дневник Месец в Перу и/или Боливия?

[Childish]

Много интересна и полезна информация, Childish!

Ще си позволя да добавя тук няколко мои впечатления от Уюни, защото съм сигурен, че мнозина ще ползват тази тема при планирането на пътувания по района.

 

Моля ви, не ходете до Уюни само за ден-два. Тридневните турове са ЗАДЪЛЖИТЕЛНИ! Няма да съжалявате за нито една стотинка и нито една минута!

Миналата година бях в Атакама-Чили и ви уверявам, че такова чудо като боливийското няма. И като разнообразие и като мащаби района с вулканите и езерата в Боливия е много по-интересен!

 

За триденвния тур в Уюни ползвах местен туроператор, който договорихме предварително по нета и разплатихме с кредитна карта.

Ruta verde се казват. По необясними за мен причини сайта им не работи, но гледам, че в tripadvisor-a има съвсем пресни отзиви за тях.

Средна цена на калпак около 250-300 евро при група от четирима. Това включва водач, джип 4х4, спане в хотeл от сол, спане в на хижа в планината, храна... за три дена.

 

Програмата беше:

Ден 1 Взимане от хотела преди обед, посещение на солници и разни сергийки, посещение на първия хотел от сол, навлизане в салар де Уюни, посещение на острова+обяд там, залез някъде из салара, нощувка в хотел от Сол

Ден 2 от Уюни, гробището за влакове, в посока югозапад-запад към Аlota-Valle de rocas+обяд- laguna Сanapa-laguna Honda-laguna Hedionda-минава се през места, които никога няма да забравите!- спане на над 4000м височина в

HOTEL TAYKA DEL DESIERTO DE OJO DE PERDIZ

Ден 3 Arbol de piedra-Laguna Colorada-Aguas termales-Geyseres-Desierto de Dali-laguna Verde-laguna Colorada-обратно към Уюни....

Нито едно от тези места не е излишно. Няма как да се сбие тази програма в два дена, защото пътя е много и интересните места са много....

 

Ако се случите на добър водач, той ще избягва посещенията по разни места в моментите, когато там има струпвания от други туристи. Разбира се можете да преговорите маршрутите и програмата именно с цел да избегнете тъплите или за да бъдете в определено време (най-подходящо за снимки) на определено място (например следобед зеленото езеро/laguna verde не е чак толкова зелено)... силно препоръчително е владеенето на испански

 

Можете да видите снимки от това приключение тук:

http://magelanci.com/gallery/album/1062-bolivia-uyuni-3-day-tour/?st=30

 

Нашите съображения бяха най-вече студа. Както вече съм писала, юни е най-студеният месец и температурите през нощта могат да паднат до -20. На нас ни беше изключително студено през нощта в хотела, който се отопляваше до 12 без 5 с всички одеала и с дрехите на нас.Това, което исках да подчертая е човек да е подготвен - и с дрехи, спален чувал. Срещнахме други туристи, които са правили тура предните дни - те съжаляваха, че не са отишли само на днввен - заради студа, а и също недостиг на храна и вода.

Моето впечатление за агенциите е - че няма голямо значение коя ще избереш - всички правят едно и също. И всички шофьори избягват струпвания с други туристи. Но и - говорят само испански; с английски ще е изключение и цената ще е друга.

Иначе цената на място за тридневния тур е 200 USD. Това не пречи агенциите от Ла Пас напр. да се опитат да те таксуват повече. Напр. едни французи бяха платили 650 USD.

Ако пък видиш моите снимки от Атакама ще се убедиш, че си приличат и то много. Единствено не видях толкова много фламингота колкото рекламират за Laguna Colorada. 

Въпреки написаното горе не казвам, че тридневният тур не си заслужава. Напротив. Но твърдя, че и дневният тур ти показва салара. Просто без лагуните и неудобствата.

Абе какви са тия братовчеди или за друг е кодовата дума ))

Сега не мога да го намеря, за да го цитирам, но ти беше споменал нещо за Монтевидео мисля и оттам ми стана лаф.

