дневник Париж, о, Париж! Лирично, лежерно и влюбено...

[AlexandraKo]

 

Ще започна това дневниче с този чудесен шансон. За парижката есен, за любовта в Париж, за вятъра, за слънцето, за Сена, за всичко, което се случва в Париж и за всички млади хора, които от превземането на Бастилията чак до днес  и денем, и нощем се разхождат по красивите  крайбрежни улички. Така се пее в песента, ето и началото, естествено - за цъфтящата любов:

 

A Paris
Quand un amour fleurit,
Ça fait pendant des s'main's
Deux coeurs qui se sourient,
Tout ça parce qu'ils s'aim'nt
A Paris.

 

Песента е в изпълнение на Ив Монтан, легендарният френски актьор и певец от италиански произход. Началото на неговата кариера е тук:

 

 

Неговите първи изяви са през 1944 година в "Мулен Руж", където по същото време пее и вече известната Едит Пиаф. Благодарение на нея, влязла в ролята на любима, на муза и съветничка, скоро неговото сценично присъствие придолбило професионален облик. Двегодишната романтична връзка приключила, приключили и съвместните им концерти. Но Ив Монтан вече бил извоювал своето място на сцената и се радвал на небивала привързаност от страна на публиката. Зрял, сдържан, със собствен маниер на сцената, започнал да се снима и в киното. А това било детската му мечта. След 1950 година започва бурна творческа дейност - концерти, филми, среща Симона Синьоре, започва романтична  връзка, тя  се развежда със съпруга си, за да се омъжи за Монтан. Следват  гастроли по цял свят. В  Америка се снима във филма

Let’s Make Lovе , поканен от самата Мерилин Монро. Не че филмът имал голям успех, но пресата пикантно  отразила бурната любовна  история между главните герои. Злите езици говорят, че до края на живота си Симона Синьоре не простила на Ив Монтан.

Спирам до тук - нататък е ясно - болести, смърт, а аз искам да разказвам само хубави неща.

 

следва...

 

[traveler]

Продължавай ...

[AlexandraKo]

Започваме разходката из любимите ми местенца в Париж. Ще има повече снимки, по-малко писания, надявам се да успея да предам всичко хубаво, което изпитвам към този прекрасен град.

Поводът за поредното ни пътуване до Париж беше рожденият ден на мъжа ми. От много години си ни стана навик рождените си дни да празнуваме някъде по света. Купих самолетни билети на доста сносна цена, да не кажа - ниска с Уиз до Бове, купих он-лайн и билети за автобуса Бове-Париж. През Хаус трип букнах едно мъничко студио точно зад опашката на коня на Жана Д,Арк, на няколко метра навътре от Риволи. Може да се каже, че си живеехме почти в Лувъра , което си беше супер, защото вечерите си прекарвахме там, когато е възможно. А вечер в Лувъра, ооо - много препоръчвам, на лунна светлина всичко е по- красиво и романтично.

Че даже и Мона Лизата , дето все се чудя какво толкова и харесват, ама това е друга тема.

Voila - Le Louvre:

 

 

Точно зад гърба ни, където свършва дворът на Лувъра е студийцето, в което живеем.

 

 

А ето как изглежда вечер. Обикновено има някакво представление, балет или просто някакъв танц.

 

 

 

Оставяме го Лувъра на спокойствие, ще имаме достатъчно време и започваме с пешеходните разходки по любими местенца.

 

Пресичаме Сена, по наша специална поръчка времето е чудничко - студенко, но слънчево и приятно. Студеничко за нас, ама за парижани, не е така:

Вече са седнали с чаша шампанско на брега, направо им завидяхме:

 

 

А ето как изглеждат градините Тюйлери по същото време:

 

 

 

 

Няма да спазвам точна хронология, ето го Pont De Arts с милионите любовни катинари:

 

 

 

 

Запътили сме се към Монмартр, по пътя разглеждаме това:

 

 

Église de la sainte trinité - Църквата на Св. Троица или Лютеранската църква.

 

Недалеч от нея е Tour Saint Jacques - кулата Сен-Жак, останала след разрушаването по време на Френската революция на едноименната църква. Готическата кула е национална историческа забележителност.

