дневник И пак за Сицилия, и пак с възхищение...

[AlexandraKo]

Мъничето Ериче си има голяма слава. Чак до там, че да бъде турено на пощенска марка на Монако.

 

 

И да бъде място за изучаване на световната наука. В сградата на античната църква Сан Доменико се намира Foundation and Centre for Scientific Culture , която носи името на родения в Катания физик Еторе Майорана:

 

 

През 1988 година парламентът на Сицилия гласува закон , с който учредява наградата: "Еторе Майорана - Ериче - наука за мир". Всяка година тази награда се дава за съществен принос към световната наука на учени и световни лидери.

Носители са личности като Папа Йоан Павел II, Андрей Сахаров, Михаил Горбачов, Дороти Ходжкин.  До сега, наградата е присъждана 62 пъти.

 

Започваме разходката из градчето, което има   около 600 жители. Може би, във всеки един момент на деня, туристите са повече от местните.

 

Малките каменни улички са просто очарователни.

Ако случайно се чудите как се нарича Главната:

 

 

Улиците са постлани с каменни мозайки, които, вероятно, не си знаят годините:

 

следва...

[AlexandraKo]

Ето я и Катедралата от пощенската марка - Duomo del Assunta:

 

 

следва...

[AlexandraKo]

Това, разбира се, не единствената църква в Ериче. Но, според мен, по някое време човек "преяжда" с църкви и му се ще просто ей така, да се пошляе и да позяпа местните сувенири.

Кукли, шарени килимчета, които ми напромнят Чипровски, огромни керамични магнити и всякакви подобности.

 

 

И накрая, най-чистосърдечно си признавам, че два пъти сме бИли ето, този път:

 

за да преядем истински с местните сладкиши, които са другата забележителност на градченцето и които много ви препоръчвам.

На най-долния ред, липсващата чиния ние я ометохме - на място и за в къщи.

 

 

следва...

Редактирано 2 август, 2017 от AlexandraKo

[AlexandraKo]

И пак се изтърколи неусетно точно цяла година, и пак сме тук.

Свикнахме си да си почиваме тук всяка година, вече много лета. Хем си почиваме, хем, всеки път или виждаме нещо ново, или  нещо старо, което ни е харесало. И не е въпрос на отмятане, харесва ни този спирит, харесва ни храната, хората, морето - абе, всичко ни харесва. Харесва ни и това, че вече ни познават и в офиса на рент-а-кара на летището в Катания,  в хотела , че и в любимите ни магазини в аутлет вилиджа на Ена.

Като се върнем, ще разказвам подробно.Днес след обяд валя пороен дъжд - нещо, което виждаме тук за пръв път. Много за кратко, но  облаците бяха интересни.

 

 

След това и залезът беше чудесен.

 

 

Вчера и днес морето нещо се беше развълнувало , кой знае защо. Сигурно и то си има своите причини:))))

 

Днес поснимах малко от цветята наоколо. Толкова е зелено и цветно, радост за окото.

 

 

 

Следва...

[AlexandraKo]

Казваме довиждане на къщичката ни, в която бяхме тези дни и на това чудесно място.

 

 

 

Редактирано 17 юни, 2018 от AlexandraKo

[AlexandraKo]

С полетите и на идване, и на връщане, всичко си беше наред. България Ер Чартър, стар самолет, никакъв  сервиз по време на полета, ама, поне, излетя/кацна навреме. Взехме/издадохме  колата много бързо. Този път ни дадоха Дачия Сандеро на 1200 км, ние навъртяхме още 1000.

Т.нар. ВИП салон  на летището в Катания  няма да описвам, някой вече го беше направил.

 

 

 

следва ...

Редактирано 17 юни, 2018 от AlexandraKo

[AlexandraKo]

 

Ах, морето! Ах, това Сицилианско море...

И тези прекрасни дюни, дето хората си ги пазят, за разлика от нас.

 

 

следва...

Редактирано 18 юни, 2018 от AlexandraKo

[AlexandraKo]

Другото ни удоволствие е да пътуваме из острова, да се загубим и  да си приказваме с местните, които умират да те упътят. Пък, най- обичаме да седнем в селската кръчма на мегданЯ и внимателно да слушаме напътствията. Често, чичовците там въртят ръцете в различни посоки, ама , това не е важно. Нали си имаме и навигация, важното да се потопим в атмосферата, без да бързаме. Па, като речем да си тръгнем, цялата кръчма да се навдигне, да ни изпроводи, че да се види, дали спазваме указанията, дето са ни ги дали преди три бири.

