дневник Месец в Перу и/или Боливия?

2 август, 2016

Полетът не е много зле. При мен проблемът беше несправянето ми със снимките.

Виж сега, за да станат хубави снимките, трябва слънцето да е много ниско, т.е. да летиш веднага след изгрев, и да няма никаква мараня. После вече идва майсторство да хванеш кадъра, докато самолета се мята насам-натам... И аз имам мания за хубави снимки, та те разбирам де, но тука няма начин.

Иначе снимаш малко по-широко, режеш, контраст и така...

На мен ми предстои Наска, хубаво-лошо, ще се гледа. Четох, че е най-изгодно да се пазариш директно на гишетата, за първи път прочитам за Ниво 1,2 и 3 и леко ме хвърляш в размисъл...

А втората ми болка е, че не искам да качвам децата на този полет. Дали изглежда достатъчно подходящо като обстановка/сигурност да ги оставим в чакалнята и да летим само двамата със жена ми?

Абе аз деца сами в Латинска Америка не бих оставил... Не знам колко големи са де, ама май недостатъчно големи. Освен ако не пазариш някой да ги наглежда... Може да летите поотделно, с различни полети и единия да седи с децата.

Аз като си бях купил билет предварително, имаше нещо като чакалня на фирмата, със телевизор, където върви филм за Наска, дворче, напитки, дали нямаше и басейн не помня. Там чакахме да се вдигне мъглата и да започнат полетите. Дали всички имат не знам. На самото летище ще е по-лесно да се загубят или нещо друго...

2 август, 2016

Какво препоръчваш за 3 пълни дни в Перу? Единият ще е за Мачу Пикчу, това е ясно, другите два си мисля Колка и Арекипа. Правилен избор ли е, или има нещо по-вълнуващо?

Как ще се придвижиш? Cuzco - Arequipa е 10 часа с автобус. Туровете от Арекипа за Колка тръгват в 3 сутринта.

2 август, 2016

Благодаря за отрезвяването. Ще имам 3 пълни дни и си мислех, че може с еднодневни турове на места, но явно доста съм подценил разстоянията. А какво по-забележително има в свещената долина. Извинявам се, ако е много лаишки въпросът, но за максимално краткото време, с което разполагам, искам да видя максимално много :D

Редактирано 2 август, 2016 от Worldismine

2 август, 2016

Благодаря за отрезвяването. Ще имам 3 пълни дни и си мислех, че може с еднодневни турове на места, но явно доста съм подценил разстоянията. А какво по-забележително има в свещената долина. Извинявам се, ако е много лаишки въпросът, но за максимално краткото време, с което разполагам, искам да видя максимално много :D

За един ден може да направиш "Sacred valley" тур - Moray, Maras (солници), Chinchero, Ollantaytambo, Pisac ~75soles

Втория ден може да оставиш за Куско или да направиш и т.нар. "City tour" - Qenqo, Qoriqancha, Sacsaywaman, Tambomachay за половин ден ~15 soles, макар че не знам колко си струва при положение, че няма да остане много време за Куско. Когато си букваш тур хубаво питай какво се включва на всяко място, за да няма неприятни изненади.

Boleto turistico general за 10дни - 130 soles (има и по-евтин, за по-малко време, за твоя случай, разпитай), boleto religioso 30 soles (катедрала в Куско и др. църкви)

На мен ми предстои Наска, хубаво-лошо, ще се гледа. Четох, че е най-изгодно да се пазариш директно на гишетата, за първи път прочитам за Ниво 1,2 и 3 и леко ме хвърляш в размисъл...

А втората ми болка е, че не искам да качвам децата на този полет. Дали изглежда достатъчно подходящо като обстановка/сигурност да ги оставим в чакалнята и да летим само двамата със жена ми?

