дневник И пак за Сицилия, и пак с възхищение...

[AlexandraKo]

                                                         Катедралата в Палермо

 

Специално внимание ще обърна на Катедралата в Палермо. Точното име е " Успение Богородично" или " Санта Мария Асунта".

На това място през вековете първо е имало ранно-християнска базилика, по-късно - разрушена и заменена с джамия. Днешната Катедрала е норманско-арабски религиозен комплекс, датиращ от XII век, с правоъгълна форма и кули в двата края, съчетал разнообразни стилови елементи на изработка. Кулите са готически, куполът - барок, часовниковата кула е нормандска.  В Катедралата  се намират гробниците на Роже II (1095-1154), първия крал на Сицилия, Фридрих II Хохенщауфен (1194-1250), император на Германската Римска империя и крал на Сицилия, и на неговата съпруга Констанца Арагонска. Интересна е  съкровищницата на Kатедралата, в която се съхраняват одежди, бижута, църковна утвар, сребърни прибори, чаши, съдове, гравюри и произведения на изкуството. Сред най-ценните богатства е короната на Констанца Арагонска.

Пищно, цветно и красиво.

Започвам с фасадата:

 

Следва...

 

 

 

 

Редактирано 19 юни, 2017 от AlexandraKo

[AlexandraKo]

На пода на централния неф има меридианна линия, с означение на зодиакалните знаци.

Това е своеобразен слънчев календар, проектиран от Джузепе Пиаци - астроном.

Лъч светлина, идващ през купола на храма, пада върху зодията, съответстваща на месеца.

Казват, че часовникът, независимо от простотата си, бил точен.

А италианският астроном е този, който през 1801 година открива най-големия астероид в Слънчевата система - Церера.

 

 

Прекрасни мраморни подове, мозайки, стенописи и скулптури:

 

 

Следва...

[AlexandraKo]

Още от интериора на Катедралата:

 

 

 

Следва...

Редактирано 19 юни, 2017 от AlexandraKo

[AlexandraKo]

Още една много  красива църква на Палермо:

 

Chiesa di San Francesco di Paola.

 

 

Следва...

Редактирано 19 юни, 2017 от AlexandraKo

[AlexandraKo]

Няма как да пропуснем пазара, не че ще пазаруваме, ами обичаме да зяпаме и да се врем в шумотевицата.

 

 

На зеленчуковия и рибния - италианци. На битака - иностранци.

 

Още малко шматкане с кеф, ядене на сладоледи, каноли и то - денят се изниза.

 

 

Завършваме разходката , стигайки до тук:

 

 

И казваме: "Чао , Палермо, чакай ни пак догодина през юни".

 

Край.

[AlexandraKo]

Оставихме и Палермо, и Сицилия да ни чакат, пък аз гледам, че не съм разказала за разни други места.

По-скоро ще покажа.

 

"Не бива дори да шепнеш тайни на това място, защото ще бъдат чути надалече!"

Тази легенда се носи за една пещера, в която тиранът Дионисий държал затворниците си .

Тя била издълбана в скалите, по негово нареждане. Имала перфектна акустика и през малкия отвор в горната част, дори и най-тихо прошепнатата тайна, била чувана навън.

Според мен, като си затворен и си на път към смъртта, какви тайни, какви шепоти?

По-съм склонна да вярвам на другото твърдение - че злодеят се наслаждавал на стоновете, резултат на мъченията, на които бил подлагани затворените там хора.

А според археолозите, пещерата е служела за водохранилище на града. Май, това последното е най- вероятно.

Каквото и да е било, мястото е впечатляващо и има страхотна акустика. Може да се провери, трябва само малко да се попее.Туристите знаят това и все се намира някой, който извисява глас.Ние не хванахме ред с пеенето.

Пещерата се нарича " Ухото на Дионисий" и се намира в археологическия парк  " Неаполис" в Сиракуза.

Този музей под открито небе е съхранил останките на древния Неаполис и включва няколко обекта, включени в списъка на ЮНЕСКО за СКН.

Инфо за билети и часове за посещение тук.

Това са:

- гръцки театър

- римски амфитеатър.

