Европейско първенство във Франция 2016 г. + игра

[Duke]

Хората отдавна спряха да бленуват по загубения романтичен футбол. Отбори като Исландия будят симпатии само благодарение на симптома "да подкрепим по-слабия в борбата му срещу по-силния". Дайте да не се заблуждаваме излишно! Никой от вас не следи исландското първенство, но повечето гледат английското...

[П.Кръстев]

Хората отдавна спряха да бленуват по загубения романтичен футбол. Отбори като Исландия будят симпатии само благодарение на симптома "да подкрепим по-слабия в борбата му срещу по-силния". Дайте да не се заблуждаваме излишно! Никой от вас не следи исландското първенство, но повечето гледат английското...

 

Не е това причината, аз не съм подкрепял Албания например в който и да е от мачовете им.

Виж за исландското първенство, нищо чудно да започна да го гледам

 

Ще им стискам палци и срещу Франция, въпреки че може би това ще им бъде последният мач, след многократното преизпълнение на програмата от тяхна страна.

Редактирано 28 юни, 2016 от П.Кръстев

[Добри]

Прегракнал до неузнаваемост, скачал до 4 сутринта, пял, дивял, куфял, хвърлял дрехи и възглавници през терасата, потрошил си ръката в полилея от викингската хака, се надигам след 12 часа в окаян вид, но лудешки щастлив от успеха на отбора са! Не знам на кой свят се намирам. И не смятам да се включвам в никакви спорове, обяснения и анализи. Оставям ги за разбирачите. Когато фактите говорят, думите са излишни. И когато тази игра и твоят отбор те правят щастлив и смайват света, нищо, ама нищо друго няма значение.

 

Дали ще те питат как си ритал на трева само юли и август, а през другото време си бил на кучи студ и базалтов чакъл с десетилетия, 

дали ще си дадат сметка, че буквално от голото нищо минаваш от 131 до 35 в ранга на ФИФА сред десетки обръгнали стожери, още при първата си поява на високия форум,

дали ще осъзнаят, че първият ти закрит стадион се построи през 2000 г. като в момента имаш само 7 малки такива,

дали ще включат в сметките си освен числа и съотношения - неща, които не се поддават на статистика, като дух, борбеност, сплотен колектив, мъжество и дисциплинирана северна нация,

дали ще видят как тренираш малките дечица и юношите със самочувствие на шампиони, без грам пораженческа психика на аутсайдер 

дали първо ще те погледнат с присъщото си пренебрежение, а после ще вадят от девет реки в десета разни причини,

дали ще те упрекват в липса на романтика и изкуство в играта, още преди да си еволюирал перките в крайници,

дали ще благоговеят пред титлите и медалите си, без да видят къде реално се крие блясъка на една битка...

 

това, приятели, вече просто няма никакво значение!

[Botko]

Футбола винаги се е играел на голове.Може да победиш И ако ти позволи другия отбор.Има термини преса,катеначо..Може да ти оставя и 90% да се моташ и разиграваш или с неточни далечни удари да бориш статистиката,а на голове да си ялов. За тоя романтизъм дето говорите...Минал е.Всичко се променя!Онези техники и финес с топката сега като ги гледам е все едно като кеч-а,шоу и атракция.Виртуоза дриблира и около него 3 противникови играчи събират очи ,но никой не му влиза.Красиво е...само че е за 80-те.Сега се играе силово и колективно и исландците са научени да играят с подобна схема.Но..те са скандинавци и имат дисциплина.Със същия треньор Нигерия преди години нямаше успех в ЮАР.Щото нигерийците изповядват друг футбол и манталитет и срещу себе си срещнаха неудобни за тях съперници.Тъй ,че треньора е фактор и е много,но изпълнителите са на терена и когато с тоя потенциал постигаш успехи значи схемата пасва.Доза късмет също трябва.Англичаните от много години живеят в 1966...Исландците от 2 цикъла изграждат отбор и го постигат.Чест им прави ,че при толкова население и такава природа,развиват футбол.Ефективни са.Както и ние 1994.Ние някой надиграхме ли с игра в САЩ(може би донякъде Гърция)?Просто чакахме момента и надхитряхме тези дето тръгваха да ни схрускат.Това е философията на Давид срещу Голиат...на К.Клей срещу Д.Фрейзър..дебнеш и забиваш ножа.Но за да стигнеш до двубоя значи си се научил да водиш битки.Исландците това показват.Играят все едно са редовен участник на големи първенства.Предпочитам такива отбори отколкото разни "големи"дето тепат 90 минути и бият в продълженията или с дузпички.Португалия е на четвъртфинал само с равенства в редовното време.Аржентина със супер звезди ,Чили 2 пъти им взима трофея на Копата.Ами когато са ялови,вината е в изпълнителите...не в треньора!