Моя полет беше с Aero Paracas, самолетчето беше добро, платих 245 солес, като се записах от хостела и включваше транспорт от и до летището, летях към 1-2 следобяд и имаше добра видимост. Самото летище е доста малко и не мисля, че има проблем да оставите децата, освен ако не са на 5-6 например. Имаше и други хора, които не летяха, а само чакаха някого на летището. Вариант е двамата родители да сте с различни полети и един от вас да си е с децата. Aero Paracas имат офис в Наска на централната улица Лима и мисля излиза ~60$ директно с тях, ако се интересувате.

2 август, 2016

Благодаря за отрезвяването. Ще имам 3 пълни дни и си мислех, че може с еднодневни турове на места, но явно доста съм подценил разстоянията. А какво по-забележително има в свещената долина. Извинявам се, ако е много лаишки въпросът, но за максимално краткото време, с което разполагам, искам да видя максимално много :D

В Свещената долина е бил центъра на империята на инките, образно казано. Има руини, има невероятна природа, има солници, има терасовидни насаждения, има и няколко приятни градчета.

Ден за Куско и ако остане време и се чувствате добре крепостта над града.

Ден за останалите крепости над града, солниците, терасите и градчето до тях. Има хубава църква, а ако улучите и пазара ще е супер.

Ден за Писак и Олайтентамбо.

Ако не бъркам сте няколко човека, та зарежете туровете и си наемете такси и с него обикаляйте по ваш вкус и желание. Мястото е невероятно и пълно с енергия.

Редактирано 2 август, 2016 от mililia

2 август, 2016

За един ден може да направиш "Sacred valley" тур - Moray, Maras (солници), Chinchero, Ollantaytambo, Pisac ~75soles

Втория ден може да оставиш за Куско или да направиш и т.нар. "City tour" - Qenqo, Qoriqancha, Sacsaywaman, Tambomachay за половин ден ~15 soles, макар че не знам колко си струва при положение, че няма да остане много време за Куско. Когато си букваш тур хубаво питай какво се включва на всяко място, за да няма неприятни изненади.

Boleto turistico general за 10дни - 130 soles (има и по-евтин, за по-малко време, за твоя случай, разпитай), boleto religioso 30 soles (катедрала в Куско и др. църкви)

Моя полет беше с Aero Paracas, самолетчето беше добро, платих 245 солес, като се записах от хостела и включваше транспорт от и до летището, летях към 1-2 следобяд и имаше добра видимост. Самото летище е доста малко и не мисля, че има проблем да оставите децата, освен ако не са на 5-6 например. Имаше и други хора, които не летяха, а само чакаха някого на летището. Вариант е двамата родители да сте с различни полети и един от вас да си е с децата. Aero Paracas имат офис в Наска на централната улица Лима и мисля излиза ~60$ директно с тях, ако се интересувате.

Аз точно самолетчето на Aero Paracas бях харесала... :-) Но на страницата им видях, че полетът е 30 минути, а нашият беше 45 минути. Но 60$ е добра цена :-)

За туровете от Куско - моят т.нар. Свещена долина беше различен от Морас и Морай; Морас и Морай беше половин ден и можеше да се комбинира с т.нар. Сити тур, който е всичко останало, но не и градски тур (както очаквах аз); Туровете за Свещената долина са два - Valle Sagrado и Valle Sagrado - Circuito Sur.

И аз като Еми смятам, че за четирима си е по-добре да си с такси. Иначе енергията - това е индивидуално (аз съм фен на маите и ацтеките, не на инките). На мен най-много ми хареса в Ollantantambo, което идеално се комбинира с Machu Picchu и църквата в Chinchero, в която обаче е забранено да се снима - както и по пътя за самото Чинчеро - много е фотогенично, особено следобед. Имаше т.нар. фотографски тур на Valle Sagrado, съжалявам, че не отидох на него, защото все ме мъкнеха на хубавите местта по тъмно и изобщо не ги вълнуваха снимките.

2 август, 2016

Ами наистина жалко, защото в крайна сметка се движихме по Gringo Trail...

