дневник Месец в Перу и/или Боливия?

25 октомври, 2017

Bolivia'2016: 3. La Paz (2)

25.06.2016г

Основната задача за деня са билетите за автобуса до Салар де Уюни. Планът ни е да пътуваме през нощта. Офисът на фирмата TodoTurismo сe намира в апартамент близо до автогарата. Снабдени с билети се отправяме към мирадора Killi Killi с такси. Гледката отгоре ясно показва разслоението в обществото и мащабите на града. Слизаме пеша по стръмите улици и отново се озоваваме на централния площад, Plaza Murillo, навреме за смяната на караула пред президенството. Обърнете внимание на стрелките на часовника. Не, това не е стар часовник от времето когато не е било стандартизирано в коя посока да се въртят стрелките на часовника. Промята е направена през 2014г по предложение на външния министър (Choquehuanca), aymara, за да се отърсела Боливия от колониализма. Боливийците трябвало да ценят своето наследство, да поставят под въпрос установените норми да бъдели креативни.

Оставили багажа в офиса на автобусната компания, минаваме през нещо средно между пазар и битак, пълна мизерия, от която ни откъсва врявата от процесия Дори и не се опитвам да разбера каква и е целта. Наслаждавам се на шаренийката. И Ла Пас ме обича!

Разходи:

- автобусни билети до Уюни - 270 Bs/човек

- пицария - 100 Bs

- taxi - 20 Bs до автогарата, 15 Bs до мирадора

27 октомври, 2017

27.06.2016

Напускаме хостела. Не обичам да се разправям и не отварям и дума за иззетата печка, но затова пък няма да ги препоръчвам. Минаваме през пощата и се отправяме към маршрутките. Няма други желаещи. И тук допускам тактическа грешка. Шофьорът ни предлага да ни закара до Потоси като по пътя спира на по-интересните места, нещо като екскурзия. Сумата, която иска не е толкова голяма, но може би ме сварва неподготвена и отказвам. След това изчезва някъде, а ние чакаме да се съберат хора. Няма достатъчно и тогава му предлагам да му платим малко отгоре и потегляме. Каквото се вижда от прозеца ми харесва. Пътьом събираме още пътници. Аз умувам дали да посетя сребърна мина в Потоси, най-голямата атракция тук.

За любителите на испанския ето откъде произлиза изразът "Vale un potosí":

Претеглям "за" и "против". Накрая се отказвам: дробовете ще ми трябват до края на живота ми.

Оставят ни на автогарата в Потоси. Хотелът ни е точно срещу La Casa de la Moneda. Хвърляме багажа и излизаме на разходка. За славата си градът ми се струва невзрачен. Тук-там виждам някоя хубава сграда или църква. Nomad отново влиза в ролята на екскурзовод. Целта е да снимам всички църкви в града. Аз се задъхвам по баирите на може би най-високия град в света (4 076m). Отварям уста да поема въздух и вдишвам изгорелите газове. И пак, и пак. А уж дробовете щях да си пазя.

Проблемите с дишането обаче изчезват на местния пазар. Виждайки как товарят разфасовани говеда в количка, се втурвам да ги снимам. Срещам неудобрение у товарачите, но това не ме спира и касапите ме погват. Успявам да се скрия. Няколко минути по-късно nomad с ужас ме забелязва как отново тичам пред месарите, за да правя снимки. И тъкмо си е отдъхнал - и историята се повтаря - аз отново тичам, за да снимам въпреки крясъците на касапите, размахващи сатъри след мен. Разминава ми се участта на говедата, но уви снимките са леко размазани.

На следвашата сутрин имам малко време за сутрешна разходка преди да продължим към Сукре.

Разходи:

- картички: 12 Bs

- марки: 45 Bs

- maxi: cards 8 Bs

- маршрутка:- 2 x 50 + 50 допълнително, общо 150 Bs

- нощувка: в Потоси 260 Bs

- изтеглени 1000 Bs от BNB

- закуски: 25 Bs

- вода: 9 Bs

- влажни кърпички: 25 Bs

27 октомври, 2017

Притесняваше ли се да се разхождаш с апарат на врата в Боливия?

27 октомври, 2017

преди 3 минути , Tedy каза:

Притесняваше ли се да се разхождаш с апарат на врата в Боливия?

Само в Ел Алто, но там се притеснявах не за фотоапарата, а за себе си.

27 октомври, 2017

Аз се отказах да останем в Боливия точно заради престъпността. След Салара се връщаме в Калама. Сукре и Ла Пас ще отпаднат. На теб са ти харесали, така ли?

27 октомври, 2017

преди 1 минута , Tedy каза:

Аз се отказах да останем в Боливия точно заради престъпността. След Салара се връщаме в Калама. Сукре и Ла Пас ще отпаднат. На теб са ти харесали, така ли?

Теди, Калама е много опасен град! Сама не излизай. Ако можете направо го прескочете. Миньорски град с преобладащо мъжко население. Дори чилийците, с които се запознах, бяха притеснени, че ще нощувам там. Хотелът ми беше с решетки, а само на 2 пресечки от централния площад.

На мен Сукре и Ла Пас ми харесаха, но ти не си падаш по градове. Честно казано не знам за каква престъпност в Боливия говориш. В Боливия е опасно единствено за Ел Алто, Санта Крус и по границата с Аржентина. Но ти ще видиш най-голямата природна забележителност на Боливия - Салар де Уюни. Така че, можеш да пропуснеш останалото.

27 октомври, 2017

В Калама ще пристигнем вечерта с автобус от Уюни и на другия ден ни е полета, няма как да пропуснем нощувка.

