дневник Месец в Колумбия и/или Еквадор

[Childish]

Това ще е най-неподготвеното пътуване. Утре е полетът до Богота, а даже хотел не съм резервирала - налага се, защото кацаме около полунощ.

Проекто-програмата, ако изобщо може да се нарече така, която nomad нахвърли като чернова преди десетина дни, изглежда по следния начин:

 

Колумбия:

Bogotá - 2 дни

Medellín - 2 дни

Cartagena - 1 ден

Santa Marta (Taganga) - 2 дни

Ciudad Perdida - 2-3 дни

Парк Tayrona - 2 дни

Riohacha - 2 дни

Valledupar - 1 ден

Mompox - 1 ден

Popayán - 1 ден

общо - 18 дни + 3 резерва = 21 дни

 

Еквадор:

Quito - 1 ден

Baños de Agua Santa - 1 ден

Puyo - 1 ден

Cuenca - 1 ден

Riobamba - 1 ден

общо - 5 дни + 2 резерва = 7

 

и това е ... подготовката, която още отсега е ясно, че не е ралистична, защото до Сиудад Пердида се ходи само с трек 6 дни/5 нощи, а проучване за логистиката не е правено. За мен най-стресовият фактор е, че полетът ни за Лима е от Богота на 11.06. Та ще бъде интересно...

 

Всякакви препоръки и идеи са повече от добре дошли.

[slujitel]

Аз ще следя с интерес, че сега съм в процес на търсене на билети. Някои места се препокриват с нашия план, но ние имаме по-малко време.

[Добри]

Гледам, че Куенка и Риобамба от програмата ви в Еквадор са относително близко до жестоко пострадалия от земетресението Гуаякил, където има десетки срутени сгради. Проверете още веднъж как е положението. Чета, че масово имало проблем с комуникациите, водата и пътищата в региона. Хубаво правите, че пропускате крайбрежието - Манта, Портовиехо и Педералес, че ситуацията е меко казано туристически тегава. Иначе реално Кито се явява най-близо до епицентъра от програмата ви де.

Редактирано 9 май, 2016 от Бай Добри

[nomad]

Искам да напиша за изходния билет за Колумбия. Задължителен е. Тук в Ла Пас ни го искаха преди да ни чекират. При липса на билет за излизане от Колумбия, не допускат качване на самолета. Изискванията са на колумбийските имиграционни служби.Тъй като нямах хартиена разпечатка на билетите ни от Богота до Лимa и полета е с друга компания, показах на служителя на interjet потвърждението за покупка на билета, което имам в пощата си. Той отдели няколко минути за да провери кода, дали е реален. Каза ни че ще трябва да го покажем и на летището в Богота. Целия чек ин продължи около 30 минути.

Редактирано 10 май, 2016 от nomad

[slujitel]

Много благодаря, макар, че това хич не ми харесва, ще трябва да се върна в Колумбия и да излетим към Бг от там, а исках от Кито, но добре, че не съм купила билетите.

[neuromancer]

Абе аз предполагам, че връщане от съседна държава върши работа, но не гарантирам... 

[Костов]

Значи напущането на Колумбия през сухоземна граница е мисия невъзможна? Но предполагам, че е възможен варианта - кацане в Богота, да кажем от Европа и излитане към Еквадор.

[slujitel]

Това не ме устройва, от Богота ще обикаляме сухоземно из Колумбия и Еквадор, с автобуси, сега ще се наложи да летим от Кито обратно до Богота, за да можем да покажем билет за излитане от Колумбия. Тъпо, но добре, че Номад каза, дори не ми беше минавало през акъла, че не мога да продължа по суша. Ами тези, които влизат и излизат по суша, за тях явно не важи, защото Тери от На стоп около света два пъти влезе и излезе, а и други хора знам, които обикалят там сухоземно и даже не са чували a такова изискване.