Защо не направиш една своя тема и не напишеш за някои от местата и личните ти преживявания - Перу е популярна дестинация

Добра идея, проблема е , че се освобождавам обикновенно по малките часове и натоварването е голямо, но ще се опитам да сглобя нещо от моите премеждия , но надали някой ще се реши да пообиколи североизточната част , която по принцип обикалям

2 август, 2016

Имаше няколко мераклии да видят джунглата

3 август, 2016

Случайно видях информация за инцидент в Салар де Уюни преди 2 дни с 5 жертви и 3ма ранени, това намерих в превод на английски; доколкото разбрах от оригинала, шофьорът на джипа не е имал необходимата категория.

3 август, 2016

Случайно видях информация за инцидент в Салар де Уюни преди 2 дни с 5 жертви и 3ма ранени, това намерих в превод на английски; доколкото разбрах от оригинала, шофьорът на джипа не е имал необходимата категория.

Много сериозен инцидент. :blush: Много пъти съм си мислила по такива места, където се договаряме за транспорт със Сульо, Пульо и брат им, колко сме лекомислени, ама после ми идва на ума. :blush:

Така веднъж в Манила късно вечерта се качихме на едно такси, дето се оказа, че човечецът нито знае къде ни е хотелът, нито знае една думичка на английски. Добре че, винаги първата ми работа е да взема визитка на хотела, та спирахме, питахме, пак спирахме, пак питахме и с общи усилия стигнахме. Като иде реч за 4зв известен хотел в Интрамурос. :unsure: Че можеше да ни изръси нейде, в средата на нищото, пък да се оправяме. Накрая , като пристигтахме живи и здрави, му платихме на човечеца двойно от радост и облекчение.

3 август, 2016

Случайно видях информация за инцидент в Салар де Уюни преди 2 дни с 5 жертви и 3ма ранени, това намерих в превод на английски; доколкото разбрах от оригинала, шофьорът на джипа не е имал необходимата категория.

The accident took place on Saturday night about 86 miles south of La Paz, Bolivia.

Къде са 86 мили от Ла Паз, къде е Uyuni, но както и да е инцидентът си е сериозен.

22 август, 2016

16.06.2016 Arequipa

Рано сутринта пристигаме в Арекипа с нощния автобус от Наска. Вземаме такси до хостела (10 Sol), избран заради централното му местоположение. Съдържателката е доста любезна, но допускаме тактическа грешка. Предлага ни да се обади на тур. агентка, която да ни запознае с възможностите за екскурзии наоколо. Грешката се състои в това, че макар да те осведомяват за нещо sin compromiso, ти се чувстваш неудобно да не си купиш или резервираш предлаганата услуга. Интересува ни тур до Cotahuasi, набеден за най-дълбокия каньон в света. Макар най-близкият до него град да е Арекипа, за да се посети са необходими 2-3 дни за транспорт до там и обратно. Може би и затова се предлага само като частен тур, което съответно го оскъпява. Уж ни отбелязват в списък на чакащи да се появят още двама, с които да си поделим разходите, а ние след кратък размисъл се записваме за тур до Colca canyon за следващия ден. Прехвърляме "за" и "против" тръгването за тура в 3 часа сутринта.

Основната задача за деня е пране. Това си е голяма грижа - налага ни се да се перем на всеки 5 дни. Всеки път се обясняваме как да ни перат и сушат дрехите при температура до 30 градуса и всеки път се притесняваме дали дрехите ни ще преживеят прането и дали ще са добре изпрани. Пералнята е в едно помещение с туристическа агенция, а дотам се минали покрай многобройни чейндж-бюра и банкови офиси и нито един супер.