- каменоломните на капуцините / Latomia del Paradiso /

- пещерата " Ухото на Дионисий" / Oreccio di Dionisio /

Ето и малко снимки:

 

Клюката донесе, че на това място бил предполагаемиет гроб на Архимед. Който е роден в Сиракуза. Колко е вярно това твърдение, не се установи.

 

Гръцкият театър, издълбан в скалите, от V век пр.н.е.Казват, че в онези времена събирал около 16000 зрители , наслаждаващи се на трагедиите на Есхил и Еврипид. Или на едни други трагедии - гладиаторските битки.

В наше време театърът отново се използва като сцена за класически гръцки трагедии.

Римският амфитеатър - трети по големина след  Колизеума и този във Верона. Тук са се състезавали с колесници и отново са се били гладиатори.

 

Интересен факт е, че и днес може да се мине по подземните коридори, през които гладиаторите са излизали на арената.

 

Огромните дупки в скалите от  елинската епоха, със странното име " Райски каменоломни".

Защото те са били място на робски труд за нещастниците, които по най-примитивен начин добивали  стоителен материал за  своите господари.

А в едни по- късни времена, огромните ями и пещери, служели за затвор на атиняните, пленени при победата на Сиракуза през IV век пр.н.е.

По-късно , някъде до XVI век от новата история са били убежище на монаси. Днес са част от археологическия парк.

 

 

Точно срещу археологическият парк е светилището  на Плачещата Св. Богородица / Santuario Madonna delle Lacrime/. Историята тук.

Сантуариото си има и хотел на обратната страна.

Всичко това се намира в новата част на Сиракуза.

 

Следващата снимка взех от нета, на нея ясно се вижда новата част на града с купола на Светилището и старият град - остров Ортиджа.

Всичко друго интересно в Сиракуза е там.

 

Крайбрежната:

 

Фонтанът на Аретуза:

 

Площадът на Архимед. В центъра му е Фонтанът на Диана - богинята на лова, като централна статуя. Дело е на италианския скулптор  Джулио Москети.

 

Недалеч е Храмът на Аполон:

 

На самия край на острова се намира Кастело Маниаче, крепост, носеща името на своя създател - византийски генерал. Днес е музей.

 

А това пък, им е плажът на сиракузци

 

Между другото, съвсем наблизо е Фонтане Биянке, ако не се лъжа, около 15 километра, с чудесен плаж. С кола се стига бързо, но знам, има и градски автобуси до там.

На следващата снимка е площадът на Ортиджа, в дъното е църквата, където се намира картината на Караваджо, посветена на Санта Лучия, покровителката на града.

 

Катедралата:

 

 

Площадът:

 

По уличките на Ортиджа:

 

И какво още не трябва да се пропуска?;

Пазарът, разбира сеее! Ама, трябва да се отиде до обяд, защото след 12 свършват и тоното, и кралските скариди, мидите, стридите, раците и пр.

 

 

 

Редактирано 4 юли, 2017 от AlexandraKo

[AlexandraKo]

Според познавачите, най-едрата барокова Сицилианска перла е Ното. А според мен, с него спокойно могат да се мерят и Рагуза, и Модика, и Шикли, и още една камара мънички градчета из целия остров.

Но да, може би, Ното е най-аристократично и с най- голяма концентрация на красиви средновековни сгради.

Главното корсо се казва как? Естествено:

 

 

Като се разходим от единия до другия му край виждаме тези красоти:

 

 

 

Любимото ни място за снимка е пред църквата, където винати има насядали дядовци, досущ, като в "Кръстникът":

 

И непремееееееенно до каручката / пак асоциация с филма/:

 

 

Не бива да се пропуска " Палацо Николачи", с чудесни гледки от терасата:

 Красивият интериор:

 

 

следва...

 

[AlexandraKo]

Катедралата " Сан Николо" и Епископският дворец до нея:

 

 

 

 

 

Църквата с дядовците е Chiesa di Montevergine:

 

 

Много е красива отвътре:

 

 

 

следва...

