дневник Месец в Колумбия и/или Еквадор

30 юли, 2016

Аз резервирах Ambar Hotel, и ние пристигаме късно през нощта, според теб добре ли е като местоположение? И той предлага трансфер и мисля да заявя, но като чета за твоя....

В Канделария, до Музея на златото, изглежда ми много добре. Не знам как е през нощта.

След като е хотел, а не хостел, би трябвало да нямаш проблем с трансфера. Уговори си го по-отрано, а не в последния ден преди пристигането, за да не остане нещо недоразбрано.

31 юли, 2016

Тъй като съм на вълна Колумбия и Галапагос да споделя и аз малко инфо.

Полетите до двете летища от Кито или Гуякил са почти на една цена.

Има вариант да се ползват Life Miles , които Avianca пуска периодично на промо цена. С тях може да закупите до около 30% по-евтин полет , вие си преценявате дали си струва гимнастиката.

Относно круизите някъде 800$ е абсолютен минимум за 4-ри дневен круиз при много късмет с last minute оферта за сносна лодка.

Другият вариант с отсядане на един от двата основни острова и дневни турове , но така имаме достъп само до по-близките острови и също не са хич евтини ( от 80-170 $ за тур ).

Самостоятелно не може , защото достъп до ограничените зони е допустим единствено с гид.

Общо взето круиз е единствения начин да ср види истински това място.

Лили да ме коригира , ако нещо греша. Просто прегледах някой неща + пътеписа тук

Редактирано 31 юли, 2016 от stanimir

31 юли, 2016

P.S. Има ли различни цени за граждани на Еквадор и чужденци , защото намирам цени на Tama 175€ Кито - Галапагос за есента , което е много добра оферта.

31 юли, 2016

P.S. Има ли различни цени за граждани на Еквадор и чужденци , защото намирам цени на Tama 175€ Кито - Галапагос за есента , което е много добра оферта.

Awianca имат различни цени за местни и чужденци. Аз така и не успях да купя билети от сайта на Авианка - бях отворила тема за помощ, но тогава никой не успя да ми помогне (в краткото време, което мен ме интересуваше).

Цената, на която аз исках да купя беше около 185Е - но тази цена беше за определени дати и часове, не за всички и докато се опитвах да ги купя, билетите на тази цена се изчерпаха.

ТАМЕ не знам да имат различни цени, може би не.

До Гуякил май има полети от Европа - проверете - и може да се комбинира с Галапагос.

31 юли, 2016

Тъй като съм на вълна Колумбия и Галапагос да споделя и аз малко инфо.

Полетите до двете летища от Кито или Гуякил са почти на една цена.

Има вариант да се ползват Life Miles , които Avianca пуска периодично на промо цена. С тях може да закупите до около 30% по-евтин полет , вие си преценявате дали си струва гимнастиката.

Относно круизите някъде 800$ е абсолютен минимум за 4-ри дневен круиз при много късмет с last minute оферта за сносна лодка.

Другият вариант с отсядане на един от двата основни острова и дневни турове , но така имаме достъп само до по-близките острови и също не са хич евтини ( от 80-170 $ за тур ).

Самостоятелно не може , защото достъп до ограничените зони е допустим единствено с гид.

Общо взето круиз е единствения начин да ср види истински това място.

Лили да ме коригира , ако нещо греша. Просто прегледах някой неща + пътеписа тук

Лодките са различни класове. Отделно маршрутите са различни - нещо, което аз не знаех предварително. И двете неща трябва да се гледат и това, че един круиз е 1000$ за 6 дни, а друг -- 1240$ за 4 дни - както беше в моя случай - аз се спрях на втория вариант. Това за last minute оферти. Аз не съм от тези, които се пазарят, може някой, който го умее, да успее да се спазари за по-малко пари. Като обикаляхме, това което предлагаха в агенциите беше 1500-1600 за 6 дни, но казваха, че групите са за гмуркачи.

Първият и последният ден на круиза не ги бройте като дни - водят се за транспорт.

Това има и плюсове - виждате круиз и си купувате билет за първия ден на круиза - няма нужда да се придвижвате предния ден, да нощувате там, за да сте на линия сутринта на първия ден на круиза, както аз първоначално и други на лодката бяха разбрали.