[Пътувко]

Ами браво на италианците и на исландците Вчерашният ден беше добър за футбола   

Първо, не съм съгласен че Италия играе "катеначо", поне не в последните години. Да, може понякога да следват треньорски указания, но за мен са от малкото, които запазиха красотата на играта. Показаха как се играе футбол, поне в първия час на двубоя. Испания също са добър отбор, но вече ми дойдоха малко в повече. Пък и с тези клубни отбори вечно на върха, нека малко да има смяна на героите. Има и нещо друго, Конте има дух и освен това е бил треньор на огромната част от футболистите, които основно са от Юве. Моите любимци освен че са 5 пъти подред шампиони, взеха редица купи, суперкупи и играха полуфинал и финал на евротурнирите. Така че половината отбор е абсолютно обигран, а другите играчи достатъчно добри. 

Колкото на исландците, Шапка им свалям, шапка им свалям Биха смешниците от Англия, които така и не мога да разбера как имат все още фенове. Това си е чист садизъм Освен това не се знае на следващото европейско дали ще допуснат Англия (това в кръга на шегата). Финалът на Евро 2020 ще е на Уембли, а уж било Европейско първенство. Тя Англия нали не иска в Европа, да си играят там помежду си на острова и да се бутат там цял мач   

Та пак за Исландия, не знам какъв футбол играят, но зарадваха много хора, а играта е и за хората все пак....не само за гелосаните надъхани милионери. Нека да има такива моменти, защото те са истнински и ще се помнят дълго.

 

Очакват ни интересни мачове  

[Duke]

Както и ние 1994.Ние някой надиграхме ли с игра в САЩ(може би донякъде Гърция)?Просто чакахме момента и надхитряхме тези дето тръгваха да ни схрускат.

 

С всичко съм съгласен, но тук категорично не мога да се съглася! Многократно съм гледал повторения на мачовете ни от САЩ '94 и трябва да ти кажа, че в абсолютно всеки един от тях (включително този срещу Германия) бяхме напълно равностойни на терена и имахме достатъчно шансове за гол...

[Hayasko]

И аз скоро гледах повторения на мачовете ни от САЩ 94 и с удивление открих, че наистина в повечето мачове сме били равностойни на противника. На времето си мислех, че е било някаква огромна изненада, но сега от позицията на времето нещата изглеждат по съвсем друг начин. Единствено в мачовете с Нигерия и Швеция нещата не са равностойни.

[Duke]

Аз тези с Нигерия и Швеция въобще не ги броя, макар че срещу нигерийците нищо не се знаеше, ако съдията беше признал онзи гол на Ицо от свободен удар. Истината е, че имахме уникален отбор, с който в един момент всички започнаха да се съобразяват. Спомнете си за мачовете с Германия в следващата квалификация. Нямахме нищо общо с изненади от типа на Исландия, Гърция или Турция, а си бяхме класа...

[Двуцветко]

Хората отдавна спряха да бленуват по загубения романтичен футбол. Отбори като Исландия будят симпатии само благодарение на симптома "да подкрепим по-слабия в борбата му срещу по-силния". Дайте да не се заблуждаваме излишно! Никой от вас не следи исландското първенство, но повечето гледат английското...

