дневник Йордания - картинки с обяснения (опит за фотопис)

[baiKolio]

Страхотен разказ!И на нас тези места ни оставиха чудесни спомени.

Прекрасни снимки,а писанието е с такова фино чувство за хумор, че ми е истинско удоволствие да чета.Благодаря☺

П.П. Ама верно ли си с 49 номер?

 

Аз благодаря за комплимента!

... и да, верно Макар че напоследък си купувам маратонки 50-ти...

От тинейджърските години в онуй нямане съм намразил дето ми стягаха опинците...

Поздрави и на Вас!

[FlyTraveler]

Имаш ли чувството за дежавю ?

Готино ли е да си припомниш толкова познати места, макар и през погледа на друг?

Това е моята, един вид, благодарност към Теб!

Верно, от септември, когато започнах планирането, доста време изтече ама я си спомни кой ми даде акъл и координати.

И да, Рум Старс Камп е!

Поздрави!

 

Вярно бе, съвсем забравх :) Направо като дежавю ми се стори, наистина. Много хубаво си го направил, допълнил си с много интересни неща, браво на вас!

[baiKolio]

... и решихме, че Акаба заслужава да и отпуснем още поне половин ден

 

Ден пети... Нов ден, същият плаж

 

 

Тъй като в семейството аз съм самотно лудият с харпуните, неопрените и още куп дайвинг придобивки, решавам подмолно да се възползвам от ентусиазма на половинката и да и дам още малко време да се "зариби" като хората...

Голямата щерка(14) успях да я запаля даже я водих да побълбука с бутилки миналото лято... Жената обаче досега стоически издържаше на атаките ми... Охооо, падна ли ми

Всъщност, аз самият май паднах в капана... Сега трябва да и купувам и неопрен.

Днес местното присъствие на плажа е по-осезаемо. Добре, че има и една внушителна група руснаци та не сме център на вниманието. По-скоро рускините бяха...

Сигурно ги има на селфитата на поне стотина местни... Друго си е да се щракнеш като Хю Хефнър с дузина мацки по оскъден бански за фон...

 

Снощи излезе вятър и водата е една идея по-хладна и от вчера, но ние сме си го навили на пръста, отказване няма!

 

 

Тия пък не престанаха да се дразнят с мен... Разминаваме се с по едно "ОК?" - "ОК!" и всеки по пътя си...

 

 

Стана пладне, време е да поемаме, че път ни чака...

Хващаме магистралата на Мъртво море, в началото гледките са откровено пустинно-апокалиптични.

 

 

Малко по-насевер започва да се появява и зеленинка, колкото да не е без хич...

 

 

Първа спирка - пещерата на Лот

Знаете легендата, Лот и неговото семейството са единствените спасили се от гнева Му при унищожаването на градовете на греха - Содом и Гомор. И макар, че били предупредени да вървят без да се обръщат, жената на Лот все пак погледнала и се превърнала в камък...

До самата пещера не се катерихме, то и без това всичко интересно е пренесено в музея в подножието и.

 

 

Малко по-нагоре свърваме от пътя, целта ни е крепостта Керак...

Самата крепост е огромна, една от най-важните за кръстоносците...

 

 

Позяпахме, накупихме сувенири и се затъркаляхме надолу...

Денивелацията също е сериозна...

От 1000м н.в. се спускаме на -400 и кусур... Ушите ми заглъхнаха, изгубих си слуха до края на деня

 

На брега на Мъртво море намираме и жената на Лот

 

 

Слънцето стремглаво се е засилило на запад, а ние сме до никъде с програмата... няма да сколасаме...

Ясно е, че днес ще се разминем с каньона Уади Муджиб, поне да се поплицукаме в морето...

Имахме идея да ползваме плажът на Уади Муджиб Шалетс, но за съжаление от тази година са преустановили практиката на дневния достъп ( макар и в сайта им да твърдят обратното ).

 

Направихме всичко по силите си, явно не ни е било писано за един ден да се цопнем в две морета... А морето е така примамливо близо...

 

 

Изпратихме слънцето от брега и поехме към Мадаба...

 

 

Предстоеше ни ново изкачване до почти 800м н.в. Тук е момента да споделя основната ми заблуда относно разстоянията в Йордания. Гледаш го, 100-на км, колко му е. Час, час и малко, и си там. Да де, ама като почнат тия фиби и нагоре-надолу, нагоооре-надолу, и ти става ясно, че не е баш тъй...