А като пътуваме, да спираме за ей, такшво гледки.

 

 

На последните три снимки е мъничкото градче Prizzi, дето, я, има, я, няма 5000 жители, но е на 1000 и кусур метра надморска височина. В самото градче - нищо, кой знае колко  интересно, има красива долина и река.Но заради местоположението си, той бил важна наблюдателна точка спрямо вражеските нашествия. Обясниха ни, че името имало връзка с гръцка дума, подобна на "Прици" - "нещо което гори", заради димните сигнали, които били изпращани оттам.

Но от отстрещните височини,  градчето изглежда прелестно, кацнало на неговия си хълм.

следва...

[AlexandraKo]

Ауууу, пък имам новина:

Корлеонци са си сменили табелата, вече не е онази, надупчена от куршуми, ами - дюс нова. И с нов знак до нея - сакън, да не се наруши спокойствието, на толкова специалните жители, на туй забутано място.

 

 

Забутано, забутано, ама, цял свят го знае! А пък ние сме били сто и петдесет километра, за не знам си кой път, че да се потопим в атмосферата му.

Или, по-точно, Иванчо да пийне кафенце на мегдана в "Ил Падрино", аз да хапна от божественото джелато там и да се пошляем по тесните улички. Ей така, без да бързаме.

Повечето от стоте църкви сме ги видяли, в музея на мафията сме били. В интерес на истината, пак имахме намерение да влезем. Но там, нали се влиза само с гид, на групи и в определени часове. Та, до следващата група имаше около 50 минути. Опитахме се да измрънкаме, да ни пуснат сами, пък ще си четем. Не моооооже! Кат гледах, други желаЮщи , освен нас, нямаше никакви, ама редът си е ред.

Отказахме се и таман се откачихме от девойката, която се втурна да ни кандърдисва да изчакаме, ни нападнаха други две каки. От градското музейченце на Корлеоне, дето е баш от другата страна на уличката, широка, къде два метра. Нямаше как да откажем, та се съгласихме. Музейчето е фри ъф чардж, каките - петимни за внимание, та се втурнаха да ни развеждат, да показват и да ни обясняват. Много мило, досущ, кат  на едни важни гости - с по гид на калпак и с водопади от обяснения...на италиански. Добре, че сме си полиглоти, та хващаме туй-онуй, от време на време, от което те подскачаха от кеф, че са им дошли таквиз оперени люде...че и сФанаха за какво иде реч. И - нямаше мърдане, дорде не видяхме всичко, не ни пуснаха.

Музеят е в старинна сграда - Палацо Провенцано, с красиви рисувани тавани и още по-красиви подове, настлани с Калтаджиронска майолика. Стана ми смешно - може би, като са го прибрали Ил Падре Провенцано на топло, тоз палат се е овакантил, та са сторили музея в него. Ама само си го помислих, с тези работи, па и точно в Корлеоне, майтапът е опасен за здравето.

 

 

В линка, който съм дала, може да се прочете подробно за музея.

Ето, някои от главните експонати. Всъщност, трябваше да кажа - най-главните.

 

 

Накрая, под строй, се подписахме в една голяма книга, всеки лично, с дата и подпис и сложихме в кутийката за дарения на музея 10 евро. Притеснявах се, дали не е малко, но те се израдваха, та се успокоих.

Съвсем накрая ги закитих и с по един магнит, че малко ми се стори, не бяха много информирани по географското положение на България. Сега са. 

А ние, вече на воля, си продължихме шматкането по корлеонските улички, твърдо решени, че няма повече, никой да ни прикотка, в никакъв музей.

Лесно беше да си спазим обещанието, щото, стана обед,всички пуснаха кепенци и се изпокриха за сиестата.

 

 

следва...

Редактирано 18 юни, 2018 от AlexandraKo

[DGTG]

AlexandraKo, страхотно пишеш. Веднъж съм била в Сицилия (май в същия комплекс, където вие отсядате), но като почна да чета твоите пътеписи и снимки ..... почвам да мечтая 😉

[bico]

Родена писателка, трябва по често да ни радваш с писаното си слово!