Тези, които все още гледат английското, не го гледат заради играчите от Англия (както беше преди), а заради купищата чужди звезди с екстравагантни прически и татуировки. Единственото нещо, за което си заслужаваше тази година да се гледа това първенство беше Лестър - хората бленуваха точно романтичния футбол, когато всеки можеше да бие всеки и всичко беше въпрос на дух, колектив, вяра, честна игра, раздаване до край. Точно това показа Лестър и за радост на истинските фенове на тази игра успяха да вземат титлата. Явления като Исландия и Лестър в случая все още ме карат да вярвам, че футболът не е мъртъв като философия и начин на живот. Всичко друго е гел, прически, татуировки и стойки, които са присъщи за други сцени, но не и за тази велика игра.

[Двуцветко]

Ами исландците още не са станали манекени и рекламни лица, ама ако стигнат по-далече в първенството ще ги вземат в големите клубове и това ще стане...

Факт, такъв е животът днешно време, сигурно и това ще стане. С разликата, че те не станали футболисти с идеята да бъдат манекени един ден, а футболисти. Докато в днешно време на повечето футбалери само това им е в главата - само как да станат реалити персони и да са в жълтата хроника. Което ме кара да си спомням, че един Туньо примерно със сигурност и искал да стане футболист и нищо друго на времето. Нищо, че изглеждаше като пират

[Duke]

Тези, които все още гледат английското, не го гледат заради играчите от Англия (както беше преди), а заради купищата чужди звезди с екстравагантни прически и татуировки. Единственото нещо, за което си заслужаваше тази година да се гледа това първенство беше Лестър - хората бленуваха точно романтичния футбол, когато всеки можеше да бие всеки и всичко беше въпрос на дух, колектив, вяра, честна игра, раздаване до край. Точно това показа Лестър и за радост на истинските фенове на тази игра успяха да вземат титлата. Явления като Исландия и Лестър в случая все още ме карат да вярвам, че футболът не е мъртъв като философия и начин на живот. Всичко друго е гел, прически, татуировки и стойки, които са присъщи за други сцени, но не и за тази велика игра.

 

Ами не е баш така. Нямам идея дали (и откога) следиш английското първенство, но се налага да назова причината поради която аз и хиляди като мен в цял свят (а не само на Острова) са запленени от футбола, който се играе там. Висшата лига е пълна със звезди от Испания, Франция, Германия, Аржентина и Бразилия. Всички те, щом стъпят на терена в мач от английското първенство, започват да играят коренно различен футбол. Навремето противниците на английския футбол си служеха с клишето "безкрайни центрирания". Това и тогава и днес издава тотално непознаване на философията на играта на Острова. Философия, която е далеч от резултата и е изцяло насочена към удоволствието на хората по трибуните. Обърни внимание на новото попълнение от играчи, които за поредна година ще напълни лигата тази есен. Наблюдавай как само след десетина мача, същите тези футболисти започват да играят коренно различен футбол от този, който сме свикнали да виждаме от тях в предишните европейски отбори. Много мога да говоря по темата, но нека не се отклоняваме излишно в тази посока...

[Duke]

Ха-ха-ха, страхотен!

Янки гоу хоум...

 

[Botko]