 

 

Пристигаме в Мадаба по тъмно. Хотелът ни е на отсрещната страна на улицата срещу църквата "Свети Георги" - църквата с мозайките! Настаняваме се, на рецепцията ни информират, че ако желаем може да си вземем храна от близките дюнерджийници и да хапнем на покривната им тераса. Че как няма да желаем!

Менюто? Е как! Пилешко, ама не по бедуински И бира! От Акабските неприкосновени запаси

 

Хапнахме, полюбувахме се на гледката от терасата... абе, щяхме да се полюбуваме и на покривното джакузи, ама го бяха изпразнили, уж за профилактика, уфф...

Решихме да лягаме, че утрешната програма се понатовари малко и с днешните мероприятия...

 

Стаята ни е на третия етаж, слизаме там и ... джумбуре!

Музиката дъни, ще събори стените. Огледахме се, ослушахме се - в съседната сграда е!

Милото както беше изтрило грима и айдеее - направи се наново

"Къде бре?!" - "На дискотека!". Ти да видиш!

 

Занасяме се до съседите, на втория етаж - ресторант, покривки, кристал... тихо, културно. Посреща ни около 55 годишна англичанка, явно собственичката. "Къде е сватбата?", питам... "Ааа, на горния етаж. Всеки четвъртък каним известни изпълнители."

Аз съм нахълтал с цигарата от улицата... "Можем ли да пушим?" - "Всичко може да правите"... Заявката е сериозна

Качваме се при джумбурето. Дават ни маса до човека-оркестър. Гледам менюто, търкам невярващо очи. Вино, бира, твърд алкохол... квот ди душА сака

Е, верно бутилката беше 500лв, ама айде сега, да не му търсим кусура...

 

Аз съм на бири, милото на бяло вино... Решихме, че ако сега не пробваме "шиша", никога няма да е. Викаме и наргилето! Пристига пича, смуче от маркуча, разработва го... Слага ни нов накрайник и сеира започва

 

 

През десетина минути минава момче с нещо като огромно кандило с жива жарава да сменя въглените, зер да не загасне та да си развалим удоволствието...

Изглежда сме попаднали на сборището на най-пропадналите типове в града :) . Йедене, пиЙене, танци... Кви забрадки, кви 5 лева. Мацките с дънкита и рокли, с високите токове...

Айде и тука отиде до малките часове. Ама пък и певеца си го биваше... в смисъл за пеенето, някой да не остане с грешно впечатление...

 

Добре, че хотела ни близо, занесохме се посред нощите и се отдадохме на ласките... на Морфей.

 

... А утре... утре трябваше да наместя плажът и поредният каньон в програмата... 

 

[baiKolio]

Ден шести - Мадаба, Мъртво море, Уади Муджиб

След купона снощи със зор се измъкваме от леглото... Явно умората се понатрупва, ама няма как, като искаме да видим и опитаме от всичко, а дните все малко... Като се върнем от почивката ще почиваме
Докато закусваме проверявам как стоят нещата с плажа, нали се провали къпането в Уади Муджиб. Общо взето вариантите са два - или дневен достъп до плажа на х-звездните хотели, или Аманския обществен. Цената - от 20JOD на човек

Ай, сиктир бе! За да ползваме прясна вода да се поизплакнем - 100 кинта... Тез да не смятат да ни къпят с Ейвиан?!
Доста скъпо едночасово удоволствие
Решаваме да проверим на място положението и там да му мислим...

Но първо ще разгледаме църквата с мозайките, нали заради нея го бихме тоя път, а после и планината Небо.
 


Най-старата известна географска мозаечна карта на познатия им тогава свят, за съжаление се е запазила само една четвърт от нея...
Това беше моята изненада за половинката Тя си има сантимент към такива неща, все пак е историк, че и географ...
2 000 000 цветни камъчета! Ама и пъзел,а



Всички икони в църквата са мозайки





Запалихме и свещички за здраве...
Попът като разбра,че сме православни и ни удари една благословия, а после ни изпрати да си вземем осветен хляб
Естествено, отчетохме се и в магазинчето за сувенири, че как иначе

Навярно в Мадаба имаше още доста неща за разглеждане, но нас времето ни притискаше жестоко, та се налага да тръгваме...

