..Всичкия прахоляк от гората – на краката ми. На третия ден сложих една обикновена лепенка, защото при ходене раната се отваряше, а и като сложа чорап, виждам, че се отделя малко секрет. Раната се затвори за около 10 дни без да кърви, без да образува кора, без да нагнои И БЕЗ БЕЛЕГ. Нещо повече, кракът ми дори не се зачерви...   Та ако предните примери могат да бъдат обяснени и с друго, то при открита рана да не се образува инфекция, при това, без никакви грижи за нея, това може да се обясни само с липса на инфектори... за нас като пушачи тук си е много хубаво, защото този въздух облекчава дишането и дробовете. Освен състава, въздухът е и много сух. Няма сутрешни изпарения, въздушната влажност е незначителна...”

Минахме през Риека и стигнахме до Опатия – имперският град на Хърватия.Сградите, градините, улиците – всичко в Опатия напомня на славните времена, когато благородниците на Австро-Унгарската империя са идвали тук, за да си почиват. Опатия е много зелен град – градините са сенчести и добре поддържани.–Наричат я „Ница на Адриатика”, най-аристократичният курорт на Хърватската ривиера– разходка по крайбрежната алея, откъдето се разкриват невероятни гледки към многобройните островчета. Опатия е нещо средно между Балчик и Монте Карло: стръмни баири с дворци и вили в средиземноморски, бароков стил.

  Пътувайки на северозапад  минахме и през градчето Мотовун .Това е средновековен град, разположен на хълм , с къщи, пръснати по целия хълм.  Заобиколен от масивни стени, които са все още непокътнати и днес, и се използва като пешеходна пътека с уникални гледки към четирите краища на полуостров Истрия. И трите части на града са свързани чрез система от вътрешни и външни укрепления с кули и градски порти, съдържащи елементи от романски , готически и ренесансови стилове, построени между 14-ти и 17-ти век. Това е типичен пример на венециански колониална архитектура. Старата църква  Св. Стефан е построена в самото начало на 17 век .Според скици вероятно проектирана от най-известния венециански архитект Андреа Паладио (1508-1580). Църквата съдържа няколко произведения на изкуството: мраморните статуи на Свети Стефан и Св Лорънс от Francesco Bonazzo и живопис от 17-ти век на Тайната вечеря над олтара от неизвестен венециански художник.Гората на Мотовун е специално защитена. Тази област се различава напълно не само от околните гори, но също така и от тези на целия заобикалящ карстов район, защото условията позволяват да расте  ценния черно-бял трюфел . Тъй като тази гъба расте под земята, тя се събира с помощта на специално обучени кучета От 1999 г. насам, Мотовун е домакин на международния филмов фестивал в Мотовун за независими и авангардни филми от САЩ и Европа. Градоустройствения план на Мотовун е изобразен върху обратната страна на хърватската банкнота от 10куни  През лятото има и международна лятна школа по архитектура и международно лятно училище на здравето...“Столица на трюфелите”

 В края на деня достигнахме до мястото за нощувка градчето Грознян /нашето интересно попадение/          За това място един ексцентричен англичанин, на който попаднахме в местната кръчма и който живее в едно съседно селце с осем къщи, ни каза, че нищо ново не е строено в града в последните 300 години. Не знам дали е вярно. Градчето е една малка колония на хора на изкуството – художници и музиканти, кацнала на върха на зелен хълм.Разходайки се по тесните каменни улички и каменните укрепления, може да се надникне в любопитни галерии за съвременно изкуство, да се разбере как са майсторили старите занаятчии предмети за бита. Старинни църкви , площади и кули. Грознян е град на художниците ,с известни многочислени галерии , където може да се купят картини, украшения , глинени съдове  изделия от венецианско стъкло.Всяка година в началото на май, малките улички и площадите на Грознян се  преобразяват и се превръщат в истински артистичен кошер .През юли и август се провежда джазов фестивал.

