Месец в Перу и/или Боливия?

[Childish 10398]

А как стои въпросът с визата за Боливия? Искат ли ваксина с/у жълта треска и ако да, как може да се заобиколи?

 

 

Току-що се сдобихме с визи за Боливия. И т.к. това ни струваше 2 изгубени дни, сега описвам как могат да се извадят визи за Боливия от Перу без да се плащат 50$ на границата.

 

Визите за българи са безплатни, ако се извадят предварително в някой консулски отдел на Боливия - в Перу има в Лима (намира се в Сан Исидро) и в Пуно (преди е бил в центъра, но отскоро са го преместили, ходи се с такси за 4-5 сол или с маршрутка 19 за 0.60 сол от Пласа де Армас).

Изискванията за българи са да се попълни електронен формуляр от страницата http://www.cancilleria.gob.bo - вдясно има линк Formulario de solicitud de visa - следват се стъпките и да се представят следните документи:

- копие на паспорта - сканирано копие се прикачача към формуляра, ксерокопие се представя

- снимка - прикача се към формуляра - има изисквания за снимката, аз използвах снимката си за американската виза

- план за пребиваване - прикача се към формуляра и се представя разпечатано копие

- копие на кредитна карта - прикача се към формуляра и се представя разпечатано копие

- резервация за хо(с)тел - прикача се към формуляра и се представя разпечатано копие

- самият формуляр като се попълни, се разпечатва. Много важно - заради това и днешния ден го изгубихме - накрая при приключване на попълването, системата показва един код. Този код трябва да присъства в разпечанато копие на формуляра. В нашия случай липсваше. Добре, че го бях изпратила по имейл до себе си и го представихме, но ходихме още веднъж до консулския отдел.

Формулярът може да се попълва само веднъж. Важи до 2 седмици (или 14 или 15 дни, не си спомням точно) - в този период трябва да се явиш лично. В него попълваш и в кой консулски отдел ще го подадеш.

 

Документите се прикачат като картинки, като ограничението за файловете е до 300К за снимка и 150К за документ (ако помня точно). Ако не може да попълните формуляра още вкъщи и да си разпечатате - напр. ще кандидатствате за виза по време на път след повече от 2 седмици - подгответе си въпросните документи - сканирани и разпечатани, за да си спестите време.

 

За да не ви искат ваксина за жълта треска - в плана за посещение не трябва да присъстват райони на Боливия, за чието посещение тази ваксина е задължителна.

 

Смешно ми стана днес докато чакакхме консулът да се появи, на "опашката" имаже местна тур. агентка, която беше дошла да проучва какви са изискванията за визи за.... българи. Та направо й дадохме списъка да не чака повече.

Редактирано 21 юни, 2016 от Childish

[Childish 10398]

Тези снимки от снощната вечеря в Пуно предизвикаха много коментари в социалната мрежа, та да ги публикувам и тук...

 

cuy (морско свинче) (а дали не е плъх, а?  )

 

 

 

[Гост]

Ама Номад какъв е черееееееееееееееен  Чакам още репортажи!

[Rumiana 4038]

cuy (морско свинче) (а дали не е плъх, а?  )

 

А, морски свинчета са си - виждала съм ги да им щъкат из къщите.  Специално племената аймара - около Пуно - ги отглеждат не толкова за храна, колкото за целите на традиционната медицина.  Приписва им се почти магическа способност да лекуват и диагностицират болести!  Ако имаш болки в гърба, например  – оставя се морско свинче да ти ходи по гърба час-два и ти минава!    Трябва да е специално – черно свинче, ако си мъж – свинчето трябва да е мъжко, ако си жена – женско, и пр. 

[Oshko 5462]

Току-що се сдобихме с визи за Боливия. И т.к. това ни струваше 2 изгубени дни, сега описвам как могат да се извадят визи за Боливия от Перу без да се плащат 50$ на границата.

 

Някаква идея дали работят събота и неделя? Предполагам, не, но на нас Пуно ни се пада точно уикенда.

[Childish 10398]

Не.

Работното време в Пуно е 8-16 (официално, на практика е 8-9& 14-16

в Лима 8-12

понеделник-петък

[Oshko 5462]

Не.

Работното време в Пуно е 8-16 (официално, на практика е 8-9& 14-16

в Лима 8-12

понеделник-петък

Значи ще си плащаме, няма как.

