дневник Месец в Колумбия и/или Еквадор

[Childish]

Galàpagos (1)

19.05.2016

Quito - Guayaquil - Baltra

 

Таксито ме чака пред хотела в 4 сутринта. Напразно съм се притеснявала - ако не дойде, цялото пътуване се проваля.С nomad се разделяме за пръв път от началото на пътуването и вече няма кой да комуникира с мен. Заради ранния час се опитвам да поддържам някакъв разговор. Не е поддръжник на президента и явно мнозинството са като него и в Еквадор престоят прмени. Дано да са за добро. Еквадор е добро място за живеене.

След 40 минути съм на опашката за пътуващите за Галапагос на летището. Чакаме да отворят гипето за заплащане на туристическата такса. Междувременно минаваме скенер на багажа - забранено е внасянето на стоки от растителен и животински произход на островите.

Неуспешното закуване на билет от сайта на Авианка ми е струвало не само много нерви и пари, но и мястото до прозореца. Нямало вече. Това значително помрачава настроението ми.

Полетът е през Гуаякил - най-големият град в Еквадор. Повечето пътници са американци. След 2 месеца и половина общуване главно на испански (и български между нас) се чувствам много странно. Много са ми шумни. Не мога да разбера защо всеки трябва да им слуша разговора все едно говорят нещо супер интересно. Интерес и коментари предизвикват семейство амиши с 3 деца и още едно на път. Семейството обаче слиза в Гуаякил. Самолетът отново се напълва и потегляме към така бленуваните острови.

Летището в Балтра е един хамбар, до който се придвижваш пеша и се нареждаш на опашка за заплащане на входната такса за националния парк. 100$ в брой. Полът на пътник от групата от 100 американци е установен. Странното същество е жена. Може би дебелият засукан мустак е на мода.

Записала съм се за круиз и на изхода от летището ме очакват. Само мен. Автобус, ферибот, кола и съм в Пуерто Айора. Посрещачът ми Гуилям е от континента, но се е преместил на островите преди 16г, преди да ограничат достъпа. От таксиджията съм научила, че другите жители на Еквадор могат да посещават Галапагос за максимум 15 дни на година, ако квотата от туристи още не е запълнена. Гуилям допълва, че може да се отиде на работа там, ако кандидастваш за някоя от отворените позиции на официалния сайт или като доброволец и при одобрение имаш право на престой и работа за времето на договора. Заради спекулации с фиктивни бракове сега вече гражданство се получава след 5г брак и проверки от страна на властите. Какъв ли е процентът на браковете, които просъществуват 5г...

Чакам да ме вземат с лодка. На кея се излежават морски игуани и морски лъвове по пейките.

Първа съм на яхтата. Трябват им цели 5 минути да направят ... предложение за брак. От бармана.

Четат на готвача изискванията за храна на групата. "А има една, която..." и чувам дума по дума това, което nomad е обяснявал в агенцията за хранителните ми навици. Смеят се.

Водят и другите. Не съм сама в каюта, както съм се надявала. Дружката ми е от Бразилия. Не съм и най-възрастната, както съм се опасявала.

Групата е събрана. Инструктаж.

Обяд. На мен вече ми е лошо и се чудя в какво пак съм се забъркала. Не съм плавала преди и не знам дали ще ми понесе. Изгледите са за пълен провал. След седмицата-10 дни в Колумбия и Кито отново трябва да се аклиматизирам към жега и влага. А и с целия си акъл предния ден съм се изкачвала до 4100м. Мисля си, че земетресението и всички проблеми по закупуването на самолетния билет са били само и само да не тръгна на това плаване. Изпивам първата таблетка против морска болест.

Отправяме се към станцията Чарлз Дарвин. Собственост е на частна фондация и датира преди създаването на националния парк. Костенурките вече не могат да се доближават не разбрах поради какво точно провинение на турист. Изобщо по правило животните не трябва да се доближават на по-малко от 2м, да се хранят или да се снимат със светкавица. Костенурките са големи, но не толкова, колкото съм очаквала - жените имаме проблем с размера, нали... - но не са и много малки. Повечето спят, други се чифтосват. Трудна работа. Мъжкият издава звуци като пъшкане. Актът продължава 3 часа и според гида им харесвало. Правели двойка за 1 година, на следващата са с друг партньор. Явно за тях няма изискване за 5г брак като при homo sapiens на острова. Виждаме и игуани - единият от двата ендемични вида на Галапагос.

Докато другите отиват на плаж аз се връщам да видя костенурките още веднъж.

На пристана морските лъьвове са кит. А във водата - костенурки и някакви риби, които по-късно научавам, че са акули. Дори не съм ги удостоила със снимка...

Много са се постарали с вечерята. Изобщо храната е много добра. Може ли да си открадна готвача...

