дневник Истанбул и сезонът на лалетата

[AlexandraKo]

В Истанбул винаги ми е хубаво. Хем всеки път виждам нещо ново, хем манджата е супер, хем , като сме "комшу" се радваме на специално внимание. Е, само шопингът е изключително безумен и безкраен, та на връщане не можем си преброи багажите, но това е положението

Като рекох шопинг, та да река - в момента е много изгодно да се пазарува кожа. Купихме си невероятно красиви  якета, чанти, портмонета, колани и пр.  от рисувана кожа. Нещо като това:

 

 

Любимо място за пазар е това, с много шарени и красиви дрешки за децата.

Другото ново е, че  много магазини в Лалели, които продаваха само на едро, вече продават и на дребно - няма ги тълпите руснаци, кризата в търговията се усеща силно.

Ето го хотела:

 

 

 

Мързеливо и лежерно тръгваме към парка Гюлхане, за да пием кафенце там след закуската в хотела. Местните предпочитат чай, някои направо на улицата. Хем си седиш, хем си сърбаш, хем си зяпаш

 

 

 

 

Много се радвам на книгата с прелистващи се страници на входа на парка:

 

 

Мога да седя и да я зяпам сума ти време. Оказва се, че не съм само аз, опашката от зяпачи е голяма.

Паркът е осеян с лалета, нали сега е Фестивалът на лалетата. От няколко години общината на Истанбул превръща месец април в истинска феерия от лалета в най- различни цветове. И понеже едното ни посещение в годината винаги е тогава / свързано е с друго събитие, което не пропускаме/, мога да направя разлика. Как количеството на лалетата от година на година расте и е достигнало цифрата 12млн. засадени луковици. Срещу 7млн. в Кукенхоф.

Лалетата са навсякъде - по улиците, по дворовете, в парковете, около всяко дърво. Садят ги на етапи, за да има през целия април.

 

 

 

 

 

 

 

 

В Европа битува мнението, че лалето има холандски произход. Но това не е така, то е родено в Азия  а в Холандия е пренесено едва в 16 век. В Турция то е дошло  от Персия и тутакси става султански любимец чак  до там, че това е националното цвете на Турция:

 

 

 

Изпиваме си кафенцата с по някоя и друга баклавица  и явяш-явяш се запътваме към другото местно чудо:

 

 

 

 

 

Цветният килим е между Синята джамия и Св. София и наистина е много красив.

Освен това, са направили нарочна трибуна, че да се покатериш и да видиш от високо тази красота.

следва...

Редактирано 19 април, 2016 от AlexandraKo

[Mary]

AlexandraKo, чаках с нетърпение да разказваш.

Благодаря и за разказа, и за снимките! Чудесни са!

[AlexandraKo]

AlexandraKo, чаках с нетърпение да разказваш.

Благодаря и за разказа, и за снимките! Чудесни са!

Благодаря ти, ще бъде надълго и нашироко разказването.

[silvia_b]

Страхотен сбит и полезен разказ, Александра. Ходили сме веднъж в Истанбул. Мислим да се разходим за един ден пак на връщане от Япония. Надявам се да са останали лалета първата седмица на май.

[alienad]

И аз ще чета с интерес разказа. Няколко пъти сме ходили в Истанбул по време на лалетата, но тази година от снимките ти виждам, че е много красиво около Синята джамия. Много харесвам Истанбул и ми е тъжно, че със събитията в последно време става така опасно място. Очаквам с интерес още снимки на лалета.

[AlexandraKo]

И аз ще чета с интерес разказа. Няколко пъти сме ходили в Истанбул по време на лалетата, но тази година от снимките ти виждам, че е много красиво около Синята джамия. Много харесвам Истанбул и ми е тъжно, че със събитията в последно време става така опасно място. Очаквам с интерес още снимки на лалета.

Е, чак пък опасно. Както навсякъде по света. Там хората да спрат да живеят ли? Просто избягвахме местата с много хора на куп и района около Таксим. Ама то, в Истанбул толкова има за зяпане и шматкане по закътани местенца, че не сме се почувствали  никак застрашени. хем бяхме с дЕца и внуци.

[Ивайла]

И аз чакам продължение на разказа, нямам търпение да замина в четвъртък - в Истанбул винаги има и още нещо, което да видиш...Сега ще ми е осмото пътуване, а вече съм определила дата за деветото...Единственото място, на което не ми омръзва да се връщам...