Редактирано 18 юли, 2017 от AlexandraKo

[AlexandraKo]

Още няколко снимки от главното корсо и мъничките му пресечки:

 

 

 

 

 

 

Тук Главната свършва и се вижда новата част на града:

 

 

следва...

[AlexandraKo]

Продължаваме разходката из сицилианските градчета.

Рагуза, Duomo di San Giorgio :

 

 

Старата част - на Рагуза - Рагуза Ибла е просто прелестна.

 

 

 

 

следва...

Редактирано 18 юли, 2017 от AlexandraKo

[AlexandraKo]

Модика:

 

 

Понеже сме големи почетатели  на Комисаре Монталбано, естествено, отиваме и в Пунта Сека. С много питане и с много гордост и радост от страна на местните хора, че харесваме тяхната легенда.

Къщата на Монталбано, която е хотел:

 

 

 

Плажчето пред къщата, където комисарят си плува за събуждане:

 

 

Пунта Сека е много приятно местенце, с красив фар и мъничко, хубаво плажче.

 

Продължаваме по стъпките на Монталбано към работното му място -  полицейското управление в Шикли:

 

 

Главната улица на малкото градче се нарича „Франческо Мормина Пена“ и на много места се рекламира като "най-красвата барокова улица в света". Дали е баш тъй, не се наемам да твърдя, но наистина е много красива.

 

 

 

В древните времена, местните са живели в изсечени в скалите жилища, подобно на Матера.

Днес не са запазени и не са туристическа забележителност.

 

следва...

[bulpa]

На 19.06.2017 г. в 17:26, AlexandraKo каза:

На пода на централния неф има меридианна линия, с означение на зодиакалните знаци.

Това е своеобразен слънчев календар, проектиран от Джузепе Пиаци - астроном.

Лъч светлина, идващ през купола на храма, пада върху зодията, съответстваща на месеца.

Казват, че часовникът, независимо от простотата си, бил точен.

В Рим също има такъв часовник/календар с линията на меридиана, зодиакалните знаци т.н. - базиликата "Света Богородица на всички ангели и мъченици" (Santa Maria degli Angeli e dei Martiri).

Редактирано 18 юли, 2017 от bulpa
*правописна грешка

[AlexandraKo]

преди 1 минута , bulpa каза:

В Рим също има такъв часовник/календар с линията на меридиана, зодиакалните знаци т.н. - базиликата "Света Богородица на всички ангели и мъченици" (Santa Maria degli Angeli e dei Martiri).

Да, на много места има, в Катедралата на Болоня - също.

[AlexandraKo]

Сицилианската фръцла Тормина я знаят всички.Кацнала на върха на скалата, в много преплетени и сложни отношения с Етна, красива, та красива.

Намерих само една снимка от Изола Бела и тя е, дето ми се смеят на различните джапанки:

 

 

Ама добре се вижда и камънакът на плажа, и островчето на заден план. До него се стига лесно с лифта, че иначе си е много бъхтане надолу-нагоре.

Като се качим с лифта до града, пак има малко ходене и влизоаме през тази порта:

 

 

Ето и малко Таормински красоти - гледките от високо:

Градчето:

 

 

И няколко снимки от преди стотина години.

 

следва...

[AlexandraKo]

На една ръка разстояние от Таормна е Джардини Наксос - мънинко курортно градченце, приятно местенце, с плаж, хубав исторически парк и чудесни кръчмички.

 

 

Църквата " Св.Панкрации", в чест на първия епископ на Таормина и неин покровител.

 

 

Още няколко снимки от плажа и кея на Джардини-то.

 

 

 

следва...

[AlexandraKo]

Днес ще отидем в Корлеоне. От Палермо е по - близо, около 60 километра. Ние отиваме от Чефалу, горе - долу, е  два пъти по-далече.

За Корлеоне кой не е чувал? Малкото селищенце / около 10 000 население/ е увековечено от Марио Пузо, но това не е без причина. То  е родно място на легендарните мафиотски босове - Салваторе / Тото/ Риина и Бернардо Провенцано. Тото Риина, наричан "Животното" и "Il Capo dei Capi" ("босът на босовете"), лежи в затвора от 1993 г. Той има две окончателни доживотни присъди и е признат за поръчител на повече от 100 убийства на конкуренти от мафията, политици и магистрати - включително, на  Фалконе и Борселино. В Корлеоне живее жената на Риина и се смята, че в негово отсъствие тя решава мафиотските спорове.