Вкусно ли беше свинчето?

Студено ли е времето, като нашата зима ли е там сега?

Ако имаш възможност и се сетиш, погледни моля има ли автобуси около 10-12ч към Ла Паз или Копакабана. Защото онлайн откривам само сутрин в 8 и след обяд в 14 и нищо между тях.

[Childish 10398]

Значи ще си плащаме, няма как.

Вкусно ли беше свинчето?

Студено ли е времето, като нашата зима ли е там сега?

Ако имаш възможност и се сетиш, погледни моля има ли автобуси около 10-12ч към Ла Паз или Копакабана. Защото онлайн откривам само сутрин в 8 и след обяд в 14 и нищо между тях.

В Лима не можеш ли да извадиш виза или тук в Пуно, ако отидеш в 8 или по-рано да си пръв? Отнема около 10 минути ваденето на визата.

 

Nomad само тества месната кухня, аз ям месо по принуда. Повече му харесало онова в Еквадор. Любимото му перуанско ястие се казва антикучо. Ако си падаш по алангле/аржентинска скара, задължително го пробвай.

 

Ще видя за автобусите - то и нас ни интересува. Бяхме разбрали, че последният е в 14ч, но имало и маршрутки до границата. Надявахме се още днес (т.е. вече вчера) да сме в Боливия, като се забавихме с визите остана за днес, но аз не се чувствам добре от височината - главоболие и недостиг на кислород - та не е ясно дали ще продължим веднага.

Редактирано 22 юни, 2016 от Childish

[Childish 10398]

Ама Номад какъв е черееееееееееееееен  Чакам още репортажи!

черВен е. За пореден n-ти път на това пътуване...

[mililia 18964]

черВен е. За пореден n-ти път на това пътуване...

 

Абе, хора, вие слънцезащитни не ползвате ли? Ще вземете да си причините нещо. На тия височини въздуха е изключително разреден и слънчевите лъчи направо горят до кръв.

 

Лили, сетих се, че обичаш сладко и да ти кажа да си купиш сладкиши с кока. Яж по много от тях и пий сладки напитки и ще приемеш височините по лесно. Това ни го казаха на тура до Каньона. Гида каза, че сладкото и течностите вършат същата работа като коката и който се чувства зле да ги приема неограничено.

[Childish 10398]

Абе, хора, вие слънцезащитни не ползвате ли? Ще вземете да си причините нещо. На тия височини въздуха е изключително разреден и слънчевите лъчи направо горят до кръв.

 

Лили, сетих се, че обичаш сладко и да ти кажа да си купиш сладкиши с кока. Яж по много от тях и пий сладки напитки и ще приемеш височините по лесно. Това ни го казаха на тура до Каньона. Гида каза, че сладкото и течностите вършат същата работа като коката и който се чувства зле да ги приема неограничено.

Nomad отказва да използва кремове. То и аз ги бях зарязала след солидното почерняване в Куба, но периодично избелявам малко и пак трябва да се мажа. А за тук е ясно, че кремовете са абсолютно задължителни, но някои са твърдоглави,

 

Моето лично мнение е, че коката изобщо не помага.

 

Е, най-накрая да имам извинение за сладкия зъб (моите всичките са сладки)....

[Childish 10398]

Студено ли е времето, като нашата зима ли е там сега?

Забравила съм да отговоря.

 

Не, не е като през нашата зима.

В Лима имахме късмет с времето - бяхме там в неделя и се събудихме с дъжд, но после изненадващо се оправи до слънце и синьо небе и топло през деня, малко хладно привечер - по-скоро като нашите пролет и есвн;

В Наска беше под 30,, в Уакачина ми беше горещо на мен. Със залеза и там стана хладно.

В Арекипа слънцето е много силно - дори в 9 светлината беше изключително силна за снимки, може би 22-23 на слънце и за къс ръкав, на сянка по-усойно, но като си в движение не се усеща - през деня си бях по къс ръкав. Но свърших глупост да отида на тур с двуетажен автобус, вторият етаж е отркит и автобусът като се движеше духаше много и настинах. Изобщо дори като е топло трябва да носиш някаква топла дреха за всеки случай. Последния ден си беше по-хладно, слънцето не печеше като предните.