В САЩ 1994 се класирахме в последния момент благодарение Не само на нашия гол в последния мач накрая а и благодарение на победата на Израел над Франция като гости. Това беше шанса за да не бъде последния мач протоколен и нашите го използваха и имаха късмет.Не знам какво сте гледали,но в мача с Нигерия тръгнахме да ги надиграваме и ни насолиха.И на Стоичков да бяха признали гола,пак щяха да ни бият щото тръгнахме да ги надиграваме.Чичо Пенчо не беше фактора треньор...фактора беше играта на повечето в стойностни отбори при класни треньори и пълната свобода след мача с Гърция.Това освободи напрежението ,както на Дания през онова Европейско когато ги събраха от плажа и станаха Европейски. Шанс-а с Аржентина беше ,че си бранихме 3 те точки от Гърция а онези ялови Каниджи и сие,също като вчерашната Аржентина на Меси тепаха безрезултатно.След равностойния мач с Мексико в което шанса беше на страната на Боби Перуката ,вече ни дойде самочувствието защото не само постигнаха успех а даже и Немислим при онова 3:0 с Нигерия.И в мача с Германия нямаше какво да губим,играхме така както вчера игра Исландия с Англия.Намерихме момента и ги праснахме!Швабите не бяха слаби...Ние имахме криле тогава! Ако прочетете коментара ми,не съм казвал ,че не сме играли равностойно ,а че НЕ СМЕ НАДИГРАВАЛИ. В мача с Италия,вече бяхме решили,че ще сме на финала и малко в еуфория надценихме ,че Италия е гледала мача с Германия и търпеливо жабарите ни отрезвиха набързо. Същото ще се случи с Исландия ако тръгнат с еуфория и самочувствие да се класират за полуфинал като надиграват Франция...Помните Гърция как станаха Европейски...Грозен футбол но записаха името си в историята на футбола а ние след САЩ 1994 отидохме на едно Европейско в което бихме Румъния и завършихме наравно с Испания ,но Французите ни биха,щото бяхме пак се наежили да ги бием. Птичето каца рядко на рамото на такива отбори като нас!В смисъл не ,че е късмет ,а че се ражда такова поколение,което попада в ситуация да има И успехи....в случая с треньора ,продължавам да твърдя,че чичо Пенчо е по скоро готин психолог отколкото тактик или да робува на схеми Тогава играчите направиха мачовете и интелекта с който подхождаха след мача с Нигерия. Докато на това Европейско Исландия няма загуба и се връща в мачовете винаги,че и ги обръща.Не искам да правя аналогии...просто имахме изпълнители и затова биехме.Докато тези имат отбор...колектив щото е 21 век.Романтичния футбол беше на "звездите"...В днешно време не е достатъчно...Често отбор от много звезди яде бой от никому неизвестни.Ето това е причината да има изненади....никой не се съобразява с теб докато не яде спарчето.После вече те гледат насериозно,знаят ти изпълнителите,тактиките,всичко...и ставаш разгадаем.Докато си за сефте или нямаш успехи,всеки те подценява или си мисли,че сами ще се бият "слабаците"...Да ама се случва ,да нацелиш поколение ,което ти натрива носа и после вече на теб гледат сериозно и не може да изненадаш!Точно по същия начин Исландия сега ,Гърция и Турция и Хърватска на Шукер бяха изненади подобни на нашите.Щото те явно са гледали САЩ 1994 а "големите" са гледали носа-си ,като са играли с тях

[П.Кръстев]

Ето това е:

 

http://m.offnews.bg/news/Sport_18752/Pisna-mi-ot-handbal-i-obeshtah-na-tatko-da-igraia-v-natcionalniia-p_631842.html

 

:D

[Двуцветко]

Ами не е баш така. Нямам идея дали (и откога) следиш английското първенство, но се налага да назова причината поради която аз и хиляди като мен в цял свят (а не само на Острова) са запленени от футбола, който се играе там. Висшата лига е пълна със звезди от Испания, Франция, Германия, Аржентина и Бразилия. Всички те, щом стъпят на терена в мач от английското първенство, започват да играят коренно различен футбол. Навремето противниците на английския футбол си служеха с клишето "безкрайни центрирания". Това и тогава и днес издава тотално непознаване на философията на играта на Острова. Философия, която е далеч от резултата и е изцяло насочена към удоволствието на хората по трибуните. Обърни внимание на новото попълнение от играчи, които за поредна година ще напълни лигата тази есен. Наблюдавай как само след десетина мача, същите тези футболисти започват да играят коренно различен футбол от този, който сме свикнали да виждаме от тях в предишните европейски отбори. Много мога да говоря по темата, но нека не се отклоняваме излишно в тази посока...