[Mary]

И аз чакам продължение на разказа, нямам търпение да замина в четвъртък - в Истанбул винаги има и още нещо, което да видиш...Сега ще ми е осмото пътуване, а вече съм определила дата за деветото...Единственото място, на което не ми омръзва да се връщам...

Не ме дразни!

 

slujitel, преместих питането ти в темата за конкретни въпроси.

[AlexandraKo]

На мен много ми харесва и този парк - Yıldız Park

Има страхотно кафене-ресторант,  което е било мини-дворец по времето на султан Абдулазис и се нарича Чадър кьошк:

 

 

 

 

 

 

 

В Емирган парк се занесохме в събота - груба грешкаааа Сичкото Стамбул се беше изсипало там, барабар с тенджУрите и тиганите около мини- барбекютата. Добре че, поне беше след обяд, та някои си раздигваха катуните, около обед кой знае какво е било. Да не говорим как всичко беше изпогазено , ама то, с всичката тази навалица и толкова много деца, няма как да е друго.

Ако някой ще ходи тези дни - да не е в събота, ама да има предвид и друго - там лалетата в по- голямата си част вече са прецъфтели, Йълдъз се пада малко на високо, та там ще е по- добре, според мен.

 

 

Вижте този движещ се мравуняк на детската площадка :rolleyes:

 

 

 

Иначе, паркът си е красив:

 

 

 

 

 

 

 

 

 

И една среща на традицията и модата - мъничкото детенце, облечено като султанче и господинът в костюм и трандафор на босо :wacko:

 

 

 

Олелия, маанета, детски крясъци и булки, булки  - бели, сини, виолетови, червени - във всички цветове на дъгата.Някои след всичкото бъхтане нагоре-надолу за разните фотосесии имаха толкова измъчен вид, да ги ожали човек.

 

 

 

 

Поразходихме се и ние из навалицата. Децата бяха разочаровани, че я нямаше цветната Мравка, та ги черпихме по един геврек за спасяване на положението и се изпарихме скоропостижно.

С обещанието да ги повозим на хелиОкоптера в небостъргача Сапфир.

Ето ни вече там:

 

 

Да отбележа - цената на терасата+киното е 36ТЛ, по спомен - беше по.евтино.

За чоджуците е с 6 лири по-малко, а само за терасата - 25ТЛ.

 

 

Гледките отгоре:

 

 

 

 

 

 

 

 

Филмчето е много хубаво, който не е бил - препоръчвам. Хеликоптерната разходка из Истанбул. децата рекоха, че било страшно като минава хеликоптерът през едни дупки, та  да влезе в Света София, Синята джамия или Харема на двореца. А пък, като се сниши близо до водата на Босфора и почнат да те клъвкат рибките по краката е голям гъдел.

 

Е, не пропуснах и това:

 

 

Извинете за качеството, не се види целият ми блясък ама снимах снимка, а тя е мнооого лачена.

 

следва...

Редактирано 19 април, 2016 от AlexandraKo

[AlexandraKo]

Когато човек е ходил много пъти в Истанбул и е видял много неща, започва да повтаря тези, които са му харесали най-много. Няма как да не отиде пак и до Света София, и до Синята джамия, да се разходи до Св.Ирина и Топ Капъ.

 

 

 

 

Тюрбетата на Хюрем султан и Сюлейман Велики:

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Любимо място ми е Немският фонтан и целият площад пред него:

 

 

 

 

Колоната - серпентина:

 

 

Колоната на Константин:

 

 

 

Обелискът:

 

 

Фонтанчетата по стълбите към площада:

 

 

От другата страна:

 

 

 

Входът на Топ Капъ:

 

 

следва...

 

 

 

 

 

 

[Ивайла]

Тюрбетата на султан Сюлейман  никога не съм ги виждала отворени ( въпреки че съм ходила няколко пъти)...Има ли специални дни, когато ги отварят или някаква друга заккономерност?

 

p.s.чудни снимки...

Редактирано 19 април, 2016 от Ивайла

[AlexandraKo]

Тюрбетата на султан Сюлейман никога не съм ги виждала отворени ( въпреки че съм ходила няколко пъти)...Има ли специални дни, когато ги отварят или някаква друга заккономерност?

 

p.s.чудни снимки...