[Carrie]

Не е заради това дали е дебитна или кредитна, а заради Verified by Visa. Бях писала в друга тема, ДСК си промениха усливията във връзка с  Verified by Visa когато вече бях на път и в момента с картата си не мога да извървам плащания към сайтове, които го очакват.

Сега зацепих за какво говориш, тази 3D парола за потвърждение, която някои сайтове искат да се въведе. За билета за МП ми трябваше, както и за билетите за влака Оянтайтамбо/Агуас Калиентес. Евентуално вариант през агенция или на място да се купят билети...

Редактирано 5 юли, 2016 от carrie

[Childish]

Carrie, аз не съм планинарка и поради тази причина мога да мина и без покоряването на който и да било връх. :-).

А иначе за мен маршрутът си беше труден. Из Интернет го дават изкачването около час, но на мен ми трябваха почти два часа, за да се изкача. Доста бързах, за да не затворят върха, че целия път щеше да е безмислен. Там стигнах в 12 часа и просто хвърлих поглед на гледката, направих няколко снимки и охраната почна да ни гони. Надолу също беше трудно, а и бързах, защото при влизането бях уведомена срещу подпис, че в 14 часа трябва да съм излязла. Аз успях да стигна изхода петнадесет минути преди 14 ч. Цялото това нещо се прави на горещина, а нямах и вода. Определено много се озорих. Качването става по едни камъни, доста неравни и високи. Беше ме страх, че може да се подхлъзна и да се пребия.

Но това е моето мнение. Хората си се качват, като имаше и доста възрастни. Даже срещнах едно момче на патерици. Идея си нямам как се е катерило. Та ако някой обича такива емоции да го направи, но да си задели доста време и за качване и за разглеждане, че иначе ще му бъде трудно.

Еми, а защо е трябвало да излезеш преди 14ч? Билетът не е ли за цял ден?

 

На нас Куско (тук включвам и Мачу Пикчу) ни е последната спирка в Перу преди Лима и общо имаме 10 нощувки преди полета за Лима. Има ли с какво да ги уплътня толкова дни тук в Куско или да търся да ходим някъде междувременно? Друг вариант е просто да мързелуваме тук, но не знам как ще се справя с нощувките - заради високият сезон много хо(с)тели за напълно резервирани.

[neuromancer]

Ми за самото Куско ти трябва поне един ден, един ден за свещената долина, един за Мачу Пикчу (с две нощувки), един за по-малко известни неща наоколо (Moray и Maras)... Предполагам някой трек не ви се прави? Аз ако имах излишно време бих слязъл до джунглата с някой тур за 3-4 дни, но си е доста пари...

 

ПП нещо такова имам предвид: http://www.inkanatura.com/manu-cloud-forest-tours-3d-2n

Мечтая си за това http://www.inkanatura.com/the-bio-trip-6d-5n?__hssc=&__hstc=&hsCtaTracking=674c730d-f440-440f-8d28-4451aeee99f4%7C93e28b1d-00c6-4292-8be4-2a225a529387но е доста време.

Редактирано 6 юли, 2016 от neuromancer

[Childish]

Купихме си билети за Мачу Пикчу. И за влака - най-евтиния вариант, който намерих за няколко минути права в офиса на PeruRail. За един ден по-късно откогато исках и сега няма свободни стаи в хотела ни за допълнителната нощувка. А един ден по-късно, защото местата за влака бяха изчерпани. Много е тежко във високия сезон,

 

Преди време бях купила самолетни билети Куско - Лима и сега виждам. че на място е много по-евтино. Подобно беше в Боливия - през sjyscanner билетите бяха 2 пъти по-скъпи отколкото директно от авиокомпанията и дори от агенциите.

[mililia]

Лили, билета за Мачу Пикчу е за цял ден. За изкачването на планината е за определени часове. Тези, които имат билет за ранните часове трябва да напуснат мястото до 14 ч. После почват да влизат хората с билети за следобедните часове. Следят кой кога влиза и излиза, за да няма много хора и за да са сигурни, че всички които са влезли са напуснали мястото. Иначе в руините можеш да стоиш колкото си искаш, докато е отворено.