За land hoping цената, която ми бяха предложили беше 3300$ (по смомен). Бяха подбрали луксозни хотели - такива, в които нормално избягвам.

Всички казват, че най-добрия начин да видиш животните е от круиз. Ако можеш да плуваш и да се гмуркаш - единственото притеснение, което остава е морската болест.

Това, което аз бих направила различно сега е - да остана няколко дни след круиза. Плащаш си полет и туристическа такса, не знаеш кога пак ще отидеш, защо да не ги "уплътниш". Има си хотели и фериботи. Другият вариант е - като двойката швейцарци - два круиза един след друг по различни маршрути - няма повторения, допълват се.

Къде можеш да ходиш без гид и за туровете - нямам информация от личен опит.

3 август, 2016

P.S. Има ли различни цени за граждани на Еквадор и чужденци , защото намирам цени на Tama 175€ Кито - Галапагос за есента , което е много добра оферта.

Има да - Георги по напред в темата ги отдели в отделна тема. Аз към момента по ниско от ~750-800 лв от Гуякил до Сан Кристобъл не съм намерила и май няма и да намеря...

Редактирано 3 август, 2016 от malDivka

3 август, 2016

Значи тия 175€ които видях вероятно са такива

4 август, 2016

Значи тия 175€ които видях вероятно са такива

Ахаа и аз много им се зарадвах, като ги видях и тръгнах да ги купувам, добре че почти на финала преди плащането с карта прочетох, че ако не сте Еквадорци на летището ще доплатите долу горе разликата до стандартната цена, но може и да откажат влизането на островите :mellow:

Редактирано 4 август, 2016 от malDivka

4 август, 2016

Сега сещам - аз в едната посока пътувах с ТАМЕ. Проблемите ми бяха само с Авианка - че дори и през интернационалния сайт с истинска кредитна карта (така ми бяха казали на гише) пак не успях да платя и в крайна сметка купих билета на Авианка в едната посока (защото уж круизът и посрещането на хората било по полетите на Авинака - пълна глупост, посрещнаха всички и то много след мен) през посредници, за което платих още 15$.

9 август, 2018

Colombia'2016: Popayán

13.05.2016

Времето ни притиска - имаме месец за Колумбия и Еквадор, което е крайно недостатъчно. Програмата се прави в движение и за да ни е по-спокойно, се отправяме първо към Еквадор, а в Колумбия ще се върнем накрая преди полета за Лима от Богота.

Първа спирка - Popayán, колониален град, недалече от границата с Еквадор. Автобусите вземат разстоянието от Богота до Попаян за 14ч. По разписание. Избрали сме нощен преход. Макар да имам на разположение 2 седалки, уви, не може да се спи. Налага се да съм в седнало положение, държейки се здраво, за да не изпадна. Шофьорите явно тренират за рали. Пътят е планински, с много завои. И в двете посоки има колони от тирове. При всяко рисково изпреварване стискам юмруци и се чудя дали ще доживея до края на пътуването. След 12ч сме в Попаян. Последните часове пътуваме по светло. Не спирам да се любувам на зеленината отвън. След месеците сред чукари в Мексико, Колумбия ми се струва неземен рай. Ядосвам се, че съм направила резервация и не съм предвидила напр. да останем за един ден във финка.

Белият град, както е известен Попаян, ни посреща с красотата на колониалния си център. Резервирала съм хостел с немско име. На младини собственикът е работил в Швейцария и се учил на занаят. Предлага ни следващия път да сме му гости на половин цена като не минаваме през booking.com. Може би грешно си е направил сметката, защото е изненадан да ни види отново на връщане от Еквадор, но спазва уговорката си.

Обяд, разходка, снабдяване с карта на мобилен оператор, проучване за тур до Tierradentro.

Усеща се засиленото полицейско присъствие. Един им се вижда подозрителен и без много церемонии е обграден и обискиран. По време на обяда пък друг местен се пресяга и взема храна от чинията ми. То да беше нещо вкусно, бих го разбрала. Виждаме табели Popayan - UNESCO City of Gastronomy, но явно не сме намерили правилното място, където да се храним.

Разходи:

Нощувка: Hotel Krone: 114.000 COP

Автобус: компания Fronteras, 109 000 COP p.p.