Благодаря! Тюрбетата много време са били в реставрация, аз също ги сварвам едва за втори път отворени.

Денят беше петък, денят за голямата молитва, може би това има значение.

Някъде съм чела/чула, че Сюлейман е починал по в време на военен поход и това е станало в Унгария и в неговото тюрбе в гробището на Сюлеймание имало само разни вещи.На друго място пък, пише, че наистина е починал в Унгария, но не са съобщили на войниците и са го върнали в Истанбул.И че е погребан в тюрбето си.Кое е вярно, не зная, а и не съм се задълбочавала чак толкова.

Редактирано 19 април, 2016 от AlexandraKo

[ECC]

Баш кеф!

Чета си за Стамбул и си хапвам баклава тръгнала тази сутрин от там.

Много са ти хубави снимките.

[ESK]

Прекрасни снимки ... май ще се ходи и през април в Истанбул

[noshtna_ptica]

Тъкмо обсъждахме с приятели рецептата за казан диби 

Благодаря за чудното настроение и цялата тая прелест, Александра!

[AlexandraKo]

Ахааа, като рекохте за манджа, та се сетих Ние въртим, сучем, ама все гледаме около обяд да сме на кея, че да се навъртим с екмек балък - от най-простите сандвичи с риба и мнооого лучец.

 

 

После да се качим на корабчето за разходка по Босфора. С проточване на гуши към къщата на Перла, Мерла, "оная кучка Бихтер", /както се изказа  веднъж една леля Пена от оказалата се там нашенска друга група/ и прочие интересности.

А ние през това време сме си разположили софричка с уиски и ядки, че да ни върви по- леко чаят

 

 

След разходката - задължително се помотваме из Египетския пазар. За толкова ходения там, нямам празно - все се намира какво да се купи. Мене ме търсете при локумите

 

 

 

Не се доредихме само за ей тоя гифт

 

.

 

По повод на екмек-балъка се сещам за нещо интересно.

Преди около 15 години отиваме с приятели за посрещане на Нова Година в Истанбул.

И жадни за приключения, естествено, се записваме за всичките екскурзии там. Едната е - пешеходна разходка+обяд с прясна риба - 10 долара на човек. Бяхме точно 4 автобуса хора. В какво се състоеше екскурзията - автобусът ни закара до Египетския пазар, водачът ни купи по една сандвим от люлеещите се лодки, после пеша минахме по моста, отидохме на фуникулора, с който се изкачихме до Истиклял. Разходи ни до площад Таксим и обратно.

Нали сме си будни, почувствахме се точно като едни балъци - ето простата сметка:

200х10=2000 долара за тур-оператора. Сандвич - 1 долар, билетче - 1 долар , общо 2 на човек.

Като ги подвадим, остава чиста печалба 1600 долара. От тази екскурзия. :wacko: Е, те тогава реших, че ще си пътуваме сами.

Като слезем от корабчето, отиваме малко по-нататък, зад паркинга, където е спирката на корабчетата за Пиер Лоти. Като слезем от другата страна, малко се върви и сме на лифта. Много ми харесват гледките от горе. Красиво и през деня, красиво е и вечер:

 

 

 

 

 

 

 

 

Не зная дали е споменавано но , за да се качиш на лифта за кафенето на Пиер Лоти трябва да имаш карта, билети там не продават. Ние ползваме от много време Истанбулкарт, че става за всичко - и за метрото, и за автобусите и за много хора наведнъж - просто се маркира за всеки човек. Лесно се зарежда - абе - благинка голяма.

Ето го и кафенето:

 

 

Намира се в едни гробища, дето били "много хубави", тъй беше описано някъде. Хубави, хубави, ама гробища. Туй определение хич не се връзва баш за този случай.

Ако не ни мързи, слизаме пеш през гробището. Казват, че е старо, ама аз направих разследване и установих, че си има гробове и от съвсем близко време.

Долу е джамията Еюб и пазарчето около нея.

 

 

Надзъртам през поредното прозорче

 

 

Снимам шадраванчето, което веселко подскача и създава настроение:

 

 

И хоп, станало време за вечеря. Абонирани сме на две места. Едното е рибен ресторант на Кумкапъ, дето дават ей такива пресни риби-миби. Плюс хиляда разядки с топли самуни и студени бирички. Ако много ти е кеф, има и оркестър, дето може да ти свири на ушето цяла вечер Не е бюджетно, ама е готино.