 

 

Следващата църква е Saint Jean de Montmartre, забележителна с това, че за пръв път е използван армиран бетон в църковно строителство, но това, според мен е естествено - тя все пак е построена през 19 век в стил Арт Нуво, с красиви витражи и облицовка от керамични плочки:

 

 

Полека-лека е станало обед и подгъваме крак в едно заведенийце срещу нея, за да хапнем, преди да продължим. Наместваме се насред интериора от буркани със сладко и туршийки:

 

 

 

Хапваме, пийваме, побъбряме си със собственичката и продължаваме за това място:

 

следва...

Редактирано 29 юни, 2016 от AlexandraKo

[AlexandraKo]

Ако трябва да направя  лична класация на местата, които най-много харесвам в Париж, то, категоричното първо място е за тази красавица - Basilique du Sacré-Cœur:

 

 

 

 

 

 Базиликата е  построена през 19 век, на върха на хълма Монмартр, с прекрасна гледка към града.

Вътре има забележителни интериорни мозайки, уникални сребърни статуи на Господ и Неговото Сърце, красиви цветни витражи, елегантен орган и пр.

Следващите две снимки не са мои, взех ги от нета, защото в Сакре Кьор  не е разрешено да се снима, за огромно съжаление. Всеки път страдам, ама това е положението.

 

 

Хукваме  към къщи, за да се преоблечем, че довечера сме на представление. Онлайн съм купила куверти за Мулен Руж, че в Лидо сме били твърде скоро, за да видим нещо ново. И добре че бях предвидила огромната опашка и липсата на места, ако трябваше в същия ден да се търсят билети.

И тук се оказва, че няма кой знае какво - програмата е пищна, красива, но вече е толкова туристическо и претъпкано, че в залата едва се диша. Да не говорим за ситуацията - едните стават, веднага сядат следващите, тълпата е огромна, снимането  е забранено. Ако човек не е ходил нито в едното, нито в другото кабаре - може да отиде веднъж, че да има някакво  понятие. Но сегашното положение няма нищо общо, с първото ми ходене там преди много години.

В следващите 10-15 ходения в Париж ще страним от тази атракция.

Продължаваме на другия ден с втори номер в моята си класация - другата красавица:

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Наснимала съм я откъде ли не, да ви кажа, откъм водата, стават най- хубавите снимки, според мен. За качването до горе сума ти време дебнах онлайн- билети и добре че ги бях осигурила, че опашките бяха солидни, нищо, че беше уж зима. Толкова китайци, японци и прочие азиатски туристи накуп не бях виждала скоро извън Азия.

Ето и гледките от горе:

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Ето го и таткото на красавицата, скромничко застанал настрани:

 

 

следва...

Редактирано 29 юни, 2016 от AlexandraKo

[AlexandraKo]

Тооочно навръх нашия си празник ще ходим вечерта на концерт, ето тук:

 

 

Това е църквата Света Мария Магдалена или, както всички я наричат - Мадлената.  Тя стои на едноименния си площад и в момента е католически храм, част от Абатството на Бенедиктинските монаси. Първоначалната идея била да се построи храм-възхвала на победите на Наполеон. Строителството започнало през 1806 година,  проточило  се около 40 години. По някое време идеята се сменила с друга - да бъде превърнат строежът в железопътна гара, през 1845 година за последно се решило да си бъде храм. Прилича на гръцките храмове, с тези 52 колони в коринтски стил. Красива е отвън, много красива е и отвътре. Предварително бях проверила за концерти , през деня билети се продаваха там, на място, та отскочихме, за да си купим. Лелята, дето продаваше билети се оказа македонка, като ни чу да си говорим на български, така ни се израдва, все едно сме си родА Разказа ни, как пеела в църковния хор, ама сега имала проблем с гърлото, та довечера нямало да участва и за това се грижела за билети и настаняване. Побъбрихме си, подарихме и сувенири, а вечерта тя ни изненада, като ни чакаше и ни настани на най-прекрасните места

Площадът пред Мадлената:

 

 

 

Опашката за концерта:

 

 

 

 

 

Не далеч от Мадлената са други два много известни площада - площад Вандом и площад Конкорд.

Площад Вандом  с колоната, увенчана с Наполеон.