Не знам за теб, но аз англ. футбол го следя още преди да мога сам да си връзвам връзките на обувките, а това беше отдавна

Та смея да не съглася с по-горните неща. Вземи един пресен пример - Бербатов. Човекът рисуваше по терените в Англия, но Съра и феновете нещо не бяха на кеф от този факт. На тях дай им физически единоборства, скорост, яко блъскане, мачкане. Има си чар и в това, но са лишени от фантазия, няма е магията. Сигурен съм, че сега ще се впуснеш в примери как това не е така и как Арсенал играели като бразилци или нещо подобно, но тези пичове като цяло в Англия си го носят в гените това мачкане и блъскане на топката. Къде другаде по света освен в Англия спечелването на корнер се адмирира от публиката повече и от спечелването на дузпа? Просто корнерът е най-добрата опция за мачкането на топката в наказателното поле и всичко друго, което произлиза от това мачкане

Редактирано 28 юни, 2016 от Двуцветко

[Duke]

Цялото ти мнение означава, че не харесваш английски футбол и не разбирам какво точно дискутираме. Показателен е примерът с Бербатов. Именно защото неговият стил на игра е далеч от английския не му се получиха нещата. На Острова публиката ненавижда мързеливите играчи и толерира онези, които са борят за всяка топка, влизат мъжки във всяко единоборство и се радват на всеки корнер. Далеч си от тези неща, не се мъчи да ги проумяваш. Става дума за манталитет, традиции и специфични обществени отношения. Казвал ли съм, че по една или друга причина от 25 години съм свързан пряко с Англия? Има неща, които не могат да се обяснят с думи, трябва да се осъзнаят на място...

[Zaro]

 Висшата лига е пълна със звезди от Испания, Франция, Германия, Аржентина и Бразилия. Всички те, щом стъпят на терена в мач от английското първенство, започват да играят коренно различен футбол. Навремето противниците на английския футбол си служеха с клишето "безкрайни центрирания". Това и тогава и днес издава тотално непознаване на философията на играта на Острова. Философия, която е далеч от резултата и е изцяло насочена към удоволствието на хората по трибуните. Обърни внимание на новото попълнение от играчи, които за поредна година ще напълни лигата тази есен. Наблюдавай как само след десетина мача, същите тези футболисти започват да играят коренно различен футбол от този, който сме свикнали да виждаме от тях в предишните европейски отбори. Много мога да говоря по темата, но нека не се отклоняваме излишно в тази посока...

 

Английският футбол отдавна не е това, което беше. Най-знаковият пример, за който се сещам в момента, е защитата на Арсенал през 80-те - Тони Адамс, Лий Диксън, Стив Боулд, Мартин Киоун, с включване малко по-късно на Найджъл Уинтърбърн. Това беше английският футбол.

 

Големият виновник за уеднаквяването на играта в различните държави се казва Марк Босман.

 

Не споделям еуфорията от английския футбол в наши дни. Автентичната игра се демонстрира от по-слабите отбори, които не могат да си позволят по-скъпи играчи, които да им дърпат конците, и така да променят стила. Стадионите се превръщат в молове, в които между другото се играе и футбол. И най-голямата звезда да дойде в английски клуб, няма да усети духа на региона/квартала на отбора, защото не е израснал там, а другата година ще играе в друг отбор, а нерядко и друга държава. Селското отборче е селско, но там играчите са от квартала и изгарят за играта. На селския стадион мирише на футбол, а на Емирейтс/Стамфорд Бридж - само на пари.