9 август, 2018

Сега, след като съм минала от там ми е още по интересно да те чета. Ще взема някой ден да прочета отново дневниците ти, вече с друг поглед. Да ти кажа, ние като накъсахме пътя, от Меделин до границата пътувахме само с микробуси, осем местни и шофьорите караха изключително внимателно, не сме имали твоите изживявания по пътя.

10 август, 2018

Colombia'2016: Tierradentro

27.05.2016г.

В 6 сме на автогарата, но уви няма места за автобуса в 6:30, а следващият е в 8. В 10 вече сме в крайпътно заведение за закуска с caldo de pollo - истинска пилеша супа, както си трябва - с крачка. Пътят на места липсва, т.е. няма асфалт, но после става по-зле. Чак тогава се сещам, че когато проверявахме за тур до Тиеррадентро при предишното ни пребиваване в Попаян и намерихме такъв, предлаган от хостел, ни бяха предложили да ни закарат с джип 4 x 4, защото пътят е бил пропаднал при последните дъждове. Шофьорът ни е много млад. С нас пътува и собственикът на микробуса със сина си. Синът имитира баща си при всеки жест, всяко движение, всяка дума.

В 1ч сме на разклона за Сан Андрес (San Andrés Pisimbala) - най-близкото населено място до Tierradentro. До музея са 2 км. Музеят съвместява арехологическа и етнографска експозиции.

Уредникът е наследник на малцинството, чиито бит е представен.

Входният билет за Tierradentro важи 2 дни, но уви, ние имаме няколко часа. До самите обекти, (El Alto de San Andrés) води пътечка. А самите обекти са подземни гробници. Клаустрофобията надделява и влизам само в една - върви се по стъпала от големи и неравни камъни, наредени в спирала. Един от пазачите ме придружава, за да осветява и да ми помага. Имам няколко неуспешни снимки. 10 часа път за един обект на ЮНЕСКО.

Разходи:

- автобусен билет 20.000; фирмата е Sotracauca. На билета пише регистрационния номер на автобуса.

- входен билет 20.000

- закуска 10.000

Редактирано 10 август, 2018 от Childish

10 август, 2018

Colombia'2016: Popayan -> San Agustin

28 май 2016

Вземаме първата маршрутка - тази в 7 (30 00 песо/човек). По пътя липсва асфалт, но не и гледки - първо са пасторални, после алпийски или по-скоро високо планински в тропически вариант - páramo. После и те се размиват в дъжда. С наближаването на селото асфалтът се завръща. Маршрутката се оказва по-проходимият вариант от автобуса: преди мост се е обърнало ремарке и тировете и автобусите са направили колони и от двете посоки на моста. Не че е имало вариант с автобус - и двете фирми, които предлагат транспорт до Сан Агустин използват маршрутки. Но споменатите 3 часа и половина - 4 horitas не са достатъчни - необходими са около 5 със спирката за закуска и тоалетна.

Още със слизането ни в Сан Агустин ни посрещат с предложения за хотели, турове и пр. туристически услуги. В близката тур. агенция се сдобиваме с хотел и тур за следващия ден.

Обещаното спиране на дъжда с края на сиестата не последва. Вали си през целия ден.

А като сме питали за топла вода в хотела (30 000/човек) сме пропуснали да уточним дали има такава целодневно. Доказано топлата вода е лукс в Колумбия. Ще имаме такава от 6 до 9 сутринта.

Снабдени с билети за автобуса до Богота (82 000 песо/човек, има и по-евтини) - ключово за нас, за да не си изпуснем полета до Картахена де Индиас - се отправяме към археологичния парк. На 3км от града (или селото, не съм убедена каква е административната единица). Таксито (5000 песо) ни закарва секунди преди паркът да затвори в 4 (пътеводителят и сайтове посочват 16:30 като край на работното време). Веднъж влезли, може да се разхождаме до 6. За да се обиколи парка човек трябва да предвиди 2.5 часа, които ние очевидно нямаме. Според служителя в музея най-важните обекти са Mesita B и La Fuente de Lavapatas. По пътя успяваме да видим и Mesitas A и C, но не и El Alto de Lavapatas - връщат ни за следващия ден. Както и в Тиерадентро, билетът тук важи за 2 дни (20 000 песо) и с него ще посетим още два обекта с тура на следващия ден.