Така че,  мълвата за мафията не е само "градска легенда". Като резултат -  миналата година общината на Корлеоне беше разпусната. Нещо, което никога не се е случвало и селището премина под управлението на централната власт.
През 2014 година е арестуван общинският служител Антонио Ди Марко, сочен за местния мафиотски шеф.  Разследвани са и други общински служители,а кметицата на Корлеоне, трябваше да се се яви пред комисията "Антимафия", заради обвинение за връзки с мафията на родния и брат - Джовани Савона.

Самата кметица  - Леа Савона пък, е носителка на наградата Паоло Борселино -прокурорът, който беше убит показно на 19 юли  1992 година.

Отварям една скоба:

На 23 май 1992 , беше убит, отново показно,  неговия най- близък приятел -  прокурорът Джовани Фалконе.

Днес, летището на Палермо носи името Фалконе- Борселино в тяхна чест.

А тук има хубава  статия за " Убийството, което промени Италия".

Малък цитат:

" Държавата отговаря на удара с удар: в Сицилия биват изпратени 12 000 войници в подкрепа на полицията - и то за период от 6 години. Това е най-мащабната италианска операция от Втората световна война насам. Година след атентатите е заловен и техният организатор - Тото Рина, влиятелен мафиотски бос от Корлеоне, известен с прозвището "Чудовището". Рина е осъден на доживотен затвор. И други водещи фигури от подземния свят влизат зад решетките. А в Италия настъпва осезаема промяна - в училищата започват да се провеждат специализирани разяснителни часове, младежите научават какво означава да работиш за мафията, много търговци изведнъж отказват да плащат рекет, а група студенти основават движението Addiopizzo (в превод "Сбогом, рекет"). "

Край на скобата.

С една дума - Корлеоне е интересно място и си струва човек да се разходи до там, по едни забутани черни пътчета, към сърцето на Сицилия.

 

 

В Корлеоне има Музей на мафията, но според мен - нищо забележително. По-скоро  - документи, снимки и филмче на тази тема.

 

следва...

 

Редактирано 19 юли, 2017 от AlexandraKo

[AlexandraKo]

Какво има нааай-много, във всичките италиански градове, градченца и селца?

Естествено - църкви. Дори и в най- забутаното място църквата е красива, богата и забележителна.

А в Корлеоне пък, има една камара църкви, че и манастир, на една скала, високо над селището, с прекрасни гледки.

Чак всичките църкви не обиколихме, най-важната там е " Сан Мартино", датирана от края на IVX век. Украсата е  пълна с произведения на Фра Феличе ,Пиетро Новелли и Джорджо Паладино.

 

 

 

 

Продължаваме по тесните улички на Корлеоне:

 

 

 

 

Минаваме набръжко през селския / пардон, градския/ музей:

Тръгнали сме към тая скала, където с намира манстирът Сан Салваторе, от средата XVII век.

 

 

Пътят е много стръмен, не ни пуснаха вътре, но гледките от високото са прекрасни:

 

 

следва...

Редактирано 20 юли, 2017 от AlexandraKo

[ven62]

@AlexandraKo, тази тема ми е във Favorites Bar-a.

Не ми трябва нищо друго за Сицилия, когато я планирам един ден.

Ако попишеш още малко и ... ще вземе да се случи ... не по-късно от юни 2018.  

10х.

[AlexandraKo]

преди 9 минути , ven62 каза:

@AlexandraKo, тази тема ми е във Favorites Bar-a.

Не ми трябва нищо друго за Сицилия, когато я планирам един ден.

Ако попишеш още малко и ... ще вземе да се случи ... не по-късно от юни 2018.  

10х.

Благодаря ти!

Не още малко, доста ще попиша.

[Емика]

Огромно благодаря! Отново  бях на тези места благодарение на прекрасните снимки и описание.