[AlexandraKo]

преди 24 минути , DGTG каза:

AlexandraKo, страхотно пишеш. Веднъж съм била в Сицилия (май в същия комплекс, където вие отсядате), но като почна да чета твоите пътеписи и снимки ..... почвам да мечтая 😉

Благодаря! Ние този комплекс сме си го харесали и сега бяхме за трети път там, догодина пак.

 

преди 7 минути , bico каза:

Родена писателка, трябва по често да ни радваш с писаното си слово!

Благодаря! Радвам се, ако ви харесват пространните ми писания.

Дано са и полезни, като информация.

[AlexandraKo]

То пък, като ме нахвалихте,/ах, колко приятнооо/, ще взема да ви разкажа още нещо.

 

Имало едно време...един град Палермо.

То и сега си го има де, ама, нали ще разказвам приказка.:))))

 

 Та, някъде в началото на 18 век, аристократите в Палермо се отдали на новата мода - да строят вили извън града, където да прекарват лятото, да канят гости и да се надпреварват на кого, вилата е по-по-най. Нищо ново под слънцето - горе-долу, като сега. Неугледното и неизвестно селце Баария, чието единствено предимство било, близостта му с големия град, бързо се превърнало  във " вилната зона" на Палермо.

А към края на века, малкото селценце, става известно в цяла Европа и то, толкова много, че известни люде, да ударят петата и да се затичат натам.

Като Николай  I, Ренато Гутузо  и  самия Гьоте.

През 1715 година, видният благородник, пети принц на Палагония - дон Фердинандо Гравина, започнал строежа на красивата си вила в Баария.

Нито той, нито синът му и той с Ф, успяли да я видят завършена окончателно.

Това направил седмият принц на Палагония и негов внук - дон Франческо Фердинандо Гравина.

Легендата казва,  че майката на въпросния  принц, когато била бременна, не искала нито за миг, да се отклони от светския живот и забавления. В резултат на непрекъснатото, жестоко стягане с корсети,бебето  се родило хилаво, недоразвито, с гърбица. И естествено,  изоставало в развитието си, спрямо другите деца на местните аристократи. Децата са жестоки и то непрекъснато било обект на подигравки. Детето преглъщало обидите, но трупало и ненавист към всички, които се отнасяли с него така.

Когато починал и баща му, и той наследил огромното богатство на рода Гравина, се отдал на фантазиите си за отмъщение. Първо, осончателно довършил и доукрасил вилата. Навсякъде по дуварите, кацнали митични, странни и откачени същества. От двете страни на парадните входове се изправили чудовища, кое с пет очи, кое - с повече ръце. Гномове, кентаври, уродливи фигури, свирещи на причудливи инструменти. Странният собственик, отворил широко вратите на къщата за гости, които канел специално, за да им отмъсти. Клетите те,  седели буквално на тръни - защото от  диваните излизали  тайни шипове, щом се отпуснеш  на тях. Краката на столовете били с различна дължина и било твърде трудно да се седи спокойно, върху ужасно грапавите им тапицерии. Чували се тайнствени звуци - скърцане, писъци, стържене и пр.Да бъдеш гост там, било ужасно мъчение. Да, ама, кой отказвал покана  на най-богатия , макар и зловещо лудичък благородник? Че да вземе, да изостане от модата. А домакинът се забавлявал, гледайки ужасените физиономии на омразните хора, които го измъчвали в детството му.

Оженил се за прочута красавица, чието семейство било разорено. То и за туй се доредил за нея, де.  Злите езици говорели, че красивата съпруга имала много любовници. И че, след всеки любовен роман, се появявала нова фигура, като числото им по онова време достигнало 600. Вила Палагония си спечелила второ име - " Вилата на Чудовищата" и от цяла Европа, скучаещи богати люде, се втурнали натам, че да я видят.

Клюката разказва, че самият Гьоте също я посетил. А собственикът се престорил на лакей, посрещнал го и му казал, че господарят отсъства. Развел го, показал му всичко и чак на вечерята станало ясно, кой, кой е.

Но всъщност, като се изключат чудовищата и откачения собственик, Вила Палагония била много красива, чудесен пример на т.нар. " Сицилиански барок". Огромна градина, красива фасада, прекрасни зали.А чудовищата само  допринасяли още повече за нейна известност.

 

Вилата е била сцена на два филма.

 

" Приключението" на великия Микеланджело Антониони, с Моника Вити

 

https://www.imdb.com/title/tt0053619/?ref_=fn_tt_tt_1

 

и

 

" Баария" на Джузепе Торнаторе.