 

 

 

Площадът носи името на дука на Вандом, който имал резиденция на това място. Има квадратна форма, там се намира  и скъпарският хотел Риц, придобил печална слава покрай историята на принцеса Даяна. Луксозни бутици, банкови офиси, главните офиси на Картие и  Шанел също са на този площад. Направо си мирише на пари и на лукс, като минеш оттам. ;)

 

 

Вандомската колона  е висока 44 метра и в оригиналния си вид е била поръчана от Наполеон в чест на победата при Аустерлиц. За първообраз послужила Колоната на Траян. Постаментът е каменен, покрит с бронзови пластини, а цялата колона е спиралообразно украсена с барелефи, изобразяващи сцени от битките при Аустерлиц. Всичко това е отлято от претопените взети в плен австрийски и руски оръдия. На различни места се цитират различни цифри, за мен това не е толкова важно. Колоната била готова за 15 август  1810 година - за рождения ден на Наполеон.

По-късно, по време на Комуната е разрушена и тази, която сега виждаме е третата по ред.

Най- първата, ако не се лъжа, е съхранена в Дома на Инвалидите, до гроба на Наполеон.

Площад Конкорд / означава съгласие/:

 

 

Египетският обелиск и кулата заедно

А на следващата снимка в дъното е Мадлената:

 

 

Историята на площад Конкорд е много интересна. Създаден е по идея на Луи 15 и първоначално е имал октагонална форма, със статуи във всички ъгли, символи на най-важните френски градове. А в средата - естествено - най-голямата статуя - самият крал на кон.

Да де, ама по времето на Френската революция всичко това било пометено и интериорът бил сменен - в средата се издигнала огромна гилотина за враговете на народа. Новото гръмко  име било  "Площад на Революцията" и там  започнали да секат глави регулярно Луи 16, Мария -Антоанета, Дантон, Робеспиер са по - известните личности, обезглавени по това време на този площад.

В края на 18 век площадът отново получава старото си име.

В центъра на площада се издига Египетският обелиск,подарен на Франция от управителя на Египет по онова време - 1831 година. От Площад Конкорд  започват Елисейските полета. Сетих се още нещо - някъде четох, че това бил вторият по големина площад в Европа, след Червения площад в Москва.

 

следва...

Редактирано 30 юни, 2016 от AlexandraKo

[AlexandraKo]

За жалост, красивите фонтани в началото на Shamps Elysee са зазимени и не работят. Ето малко снимки от булеварда - пълно е със скъпи и красиви магазини, там е Лидо, там е Мерцедес, Луи Вюитон, Шанел-Манел и пр.

 

 

 

 

 

 

 

Ето го и магазинът, само за сериозни клиенти

 

 

 

Пием по кафенеце близо до Триумфалната арка и продължаваме с разходката.

 

Мостът Александър 3-ти, от едната му страна е Le Palais Bourbon или Френското народно  събрание.

 

 

 

 

 

 

От другата страна са Grand palais и Petit  palais, построени като изложбени палати за световното изложение през 1900 година.

 

 

 

следва...

 

 

 

 

Редактирано 30 юни, 2016 от AlexandraKo

[AlexandraKo]

Мъничко история, свързана с "Les Trois  Glorieuses" - Трите славни дни.

През 1830 година кралят Шарл Десети подписва няколко заповеди, които стават конкретната причина за избухването на Юлската революция в Париж. Това са: ограничаване на избирателните права по поземлен ценз, разпускане на депутатската палата и репресивни действия срещу прогресивната преса.

На 27 юли в Париж избухва масово въоръжено въстание в защита на конституционните граждански права, приети с Хартата от 1814 година и  сваляне на монархията.

Основната сила на революцията са бедната и средна класа - работници, занаятчии, дребна и средна буржоазия, подкрепени от елита  на интелигенцията.

" Лошият " крал  Шарл Десети е свален, на негово място идва  " добрият" крал - гражданин Луи Филип Първи. Умира Конституционната монархия, ражда се Буржоазната монархия.

Ми, наивни са си били хората, вярвайки, че кралят може да бъде добър, особено работниците и занаятчиите. Защото за тях  почти нищо не се променило - останали си пак без право на глас, ама можели вече да се сдружават и да стачкуват. А пък кралят - гражданин толкова забравил демократичните си възгледи и обещания / нищо ново под Слънцето/, че въобще не се трогвал от ситуацията в държавата - ужасна криза в селското стопанство, няколко напълно безурожайни години, кризата в промишлеността. На народа вече му писнало, пътят бил ясен - нова революция.

