Сватба с филипинка

[pamela]

Интелигентни, но не чак до толкова, че да разберат, че семеен живот и кариера трудно се съчетават, а мъжът трябва поне да има илюзията, че е истински мъж Кариеристките обаче с финансовата си независимост, знанията и опита си в изграждането на кариера искат да се наложат върху мъжа и смятат всяка връзка за битка в която трябва да се доказват и постоянно търсят обратна връка колко са умни, инетелигентни и т.н. В началото доста мъже приемат предизвикателството, но рано или късно се уморяват в тази битка. Подобни жени са много приятни събеседници, но много проблематични съпруги. Ако подобна жена роди, често изпадат в депресия от това, че кариерата и е пречупена, независимостта от високите доходи изченала, детето не подлежи на управление с научените до тънкост методи на манипулация, а тя вече не е в центъра на вниманието. След депресията следват обвинения към мъжа, че той е виновен за всички злини на света и развод или дълги години на нещастен брачен живот

 

Кариеристка съпруга, си е общо взето трън в гащите   Това естествено не означава, че добрата съпруга е ниско интелигентна жена без никакви амбиции в живота,а напротив добре е жената да е умна и да има амбиции, но приоритет номер едно за една добра съпруга трябва да е семейството! Няма филм в който една жена е номер 1 в семейството, работата, спорта и купоните.

 

Друг проблем на кариеристките е, че техният идеал за мъж просто не съществува на пазара Колкото по успешна, умна и финансово независима е една жена, толкова по малко мъже има, които да са по умни и финансови независими мъже от тях, но и тези мъже не искат непременно кариеристка за съпруга, защотото постояннно ще е тема неговата или нейната работа е приоритет. Ако една кариеристка се ожени за един мъж, който изкарва по малко от нея и не е толкова умен, това ще съсипе живота и на двамата, защото и двете страни ще се чувстват лузъри. Пазарът за съпрузи на кариеристки общо взето е близък до нулата и ако все пак това се случи, то е поради грешка, която в последствие се плаща с развод или нещастен брак.

 

Трудно е да си жена днешно време и аз лично се радвам, че нямам проблемите на съвременните жени. Еманципацията и равенството между половете е много красив идеал, но за сега поне биологично жената трябва да роди и кърми децата и това скоро едва ли ще се промени. Правенето на кариера също не е лесно, защотото това означава работа до късно, някой път и през уикендите, а така не могат да се гледат деца.

 

Не смятам, че разсъжденията на тема работещи жени, еманципация, търсене на реализация /което за мен не е равнозначно на кариеризъм, носещ много по-отрицателен заряд/ следва да се обсъждат във връзка с желанието на някого да сключи брак с филипинка.

Безспорно е, че голяма част от жените в Европа работят /било по собствено желание, било по икономическа принуда за издръжката на семейството/, безспорно е също, че усещането за собствени доходи, финансова независимост и това, че си оценен в работната си среда, създава чувство за значимост, каквото, смятам, жена в патриархалното общество, изпълняваща главно функции по обгрижване на мъжа и децата, няма.  

Не искам да противопоставям двата типа жени или пък да възхвалявам едните за сметка на другите. Според мен всеки сам трябва да прецени какво му харесва, как се чувства най-добре и какво му носи удовлетворение. Както на него, така и на партньора му. Не знам каква е мъжката гледна точка, но аз не бих била доволна, ако човекът до мен се изявява като покорна домашна помощница, чиито функции са да поддържа къщата в ред, да се занимава с децата и да изпълнява някои други дейности, в т.ч. сексуални. Да, ще кажете, че съм жена, а мъжете не разсъждават така. Но защо? Нали живеем в епоха на равноправие? Както искаш да се отнасят с теб, така и ти се отнасяй с другите, нали?

Та мисълта ми беше, че хората са различни и всеки сам трябва да избере за себе си как да живее.

Но в същото време искам категорично да не се съглася с Topfly, че не е възможно да се съчетава успешна кариера, семейство, деца и щастлив брак. За това обаче са необходими силни личности, които няма да приемат връзката като битка за надмощие и доказване на егото чрез това кой има по-голям принос, в т.ч. финансов, а ще са склонни на взаимни отстъпки и оказване на помощ в подходящ момент, ще участват пълноценно при разпределението на задълженията в семейството и ще поемат отговорност за действията си, дори те да са грешни.

[Zaro]

Тя не изглежда по млада, изглежда си на годините.

Те като са млади, изглеждат по-млади, после наваксват, накрая взимат аванс и изглеждат по-стари.