Вечерята е уж изпробвано вече в Богота ястие, но последствията са ужасни стомашни болки. Изобщо храната в Колумбия и Еквадор не ми понася. С изключение на изхранването на яхтата.

Хотел, който да се избягва: Diosa Lunar

Разходи: маршрутка: 30.000, 5ч - Попаян - Сан Агустин

ношувка: 60.000

вход за археологическия парк: 20.000

автобус от парка: 1200

13 август, 2018

Лили, знам, че е строго индивидуално, но от твоя гледна точка - заслужава ли си този Сан Аугустин със статуите? Винаги съм си мислел, че е едно от топ местата в Колумбия, но все повече се замислям.... Толкова път, загуба на време и пари......

Същата мисъл ме гложди за катедралата в Лос Лохас, но там експерт е Пламена. Ако отхвърля тези два обекта, мога да се съсредоточа на север от Богота...

13 август, 2018

преди 1 час, ruwenzogy каза:

Лили, знам, че е строго индивидуално, но от твоя гледна точка - заслужава ли си този Сан Аугустин със статуите? Винаги съм си мислел, че е едно от топ местата в Колумбия, но все повече се замислям.... Толкова път, загуба на време и пари......

Същата мисъл ме гложди за катедралата в Лос Лохас, но там експерт е Пламена. Ако отхвърля тези два обекта, мога да се съсредоточа на север от Богота...

Ами не знам, Оги, на мен беше интересно, но ние се придвиждахме по суша между Колумбия и Еквадор.

13 август, 2018

Colombia'2016: Около Сан Агустин

28.05.2016 г.

На организиран тур сме. Целта ни е да видим още два парка, които са към обекта San Agustin на ЮНЕСКО и преценяваме, че с тур ще ни е по-лесно и евтино, отколкото с такси. Допълнителните места, които посещаваме на тура са само бонус.

Със своите 1550км река Магдалена прекосява голяма част от територията на Колумбия. Първата ни спирка е Estrecho del Magdalena, където коритото на реката е широко около 2м, а самата река прави завой. Остналите от групата са местни и намират мястото за много красиво и се отдават на селфита - патриотизмът се възпитава - докато на мен са ми по-интересни шапките и чантите от лико, продавани на сергиите до отбивката. Дали е плюс или минус, но когато си на по-продължително пътуване, не можеш да пазаруваш сувенири. Задоволяваме се със закупуването на семена от чушки и бобови зърна от Juan Friede Museum за подарък на магеланец. Nomad е оптимист относно внасянето им в Европа.

Организаторите ни забраняват да слизаме до площадката за набюдение на водопада - Salto del Mortiño. Само на нас двамата, предполагам, защото сме чужденци и не искат инциденти. Скоро имало срутване и пострадали. Докато изчакваме другите забелязваме едно растение, което много прилича на канабис. По-късно го виждаме отново, избуяло във фермата, в която спираме за напитки. Nomad веднага измисля схема за забогатяване с участието на семената на това растение. Гидовете обещават да го снабдят със семена преди да напуснем Сан Агустин вечерта. Аз се чудя как ще се дистанцирам, ако ни заловят.

Двата парка - Alto de los ídolos и Alto de la Piedras, основната ми цел за деня - са много добре уредени и приятни за разходка.

Обратно в Сан Агустин имам време за последно щляене из градчето. Има процесия и местните се забавляват.

Уви, бизнес идеята на спътника се проваля. На стълбите на автобуса, секунди преди да потеглим за Богота, се опитват да му продадат някакви семена, които са всичко друго, но не и желаната стока.

Набеденото растение:

Разходи:

- тур - 40.000 COP p.p.

- обяд - 21 000 COP p.p.

- автобус Сан Агустин - Богота 82 000 p.p.

Редактирано 13 август, 2018 от Childish

23 август, 2018

Colombia'2016: Cartagena de Indias

30.05.2016 - 3.06.2016

Отново в тропиците. Слънце, жега и климатици. Приятна шаренийка и глъчка на местни и туристи. Сред туристите преобладават англоговорящите. Самият град ми напомня напр. Панама Сити - стар колониален център и небостъргачи.