         Страшно се накефихме на каменните къщи.Изглеждат страхотийски екстериорно и интериорно! Все едно бяхме в Тоскана

         Разположен на 260 м надморско ниво (на върха на хълм , заобиколен от островърхи кипариси и маслинови насаждения). По данни  от 2001 г., населението е  мунициплицирано : Грознян се населява от 785 души, 51,2 % от които са италианци , което прави единственото населено място в Хърватия (и бивша Югославия) с италианско болшинство, 26,2 % — хървати, 18,6 % — се смятат истрийци(на името на полуострова, където се намира).

         Спахме в една стара каменна къща

На следващата сутрин бяхне в отстоящата на 15км Словения , която беше крайната цел на нашето пътуване.Тя е прекрасна!. Винаги подредена, лъхаща на зеленина, красиви езера и планини, малко, но прекрасно крайбрежие, все неща заслужаващи внимание.Моето понятие за  Словения са перфектни дворове без огради, пътища и къщи. Словения се оказа супер интересна и разнообразна дестинация, въпреки малките си размери. Или може би точно това я прави още по-интересна. За малката й територия може да се насладите на планини, езера, ски зони, замъци, пещери, море, малки алпийски селца, големи курорти, стари италиански пристанища Словения е наричана с много имена - може да я срещнете с артистичното "Европа в миниатюра", "Слънчевата страна на Алпите", "Зеленото късче на Европа"... Градовете на Словения все още носят отпечатъка на Хабсбургската империя и Венецианската Република, докато високо горе в Юлийските Алпи бихте си помислили, че сте в Бавария

         След като преминахме границата със Хърватия се отправихме към Адриатическото крайбрежие на Словения. Разгледахме по-обстойно  градчето Пиран

 Това е невероятно място на Словенското крайбрежие. Стар град в типично венециански стил , запазил средновековния си вид – тесни улички, хубави тераски, статуи … малък град, в който времето е спряло. В наши дни градът е едно от най-красивите и примамливи места в Европа. Той е старо пристанище и представлява защитен културен и исторически паметник.

След като разгледахме Пиран се отправихме , през Копер, към магистралата за Любляна. На около час от Пиран се намира Парк "Шкоцянски пещери" (Škocjanske jame)

Шкоцянските пещери и целият карстов регион наоколо влизат в рамките на парка "Шкоцянски пещери", който е единственият словенски обект в списъка на ЮНЕСКО. Тази пещера остава малко в сянката на пещерата Постойна, но пещерата Шкоцян се харесва много повече (И на ЮНЕСКО !)Шкоцянските пещерите се намират в прословутото плато Карст, от където идва названието „карстова форма”. Тук могат да се видят прекрасни скални форми, наподобяващи драперии. Освен това тук има множество сталактити и сталагмити, които създават странни сенки и силуети.Това е една най-известните карстови местности в света, където се изучават тези геоложки явления.Дължината на пещерите не е нещо кой знае колко впечатляващо. Впечатляващи обаче са размерите на камерите. Най-голямата камера, през която минава туристическият маршрут, е с височина, надхвърляща на места 100 метра, и ширина, достигаща до 60 метра. Пътят преминава и по един мост - Церквеников мост, който е на 47 метра над дъното, където тече реката

         Продължихме към следващата ни цел –езерото Бохин , в Алпите. За целта се отклонихме от магистралата и поехме по малки , но прекрасни /като качество/ , “адреналинни”пътища през планината / за по-направо/  (Най-напред по път 102(през Идрия) , след това се отклонихме по път 43  и накрая по път 909 , които на картата са дадени с много завои и с ниска категория на пътя(от пръв поглед не се забелязват). Пътят се оказа много по-добър от нашите дори първокласни) Това беше измислицата на моя авантюристичен мозък и при подготовката бая се страхувах дали е удачно и колко рисково ще е . Заслужаваше си

ПРЕКРАСНИ АЛПИЙСКИ ИЗГЛЕДИ .По пътя видяхме много приятни малки селца с къщички с остри покриви, все едно си в Алпите (Австрия ,Швейцария).

         От доста години си мечтаехе да посетсп езерото Блед - алпийската перла на Словения. На път за него , най-напред посетихме и спахме в самостоятелна дървена къщичка на брега на най-голямото езеро на Словения – Bohinj.