 

https://www.imdb.com/title/tt1081935/

На мен и двата ми харесват, изгледах ги на времето, след посещение на вилата.

За голямо съжаление, днес е запусната, нищо не е реставрирано от много време, последно, можеха да се видят само залата на Херкулес и тази с огледалата.

Частна собственост е, част от наследниците живеят там, но, въпреки платения вход, няма ни гид, да разкаже нещо, ни - нещо написано, да се прочете.

Като ми прочетете писанията,видите снимките и клипчето, можете да не се разкарвате до там. :)))) Ама пък, от друга страна, идете, че след някой друг ден, може вече да я няма. То и без това, чудовищата от 600 са останали към 60.

 

 

Входът беше 5-6 евро, сиестата се спазва стриктно - не е отворено, от обяд до към 4 след обед.

Ето и малко, снимки от различни посещения. Не много добри.:((((

 

Това, последното чудовище е зяпнало  от двете страни на входната врата и се оказа, че се ползвало, като се прибира човек, преди да влезе, да си угаси факлата.

Иновации разни, още през 18 век.:))))

Пък аз изкарах бая време в чуденка, що ли е това.

 

 

 

Редактирано 19 юни, 2018 от AlexandraKo

[ven62]

Използвам тази тема преди всичко за да благодаря на @AlexandraKo за прекрасните теми за Сицилия

Тя беше виновна да си купим още миналта година билети за този юни за нашата една седмица в Сицилия.

Благодаря, AlexandraKo!

---------

Мисля да не пиша за Сицилия. Ми то, AlexandraKo, е изчерпала темата.

 

Само с нейно позволение ще сложа нашата програма (в най-кратък и сбит вид) единствено заради възможността някой в бъдеще да взаимства някоя идея.

Ден 1 - Кацане в Катания, кола под наем и газ до околностите на Scicli, където ни беше първата вила (4 нощувки, Airbnb)

Ден 2 - Плаж до обяд и Syracuse

Ден 3 - Плаж и Noto, вечерта остана време за Scicli

Ден 4 - Marzamemi, Modica и Ragusa

Не мога да се въздържа. 1-2-3 снимки от Marzamemi:

 

 

 

 

Ден 5 - Газ до Cinisi, където беше втората вила за три нощувки. По пътя Долината на храмовете и не по-малко божествената Scala dei Turchi.

Ден 6 - Плаж и  Erice и Trapani

Ден 7 - Плаж и Palermo и Monreale

Ден 8 - Газ до Катания и обратно в София. Но-о, преди това около половин ден в Cefalu.

 

-----------

Тук написах малко за плажовете, на които ние ходихме:

 

С позволението на @AlexandraKo тези дни ще сложа и линк към "Сицилианските специалитети". Там ще добавя моя опит (катастрофален за фигурата ми) с храната в Сицилия.

🙂 

Ето още една снимка за разкош:

Редактирано 3 юли, 2018 от ven62

[Jenbel]

 

Браво на теб! По моите разбирания програмата ти е доста натоварена и забързана. Това първо посещение на Сицилия ли беше? Как успя в един ден плаж, Палермо и Монреале? Или само мина оттам?

[AlexandraKo]

Венчоооо, @ven62, ма как ще се сърдя!

Първо, много се радвам, че ви е харесало, това наше любимо място.

Второ, много съм доволна, че допълваш темата. Като е на едно място ,всичко е чудесно.

И трето -да, разказала съм и съм показала доста неща, но това е мъничка част от красотата на това прекрасно място.

Ама ние сме си пристрастени. Тия дни с мъж ми си правим планче за следващия юни. Аз викам, ако иска, да отидем на друго място.

Пък той: “Мооже, но след Сицилия”.

И след всяко ходене си гледам отново “ Кръстникът”, тия дни -пак.

Ааа, имам и четвърто - сигурна съм, че ще отидете пак.

Допълвай  темата, слагай хубави снимки, колкото ти се иска!

А аз ти благодаря! Много.

 

[Георги]

@ven62 - стига с тоя мързел де, виж дали ще те напуши вдъхновението, ама си трябва отделна тема. А и как да им натириш носовете на ония, които те бъзикаха за невероятно скъпия билет 🙂

[ven62]

преди 19 часа, Jenbel каза:

 

Браво на теб! По моите разбирания програмата ти е доста натоварена и забързана. Това първо посещение на Сицилия ли беше? Как успя в един ден плаж, Палермо и Монреале? Или само мина оттам?