Следва разузнавателна разходка из центъра на Арекипа. Приятен централен площад, вижда се обичан от местните, с удобно разположени около него банкомати и тур. агенции. Тур до Котауаси не се предлага, но цените на другите турове са по-ниски от тази на "нашата" агентка. Набелязвам си обиколка с двуетажен туристически автобус и продължаваме към препоръчаното заведение за обяд. Вече сме скептични към него - очакваме поредния туристически капан, но аз настоявам да го "прослушаме". Гладен, nomad ме дърпа към заведения за местни с ниски цени и съмнителна хигиена. От другата страна на улицата преобладават занаятчийски дюкяни, отдавна забравена гледка. Пресичаме реката и плахо разучаваме менюто на входа на ресторанта. Лъскав е, но цените са приемливи. Други туристи не се забелязват, само местни, но от по-богата прослойка. Заведението е добър избор, ако си месар и хапваш люто - nomad е предоволен да си хапне свински крачета и пълнена камба. Разходка из белия град. Отбиване до пазара - както знаем там винаги е интересно, но прежда от алпака не се продава. Не знам дали от силното слънце, но очите ми внезапно се възплаляват и се принуждавам да си купя капки за очи. Най-обикновени за изкуствени сълзи са необосновано скъпи - около 28 лв. Дрехите са ни живи и здрави.

Разходи:

такси от автогарата до хостела - 10 Sol

хостел Posade del San Juan - 81 USD за 3 нощувки, платено с карта без надценка

обяд в El Montonero - 81 Sol

капки за очи - 56 Sol

пране - 28 Sol

снимка - 5 Sol

30 декември, 2016

Да, ще е добре да направя друга тем,а че да оставя тази на хората. Прочетох и подготовката на другият магеланец, но това е човек с мноооого пари и прекалено драстичен и екстремен за вкуса ми.

Вече в новата тема: http://magelanci.com/topic/8217-%D0%BF%D0%B5%D1%80%D1%83-%D0%B8-%D0%B1%D0%BE%D0%BB%D0%B8%D0%B2%D0%B8%D1%8F-%D1%81-%D0%BA%D0%BE%D0%BB%D0%B5%D0%BB%D0%BE/

4 януари, 2017

Ох, Лили, така се смях с твоите разкази, жива да си! Ще ти кълва темата...

13 юли, 2017

Peru'2016: Cañón Del Colca - El Cóndor pasa

17.06. 2016

В 3ч през нощта на рецепцията заварваме италианец на около 70 години, алпинист, отиващ на 4 дневен трек. Подарява ни 1.5л вода - раницата му била прекалено тежка. Караме рецепциониста да се обади на фирмата-организатор на тура, за да се уверим, че не са ни забравили. Когато най-накрая ни вземат сме последни. Очаквали сме автобус, а сме с микробус (като нашите маршрутки) и ние сме най-отзад. тези пред нас са си спуснали облегалките назад, от другата страна са навлезли в мястото на nomad и той е притиснат отвсякъде. Геройски издържа 3ч, но при първата почивка вдига скандал на гида, който премества няколко местни и възпитан и дребен перуанец е новият ми съсед. На предната седалка са словаци и това сме единствените чужденци. Те пък са недоволни, че не разбират испански и гидът се вижда принуден да им превежда на английски.

След тези неуредици пътуването продължава по план. Предупредили са ни да си носим топли дрехи и сме навлечени като зелки, но въпреки това сутринта е много студено. Първата спирка (в Chivay) е за закуска с чай от кока за аклиматизация. След това се редуват спирки за пазари - макар че са туристически капани, признавам си: шарено е и хваща окото - и гледки. Най-продаваната стока са шапки. По едно и също време в каньона са се заселили две племена - cavanas (quechua) и collaguas (aymara) и племенната принадлежност се разпознава по шапките им. Атракциите са снимка с орел (Kara Kara), с алпаки и собствениците им, смути от кактус и пр. Гледките са на земеделски тераси и кондори.

Черешката на тортата е La Cruz del Condor - мирадорът за наблюдение на кондорите. В Арекипа бяха изненадани, че се притесняваме дали ще видим кондори. Имало всяка сутрин. Говори се, че им хвърлят цели животни в дъното на каньона. Не само заради туристите, а и за да ги спасят от изчезване. А туристи не липсват. Меко казано. Заради ръста си не успявам да се вредя на първа линия. Явно съм изглеждала много отчаяна и една англичанка ми прави място. Сега е размножителният сезон на кондорите и наблюдаваме как мъжки носи храна на женска и я целува (последното според публиката).