Планината Небо е на около 10-ина километра от Мадаба, а може би повече, или по-малко... Зависи по кой път реши да те разходи Невена ( АйГо Примо ). Явно се е загрижила, че от толкоз скали и камъни ши вземе да ни стане нещо, и ни прекара през някакви кози пътеки, малко природа да видим

 

Все още има спорове дали това е точното място където Моисей се е изкачил, след като 40 години е бродил из пустинята, за да види Обетованата земя преди да умре...
Ама след като и папата, при посещението си през 2000г, е благословил мястото все трябва да има нещо...







Приключваме с историко-географското отклонение, време е да се спускаме отново надолу...
Пак ми заглъхнаха ушите Сега като се замисля, мнението ми за вокалните качества на певеца от снощи не го взимайте за меродавно, след туй виенско колело +1000, -400, +800 бях почти глух

Стигаме до "плажа"... Майко мила! Целият Аман ли се е изсипал днеска... И тогава ми проблесна - петък е! Народ... народ... Коли натръшкани в канавките, пушек, дим... Тия са се изтрепали тука! Пък то - барбекюта
Намирам паркинга, някакъв чичка отчаяно се опитва да регулира трафика...
Пуснах жената на разузнаване с бой, аз чакам на хладно в Киа-та
Връща се - не става! Тарапаната е зверска.

И без туй ма сърбяха тия сто кинта да ги хвърля на пясъка Ще търся друго място!
По пътя подминавам няколко готини залива, все заети!
Най-накрая един с табелка "Reserved - baiKolio - Bulgaria"

Тука ще е!





Наоколо няма жива душа. "бикини плаж, но проблем", както викаха в Акаба




Налудувахме се наволя, нащракахме се, свъртях малко камъни, че и сол ... и те се изнизали почти два часа.
Милото не е много щастлива, нямало душче да се изплакнем...
Алоу, аз цял водопад съм ти подготвил, ти душ...
Имахме две бутилки минерална вода, свърши работа. Колкото - толкова... На водопада повече
Сменяме чеиза и сме готови!

След 15 минути сме пред резервата Уади Муджиб, солта даже не свари да изсъхне...
На входа на каньона чичото с билетчетата три пъти повтори, че сме щели да станем "комплийтли ует". Точно за туй съм дошъл! Стискайки билетите, пак повтаря. Добре бе, разбрах те! Дръж тая раница с паспортите и давай хартийките, че почвам да се мумифицирам в тая сол!
Като видя, че не се излиза на глава с нас и ни прати да си вземем спасителни жилетки със заръката да не си и помисляме да ги сваляме вътре

Тук сме щастливи, ама щот не знаем какво ни чака



Каньона е като Сик-а на Петра, ама с водица... и прагове... и водопади





Започва се...







На по-инфаркните места са изградили инфраструктура





Първо по-сериозно предизвикателство




Успяхме!



Глътка въздух и нагоре!



А там...



Аз като обещая нещо... Ето го и душчето !






Мокри до кости, но щастливи




Изсушаваме се и по конете!
От съкратения вариант на програмата ни остана само река Йордан и мястото на Христовото покръстване...
Задавам координатите на Невена и поемаме. Не знам откъде съм останал с впечатление, че работят до залез... Настъпвам газта, за малко да оправдая ония 100 JOD дето ги оставихме като депозит за местния КАТ при рентакара
Невенка нали е хитра, разбира, че бързам и .... се започна...
Когато стигнахме по някакъв черен път до тая ограда обаче имаше словесен дуел между нея и ко-пилота на навигаторската седалка



Решавам да дам шанс на Невена. Ей дотук трябва да отидем -



Стигаме до бетонна барикада на "пътя", ама Невена казва - направо... Ми направо, направо!
Опааа!



"Араби?" - "Ингилезе?"... Мъка... Криво ляво се разбрахме. Извади смартфона, викам сигурно в транслейта ще си бъбрим ( щото и това ми се е случвало с полицаи в Турция ). Показва часовника, "Мафи, Но!". Поне се сетих да питам как да прескоча оградата, ама с все колата и жената
Горкия, заболяха го ръцете от толкоз говорене. Ама и туй разбрах Само дето докато се разправяме като вентилатори и слънцето угасна... Върнах се в колата, смъмрих Невена, Милена и тя мълчи, усеща че съм се наелектризирал леко, да не вземе да прескочи някоя искра...