[zon]

Ако тръгва с целта да си “купи“ съпруга, да не очаква друго! Това, че една жена идва от бедна държава, не означава, че няма достойство. Никой няма да издържи дълго да се отнасят към него като стока.

 Той наистина ги купува. Купува не е в кавички, плаща за тях на посредническа агенция и на семейството на булката. Не е и единственият, който си купува жена.

 

Можем само да се опитаме да си представим за къкъв тип мъже става въпрос. Ясно е защо не могат да създадат нормална връзка и защо никой не ги иска, дори и за от време на време.

[Дани Магелани]

Интелигентни, но не чак до толкова, че да разберат, че семеен живот и кариера трудно се съчетават, а мъжът трябва поне да има илюзията, че е истински мъж Кариеристките обаче с финансовата си независимост, знанията и опита си в изграждането на кариера искат да се наложат върху мъжа и смятат всяка връзка за битка в която трябва да се доказват и постоянно търсят обратна връка колко са умни, инетелигентни и т.н. В началото доста мъже приемат предизвикателството, но рано или късно се уморяват в тази битка. Подобни жени са много приятни събеседници, но много проблематични съпруги. Ако подобна жена роди, често изпадат в депресия от това, че кариерата и е пречупена, независимостта от високите доходи изченала, детето не подлежи на управление с научените до тънкост методи на манипулация, а тя вече не е в центъра на вниманието. След депресията следват обвинения към мъжа, че той е виновен за всички злини на света и развод или дълги години на нещастен брачен живот

 

Кариеристка съпруга, си е общо взето трън в гащите   Това естествено не означава, че добрата съпруга е ниско интелигентна жена без никакви амбиции в живота,а напротив добре е жената да е умна и да има амбиции, но приоритет номер едно за една добра съпруга трябва да е семейството! Няма филм в който една жена е номер 1 в семейството, работата, спорта и купоните.

 

Друг проблем на кариеристките е, че техният идеал за мъж просто не съществува на пазара Колкото по успешна, умна и финансово независима е една жена, толкова по малко мъже има, които да са по умни и финансови независими мъже от тях, но и тези мъже не искат непременно кариеристка за съпруга, защотото постояннно ще е тема неговата или нейната работа е приоритет. Ако една кариеристка се ожени за един мъж, който изкарва по малко от нея и не е толкова умен, това ще съсипе живота и на двамата, защото и двете страни ще се чувстват лузъри. Пазарът за съпрузи на кариеристки общо взето е близък до нулата и ако все пак това се случи, то е поради грешка, която в последствие се плаща с развод или нещастен брак.

 

Трудно е да си жена днешно време и аз лично се радвам, че нямам проблемите на съвременните жени. Еманципацията и равенството между половете е много красив идеал, но за сега поне биологично жената трябва да роди и кърми децата и това скоро едва ли ще се промени. Правенето на кариера също не е лесно, защотото това означава работа до късно, някой път и през уикендите, а така не могат да се гледат деца.

Много добър анализ, макар и извън темата. Приемам твоята гледна точка.

Но има и друга гледна точка.

Всяка жена преди всичко иска да бъде обгрижвана, да бъде Жена и Майка.

Но като не срещне Мъжа, който да и даде това усещане, тя, жената и майката, по принуда става "кариеристка", т.е. човекът, който изкарва парите в семейството.

По-често това не и харесва. Не умира да се доказва. Но го прави. В името на семейството. И престава да е Жена.

Какво да се прави?! Живеем в интересно време. На бабите ни не се налагало да бъдат мъже.

Дано и на бъдещата ми снаха не и се налага!

Модератор, моля да ми простите излизането от темата!

[zon]

Те като са млади, изглеждат по-млади, после наваксват, накрая взимат аванс и изглеждат по-стари.

В Белгия не е силно слънцето, така че може да си изглежда на годините още дълго време.

[Diana Doncheva]

Не знам какво точно хората влагат в еманципирана жена. Има много определения, но всеки влага различен смисъл. За едни е добре, за други зле. И колкото си искат мъжете да казват, че жените трябва да са слаби – не е вярно. На силата на жените, понякога незабелязвана, на умението й да създава и съхранява живот и на ежедневната борба за запази близките й се крепи света. И ако за някои жени закрилата на семейството се изразява в топла супа, то за други е да осигурят на децата си най-доброто (разбира се, което не винаги е материалното). А какво общо има това с филипинките – ами много. И те се опитват да запазят поколението си. И както женската при животните избира най-силния самец, така и те търсят силния самец (дори и не в прекия смисъл). И  можем да кажем, че това, макар и доста изкривено е форма на еманципация. Вероятно много няма да се съгласят с мен, но тези бракове са си сделка. Тя продава труда си и поема контрола над живота си. Тя се е еманципирала по свой начин.