Най-ценната спирка за мен е непланирана, за да видим стадо алпаки. Една мила женица държи бебе алпака на 3м. Гледа си го като човешко бебе - млякото му е във вързопа на гърба й. И тя, и аз сме разочаровани, че няма в себе си прежда от алпака, за да ми продаде. Отношението ми към Michell - изкупвач на вълна от алпака и производител на прежда и текстил е противоречиво. От една страна подпомагат местното население, но от друга изкупните цени са изключително ниски. Вълната от бебе алпака е най-скъпа. Стрижат ги за пръв път като станат на 11-12 месеца. От едно бебе се получават 3 либри (около 1.4кг) вълна. Една либра американските компании изкупуват на цена от 7 сол, докато преждата в Арекипа я продават 50г за 21 сол или 10лв.

Аз бих спряла и в покрайнините на Арекипа. Гледките към вулканите не са за изпускане, но местните са им свикнали и ги имат за даденост.

Разходи:

- тур 80 Sol

- вход 70 Sol (цените са 3 катгории - за местни, за други латиноамериканци и за грингос - при всяка следваща категория цената се удвоява)

- обяд + напитки - 66 Sol

- бакшиш - 20 Sol

- сок от кактус - 6 Sol

- снимки - 15 Sol

- сладкарница - 10 Sol

- супер 16 Sol

17 септември, 2017

На 6/21/2016 в 16:41, Childish каза:

При подаване на онлайн документи за боливийска виза:

За да не ви искат ваксина за жълта треска - в плана за посещение не трябва да присъстват райони на Боливия, за чието посещение тази ваксина е задължителна.

Освен Rerrenbaque, за кои други райони е наложителна ваксина, искам да не ги включвам в плана ни?

Редактирано 17 септември, 2017 от Евгени Димитров

17 септември, 2017

Bolivia

Yellow Fever

Requirements: Required if traveling from a country with risk of YFV transmission and ≥1 year of age.¹

Recommendations: Recommended for all travelers ≥9 months of age traveling to the following areas <2,300 m (7,546 ft) in elevation and east of the Andes Mountains: the entire departments of Beni, Pando, Santa Cruz, and designated areas (see Map 3-17) of Chuquisaca, Cochabamba, La Paz, and Tarija departments. Not recommended for travelers whose itineraries are limited to areas >2,300 m (7,546 ft) in elevation and all areas not listed above, including the cities of La Paz and Sucre.

източник

19 септември, 2017

На 9/18/2017 в 7:10, Childish каза:

Сега виждам, че вече има онлайн изискванията за виза и инструкции за попълване . Може да си запазиш формуляра като PDF. Явно е ново, защото аз нямам нашите формуляри запазени, само ги бях разпечатала. Като изключим това, онлайн системата им изглежда същата като преди година.

Леле, съвсем изключих, че ни трябват визи за Боливия. :swoon: От България какво може да направим по въпроса? Ако пуснем документи он лайн дали ще може да вземем виза в Сантяго.

@Childish, имам въпрос за Атакама. Според теб тези турове, които си правила организирано дали може сами да ги направим с кола под наем и навигация? Нещо по-специфично като терен за шофиране има ли? И къде мога да прочета записките ти за Атакама, ако може линк.

19 септември, 2017

преди 39 минути , Tedy каза:

Леле, съвсем изключих, че ни трябват визи за Боливия. От България какво може да направим по въпроса? Ако пуснем документи он лайн дали ще може да вземем виза в Сантяго.

@Childish, имам въпрос за Атакама. Според теб тези турове, които си правила организирано дали може сами да ги направим с кола под наем и навигация? Нещо по-специфично като терен за шофиране има ли? И къде мога да прочета записките ти за Атакама, ако може линк.

За визата за Боливия - според мен е напълно възможно, ако сте в работен ден в Сантяго.