За каньона Колка те предупреждават, че е много студено, та да си с 3-4 ката дрехи като зелка и на самия каньон пак може да си по къс ръкав, но в маршрутката ми беше много студено, а и после на връщане си беше хладно. Не знам дали знаеш, но за този тур те вземат в 3-3:30 от хотела.

В Пуно пак - на слънце топло, на сянка - едно такова усойно, а като залезе слънцето - бррр. Но неприятното е, че в хотелите няма отопление.

За Агуас Калиентес вчера едно момче от Хонг Конг ме предупреди да избирам хостел с топла вода, защото много нямали.

Та като нямаш отопление и топла вода - не е като нашата зима.

Вие все пак ще идвате директно от България и ще си носите термо бельо. Ние нямаме много топли дрехи и може би затова ни е много студено.

[mililia 18964]

 

 

Моето лично мнение е, че коката изобщо не помага.

 

Е, най-накрая да имам извинение за сладкия зъб (моите всичките са сладки)....

 

Да ти кажа, не съм съвсем съгласна за коката, но думата ми е да ядеш много сладки неща и да пиеш много подсладени напитки, за да се справиш по-лесно с приемането на височините. Иначе задъхването ще ти остане до края.

 

Иначе, според мен си трябва чалъм за коката, а не просто да набуташ листа в устата си. Единствено в Северна Аржентина един шофьор, обясняваше как се приема кока. Той каза че се натъпкват между 15-17 листа в бузата и се смуче около 40 мин., а после се изплюва. Не се дъвче. При този вариант на мен поне ми изтръпна устата, но понеже през цялото време ми се гадеше от листата не издържах дълго и го изплюх. Изтръпването в устата ми беше като при упойка от зъболекар. Помня, че тогава гида ни каза, че коката се използва и за анестезия, а също и да обогатява кръвта с кислород. Ако ти е приятно пробвай по този вариант и после пиши какво си усетила.

[Childish 10398]

11.06.2016

Богота -> Лима

 

Последни часове в Богота. Между музей на златото и фризура избирам второто - ако искам колумбийска прическа за колекцията, това ми е шансът. Подходът на фризьорката ме изненадва. За последен път са ме постригвали с машинка в детските ми години. Прощалната разходка из Канделария води до открития и изгубване, за да напрегне обстановката в последния момент. Традициите трябва да се спазват.

Познатият ни отпреди таксиджия държи да остави неприятно последно впечатление от страната. Въпреки първоначалните 2 уточнения на цената (30 000 песо), по пътя се опитва да изкопчи още 10 000, защото International Departures били по-далече от вътрешните. На краставичар краставици ще продава. Все едно не сме прекарали часове на това летище и не знаем как стоят нещата. Nomad е непреклонен, сумата не е голяма, но си имаме принципи - никакви отстъпки за тарикатите.

Отново летим с VivaColombia. Разочарованията са две - седалките са също толкова нагъсто, колкото и във вътрешните полети. Прекалили са. Лампите за нашия ред светят на предните. Отново не си с място, а трябва да се блъскаш, ако искаш място до прозореца. А аз искам. Nomad - не. Предпочита до пътека. Компромисното решение, което сме намерили е всеки да си сяда, където му харесва. Когато полетът не е пълен се случва между нас да няма друг. Все пак сме наследници на Бай Ганьо. Другата неприятност е, че храната на международните полети се плащала само в брой с долари. Не само нямаме и един долар, но са ни останали много колумбийски песо, а най-лошото е, че сме много гладни.

Утешението ми докато е светло са гледките. Сметките от коя страна да седна са излезли верни - летим на юг, слънцето залязва на запад, т.е. място А е моето.

Кацаме доста по-рано от предвиденото. Но друга традиция е спазена - моят багаж е последен на лентата. Важното е, че е пристигнал.

Бакоматът отпуска само 400 сол, т.е. около 200 лв. Можеш да изтеглиш и долари,

Поръчала съм трансфер към хотела. Хотелът е избран по името - кога друг път ще отседна в The White House? Посреща ни Раул. Не може да ни обясни защо в Лима мирише толкова лошо - на кланица. Не било така в Мирафлорес. Има нещо неприятно сервилно у Раул и недоумявам защо nomad е щедър към него - вместо исканите 20$ USD му дава 100 S sol. На стената до рецепцията са залепени банкноти от различни страни. Сред тях е и наша петолевка с надпис "For Raul from Pancho. Friends forever."