Но аз се питам какво ще се случи с тази филипинка ако попадне на лош човек.

[wilks]

Аз все още съм доста дълбоко във виетнамската вълна, но прочетеното тук по филипинските въпроси ми беше изключително интересно и, как да кажа - някак забавно. Все пак Филипините и на мен ми предстоят някой ден, знам ли накъде ще ме издуха вятъра като отида...

 

Да допринеса и аз малко със съвет към единия от участниците в интригата - производителя на домати (май Григор1 беше).

Така се случи, че при моето виетнамско пътешествие бях с няколко българи. Единият от тях на втория ден каза "Искам домати!!!", и това се превърна в неговия личен кошмар (отчасти и на останалите), Където и да отидехме, първото нещо, което се правеше, беше да се търсят домати. По пазари, супермаркети, магазинчета, по сергии и продавачи по улиците. Уви, с крайно незадоволителен резултат всеки път. Само на два пъти попаднахме в едни огромни търговски комплекси в покрайнините на градовете - доста скъпи (на фона на всичко останало), и без никакви вкусови качества. Та, ако случайно улучиш сорт, и "твоето домати" прихване на филипинска земя, само за Виетнам да изнасяш, ще постигнеш доста задоволителни финансови приходи. Защото из Виетнам има цели градове, окупирани от руснаци (освен все повечето българи и други европейци), които както е известно, също обичат домати. Особено българските! (макар и отгледани на филипинска земя)

Това горното за трите зимни месеца, през които ще живеете в Азия.  И които са пикови за руснаците, също преселващи се там да изкарат на топло руската зима

 

Да спомена  малко по "другия" въпрос. Не знам как е точно на Филипините, но в Тайланд и Виетнам ladyboys са много по-красиви чисто визуално от повечето genuine girls. Не че не могат да се различат, но все пак... да се има предвид 

 

Сега съм в очакване да се появи някой с подобна тема, но за японки.  Имам конкретна причина и повод да отида в Япония преди Филипините. И искам да съм подготвен, така да се каже Защото нищо не се знае, докато не стане известно 

[Topfly]

Не искам да противопоставям двата типа жени или пък да възхвалявам едните за сметка на другите. Според мен всеки сам трябва да прецени какво му харесва, как се чувства най-добре и какво му носи удовлетворение. Както на него, така и на партньора му. Не знам каква е мъжката гледна точка, но аз не бих била доволна, ако човекът до мен се изявява като покорна домашна помощница, чиито функции са да поддържа къщата в ред, да се занимава с децата и да изпълнява някои други дейности, в т.ч. сексуални. Да, ще кажете, че съм жена, а мъжете не разсъждават така. Но защо? Нали живеем в епоха на равноправие? Както искаш да се отнасят с теб, така и ти се отнасяй с другите, нали?

 

Та мисълта ми беше, че хората са различни и всеки сам трябва да избере за себе си как да живее.

Но в същото време искам категорично да не се съглася с Topfly, че не е възможно да се съчетава успешна кариера, семейство, деца и щастлив брак. За това обаче са необходими силни личности, които няма да приемат връзката като битка за надмощие и доказване на егото чрез това кой има по-голям принос, в т.ч. финансов, а ще са склонни на взаимни отстъпки и оказване на помощ в подходящ момент, ще участват пълноценно при разпределението на задълженията в семейството и ще поемат отговорност за действията си, дори те да са грешни.

 

Бях сигурен, че ще получа доста неодобрителни коментари Има огромна разлика между това жената да работи и да прави кариера! Нямам нищо напротив жената да работи, но ако и тя и мъжат правят кариера, която изисква оставането на работа до късно, работа през уикендите и т.н., няма как да се справят успешно и в семейството. Кариера не се прави с работа от 8-до 4, с възможност за редовно отсъствие от работа, когато детето е болно и т.н.

 

Може да не си съгласна с мението ми за съчетаване на семейство, кариера и щастлив брак, но фактите показват друго. В държавите със силно развита еманципация на жените повечето деца израстват в семейства на разведени родители. В същотото време и съществуващите семейства изобщо не носят белезите на здравословно семейство, което е способно на положителна репродукция. Средно жените би трябвало да раждат поне средно по 2,5 деца за да може да се поддържа популацията, но почти всички развити държави са с отрицателен прираст на населението. Очевадно е, че много трудно успяват да съчетаят семейството, с кариерата и щастливия брак и затова се опитват да го постигнат с компромиси.