Как да е намерих входа, поне да питам за работното време, пък и да засека координатите, че явно предните бяха малко в полето, или в Израел?
С охраната там се разбрахме доста по-еспедитивно и ... към Аман!

Движението по магистралата е сериозно, всички тия с барбекютата се прибират. Отсидяхме си в едно задръстване пред единствения светофар 30 минути...




Невена си взе бележка, не прояви никакви своеволия, закара ни директно до хотела в стария град...



Оставихме колата на платен паркинг ( за сефте ни се наложи ), настанихме се, отдъхнахме и дойде ред на по-прозаичните неща от живота... като например: какво ще ядем?

Верни на принципа "В Рим, като римляните" хукнахме да търсим местна кръчма.
Намерихме на две пресечки! То пък да се окаже, че била една от най-известните в града ( ама ни върви с местните гастрономии, по същия начин се случи и в Неапол с Да Микеле, после разбрахме, че не била случайна... то и по опашката си личеше, де )
Тук поне не чакахме на опашка, веднага ни намериха маса за двама.
Питам за меню... Младежа едва сдържа усмивката си. Меню няма! Ми тогава от всичко по малко, да кусаме...
Кръчмето се оказва "фалафелджийница" или както там се нарича ресторант за фалафели. Милена даже не знае, че продават такива в Бургас



Носят фалафели, пържени картофки, няколко вида сосове, арабски питки... Питам за бира... Жестът бе повече от красноречив... Протегна ръце напред и ги скръсти в китките, демек - "ши на окопчеят с тия бири бе човек..."... Добре, че поне има разни безалкохолни, та да не ги гълтам тия фалафели на сухо кат мисирка...



Повтаряме с фалафелите. Вкусни се оказаха

А накрая идва и задължителният чай

Вече сити, можехме и да се поразходим, позяпахме по магазините, накупихме последни подаръци и се прибрахме в хотела.

Остана ни само още един ден в Йордания...

Редактирано 22 април, 2016 от baiKolio

[kreo]

Страхотен разказ! Предопредели следващата дестинация!

[baiKolio]

Ден последен - Аман, Джераш (Яраш), река Йордан

... да си призная, хич не ми се искаше да я започвам тая част. Все едно всичко пак ще свърши... Ама няма как, като съм се хванал на хорото...


Ставаме сутринта, на закуската обсъждаме вариантите за придвижване в Аман със собственика на хотела. Отхвърляме веднага опцията "пешком", мани баирите все пак сме в най-ниското, ама сума време ще изхарчим.
Подвоумихме се дали да не се пробваме с таксита, в крайна сметка решихме да си вземем Киа-та та да не се връщаме после и за нея.
Рано сутрин е, местните още не са се събудили, движението все още не е луднало...



Милото от самото начало се притесняваше как ще се оправяме в тая лудница, а че е лудница спор няма.
Аз, като кален в няколко битки при Константинопол в час пик, претръпнах бързо и не си го слагах толкоз на сърце

Решено е, взимаме колата.
Първа точка на интерес - Цитаделата на Аман.








Не пропуснахме и музея. То музей е силно казано, имаше по една-две витрини на различните епохи. И все пак интересно...





Разгледахме колкото разгледахме, увековечихме се за поколенията ( е, не сме дращили нищо по руините, да не си помисли някой нещо ) И поемаме...

Ей там трябва да се занесем



Още от високото си набелязах един паркинг наблизо





Отстрани на Римския театър е Етно музеят на Аман... и там се навряхме Пас-ът отново сработи...
Щракаме едно последно кадро



и се понасяме към Джераш



Като отявлени "камънолюбци" това е място, което не можем да пропуснем. Даже въпросът по едно време бе - Джераш или река Йордан? ... Джераш 1 : 0 река Йордан
На входа откъм паркинга любезно ни насочват в "правилната" посока, случайно нещо ако сме пропуснали да си напазарим...



Чичото с билетчетата хвърли бегъл поглед на пасовете и вика - "минавай!"... "А печатче?", "Няма нужда, минавай!", "Не, бе, аз ИСКАМ печатче!"
Чичо великодушно и с широка усмивка ни прасна по една щампа в пас-а Колекционери, кво да ги прайш

Направи ни впечатление, че много местни има по забележителностите. Цели класове хлапета, семейства, че и някакви групи поотраснали моми...