Пълнолуние и много звезди. Приключението започва. Предстоят 11 часа придвижване по вода.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Редактирано 25 май, 2016 от Childish

[ruwenzogy]

Препоръчвам задължително посещение на лагуна Килотоа и отказ от влака,  който е преекспонирана атракция...

[Childish]

Върнахме се в Колумбия.

Кито - Куенка е 11ч с автобус, а автобусите не са луксозни (разглезени сме вече). Полетите в последния момент са скъпи.

1 месец за двете страни е крайно недостатъчно особено като не си си купил самолетни билети предварително.

[malDivka]

Childish Страхотно е, че попаднах на разказа ти, точно когато съм в дилема за програмата за Еквадор. Ще се радвам на съвети, като пътуването ни - живот и здраве ще се случи Октомври. За Еквадор, т.е Кито и района съм предвидила 5-6 дни, дали ще можем да видиме нещо за толкова дни или да мисля за още някой ден по-вече? За сега от една еквадорска агенция ми предложиха тази програма, така че очаквам коментари по нея, както и предложение какво си струва въобще. Като цяло ми се ще да избегнем топ туристическите места . Вие имахте ли гид в Кито не разбрах? Тъй като времето ни не е много, а сме и група привдижването с автобуси май няма да е много удачно, т.е ще ни трябват организирани трансфери...

От друга страна четейки на всякъде колко е евтино в Еквадор, тая програма хич не се вижда евтина мисля...~ 1000$ на човек, като в тази цена се вклюват и хотелите.

 

Quito Colonial + Equator

Antisana Bike

Saquisilí market + Quilotoa Lagoon + Transfer Baños

Valley of waterfalls + Transfer Tena

Amazon exploration day

Rafting tour + Transfer Puembo

 

След това продължаваме към Галапагос   Има ли разлика в цените на различните авиокомпании или всички са еднакво скъпи

Приемат съвети и от всички други с планове за там!

Редактирано 29 май, 2016 от malDivka

[nomad]

malDivka, според мен 1000 долара, за тази програма е прекалено. Старият град в Кито може да се обиколи за два часа, дори не е необходимо да знаете испански, в гида на лонли планет има примерен маршрут, който минава през всички основни места в историческия център. За екватора гид също не ви трябва, ние отидохме с обществен транспорт до там, но за да го ползвате е добре да знаете испански. Иначе такситата до екватора са 25-30 долара, като това включва шофьора да ви изчака един час и да ви върне.

От Кито до Баньос има автобуси на всеки полвин час и струват около 4 долара. В Баньос във всяка агенция може да си купите тура с водопадите, струва 5 долара на човек, но ако сте няколко човека ви препоръчвам да си наемете такси и да обиколите водопадите с такси, предполагам, че ще ви излезе около 20-25 долара таксито.

От Баньос до Тена автобуса е 5-6 долара, джунглата около Тена е напълно опоскана, има тук таме места със запазена флора, но с фауната е много зле, освен маймуни и някоя птица, не очаквайте да видите кой знае какво. Нощем могат да се видят малки кайманчета, до около метър. Риба също почти няма. Аз ходих до Мисауаи, градче, на около 40 минути с автобус от Тена, тур в джунглата включващ вървене пеша и после плаване с кану стува 20 долара на човек. Но истински запазена джунгла имам предвид, като фауна има само край Кока, аз за съжаление не успях да ида, тъй като сега там е дъждовен сезон, вали всеки ден, а и времето ми беше ограничено. Има един парк край Кока, казва се Yasuni, тур с гид излиза по сто долара на ден, включва храна, палатки, спални чували, посещение на идиански села, наблюдаване на животни, риболов и т.н. Този тур е минимум 3-4 дни заради отдалечеността на парка. Най-добре е тура да се спазари в Кока, макар че и в Кито и Баньос агенциите ги предлагат, просто в Кито е по-вероятно да ви одерат кожата.

Редактирано 29 май, 2016 от nomad

[Childish]

Childish 

След това продължаваме към Галапагос    Има ли разлика в цените на различните авиокомпании или всички са еднакво скъпи 

Приемат съвети и от всички други с планове за там!

 

Не само има разлики в цените на различните авиокомпании, но цените варират и по дни и по часове и за самата авиокомпания.  Като си харесаш цена направо купувай. Аз не успях да си купя за 330$ както бях намерила - писала съм за проблемите с пазаруване от сайта на Авианка - и в крайна сметка платих 480$, но полетът ми беше буквално след 2 дни и нямах голям избор - т.е. изборът беше да ходя или не.

 

За самата програма - помолих nomad да се изкаже, защото аз от Еквадор посетих само Кито - тук включвам Mitad del Mundo и Teleferico - и Галапагос.