27 октомври, 2017

Bolivia'2016: 6. Sucre

28-29.06.2016

И ето ни отново под 3000м в красивата столица на Боливия. Столица поне по конституция, макар президенството и сенатът да са преместени в Ла Пас, де факто най-важният административен център в Боливия. Харесвам местоположението, климата, архитектурата на града. Радвам се на запазения колониален център и на слънцето, хм и на магазините за прежда. Минавайки покрай офиса на туристическа агенция се изкушам да питаме за самолетни билети. Билетите биват закупени бързо и лесно и едва излизайки от офиса на агенцията, намиращ се на ъгъл на централния площад на града, се засрамвам, че не съм купила билетите онлайн и предполагам, че са ме "минали" с цената. С нетърпение проверявам в интернет. Много странно, но цената в интернет е дори по-висока отколкото тази, която сме платили в агенцията. В някои отношения в Боливия си е социализъм. На вълна самолетни билети съм и закупувам такива от Куско до Лима и така дългите отсечки път, които биха били повторение на маршрута, са покрити. Вечерята в местен ресторант е приятна докато на съседната маса клиент си запалва цигара, отдавна забравено в България. Надписът "La union es la fuerza" (семантично като "Съединението прави силата") също ми напомня родината. Една от най-бедните страни в Южна Америка и една от най-бедните в Европа имат много общо.

На следващта сутрин след закуска в хостела - приятна колониална сграда - и неуспешен опит да изпратя картички, се отправяме към пазара. Уви, търговците вече са се разотишли, оставяйки невероятна мръсотия. Настаняваме се в близкото кафене, посочено в Lonely Planet. Това е довело до две неща: струпване на много туристи, преобладащо англичани, включително с бебета, и високи цени на храната и напитките. От кумова срама изпиваме по едно кафе от чаши, остатъците от червило по които ни карат да се съмняваме в чистота им.

За обяд отново се отправяме към централния площад, където си поръчваме и супа, и готвено ястие, и бира.

Планът за следобеда е отново посещение на пощата (може би единственият служител, в чиито задължения е да продава марки, най-накрая ще се е върнал след изтичането на времевата единица "след малко") и изкачване на камбанарията на църквата, набелязана за снимки отвисоко след разпитване къде е разрешено и преценяване на откъде ще блести слънцето. Това е по план.

Чувствам се леко неразположена. За кратко. Повръщане и диария с еднаква кафява консистенция и отгоре, и отдолу. И пак. И пак. И пак. Никога преди не съм била толкова зле. Не мога да преценя виновника - или е сокът от закуската или кафето в туристическото кафене. Успявам да уговоря nomad да се разходи до пощата, за да изпрати картички на колекционерите.

Време е да се върнем на високото.

Разходи:

18 Bs картички

15 Bs taxi Потоси

20 Bs/човек автобус Потоси - Сукре

20 Bs taxi Сукре

200 Bs нощувка x 2

343 Bs/човек самолетен билет Сукре - Ла Пас

135 Bs вечеря

285 лв с карта - 2 билета Куско - Лима

110 Bs обяд

40 Bs кафе

45 Bs марки

50 Bs вода, шоколад

28 Bs активен въглен

В момента, Tedy каза:

В Калама ще пристигнем вечерта с автобус от Уюни и на другия ден ни е полета, няма как да пропуснем нощувка.

ОК не е чак толкова голям проблем - и аз спах там, отделно се разходих сама. Но не излизайте по тъмно.

27 октомври, 2017

Вчера в Калама откраднаха раницата с фотоапарата на Джейми от автобуса. Изтръпнах, защото е можело да вземат моята с моя апарат.

27 октомври, 2017

преди 51 минути , Tedy каза:

Вчера в Калама откраднаха раницата с фотоапарата на Джейми от автобуса. Изтръпнах, защото е можело да вземат моята с моя апарат.

Много неприятно, Теди. Но крадецът може да е бил турист, не е задължително да е бил местен. Аз по принцип си пазя нещата, доколкото мога. Нищо ценно не оставям в голямата раница в багажното. Всички ценности си нося у мен в малката раница под краката ми, но аз съм ниска и това в някои случаи е предимство.

Не се притеснявай чак толкова от Калама - може би те наплаших. Аз преживях. Просто имай едно на ум.

6 ноември, 2017

Bolivia'2016: 7. Cholitas Wrestling

30.06.2016

Обратно в Ла Пас. Летим с Боливийските авиолинии. Летището Alcantarí е открито предния месец. Лъскаво, с надписи на три езика - кечуа, английски и испански. Самолетът е почти празен, но явно не е прието да си сменяш мястото, а пък било то, за да правиш снимки. Каца се в Ел Алто. С такси се придвижваме до същия хостел, в който бяхме отседнали преди.

Предупредила съм Марсело за завръщането ни е в Ла Пас. Интересувам се от два тура - Cholitas Wrestling и Tiwanaku. За мен е безралично коя е агенцията, но нека Марсело да е този, който ще спечели от нас.

Cholitas Wrestling е борба в свободен стил или по-скоро имитация на борба, шоу, кеч, в което участниците са жени. Чолитас е умалително на чолас - индианки от Алтиплано, преселили се от село в града, адаптирали се към новия начин на живот, но запазили езика и облеклото си. Шоуто е много популярно и сред местните, и сред туристите. За съжаление няма как да присъстваме в неделя, когато обикновено се провежда, и се задоволяваме с туристическата версия в четвъртък. Докарват ни с автобуси от Ла Пас в Ел Алто. Пътуваме с едната участничка, която ни запознава с облеклото си - роклята, шапката, обеците, плитките, слоевете поли. Тренира три пъти седмично. Гледаме три тура с различни участници, но хореографията е доста еднообразна. В последния тур са трима участници - единият е мъж и се съюзява с едната жената срещу другата. Но жените са тези, които предизвикват фурор. След представлението можем да се снимаме с участничките.