Оставаме по-дълго от плануваното, защото се разболяваме. Да си болен от грип посред горещо лято е предизвикателство. Чай с мед няма, защото няма чай. Никакъв. Тресе те, а е много горещо. Седиш (почти) гол в стаята, докато потта се стича по теб. Когато успееш да си наложиш волята излизаш на разходка или по работа - я до пощата, до обменното бюро или просто да поснимаш и да се шляеш по улиците.

Обяд в ... индийски ресторант:

Разходи:

- такси в Богота до летището: 13 000 COP

- такси в Картахена от летището до хотела: 13 000 COP

- нощувки в Hotel La Magdalena - 4, всяка по 72 000 COP

- пране - 30 000 COP всяко

- обяд - 20 000 COP за двамата

- картички + марки - 10 8000 COP

Редактирано 23 август, 2018 от Childish

23 август, 2018

@Childish, па и дамска улица си имат!

Ние нали след малко ще щъкаме натам, че пак ти прочитам писанията.Благодаря, много са ми полезни.🌻

Много ми стана смешно - еднопосочни мозъци - ако мъж е с 20 годишна, значи, я е купил.

Ако е над 20 - му е майка.

А пък, ако е къде 100, като мене, :diablo: сър Антъни, сигур, ще го питат, дали не съм му баба.

Редактирано 23 август, 2018 от AlexandraKo

28 август, 2018

Colombia'2016: Mompox

3-4.06.2016

Пътуваме за Mompox с леко мизерничък автобус. А може би сме разглезени от хубавите автобуси досега. Тоалетната е точно зад шофьора и всеки път когато някой я ползва се чудя дали вратата й няма да го отнесе. Цяло чудо е, че издържам 5те часа пътуване без да ползвам тоалетна. Не ми е ясно дали ще ползваме ферибот с автобуса, но се придвижваме изцяло по суша.

В Момпос, както го произнасят, нямаме резервация. Автогара няма, оставят ни на няколко пресечки от централната улица. Вземаме моторно такси и с него се придвижваме от хотел до хотел, търсейки свободна стая на прилична цена. Уговаряме гид за следващата сутрин и се отправяме за разходка и обяд. Обядваме в най-оживения и посещаван ресторант до реката. Ресторант е силно казано, обстановката е скромна. Докато обикалям магазините за прежда попадам на религиозно шествие. Оставила съм nomad без надзор и той се е сдобил с мачете от железарския магазин.

Не разбирам защо Момпос или Santa Cruz de Mompox, както е пълното му име, е в списъка на UNESCO. След 3 часа с гид все още не разбирам. Идеята да вземем гид е, за да не пропуснем нещо важно. Но благодарение на гида влизаме в една от старите колониални къщи по поречието на реката. Сами едва ли щяхме да нахалстваме толкова. Някаква много странна комбинация от аристокрация, излежаваща се в шезлонги във вътрешния двор, и мизерия при съседите. Да, сякаш градът е заспал преди няколко века и се събудил изгубил блясъка и славата си. Има запазена колониална архитектура, красиви църкви, но голямото предимство, обаче е, че не е популярна туристическа дестинация.

Симон Боливар: "Ако на Каракас дължа живота си, то на Момпос дължа славата си".

Разходи:

- такси в Картахена до автогарата: 15 000 COP + 5 000 бакшиш

- автобус Картахена - Момпос: 50 000 COP

- motor-taxi в Момпос - 10 000 COP

- 2 нощувки в хотел San Andres - 30 000 COP/нощувка

- обяд-вечеря - 40 000 COP за двамата

- аптека - 4 500 COP

- супер 15 000 COP

- гид - 50 000 COP (15 000 COP/час)

- обяд - 50 000 COP

- вечеря - 46 000 COP

28 август, 2018

@Childish, загризя ме любопитството. Що му е на @nomad мачете?