За Атакама - на повечето места можеш да отидеш с кола. Не съм сигурна само за гейзерите - пътят беше зле и за Salar de Tara - на много места гидът не караше по път, а напряко. Не знам как е с навигацията, не съм ползвала. За Salar de Tara и гейзерите със сигурност ти трябва високо проходима кола. Предполагам, че вече ще сте се аклиматизирали от Боливия (вероятно от Salar de Uyuni ще се прехвърлиш в Чили?), защото би било проблем да шофираш, ако не си привикнал към височината. Трябва да помислиш и откъде ще вземеш колата, зареждане с гориво, също и нощувките, защото Сан Педро де Атакама, макар туристическо, си е като село. Ако пък летите до Калама може да вземете колата евентуално от летището.

Бележките от пътуването ми са в тази тема.

19 септември, 2017

Преместих дискусията за боливийската виза в нарочната тема:

29 септември, 2017

Peru'2016: Arequipa

18.06.2016

Първи приоритет за сутринта са ... магазините за прежда (дори и кредитната ми карта протестира срещу цените). Екскурзията е избрана за следобяд. Решила, съм че тогава ще е по-подходящо за снимки. Екскурзията е с hop on - hop off автобус. Автобусите не се допускат до централния площад и служител на фирмата ни придружава до автобуса. Явно се цели да се запълнят абсолютно всички места и не се потегля докато това не стане. Подвижният му покрив затиска ръката на един от пътниците. Не знам колко сериозно е пострадал, виждам само кръв. Пострадалият и спътниците му слизат, а останалите продължаваме все едно нищо не се е случило. Групата е главно от местни. Освен мен има двойка чужденци, които на първата спира правят забележка, че обясненията са само на испански, а те не го говорят. След забележката екскурзоводката им превежда и лично се уверява, че виждат и опитват всичко предвидено на тура.

Първа забележителност - местна сватба (Mirador de Yanahuara). Втора - мирадор с цел консумация на храни и напитки (Mirador Turistico Carmen Alto). Трета - магазин на Michell - най-известният производител на прежда от алпака тук. Но прежда няма, само облекла. И зоокът, за да можем да разпознаваме алпака, лама, викуня и гуанако. За следващите забележителности светлината за снимките не е добра, а накрая си e направо тъмно. За пореден път се убеждавам, че организираните екскурзии не струват. Местните не се впечатляват от вулканите (Misti - 5822m, Pichu Pichu - 5664m, Chachani - 6047m). Не им хрумва да спрат на място с хубава гледка за снимка или дали ще може да снимаш залеза и дали ще имаш какво да гледаш или снимаш по тъмно.

Разходи:

- 90 Sol (27 USD) прежда

- супер

- нощувка

- тур

- разходи на тура - 20 Sol

- обяд - 10 Sol

- вечеря - 20 Sol

2 октомври, 2017

Следващият ден беше посветен на снимки и разходки в Арекипа, но снимките не ги намирам засега. Затова продължаваме с Пуно:

Peru'2016: Arequipa -> Puno

20.06.2016

Казваме си довиждане с Арекипа и се отправяме към Пуно. На автогарата в Пуно една жена ни заговаря, виждайки ни, че разглеждаме картата на града. Оказва се, че предлага турове, но е любезна да ни упъти как да си намерим хотела и да ни извика такси. Приоритет ни е визата за Боливия, затова туровете не ни интересуват в този момент. Докато се настаним в хотела, слънцето е залязло. Надморската височина, на която се намира Пуно, е сериозна (3800+m) и това е предизвикателство за двамата, чувстващи се в свои води на морското равнище.

По тъмно градът не ми прави много добро впечатление. Главната улица е осеяна главно с ресторанти и магазини за сувенири. След дълго умуване се спираме на един ресторант. Самo nomad се престрашава да си поръча морско свинче (cuy). Може да сравни рецептата с еквадорската, която вече е пробвал. Морските свинчета са в диетата на местните в Перу и в някои райони на Колумбия и Еквадор. Аз не мога да се насиля да ям "колежка" (от един много стар виц: - Жената-програмист е като морско свинче: нито е морско, нито е свинче.) и само наблюдавам спътника как си похапва. Снимките ми биват критикувани: не съм снимала челюстта на животното, за да няма съмения, че това е морско свинче, а не плъх.