 

Напълно разбирам и не осъждам жените, които не искат да са “машини за репродукция“, а искат много повече от живота. Когато обаче в следствие на това тяхно желание обществото почне да се топи и в един момент е заплашено от изчезване, не мисля че това тяхно желание е много здравословно. Това е компромис, който води към самоунищожение.

 

Еманципацията на жената е много симпатично и здравословно нещо до момента в който тази еманципация не се превърне в кариеризъм, който поставя работата и финансовият успех пред семейството.

 

Защо човек да мисли обаче за бъдещето на обществото? Не е ли най-важното той как се чувства? Безспорно добър аргумент, ако не беше малко лъжлив аргумент. Повечето кариеристки краткосрочно много добре се чувстват в кожата си, но в един момент стават на 40-50 години без деца и семейство или създават семейство, но това семейство не успява да си намери хармонията. Реално заменят краткосрочно щастие за дългосрочно нещастие..

[Topfly]

Много добър анализ, макар и извън темата. Приемам твоята гледна точка.

Но има и друга гледна точка.

Всяка жена преди всичко иска да бъде обгрижвана, да бъде Жена и Майка.

Но като не срещне Мъжа, който да и даде това усещане, тя, жената и майката, по принуда става "кариеристка", т.е. човекът, който изкарва парите в семейството.

По-често това не и харесва. Не умира да се доказва. Но го прави. В името на семейството. И престава да е Жена.

Какво да се прави?! Живеем в интересно време. На бабите ни не се налагало да бъдат мъже.

Дано и на бъдещата ми снаха не и се налага!

Модератор, моля да ми простите излизането от темата!

 

Кариеристка по принуда Когато на работното място си свикнала да ръгаш с лакти и да тъпчеш интелектуално колегите мъже, трудно ще е вкъщи да превключиш и да станеш обгрижвана Жена и Майка.. Това е малко като яйцето и кокошката, защотото колкото по силна кариеристка е една жена, толкова по трудно ще намери подходящия за нея мъж, като в един момент подходящите мъже стават точно 0.

 

Общо взето добре, че са филипинките и другите имигрантки, че повечето еманципирали се общества бързо ще изчезнат без тях

[AlexandraKo]

Кариеристка по принуда Когато на работното място си свикнала да ръгаш с лакти и да тъпчеш интелектуално колегите мъже, трудно ще е вкъщи да превключиш и да станеш обгрижвана Жена и Майка.. Това е малко като яйцето и кокошката, защотото колкото по силна кариеристка е една жена, толкова по трудно ще намери подходящия за нея мъж, като в един момент подходящите мъже стават точно 0.

 

Общо взето добре, че са филипинките и другите имигрантки, че повечето еманципирали се общества бързо ще изчезнат без тях

Топфлай, аз съм съгласна с теб.От доста години наблюдавам около мен семейства, в които и жената прави кариера, а децата ги гледа бавачката, бабата,медицинската сестра.Бизнес- дамата не готви, поръчват от разни заведения или вечерят по кръчмите.После се чудят що тъй, децата им не били това, което трябвало да бъдат.А и семейството, и децата си искат обгрижване и време.

В едно семейство всичко зависи от жената - ако тя е на мястото си, има семейство.Ако не - няма.В смисъл -топлината, уюта,спокойствието.

Така мисля аз, може да не съм права.Но поне съм сигурна, че това работи.

Мъжът иска да доминира, това си е генетично заложено.

Това е причината да търсят филипинки, тайландки и прочие жени, за които е сигурно, че няма да правят кариера, а ще си гледат къщата и семейството,респективно -мъжа.

Нещо като все известният казус за докторите и медицинските сестри.

[Mary]

Темата се завъртя в интересна посока.

Да дам и моите 5ст. по нея.

 

Разбирам ги мъжете, които искат да си потърсят жени от ... някъде си.

Предполагам, че това не е защото не харесват българките, а просто не са успели досега да намерят тази, която да направят своя спътница в живота. 

Няма какво да се лъжем - има много красиви българки, но с още повече изисквания и ... нереални мечти при търсенето на партньор.

Още повече, когато годините напредват, изискванията при жените се увеличават, а избора на мъжете става все по-малък. 

 

Колко сполучлив ще е един брак между филипинка(примерно) и българин, не може да се знае предварително. Разликата между нациите я има, дори и да я пренебрегваме първоначално.

Едни ще се нагодят взаимно, а други ще стигнат до развод. Но не е ли същото и при брак между българи?!

 

За еманципацията, кариерата и т.н. - малко са жените, които ще изберат кариера пред възможността да имат здраво семейство, добре гледани деца и ... доволен мъж, но ... къде са и колко са мъжете, които могат да подсигурят тази възможност на жените си!?