За цената от 1000 долара - зависи от качеството на хотели, храна, транспорт. Nomad ти е посочил някои цени, но напр. автобусите в Еквадор са без тоалетна и далеч от луксозни. До Mitad del Mundo ходихме с автобус, който се казва така, 0.40$ е билетчето, пътят е около час, но на връщане се прекачваш за центъра. За хотел в Кито най-много платихме 35$/стая и то заради гледката, другата стая струваше 25$. Стаите, които е плащал nomad са стрували 10$/човек.

Редактирано 29 май, 2016 от Childish

[slujitel]

До Mitad del Mundo ходихме с автобус, който се казва така, 0.40$ е билетчето, пътят е около час, но на връщане се прекачваш за центъра. За хотел в Кито най-много платихме 35$/стая и то заради гледката, другата стая струваше 25$. Стаите, които е плащал nomad са стрували 10$/човек.

А от къде го хванахте автобуса?

[Topfly]

Единственият начин да се намери евтин круиз за Галапагоските острови е човек да си предвиди 1-2 седмици за Кито и всеки ден да търси ласт минит оферти. Когато има останали свободни места, обикновенно пускат и круизи на приемливи цени. Престоят в Кито по принцип не е скъп, но човек трябва да има свободно време....

[malDivka]

nomad & Childish благодаря! За билетите - ако успеем да купиме някой промо до о-вите ще е супер,започвам да ги следя, после обещавам да почерпя

В такъв случай, Тена отпада, както и Banos разбирам, че не е кой знае какво...

Прегледах програмата и на slujitel и май ще `открадна` от нея

Zumbahua мисля, че ме заинтригува, защото търсех точно такъв пазар,  не толкова популярен и пълен с туристи. В такъв случай, може би ще го комбинираме с Laguna Quilotoa. Прочетох, че района е красив и има интересни градчета/селца през които да се мине. В този случай дали може да се комбинира с Cotopaxi  или Chimborazo е по-интересно и удобно за комбинация?

Този парк Yasuni също много ми допадна, като идея, но на първо четене видях цени от по 600 евро за 4дни без вкл. транспорт, а и като време не знам дали ще успеем...А пък кога друг път ще идеме там, не знам

Прочетох добри отзиви и за този Cuyabeno, някакви мнения?

slujitel кога пътуваш, че май не разбрах? Да зная дали ще мога да разчитам и на други съвети направо от източника

Редактирано 29 май, 2016 от malDivka

[slujitel]

Трябва да пътуваме февруари, но докато не купя билетите не го смятам за 100% сигурно. Сега търся, но още е рано, така или иначе вие отивате преди нас. Ние обаче ще се движим напълно самостоятелно, с обществени автобуси и няма да наемаме турове.

[Childish]

А от къде го хванахте автобуса?

 

Av. America и Bolivia. До там отидохме с такси за 2$, защото закъснявахме много. С автобуса го дават, че до Mitad del Mundo се стига за 45 минути, но на нас ни трябваше повече от час.

На връщане пак взехме този автобус до някоя от автогарите (може би е била Quitumbre, бяхме помолили да ни кажат къде да сменим за центъра) и оттам взехме друг автобус, който да ни остави в центъра - това е без да се доплаща допълнително.

Агенциите предлагат тур до Mitad del Mundo за 50$, което си е дране на кожи, a и какво правиш там цял ден не ми е ясно.

 

В автобусите обаче трябва много да се внимава. Кражбите са често явление. Nomad е бил свидетел как на една жена са й измъкнали чантата от рамото. Хазайката ни съветваше всичко важно да е под дрехите - документи, телефон, пари.

Редактирано 30 май, 2016 от Childish

[nomad]

Този парк Yasuni също много ми допадна, като идея, но на първо четене видях цени от по 600 евро за 4дни без вкл. транспорт, а и като време не знам дали ще успеем...А пък кога друг път ще идеме там, не знам

Прочетох добри отзиви и за този Cuyabeno, някакви мнения?

В Баньос в агенциите (има над 50), четридневен тур до Yasuni e 400 долара, тура започва от Кока, транспорта от Баньос до Кока не е включен, но така или иначе, автобуса струва само десетина долара, пътя е около осем часа.

Туровете до Cuyabeno са доста по-евтини, четридневем тур 240 долара, поне толкова искаха в Баньос.

Човека от агенцията ми обясни, че през последните години фауната в Cuyabeno доста е пострадала. Yasuni е по-запазения и по-дивия от двата парка, причината е , че е трудно достъпен.

Аз се отказах да ходя най-вече заради дъждовете, в джунглата валеше всеки ден по пет-шест часа, всичко е подгизнало. Определено ако се ходи е добре да е през сухия сезон.

Редактирано 31 май, 2016 от nomad

[Childish]

20.05.2016 Isabela Island

 

В 7 трябва да сме на закуска. На дъската е програмата за деня.

 

Първо Punta Moreno - разходка по лавата - кактуси, червено фламинго, корморан, птицата със сините крака.