Тез двамцата на горната снимка ( в средата, вляво ) видяхте ли ги? После ще ви кажа...







Хлапетата ни следваха навсякъде по петите
Туристи много-много нямаше... Днес ние бяхме атракцията
Милото се нащрака със сума ти и тинейджърки, наборки, каки, лелки... Мен обаче нито ме калесваха, нито ми дадоха да ги снимам...



Тук някъде ни застигат онези двамата... "Мистър, мистър" и сочи апарата. Не съм го молил, ама като иска да си поиграе на фотограф няма проблем. Викам милото, да имаме една снимка заедно дето не е от селфи-сапунерката...
"Не бе, мистър, НАС да снимаш!"



Казах им да се видят после в "магеланци" Ако някой се регне с ай пи от Йордания, да знаете ( туй за сведение за началството )












Проверяваме как сме с времето. Охоо, и за река Йордан ще сварим
Колко му е, 50-ина км до Аман и още толкова до там.
Пак се пробвах с местния КАТ...
По пътя Невена изживя няколко инфарктни момента... Наложи се да слезем от магистралата на околовръстното на Аман заради строежа на някакъв мост... Целият поток трябваше да мине през някакъв краен квартал... Направо си бих две адреналинови инжекции на гладно :)
Все пак важен е крайният резултат! В 15.00 сме там



Записват ни в някакви списъци, които после ще проверяват на военният пост където вчера си побъбрих с аскера. Гранична зона е, все пак.

Е, и за тук сколасахме!



Още на първото "почивалище" до реката Милена намира забравен фотоапарат...
Обсъдихме какво да го правим и решаваме ако не му намерим собственика до изхода, да го оставим там. Макар, че ми се струва кауза пердута... Ако си е тръгнал,я се върне, я не. Вече обмислям как да сваля снимките, та после да го търся евентуално в трипадвайзър да му ги пращам... Щото аз мойта сапунерка ако я затрия някъде и ми я намерят, хич няма да я жаля. Само фотосите да си ми дадът...
Продължаваме нататък... Аз с един апарат на врата, селфи-сапунерката в ръката и находката в другата ръка Ако я сложа някъде да не ми се пречка ще вземе да си помисли някой, че я крия. Мяткам си я, белким някой срещнат да си я познае. Няма, никой... Междувременно разгледах последните снимки, та и аз да се оглеждам. Собственичка се оказа... С 10 минути аванс преди нас.






Лека полека се занесохме до реката. Там група от около 20-ина френско говорящи ги приготвят за кръщение. Един силует ми се стори странно познат. Приближавам. "Сори, ама туй случайно да е ваше?"...

Абе, тез французи много емоционални бе! Кат' скочиха всинца, кат' взеха да пляскат. Отчето и той да не остане по-назад... Вдигна ръцете и взе да приглася - "Миракльъ, миракльъ!"
Йорданското граничарче, горкото, за малко да изтърве чифтето от уплах Чак от отсрещната страна на реката проточиха шии да видят за какво е тая гюрлутия
Айде и от тук отнесохме една благословия

Емоционалните французи



Отсреща в израелската част е по-тузарско... Мрамор, туй-онуй.



Ама пък при нас условията са по-автентични





Щастливи и доволни от себе си си тръгваме и от последното запланувано място. Успяхме!

Имаме още 6 часа докато върнем Киа-та... Що пък да не поразходим пак из Аман?
Айде пак в тарапаната
Във форума на трипадвайзър за Йордания и по-специално Аман прочетох много суперлативи за Рейнбоу стрийт... Ми дай да я видим таз дъга!

Намерихме я.



Ма то верно стъргалото на града! Народ, коли. Ужас!
Направих два тегела, място за паркиране няма И при всичките тия паркирани коли навсякъде знаци - "Забранено паркирането". Реших да питам властта, нали то с питане...
Спирам пред английското консулство да питам полицейския пост къде мога да оставя колата наоколо. Да си кажа направо, надявах се да каже - остави я тук, хем да я наглеждаме.... ама не кълват на кафеви очи. Поне ни открехнаха къде е най-близкия паркинг.
Уредихме Киа-та с подслон, вече можем да се поразходим

Не знам какво толкова и хвалят на тая улица, ама нас не ни впечатли особено. Верно има живот, сладкарници, ресторанти, кръчми, барове... ама някак западно, няма я автентичната атмосфера.
Хапнахме набързо в някаква гръцка таверничка и решихме да отидем отново на "нашата" си улица в стария град ( Downtoun ). На отиване лесно, макар и спускането да приличаше на гигантски слалом. Връщането до колата после щяхме да го мислим...