В Лима правят впечатления две неща - има неприятна такса при плащане с карта. Доларът е широко използвана валута - поне в Лима, стига да не е в банкноти от 100.

Раул ни закарва до препоръчан от него ресторант. Безплатно. Изглежда лъскав и продължават да прииждат хора, а е към 22ч. Nomad е доволен от anticucho - било най-вкусното антикучо, което бил ял. Правело се от кучешко месо - "анти куче". Шегичка в негов стил. Аз ям ... спагети. След толкова време в Латинска Америка не мога да гледам месо. Латиносите са големи месари - ако могат да си го позволят (зависи от страната) - закусват, обядват и вечерят с месо. Както и в Испания, пилето, рибата и морските дарове са ... вегетариански ястия.

Успяваме да изминем 8-те пресечки обратно до хостела без да се изгубим. Разликата с Богота е набиваща се на очи. Тук спокойно се разхождаш по улиците късно нощем.

Много сме разочаровани от стаята. Недопустимо няма wifi (испанците го четат "вифи"). Шумно е. Но най-голямата "екстра" е, че отдушникът на тоалетната на рецепцията е към нашата стая. Обстановката наистина е "интимна"...

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

[Childish 10398]

Надявах се поне за тази отсечка да пиша в хронологичен ред, но уви..

 

 

26.06.2016 Salar de Uyuni

 

Пътуваме с нов автобус - едва е изминал 100 км. И за Боливия е рядко виждан лукс - с тоалетна, отопление (макар и слабо), wifi, изхранване. Избра ли сме да сме на първия етаж - цената е по-висока, седалките са по 3 на ред и както сме очаквали, заради цената желаещите са по-малко, само 6. Останалите бакпакъри са на втория етаж.

Пристигаме в Уюни към 8 сутринта. Стюардът ни обяснява, че имаме право да използваме специалната чакалня на TodoTurismo до 10ч. Изпиваме по кафе и се отправяме да си търсим място за спане. Другата ни задача за деня е намиране на тур до Салар де Уюни за следващия ден. Набелязали сме си няколко хостела, но по пътя ни пресещат с оферти за турове. Така разбираме, че всички дневни турове започват в 10:30, което означава, че можем да се включим към някоя група веднага. Намираме стая в Oro  Blanco. Имам час да си заредя батерията на фотоапарата, но токът изненадващо спира. Мога само да се надявам, че ще успея да направя достатъчно снимки преди батерията да се изтощи напълно.

Проверката ни за турове е показала следното - основно се делят на дневни и тридневни. Има и 4-дневни, за които нямаме информация. Програмата на дневния тур и на първия ден на тридневния тур е еднаква - посещение на салара. При тридневения тур се нощува в хотел от сол. Вторият ден преминава в път до Laguna Colorada. Спи се в палатка, джипа или селска постройка. Юни е най-студеният месец и температурите през нощта могат да паднат до -20 градуса. На третия ден се разглежда лагуната и следва връщане. Заради студа, неудобствата при нощувката - без вода и на студа, многото път, а и цената за тридневен тур, сме се спрели на варианта дневен тур за пощение на Салар де Уюни.

Минава 10:30 когато ни вземат. Първи сме и ни настаняват на най-удобните места - nomad до шофьора, мен - зад него. Следващите са две момчета и последни - трима от "страната на братовчедите на Стенк", кодово име на Израел, което сме възприели, за да не ни разбират. И се започва една разправия. Не можели да седят отзад, защото ... повръшали. Даже имат претенции към първата седалка. Досега на турове правилото винаги е било в полза на първия или ако си заявил претенции при записването си. От агенцията се виждат в чудо. За да спася положението се премествам на последната седалка на джипа, а тези тримата се настаняват на втората. До края на тура съжалявам за тази си постъпка. Едва настанили се, тримата говорят силно. Пожелават да се пусне тяхна музика, "хубава американса музика, а не боливийска". Това, че аз не одобрявам музиката им, няма никакво значение. Втората песен вече е на иврит. Надеждите ни, че поне ще млъкнат,  са попарени. Това, че гидът не говори английски, (а във всички пътеводители е посочено, че гидовете са испаноезични), за наше съжаление не ги отказва от тура.