 

Не знам за теб, но аз англ. футбол го следя още преди да мога сам да си връзвам връзките на обувките, а това беше отдавна

Та смея да не съглася с по-горните неща. Вземи един пресен пример - Бербатов. Човекът рисуваше по терените в Англия, но Съра и феновете нещо не бяха на кеф от този факт. На тях дай им физически единоборства, скорост, яко блъскане, мачкане. Има си чар и в това, но са лишени от фантазия, няма е магията. Сигурен съм, че сега ще се впуснеш в примери как това не е така и как Арсенал играели като бразилци или нещо подобно, но тези пичове като цяло в Англия си го носят в гените това мачкане и блъскане на топката. Къде другаде по света освен в Англия спечелването на корнер се адмирира от публиката повече и от спечелването на дузпа? Просто корнерът е най-добрата опция за мачкането на топката в наказателното поле и всичко друго, което произлиза от това мачкане

 

Бербатов не беше възприет от масовата публика, но стилът му е бутиков, а в Англия за да се хареса такъв играч, трябва да е англичанин. Такъв беше Крис Уодъл.

 

Арсенал бразилци? Неслучано Венгер го подканиха да се ходи - отборът е твърде, твърде обезличен.

 

 

Допълнение: Я, каква статия. Съвпадението е случайно.

 

 

 

Какво отне от футбола Висшата лига? Романтиката и звездите, които живеят в квартала вече ги няма

Редактирано 28 юни, 2016 от Zaro

[Duke]

Заро, това за което говориш не е от вчера. Правилото Боснан обърна европейският футбол с краката нагоре. Хората на Острова още си спомнят с умиление сезоните през 80-те, когато в английския футбол чужденците бяха екзотика. Имам приятел в Кройдън, огромен фен на Кристъл Палас. Допреди няколко години Мик се гордееше, че Орлите играят в чемпиъншип и нямат много чужденци в състава. С влизането във Висшата лига обаче, нещата се промениха. И все пак, както писах и по-горе, Висшата лига продължава да бъде мястото, което принуждава чужденците да адаптират своята игра към стила предпочитан на Острова, вместо да се случва обратното. Няма друго подобно първенство, но е въпрос на вкус. Много хора не харесват този различен футбол, подчинен на собствени правила и традиции, в което няма нищо лошо. Но, когато някой ми заговори за дърводелски футбол, кюскане на топката и безкрайни центрирания, няма как да остана безучастен...

[Двуцветко]

Цялото ти мнение означава, че не харесваш английски футбол и не разбирам какво точно дискутираме. Показателен е примерът с Бербатов. Именно защото неговият стил на игра е далеч от английския не му се получиха нещата. На Острова публиката ненавижда мързеливите играчи и толерира онези, които са борят за всяка топка, влизат мъжки във всяко единоборство и се радват на всеки корнер. Далеч си от тези неща, не се мъчи да ги проумяваш. Става дума за манталитет, традиции и специфични обществени отношения. Казвал ли съм, че по една или друга причина от 25 години съм свързан пряко с Англия? Има неща, които не могат да се обяснят с думи, трябва да се осъзнаят на място...

Човече, тук вече не позна, направо ме настъпи по мазола

Проблемът е, че прекалено много харесвам английският футбол и в частност шотландският. И ако ти от 25 години имаш някаква визия за тази игра по тези ширини, аз още преди 30-на години съм пил бира (да, бира, а не швепс или лимонада) с легенди като Тони Адамс, Пол Мърсън, Ян Райт, Найджъл Мартин, Алън Пардю, да продължавам ли? Обиколил съм повече от половината стадиони в Шотландия за мачове. Гледал съм мачове по всички нива на дивизиите в Англия и Шотландия, последният беше в 7-мо ниво на Англия (за който билета струваше 12 паунда ).Последните 5 години мачовете на националния отбор на Шотландия, които съм пропуснал да гледам на живо се броят на пръстите на едната ми ръка. Миналия месец имах среща с Гордън Страхън и с момчетата му от Шотландския национален отбор и все такива факти. И не ти ги казвам тези неща, за да си мерим пишурките кой е по-голям разбирач на британския футбол, а просто да ти кажа, че нещата ги познавам отвътре. Знам и какво мисли редовия местен фен и там е работата, че дори и те самите взеха да осъзнават, че изостават на светлинни години от съвремения футбол. Да не говорим, че познавам редица случаи, където местни фенове се отказват от местния футбол и отбори, защото им е писнало от дървени глави (във всякакъв смисъл) и пътуват до страни като Германия и Холандия, за да подържат местен тим там, защото смятат, че експириънса си заслужава всеки евроцент за сметка на надутия балон в ЮК. Да не говорим и за факти, че отдавна няма места за правостоящи в Англия, което допълнително уби атмосферата. Не знам дали си бил напоследък на мач на живо особено на голям отбор, атмосферата е подтискаща, но това си личи и по диемите вече, въпреки че бг коментаторите се изявяват все едно са минали през школата на Скай Спортс. Но вече навлизаме в подробности, а не това е темата тук.