Размятаме отново крачоли по познатите улици
От вчера им се чудим на тия пръчки какво са Оказа се захарна тръстика. Цедят я на момента

Не ми хареса особено, при все ако се вярва на рекламата цери всичко
Вчера се мотахме тук доста късно и не успяхме, ама днес влязохме в пазара зад джамията. От всичко което досега не бяхме виждали кусахме



Милото си хареса един магазин за сладка Голямо разнообразие имало...

 

 

Само дето не са конфитюри ами тютюн, или там каквото ползват за наргилетата
Що ли пък не съм учуден. Кви сладка, тия хора правят смокините на туршия!!! Ако съм забравил да го спомена, да, на закуска имаше туршия от смокини!? Така да опропастят любимото ми сладко!

Помотахме се още малко, позяпахме по магазините и решихме, че е крайно време да се връщаме към колата, че нещо взе и да прикапва...
Изпреварихме бурята за минути... Тамън ни дадоха ключовете и Киа-та, и запука!

Даже на природата и домъчня че се разделяме... такива свидни гости

Офиса на рентакара го бях боднал просто ей тъй с пръст на картата колкото за посока, ама намерихме се. Същия пич дето ни я даде дойде да си я приема. Приемането беше на честна дума - "Всичко ок ли е?... ОК... Еми това е!" Накарах го все пак да драсне един ред на бумагите, че няма нови щети, и толкоз...
Натоварихме се отново за да ни закара на летището и пътьом му я допълнихме на бензиностанцията догоре както се бяхме разбрали.

Последни снимки на летището



На чек-ин гишето имахме малък инцидент Аз нали не мога да лъжа... "Имате ли течности в багажа?" - "Миии, малко... водица от река Йордан" Добре, че не попита за камъни и пясък, че я втасахме...

Отчетохме се и на фришопа, то грехота и с хартисали пари да се върнем, ши станем за смях, не можем си оправда бюджета...

Таром си ни натовари навреме, имаше по цял ред за всеки пасажер...
От полета нямам много спомени. Отнесох плувката още като отлепихме от пистата.
Кацнахме навреме, събудихме табуна дето си дремеше кротко на коневръза и ... газ към Бургас!

По обед вече си бяхме вкъщи... и още тогава се почна...
Абе, това наистина ли беше или просто адски готин сън...

Изкарахме една невероятна седмица изпълнена, не, препълнена с емоции

Йордания е невероятна страна, с невероятна природа и история, и с невероятни хора! Които, поне тези с които ние общувахме, са някак си... много земни и щастливи от живота, колкото и прост, в добрия смисъл, да е той.

Това бе Йордания през нашите очи...


КРАЙ

п.с. финални кредити

Специални благодарности на FlyTraveler за съветите, насоките и координатите, и най-вече за увереността която ми вдъхна когато започвах с планирането на това приключение! Щото то си се превърна в истинско незабравимо приключение
Благодарности и на Rainy, Masmiya, royak, slujitel (дано не съм пропуснал някой, ако ли да, не е нарочно ) и за техните пътеписи, и съвети!
 

[Masmiya]

Бай Кольо, пожелевам ви още но го пътувания до поне толкова интересни дестинации, а на нас си пожелавам - пак да имаш време и желание да ги опишеш тук. Много ми харесва как пишеш, чувството ти за хумор и най - вече начинът ви на пътуване. В рамките на само седмица сте видял и наистина най-интересното, пък и сте намерили време да хапне те и се по веселите с местните.

Ако знаех, че ще имате време за заведения в Аман, щях да ви препоръчам няколко за хапване в даунтаун, където ви е бил хотела, а и за опитване на наргиле с хубави гледки от хълмовете. Но и без помощ сте се справили много добре.

[мая]

Супер интересно разказваш - с голям кеф изчетох всичко Сега заради вас и мен започна да ме чопли тази Йордания...

[Георги]

Въпросите на Lindt са отделени в нова тема: Няколко въпроса за Йордания

[Стоянка]

Невероятно пътешествие! Благодаря 🙂

[MayaS]

Страхотен Разказ и страхотно пътуване. Направо ще го изплагиатствам.