През февруари 1848 година избухва Февруарската революция, кралят си плюл на петите и избягал в Англия, абдикирайки от трона и оставяйки за свой заместник 10-годишния си внук.

Историята е дълга, но в крайна сметка бива провъзгласена Втората Френска Република.

Отплеснах се, въпросът беше за Трите славни дни и  паметникът, посветен на онези времена.

 

Colonne de Juillet - Юлската колона:

 

 

 

 

През втората половина на 14 век на това място била издигната крепост - Бастилия, като елемент от плана за защита на града. По- късно крепостта много удобно за краля била превърната в политически затвор, където  изпращал неприятните и досадни на неговата персона люде само с едно кралско писмо, без никакъв съд или присъда. Бастилията е напълно разрушена на 14 юли 1790 година, а сто години по- късно тази дата се обявява за национален празник на Франция и символ на създаването на Френската Република.

Днес на мястото на Бастилията има площад, в центъра на който се издига Юлската колона. Любопитен факт е , че сред имената на проектантите на монумента се споменава и самият Виктор Юго.

Колоната е висока 50 метра, състои се от 21 ляти бронзови пръстена върху които със златни букви са изброени около 600 имена на парижани, загинали по време на Юлската революция. Има три равни сегмента, по един за трите славни дни.

На основата има надпис:/ следващите 2 снимки са от нета/

 

 

Монументът завършва с капител и ажурена балюстрада,

 

където  върху позлатен глобус е кацнал Геният на Свободата на Огюст Дюмон. На мен Геният ми прилича на златно ангелче, което в едната ръка държи факела на Просвещението, а в другата - скъсаните окови на Робството.

Позата на Гения била повод за шегичка - " Свободата, която се канела да отлети от Франция".

В памет на онези дни не е само Юлската колона. Заслуга имат още двама велики мъже- Дьолакроа и Берлиоз.

 

 

Това е картината на Йожен Дьолакроа - " Свободата води народа" и е посветена на 27 юли.

Историята на картината е такава - много години била притежание на лелята на художника.

Появявала се спорадично на изложби, но не  била особено харесвана и отново се връщала в къщи. В онези времена на идеализъм, тя била твърде  натуралистична.  Минали много години и когато на мода дошъл реализмът, картината станала актуална и  през 1874 била откупена от правителството. Днес се намира в Лувъра, където и е мястото, според мен.

Художникът, разбира се, не доживял това време - починал десетина години преди това.

По повод откриването на Юлската колона правителството предвиждало голяма церемония. А такова събитие може ли, без подходяща музика? Естествено, че не може и на композитора Хектор Берлиоз, съвременник и свидетел на всичките тези събития, била поръчано да напише музиката.

И той написал "Grande Symphonie funebre et triomphale". Погребално-триумфалната симфония била изпълнена от 210 музиканти , в изключителен синхрон, със страхотен ефект, в унисон с тържествеността на събитието. Та всичките държавни лица се изредили лично, за да благодарят на композитора.

За когото се интересува, това е :

https://youtu.be/98BAg1GSP7U

 

следва...

Редактирано 30 юни, 2016 от AlexandraKo

[stebal]

И аз да кажа като traveler... Продължавай, много ми харесва как разказваш

[AlexandraKo]

И аз да кажа като traveler... Продължавай, много ми харесва как разказваш

Много ти благодаря! Радвам се, ви харесват писанията ми.

[Роца]

И на мен ми харесват

[AlexandraKo]

И на мен ми харесват

Оооо, Роца, благодаря тиииии, твоето мнение ми е особено важно Ти живееш там и си "вътре в нещата".

Редактирано 1 юли, 2016 от AlexandraKo

[Роца]

Именно, защото съм "вътре в нещата" много обичам да гледам чуждите погледи върху Париж (както положителните, така и отрицателните).