 

 

Другото ни любимо място е ресторантът на хотел Соризо.

Дори да не сме се настанили там, ходим на вечеря, кухнята е страхотна. И най- хубавото е, че е на витрина - виждаш какво ти се яде, заръчваш и ти го носят. На втория етаж до басейна има тераса, дето се разполагаме. Дават и студена наливна биричка. Аз там си отяждам на прекрасно сготвено агнешко Препоръчвам като отлично място за хранене.

 

На прибиране щраквам едно кадро и на джамията Пертевниал, че ни е на път и е много красива вечер:

 

 

следва...

 

 

 

 

[Duke]

Ахааа, като рекохте за манджа, та се сетих Ние въртим, сучем, ама все гледаме около обяд да сме на кея, че да се навъртим с екмек балък - от най-простите сандвичи с риба и мнооого лучец.

 

Istanbul 2577.JPG

 

 

Същата работа и при нас. Много обичам това място!

 

При последното ходене, докато хапвахме, разни деца-търговци минаха покрай масите с викове: "Коли, коли, коли...". Викам си, кой е тоя Кольо, бре?! А те кока-кола продавали...

 

Горе-долу като историята с "туркиш йогурт" на градското (а не туристическото, което мразим ) фери по Босфора в района на Канлика...  

[ven62]

 

...

След разходката - задължително се помотваме из Египетския пазар. За толкова ходения там, нямам празно - все се намира какво да се купи. Мене ме търсете при локумите

 

...

 

Като спомена за Египетския пазар и се сетих за една арабска подправка - Сумак.

Преди доста години я "открихме" именно в Турция.

По-качествен сумак от този, който се предлага на Египетския пазар не сме срещали, та винаги се запасяваме от там. Купуваме и за приятели, роднини,...

[AlexandraKo]

Още малко снимки от местата, които описах:

Йълдъз парк и гледката от високо към града:

 

 

 

И пак булки, булки - тия хора си умират да се женят и да си правят фотосесии.

 

 

Кумкапъ вечер:

 

 

 

 

 

По пътя от Фатих към Сюлеймание минаваме напряко покрай сгради на Истанбулския университет, облицовани в дърво:

 

 

 

 

 

Умирам си от кеф да се мотам из малките сокачета и да си зяпам, далеч от туристопотока:

 

 

 

 

 

 

 

 

следва...

 

 

 

 

 

 

[Ивайла]

а откъде е снимката, на която пише "Аптека" на кирилица?  И последните три откъде са?

[AlexandraKo]

а откъде е снимката, на която пише "Аптека" на кирилица?  И последните три откъде са?

Снимката, на която си пише на български Аптека е в една уличка в Лалели.

От последните три първата е  в дясно от  входа на парка Гюлхане, втората - в стария град - с много ресторантчета и третата - е пак в Лалели, на улицата, по която върви трамваят, малко преди Университета.

[AlexandraKo]

Още малко снимки от Истанбул. Една сграда, която много ми харесва. Някаква администратимна сграда е, по пътя за парка Гюлхане, точно срещу  водохранилището Йеребатан :

 

 

 

Един от входовете на Капалъ Чарши:

 

 

Камъкът с обръчите:

 

 

Мавзолеят и гробището на Султан Махмуд:

 

 

 

 

 

На път за Хиподрума:

 

 

Поглед от синята джамия към Света София:

 

 

Новата джамия на Египетския пазар:

 

 

По пътя за Топкапъ:

 

Църквата Света Ирина:

 

 

 

 

 

Няколко снимки от двора на Сюлеймание джамия, когато няма навалица, че всички са заети с петъчната молитва:

 

 

 

 

 

Тюрбето / гробница или мавзолей/ на Сюлейман Велики отвън:

 

 

Таванът на гробницата, който наподобява звездно небе:

 

 

Облицовката по стените на тюрбето на Хюрем султан:

 

 

Снимка от нета на самата нея:

 

 

Мъничко история за тези, които се интересуват.

Хюрем е единствената законна съпруга на Сюлейман. Тя попада в харема едва петнадесет годишна, пленена  при татарски набег в Украйна. Нейното родно място е родно място е селцето Рогатин, около Лвов. Истинското и име се смята, че е Настася Лисовска и е била дъщеря на свещеник. Девойката била образована, колкото е било възможно по онова време.