 

Следва гмуркане. Всички се връщат много впечатлени - и от костенурките, и от морксите львове. Утре и аз съм във водата!!!

 

Следобед - Elisabeth Bay - разходка с лодка из мангровите гори за наблюдаване на зелена тихоокеанска костенурка, скат eagle ray (подобна е на manta-та, която видяхме в Мексико, тази се храни само с плактон и затова е по повърхността на водата). Забранено е къпането - учените били доказали, че в противен случай само след месец всичко ще изчезне.

 

Следобед вече се чувствам в свои води - все едно цял живот съм плавала. Предупредили са ни да стоим на палубата - имало шанс да видим китове на път за следващия остров. Настанила съм се до капитана. Китове не виждаме, но получавам предложение за работа - като помощник-капитан. Имала съм ...ъ... добро сърце.

 

 

 

Първа среща с морските игуани:

 

 

 

blue footed boobie:

 

 

 

 

 

 

 

 

 

lava cactus:

 

 

 

Този е пълен загубеняк според гида:

 Мъжките се състезават помежду си и победителят "печели" харема с всички женски и бебета.

 

 

 

 

 

[Childish]

В момента сме в Картахена де Индиас, Колумбия. От вчера сме доста болни. След двете случки, които имахме в Мексико сключих застраховка при номадите. Снощи им изпратих имейл да ме посъветват как да постъпя, защото ми предстоят два полета и досега нямам отговор. Да бяха изпратили някакъв формулярен отговор поне.

[neuromancer]

По-добре им се обадете, щом е спешно. На мен ми бяха казали, за не много сериозни неща, да ходя на лекар където намеря и да им пратя сметката

For help in an emergency, call the Bupa Global Assistance team in Denmark. They're available 24 hours a day, 7 days a week and they are multi lingual:

 

Phone

 

Call: +45 70 23 24 61 (Calls are not toll free. You can claim your itemised call costs)

Text message: +45 42 41 30 00 (Include your policy number in the text message. No phone calls)

[Childish]

21.05.2016

 

В каютата е ужасно студено. Облякла съм всичките си дрехи една върху друга - тениска, термотениска с дълъг ръкав, полар поло, яке с качулка, новия полар, закупен за Перу и Боливия, панталон, чорапи и кърпа върху главата, т.е. върху качулката. Увила съм се в чаршафа и дебелата завивка. И пак ми е студено. В един момент все пак съм заспала. Събуждам се от жега - двигателите са спрели и вече не духа студено в каютата. Докато умувам дали да се разсъбличам чувам животни в близост до яхтата. Пингвини? Домързяваме да проверя. В 5 отново пускат двигателите и се качвам да си направя чай и да се любувам на изгрева. Говрим си с гида Иван. Обещава да проверят защо е толкова студено. Не може да повярва какви са заплатите в България. Щял да потърси в интернет. Оплаквам му се, че в Мексико не съм успяла да видя китове и затова се надявам да видя тук.

Докато чакаме закуската Маяви ми посочва пингвин, плуващ до яхтата!

Първа спирка. Върху лавата са се разположили морски игуани. Някои от тях все още плуват. До обяд са активни във водата, след това излизат на сушата и се препичат на групи една върху друга и плюят - освобождават се от морската вода. 

Раците са червено красиви.

Върви се по пътека. Защото в пясъка игуаните снасят яйцата си. Снасяли ги и ги зарязвали. Пазели ги хората. За да се излюпи едно яйце са необходими 3 месеца.

Има страшно много умрели игуани.

В процеп между скалите виждаме малък морски лъв. Щял да умре и нищо не можело да се направи. До едногодишна възраст се храни само с мляко, а явно нещо се е случило с майка му или тя не може да се провре в процепа. Преди са носили такова бебе в центъра, надявайки се да го спасят, но не са успели да го изхранят. Ако пък го преместят във водата, бебето нямало да бъде осиновено от друга женска заради човешката миризма.

Виждаме змии. Гидът е много доволен от което - очаквал е да видим само една. Змиите не са отровни за хората, но не е така за животните от Галапагос.

И тогава доплуват два пингвина! Не са много, но заради затоплянето са останали много малко - хиляда и нещо и затова сме доволни за шанса да ги видим. В един кадър можеш да хванеш морска игуана, рак, морски лъв и пингвин.

Обратно на лодката. Преобличам се за шноркелинг. В моя случай това е нещо друго. Капитанът ми е подготвил надуваема жилетка. Държи ме за ръка, за да мога и аз да видя нещо от подводния свят. И да - потапям си главата. За да видя морска костенурка! Не ми е удобно да го ангажирам със себе си, все пак той отговаря за цялата група и след 5 минути се връщам на лодката. Гмуркането се прави в група, за да може всички да видят животните. Иначе първите може да ги изплашат и другите да не успеят да ги видят.

Докато съм на лодката съм свидетел как на скала корморан и морска игуана се спречкват за територия. Морската игуана се опитва да мине там, където корморанът си суши крилете.