Бохин е нешлифованият диамант в короната от величествени природни красоти на северна Словения. Предпочитано пред Блед от местните хора, с доста по-студена и кристално чиста вода и далеч по-"диво", ако такава дума може въобще да се използва за подредения и облагороден до сантиметри местен ландшафт, Бохин е истинска наслада за сетивата. Пътят до там е изключително живописен и преминава през няколко селца, подредени като от Lego сред зеленината, обгърнала тези места. Всичко е толкова пасторално, че изглежда като декор на филм. Църквичка тук, кравички там, къщички с безупречни дворчета, бавно пърпорещ трактор из идеално разграфените обработваеми площи... Всичко говори за удивителна хармония между човек и природа. Водите на Бохин са застинали като неподвижно огледало. Надникваш в тях, а рибките се стрелват във всички посоки. Уникално чистата вода е толкова прозрачна, че можеш да видиш дъното на метри дълбочина. Във всеки случай атракциите са доста по-малко в сравнение с езерото Блед и това го прави предпочитано за хора, които си падат по уединението и абсолютното спокойствие.Много симпатични , красиви и сърдечни бяха стопаните на дървената ни къщичка .

         На следващата сутрин , отпочинали и възстановени поехме отново напред към Блед – едноименни езеро, градче, остров,замък.Разположен сред живописна природа, заобиколен от гористите склонове на Юлийските Алпи .Наистина много красиво място – не случайно ми попадна в класация топ 10 на най-красивите места в света

... Самото езеро, разбира се, е черешката на тортата. С магнетичния си изумруденозелен цвят, с вдъхновяващите планини, които го заобикалят, то е истински разкош за любителите на природните красоти. Попаднахме и в резиденцията на Тито , откъдето се разкриват  и едни от най- красивите изгледи към езерото, островът, замъкът и Алпите
.. Крепостта над езерото (Blejski grad)/Посетихме я по-късно и панорамната гледка към езерото и околността беше впечатляваща

         Стигнахме и до Ждрелото(каньон )Винтгар- Останахме силно впечатлени и одухотворени от видяното :

         Едно от природните чудеса на този благословен район Истинска джунгла сред девствена природа и изумителната река, проправила си път през скалата и по този начин образувала безброй завойчета, малки водопадчета, красиви бистри вирове и други неръкотворни шедьоври. Дървената  пътеката е добре поддържана и представлява 1600-метров маршрут през клисурата, който завършва в подножието на 16-метровия водопад Шум Тук през по-голямата част от трасето тя се състои в дървени греди, поставени върху релси, забити в скалите. Просто естествен хоризонтален участък за пътека на много места липсва. И този гредоред пресича реката доста често, така че удоволствието от гледките, минавайки по мостчетата, наистина е огромно. А гледките са великолепни! ... Скалите са надвиснали отгоре, на места разстоянието между двата "бряга" е само няколко метра. А водата... Водата! Така бистра, цветът си мени нюансите от светло изумрудено зелено на по-плитките места до по-тъмно и на места със повечко сини оттенъци на по-дълбоките. На места реката буйно се бие в скалите, преминавайки през мини водопадчета, сякаш иска да покаже кой всъщност е по-силният. След това се успокоява и утихва и ти позволява дори да отидеш до нея. Окото жадно поглъща гледките! И фотоапаратът също се опитва да не изостава.... това е първият национален парк в Европа.

         След всичката тази красота излязохме на магистралата и поехме към Любляна. ЦиЛИВИЛИзацията ни стресна и подтисна. Трябваше ни време да се окопитим

Любляна. Влюбихме се и в него !Въпреки че спада към средно големите европейски градове, столицата Любляна е запазила приветливостта, характерна за малкия град, а в същото време притежава всички характеристики на метрополис.Много мил, симпатичен , задушевен град/ако може така да се каже/. Тя е един прекрасен град - чист, подреден и уютен, китно градче, където всичко е на един ъгъл разстояние. Къщите са в стил, повлиян от съседките й Австрия и Италия - обагрени в оранжево, червено и охра. Хората бяха , спокойни , слънчеви