Та драги мъже запитайте се дали вие можете да предоставите тази възможност на жените ви и тогава изисквайте да спрат работа и да не градят кариера...

[luba_rizova]

Пак оф топик - аз пък смятам,че в днешно време младите са забравили нормалния начин на общуване-да видиш мадама,да я харесаш,заговориш, поканиш на среща..

Всичко се случва он лайн и ако не се е случило в Интернет се приема,че няма как да стане. Еми това е причината за толкова трудното намиране на човек до себе си. Да не говорим,че ако става въпрос за филипинка,човек приема,че е нормално тя да иска семейство и няма против, обаче,да не дава Господ българка да поиска сериозна връзка, предварително мъжете подвиват опашка и изчезват само като си помислят,че мадамата е на 30+,следователно ще им сложи хомот. Хайде холан. Толкова е нечестно,че няма накъде! И да добавя, всички неженени мимичета около мен са искали семейство и деца,а не кариера. Просто така и не са срещнали човек,който иска същото. Иначе Топфлай е прав за еманципацията,но тя може да има много нюанси. А и в затворените общества,където жените раждат по 10 деца, пак не съм сигурна,че се чувстват всеки път хипер щастливи.

Много избягахме от темата,изплашихме момчетата, момчета, дано нещата ви се развият по най-добрия начин, в края на краищата от опит глава не боли, а и положителни примери за намирането на щастие пп този начин също бол.

[гост]

 

Но в същото време искам категорично да не се съглася с Topfly, че не е възможно да се съчетава успешна кариера, семейство, деца и щастлив брак. За това обаче са необходими силни личности, които няма да приемат връзката като битка за надмощие и доказване на егото чрез това кой има по-голям принос, в т.ч. финансов, а ще са склонни на взаимни отстъпки и оказване на помощ в подходящ момент, ще участват пълноценно при разпределението на задълженията в семейството и ще поемат отговорност за действията си, дори те да са грешни.

Като се замисля, не познавам хора, които да попадат в гореописаната категория. 

 

За съжаление, описаните от Topfly дами с кариера, но с неуспешен личен живот са под път и над път. И нещо повече, била съм нееднократно свидетел как такава дама си тръгва след работна среща и моментално става предмет на подигравка сред мъжете именно по параграфа "стара мома".

Словосъчетания от типа "живеем във времена на равноправие" си остават само сладки приказки. Животът показва друго и не е зле жените с присъщата им интуиция да се замислят за приоритетите си.

И за да се върнем в темата, пред дилемата жена-филипинка или жена-кариеристка, изборът на мъжа е разбираем.

 

 

Та драги мъже запитайте се дали вие можете да предоставите тази възможност на жените ви и тогава изисквайте да спрат работа и да не градят кариера...

Малко са тези мъже в днешно време, защото системата здраво работи срещу тях с всякаквите там еманципации и други глупости. Като добавим и обзелото всички консуматорство, нещата излизат извън контрол.. 

 

Дори и в политиката се забелязва, че целенасочено се пробутват жени на много високи постове и резултатите са меко казано трагични. 

[Zara]

Относно еманципираните жени, резервираните мъже, децата и кариерата:

 

Познавам две жени с успешна кариера(даваща им професионално удовлетворение и финансова независимост), които да, не създадоха семейства по общоприет образец, но имат деца( всяка по едно, осиновени), не се лишават от социален живот(за децата се грижат квалифицирани педагози) и не им липсва внимание откъм мъже. Не можем да слагаме хората в калъпи, а и кой е казал, че има съвършен модел. Според мен опира до потребности, които за едни от нас са едни, а за други – различни от нашите.

 

Извинете за лиричното отклонение!

[AlexandraKo]

Мисля, че е време да имаме и такава тема, за да отделим размислите по тези въпроси от темата за филипинските снахи.  

Ще започна с една мисъл на Конфуций:

 

"Силата на нацията идва от целостта на дома".

 

Как мислите, прав ли е или не? Дали доброто семейство е предпоставка и за успешна кариера, и за правилно възпитание на децата, и за доброто отношение към родителите?

Преди мен,  Зара даде пример, как две жени са осиновили деца, без да създават семейство и за децата се грижат педагози.

Могат ли квалифицираните педагози да заменят топлината на семейството, да заменят мама и тати?

Редактирано 22 ноември, 2016 от AlexandraKo

[Георги]

Мисля, че е време да имаме и такава тема, за да отделим размислите по тези въпроси от темата за филипинските снахи.   Даже, модераторите могат да преместят някои постове тук, ако преценят.