Следобед: wet landing. Заради това съм само със сапунерката. Пак се върви по пътека. Земни игуани. Жълти. Вече сме ги виждали в станцията Чарлз Дарвин, но тук са на свобода. Всичко е жълто - цветовете на дърветата, пеперудите,... cool.

Плаж. И отново време за гмуркане.

На яхтата се настанявам до капитана. Пак ми предлага да остана при него. И на гида го е казал. Какво ли не прави един мъж като харесва една жена. И кит ще й намери. Дори и Иван е впечатлен. Според капитанът късметът е мой.

И пълнолуние има. И Екватора прекосяваме. Традицията повелява да скочиш гол/гола от борда. Само тогава ще получиш специално питие за отпразнуване на случая.

Имаме по-тържествена вечеря. Разбирай - салфетките са от плат, а не от хартия.

Оказва се, че животните от предната вечер не са били пингвини, а ... акули.

 

Програмата за деня:

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Романтика на залез слънце:

 

 

Кит е! 

[Childish]

Cabo de la Vela

(1): Santa Marta -> Cabo de la Vela

6.06.2016

 

Имаме 3 дни в Санта Марта преди полета за Богота. Дилемата е между парка Tayrona и Cabo de la Vela. За двете нямаме достатъчно време, макар паркът да се намира по пътя за Кабо де ла Вела. Най-голямата атракция от Санта Марта - Сиудад Пердида - сме я изключили. В момента официално е дъждовният сезон, а единственият начин за посещение на Изгубения град е 4-дневен трек. Не харесвам Санта Марта и искам да се измъкна от града и Кабо де ла Вела изглежда добро решение за това. Речено-сторено. От хостела ни извикват такси до терминала на автобусите. Очвакваме автогара, а ни стоварват на пътя в покрайнините на града. Таксиджията се опитва да ни "уреди" с трансфер до Риоача, но ние настояваме да пътуваме с автобус. Не заради удобството, а заради цената. Автобусите по крайбрежието отстъпват по класа на тези в планините. Обявеният wifi не работи изобщо, не посмявам дори и да надзърна в тоалетната. Очаква ни 3 часов път или поне така сме разбрали. Автобусът често спира - едни слизат, други се качват. За забавленията на пътниците се грижат амбулантни търговци. Освен традиционните храни и напитки, ти се предлага спасение на душата и лечение за тялото, junk food "без никакви компромиси с качеството" и пр. Минаваме покрай бананови плантации. Зърваме логото на Dole, мултинационална компания, известна с това, че в развиващите се страни използва пестициди, забранени за употреба в САЩ. Пресичаме и реки с кристално прозрачна вода. Вероятно има и плажове наблизо.

2 часа по-късно се оказва, че трябва да сменим автобуса. Не е ясно къде щяхме да се озовем, ако бяхме проспали съобщението. "Предадени" сме на другия автобус. В Riohacha сме качени в споделено такси до Uribia, където пък сме "поверени" на шофьора на пикап, който всеки момент предстои да потегли за Кабо де ла Вела. До този момент не сме и губили и минута за всяка смяна на превозното средство. Всичко е много добре организирано нищо, че няма автогари, а може би заради това. Уви, пикапът постоянно се товари - със стока и с нови хора. Товарачът със завидно търпение пренарежда и овързва новата стока. Основно се превозва вода - Кабо де ла Вела се намира в пустиня - но и безалкоххолни, хляб, маргарин, риба тон, тоалетна хартия, яйца, каквото се сетиш. Стоката е разпределена в каросерията между хората и по импровизирания покрив - построен със заварена метална решетка и дъски.

Товаренето се осъществява на нещо като пазар или по-скоро улици с магазини, будки, сергии.

Шарена е не само стоката, но и хората - продавачи и купувачи: преобладаващо представители на коренното население, т.е. индианци, но и потомци на преселили се араби, както и метиси - разликата е очебийна най-вече в чертите на лицето, както и в облеклото на жените.

Потегляме 3 часа по-късно. Ясно е, че не само ще изтървем планирата разходка за залез слънце, но и че ще пристигнем по тъмно. А уредена нощувка нямаме.

Преброявам 13 пътника, от които 7 в каросерията и двама върху багажа. Неизвестно как.

На излизане от града спираме да заредим. Бензиностанцията е импровизирана - от туби. Внос от Венецуела. Нелегален. Към стоката се добавя и бидон бензин. Коментирам. че това не е безопасно. Nomad ми отвръща, че на покрива има и 2 бутилки газ. Мисля си дано да няма пушачи.