         Отново се качихме в колата , пресякохме останалата част от Словения и отидохме до следващото ни “местоспанье” – Самобор , в околностите на Загреб. Спахме в едно шато с лозя и ресторант , на един връх

         На сутринта прекосихме и останалата част от Хърватия , влязохме в Сърбия и след известно време отбихме от магистралата /при Рума/ , за да посетим Нови сад./на 40км от магистралата/

         Преди него пътя минава през природен парк "Фрушка гора". Местността е известна като Сръбската Света Гора, като в периода между 15 и 18 век са изградени 35 манастира. До ден днешен са запазени 16 от тях.

В Нови Сад пристигнахме към обяд , настанихме се в уникално-луксозна стая на къща за гости, починахме си и след обяд се разхождахме лежерно в града. Пак ни впечатлиха запазените стари сгради и духът на града. Беше събота и хората се разхождаха ... Много ни впечатлиха едни младежи-тинейджъри , които с цялото си сърце си пееха народни песни на централната градска улица , акомпанирани от китари. Към тях се присъединяваха , все нови групи млади и песните се лееха В града има впечатляваща катедрала , съборна черква и още няколко други. Присъствахме и на една венчавка и се накефихме на широките души и сръбско веселие

На другия ден  благополучно и безпроблемно се прибрахме

След Ниш се почувства , че се приближавале към нашия край /по изгледите и къщите/

Влизайки в София , без да искаме, изводът ни беше – тук е много занемарено…(А би могло и у нас да не е така) Неприятният извод които направихме за себе си през това пътуване, че имаме много хубава страна, но не я ценим, може би поради сбъркано мислене и съзнание и лош материал или поради нещо друго и че още сме много далеч от Европата.

         Това пътуване беше едно от най-обогатяващите, които сме преживявали.

Като рекапитулация : за гориво -газ и бензин , такси за магистрали и входове и спане сме дали по-малко от 1000лв.   

 

[lesy]

Страхотен разказ! След две седмици и ние ще минем по доста от местата, по някои ще повторим, и информацията ми беше изключително полезна.

[vencide]

         Ще направя кратък обзор на 2700 километровата обиколка, която предприехме с кола из Западните балкани - Западна Сърбия , Босна и Херцеговина , Хърватия , Словения и прекосяване на цяла Сърбия (Другата част на Балканите вече сме я обходили) И така, «човек е човек, когато е на път»......

         

Зачетох се в темата, тъй, като ми предстои(но не е сигурно още) другия месец ходене до Хърватска за няколко дена. Хареса ми много целия ти разказ и мисля, че успях да извадя нужното за себе си от нея. ) 

[П.Кръстев]

И още една спирка, която ми се вижда интересна, когато и който минава наблизо. Едно страхотно място, на 3 часа път от Сараево, още на сръбската граница при река Дрина, точно до градчето Баина Баща (в Сърбия) - сред чудна природа, по средата на река Дрина, върху една малка скала един пич си е издигнал невероятна идилична къща-мечта - къщата на Мандич (1968 г.), която стана световна сензация наскоро. И сумати народ ходи там вече и е много доволен. NG правиха материал за нея дори. 9 пъти Дрина му я отнася, Мандич 9 пъти я строи отново върху склалата, баш в центъра на реката. Ходи си с лодка до нея, пие си кАфето, показва албуми, вози, пълен айляк. Човекът наводнение на Дрина не може да спре, но сега така си я е конструирал вече, че водата да отминава, без да я събаря при екстремни нива. А лятоска се приемат и туристи с лодки и става голяма тарапана. Мислех си, че такъв тип бунгалца на скалички насред вода са приоритет само на Швеция и Норвегия, но съм приятно изненадан, че комшу се е справил не по-зле:

 

 

Бях чувал за тази къща, но защо не се поинтересувах повече къде се намира....

Върнахме се преди 3 дни и сме минали на 25 км от нея. Ако знаех, щях да направя едно отклонение до там. Нищо, следващия път

Редактирано 26 май, 2016 от П.Кръстев