 

Според мен има какво да правите 10 дена в Куско. С еднодневни екскурзии, без да си давате зор ще разгледате всичко. Куско е много приятно и си заслужава. На мен ми се връща в Перу точно заради Куско. Ще си купите и 10 дневен пас и ще обиколите всичко по него без бързане.

[Childish]

И Лима ме обича!

12.06.2016

 

Вали. Много неприятно. На момчето-чистач му е още по-неприятно: постоянно трябва да мие пода от кални стъпки. Закусваме и с такси се отправяме към историческия център (15 сола). Много отдавна не сме вървяли по пешеходна улица. Неделя е и има доста хора. Едва-що сме тръгнали и виждаме пасти. На витрината на ... китайски ресторант. Какво удоволствие е да изпиеш едно кафе на спокойствие с нещо сладко. Липсвало ми е. Наближаваме централния площад. Пред катедралата е пълно с хора. Има нещо като карнавал - процесия с маскирани хора. Най-много внимание отделяме на група индианци, пресъздаващи игра или ритуал. Единият от тях трябва да премине между другите, които през това време го удрят с камшиците си по глезените. Редуват се. В "по-горно ниво" ударите са на голо. Междувременно слънцето е изместило облаците и настроението ми е на мах. И защо да не е - слънце, шаренийка, музика, усмихнати хора. Единствено препарираните ламички, които първоначално съм взела за плюшени играчки, леко ме потискат, но се опитвам да не мисля за това. Колкото и да разпитваме, не успяваме да разберем по какъв случай е карнавалът: получаваме противоречиви отговори - от религиозен празник до смяна на правителството.

 Продължаваме с пешеходната разходка из колониалния град, снабдявайки се по пътя с листа от кока, според местните панацея за височинната болест. Лешоядите са в двора на конгреса, а не в него. На пазара и в китайския квартал циганийката преобладава. Голям интерес предизвикват малките сладки кученца за продан.

Едит град се опознавал по-добре пеша. Така казвали. Така твърди и nomad, твърдо решен да се върнем пеша до Мирафлорес. Било само 12км. Не съм във възторг когато вървим по улица, осеяна с нелегални сергии, които се разтурват за секунди при слух за полиция. Много се противя когато навлизаме в съмнителни квартали-гета, но воплите ми да вземем такси са подминати най-високомерно. Ужасена съм когато виждам куче, чиято козина почти липсва - има няколко косъма като перчем и няколко на опашката, а голото му тяло има червеникавия цвят на печено пиле. Убедена съм, че страда от краста или някакво още по-тежко заболяване. Опитвам се да вървя по-далече от него, но то необезпокоявано се мотае и това не прави впечатление на никого! Кой да ми каже, че това е представител на световно известната, но не и на мен, порода перуанско безкосместо куче...

След стадиона градската среда става все по-облагородена - широки булеварди, зелени паркове, университети и пр. Ако не знаеш, че си в Латинска Америка, спокойно можеш да си внушиш, че си някъде в Европа. Някъде, където красивите колониални сгради се събарят и на тяхно място се строят модерни, всяка в различен стил, превръщайки кварталите на богатите в архитектурна безвкусица. Последните 2 километра изминавам в мрънкане. На себе си, защото никой не проявява съчувствие.

Надеждите ни, че проблемите ни с интернета в стаята са решени, са жестоко попарени. Утешавам се с Cusqueña.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

[slujitel]

Тъкмо вчера се чудих, след като разбрах, че сте се прибрали, кога ще публикуваш продължението.

[Childish]

Lima -> Ica

13.06.2016

 