По пътя асфалт не се забелязва. Не става ясно някога да е имало. Едва сме напуснали Урибия и на по-ръбат камък спукаме гума. За протокола - дясна задна. Усмихнатият до този момент шофьор - голобрад младеж на около 20, едър, с шкембенце, с прокъсани тениска и дънки, отзад на дънките има петна със съмнително кафяв цвят, не само цветът им подсказва произхода им, но и роякът мушици, следващи го неотлъчно - увисва нос. Явно не си пада по смяна на гуми. Гума имаме, но не и пълен комплект гаечни ключове. Първият болт се счупва вместо да се отвие. За разслабването на другите се използва вода. Питейна. В торбички. Тази в бутилки е по-скъпа. Но единият болт е по-голям от останалите - излишно е да уточнявам, че и болтовете и джантата са ръждясали - и за него нямаме ключ. По-голямата част от другите участници в движението ни подминават. Местните спътници се опитват да стопират по-големите коли, които евентуално биха имали такъв ключ - автобуси, камиони. Автобусите не само не спират, но и увеличават скоростта, когато ни подминават, предполагам като мерка за сигурност срещу въоръжено нападение. От друг пикап вземат още един крик - нашият е претоварен и преценяват, че един крик е недостатъчен. Познат донася липсващия ключ, гумата е сменена и потегляме.

Вече е тъмно. Казах ли, че е пустиня. Кактусите са като тези в Мексико или подобни. От един момент нататък съм сигурна, че път няма, а се шофира по пясъчни дюни. Усеща се, че морето е близо.

Преди да сме пристигнали се започва спиране и разтоварване на хора и стока. В единични къщи насред пустинята. Къщи е силно казано. Дървени постройки. Ток, че няма, знаем. Но и генератори не се забелязват. Nomad видимо е посърнал.

В града или в селото, светлина вече има. От генератори. Всички останали са разтоварени. Това отнема около час. Идва и нашият ред. Оставам при багажа докато nomad проверява хостел от Lonely Planet. Излиза вбесен - не ставало. Отиваме при друг, препоръчан от шофьора - бил още по-зле. Връщаме се в първия, пълен с ентусиазирани бакпакъри. Чакаме да ни почистят стаята. Не можело да вечеряме през това време - ресторантът бил вече затворен. Водят ни в стаята. Домакинът ме гледа странно като установявам, че няма вода на мивката в банята. Нали имало на душа. Едва сме свалили раниците от гърбовете си когато чуваме подозрителен шум от съседната стая. "Стая" не е точно наименование. Дели ни "стена" от тръстика или нещо подобно. Решаваме, че дамата изпитва някакъв неземен оргазъм, когато nomad изкрещява "плъх". Това, което сме взели за екстаз всъщност е било от ужас и кавалерът е изритал въпросния гризач в нашето помещение. Изморена съм и ми се спи, а и не вярвам да намерим по-добро място, но nomad е непримирим, че няма да спи с плъхове. Напускаме. Препоръчват ни друг хостел. Видели сме го от пикапа преди това. За него е била повечето стока, която сме доставили. Имат свободно бунгало. Пак е от тръстика или нещо подобно, но с прагове на стените, в банята има плочки и вода на мивката. Ресторантът му също е затворен, но като виждат, че се запътваме навън, по-търговски ориентираната жена, вероятно собственичка, преосмисля и го "отваря" за нас. Всичко приключва благополучно. Мога да спя. През нощта се събуждам. Nomad свети с челника. Имало неидентифицирани насекоми, които го нападнали.

 

 

 

 

 

[slujitel]

Много интересно, обожавам такива емоции, в никакъв случай не ви е скучно. Лили, с коя компания ще летите до Вогота, с Vivacolumbia ли?

[Childish]

Много интересно, обожавам такива емоции, в никакъв случай не ви е скучно. Лили, с коя компания ще летите до Вогота, с Vivacolumbia ли?

Да, вече летяхме с тях 2 пъти. В последния мжмент с тях е най-евтино. Ти като планираш предварително виж за Авианка и Латам, за да не доплащаш за багажа

[slujitel]

Гледах ги, но пак ще ги гледам, въпреки багажа тези са много по-евтини. Нямали сте проблеми, предполагам? Всъщност аз не съм претенциозна, интересува ме единствено да излетят и кацнат навреме и да не ми канцелират полета.

[Childish]

Гледах ги, но пак ще ги гледам, въпреки багажа тези са много по-евтини. Нямали сте проблеми, предполагам? Всъщност аз не съм претенциозна, интересува ме единствено да излетят и кацнат навреме и да не ми канцелират полета.

 

Аз съм виждала цени на Авианка по-ниски от тези на VivaColombia, но не от днес за утре.

Редовете седалки са много нагъсто и за високи хора е доста неудобно, но полетите Богота - Картахена де Индиас, Богота - Санта Марта са кратки,

Утре ни предстои 3-часов полет с тях до Лима и ще видим как е.