 

Нека си седи всичко в тази тема за сега. Вътрешното ми усещане за бъдещото и развитие не е добро и то точно заради тези генерализации, за които помолих по-рано да не се правят, и които съм убеден, че не водят към добро. За това нека да е на едно място, а не да има 1-2-5-10 теми. Ако е необходимо ще се отделя.  

 

Ако ГеоргиКехайов иска да споделя приключенията си с филипинката по света, ще почистя темата заради него.

[Topfly]

За еманципацията, кариерата и т.н. - малко са жените, които ще изберат кариера пред възможността да имат здраво семейство, добре гледани деца и ... доволен мъж, но ... къде са и колко са мъжете, които могат да подсигурят тази възможност на жените си!?

Та драги мъже запитайте се дали вие можете да предоставите тази възможност на жените ви и тогава изисквайте да спрат работа и да не градят кариера...

 

Тук въпросът пак опира до очакванията. Кариеристката в повечето случаи има крайни и нереалистични очаквания. Тя знае и е сигурна, че ако направи кариера, ще живее на много висок стандарт, мъжът обаче, който трябва да се грижи не за един човек, а за 4-5 души (с децата) в повечето случаи не е в състояние да осигури такъв стандарт.

 

Има случаи обаче, когато мъжът е в състояние да осигури много висок стандарт и кариеристката въпреки това не е доволна. Скоро един мой приятел бизнесмен се разведе с жена си, която е класическа кариеристка, но уж склонна да си жертва кариерата в името на семейството. В рамките на 3 години им се родиха 3 деца. Мъжът купи в центъра един голям апартамент от близо 200 квадратни метра, осигури на жена си една чистачка и две жени по 4 часа на ден, които да помагат и на всичкото отгоре и двете баби бяха доста гъвкави и склонни да оказват помощ. Единственото нещо, което не осигури на жена си е да прави кариера, но и тя публино никога не го е искала, защото разбираше, че децата и имат нужда от нея. След време започнаха да идват обвинения към мъжа, че не помагал достатъчно вкъщи, оставал до късно в работа и т.н. Той обаче има частна фирма и за да успее трябва да работи много. В един момент разбра, че няма вариант да угоди на жена си и се разведоха

 

Децата са жертва! Човек трябва да жертва, пари, кариера, свободно време и т.н. При наличието на много пари е възможно децата почти изцяло да се гледат от чужди хора, а мъжът и жената да правят кариера, но това в повечето случаи е близко до това да дадат децата си в едно ексклузивно сиропиталище. В такива семейства липсва и семейният уют и повечето отношения са чисто финансови, а любовта на децата се купува с подараци, а не с взаимно прекарано време.

[Palio]

Въпреки че пиша сравнително рядко, това не ми пречи да чета често. Въпросната филипинска тема ми грабна вниманието, защото се завъртя около въпроси, дето и на мен са ми болни... Та ми мина през акъла - защо не си направим една тема "Свободни магеланци си търсят половинка" и всеки подобен драсне няколко реда за себе си. Така хора с общи интереси биха могли да намерят някой подходящ за себе си. А когато се посъберат повече кандидати, може да се направи нещо като "Магеланска сингъл среща". Щото като прочетох:

 

Имам поне 4! Красиви, с кариера, интелигентни приятелки,които така и не можаха да си намерят мъж, сега са на 40... И си свалиха критериите и всеки тъпак му се дава шанс, и пак няма. А тук...

се сетих, че при мен ситуацията е същата, само дето съм от отсрещния пол. И ми се ще да ревна гороломно: "Дай насам барем една от тия четири, щото при мене - ич... Не че съм тъпак, ама щом си струва - що пък да не стана."

 

Та така - ако решите, че идеята я бива, може да пробваме. Сигурно има доста души, дето си търсят сроден човек, ама някак не им се иска да бият път до Филипините, пък и не ги влече, щото си искат нашенче. Пък и като са на един акъл - що да не се получи едно чудесно семейство и двама самотни пътешественици по-малко, а? Пък дай Боже и магеланчета да се появят!

[pamela]

Бях сигурен, че ще получа доста неодобрителни коментари Има огромна разлика между това жената да работи и да прави кариера! Нямам нищо напротив жената да работи, но ако и тя и мъжат правят кариера, която изисква оставането на работа до късно, работа през уикендите и т.н., няма как да се справят успешно и в семейството. Кариера не се прави с работа от 8-до 4, с възможност за редовно отсъствие от работа, когато детето е болно и т.н.