[Георги Матеев]

Искам да напиша за изходния билет за Колумбия. Задължителен е. Тук в Ла Пас ни го искаха преди да ни чекират. При липса на билет за излизане от Колумбия, не допускат качване на самолета. Изискванията са на колумбийските имиграционни служби.Тъй като нямах хартиена разпечатка на билетите ни от Богота до Лимa и полета е с друга компания, показах на служителя на interjet потвърждението за покупка на билета, което имам в пощата си. Той отдели няколко минути за да провери кода, дали е реален. Каза ни че ще трябва да го покажем и на летището в Богота. Целия чек ин продължи около 30 минути.

 

Да споделя пресен опит от Венецуела, която все пак е съседка на Колумбия и вероятно правилата са подобни или еднакви.

 

Когато отидох на летището в Каракас за обратния си полет до Панама служителите категорично отказаха да ме чекират и да ми издадат бордна карта, освен ако не покажа билет за по-нататъшно продължаване на пътуването в трета държава след Панама?! Понеже очевидно съм бил турист и нямало как да оставам за постоянно в Панама и трябвало доказателство за това, такива били правилата. Откровено не разбрах логиката, какво ги интересуваше какво ще правя след Панама, при условие че се махах от тяхната държава по напълно легален начин? Бяха много настойчиви, въпреки че не можаха да ми отговорят на въпроса "А какво става, ако още не съм си взел билет за изход от Панама (все пак там имаме право на 3 месеца престой) - ще ме оставят принудително във Венецуела ли и какво въобще ще ме правят?" Спаси ме това, че случайно носех в телефона си pdf на билета Панама-Сан Салвадор. Провериха го супер внимателно, така че очевидно много държат на тези неща. Ако нямах да покажа въпросния билет определено щеше да има сериозни усложнения с неизвестен край.

 

На гишето бях с венецуелския си тур гайд, който говореше перфектен английски и испански, така че грешки в превода са напълно изключени.

 

Та не съветвам никого да пътува по тези географски ширини без да има по-нататъшен или изходен билет. Че не се знае знае ли се.

Редактирано 10 май, 2016 от Георги Матеев

[Childish]

Slujitel, такива са правилата. Но за Богота много по-често има оферти. До Кито можеш да летиш в едната посока, билетите обикновено са по около 100е и с тях пак би трябвало да ти излезе по-изгодно от ОJ до Кито

[slujitel]

Childish, с коя компания са по 100€, аз най-евтино намерих с vivacolombia за 250$ ми излизат с багажа? Ако някой друг може да предложи по-евтин вариант ще съм благодарна. Варианта е по суша до Еквадор и билета от Кито до Богота, обвързано е с други неща и не може обратно.

[Childish]

Имах рредвид в едната посока да летиш, а в другата с автобус. Тепърва ще гледам билети и за нас и ще споделя

[Childish]

Междувременно вече сме в Богота, засега в първото кафене, че интернетът в хотела не работи. Снощи пристигането не беше много за хора със слаби нерви. Ще разказвам по-нататък, но в историческия център по тъмно е страшничко, не се препоръчва! Много са ни наплашили, но днес по-светло все едно си в друга страна, особено до университета, където сме сега

[nomad]

Slujitel, според мен трябва да се свържеш с авиокомпанията с която ще летиш за Колумбия и предварително да уточниш с тях, дали ще ти позволят да пътуваш при условие, че ще летиш за Европа от Еквадор. Четох в интернет, че понякога се съгласяват, но зависи от компанията. Добре е да водиш кореспонденцията с тях по имейл, а не по телефон, защото дори и да ти потвърдят, на гишето за чекин, може да ти направят проблем, така ще можеш да докажеш, че предварително си пилучила потвърждение.

В самата Колумбия не ни искаха изходен билет, но за да чекираме авиокомпанията го искаше. Явно превозвачите се презастраховат, заради глоби и връщане на пътници за тяхна сметка при отказан достъп от колумбийските власти.