Редактирано 20 юли, 2017 от Емика

[antea]

по повод Корлеоне, Фалконе и Борсалино /не е случайно, че в почти всеки град има улица или площад с това име/, не помня дали споделих като се върнахме, но един ден след като тръгнахме към Катаня от Палермо, там беше извършено първото от доста време насам показно убийство на един *капо* - Джузепе Дайноти, и то в относително по-широкия център, рано сутринта, докато .... е карал колело /след 20-30 години, прекарани в затвора, явно е минал на по-фитнес режим/

 

едновременно с това се беше случила и трагедията в Бирмингам, но това убийство измести всякакви новини и беше отразено супер мащабно из техните телевизии и всякакви форми на медии, и по всички коментари неминуемо правеха връзка, че нарочно е извършено ден преди 25-та годишнина от атентата срещу Фалконе, за да напомнят непоколебимо, че мафията може и да е тиха и незабележима в последните години, но си е неизменно там

 

от друга страна, в центъра на Ортиджа присъствахме на много интересно мероприятие, което продължи поне два дни - на площада бяха докарали полицейски поршета и бмв-та, около тях беше пълно с красиви карабиниери и карабиниерки в пълни униформи, и целият район беше препълнен с деца, доведени организирано - от детски градини и училища, на които им провеждаха нещо като *гражданско обучение* - явно им разясняваха какво прави полицията, правилата за движение и от сорта, но всички бяаха грейнали и светнали, тогава си помислих колко умен и перспективен ход е това - да пратиш красиви представители на органите на реда с фамозни коли и в малките детски глави да остане мисълта, че това са добрите, и да, и добрите също са готини дори моят син, дето е на 16, отиде да се бута да види една от колите, при което един карабиниер го потупа по рамото, нашият се стресна, че ще го гонят, а вместо това онзи учтиво го покани да влезе във всички коли, а нас ни повика да го снимаме.... мда, заради разни такива дреболии в нашето общество младежите викат на полицията "ушев", а в Сиракуза поне аз видях уважение в погледа на хората към тях

 

 

от трета страна, наистина не си представям подобна акция в уличките на Палермо да се радва на успех

 

[AlexandraKo]

Ще се самоцитирам в подкрепа на казаното от теб. По- нагоре дадох линк за статията:

 

Убийството, което промени Италия

 

Да, Палермо се промени след атентатите от 1992-ра. Но мафията все още съществува. "Мафията, която извършваше убийства и атентати, се преобрази в мафия, облечена в костюм и вратовръзка, която се подвизава в необятните ширини на финансовия свят. Да се бориш срещу мафията е днес много по-безопасно, но затова пък много по-трудно", казва кметът на Палермо Леолука Орландо.

За Мария Фалконе борбата срещу мафията се е превърнала в основна цел на живота й. Сестрата на покойния съдия е основала специална фондация и организира разяснителни семинари в цялата страна. Често се пита как би изглеждала Италия днес, ако брат й все още беше жив и продължаваше да се бори срещу подземния свят.

"Ако държавата и обществото бяха застанали тогава зад него, вместо да го заливат с упреци, съмнения и завист, къде ли щяхме да сме днес? Може би Коза Ностра щеше наистина да е победена", казва Мария Фалконе.

 

На мен винаги ми е била много интересна историята / а и съвремието/ на Сицилианската мафия. Може би, защото " Кръстникът" у нас е настолна книга, още от онези времена, когато филма биде изгледан къде стотина пъти. После - " Октопод " с показното убийство на Корадо  Катани и клетвата на Силвия да отмъсти. ..

А атентатите на Фалконе и Борселино си ги спомням отлично, но тогава нямаше много информация по нашите вестници. Но по- късно, когато беше възможно издирих и изчетох всичко.

По тази причина още на първото ни посещение в Сицилия, Корлеоне беше начело.

Нямаше да пиша, че не знаех къде са ми снимките. Тези дни ги намерих на един диск, заедно с още интересни, които ще споделя тези дни.

 

Редактирано 20 юли, 2017 от AlexandraKo

[AlexandraKo]

Имало едно време в Сицилия един Добър крал - Вилхелм II. И както сладичко си спял една нощ, му се явила Божията майка и му показала мястото, където Лошият крал - Вилхелм I / който му се явявал  и баща/, бил заровил съкровищата, натрупани през годините на кралуването си.