Та с две думи, пиша ги тези неща, защото сигурно и двамата харесваме много британския футбол, но е добре да свалим розовите очила, да излезнем от клишето, че това е най-якия футбол за гледане и да отдадем заслуженото на отбори като Исландия, които ни карат да вярваме, че футболът е все още жив.

Редактирано 28 юни, 2016 от Двуцветко

[captain_oveur]

онези, които са борят за всяка топка, влизат мъжки във всяко единоборство и се радват на всеки корнер

 

Сакън! За футбол ли говорим или за мазни борби на селски пехливани? Има ръгби за мъжките единоборства, хайде сега!

 

 

 

На Острова публиката ненавижда мързеливите играчи

 

Нали, нали? На Острова публиката, състояща се предимно от трудолюбиви труженици...

 

 

 

Именно защото неговият стил на игра е далеч от английския не му се получиха нещата

 

...които (труженици) едва ли знаят какво означава думата фантазия. Вероятно си мислят, че е нещо, което могат да издялкат на тезгяха по време на обедната си почивка, ако някой им обясни (с думи прости ) как изглежда.

[П.Кръстев]

С цялото ми уважение към Бербатов (не е много голямо, след отказа му от националния отбор), но той според мен просто не пасваше по никакъв начин на стила на Юнайтед.  Казвам го като фен на отбора от вече 15 години. 

 

Доста обаче се отклонихме от темата за Евро 2016, дали има друга тема за английски футбол? 

[Георги]

Няма лошо да има такива дискусии, точно в почивката

 

Аз пък не разбрах защо исландците да са практикували грозен футбол. Това, което видях аз е супер нещастно начало за тях, обърнаха мача за 15-ина минути и от там не дадоха на англичаните дори да помиришат шанс за гол. Повече от 70 минути. Не е било някакво опълчение, да има греди, фрапантни пропуски, сериозен натиск и т.н. Чисто и просто англичаните бяха надиграни тактически по всички параграфи. 

 

Човек, който няма сериозни познания за спорта, ако беше гледал този единствен мач и се абстрахира от славата и историята на участниците,  нямаше две мнения кой е по-класния отбор на терена. Никакъв късмет не беше тази победа, а си беше изкована с тактически грамотна и правилна игра. 

 

Колкото до това, че играта се е променила последните 30 години, не само се е променила, но и еволюирала. Виртуозите, които могат да играят на "21" с часове в днешно време не могат да прокопсат, ако нямат и съответният футболен интелект. В противен случай всеки грамотен отбор ще ги изяде. Това не се случва само с футбола, а и с всички спортове и бих казал всички сфери на живота.