Снимки от автобуса:

Пуно:

Разходи:

обяд в Арекипа - 10 Sol

такси в Арекипа - 10 Sol

такси в Пуно - 6 Sol

вечеря в Пуно - 80 Sol

5 октомври, 2017

Puno -> Copacabana

22.06.2016

До Копакабана се придвижваме с маршрутка. Маршрутките потеглят когато се напълнят. Началната им спира е близо до автогарата. Сред пътниците преобладават местните. Другите чужденци са португалци, претендиращи, че не разбират испански език. При пресичането на границата е важно да се изпреварят автобусите, за да не се чака дълго на опашка. Атракция са бабите в традиционни носии, които обменят пари на маси на пътя.

Стоварваме се на площада в Копакабана. Аз пазя багажа, а nomad обикаля хотелите, за да намери къде да нощуваме. Някои от хотелите са фалирали, други са скъпи. Успяваме да се настаним в последната стая в хотел на брега на езерото, посочен в Lonely Planet, секунди преди двойка германци. Гледката е добра, но вонята не излиза на снимките. Градът има западнал вид - затворени хотели и ресторанти, новопостроени без план. Подозирам, че канализацията се излива директно в езерото.

Facebook се обърква къде сме - май в Бразилия? Всъщност боливийската Копакабана е оригиналът. Боливийска е и оригиналната песен, чийто кавър е всеизвестната Lambada. Казва се Llorando se fue:

На главната туристическа улица се редуват ресторанти и будки на туристически фирми. Предлагат се турове и автобусни билети. Закупили тур до Isla del Sol и билети до Ла Пас, избираме един от ресторантите за вечеря. Менюто в Боливия ще се състои главно от пица. Хигиената или липсата на такава не предполага друго.

Разходи:

Перу:

- аптека 18 Sol

- мапрутка до границата - 10 Sol / човек

Боливия:

- мапрутка от границата - 3 Bolivianos / човек

- хотел - 250 Bolivianos

- тур до Isla del Sol - 60 Bolivianos / човек

- автобус до Ла Пас - 30 Bolivianos / човек

- аптека - 20 Bolivianos

- вечеря - 110 Bolivianos

- супер - 40 Bolivianos

- изтеглени - 2 пъти по 500 Bolivianos (банкоматът дава максимално 500 Bolivianos - 127 лв + 6лв такса)

12 октомври, 2017

Bolivia'2016: 2. Isla del Sol

23.06.2016

Най-голямата атракция за нас на Isla del Sol са прасетата на плажа. Някои от тях дори редят тухли четворки.

Какво представлява турът? Лодките на различните агенции потеглят почти едновременно. Стоварват туристите от северната част на острова, откъдето се тръгва по една пътека нагоре. Ако си се аклиматизирал към височината и имаш желание, може да прекосиш острова сам, следвайки пътеките и указанията. Останалите с гида посещaват някои от руините, връщат се до пристанището, с лодката се придвижват до южната част на острова и там чакат първата група и всички обратно се връщат с лодката до Копакабана. По-прозаично от това не мога да го опиша дори и да искам.