 

Може да не си съгласна с мението ми за съчетаване на семейство, кариера и щастлив брак, но фактите показват друго. В държавите със силно развита еманципация на жените повечето деца израстват в семейства на разведени родители. В същотото време и съществуващите семейства изобщо не носят белезите на здравословно семейство, което е способно на положителна репродукция. Средно жените би трябвало да раждат поне средно по 2,5 деца за да може да се поддържа популацията, но почти всички развити държави са с отрицателен прираст на населението. Очевадно е, че много трудно успяват да съчетаят семейството, с кариерата и щастливия брак и затова се опитват да го постигнат с компромиси.

 

Напълно разбирам и не осъждам жените, които не искат да са “машини за репродукция“, а искат много повече от живота. Когато обаче в следствие на това тяхно желание обществото почне да се топи и в един момент е заплашено от изчезване, не мисля че това тяхно желание е много здравословно. Това е компромис, който води към самоунищожение.

 

Еманципацията на жената е много симпатично и здравословно нещо до момента в който тази еманципация не се превърне в кариеризъм, който поставя работата и финансовият успех пред семейството.

 

Защо човек да мисли обаче за бъдещето на обществото? Не е ли най-важното той как се чувства? Безспорно добър аргумент, ако не беше малко лъжлив аргумент. Повечето кариеристки краткосрочно много добре се чувстват в кожата си, но в един момент стават на 40-50 години без деца и семейство или създават семейство, но това семейство не успява да си намери хармонията. Реално заменят краткосрочно щастие за дългосрочно нещастие..

 

Интересното е, че след този пост започнах в по-голяма степен да се съгласявам с теб. В генерализиран и краен вид нещата вероятно стоят така, но защо трябва да избираме между краткосрочното щастие на индивида и дългосрочното нещастие на обществото?

А по друг начина казано, защо да не разграничим работеща и искаща да се утвърди в работата си жена с кариерист?

Съгласна съм с Мари, че в съвременното общество в България и смея да твърдя, в голяма част на Европа голяма част от жените искат да работят. Намират го като някаква социална потребност, а не просто необходимост за осигуряване на хляба. В същото време е истина, че поне у нас малко са мъжете, които могат да си позволят сами да издържат едно петчленно семейство /с три деца/, т.е. жените трябва да работят и по тази причина.

Не виждам нищо лошо /дори напротив/ жената да намира удовлетворение в работата си, да е финансова независима и оценена там.

Но също искам да подчертая, че далеч не подкрепям кариеризма като проява на израстване на всяка цена, действия с лакти и нечестни средства или дори 12-часов /или повече/ престой в офиса. Човек /не само жената/ трябва да умее да прави разумен баланс между работа, семейство, деца, приятели, социален живот. Не смятам, че е добре децата да бъдат оставени на произвола на съдбата, дори и на грижите на професионални детегледачки, защото те имат нужда от любов.

Това обаче не означава, че жената трябва на всяка цена да избира между работа и семейство. Защото като изключим редките случаи, в които някои представители на нежния пол са на високи позиции и наистина трябва да отдават огромната част от времето и усилията си предимно в службата, повечето жени днес успешно изграждат кариера /в смисъл авторитет на работното си място/ и отглеждат децата си, макар и с помощ от някоя баба понякога, успяват да поддържат щастието в семейството и да се справят с всички свои задължения.

Отделен е въпросът как общуваме в съвременното общество и доколко индивидуализът пречи на създаване на семейство.

И за да се върнем на темата, според мен разликата е в това какво разбираш под щастие. За една филипинка вероятно това е семейството /и допълнително възможността да се измъкнеш от мизерията/, една българка може би иска още нещо. Но също така за връзката е важно какво би искал техният партньор - дали му е достатъчно да има съпруга, която поддържа дома и гледа децата, или иска да бъде с пълноценна личност, с която може да разговаря на всякакви теми и която останалите уважават. В крайна сметка щастие в семейството може да има тогава, когато и двамата партньори са щастливи, т.е. постигнали са своите очаквания.   

[Topfly]

Дори и в политиката се забелязва, че целенасочено се пробутват жени на много високи постове и резултатите са меко казано трагични. 

 

Аз лично не мисля, че като цяло еманципацията и желанието на жените да правят кариера или да участват в политиката е проблем, а дори напротив. Проблем е, че жените кариеристки искат да станат мъже и те с пълна сила налагат старите стереотипи само и само да се харесат на мачовската публика, която искат да победят. Един такъв мачовски стереотип е, че домакинската работа и гриженето за семейството е труд от втора категория, който не се заплаща и не е достатъчно престижен. Кариеристките биха имали шанс за щастлив брачен живот ако приемеха размяната на ролите в семейството и уважаваха един мъж, който не парави кариера, а основно се грижи за семейството и семейния уют. Те обаче няма как да го уважават, защото самите те бягат от този непрестижен труд

 

Може би върхът на женската еманципация ще дойде ако един ден домакинският труд започне да се плаща от държавата и мъже и жени наравно виждаха перспектива и “кариера“ в това да се грижат за семейството.