Мястото било на върха на един хълм, недалеч от Палермо и Добрият крал започнал да строи  там храм и бенедиктински манастир в чест на Пресветата Дева .

Историците, разбира се, говорят друго:

Тъй като Добрият крал бил твърде млад, за да разбира от важните държавни дела, практически, кралството се управлявало от архиепископа на Палермо - Гуалтеро Офамилио, англичанин по произход/ Уолтър Мил/ . Създаването на новото архиепископство трябвало да намали неговото влияние и да повдигне авторитета на Добрия крал.

Освен това, дядото на Добрия крал посторил в Чефалу катедрала за чудо и приказ и внукът много искрено си пожелал да го надмине.

И понеже желанията се сбъдват / особено, когато не липсват пари/, църквата била построена бързо и в 1183 г. започнала декорацията. Някъде до 1189 били сътворени великолепните мозайки, с която тази църква е известна в цял свят.

Да, обаче, Добрият крал се споминал и работата по новата църква замряла за цели почти 80 години.

Тя била завършена и осветена едва в 1267г.

Катедралата съчетава много стилове - византийски, нормански, античен, ислямски.

Но това, с което е най- забележителна, са великолепните мозайки, представляваци цял цикъл на библейска тематика. Сцени от Стария и Новия завет и много икони  на светци - 130 на брой, с обща площ над 6500 кв.м.

И понеже Добрият крал, хем  сътворил добро дело, хем такава била и  неговата лична воля, бил погребан точно тук.

Отвън изобщо не личи на какво ще стане свидетел човек, когато прекрачи портите на катедралата, наречена Санта Мария Нуова.

Или, по- често наричана просто Катедралата на Монреале.

 

Ето го Вилхелм II с катедралата, дар за Божията майка:

 

 

Ето го и саркофагът на Добрия крал:

 

 

Ето го и този, на лошия крал / на баща му/:

 

 

Първо ще огледаме отвън, ще надникнем в двора и ще се качим на покрива:

 

 

следва...

Редактирано 21 юли, 2017 от AlexandraKo

[AlexandraKo]

Размислих, първо да се качим горе, че се вижда всичко:

 

Една от пътечките горе.

 

Гледката към вътрешния двор и манастира:

 

Дворът представлява правилен квадрат със страна 47 метра и поредица от колонади, изцяло в арабски стил. Не седнах да ги броя, но има разминаване в различните източници - едни твърдят, че колоните са 228, други - че са 208.

Колоните са различни и като изработка, и като материал, и като капители.

Ако някой пита от къде е дошло арабското в Сицилия, съвсем накратко:

през IX век островът е бил завоюван от араби, през X - тук имало полу-независим емират, а през XI се настанили норманите.

Та по тези причини се е получила тази странна мешавица от стилове, която, изобщо не пречи на красотата на това място.

 

Ето някои от колоните:

 

 

 

 

Красотата на двора се вижда най-добре, като се качим на покрива, което препоръчвам горещо. На нивото на земята не е същото.

 

Влизаме вътре . Мозайките наистина са невероятно красиви. Човек не може да не си зададе въпроса - как е сътворено всичко това?

А пък аз си задавам и разни други въпроси - защо в ония времена, когато всичко се е правело ръчно, бавно, трудно и с безкрайни усилия, то не само е красиво, ами и дълговечно. И какво прави човечеството днес, / като в оня виц/ , освен " разтворими ролца за тоалетна хартия"?

Отплеснах се, ето ги мозайките, аз съм си ги разделила на стенни и подови, така ще подредя и снимките.

Първо стенните:

Главният неф с Христос и Божията майка под него:

 

 

 

 

 

На паното под фигурата на Христос Пантократор е Божията майка с Младенеца, а до нея:

вдясно - Архангел Гавраил, отляво - Архангел Михаил.

 

 

 

следва...

[AlexandraKo]

Продължавам със стенните мозайки:

 

Безценни подови и стенни мраморни

 

Безценни мраморни мозайки:

 

 

 

следва...