28 август, 2018

Просто сувенир. Мачетето има специална роля в голяма част от Латинска Америка. От една страна е ежедневно използвано за почистване на плевели и сечене на клони и храсти, прибиране на реколта. Там много шофьори имат в багажника мачете, наред с резервната гума и крика, ако се наложи да разчистят паднали клони от шосето. От друга страна е най-достъпното средство за самозащита, смъртоносно и брутално оръжие, често използвано за разчистване на сметки. Мачетето е и символ на статут, както меча е бил в Европа. Не случайно в малки провинциални села и градчета, мъжете се разхождат по централните улици запасали мачете в изкусно изработена кания. Малко са дамите, способни да кажат не, на джентълмен с мачете 🙂 Това е, което купих в Момпос-

IMG_20160611_101520.md.jpg

Редактирано 28 август, 2018 от nomad

28 август, 2018

преди 22 минути , AlexandraKo каза:

@Childish, загризя ме любопитството. Що му е на @nomad мачете?

За да не приказвам много-много

😉 😛

28 август, 2018

преди 5 минути , nomad каза:

Просто сувенир. Мачетето има специален роля в голяма част от Латинска Америка. От една страна е ежедневно използвано за почистване на плевели и сечене на клони и храсти, прибиране на реколта. Там много шофьори имат в багажника мачете, наред с резервната гума и крика, ако се наложи да разчистят паднали клони от шосето. От друга страна е най-достъпното средство за самозащита, смъртоносно и брутално оръжие, често използвано за разчистване на сметки. Мачетето е и символ на статут, както меча е бил в Европа. Не случайно в малки провинциални села и градчета, мъжете се разхождат по централните улици запасали мачете в изкусно изработена кания. Малко са дамите, способни да кажат не, на джентълмен с мачете 🙂 Това е, което купих в Момпос-

А имахте ли чекиран багаж, че в ръчния...

Иначе - много хубав сувенир, че и полезен.

28 август, 2018

Да, тъй като посещението на Колумбия беше част от 5 месечна обиколка из Северна и Южна Америка, пътувах с 65 литрова раница и винаги я чекирах. Даже си купих и едно по-малко, касапско(оригинално е за захарна тръстика модела), от Перу, така че се прибрах с две мачетета в България 🙂 Това е другото, от Перу-

FB_IMG_1467999688419.md.jpg

Редактирано 28 август, 2018 от nomad

20 септември, 2018

Colombia'2016: Santa Marta

5.06.2016г.

До Санта Марта се придвижваме с трансфер от Момпос. Градът ни се струва призрачен и опасен. Кепенците са спуснати, улиците са празни, нашата е в ремонт, много от сградите са със стабилни решетки, няма как да пропуснеш наркоманите на тротоара. На поззвъняването ни отваря младеж-тинейджър, който шокиращо прилича на племенника ми. Влизаме в патиото на колониална къща, слънчево и с много цветя и зелена растителност. Освен младежа, в прeддверието са двама негови приятели, излегнати на хамаци и слущащи оглушаваща музика. Очаквам всеки момент да се събудя от този странен сън. Но явно е действителност: младежът ни настанява, а ние излизаме да търсим супер и да поразгледаме. Трудно намираме отворено магазинче, за да си купим вода. Затова пък се чуват двигатели - има парад на ретро автомобили, които изчезват внезапно както са се появили преди това. По-централната част е по-населена и се срещат и туристи.

На следващата сутрин оставяме по-голямата част от багажа в хостела и се отправяме към Кабо де ла Вела. Системата с прехвърляне от такси в автобус и обратно е впечатляваща.

8.06.2016г.

Два дни по-късно се завръщаме в Санта Марта. Но се завръщаме все едно в друг град - оживено е, магазините са отворени, ресторанти работят. Хотелът също е "друг" - собствениците са се завърнали и нещата са формални - паспортни данни и пр. Аз дори се осмелявам да се разходя сама из центъра, макар на места все пак да ми потреперва под лъжичката и в общи линии да повтарям маршрута от предишното посещение. Плажът е неприятен и мръсен. До музея се продават известните плетени торби от косми от пръч (ах, как вонят) Arahuac и съвременната им версия - плетенени на една кука от памучна прежда - Wayuu. За вечеря си избирам си заведение, предлагащо дюнери. Местната кухня ми е омръзнала. Ако мразиш пилешко като мен, Колумбия не е твоята дестинация. По-късно придружавам nomad да вечеря в близкото капанче, чиято хигиена е на нивото на кварталните кръчми в България от 90те, но пък е пълно с местни.

Следва полет до Богота.