Редактирано 11 май, 2016 от nomad

[slujitel]

Благодаря, аз няма да рискувам, ще се върна от Кито в Богота и от там към Европа. Ако немеря оферта с евтина цена няма да имам време да пиша на компания и т.н. Така ми излиза по-евтино, но иначе щеше да е по-добре от към време.

[Childish]

BTW снощи на граничен контрол не ни искаха билети за връщане, но това сигурное защото авиокомпаниите те проверяват преди нова. Едиственото, което ни питаха беше какво работим и къде ще отседнем.

 

Странното за мен беше, че в Мексико Сини не минахме паспортен контрол на излизане от страната. На бординга ни взеха туристическата карта и това беше.

Редактирано 11 май, 2016 от Childish

[Childish]

La Paz (Mexico) -> Mexico City -> Bogota

10.05.2016

 

В деня на майката летим за Богота. До летището в Ла Пас се стига само с такси (200 песо). Отиваме 3 часа по-рано и има защо. Полетът ни е с Interjet през Мексико Сити. Трима души правят проверка за визовите изисквания за българи. Трябва да покажем билет за напускане на Колумбия. Предпочитат на хартиен носител. Но вече не е достатъчно да го имаш на хартия. Правят проверка на резервацията - дали има такава. Последва проверка в списък от имена, предполагам на издирвани хора. Всичко това с усмивка и любезност, но това не ни прави по-спокойни докато чакаме развръзката. Положителна е. Имам и място до прозореца и на двата полета.

Този до Мексико Сити излита с малко закъснение. Храната на борда е - малко пакетче чипс и напитка на Пепси. Гладни си поръчваме пица, но докато о11бядваме, времето напредва. Остават 20 минути до отвеждането в самолета когато се усвщам, че не сме минали граничен контрол. На изхода ни проверяват туристическите карти (попълнени и подпечатани при влизане в Мексико) и това било. Само тези без карти минавали през имиграционните. Така и си нямаме печати за излизане от Мексико.

Полетът до Богота е леко досаден. Свалят трима от самолета. Последва проверка за сигурност. Явно не е толкова процедурна, защото местните гледат с интерес, докато при проверките на багажа обикновено са апатични. Пак излитаме по-късно, а и вече се свечерява, та не мога да се любувам на полета над Централна Америка. Седящият до нас колумбиец ни дава някои препоръки какво да посетим в страната му. Интересни са - главно местата с най-висока престъпност, най-много проституция и дрога - напр. квартала Санта Фе в Богота (проституци и дрога), Кали (столицата на салсата, висока престъпност), Перейра (проституция). Същевременно ни предупреждава да не излизаме след 21ч в Канделария, където ни е хотелът, да не носим часовници, обици, пари в брой, да не показваме никакви телефони, фотоапарати и пр., за да не привличаме вниманието.

Унесени в разговор не усещаме кацането. И Богога, И Мексико Сити са на около 2400 м надморска височина и го няма увеличаването на налягането в ушите при кацане.

От хотела са ми предложили трансфер, аз съм потвърдила и докато nomad се бори да изтегли пари - първоначално неуспешно - аз не отркивам името си на табелките на посрещачите. Това първоначално леко, а после сериозно ме притеснява. Подминали сме гишето на уж сигурните оторизирани таксита и не може да се върнем назад. След 30-40 минути решваваме, че все пак няма да нощуваме на таксито при резервирана стая в хотел и се ориентираме към мацка с надпис разпоредител на таксита на жилетката. Иската сума (58 000) доста надвишава цената на трансфер от хотела (42 000). Както се вижда, трябва да се научим да смятаме с големи числа. По сегашния курс 1 лв е около 1700 песо. Все още не сме станали милионери, защото максималната сума, която "отпуска" банкоматът е 300 000.

Преглъщаме цената. Настаняваме се в таксито докато мацката изчезва с парите. Вече не очаквам да се върне, когато донася касовата бележка и рестото.