@Jenbel   Ние още от тук така си бяхме планирали Сицилията – комбинация между почивка и екскурзия. До обяд – почивка (плаж) следобяд – разглеждане на забележителности. Давам си сметка, че така се отдалечаваме от обиколка на „всички“ забележителности т.е. на маx. Не, че през годините не сме били от този тип туристи. 😁Но вече предпочитаме да го даваме по-лежерно.🙂

 

Ето нашия ден за Палермо.

Сутринта направихме една разходка от края на Мондело почти до Faro Capo Gallo. А след това и самия Мондело. Не се впечатлихме нито от едното, нито от другото – по различни причини. Написал съм в темата за плажовете.

 

 

 

 

Около обяд (13-14 часа) бяхме в Палермо. Паркирах тук ( 38.108093, 13.353421 ). Безплатен паркинг, предназначен предимно за университета.

На няколко стотин метра са Norman Palace и Cappella Palatina. За съжаление Norman Palace беше в ремонт. Градината пред двореца не е лоша – малко сянка никога не е излишна.

 

 

 

Маркирахме Porta Nova

 

 

 И директно към Cattedrale di Palermo. Доста голяма и величествена катедрала. Взехме си комбиниран билет – за покрива и за криптата, видяхме саркофага на Фридрих II, синът на Фридрих Барбароса. Гледката от покрива на катедралата си я бива.

 

 

 

 

 

След катедралата продължихме по Via Vittorio Emanuele – емблематична улица в Палермо, в по-голямата си част – пешеходна. Не пропуснахме Fontana Pretoria,

 

 

както и Quattro Canti – кръстовище, на което на всеки ъгъл, съответната сграда завършва с фонтан.

 

 

Защо снимките са 3 - не знам. Ще трябва пак да се ходи до Палермо. 🙂 

 

Сега се скъсваме от яд с жена ми, че такова кръстовище сме виждали и на друго място в Европа.😡 Но къде – никой от нас не може да си спомни (склери 😉). Ако някой се сети – нека пише. Идеята беше да стигнем до Mercato Vucciria. То, че стигнахме, стигнахме, ама аз нали съм един сладокус – спирахме през 20-30 метра – я за сладолед, нещо разхладително, някое Палермово сладкишче. Vucciria-та вече приклюваше, част от сергийте ги затваряха.

 

 

Ние все пак успяхме да си поръчаме по един късен обяд (за жена ми прясна риба (как се побра в чинията – загадка), за мен морски дарове – асорти – малки октоподчета, части от калмари,…, и една ситна рибка, като нашта цаца) Vucciria не е най-хигиеничното място за обяд. Според жена ми сме се заразили с холера, чума, коремен тиф и жълтеница. Аз съм оптимист – вярвам, че поне 2-3 от тези болести ще ни пропуснат. От пазара Massimo Theater не е далеч. След това директно към Catacombe dei Cappuccini, но с колата. Catacombe dei Cappuccini не ни впечатлиха – коридори с облечени скелети. Някои ордени имат странно отношение към смъртта, мътавците, … Сетих се за църквата Ossos chapel в Еворa, Португалия, дето стените са тапицирани с кости. Както и да е – must see.

С това Палермо го „приключихме“ – газ към Monreale. Еха-а, чудесни гледки към Палермо (селцето се намира на хълм, подобно на Erice над Trapani) и още по-чудесна катедрала.

 

 

Пак се вирнахме на покрива, а после и в градините на катедралата. Арабския стил се усеща осезаемо.

 

 

Изобщо тази катедрала е една от най-интересните в цяла Европа – мозайките, интериора, портите, картините, които се съхраняват в манастира, градините, смесицата на архитектурни стилове … - красота.

 

 

[Тони]

Не е ли това в Рим? Аз за него се сещам първо.

http://www.sovraintendenzaroma.it/i_luoghi/roma_medioevale_e_moderna/fontane/complesso_delle_quattro_fontane

[traveler]

преди 50 минути , Тони каза:

Не е ли това в Рим? Аз за него се сещам първо.

http://www.sovraintendenzaroma.it/i_luoghi/roma_medioevale_e_moderna/fontane/complesso_delle_quattro_fontane

Може да има и други в Европа,но и аз се сещам за Рим цък.Но това в Палермо е къде,къде по впечатляващо.Римските четири фонтана ги забелязах на третото  минаване.