7.06.2016 Cabo de la Vela

 

Nomad се събужда сецнат в кръста - не може да върви, стои прав, навежда. Боли го. Още предната вечер е решен да си тръгваме веднага. Съставяме план да видим каквото можем преди обяд и към 14ч да потегляме обратно към Санта Марта. На закуска обаче установяваме, че транспорт към Урибия имало само сутрин, когато местните се запътват натам по работа и за стока. Тогава виждаме и останалите гости - колумбийци и десетина французи. Тези последните са устойчиви към всякакви мизерни условия на настаняване и изхранване като опазването на кафето от мухи докато го пиеш, както се налага в случая. Междувременно съм се сдобила с раница, плетена на една кука - това, с което местните индианци Wayuu са известни в света. (Лично аз бях открила този сайт преди време, преди дори и да си помисля, че ще посетя Колумбия.) Раниците, произвеждани от Wayuu са от памучна прежда, докато тези от племената  Sierra Nevada de Santa Marta - arhuaca - и всъщност оригиналните раници - са от кози косми и вонят на пръч. Въпросната миризма никога не изчезва. Пред хостела ни мести баби и деца са направили имровизирана сергия с готова продукция докато продължават да творят и се опитват да привлекат купувачи. При неуспех го удрят на просия: "- Много съм гладна. Боли ме стомахът. Купи ми бисквити и Кока Кола". Кока-колата е явно от жизнено значение.

Уговаряме се със собственика да ни закара до някоя от забележителностите в района. Предлага това да е Пилон, до Фара било по-добре да се отиде привечер. Оставя ни и се уговаряме да ни вземе след час и половина. Nomad се настанява в една от импровизираните беседки, а аз се отправям към параклиса - хълм, от който се откривала гледка. Докато ме няма, nomad се забавлявал да подслушва разговора на двама местни младежи. Жените явно се купували. Клюките били - коя кой я купил, пък как се държал с нея, не я пускал да излиза, брат й я откупил обратно, после я продали на друг и вече имала 4 деца; друга била много глупава - правела секс без пари за разлика от трета, която добри пари си заработвала. Когато се връщам, към нас се приближава момче, предлагайки напитки и междувременно се осведомява дали съм ... майка на nomad, защото много сме си приличали...

Playa del Pilón е хубав - с червен пустинен пясък. Или е бил хубав преди някой да излее мазут по него. После се интересуваме как се осъществява контрабандата от Венецуела - дали по суша или и по вода. Отговорът е, че и по двата начина и да, този плаж са го използвали за целта.

Когато се отправяме към ресторанта за обяд установяваме, че не може току-така да обядваш или вечеряш когато си поискаш. Обядът е до 15ч, вечерята от 19:30 до 21. Предната вечер са ни нахранили по изключение извън работното време, но сега няма желаещи за това. Аз съм оптимист, че ще намерим друго място или поне отворен магазин и излизаме из селото. Създадено с цел еко-туризъм, то представлява улица, успоредна на брега с хостели и ресторанти от едната страна. От другата - по самия бряг има дървени навеси. Абсолютно пусто, всичко затворено, направо призрачно. И мизерно.

Отправям се към El Faro. Докато пилонът се вижда отдалече, за фара знам, че трябва да вървя наляво, но къде точно не е много ясно. На моменти се чувствам изгубена в пустинята и съжалявам, че съм отклонила 3 предложения да ме закарат на мотоциклет. Следвам епизодичните табели. Сигурна, че съм много близо, когато решавам да се връщам, притеснена да не замръкна по пътя. Ядосана съм на себе си, не съм успяла да го видя. Според рекламата мястото е много красиво по залез. Наближавам селото когато срещам две момчета с мотопеди и се спазарявам с едното да ме закара и да ме върне. Когато отиаваме вече има други туристи, очакващи залеза. До този момент слънцето се е скрило зад облаци. Хвърлям по един поглед и тръгваме обратно. Усещам красивия залез с гърба си. Но вече в селото, на брега на морето му се наслаждавам. Все още има любители на кайт сърфинга в морето. Мястото е много подходящо за този спорт - следобед и през нощта вятърът е много силен.

Видяла две от атракциите в района се чудя защо толкова ги рекламират. За мен основната причина да дойда е интересът ми към местното население, а не към природните красоти, доколкото ги има. Може пък Punta Gallinas да е била истината. Няма да узнаем.

Не успяваме да си уредим транспорт за следващия ден. Собственикът ни препоръчва в 6 да сме на пътя и да чакаме някой да мине и да ни вземе.

Водата е свършила. Има само за тоалетната, но не и на мивката и душа. Получаваме по кофа вода да се хигиенизираме. Водата е кът - носи се от Урибия.