Понеделник, работен ден. За всички, включително за посолството в Боливия. Единствената страна в Латинска Америка, която изисква виза за българи. Позовават се на реиципрочния принцип. Като бивша соц. страна, визите за нас са безплатни, ако са извадени предварително. На границата струват 50 USD. Решени да си спестим тази крупна за Боливия сума, се отправяме към консулския им отдел. Макар и в Сан Исидро, съседен на Мирафлорес квартал на Лима, разстоянието е голямо, особено ако имаш навика да закъсняваш сутрин в 97.5% от случаите (останалите са 2.5% са статистическа грешка), а таксито струва почти колкото до центъра (S12).  Търсенето на информация за необходимите документи за виза е било безрезултатно. Противоречива е информацията за изискванията за ваксина за жълта треска. Не само не съм от противниците на ваксините, но и смятам, че родителите, които "пропускат" да ваксинират децата си застрашават здравето не само на своите, но и на чуждите деца, но също така не съм привърженик на поставянето на допълнителна ваксина, ако това не е абсолютно необходимо. В случая не смятаме да ходим до джунглата. След паспортния контрол на гишето ни посреща лелка. Изслушва ни какви документи носим и вместо очаквания формуляр, който да попълним на място, ни връчва списък с документи, които да представим заедно с попълнен онлайн формуляр, а именно - публикувам оригинала на испански, както ни е връчен:

 

Consulado general del Estado Plurinacional de Bolivia:

 

A partir de la fecha para toda solicitud de visa se debera ingresar a la:

- pagina web del ministerio de relaciones exteriores de Bolivia - http://www.cancilleria.gob.bo/

- enlas del interes

- debenido llenar sus datos en el formulario de solicitud de visa

- escaner y subir toda la documentacion mas su foto actual al sistema

- la misma documentacion original trael al consulado en folder

- la imresión del formularo llenado

- codigo de validación que le emite el sistema

- a los paises que corresponda deberan realizar el pago al banco, previa revision de la documentacion.

 

За подробности тук.

 

 Портиерът ни упътва към най-близкия интернет клуб, но там е предвидено да ползваш компютър 5 минути - колкото да си подготвиш документите за разпечатване. Наближава 11, когато се примирявам, че няма да успея да попълня формуляра навреме, за да кандидастваме същия ден. Отново с такси (S13) до интернет клуба до хостела. Идеята вече е да подготвим всичко и да кандидатстваме в Пуно. Такси до автогарата (S15). Тук е моментът да спомена, че  в Лима няма централна автогара, а всяка автобусна компания си има своя. Ние сме се спряли на Cruz del Sur - една от най-луксозните. Мотивът ни е, че автобусите, ако не директни, спират на малко места. Обикновените и значително по-евтини автобуси спират често, което не само ги забавя, но и рискът от откраднат багаж е много висок. (Междувременно са пуснали и hop on hop off автобус до Куско, Арекипа и Пуно, но цените са умопомрачителни.)

В Ика пристигаме без резервация. Посреща ни таксиджия с униформа на автобусната компания - на автогарата има ценоразпис на таксиметровите услуги - , който вместо да отпратим, го молим да ни препоръча хотел и да ни закара до него. Спираме се на хотел в самия град, а не в оазиса Укачина., който по ревюта ми изглежда като местен аналог на Слънчев бряг. Междрувременно се записваме и за два тура за следващия ден. Явно трудно се намират клиенти, защото таксиджията ни предлага да ни закара до ресторанта и после обратно до хотела. Въпросният хотел е с централно разположен, а и районът му се води опасен. Ресторантът е греда - високи цени за миниатюрни порции.

 

 

 

 

Разходи:

S12 такси до консулството

S13 такси до хостела

S15 такси до автогарата

S18 копия, скенер, интернет

S40 билет Лима - Ика

S85 вечеря в Ика

S80 нощувка в Ика, хотел Roma 

[stanimir]

Трябвало е да изберете оазиса. И аз бях малко предубеден , но си беше хубаво там.

[Oshko]

A с такситата в Перу на пазарлък ли се работи? Опитват ли се да поискат повече пари, ако мине номера?

[Childish]

A с такситата в Перу на пазарлък ли се работи? Опитват ли се да поискат повече пари, ако мине номера?

В Лима се уговаряш преди да се качиш. И всеки път уточняваш - цената е в солес, общо за всички, нали? В Лима използват много долари и може да се опитат да те изнудят после, че цената, която са ти казали била в долари или пък е била на човек. Не всички таксиджии са некоректни, има си нормални таксита. Но има и много фалшиви - както и на другите места в Латинска Америка - и първия ден таксиджията ни ги разясни (бяхме помолили от хостела да ни спрат такси на улицата) - табелата в/у колата трябва да е неподвижна; някои таксита са с квадратчетата -  жълто и черно (макар че има и бяло и черно) или колата трябва да е жълта; трябва да има и номер отстрани. Ето снимка на официално такси (такова, което си плаща лиценза):

 

снимката е оттук

 

Ето изискванията за легално такси:

източник

 

Фалшивите най-често имат "току-що" поставени лепенки в бяло и червено като на инструкцията.