В харема и дали името Хюрем, защото посрещала трудностите със смях, вместо с отчаяние. Хюрем означавало " смеещата се".

Интересна е легендата как Настася се появила пред очите на султана. Когато представяли новите наложнички в харема, изведнъж, между танцуващите одалиски се втурнала Настася, започнала звънливо да се смее и запяла песен на родния си език.

Такова нещо било недопустимо и всички очаквали, че девойта ще бъде наказана жестоко. Вместо това, любопитството на султана било станало тооолкова голямо, че още същата вечер той и изпратил кърпичка, което означавало, че трябва да се яви в покоите му тази нощ.

На сутринта девойката казала, че има една молба. Султанът бил безкрайно учуден от тази молба - девойката помолила за достъп до султанската библиотека.

Сюлейман заминал с армията си на дъъълъг поход, а когато се върнал, легендата каздва, че Хюрем вече владеела няколко езика - турски, персийски и арабски. Девойката очевидно е била умна и предвидлива, защото веднага след това приема исляма за своя религия, настанява се трайно в султанското сърце, получава свободата си и става законна съпруга на най-великия владетел в историята на Турция. До там, че владетелят прекарвал всичките си нощи само и само с нея, пренебрегвайки останалите девойки от харема. А всички останали я смятали за вещица и се страхували от нея.

От историята се знае, че Сюлейман Великолепни  също е знаел няколко езика, бил е поет, с поетичното име Muhibbi, ювелир и покровител на изкуството и образованието. Годините на неговото управление - 1520 - 1566  са "златният век" на държавата.По негово време империята достига своя зенит и става световна сила. Когато Сюлейман Великолепни умира, най-важните мюсюлмански градове (Мека, Медина, Йерусалим, Дамаск и Багдад), Балканите с Панония до днешна Австрия, както и голяма част от Северна Африка  станали част от Османската империя. Въпреки че, империята продължава да разширява своите владения, управлението  непосредствено след смъртта му е последвано от дълги години на упадък, когато на трона сяда един от неговите синове Селим 2, по-известен с прякора " Селим пияницата".

Но да се върнем на Хюрем - жената, която му родила 5 деца,  която му  била адекватна и в поезията, и в живота, и в даването на съвети по султанските държавни дела. Двамата  можели с часове да говорят за любов, политика, изкуство, често общували чрез стихове. Хюрем  знаела много добре  кога трябва да премълчи, кога да тъгува, кога да поиска нещо, за не и бъде отказано и кога да се засмее. По време на управлението й унилият харем се превърнал в център на красотата и просвещението, а самата нея започнали да я признават  и владетелите на другите държави. В отсъствието на Сюлейман , за да потекат приходи към изпразнената от постоянните походи хазна, тя свършила много полезни дела. Наредила да се направят магазини за вино в пристанищната част на града, наредила да се издълбае залива в Златния рог, да се реконструират кейовете в Галата, за да могат да акостират големи кораби и да се разшири търговията на държавата с Европа. Като резултат - магазините в тази част станали неимоверно много. Хазната започнала да се пълни, а Хюрем да строи водопроводи, джамии, училища, болници, бани  и пр. Тоест, в отсъствието на султана имало кой да се грижи за държавните дела - неговата съпруга - още едно нещо, нечуто и невидяно по тези земи в онези времена.   В Европа  Хюрем е известна с името Роксолана. Султанката се появявала пред хората с открито лице, но въпреки това, се ползва с уважението  на ислямското духовенство, като образцова правоверна мюсюлманка. А в Европа всички били особено любопитни към историята на дъщерята на православен свещеник, облечена в разкошна  брокатена бална рокля, с открито лице, седяща на трона до султана.

Каквито и опити да били правени от враговете и да бъде злепоставена пред Сюлейман, всичките били неуспешни.

По простата причина, че те били свързани с онази, Голямата Любов, която идва само веднъж..

Близо 40 години продължил този брак, Хюрем починала преди Сюлейман и той наредил да издигнат този мавзолей в двора на Сюлеймание за любимата му жена, а когато почине и самият той - да бъде погребан редом с нея.

Вече някъде из форума стана въпрос за другата легенда - предсмъртните три желания на Сюлейман Великолепни.Ето ги, оттук:

 

"Преди смъртта си султан Сюлейман повикал началника на армията и му казал трите си желания:

1. Той завещава, ковчегът му да бъде носен от най-добрите лекари на Османската империя по това време.