За вечеря - отново риба. Докато чакаме, пиейки, както се оказа венецуелска бира, разбираме, че собственикът - единственият бял в селото, е любовник с трите момчета, които работят за него. После, докато nomad урежда сметката, едно от момчетата се усведомява първо, дали аз съм му майка и второ, дали трябва да работи или аз го издържам. Първото ядосва мен, второто - nomad, който се опитва да ме успокои, че при тях мъжете си вземат млади момичета за жени, т.е. ги купуват.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Разходи:

- закуска 9 000/човек

- транспорт до Pilón и обратно - 20 000 за двамата

- транспорт до фара и обратно - 10 000

- вечеря - порция риба - 20 000

- бира - 3 000

- нощувка - 35 000/човек

[Niceday]

Много хубаво разказваш и показваш! Следя с огромен интерес. До тук разбрах, че ако не пребориш цивилизования човек в себе си, нямаш шанс да се насладиш на такова пътуване и искрено ви се възхищавам на ентусиазма и цялото приключение. Успех и късмет!

[Дани Магелани]

В момента сме в Картахена де Индиас, Колумбия. От вчера сме доста болни. След двете случки, които имахме в Мексико сключих застраховка при номадите. Снощи им изпратих имейл да ме посъветват как да постъпя, защото ми предстоят два полета и досега нямам отговор. Да бяха изпратили някакъв формулярен отговор поне.

Добре, че сте направили застраховка. Мислила съм ви, като знаех, че тръгвате на дълъг път без медицинска застраховка. Както ти писах, аз всяка година си правя мултитрип годишна за 80-90 лв с покритие 30 000 евро, със асистанс, при някой европейски застраховател в България, с известна презастрахователна компания.

Чета ви и се възхещавам! Даже благородно завиждам за всичко, което сте видяли! На добър път!

[Георги]

Отделих дискусията за купуване на билети в Еквадор по тарифи валидни само за граждани тук: http://magelanci.com/topic/7013-%D1%86%D0%B5%D0%BD%D0%B0-%D0%BD%D0%B0-%D0%B1%D0%B8%D0%BB%D0%B5%D1%82%D0%B8-%D0%B7%D0%B0-%D0%B5%D0%BA%D0%B2%D0%B0%D0%B4%D0%BE%D1%80-%D1%81%D0%B0%D0%BC%D0%BE-%D0%B7%D0%B0-%D0%B3%D1%80%D0%B0%D0%B6%D0%B4%D0%B0%D0%BD%D0%B8/

[slujitel]

La Paz (Mexico) -> Mexico City -> Bogota

10.05.2016

 

 

От хотела са ми предложили трансфер, аз съм потвърдила и докато nomad се бори да изтегли пари - първоначално неуспешно - аз не отркивам името си на табелките на посрещачите. Това първоначално леко, а после сериозно ме притеснява. Подминали сме гишето на уж сигурните оторизирани таксита и не може да се върнем назад. След 30-40 минути решваваме, че все пак няма да нощуваме на таксито при резервирана стая в хотел и се ориентираме към мацка с надпис разпоредител на таксита на жилетката. Иската сума (58 000) доста надвишава цената на трансфер от хотела (42 000). Както се вижда, трябва да се научим да смятаме с големи числа. По сегашния курс 1 лв е около 1700 песо. Все още не сме станали милионери, защото максималната сума, която "отпуска" банкоматът е 300 000.

Преглъщаме цената. Настаняваме се в таксито докато мацката изчезва с парите. Вече не очаквам да се върне, когато донася касовата бележка и рестото.

Вече минава 1 след полунощ. Достигаме до Канделария. Пусти улици. Единствените хора, които се виждат или са пияни, или дрогирани или и двете едновременно. Един пикае, друг лежи на пътя, някакви жени са странно наведени. Хубави колониални къщи редуват строежи и съборетини. Търисм адреса. Номерацията на улиците ми се вижда объркана, а номерацията на къщите не е последователна. Минаваме покрай други два хотела, нашият не се вижда. От хотела не отговарят по телефона. Освен трансфер може да нямаме и резервация? На нарочената за наша улица шофьорът спира, излиза, оставя колата запалена и врата отворена, а той изчезва някъде. Само до преди малко и той е потвърдил, че историческият център е сравнително безопасен през деня, докато по тъмно не трябва да си подаваме носовете навън. Nomad усилва напрежението с разказите за хайки с шофьори на таксита. Обмислям дали да не се заключим в колата, когато таксиджията се завръща тържествено. Намерил е адреса - съседната къща. Номер 21 е редом до 39. Обозначение за хотел няма. Но ни очакват. Всичко приключва благополучно. Почти. Интернетът не работи. Не можем да успокоим близките, че сме добре.

Ура! Водата на чешмата е питейна. Най-накрая може да си измиеш зъбите като бял човек...

Има много грешки, но с таблета не се справям добре с писането

Аз резервирах Ambar Hotel, и ние пристигаме късно през нощта, според теб добре ли е като местоположение? И той предлага трансфер и мисля да заявя, но като чета за твоя....

Редактирано 30 юли, 2016 от slujitel