Вече минава 1 след полунощ. Достигаме до Канделария. Пусти улици. Единствените хора, които се виждат или са пияни, или дрогирани или и двете едновременно. Един пикае, друг лежи на пътя, някакви жени са странно наведени. Хубави колониални къщи редуват строежи и съборетини. Търисм адреса. Номерацията на улиците ми се вижда объркана, а номерацията на къщите не е последователна. Минаваме покрай други два хотела, нашият не се вижда. От хотела не отговарят по телефона. Освен трансфер може да нямаме и резервация? На нарочената за наша улица шофьорът спира, излиза, оставя колата запалена и врата отворена, а той изчезва някъде. Само до преди малко и той е потвърдил, че историческият център е сравнително безопасен през деня, докато по тъмно не трябва да си подаваме носовете навън. Nomad усилва напрежението с разказите за хайки с шофьори на таксита. Обмислям дали да не се заключим в колата, когато таксиджията се завръща тържествено. Намерил е адреса - съседната къща. Номер 21 е редом до 39. Обозначение за хотел няма. Но ни очакват. Всичко приключва благополучно. Почти. Интернетът не работи. Не можем да успокоим близките, че сме добре.

Ура! Водата на чешмата е питейна. Най-накрая може да си измиеш зъбите като бял човек...

Има много грешки, но с таблета не се справям добре с писането

[Гост]

Благодаря ти за тези разкази. Попивам ги като сюнгер...

[Childish]

И едно селфи от деня

[Childish]

11.05.2016 Богота

 

 

Отово в тропиците. Отново трябва да се съобразяваме, че денят е дълъг около 12 часа. Трябва, но днес е лежерен ден, за аклиматизация.

Планът е разглеждане на историческия център, в който се намираме и шопинг. Макар и близо до екватора, Богота е наричана от местните La Nevera, хладилникът, защото е доста хладно, особено нощем и сутрин. Налага се купуването на по-топли дрехи и евентуално на обувки.

Още не сме станали, но се усеща оживеление навън. И все едно сме в друг град, не в този, в който сме пристигнали. Близо сме до площад Quevedo, в чиято околност преброяваме 9 хотеста, а колко ли още има, неофициални като нашия. По-нататък е и университета. По улиците е пълно с млади хора. Полицията също се забелязва. Всеки полицай е придружаван от куче. За пръв път използваме сейфа на хотела и съм излязла само с единия фотоапарат.

До университеа харесваме кафене с интернет. На съседните маси студените са наизвадили лаптопите си и си подготвят уроците. Но навън всичко е прибрано. Не се вижда нито един мобилен телефон.

За Ботеро научих в Гослар. през 2004. Сега съм в музея му. Депресиращо е да гледаш толкова много големи кореми, задници, двойни брадчки. Все едно нямам огледало вкъщи...

Преминваме в Museo de la Moneda, музей на парите. Не е само нумизматична колекция. Порай парите се разказва историята на Колумбия. Може да се направи сравение колко са стрували захарта, месото и пр. през различните периоди. Откакто е въведено, колумбийското песо не е деноминирано и инфлацията е довела до многото нули в обращение днес. На излизане от музея пазачът ни връчва по една специална монета за спомен.

И двата музея са безплатни. Препоръчвам ги. За любителите на музеите, Богота е подходяща дестинация, има доста. На нас двата са ни достатъчно.

Централният площад не е толкова голям, колкото съм оачквала. Никъде другаде не съм виждала толкова много гълъби. Свикнали да бъдат хранени, не само нямат страх от човека, но едва ли не си просят да им купиш храна. Ако не се намират желаещи са готови да кълват царевицата и през найлоновите пликове.

На площада има протест срещу глада и липсата на препитание за индианците в Сиапана. Докато те мълчаливо и скомно са насядали в единия край на площада, в другия има концерт за тяхната кауза. От картон са направени детски ковчеци, представящи детската смъртност. От глад.