2. Второто му желание било по целия път, по който носят ковчега му, да се разпръсват златни монети и скъпоценни камъни.

3. Той завещава през това време ръцете му да се показват навън и всички да ги виждат.

Когато началникът на армията смутено попитал каква е причината за тези желания, Сюлейман обяснил:

Нека най-добрите лекари да носят ковчега ми, за да видят всички, че
дори и най-добрите лекари са безсилни пред лицето на смъртта.

Разпръснете злато, за да могат всички да видят, че богатството, което получаваме в този живот, остава на този свят.

Нека всички да видят ръцете Ми и да разберат, че дори и всемогъщият Султан Сюлейман Кануни си тръгва от този живот с празни ръце."

 

Мъдро и вярно.

 

За край на темата - ето, това е Истанбул:

 

 

 

 

 

 

 

 

Редактирано 21 април, 2016 от AlexandraKo

[Mary]

AlexandraKo, благодаря ти! 

Прекрасен разказ и снимки!

 

С голямо удоволствие чета за Истанбул и със също толкова голямо удоволствие го посещавам!

 

Пожелавам ти още много пъти да отидеш там и пак да ни разкажеш и покажеш снимки!

[AlexandraKo]

Ми ние тука, си прескачаме често, нали ни е комшулук ;)

Много ти благодаря!

 

Хехе, забравих още една причина, поради която мнооого обичам да ходя в Истанбул на пазар.

Като видят, че багажът става много, винаги ни пращат по един момък, дето да носи тОрбите, докат ний продължаваме с пазарЯ. Или пък, да ни води, че да не се загубим из Капалъ-то.

 

Ето пример:

 

 

Момъкът се кефи, кви сме учени, ние пък, сме доволни, че не влачим.

Редактирано 21 април, 2016 от AlexandraKo

[AlexandraKo]

                                       Храмът Света София

 

 Храм Света София в Истанбул е най-яркият паметник на византийското архитектурно майсторство и символ на златния век на Византия. Разположен е  в историческия център на града, в района Султанахмет и в момента е  и музей,  и един от символите на най-големия град в Турция. В продължение на хиляда години Света София е най-големият храм в целия християнски свят – чак до построяването на храма Свети Петър в Рим. Височината на Света София е 55 метра, а диаметърът на купола – 31 метра.

Храмът е построен през периода 324-337 г. при управлението на византийския император Константин І, но изгаря по време на народно въстание. Император Теодосий ІІ нарежда на същото място да бъде построена базилика, която е завършена през 415 г., но тя е сполетяна от същата участ – през 532 г., по време на въстанието „Ника“, базиликата отново изгаря. Малко по-късно император Юстиниан решава да построи храма за пореден път и новата сграда оцелява чак до 989 г., когато по време на силно земетресение се срутва куполът на храма.

На 16 юли 1054 г., по време на богослужение в храм Света София, легатът на римския Папа кардинал Хумберт връчва булата за отлъчване на константинополския патриарх Михаил Керуларий. Именно оттогава датира разколът между Рим и Константинопол и разделянето на Католическа и Православна църква.

През 1453 г. завзелият Константинопол султан Мехмед ІІ нарежда Света София да бъде превърнат в джамия. Към него са достроени четири минарета и така храмът се превръща в джамията Ая София. През 1935 г. тя е обявена за музей, а от фреските и мозайките са премахнати покривалите ги дотогава слоеве мазилка. През 2006 г. в храма бе възобновено провеждането на мюсюлмански религиозни обреди.

Според архитектурния си план храмът е с формата на кръст с размери 70х50 метра. Гигантската куполна система е своеобразен шедьовър на византийската архитектурната мисъл. Оформянето на вътрешността на храма е продължило няколко столетия и се отличава с особен разкош: подове, украсени със злато и мозайки, и 8 колони от зелен яспис, взети от храма на Артемида в Ефес. Стените на храма са били изцяло покрити с мозайки.

Сред забележителностите на храма е така наречената „плачеща колона“, покрита с мед. За нея има поверие, че ако се постави ръката в отверстието й и се усети влага, всяко намислено в този момент желание ще се сбъдне. В Света София се намира и „хладното прозорче“, през което дори в най-горещите дни духа прохладен ветрец.

Информация оттук.

 

Ето и снимките:

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

следва...