 

Също - ако от хо(с)тела ти предложат транфер до летището - обикновено е по-скъпо отколкото нормално такси, но пък си по-сигурен. На връщане уж се бяхме уговорили за трансфер до летището за 45 сола за двамата (от летището искаха 60 в Испаня), но се опитаха да ни закарат с още двама в таксито - уж щяло да ни излезе по-евтино - 30 сола (60 сола за четирима). Предпочетохме такси от улицата, което пак ни излезе 30 сола, но си бяхме само двамата.

 

В Ика - на автогарата на Крус дел Сур си имаше ценоразпис - за града, до Укачина.

 

Май другаде в Перу не сме ползвали такси.

Редактирано 24 юли, 2016 от Childish

[mililia]

Освен, че при хванато такси от улицата, трябва преди качване да договорите цената е необходимо и да уточните хубаво маршрута. На мен ми се случи да не знаят къде да ме закарат и уговорихме нещо което е известно на всички. При мен беше плаза де Армас.

На снимката, пусната от Лили, изглежда лесно да определиш кое такси е истинско и кое- не, ама в действителност не е така. Аз до края не можах да се ориентирам в тях. Обаче наемането на такси в Лима е в пъти по лесно от наемането на такси в Банкок, така че не го мислете много, ще се справите.

[Childish]

Да, освен това в Лима има страшно много таксита. Едното като не ти хареса - пробваш с другото.

[Childish]

Islas Ballestas & Huacachina

14.06.2016

 

Островите Ballestas ги наричат The Poor Man´s Galapagos може би защото са по-достъпни.С подозрение се включвам в организиран тур. Но опитът показва, че дори и да отидеш сам, лодката побира 40 човека. Ти ако не си организиран, останалите ще са. Вземат те от хотела, т.е. спестеното време се "компенсира" със събирането на останалите от групата от други хотели. По тази причина се отбиваме и в Уакачина и това е първа среща с оазиса. Когато тръгваме от Ика времето е мъгливо и няма изгледи да се оправи. Освен облачно е и студено, особено като навлизаме в морето. Избрала съм грешната страна от лодката - истината е вляво. За снимки. Ако изобщо могат да се направят свестни снимки от множеството селфи стикове. Не знам кой е авторът на това изобретение, но бих му ги набила всичките отзад. На съседката й е толкова студено, че се вози клекнала между седалките.

Перуанците са горди с тази си забележителност. Приликите с Галапагоските острови се изчерпват с Хумболтовите пингвини, които тук доближаваме повече отколкото на Галапагос, бубитата и морските лъвове. Толкова птици наведнъж не съм виждала.

Част от другите туристи продължават с тур до Национален Резерват Паракас  - отбелязвам си пропуска да го посетя. Вече сме се записали тур с бъгита по дюните около Уакачина и едва успявам да се преоблека - прочела съм за протриванията на кожата от пясъка при спускането по дюните и затова избраното облекло е блуза с дълъг ръкав и панталони, единствен багаж - фотоапарат. С таксиджията имаме уговорка да ни вземе по-рано, за да проверим автобусите за Наска в офиса на Крус дел Сур в Уакачина. Там изненадващо поне за мен ни правят оферта за Наска - 120 USD/човек, което включва автобуса до Наска, трансфера от автогарата до летището и после от летището до хотел в Наска, където да чакаме докато стане време за автобуса за Арекипа и самия полет в малък самолет. Според първоначалния ни план ние сами се придвижваме до Наска и търсим last-minute оферта на самото летище. Но офертата ми се вижда добра. Nomad се съгласява след известно убеждаване. Проблемът е, че имаме парите само за единия билет у себе си. Договаряме се, че ще доплатим на място в Наска.