Привечер потегляме към Ла Пас. След Перу, сега автобусът ми изглежда леко мизерничък. Няма тоалетна. Вратата към шофьорите се заключва. Предупредени сме, че ще се прекачваме на ферибот, за да прекосим пролива Tiquina, но това, което наричат ферибот, малко се различава от представата ми за такъв. Пътниците слизат от автобуса и са прекарани с лодка. Автобусът се покачва на едно дървено корито - средно между сал и лодка и е преведен на отсрещния бряг. Това е единствената възможност за почивка, прехапване (от улични сергии) и тоалетна. След това добре, че е тъмно, за да не се впечатлявам откъде минаваме. Ла Пас е разположен на дъното на дълбок каньон. Но градът толкова се е разрастнал нагоре по склоновете на каньона и след това по платото, че El Alto - предградието на Ла Пас, намиращо се на платото - е отделна административна единица с повече жители от самия Ла Пас. Ел Алто има славата на опасно място. Т.к. мнозинството там са aymara и на изборите подкрепят президента Моралес (също aymara) и неговата партия, властите си затварят очите за случващото се в Ел Алто. За аймара Нова година се отбелязва на 21ви юни (зимното слънцестоене) и традиционно се палят огньове - за прогонване на духове и късмет, от друга страна това е най-студеното време в годината. Когато пристигаме, в Ел Алто има запалени стотици огньове, въпреки че от няколко години е забранено заради многото възниквали пожари. Автобусът минава точно през El Alto, за да ни остави на автогарата в Ла Пас. Височко е, няма спор: Ел Алто е на 4150м, Ла Пас - "само" на 3600м.

Copacabana:

Isla del Sol:

Разходи:

- тур до Isla del Sol - 60 Bolivianos / човек

- вход Norte - 10Bs / човек

- вход Sur - 5Bs / човек

- вечеря в Copacabana - 80 Bs

- автобус до Ла Пас - 30 Bolivianos / човек

16 октомври, 2017

Bolivia'2016: 3. La Paz (1)

24.06.2016

Закуска. Сред гостите преобладават туристите от UK.

Разузнавателна разходка. Шумно, шарено. Хостелът ни се намира досами т.нар. вещерски пазар. Предлагат се лекове за всякакви болежки, някои от които (лековете) много жестоки - като зародиши на лама. Тях съм нарочила и за специфичната миризма, разнасяща се наоколо. В действителност в днешно време това тук си е чист туристически капан. Наблизо се намират много хостели, реторанти, магазини и агенции, насочени към туристите. "Истинският" вещерски пазар, където ходят местните, за да направят или развалят магия, се намира на друго място.

Първи срещи с баирите на Ла Пас. Слизането е лесно. Изкачването е бавно и дишането трябва да се регулира. Трудностите се дължат не само на височинатa. Безоловният бензин не е познат, а задръстванията са повсеместни. Палатков лагер. Протести. Полицейско присъствие. Банкомат, който "отпуска" повече от 200Bs наведнъж. Отбелязвам си банката. Обяд. Пица. Харесваме си пицария близо до хостела и й оставяме верни до края на престоя си.

Уговарям си среща с Марсело. С него се знаем първо от VirtualTourist.com, сайт, който за съжаление вече не съществува, и после от postrcrossing.com. И двамата се опитвахме със снимки и картички да популяризираме страните си като туристически дестинации. Той избра и професионално да се занимава с туризъм - има туристическа агенция, макар по образование да е минен инженер. И заради него Боливия ми беше No.1 в списъка на страните в Латинска Америка, които да посетя. Вече не си спомням с какво така успешно беше рекламирал страната си пред мен - най-вероятно с преобладаващото си индианското си население. Не го споменавам, защото и той е aymara, като президента, но му е привърженик. По интернет изглеждаше като забавен тип (с любим въпрос към новите членове - Коя е столицата на Боливия?), но на живо, 13 години по-късно, разговорът не върви много - Марсе е по-резервиран и по-мълчалив от очакваното. Добре, че nomad може да е много приказлив, та ги оставям двамата да си комуникират. Marcelo ни завежда до El Valle de la Luna, а на връщане минаваме през "квартала на богатите" Calacoto: богатите в Ла Пас живеят в най-ниската част на града. По местоживеенето на Марсело разбираме, че той принадлежи към средната класа. Уговаряме се да се видим пак на връщане от обиколката ни из Боливия, за която ни дава някои съвети.

В Ла Пас през деня слънцето е жарко, но вечер си е клинч, а отопление в хотела няма. Всъщност, от Пуно насам не е имало отопление и за да заспиш, се увиваш като пашкул.