[Травеолани]

Абсолютно възможно е да имаш и деца, и кариера! В нашата фирма има много такива примери - колежки с по 3 деца, които са на високи позиции, мъжете им също, дори и на по-високи позиции от тях в повечето случаи. И за децата им се грижат детегледачки от Филипините, но каква е разликата дали детето ти ще ходи на градина или ще има детегледачка, и в двата случая майката ходи на работа.

 

Разбира се, че повечето млади жени учат, и така трябва да бъде, за да не се окажат някой ден като майките си от "традиционното семейство", които на 30 години са били разведени, с две деца, и едва свързващи двата края, защото са били възпитавани от техните майки, че мъжът носи парите в семейството. Никоя жена не трябва да зависи и да разчита финансово единствено и изцяло от един мъж.

Редактирано 22 ноември, 2016 от Травеолани

[Георги]

Въпреки че пиша сравнително рядко, това не ми пречи да чета често. Въпросната филипинска тема ми грабна вниманието, защото се завъртя около въпроси, дето и на мен са ми болни... Та ми мина през акъла - защо не си направим една тема "Свободни магеланци си търсят половинка" и всеки подобен драсне няколко реда за себе си. Така хора с общи интереси биха могли да намерят някой подходящ за себе си. А когато се посъберат повече кандидати, може да се направи нещо като "Магеланска сингъл среща". Щото като прочетох:

 

 

се сетих, че при мен ситуацията е същата, само дето съм от отсрещния пол. И ми се ще да ревна гороломно: "Дай насам барем една от тия четири, щото при мене - ич... Не че съм тъпак, ама щом си струва - що пък да не стана."

 

Та така - ако решите, че идеята я бива, може да пробваме. Сигурно има доста души, дето си търсят сроден човек, ама някак не им се иска да бият път до Филипините, пък и не ги влече, щото си искат нашенче. Пък и като са на един акъл - що да не се получи едно чудесно семейство и двама самотни пътешественици по-малко, а? Пък дай Боже и магеланчета да се появят!

 

Не че съм изцяло против, какво по-хубаво от това двама души от едно виртуално общество да продължат целия си живот и извън него? Просто не искам да отнасяме негативите от това, когато неизбежно не всичко се окаже песни и рози. Така, че нямам нищо против хората тук да се събират, срещат, създават двойки и семейства, но не искам да имаме активна роля в това с всичките активи и пасиви. Има си други форуми и групи за запознанства, а страстта към пътуване, колкото и да е животоопределяща за много от нас, съвсем не мисля, че е най-важната обща черта за гарантирана успешна връзка. 

[pamela]

Децата са жертва! Човек трябва да жертва, пари, кариера, свободно време и т.н. .

 

Вярно е, че човек трябва да вложи много усилия и време за отглеждането и възпитанието на децата си, но никога не бих нарекла това жертва.

[Zaro]

не се лишават от социален живот(за децата се грижат квалифицирани педагози) и не им липсва внимание откъм мъже. Не можем да слагаме хората в калъпи, а и кой е казал, че има съвършен модел. Според мен опира до потребности, които за едни от нас са едни, а за други – различни от нашите.

 

Родител се става лесно, но майка и баща се става много, много трудно. Няма ли я връзката с този, който идва след теб, не създадеш ли човек, все тая колко пари и кариери имаш. А човек се вае трудно. То е както водата гали камъка в планината и след милиони години вече не е остър, а гладък.

 

Щом са стигнали до там, че за децата им да се грижат педагози, а не те самите, значи живеят за социалния живот, а не за децата, и чувстват някаква непълноценност, ако са извън него, и въпреки всичко той пак им липсва.

 

Сборът от половинка, дете, работа и къща не прави семейство.

 

Когато след години теглиш чертата, значение има всичко, което не се купува с пари.

Редактирано 22 ноември, 2016 от Zaro

[Травеолани]

И защо трябва да се обобщава и да се дискутират двете крайности - кариеристка без семейство и жена домакиня с 4 деца? Това са по-рядко срещаните случаи, 90 % от семействата са между тези две крайности (поне от моя опит).

Редактирано 22 ноември, 2016 от Травеолани