Следва турът с бъгитата по дюните. И двамата сме много резервирани. Но .., ни харесва. Колкото и да е странно и неочаквано. Толкова широка усмивка отдавна не съм виждала на лицето на nomad. Не може да се отрече, че шофьорът на бъгито се страе да се изкефим максимално на спусканията и с бъги, и с дъска. Не забелязвам друг да му оставя бакшиш. Не пропускам обаче нито почернелите от туристическата атракция дюни, нито "септичната яма" на оазиса. Дюните напомнят Сахара, а не пустинята, през която преминава Панамериканската магистрала. След чукарите в Мексико, сега и в Перу се вижда колко негостоприемна е майката Земя на голяма територия от Америките. Съчетана с потискащите селища наоколо не отговаря на представите на обикновения българин за крайбрежие - спокойствие и красота.

Този път сме мноооого доволни от препоръчания ресторант. Порциите не са за хора на диета. Най-хубавият arroz chaufa. С упорство се справям и със станалия ми любим на това пътуване крем карамел (flan).

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Разходи:

тур Islas Ballestas + тур Huacachina - S70 + S50 - на човек

S10 такси

S20 бакшиш

S100 вечеря

S80 нощувка

[Childish]

Nazca

15.06.2016

 

Разделяме се с таксиджията и се отправяме на гости на леля Наска, както nomad, хм, дори не я е прекръстил. Пътят - също толкова потискащ като до Ика - неугледни постройки покрай панамериканската магистрала, грозни градчета и пустиня, постепенно завземана за построяването на нови неугледни постройки и градчета. Тук-там залив, който да обещава красива гледка към океана. За минорното настроение спомага и мъглата. Какъв полет, какви линии! Дали ще отменят полетите? Ще трябва ли да чакаме до следващия ден? Наближавайки Наска слънцето пробива облаците и победоносно ги изгонва. Ще се лети!

Закуската се бави. Разчитали сме на Крус дел Сур да ни нахранят. При повечето хо(с)тели закуската е включена към нощувката и сме свикнали да се възползваме и сега сме гладни. И тогава се сещам какво ми е разказвам Vlady за полета. Имам много неуслужлива памет, но този път е изключение. Как самолетът, 6-местна Чесна, се накланя на една страна и ти, залепен за стъклото, гледаш линиите и как после се накланя на другата страна - и съседите гледат. И че дори да не си ял, вътрешностите ти роптаят на гледката. Не съм летяла на малко самолетче преди и по-добре да не рискувам за едното ядене.

Посрещат ни. Докато се придвижваме до колата, местен таксиджия ми предлага да ме закара от автогарата до летището за 40 USD. Ден година храни. Хотелът сама едва ли бих го намерила. Агенцията се е сдобила с още един клиент - испанец. И явно всеки турист е ценен, защото въпреки закъснението, с което потегли автобусът, се върна обратно до Ика, за да вземе и него...

Очаквала съм да хвърлим багажа и да се отправяме към летището. Но не. Първо преговарят с испанеца нещо. После с нас. Предлагат ни друг тур - за деня. И пак нещо не съм била доразбрала. В цената от 120$ влиза само седенето на диванче в хотела с ползване на интернет и тоалетна. Но ако се запишем за новия тур, ще имаме стая и обяд. Nomad твърдо отказва. В крайна сметка се съглясява, главно заради моето настояване, когато цената е свалена наполовина.

Летището в Наска е малък хамбар с гишета на различните фирми. Доплащаме за единия и за новия тур. При плащане с карта отново има процент отгоре - 6%. Претеглят ни, едва успяваме да минем през тоалетната и се отправяме да си чакаме реда да ни отведат до самолета. Чуваме си имената и ни водят до една щайга. Поглеждам нашето самолетче, оглеждам другите и се чудя дали да не кажа - "До тук бях." Не можеше ли поне да е съседното, изглежда по-новичко. Я да си направим една снимка с щайгата, че роднините да имат за спомен от нас.

Четирима сме - ние двамата и двойка германци. Първо настаняват nomad и германеца на средния ред зад пилотите. Следваме аз и германката. Дотук добре - nomad ще повръща шоколадчетата, които се изкуши да изяде в автобуса, върху немеца, не върху мен. Нямало нужда да си слагаме вторите колани. Недоумявам - ами като направи лупинг ние ще изпаднем.