Затова те чета с голям интерес

[AlexandraKo]

Яхнали сме  туристическия автобус, малко снимки по пътя:

 

 

Église Réformée de France - Протестантска Калвинистка църква:

 

 

 

Saint-Gervais-Saint-Protais - много прилича на италианските барокови църкви:

 

 

Les Invalides - Домът на инвалидите - създаден като място за лечение и възстановавяне на ветераните от войната. Кралят-Слънце е неговият създател. Днес е музеен комплекс. Забележителното е че, там е гробът на Наполеон / не спазили последното му желание прахът му да бъде разпръснат над Сена/. Следващата снимка е от нета:

 

 

Домът на Инвалидите отвън:

 

 

 

 

Статуята на Етиен Марсел пред Кметството:

 

 

Центърът Жорж Помпиду::

 

 

 

Académie française:

 

 

Люксембургската градина, частта Марко Поло, фонтанът  Fontaine de l'Observatoire:

 

 

Но Париж, според мен, не би бил този Париж, ако я нямаше Сена. Голяма част от очарованието му се дължи на нейната красота. Аз и друг път съм казвала, че градовете, които си имат реки са особено красиви. И винаги, когато е възможно правим разходки с корабче, погледът откъм водата е различен. В Париж има най-разни начини да се разходи човек по реката - с Бато Муш - на принципа хоп-он, хоп-оф - качваш се и слизаш, където искаш,  с корабче за панорамна разходка през деня, с вечеря през нощта и пр.

 

 

 

 

 

 

следва...

Редактирано 1 юли, 2016 от AlexandraKo

[AlexandraKo]

Именно, защото съм "вътре в нещата" много обичам да гледам чуждите погледи върху Париж (както положителните, така и отрицателните).

Затова те чета с голям интерес

И специално за теб и другите франкофони, ще има закачка накрая. ;)

 

 

                                                       Арките на Париж

 

Любопитен факт - в Париж има три арки, разположени на една девет километрова   историческа ос, която минава през Лувъра, Площад Конкорд, Градините Тюйлери и стига до квартал Дефанс.

 

Първата::

 

Триумфалната арка  - Arc de Triomphe на площад Charles de Gaulle, с предишното име Place de l'Étoile. Площадът носи името звезда, /ето схемичка, за да е по- ясно/ заради улиците, които подобно на звездните лъчи започват от този площад:

 

 

Ако се покатерите на арката, отгоре всичко това се вижда чудесно.

И тази арка е свързана с Наполеон, който след победата при Аустерлиц обещал на своите войници " че ще се върнат в Париж под триумфална арка". И тя наистина била построена в чест на всички воювали и загинали в Наполеоновите войни и в тези за Първата френска република, във времето 1833-1836. Ама Наполеон  не доживял да я види готова и минал под нея под формата на тленни останки, на път за дома на инвалидите.

 

 

Третата:

 

Голямата Арка - La Grande Arche, намира се в квртала Дефанс и е свързана със забележителната идея на Генерал Де Гол, за която ще разкажа сега:

 

 

През 1957 година  започва строителството на нов квартал.

Идеята била там да се съсредоточи деловата и офисната част на милионния град, като същевременно се запази архитектурния стил и образ на старинен Париж.

Като резултат се получило новото, ултрамодерно предградие, огледало на най-последните дизайнерски, технически, архитектурни и каквито още се сетите новости. :)3,5 млн кв. м. офиси и  над 100 000 души работещи в тях.

Основната му част била завършена около 1988 година, но строежите продължават и днес.

Не може да видиш Париж, пък да не видиш Дефанс, така мисля аз.

А Голямата Арка е построена по времето на Франсоа Митеран по проект на датски архитект - Йохан Спрекелсен. Този път, за разлика от другите две,  арката не е символ и триумф на военни победи. Тя  е посветена на хуманизма и цялото човечество.

Представлява куб с правилна форма, има панорамни асансьори за изкачване до горе, с чудесна панорама от птичи поглед.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

следва...

Редактирано 1 юли, 2016 от AlexandraKo

[ketka]

_{Много ми хареса разказът  ти за Париж. Благодаря!}

[AlexandraKo]

_{Много ми хареса разказът  ти за Париж. Благодаря!}

И аз благодаря за вниманието.

[Роца]

И специално за теб и другите франкофони, ще има закачка накрая. ;)

 

 

                                                       Арките на Париж

 

Любопитен факт - в Париж има три арки, разположени на една девет километрова   историческа ос, която минава през Лувъра, Площад Конкорд, Градините Тюйлери и стига до квартал Дефанс.