Първата спирка - гробището на влакове - не предизвиква голям интерес у мен. Вече има доста други туристи, когато ние пристигаме, и няма условия за снимки. Духа силен вятър и щеш не щеш се нагълтваш с пясък.

Обядът е в т.нар.  хотел от сол. В дъждовния сезон се стига само до него. Саларът е във вода. Преди се е нощувало в този хотел при многодневни турове, но е станал инцидент. През дъждовния сезон хотелът се е наводнил и трима туристи не успели да се спасят. Оттогава за нощувки се използват хотели от сол само по границите на салара. Сега използваме хотела като място за обяд. Израелците били вегетарианци, та останалите от групата печелят втора телешка пържола. После разбирам, че брат'чедите не са били убедени, че месото не е свинско и затова са се отказали да го ядат. Поне някаква полза от тези хора. Другата за мен е, че си говоря със съседите - чилиец и колумбиец, всеки тръгнал на своя обиколка из Южна Америка, но срещнали се случайно вече два пъти. И тримата недоумяваме как правенето на селфи в джипа е по-важно от красотите наоколо (едната израелка) и как не се сещат, че и ние трябва да излезем от джипа, а не можем без чужда помощ.

До хотела "паметник" ти напомня, че сме на трасето на рали Дакар Одисея, което се провежда на територията на Аржентина и Боливия.

Българското знаме липсва на "пилоните" със знамена до хотела. Дано следващите български туристи занесат нашенското знаме там.

Следвашата спирка е за снимки с "оптическа илюзия". Съвсем съм забравила за тази "мода" и не съм подготвена. Настава едно лягане (на фотографите), нагласяне на обектите и субектите на фотографиите. В началото е забавно да ги наблюдавам, но скоро ми доскучава. Любувам се на гледките. Уверявам се, че това, което изглежда като снежна покривка, наистина е сол. Гидът дава всичко от себе си, всяка групичка, особено израелците, да се сдобият със снимки. Благодарение на него и ние имаме.

Гидът е на 23. Работи от 11-годишен. Започнал е с баща си и брат си в сребърна мина. Малко след това големият му брат загива при срутване в мината. Въпреки това той и баща му продължават работа там. На 16 е строителен работник. Когато е на 18 от туристически агенции го търсят да води групи, защото познава района на салара. Още е нямал книжка и когато го сприрали полицаи е давал рушвет, за да си затворят очите. Сега това е постоянната му работа. Почива единствено когато има проблем с колата. За да се справи с умората на тридневните турове, на третия ден дъвчи листа от кока с липта, която там наричат лехия. Въпреки тежките условия и високата смъртност в мините, местние, включително деца (къде са световните организации за зашита на детето?!!!) продължават да работят там. Заради заплащането - по-високо от средното за страната. Говорело се, че една от мините, е собственост на президента или на негови приближени.

Последната атракция е т.нар. остров. Incahuasi (домът на инката) е остров  през дъждовния сезон. Сега е хълм, покрит с кактуси. Не мога да се наситя на контраста с бялата шир. За да се изкачиш на острова се плаща вход (30 боливиана) и този вход "покрива" и тоалетната. Изкачването е малко, но заради височината се задъхвам и трябва да почивам едва ли не след всяка крачка. Т.е. ти се "взема дъха" в буквален и преносен смисъл.

Щастливи сме да се порадваме на залеза. Метерологичните условия сутринта бяха поставили въпросителна на тази спирка, но имаме късмет и можем да се любуваме на това тривиално, но красиво астрономично явление.

Това е Салар де Уюни в един ден. Каквото и да напиша ще е прекалено прозаично за това уникално за планетата място. Човек трябва да го види със собствените си очи. Думите тук са слаби. Поне за мен,

Търсим място за вечеря. Заведенията са два вида - скъпи за туристи и мизерни - за местни. След дълго обикаляне се спираме на едно, близко до хотела. Налага се доста да почакаме, защото има много други като нас. Избрали сме си телешки шницел с пържени картофи. Не е зле.