Изборът ни на самолет се определя от класа - ниво 1 - лети на 2500 фута, цена 120$, ниво 2 - лети на 3000 фута, цена 100$. Ниво 3 - още по-високо и цената е 80$. С ниво 1 летиш най-близо до линиите и имаш гарантирано място до прозореца, докато напр. с 15 местен самолет хората от средния ред не виждат почти нищо. Самолетът ни е Cesna C 206. Другите от Level 1 са Cesna C 172 (за двама пътници) и Cesna C 207 (за петима пътника).

Получаваме карта на полета, подобна на тази.  Полетът трае 45 минути с около 20 над линиите. Стигайки над фигура, самолетът се накланя на едната страна, когато инструкторът каже "Сега", гледаш точно под крилото и снимаш, след това се накланя на другата страна, за да могат пътниците от другата страна да направят същото. Хубаво е да се консултираш с картата преди достигане на поредната фигура - схематично е нарисувано как изглежда. Особено в началото е много трудно да различиш фигурата и често първите 1-2 се пропускат.

Ясно е на теория, но какво се случва на практика. С nomad сме от страната на пилота, а инструкторът е от другата страна. Слушалките от нашата страна не работят, т.е. не чуваш "Сега". Когато самолетът се накланя, търся фигурата. Кога я намирам, кога не. Докато си наглася фокуса - пилотът изправя самолета. И пак, и пак. Струва ми се, че немците от другата страна, т.е. от страната на инструктора, са привилигеровани - че имат повече време, че чуват сигнала, а и инструкторът, бидейки от тяхната страна, вижда много точно кога е добре за снимка. А аз най-добре виждам таблелката, че бакшишите са добре дошли. Връщаме се обратно. На мен ми се вие от яд. Чудя се дали да не изтичам до гишето да платя за още един полет. Но решавам, че сама съм си виновна за провалените снимки. Оставяме някакъв бакшиш - по-скоро от неудобство, а не от задоволство от полета. И лупинг няма. Nomad пак ме е метнал.

Със снимките nomad, въоръжен със супер сапунерката по мое настояване, виждайки, че дори пропуска фигурите, възприема печелившата стратегия: снима без zoom, напосоки, при накланяне на крилото. На пръв поглед нищо не е снимал. Но като увеличиш снимката и линиите са там. Само трябва да ги изрежеш.

В заключение - самите линии са миниатюрни като дебелина или поне от въздуха изглеждат така. И изобщо не ги намирам нито за интересни, нито за впечатляващи. Някой се е забавлявал и сега неизвестно защо са световна забележителност.

Връщат ни в хотела и вместо да си починем, както ни се иска, обядваме икономичния обяд - спагети с пиле, нелоши - и с испанеца ни вземат за тура. Уж ще видим линии Наска линия отблизо. Турът като цяло не си заслужава. Мястото, което предизвиква интерес, дори по-голям от линиите, посещаваме последно - на залез слънце - Los Acueductos de Cantalloc. Но водата вече е кът в Наска и местните се опасяват, че след някоя и друга година, скоро, районът ще се превърне в пустиня и няма да могат да посрещат туристи.

В хотела усещаме неприязънта на пича, продал ни тура. Когато решаваме да си взем душ преди потеглянето, изведнъж трябвало да бързаме за автогарата. Ще чака. На нас ни предстои нощен преход до Арекипа.

 

Разходи:

- 120 USD p.p. - автобус Ика-Наска, полет над линиите travelairperu.com.pe, трансфер до летището и обратно до хотела 

- 25 S. p.p. - такса на летището

- 50 S. бакшиш

- 90 S. p.p. тур в Наска

- 6% плащане с карта - в/у 120 USD + 180 S. за тура

- 91 S p.p. - нощен автобус Наска - Арекипа

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Със сигурност снимките могат да се обработят много по-добре и да се намерят повечето от 12те фигури, но .. нЕмам нерви. За мен дори запазването от RAW в JPG формат е мъчение...