И опитвайки се да забравим голите дебеланковци на Ботеро и гладните индианци, се отправяме на обяд. По време на разходката от няколко ресторанта се опитват да ни изкушат, но ние сме си набелязали един до университета. Порциите bandeja paisa са огромни, не мога да се справя. Оказва се, че собственичката е венецуелка. Типична. С голямо дупе. Повечето колумбианки са слаби. И според nomad много красиви. И според мен.

Сиеста и пропускаме времето за шопинг. Водят ни на интернет в съседен хотел. По тъмно пазаруваме в близкия магазин. Все пак без бира не може.

 

 

 

 

 

 

 

 

[Childish]

Да се оплача.

Цял ден се опитвам да си организирам тур до Галапагос и все нещо не става.

Тръгнах да си купвам билетите за самолета от сайта на Авианка. Имаше само едно място. Не ми прие плащането, да съм се обърнела към офиса на Авинка. Хайде в офис на Авианка. Трябвало да си го купя от сайта с кредитна карта. И сега естествено го няма този билет. Не знам дали е блокирано мястото или е купено. Ще ми се разминат островите явно.

[neuromancer]

Освен Авианка до Галапагос летят LAN (сега LATAM) и още една еквадорска компания, май ТАМЕ беше. Аз даже не знаех за Авианка.

[Childish]

Освен Авианка до Галапагос летят LAN (сега LATAM) и още една еквадорска компания, май ТАМЕ беше. Аз даже не знаех за Авианка.

Да, така е, но круизът, който харесах е съобразен с разписанието на Авианка. Другите кацат по-късно. Бях намислила да остана след круиза един ден заради полета, че не ми харесваше цената, но сега все едно трябва да отида и ден по-рано, което не ми върши работа.

[Childish]

Ако не е станало ясно, вече сме в Еквадор. Тук е доста спокойно. Историческият център на Кито е много красив. На мен ми изглежда като европейски град.

За пътуващите за Еквадор - носете си долари в брой, в банкноти до 20$. На много малко места приемат банкноти от 50$ и 100$. Банкови карти почти никъде не могат да се използват. Досега не съм успяла да използвам картата си. Вчера не мина плащането в аптеката - явно приемат само местни дебитни без чип. А днес банкоматите или бяха свършили парите или по друга причина не ми дадоха, т.е. не успях да изтегля.

Козметиката е много скъпа - цените са двойни на тези в България (в Колумбия напр. не беше така). Предполагам се дължи на високите мита.

Като изключим вносните стоки всичко останало е много евтино. Изобщо Колумбия и Еквадор са доста бюджетни дестинации.

 

slujitel ме беше помолила за цените на транспорта:

 

Богота - Попаян - 97 000/ човек, ако се купят 2 билета цената става 84 000/ човек

Попаян - Ипиалес - 30 000/ човек

Автобусите са нови, с тоалетни, wifi, контакт (нощният до Попаян имаше и индияидуални екрани с музика и филми - но всично на испански; напр. не знаех, че Jon Bon Jovi и Abba имат версии на испански...) и почти празни. Не знам как не фалират. Карат като луди, а пътят е завои, завои...

такси от Ипиалес до границата с Еквадор - 8 000

такси от границата до Тулкан - 3.50 до центъра, 4 до автогарата

автобус от Тулкан до Кито - 6 USD/ човек, но автобусът беше без тоалетна и не много удобен. Гледахме 

The Revenant на испански. По-точно nomad го гледа, аз от самото начало го обявих за тъп и го проспах.

Билетче за градски транспорт в Кито - 0.25 USD. Като с едно билетче можеш да сменяш автобуси.

Такси от автогарата в Кито до историческия център е 8$, но на място искат 12$, 10$, затова автобусът е добър вариант.

[Childish]

Още нещо - за да платя круиза с карта ми искат 6.5% такса (било 7% нормално, но те ползвали отстъпка)

Някой има ли идея как мога да изтегля пари в банка и изобщо дали има начин да си ги спестя тези 6.5%, защото сумата не е много малка?