Наближава 10 когато се прибираме в хотела. Както са обещали радиаторът работи. Въпреки това в стаята е студено. Нямаме сили за баня. А топла вода има само в определени часове и човек трябва да си прави сметката кога да се къпе. В 12 без 5 биваме събудени с хлопане по вратата. Вземат ни радиатора. Били сме включили вентилатора му. Необосновано обвинение, но не сме в съда. За обикновения турист посещението на Салар де Уюни изисква малко жертви. Затварям си очите. Отново виждам солника.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Разходи:

- автобус: 270 боливиана/човек;

- хител: 200 боливиана/стая

- тур: 130 боливиана/човек + 20 боливиана/човек бакшиш

- вход за острова - 30 боливиана/човек

- вечеря: 55 боливиана/човек (5 са бакшиш)

[Childish 10398]

Ако имаш възможност и се сетиш, погледни моля има ли автобуси около 10-12ч към Ла Паз или Копакабана. Защото онлайн откривам само сутрин в 8 и след обяд в 14 и нищо между тях.

Автобуси има само в 6 (една фирма), 7, 7:30 (а не в 8, четири фирми) и в 14ч (две фирми). Фирмите, които имат автобус само сутрин, след тръгването на автобуса си затварят гишето. Основните фирми са Titicaca и Tour Peru

Ние пътувахме с маршрутка до границата - таксито от автогарата до мястото, откъдето тръгват маршрутките, струва 3 сол. Багажът го товарят на покрива на маршрутката. От границата взехме друга маршрутка до Копакабана.

Аз бих пропуснала Copacabana. Градът е мизерен. Isla del Sol не е нищо особено.

Вие с децата ли ще пътувате? Ако да - трябва да си по-избирателен към хотелите, ресторантите, автобусите в Боливия. Сьщо не подценявай студа (гледай за отопление и топла вода в хотелите) и надморската височина.

[Childish 10398]

Купуване на билети за Мачу Пикчу онлайн:

"This website only accepts VISA credit cards that participate in the Verified by Visa security system."

 

Какъв билет да си купя, ако успея Machu Picchu или Machu Picchu + Montaña (билети за Huayna Picchu вече няма.)?

[mililia 18964]

Освен Уайна Пикчу има и изкачване на планината Мачу Пикчу. Аз правих точно този Трек.

Какво ще купиш си зависи от твоето желание, но ако вземеш и трека предвиди цял ден за Мачу Пикчу. Т.е. обмисли добре билетите за влака. От 12 до 14 ч. върха е затворен и практически трябва да си горе преди това време или след отварянето отново.

Аз не бих се катерила отново, ама преди не мислих така.

[mitkobiker 2032]

Много интересна и полезна информация, Childish!
Ще си позволя да добавя тук няколко мои впечатления от Уюни, защото съм сигурен, че мнозина ще ползват тази тема при планирането на пътувания по района.

Моля ви, не ходете до Уюни само за ден-два. Тридневните турове са ЗАДЪЛЖИТЕЛНИ! Няма да съжалявате за нито една стотинка и нито една минута!
Миналата година бях в Атакама-Чили и ви уверявам, че такова чудо като боливийското няма. И като разнообразие и като мащаби района с вулканите и езерата в Боливия е много по-интересен!

За триденвния тур в Уюни ползвах местен туроператор, който договорихме предварително по нета и разплатихме с кредитна карта.
Ruta verde се казват. По необясними за мен причини сайта им не работи, но гледам, че в tripadvisor-a има съвсем пресни отзиви за тях.
Средна цена на калпак около 250-300 евро при група от четирима. Това включва водач, джип 4х4, спане в хотeл от сол, спане в на хижа в планината, храна... за три дена.

Програмата беше:
Ден 1 Взимане от хотела преди обед, посещение на солници и разни сергийки, посещение на първия хотел от сол, навлизане в салар де Уюни, посещение на острова+обяд там, залез някъде из салара, нощувка в хотел от Сол
Ден 2 от Уюни, гробището за влакове, в посока югозапад-запад към Аlota-Valle de rocas+обяд- laguna Сanapa-laguna Honda-laguna Hedionda-минава се през места, които никога няма да забравите!- спане на над 4000м височина в
HOTEL TAYKA DEL DESIERTO DE OJO DE PERDIZ
Ден 3 Arbol de piedra-Laguna Colorada-Aguas termales-Geyseres-Desierto de Dali-laguna Verde-laguna Colorada-обратно към Уюни....

Нито едно от тези места не е излишно. Няма как да се сбие тази програма в два дена, защото пътя е много и интересните места са много....