 

 

 

 

(Los Paredones):

 

 

 

 

[mililia]

Хахах, разсмя ме !

 

Благодаря ти за този разказ. Още веднъж потвърждаваш дълбокото ми вътрешно убеждение, че разглеждането на линиите на Наска не си заслужава поне от моя гледна точка. Изборът ми на атракции в Перу е бил напълно правилен. Не, че имах съмнение, ама друго си е, чувството да бъде подкрепено от чужди преживявания.  

[neuromancer]

Е добре са станали снимките, какво искаш повече... Съвсем не е лесно да се снимат, особено при лоша светлина

[Geoponos]

Много късно видях темата, за съжаление , Перу я посещавам от деветдесет и осма година насам, няколко пъти, създадох си доста контакти свързани с работата ми и бих дал някой съвет що се отнася до интересни местенца

[Childish]

Много късно видях темата, за съжаление , Перу я посещавам от деветдесет и осма година насам, няколко пъти, създадох си доста контакти свързани с работата ми и бих дал някой съвет що се отнася до интересни местенца

Ами наистина жалко, защото в крайна сметка се движихме по Gringo Trail...

Защо не направиш една своя тема и не напишеш за някои от местата и личните ти преживявания - Перу е популярна дестинация

[Oshko]

На мен ми предстои Наска, хубаво-лошо, ще се гледа. Четох, че е най-изгодно да се пазариш директно на гишетата, за първи път прочитам за Ниво 1,2 и 3 и леко ме хвърляш в размисъл...

А втората ми болка е, че не искам да качвам децата на този полет. Дали изглежда достатъчно подходящо като обстановка/сигурност да ги оставим в чакалнята и да летим само двамата със жена ми?

[Childish]

На мен ми предстои Наска, хубаво-лошо, ще се гледа. Четох, че е най-изгодно да се пазариш директно на гишетата, за първи път прочитам за Ниво 1,2 и 3 и леко ме хвърляш в размисъл...

А втората ми болка е, че не искам да качвам децата на този полет. Дали изглежда достатъчно подходящо като обстановка/сигурност да ги оставим в чакалнята и да летим само двамата със жена ми?

Като сигурност няма проблем, но в чакалнята пускат само с документа за летене - като с бордова карта при нормалните самолети. Май имаше 1-2 пейки при гишетата на авиокомпаниите, но там беше едно постоянно жужене - записват се хора, плащат. Накрая чакахме да ни закарат до хотела на едни пейки отвън. По-скоро да помолиш от авиокомпанията да ги наглеждат.

Полетът не е много зле. При мен проблемът беше несправянето ми със снимките. Германците си останаха доволни (доколкото познавам тази националност). Това за level 1-2-3 може да е измислено от някоя от авиокомпаниите и да не се използва широко, но наистина са важни височината и да си до прозорец. Нарочно снимах хамбара - виждат се почти всички авиокомпании и можеш да ги проучиш. Напр. сега виждам, че предлагат и полет над всички линии, а не само над основните 12.

[Worldismine]

Какво препоръчваш за 3 пълни дни в Перу? Единият ще е за Мачу Пикчу, това е ясно, другите два си мисля Колка и Арекипа. Правилен избор ли е, или има нещо по-вълнуващо?

[mililia]

Какво препоръчваш за 3 пълни дни в Перу? Единият ще е за Мачу Пикчу, това е ясно, другите два си мисля Колка и Арекипа. Правилен избор ли е, или има нещо по-вълнуващо?

Така само ще обикаляте, а имате нужда и от аклиматизациия. Направете и трите пълни дни из Свещената долина + Мачу Пикчу. Има какво да се види и е едно от топ местата в Перу.

Редактирано 2 август, 2016 от mililia

[neuromancer]

Какво препоръчваш за 3 пълни дни в Перу? Единият ще е за Мачу Пикчу, това е ясно, другите два си мисля Колка и Арекипа. Правилен избор ли е, или има нещо по-вълнуващо?

Тая работа просто няма да стане, няма да имаш време за път даже. Както писах в темата ти за полетите, виж Куско, свещената долина и Мачу Пикчу, това е за 3 дена.