Чакам, чакам

 

А за арките да си кажа - при хубаво време и отсъствие на замърсяване във въздуха, като застанете пред тази на Карусел, с гръб към Лувъра, в свода й се вижда Триумфалната, а в нейния свод - тази на Дефанс.

Имах навремето една снимка на хартия от едно от първите ми ходения до Париж, където се виждат трите, но не мога да я намеря. Тези дни, обаче, имам пак път натам и ако се сетя, ще снимам да покажа какво имам предвид .

Редактирано 1 юли, 2016 от Роца

[AlexandraKo]

Чакам, чакам

 

А за арките да си кажа - при хубаво време и отсъствие на замърсяване във въздуха, като застанете пред тази на Карусел, с гръб към Лувъра, в свода й се вижда Триумфалната, а в нейния свод - тази на Дефанс.

Имах навремето една снимка на хартия от едно от първите ми ходения до Париж, където се виждат трите, но не мога да я намеря. Тези дни, обаче, имам пак път натам и ако се сетя, ще снимам да покажа какво имам предвид .

Аз имах такава снимка от преди години, но не я намерих.

Много ще съм ти благодарна, ако направиш една специално за форума.

[AlexandraKo]

В центъра на Париж, в реката има два острова. Сел Луи и Ла Сите. Вторият е по-големият и първите заселници са избрали точно това място създаване на своя град. По- късно около острова градът расте, но мястото си остава  неговият исторически, религиозен и правен център.

Тук се намира църквата " Света Богородица" - Notre Dame de Paris. Историята казва, че на мястото, където е построена, във вековете е имало 4 други храма.

За разлика от Сакре Кьор, тук може да се снима свободно, да се разглежда спокойно, даже и по време на служба.

Ето малко красоти на Катедралата и безценните витражи вътре

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

И като рекох за витражи, искам да сложа и още нещо красиво. Но съвременно - стъкленият  купол на Galeries Lafayettе - един от най- луксозните и скъпи магазини в света.

 

 

 

 

 

 

Приключвам с писанията си за любимия Париж и любимите ми местенца там. Нямам претенция това да е пътепис или пълен дневник, има още страшно много места, които човек трябва да види, като отиде там. Като отиде много пъти

Това беше просто едно лирично отклонение.

 

Което ще завърша отново с един красив шансон, този път на великата Mireille Mathieu:

 

 

 

 

 

 

 

 

 

[AlexandraKo]

И както обещах на Роца и всички , които обичат Париж, имам въпросче: Ходили ли сте тук?

 

 

 

 

 

[stebal]

Не , не съм ходила точно на това място и не знам къде точно в Париж е. Да изчакаме какво ще каже Роца, ( или пък някой друг франкофон) тогава може и да имаме верен отговор ! АлександраКо , ако познаем ще трябва да напишеш ново лирично отклонение....оставяме сама да си избереш място, град или цяла дестинация..!!!. Спирам да се шегувам и признавам, че винаги е удоволствие да чета написаното от теб. Благодаря!

[AlexandraKo]

Не , не съм ходила точно на това място и не знам къде точно в Париж е. Да изчакаме какво ще каже Роца, ( или пък някой друг франкофон) тогава може и да имаме верен отговор ! АлександраКо , ако познаем ще трябва да напишеш ново лирично отклонение....оставяме сама да си избереш място, град или цяла дестинация..!!!. Спирам да се шегувам и признавам, че винаги е удоволствие да чета написаното от теб. Благодаря!

Благодаря ти! :)

Чакаме, чакамееее

Ще напиша и даже съм го намислила.

[Роца]

Прилича ми на Puces de Saint-Ouen, но понеже на съм ходила, не мога да бъда категорична

Ако не съм го познала, обещавам да направя снимка с трите арки на 14 юли

[AlexandraKo]

Прилича ми на Puces de Saint-Ouen, но понеже на съм ходила, не мога да бъда категорична

Ако не съм го познала, обещавам да направя снимка с трите арки на 14 юли

Поже още не си ходила, не те смятам за познала и ще чакам снимка ;)

Ама иначе си на прав път.

[Роца]

Хехехе, имаме сделка