 

Ако се случите на добър водач, той ще избягва посещенията по разни места в моментите, когато там има струпвания от други туристи. Разбира се можете да преговорите маршрутите и програмата именно с цел да избегнете тъплите или за да бъдете в определено време (най-подходящо за снимки) на определено място (например следобед зеленото езеро/laguna verde не е чак толкова зелено)... силно препоръчително е владеенето на испански

Можете да видите снимки от това приключение тук:

http://magelanci.com/gallery/album/1062-bolivia-uyuni-3-day-tour/?st=30

Редактирано 4 юли, 2016 от mitkobiker

[Carrie 3022]

Освен Уайна Пикчу има и изкачване на планината Мачу Пикчу. Аз правих точно този Трек.

Какво ще купиш си зависи от твоето желание, но ако вземеш и трека предвиди цял ден за Мачу Пикчу. Т.е. обмисли добре билетите за влака. От 12 до 14 ч. върха е затворен и практически трябва да си горе преди това време или след отварянето отново.

Аз не бих се катерила отново, ама преди не мислих така.

Mililia, може ли да споделиш защо не би се качвала отново на планината? Тежко е изкачването и отнема доста от времето или нещо друго?

Childish, aз си купих билет за Мачу Пикчу + планината 9am-10am с дебитна Виза Електрон, не е нужно да е кредитна, ако това ти е притеснението. Това 9am - 10am предполагам е час, в който трябва да се започне изкачването...

[mililia 18964]

Carrie, аз не съм планинарка и поради тази причина мога да мина и без покоряването на който и да било връх. :-).

А иначе за мен маршрутът си беше труден. Из Интернет го дават изкачването около час, но на мен ми трябваха почти два часа, за да се изкача. Доста бързах, за да не затворят върха, че целия път щеше да е безмислен. Там стигнах в 12 часа и просто хвърлих поглед на гледката, направих няколко снимки и охраната почна да ни гони. Надолу също беше трудно, а и бързах, защото при влизането бях уведомена срещу подпис, че в 14 часа трябва да съм излязла. Аз успях да стигна изхода петнадесет минути преди 14 ч. Цялото това нещо се прави на горещина, а нямах и вода. Определено много се озорих. Качването става по едни камъни, доста неравни и високи. Беше ме страх, че може да се подхлъзна и да се пребия.

Но това е моето мнение. Хората си се качват, като имаше и доста възрастни. Даже срещнах едно момче на патерици. Идея си нямам как се е катерило. Та ако някой обича такива емоции да го направи, но да си задели доста време и за качване и за разглеждане, че иначе ще му бъде трудно.

Редактирано 4 юли, 2016 от mililia

[Carrie 3022]

Mililia, много благодаря за изчерпателния отговор! Аз за себе си явно на момента ще реша дали да се изкача, така или иначе разликата в цената на билетите не е голяма и е хубаво човек да я има опцията да се качи. Интересно, че за Уайна Пикчу много отрано се изчерпват билетите, а там уж било по-стръмно и тежко изкачването. 

[neuromancer 25108]

Ами то си зависи дали ви се качва, няма как да препоръчам да качвате ли или не. Аз съм се качвал до Уайна Пикчу, дава друг изглед към Мачу Пикчу, не стандартния, и като че ли е по-известен, затова свършва... Предимно са стъпала, не е катерене. Не ми се видя много трудно, ама аз обичам да ходя из природата за кеф, въпреки че не се считам за планинар

[stanimir 34995]

Абе какви са тия братовчеди или за друг е кодовата дума ))

[Childish 10398]

Mililia, може ли да споделиш защо не би се качвала отново на планината? Тежко е изкачването и отнема доста от времето или нещо друго?

Childish, aз си купих билет за Мачу Пикчу + планината 9am-10am с дебитна Виза Електрон, не е нужно да е кредитна, ако това ти е притеснението. Това 9am - 10am предполагам е час, в който трябва да се започне изкачването...

Не е заради това дали е дебитна или кредитна, а заради Verified by Visa. Бях писала в друга тема, ДСК си промениха усливията във връзка с  Verified by Visa когато вече бях на път и в момента с картата си не мога да извървам плащания към сайтове, които го очакват.

 

Интересно, че за Уайна Пикчу много отрано се изчерпват билетите, а там уж било по-стръмно и тежко изкачването. 

Изчерпват се, защото са само 400 дневно. За следващата седмица са изчерпани, сега е висок сезон тук.