[ven62]

преди 11 часа, Георги каза:

@ven62 - стига с тоя мързел де, виж дали ще те напуши вдъхновението, ама си трябва отделна тема. А и как да им натириш носовете на ония, които те бъзикаха за невероятно скъпия билет 🙂

🙂 

Да кажа, че тази година имам два пътеписа - За Исландия 😉 (мислех си, че само това стига за да имам специалната ти закрила) и за Азербайджан.

Тази тема на @AlexandraKo е култува, както и предишната й т.е. ще продължа тук (при вдъхновение) и , разбира се, ако има каквито и да е въпроси.

 

Все пак се радвам, че заклейми тия "драки" дето "се заяждат" с мен за "скъпите" билети.  😉 Нека им е гадно, като разбират лека по лека, малко по малко , колко чудесно сме си изкарали в Сицилия. 😁

(Като начало ги очаква нездравословно четене за вкусотиите в Сицилия. 😉😋😀 )

--------------

@Тони, @traveler, мерси!

Да, Рим е. А ние с жена ми се лутахме за някъде в Испания - Барселона, Мадрид.

🙂

Редактирано 4 юли, 2018 от ven62

[AlexandraKo]

преди 23 минути , traveler каза:

Може да има и други в Европа,но и аз се сещам за Рим цък.Но това в Палермо е къде,къде по впечатляващо.Римските четири фонтана ги забелязах на третото  минаване.

@traveler, ама ти, що се спотайваш! И ти беше преди малко на Сицилия, пък, ни снимки, ни разказче. Дето вика Жоро, няма ли да те напуши вдъхновението?😉

Редактирано 4 юли, 2018 от AlexandraKo

[bulpa]

преди 1 час, ven62 каза:

Quattro Canti – кръстовище, на което на всеки ъгъл, съответната сграда завършва с фонтан.

Една от сцените на "Снимки в Палермо" е заснета тук. Режисьор на филма е Вим Вендерс 🙂

[AlexandraKo]

В последната част на " Кръстникът" също присъства, когато отиваха в Театро Масимо на опера.

[AlexandraKo]

Не знам за вас, ама, ние, вече, така  сме преситени от общуване, че заприличваме на социопати, дето искат да се скрият двамката нейде си и да си починат, на спокойствие.Без навалица, без телефони, ако няма и телевизия и нет - още по- добре.

Сега се замислих, без последното не може. Щото, няма как да ви разказвам:))))

Та, тази година,хотелът в Марина ди Бутера, дето си го бяхме харесали и няколко години поред си почивахме там, ни го отказаха.

Купих си билети с Уиз и си намерих нещо на брега на моренцето, в Пунта Сека:

 

https://www.booking.com/hotel/it/terrazza-montalbano.bg.html?aid=376395;label=bdot-lgReV5UCehhKyP_gv9WVOwS267754244294%3Apl%3Ata%3Ap1%3Ap22%2C435%2C000%3Aac%3Aap1t1%3Aneg%3Afi%3Atiaud-297601666795%3Akwd-296066035340%3Alp20594%3Ali%3Adet%3Adm;sid=330c16b11f61a0f513006d5acf58db6d;dist=0;room1=A%2CA;sb_price_type=total;type=total&

 

Terazza Montalbano, се оказа къщичка, на плажа. С четири апартамента: Ливия, Салво е Мими, Катарела и Маринела.

Аз букнах Ливия, на първия етаж, с голямата тераса на снимките в Букинг. Два от апартаментите гледат към морето, другите два- на обратно. От терасата до морето са десетина крачки.

Собственикът Джамбатиста ни посрещна, оказа се, че не знае бъкел английски, но се оправихме с нашите скромни познания на италиански:))))Бяхме донесли разни армагани от Бг, човекът много се зарадва.

Боже, такова спокойствие и тишиничка, просто изумително!

Днес си помързелувахме с кеф, ходихме на пазар, за да напълним хладилника.

Цял ден ядохме грозде и череши, а за вечеря сготвих какво?

Песка, разбира се. И не, каква да е, а  любимото ни тоно:)))

Ето няколко снимки на апартамента, ако някой иска спокойствие и тишина, тук е мястото.