 

Като фен на Формула 1, малко съжалявам, че не съм бил съвременник на Лауда, Хънт и дори Сена. Състезанията днес са често скучни, с много малко зрелищни и виртуозни изпреварвания като от едно време и няма каране гума до гума в продължение на няколко обиколки. В същото време тактическата, техническата и стратегическата битка е на невероятно ниво и това дава определено различен тип гъдел. Миналата седмица Уилямс смениха гуми в бокса за 1.9 секунди... Трудно може да обясниш на незапознат зрител какъв е кефа от това, че даден пилот е карал 10 обиколки на лимита, за да може да изпревари противника в бокса, а не се е пробвал самоубийствено да го направи на пистата. Ако хванеш американските НАСКАР, там шоуто е гарантирано, но Джереми Кларксън беше направил един коментар, че да сравняваш НАСКАР с Формула 1 е като да сравняваш симфония на Бетовен с биене на дървена лъжица в тиган. 

 

Има известен паралел с футбола тук. В найста дивизия сигурно футболистите наистина горят в играта, но пък я няма съответната тактическа интелигентност, която пък я притежават много от отборите пълни с гелосани реклами на шампоан против пърхут. 

[Duke]

Георги, частта около предимството на Исландия в мача с Англия, дори няма да коментирам. Има статистика. И на мен понякога ми се струва, че ЦСКА или Ливърпул играе извънземен футбол, но като паднем от Монтана или Фулъм и после погледна статистика, нещата си идват на мястото. Футболът стана безкрайно точна игра и статистиката е в основата на един успех или неуспех. Друго обаче ми направи впечатление. Ако бях на твое място, повече щях да съжалявам, че не съм гледал Найджъл Менсъл. Неговите битки с Прост и Сена бяха легендарни и ме запалиха по Ф1. Искрата продължи да гори покрай Деймън Хил, но после Шумахер развали всичко...

[Георги]

Георги, частта около предимството на Исландия в мача с Англия, дори няма да коментирам. Има статистика. И на мен понякога ми се струва, че ЦСКА или Ливърпул играе извънземен футбол, но като паднем от Монтана или Фулъм и после погледна статистика, нещата си идват на мястото. Футболът стана безкрайно точна игра и статистиката е в основата на един успех или неуспех. Друго обаче ми направи впечатление. Ако бях на твое място, повече щях да съжалявам, че не съм гледал Найджъл Менсъл. Неговите битки с Прост и Сена бяха легендарни и ме запалиха по Ф1. Искрата продължи да гори покрай Деймън Хил, но после Шумахер развали всичко...

 

Това със статистиката ми е любимо Казвам го като фен на формулата и не-фен на Шумахер, та и там така обичам много да ми се цитират статистики, които без обосновка просто си висят. За статистиката някоя топка, която едва едва се търкаля към исландския вратар е равносилно на оня удар със задната ножица, който по жив късмет уцели английския. Няколкото жалки опита за центриране на англичаните, които излизаха директно в аут сигурно също се броят за удари извън очертанията Както и да е, с цифри безспорно не се спори, но най-важните в случая са 2:1.

[Zaro]

Това със статистиката ми е любимо Казвам го като фен на формулата и не-фен на Шумахер, та и там така обичам много да ми се цитират статистики, които без обосновка просто си висят. За статистиката някоя топка, която едва едва се търкаля към исландския вратар е равносилно на оня удар със задната ножица, който по жив късмет уцели английския. Няколкото жалки опита за центриране на англичаните, които излизаха директно в аут сигурно също се броят за удари извън очертанията Както и да е, с цифри безспорно не се спори, но най-важните в случая са 2:1.

 

Я да видим какво казва великият Кройф за статистиката:

 

 

Намирам за ужасяващо, когато някой талант е отхвърлен на базата на компютърни статистики. Според сегашния критерий в "Аякс" аз щях да бъда отхвърлен. Когато бях на 15, не можех да ритна топката с левия крак на 15 метра, а с десния го правех най-много на 20 метра. Моите технически качества и визия за играта не могат да бъдат отчетени от компютър.

 

И още:

 

 

Футболистите в днешно време могат да ритат топката само с прав. Aз можех да я ритам с прав, с вътрешен и с външен, и с двата крака. Това ме прави шест пъти по-добър от съвременните играчи.

Редактирано 29 юни, 2016 от Zaro